За заплащането ... при лечители, астролози, ясновидци

[Диана Илиева]

Това, което съм казала:

Един истински лечител знае кога, колко и на кого да даде и кога, колко и от кого да вземе. Ако не знае - тежко му и горко. А ако знае и си прави оглушки (в което и да е отношение) - още по-лошо.

е резултат от мои преки наблюдения и разсъждения.

Отговарям на въпроса - Да, познавам двама, които се доближават до категорията лечители, дефинирана от мен .

Подозирам, че има още двама, които са такива, но които не познавам толкова добре.

Разбира се, може и да се лъжа, все пак не съм им лична асистентка, но това е общото ми усещане за тях.

Имена не ми се ще да цитирам по най-различни съображения: ще се изтълкува като реклама, не съм се допитала да тези хора, желаят ли това и т.н. Ако искаш можем да обсъдим по-конкретно на ЛС.

Познавам и такива, които са пренебрегнали закона за даването и получаването, вкл. в насока "давам без да получавам". След години негативният резултат е повече от очевиден, макар че нещата са комплексни - много е вероятно тези хора да не са спазили и някой друг закон.

[Добромир]

Ти срещала ли си "истински лечители" в горният смисъл, за който пишеш и моля ти се цитирай по точно имена и дай примери...

Стигаме значи до критериите? Трудна работа, особено върху този "хлъзгав" терен - а той е такъв защото преценката обикновено е неравностойна. Ако всичко имахме едно ниво на способности щеше да е друго, а сега в едно отношение някой е по-напред и другия не може да го прецени, защото няма база за сравнение, другия пък може в друго отношение да е далече отишъл и т.н. Също така не можем да разчитаме и на сертификати, не че науката няма начин да удостовери степента на повлияване при различни случаи и да даде поне ориентировъчна оценка... Може - но не го прави, няма да се спирам върху причините... А без това опитно установяване по безпристрастен начи, ние сме до огромна степен на тъмно, защото другия вид сертификати, както едно време куцо и сакато показваше реални или не дипломи от Джуна, не искам да го коментирам...

Все пак, мисля, че трябва да изходим от някаква базова компетентност на този лечител и дали си дава сметка за елементарните приоритети при всяко едно лекуване:

1. Ясно понятие за проблемите на човека. Макар че според СЗО здравето не е само липса на болка или недъг, а цялостно физическо, психологично и социално благополучие, почти никой лекар или лечител не разглежда нещата така. Но ИСТИНСКИЯТ - мисля, че трябва.

2. Ясно разбиране за видовете необходима помощ. Отново почти никой не изготвя цялостни лечебни или възстановителни програми - защото обикновено не един аспект се нуждае от промяна - физически и духовни практики, хигиена на труда и почивката, хранене и добавки, дишане, общуване, място на живот... Почти никой - но истинският...

3. Ясен подбор на приоритетните области и начини за промяна - индивидуализация. Може някои пепоръки да се много полезни, но ако не мога да ги спазвам, няма да ми помогнат. Например, по-добре е да правя релаксиращи техники с месеци всеки ден по 20 мин, отколкото по 3 часа 2 дни и после нищо. Какво е реалистично да се препоръча? Може да ми е полезно да дам 3000 лв и ако случа да не ме подведат, съответните методи или средства да ми помогнат. Но ако това са пари, които съм взел на заем и после да пестя, като се лишавам от нормална храна - здравето ми пак ще се влоши от авитаминози и притеснения. Като имаме предвид всеки аспект от живота, ще се ориентираме къде е златното сечение между оптимално предписание и оптимално изпълнение.

4. Най-важното в случая - ясно послание, че човек трябва да има активно отношение към здравето си, а не да зависи само от външни помощи! Ако след изчерпване на собствените му усилия, след тяхното уточняване чрез препоръки от специалист и пак ако нищо е се подобрява - не мога да спра такъв човек да търси помощ и по други начини, макар че е добре да внимава, защото именно тогава шансът да не постигне и навън резултат или да бъде направо подведен, е най-голям. Но ако човек не е опитал достатъчно неща, които си зависят от него (а те са мноооого) и трягне по лечители, които знаят само да казват че само те лекуват това или онова... Даже да има ефект, той ще е временен, защото основните причини си са в неговия живот, а не в липсата на какъвто и да било вид външна интервенция. Собствени усилия, съвети от специалист и само в крайни случаи - телесна, енергийна или душевна хирургия! Защото не отричам, че някои ефективни енергийни терапии са като енергийна хирургия, както и някои хипнотични терапии са нещо като душевна хирургия. Но винаги ли човек трябва да търчи при хирурзите?

