За заплащането ... при лечители, астролози, ясновидци

[Дъгата]

1-- Работата на лечителя е денонощна и много себеотдаваща. Няма по-сериозен труд от този, няма аналог с никоя друга професия по отговорност и човешко изтощение.

2--Ако един Лечител лекуващ с Духовна енергия, е пратен от Бога, то Бог най-вероятно му е оказал какво да прави и как да го прави.

3--Защото истинският Духовен Лечител взима болестите на другите върху собствения си гръб, когато приеме да ги лекува и отдава от собственната си жизнена енергия.

1-- ако се стига до изтощение, значи ........

2-- да, и обиковено такива се раждат и в бедни и скромно семейства, или са добре осигурени - познавам и двата случая.

3-- аз пък си мислех, че само е проводник на Божията сила/благословия/енергия.

Ето за това не ходя при такива хора - да не ги изтощавам с мойте проблеми и да не взеам от енегията, която наистина е безценна

Извинявам се, че не съм разбирала какво имате пред вид.

[Eshavt]

Стига се до изтощение само когато приятелите ти, роднините ти и т.н. нямат твоята способност и те товарят в свободното ти време. Стига се до изтощение, когато се налага да работиш нещо друго, а в това друго всички те усещат и къде волно къде неволно се възползват от твоите способности. Разбира се в природата празно няма и колкото съм дала си го получавам обратно, но съм човек и си признавам, че се уморявам. Уморявам се от неразбирането на хората и незачитането на човеките ти потребности. Уморително е масово да те те приемат за даденост, и да не ти уважават труда, като излизат с номера че това е дарба и даром се раздава. Ами като е дарба, да си я вземе всеки .....

Viki3 , не е нужно да ходиш след като имаш знание. Знането обезпечава един прекрасен живот със или без лечителски умения. Аз лично не използвам личната си енергия за помощ, има хиляди начини да заредиш човек без да се източваш )

Изтощението за което говоря идва не от раздавне на лична енергия и моля да бъда разбрана правилно! Умората идва от постоянен труд, упоритост, образованост, ерудиция, любознателност и т.н. Наред с това задължително минаваш през доста житейски изпитания, като трябва да ги издържиш задължително. Тези изпитания са свързани обикновено със състояния водещи или до смърт или до нов живот. За повечето е ясно за какво говоря. Освен това за да овладееш уменията си е нужно да се откажеш от всички житейски съблазни и животински радости, да нямаш тшеславие и голямо самочувствие.

[Guest Кристиян]

Работата на лечителя е денонощна и много себеотдаваща. Няма по-сериозен труд от този, няма аналог с никоя друга професия по отговорност и човешко изтощение.

Искам да фокусирам мисълта си по тези думи по-горе.

Ако един Лечител лекуващ с Духовна енергия, е пратен от Бога, то Бог най-вероятно му е оказал какво да прави и как да го прави. Кой, как и защо да лекува и дали, и с колко лекуваният да се отблагодари. Защото истинският Духовен Лечител взима болестите на другите върху собствения си гръб, когато приеме да ги лекува и отдава от собственната си жизнена енергия. А умението да се справиш с чуждите грехове, демони и чуждата карма ... ооо...о това няма цена. Това е безценно. Няма цена с която да се плати похарченото право на здрав живот.

Следователно всички непознаващи материята коментатори само си приказват.

Следователно правят сметка на чужди способности и дарби.

Защото например:

... Лекарят д-р Х,У,Z,... ще си завърти ключа на лекарският кабинета и хайде при семейството, на почивка, море, планина, чужбина. Всеки може да си ги добави професиите които не съм споменал, а те най-вероятно са достатъчно много.

Обаче един Духовен Лечител няма как да ..."врътне ключето" на кабинета. Пък на който не му харесват изискванията на Лечителя - никой на сила не го е завлякал при него. А на когото Лечителят дари помоща си, явно това е решението на Бога. Ако пък Лечителят сложи непосилна "такса" ... ми то си е ясно положението, че е дипломатичен отказ да приеме чуждата Карма.

Защото е казано : - Не всеки викащ "Господи!" бива чут.

За това изказванията на непознаващите материята са меко казано неадекватни и издаващи некомпетентността им и различните им неконтролирани видове страсти и амбиции.

Благодаря на Eshavt за точните думи!

Пуснал съм в ход проект, свързан точно със случая "в отпуск съм"- пред врата на кабинета, се поставя апарат за генериране на холограма- като кафе машините по коридорите и улиците- пускаш левче (за тока, и естествено за фонд "холографската вселена- свободна офшорна зона!!!") и ти се показва хологлама на духовен лечител...ма то е голяма работа това холограмата...И ти чете "Отче Наш"- почти един път...на предпоследното изречение трябнва да пуснеш левче, ама така, че каквото пуснеш с дясната ръка, лявата да не узнае, и получаваш края на молитвата, плюс нещо като "Поздрави от слънчев Хавай! Благославям ви тъй, както слънцето тук ми топли максиларните синуси, тъй и холограмата ми да стопли сърцата ви, за свят- без синузит, Амин!".