Ако се спазват тези критерии, много по-рядко ще се налага изобщо да се прибягва до нещо повече от (евентуално консултирана) грамотна саморегулация. А когато се наложи, човек ще се взира предимно за ЯСНОТАТА. Шарлатанинът може да имитира и доброжелателност, и научен език, но много трудно може да се имитира такава една яснота. Защото тя изисква да се види пациентът със съпричастие, да разбереш от неговата камбанария какво е най-добре за самия него - и точно това да му препоръчаш. Смея да твърдя, че това не го може (нито иска) нито един шарлатанин, нито пък който и да е искрен, но не на мястото си (не сведущ в основните принципи) лечител

Редактирано Февруари 18, 2009 от Добромир

[Guest azbuki]

Критериите са страхотно нещо. Страхотна възможност за прехвърляне на отговорност. Като имаш критерии, просто се налага да отмяташ – тук да, тук не, и така всички отговори наготово. Защо да развиваш способността си да прецениш сам?

„Истинските лечители”… В тази тема дори не ми се впуска, макар и егото ми само като чуе за нея да започва възторжено да вика: „Дай, дай, дай! Много е гот да се чувстваш важен.” Коя съм аз, че да определям кой истински, кой не? И да е пълен шарлатанин някой по мое мнение, то какво значение има мнението ми? Някой друг може да отиде при този човек и той да му помогне, без да разбирам защо и как. Ако не за друго, то може човекът да си научи определени уроци при този лечител. Щом е там, значи Господ го е пратил и лечителят за него е истински.

Важно е да знам кой е правилният лечител за мен. И дори и един-два пъти да се объркам, то е като опитът да си издържиш изпита сам, на база собствени знания, а не да препишеш критериите на някой друг от пищова. Пък може един лечител да е правилен в един момент, друг в друг момент. Единственият истински лечител за мен самата съм си аз. Външните лечители са там, за да ми го припомнят в една или друга степен.

Дали трябвало да получава пари? Честно казано, толкова съм бедна, че рядко изобщо мога да си позволя да ходя на някакви… знам ли и аз, платени услуги. С което не искам да кажа, че тези услуги са безполезни. Имам приятели, които имат финансови възможности и са ходили при лечители, където се е налагало да платят, и цялостно лечението им е помагало. Дори и това, че плащат, прощават се с малко пари, е лечение. Защо не? Неведоми са пътищата Божии.

Ама като съм ходила аз лично при някой, обикновено е ставало дума да дам каквото мога или нищо. Обикновено е някаква нищожна сума и за българските стандарти. Но е било от сърце и с желание да помогна на този човек в замяна да си реши някой и друг собствен проблем от тези, които и аз имам, за да оцелявам. Един път нямах много пари, всичко на всичко десет евро в портмонето си (рядко нося повече… финансова политика) и в кутията за подаяния освен тази банкнота хвърлих и една бележка от един китайски сладкиш, от тия с пожеланията и мъдростите вътре, която бях получила от свой ученик. Беше ми много ценна като "сувенир". На бележката пишеше: "Вътрешната ти хармония се разпростира и над другите." Поне от три години си нося това листче винаги със себе си.

Дали някой бил истински? Стига да е истински за мен, няма значение какво мисли съседът отляво и съседът отдясно. Даже по-скоро бих казала, че това за истинския лечител, освен като субективно понятие, винаги е илюзия. Лечителите не ни лекуват и по таиз причина не могат да бъдат истински и фалшиви. Те само ни помагат, подпират малко по пътя към излекуването. В този смисъл никой не е лечител на всеки, никой не е идеален и общи критерии няма.

Е, който иска обаче може да си троши главата и да пише критерии… Щом го прави, значи има нужда от това. Аз лично нямам.

Редактирано Февруари 18, 2009 от azbuki

[Добромир]

Е, който иска обаче може да си троши главата и да пише критерии… Щом го прави, значи има нужда от това. Аз лично нямам.

Аз мога и да не ги пиша. Но тъй като смятам, че освен "ти лично" има и други хора... Всеки да решава кое му върши работа и кое не, както и ти казваш.

А защо е всъщност тая бясна омраза към критериите? Защо не приложиш липсата на всякакви критерии, когато си избираш зеленчуци например? Дават ги изгнили, ти казваш, коя съм аз че да имам критерии, взимаш си ги и... да ти е сладко!

Редактирано Февруари 18, 2009 от Добромир

[Guest azbuki]

Замислял ли си се, че може би има критерий, само един, и той е свързан с нещо като вътрешно усещане? Дори не знам как му е името и не ми е важно. Една приятелка му викаше Richtigkeitsgefühl. Това е единственият критерий, който съществува за мен.

Не съм само аз лично, разбира се. Прочел си написаното май не особено внимателно или си сбъркал да се засегнеш лично. Точно защото не съм само аз лично не постулирам критерии за всички, а казвам, че при всеки това нещо е субективно.

Изобщо не ми пречите с критериите. Пишете си. Просто съм привърженик на не толкова енергоемките методи за "класификация" и ми се искаше да обърна внимание на тях. Нищо повече.

П.П. За зеленчуците, ми нямам критерий в смисъла влаган от теб. Реагирам на момента. Харесват ми, купувам, не ми харесват, не купувам. Е, понякога тези, които ми харесват, се оказват прогнили без да съм забелязала и обратно...

Нещата са прости.

Редактирано Февруари 18, 2009 от azbuki

[Креми (късметче)]

Maлко полезна инфо за отношението на нашето и Европейското законодателства към професиите природолечител, биолечител, биоенерголечител, ясновидец, астролог и други подобни

https://www.bulpress.net/article/3485

[Добромир]

https://www.bulpress.net/article/3485

Благодаря, ще си позволя да цитирам нещо от същия материал, тъй като отдавна познавам проф. Орбецова и заедно с нея мн.други лекари и лечители точно по това време давахме разни предложения на МЗ, обаче...

...Освен това все повече пациенти и лекари се убеждават и признават, че различните методи на лечение и подходи към здравето и болестите не само че не се изключват взаимно, но могат да се допълват в интерес на пациентите.

...Въпреки многобройните искания на нашата организация (Сдружение на алтернативните лечители в България - б.р.) в продължение на повече от 10 години да се въведе законодателно регламентиране на неконвенционалните методи на лечение и да се предвиди строг контрол, който да спре изявите на многобройните мошеници и шарлатани, от страна на Министерството на здравеопазването не се направи абсолютно нищо.

...Показателно е, че не са възприети дори наименованията “неконвенционална медицина” и “неконвенционални медицински методи”.

Това е положението у нас - вместо поне да се прави опит да се отсяват лечителите, нищо не се прави, а това дава рамо на шарлатаните, тъй като те обикновено са по-напористи... Във връзка с темата (и по отношение репликата на азбуки) - да, усетът е много важен, но е добре да се съчетават всички възможни критерии, включително и вътрешния усет. Последният може и да е самодостатъчен при някои хора (според мен - под 0,0001%), НО КОГАТО НЕ Е... Йогананда е един от малкото, който разглежда въпроса за интуицията не като "има я или я няма", а на степени.

"Много мъже с ясен разум и жени с чисто чувство имат интуитивни проблясъци. Но да се зависи от неразвитата интуиция е опасно. Тренирайте интуицията си да разрешава проблемите, като отначало започвате в случаи, когато достъпните ви факти са недостатъчни и не знаете какво решение да вземете. Когато установите, че посланията стават неизменно точни, можете да се доверявате на усета си и в случаи, когато разумът е на различно мнение."

Ами аз май почти не съм срещал хора, които да развиват интуицията си по този определено научен начин... И аз не съм го направил достатъчно, но докато не съм, знам, че не бих могъл да претендирам... Всъщност, претендиращите, че се справят само (или главно) чрез интуиция често пъти сочат като аргумент колко е неадекватна претенцията на онези, които твърдят, че разчитат на разум и опит. Но не е ли безкрайно по-голяма претенция да твърдиш, че имаш едва ли не божествена интуиция?!

Редактирано Февруари 19, 2009 от Добромир

[Guest azbuki]

Между другото, подкрепям отсяването на ниво институции. В Германия Heilpraktiker си е официална и почтена професия. Не може някой да си лепне тази титла на вратата без съответното образование. Последното се преследва от закона. Няма пречка човек да се занимава с лечителство и без да има "тапия", но не може да се нарича Heilpraktiker.