Тъй де- тока си е ток, "холографската вселена"- си е холографска...а свободната офшорна зона сигурно ще да е в рая...Всеки ще намери левче-две, а и к`во: холографския лечител не яде, не пие, не спи, е- иска сервиз и поддръжка...но понеже апарата е китайски, а у нас фирмата "Ян Ин ООД" не поддържа сервизи...като се скапе- просто пуснете същата сума в кафе-машината, и пийте чисто духовно еспресо или мляко, пък ако ще и с какао да е- в края на краищата...всекиму според вярата...какво значи тук някакъв лечител

Смятам да забия папата- холографския лечител ще благославя и ще чете "Отче наш" поне на 350 езика, ако ще и 50% от тях да са мъртви...Тъй де, щото поне 50% от клиентелата е от "мъртви души"- да има някаква хармония...все пак, за духовно лечение става въпрос...

[Креми (късметче)]

Малко извън темата:

Изчерпването на лечителя означава погрешен подход, като грешката трябва да се търси в неговата мотивация ( емоционално - ментална нагласа).

При правилен подход той е здрав и жизнен, изглежда поне малко по-млад от възрастта си.

[Eshavt]

Кристиян хубавко разведряваш атмосерта )

[Ася_И]

Да бъдеш лечител е трудно. Трябва да осъзнаеш, че е невъзможно да излекуваш всички. Да разбереш, че ще загинеш, ако се опиташ да поемеш болестите и болките на целия свят. Част от цената за тази сила е съзнанието, че има болка, която не може да се облекчи. Да не съжаляваш за дарбата си. Да я използваш както смяташ за най-добре. И да бъдеш щастлив, щастлив от съдбата, която ти се е паднала, и от живота, който си си създал.

[Пламъче]

Малко извън темата:

Изчерпването на лечителя означава погрешен подход, като грешката трябва да се търси в неговата мотивация ( емоционално - ментална нагласа).

При правилен подход той е здрав и жизнен, изглежда поне малко по-млад от възрастта си.

И аз мисля така!

Всеки добър лечител умее да се поддържа в добра форма.

Редактирано Октомври 27, 2010 от Пламъче

[Пламъче]

Да бъдеш лечител е трудно. Трябва да осъзнаеш, че е невъзможно да излекуваш всички. Да разбереш, че ще загинеш, ако се опиташ да поемеш болестите и болките на целия свят. Част от цената за тази сила е съзнанието, че има болка, която не може да се облекчи. Да не съжаляваш за дарбата си. Да я използваш както смяташ за най-добре. И да бъдеш щастлив, щастлив от съдбата, която ти се е паднала, и от живота, който си си създал.

Ася,напълно съм съгласна с теб - не всеки болен подлежи на лечение.Лечителят трябва да знае какво може да направи за болния и какво не може.

[Guest pavletA]

За заплащането при лечители, съм на мнение, че се плаща както за всяка услуга, независимо от коя сфера на живота е.Това е вид труд.Бих искала да ми се помогне, значи трябва да има и някакво материално възнаграждение за даващия.Вече какъв е размера, срещат се интереси на търсенето и предлагането на тази стока.Намирам го за съвсем естествено.Отделен е въпроса какво ще дава човек от себе си, след услугата как ще се посвети на Бога, защото здраве даром не се дава свише.

[Креми (късметче)]

ще загинеш, ако се опиташ да поемеш болестите и болките на целия свят.

не всеки болен подлежи на лечение.

Не поемаш, а трансформираш.

Ако не подлежи на лечение, подлежи на облекчение, което също е много.

Лечителят първо се грижи за себе си, за да бъде добър инструмент.

Заплащането не е само чрез пари.

[bulgaro]

ЦИТАТ: Ненадминатият и досега народен лечител Петър Димков, който си отиде от този свят преди 25 години, през целия си живот твърдял, че няма болест, която не може да бъде излекувана. И до сетния си дъх той приемал почти всеки ден пациенти от цялата страна и ги лекевал, без да вземе нито една стотинка от никого. "Като правите добро на другите - така ще ми се отблагодарите, все едно на мен сте сторили добро", повтарял благо алтруистът.

Това е и моето усещане...

Поздрави

Редактирано Ноември 6, 2010 от bulgaro

[Креми (късметче)]

Булгаро, здравей!

Taкова Ми Се Иска да е моето усещане ... а те дали са го направили?

И когато човек ( пациентът ) остане с такъв тежък дълг, не обърква ли кармата си отново?

Защото ако човекът е бил хармоничен и перфектно справящ се в света, нямаше да е болен.

Самият факт, че е болен, означава, че нещо в живота му трябва да се промени, а той НЕ ЗНАЕ какво. И първото нещо, което не му се иска да знае - да си оправи дълговете.