Нещото, което още не си е пробило път, е това касите да поемат разходите за това лечение, както и да плащат процент от медикаментите на билкова основа и подобните. Но пък антропософското общество е много силно и в Берлин една от най-добрите (във всяко едно отношение) болници е антропософска - усеща се още от входа, че атмосферата е мноооого различна и... лечението в тази болница се поема стопроцентово от здравната каса. Тоест нещата се развиват положително за алтернативната медицина. Все повече лекари търсят и допълнителна квалификация, я по китайска медицина, я по нещо подобно. И съветват да се опитват природните методи преди да се посяга към медикаменти. Това ще рече, че има промяна и в манталитета на самите лекари. Отчитам всичко това като много положително.

Но не е ли безкрайно по-голяма претенция да твърдиш, че имаш едва ли не божествена интуиция?!

Първо, никъде не съм го казала. Но дори и така да го тълкуваш, то бих казала, че интуицията винаги е божествена - ако е интуиция. Не моята, а интуицията изобщо. В случая пак си прочел сума ти неща в поста ми, които ги няма там.

Редактирано Февруари 19, 2009 от azbuki

[Добромир]

Подкрепям високия критерий за интуицията. Именно затова настоявам, че не може просто да твърдиш, че я имаш, а трябва, макар и само на себе си, да го регистрираш много, много пъти като факт. нищо повече.

[Guest azbuki]

Подкрепям високия критерий за интуицията. Именно затова настоявам, че не може просто да твърдиш, че я имаш, а трябва, макар и само на себе си, да го регистрираш много, много пъти като факт. нищо повече.

Мога да твърдя каквото си искам. Засяга само мен. Ако ти не го приемаш, това засяга теб. Но при мен методът с интуицията е най-добър от незапомнени времена. Така че к'вото и да ми разправяш, свиркам си Твоят критерий не е приложим към моя живот. With all due respect. Както и моят критерий (ако го имам изобщо) не важи за твоя. Причината да не ми се приказва за критерии е, че не вярвам в смисъла, правото и положителния ефект от това да казвам на хората кое е правилно и кое грешно. Не вярвам изобщо, че съм способна да преценя нечия интуиция, дали е интуиция или друго, тъй като аз не съм Творецът на нещата, които преценявам. Вярвам единствено в свободата на всеки един от нас да се развива и да прави това по свои пътища. Вярвам във валидността на всеки път. Тоест дори критериите и постулатите да не са моят път, вярвам и в тяхната валидност за човека, който ги изказва. Да се опитваш да наложиш тези критерии на друг е претенция, която води до блъскане на главата в стената, но в крайна сметка човек си носи отговорност за действията - негова си работа. И последното изречение си остава мое мнение.

Редактирано Февруари 19, 2009 от azbuki

[Ася_И]

Да се върнем към лечителите .

Съгласна съм с думите на Диана, че

Един истински лечител знае кога, колко и на кого да даде и кога, колко и от кого да вземе. Ако не знае - тежко му и горко.

За мен най-важното е първо да стигнем да извода, че трябва да променим нещо в себе си и начина си на живот за да се излекуваме. Трябваше ми време за да разбера, че това това означава да се освободим от всички емоционални травми, които задържаме в себе си (не само в този и миналите си животи, колкото и странно да звучи). Много често не ги осъзнаваме, но те са в нас и дават отрицателен ефект върху здравето ни и решенията, които взимаме. Здравето е дар, който може да унищожим много бързо, а възстановяването не става така лесно.

Когато се осъзнаем, че искаме да се излекуваме, мисля, че на един етап се появява и истинският лечител (тук всеки разбира различни неща). Докато не се замислим сами – все ще попадаме на неистински лечители или ефектът от лечението ще е временен. Защо истинският? Защото е приел отговорността, която носи, намесвайки се в живота и здравето на другите хора. Отговорност, защото е много трудно да се раздават непрекъснато. Не може да се каже – ами аз имам приемно време от – до. Когато се лекува човек по т.н. нетрадиционни методи се осъществява много силна връзка и тя е непрекъсната, а не от/до. Поне аз така го приемам или хората, които са били готови да ми помогнат са Нон-стоп на линия.

Последните няколко месеца ми помага, забележете – помага, а не лекува такъв човек. За мен е лечител. На моменти съм си мислела, че ще му е по-лесно да ми каже: скъпа, днес работих с теб 2 часа, дължиш ми това и това. Защото 2 часа са си време. Но не. Месеци наред всеки ден, защото аз имах нужда, отделяше от времето си за да работи с мен. Не да направи по-лесното – да ме зареди малко с енергия и стабилизира, а да работи. По някакви си негови критерии счете, че аз мога да се справя сама (всеки може сам, стига да поиска), просто малко да ме ‘подбутва’ както сам казва. И е много трудно да се измери в пари това което прави за мен, а предполагам и другите хора, занимаващи се с нетрадиционна медицина правят. Единственото, което получава е благодарност. Вярно е, това е вид енергия, нещо положително, но нали тези хора се справят по-добре с енергиите от неможещите? Значи той може и без моята благодарност. Но винаги я приема. По-лесно е да не се натоварва, да отдели време за себе си и семейството си. От друга страна, понеже се създава някаква връзка, този човек, както и другите, които по един или друг начин са ми помагали, знае, че във всеки един момент в който аз мога да помогна не само на него, а на някой друг в нужда, аз ще го направя. Това е пак вид заплащане, ако държим на думата. За мен е по човешкото - да помогнеш, щом можеш и знаеш, че някой има нужда.

По-нагоре се спомена за Учителя. Някъде в спомените една от стенографките го цитира – той не е лекувал само физическото състояние, но е отделял голямо внимание на духовният начин на лечение. Но сам е казвал, че ако човек не е готов за това този метод повече вреди, отколкото помага.

[Guest НиколаДамянов]

(относно истински лечители)

„…Да, познавам двама, които се доближават до категорията лечители, дефинирана от мен.Подозирам, че има още двама, които са такива, но които не познавам толкова добре.Разбира се, може и да се лъжа, все пак не съм им лична асистентка, но това е общото ми усещане за тях.” Диана Илиева

За жалост моите констатации относно истински лечители* са същите и могат да се характеризират с една дума – ТРАГЕДИЯ! Наблюденията ми и личния опит са от последните 15г., а както знаем през средата и края на 90-те беше най-големият бум на така наречените „- сенси”.

Много мъчно и тъжно ми става, когато си спомня за онези толкова кадърни и духовни хора с най различни дарби, които се „издавиха” в материалното блато …Защо се случи всичко това? Някой прави ли си равносметки? Ретроспекции… ? Изводи…?Учим ли се от допуснати грешки…? – Краткият отговор е НЕ !

От позиция на времето, прогнозите ми за доста лечители и ясновидци са се сбъднали в много голяма степен, но нямам намерение да размахвам пръст поучително и да говоря с назидание: „Казвах ли ви аз…!!!”, „Видяхте ли до къде я докарахте…!!!” и т.н. Няма смисъл. Съдбата така наказа неразумните „сенси” , че сега остава само да се молим за тях,…та дано преосмислят правилно грешките, които са направили.

Въпроса е друг … В голяма част генезиса на всичко грешки идва от неразбирането на тези хора относно „дарбата”, която им се дава . Какъв е окултният смисъл и целите, които си поставя Невидимият свят с даването на тези дарби ? – Много от хората ще кажат – Дарбите са за да ПОМАГАТ ! В това е и най-голямата заблуда и илюзия, ако се разсъждава в пряк смисъл, тоест да помагаш като излекуваш някой!!! На база на тази илюзия се завърта екстрасенския бизнес, … лечителите* напускат традиционната си работа и започват да продават здраве, щастие, прогнози …

Можеш ли да помагаш без да си си изяснил какво точно можеш ? Знаеш ли от къде, и защо те „кредитират” ? Каква е границата на „кредита” и колко е наказателната „лихва” при нарушаване на условията? – На тези въпроси хората си отговарят много повърхностно,…обикновено прочитат някоя езотерична книжка. Друга често срещана практика е да се „изкопава” някаква наследственост от рода, с която се „обяснява” всичко (пълна глупост!). Често срещан случай е и когато се ходи веднъж или няколко пъти при Ванга , Кочовска или ги миропомаже Джуна с някоя диплома, …в такива случаи значи всичко е наред и може „професионално” да се направи ценоразпис и да се „помагат” срещу тлъсти такси, които им компенсирали източената енергия… Лудост! Глупост! Абсолютно неразбиране на нещата!