Съвсем вътре в реалността - Дълбоко уважаваният от мен Петър Димков ( на чиито рецепти + любовта на близък човек и аз дължа здравето и живота си) е имал - макар минимална - пенсия. Toгава е лекувал от сутрин до вечер. Сега правитеството планува да се пенсионираме на 63 / 68г.

П.П. Това са само някои размисли, по-горното ми мнение си остава в пълна сила.

Все пак не си затварям очите, че ни е национална черта да се правим на три и половина и където може, да минем метър.

В сила остава и твърдението, че лечителят трябва да се грижи за себе си - а това включва различни условия за различните хора, за много от тях - и парите, разбира се.

Смятам, че темата е формулирана непарвилно върху заплащането, като без думи се разбира изплащане в пари. Това твърде акцентира изкривеното ни раболепие пред парита.

Темата трябва да акцентира върху отблагодаряването. To e много по-спасяващо за болния, отколкото за лечителя. И то включва отговорността на болния към други такива като него. Защото ако някой лекува безплатно, той трябва да отделя сили и за платена работа. Това означава много по-малко излекувани хора. И кой е отговорен за това? Който се е опитал да надхитри съдбата.

Обаче изникват нови системи и в бъдеще човек няма да разчита на мощни лечители, а сам ще се справя с дисхармониите в живота си - а в по-далечно бъдеще дори още преди да са станали болести.

Така, както днес не тичаме на доктор за всяка драскотина.

И за да прецизираме - няма нелечими болести, но има трудно лечими болни. Някои от тях не попадат на оптималните условия или не искат да ги изпълнят и стават нелечими.

Редактирано Ноември 7, 2010 от късметче

[Диана Илиева]

Съгласна с късметче

Булгаро, здравей!

Taкова Ми Се Иска да е моето усещане ... а те дали са го направили?

И когато човек ( пациентът ) остане с такъв тежък дълг, не обърква ли кармата си отново?

Защото ако човекът е бил хармоничен и перфектно справящ се в света, нямаше да е болен.

Самият факт, че е болен, означава, че нещо в живота му трябва да се промени, а той НЕ ЗНАЕ какво. И първото нещо, което не му се иска да знае - да си оправи дълговете.

...

Темата трябва да акцентира върху отблагодаряването. To e много по-спасяващо за болния, отколкото за лечителя. И то включва отговорността на болния към други такива като него. Защото ако някой лекува безплатно, той трябва да отделя сили и за платена работа. Това означава много по-малко излекувани хора. И кой е отговорен за това? Който се е опитал да надхитри съдбата.

...

И само едно малко уточнение към цитата, който съм дала - ето това е много важно и хубаво го е подчертала късметче - отблагодаряването. Това е искал и Димков от пациентите си, макар и не към себе си непременно, защото по принцип в света всичко е едно и човек може да се отблагодари и като направи добро на друг, по-нуждаещ се от лечителя. Димков е бил много скромен човек и не е считал себе си за нуждаещ се; все пак е приемал дарове от благодарни пациенти, дадени от сърце, макар и да е раздавал част от тях на други хора.

А точно това за отблагодаряването много странно (или много удобно), но не се забелязва от повечето хора в дадения от bulgaro текст!

Липсата на отблагодаряване не само ще ощети лечителя, не само ще ощети други болни, нуждаещи се от неговите услуги, но има още един аспект на липсата на отблагодаряване и тя е на по-финия план. От една страна пациентът е получил нещо, но нищо не е дал в замяна на това (изключвам по-редките случаи на кармично задължение на лечителя към пациента), нито на самия лечител, нито на никой друг.

Какво би се получило при това положение?

Ами има два варианта.

Първият е, когато лечителя е на по-ниско ниво, да се получи спонтанно и нетърсено "източване" на енергия на пациента от лечителя; т.е той хем го лекува, хем го източва. Затова и някои хора се оплакват, като отидат при някой лечител и са решили да минат по "тънката лайсна", хем да са доволни от една страна: да им е олекнало спрямо конкретни болежки, да са получили важна и полезна информация, хем да се чувстват някак отпаднали, замаяни ...

Вторият е, когато лечителят е на по-високо ниво и успява да контролира и тези процеси, тогава пациентът не бива източен енергийно, но ... остава с един дълг, който ако не изплати (или към лечителя, или като направи добро на някой друг - било като дари пари, било с някакво конкретно действие) и то в този размер, който е получил от лечителя (или повече), то този дълг ще го доведе до нови проблеми - здравословни или други ... Това много хора не знаят, а много лечители, кой знае защо, не казват (или също не знаят). Скромността на лечителя в случая е буквално вредна; това е все едно да не кажеш на някой сляп човек, че пред него има трап, под предтекст, да не си помисли, че се фукаш с разни неща, дето той няма как да види.