Добре! Какъв е окултният смисъл от съществуване на лечителите* ? - Основната задача е ПРОСВЕТИТЕЛСКАТА! Те са своего рода дипломацията на Невидимия свят, който напомня ясно и категорично за своето съществуване в дебрите на прагматизма и материализма. Защо сега (21век) най-силно се кредитира този „дипломатически корпус” ? – Отговорите сме ги намирали в съчетанието „ликвидационен век” и не е нужно сега да се повтарят.

„Твоят пост е много вдъхновен и по принцип имаш право, но това, за което говориш ти е един краен/максимален вариант.В тази връзка бих те помолила да дадеш пример за съвременен лечител, който е извън времето.Също така ще е интересно да опишеш подробно как става плащането с вяра.” Диана Илиева

Ще се огранича с два примера… За първият писах тук в тази тема – леля Анет !

А втория ще бъде Николай Дойнов, който лично познавам. (светъл Път и на двамата)

Историята ни как се запознах Николай Дойнов ? – „Случайно”, преди 10-12 години, когато имах желание да се запозная с живи последователи на Учителя. Съгласи се да ме приеме в малката си виличка в Симеоново, въпреки тежкия му проблем със слуха и умората от големия наплив на желаещи за хороскопи. Беше интересно, говорихме си за Учителя, по общи теми …Накрая като си тръгнах той ми предложи да ми направи хороскоп. Отказах му тактично, като виждах купищата листове и хороскопи на всякъде и като знаех, че е ангажиран с работа за 3-4 месеца напред, а едвам пишеше с химикала вече…Отделно, че не се нуждаех от прогнози, защото нямах дилеми и лични въпроси за решаване. Той настоя категорично, …дадох му данните и ми каза да се видим след около 2-3 дни. В последствие сме се виждали още 1-2 пъти и ми даде собственоръчно писмено разрешение, ако искам да публикувам „историята на Бялото Брадство” (спомени)…, но това е друга тема. Ще стане много дълго и няма да пиша за прогнозата на хороскопа ми и как е правилно да се прави прогноза, а ще разгледам повече „плащането” , за което иде реч тук… Каза – „Нищо не дължиш!” . Въпреки моето настояване беше категоричен. „Нищо не дължиш!”

Как преживяват тези хора (брат Николай и сестра Анет) ? Как си плащат сметките? – Мога да кажа, че те са най-богатите хора на света ! С енергията,светлината и добротата, които раздават те до такава степен ме плениха, че аз бих направил всичко за тях… Ако имаха нужда бих им плащал сметки, бих им купувал храна, бих се грижил за тях и то АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНО ОТ ТЯХНА СТРАНА! А знаете ли още колко такива като мен имаше? - сигурно бяха стотици, макар че и само аз им бях достатъчен, стига само да кажеха или пожелаеха нещо.

Как мислите ? Те двамата (истинските и светлите според мен) имаха ли нужда от грижи? Имаха ли незадоволени потребности? – Може би имаха…Но най-голямата потребност им беше да се отърсят от платежоспособни дами и господа, които искаха да „напазаруват” здраве, енергия , духовност, прогнози ....

Тези светли Души бяха стигнали до мъдростта, че не те лекуват, прогнозират или помагат, а че те са проводници на Небесните сили ! Бяха стигнали до великата мъдрост, че не можеш да помогнеш и да излекуваш човек, ако той първо не „прогледне” и не осъзнае Божественото. Нетрадиционното лечителство* е ПЪРВО за духовно събуждане на човека и след това за всичко останало (оздравяване, прогнози, съвети, напътствия…)! Когато „пазаруваш” именно ТОВА всичко останало, без да си се „събудил” ти си купил ФАЛШИФИКАТ , от който ще се разочароваш неминуемо.

Накрая… „Как се плаща с вяра?” Диана Илиева

Труден въпрос по който съм мислил много и в личната ми практика преди доста години… С моят опит установих, че лекуването или прогнозите са най-лесното и елементарно нещо, и …друго нещо – до сега не съм установил да има неизлечима болест. По-скоро съществуват болни хора, които не искат да се излекуват! (друга тема!)

Голямата трудност е в друга насока - да „отвориш” на някой очите за Невидимия свят и за Божествените закони, защото всъщност САМО ТАКА могат да се получат някакви трайни резултати при едно нетрадиционно енергийно лечение.

Какво правех аз в тази насока? (личен опит) Купувах всичката окултна и езотерична литература която се намира на пазара и в центъра и беше винаги беседите на Учителя. Това между другото ми остана хоби и до сега... Имам сигурно над 2 хиляди тома с литература в тази насока, от която съм прочел навярно по-малко от 1%.

Когато дойдеше някой нуждаещ преди всичко се стремях да определя кое ще бъде най-подходящото езотерично четиво за него и му препоръчвах и му предоставях от частната си библиотека… Следващия път се завързваше разговор и коментари около прочетеното и …така докато с леки напътствия и помощ се получи „повдигане на завесата”. Трудна работа ! Колко е по-лесно да хвърли 50лв. и да ми „благодари” за усилията ?!? Но на мен ще ми ли е чиста съвестта за добре свършена работа? Не мисля! Болестта с която сме се преборили или се завръща след време при неосъзнатия човек, или се проявява в друга форма …За мен такова "лечение" е именно безсмислица и хабене на енергия и време.

Пари от мои "дарби" не искам, защото има хиляди други начини за да се изкарат добри пари. Изобщо проблема с парите при духовния човек (човекът в Пътя) не стои в липсата или в количеството им, а в това как най-правилно да се използуват съгласно законите и предназначението …Голям проблем е това! (друга голяма тема)

Поздрави!

п.п. Към Добромир – подкрепям те напълно за критериите и необходимост от такива…, но не виждам потенциал за дискусия в тази насока. Погледни тук в тази тема каква каша и неразбиране има по въпроси в тази насока , а нещата са свързани! Успех.

[krasimiratileva1]

Относно изказването на Кристиян за диагнозите които поставя по гласовите звуци ,това не е нищо друго освен психичен канал за вибрациите . Колкото и да не ти се вярва Кристиян, но това е връзката на ангела ти с по виш сензитивен свят - подарък ти е .Моралните ти ценности и поведение са единствените които могат да развият дарбата ти , щитовидната ти жлеза е изчистена и затова твоите вибрации на гласа успокояват пациентите ти .Да бъдеш лекар и заедно с това лечител е дарба, която трябва да се следва цял живот. Пожелавам ти успех. Не вземай пари повече от това което ти е определено, защото създаваш карма.

[Guest Кристиян]

Относно изказването на Кристиян за диагнозите които поставя по гласовите звуци ,това не е нищо друго освен психичен канал за вибрациите . Колкото и да не ти се вярва Кристиян, но това е връзката на ангела ти с по виш сензитивен свят - подарък ти е .Моралните ти ценности и поведение са единствените които могат да развият дарбата ти , щитовидната ти жлеза е изчистена и затова твоите вибрации на гласа успокояват пациентите ти .Да бъдеш лекар и заедно с това лечител е дарба, която трябва да се следва цял живот. Пожелавам ти успех. Не вземай пари повече от това което ти е определено, защото създаваш карма.

Че защо да не ми се вярва- вярва ми се...

А по темата, отдавна проблемът за запалащането е разрешен "Отдайте кесаревото Кесарю, божието- Богу"- това е положението, пък който счита че е само Божий, или пък че си е Кесар само по себе си- да се оправя...

[krasimiratileva1]

Трябва да признаем, че образованието за медицинска практика е задължително, защото трябва да си вещ и да носиш отговорност за въздействието върху човека.Друг е въпроса ,че съвременната медицина е в неправилна посока и това не може да продължава повече.Народът все по- е болен.Защо?Какво става? Медицината напредва, а човекът по- болен...Кой боледува? Който не е в унисон с космичната хармония.Ако и музиката и изкуствата не ни помагат , какво има още за което да се хванем...Вярата в доброто, чистата мисъл. Как се постигат,как се постига висока чистота на вибрациите- там болестите не виреят. Чрез любовта.А как да проявим чрез живота си постоянството на любовта , да останем свободни без да съдим никого и да не забелязваме несъвършенството.Да се отпуснем и да живеем така ,сякаш всичко е уредено.Затова е нужно търпение.А търпението е култура. Значи стигаме до културата на живот- мисли , чувства, действие - все да са положителни.А как да стане това в човешкия ни свят , как да реализираме мечтите си .Как да спасим душите си - като не вземаме пари , а се радваме , облагородяваме сърцето си с благодарност за възможностите които ни е дал Всевишния .Ама как да живеят тези които могат да помагат.Благодарността на хората ще ги научи.Имам едно заболяване "псориазис" което ми е създавало много болки. Попаднах при един лекар - сега не е жив - няма да го споменавам , за да не стават разногласия- та този лекар наред с традиционната медицина ползваше и нетрадиционна .Когато бях в тежка форма се налагаше да преспивам у дома му - имаше и други като мен - абе какъв беше този човек - имало е време когато съм нямала никакви пари , само гледах да стигна до вратника му и знаех , че ще ми помогне. Ако трябва да му плащам, не мога се изплати...

[krasimiratileva1]

Четох, четох, мислих и не се отказвам от мнението си ,че духовната ти сила не се продава , за нея пари не се иска , тя само се упражнява в подпомагане на поискалия от тебе помощ - тогава божествената сила в тебе се изявява .Как ще вземаш за тези случаи ...Благодари и се радвай , че се учиш и отзоваваш..., че се развиваш духовно.

[Донка]

Напълно подкрепям

Затова се отнасям скептично към тези, които си определят цената. Според мен е достатъчно просто да оставят хората да им се отплатят както могат и желаят. Това ще е и възнаграждението "Отгоре" и ще е напълно достатъчно. Ако човекът е полезен на много хора, това "възнаграждение" ще му стига за да не е необходимо да се занимава с друго. Ако ли не е достатъчно, значи Отгоре смятат,че той има нужда и от други опитности и на друго място по друг начин също имат нужда от него. И двете неща са от първостепенна важност за един лечител. Има според мен и още един момент - понякога лечителят трябва да помага не като лекува директно, а като насочва пациента си как да лекува себе си сам.... Иначе изкушава хората да си плащат за "кошчето" и да продължават да съсипват здравето и съзнанието си и да утежняват кармата си.

[Добромир]

Има според мен и още един момент - понякога лечителят трябва да помага не като лекува директно, а като насочва пациента си как да лекува себе си сам.

Номер едно е според мен насочването към промени в начина на живот за пациента. Не като "налагане" (както го изтълкува някой малко по-рано) а като свободно предлагане на знания и опит, а възприемащият ги разбира се трябва творчески да ги изрази в живота си, така мче да станат повече негови, отколкото взаимствани. Другите методи също са необходими, но не могат да заменят това и всъщност следва да са допълнителни, след и покрай промяната в живота. Те сега се прилагат като основни и често единствени, защото хората още са се вторачили във временните ефекти, а и късно търсят помощ, когато вече наистина някои не най-добри вмешателства също стават наложителни. И тогава човек ще не ще отива към тях, независимо дали и колко са платени...

Ще дам следния пример: човек иска да се хвърли от моста, омръзнал му е животът, но идва полицай или случаен гражданин и го спасява. Разбира се, трябва да се благодари; но ако самият човек не намери (често с подходяща помощ) път към собствената си хармония и пак се запъти към моста, едва ли вечно ще има кой да го спасява. И ето, помощта на този, който му помага, превантивно, да избегне крайния момент, често остава в сянка. (Но на него не му и трябва много признателност, иначе, все пак си е човек и може да му се завърти главата...)

И още един пример, по-скоро спомен. В началото на 90-те бяха пристигнали голяма група екстрасенси от Русия да презентират себе си в НДК. Много надути като пуяци видях, които считаха, че едва ли не имат най-големи постижения от Големия взрив насам. Но накрая излезе една дребна женица - не техните физиономии и думи, а нейното лице и слово съм запомнил и досега: "Аз не искам да се издигам в очите на нещастните и неориентирани хора. Мога да премахна всякаква болка, която имат, но това ще е временно, ако те не се научат как да живеят, за да не боледуват. Затова предпочитам да ги съветвам в това отношение и разбира се, не съм незаменима. Всеки знаещ и честен лекар и лечител би трябвало да го прави, независимо дали и какво друго лечение практикува".

Колко беше права тази жена, специално при моя опит го показа времето...

По-горе имаше и мнение, че не си струва да се обсъждат по сериозно въпроси като този, че не е перспективно... Ами не съм сигурен, във всеки случай знам, че освен често пишещите има и много други, може пък на някой от тях да сме всъщност по-полезни?! Писането тук за мен е в трудно отцепено време, но през два три месеца за по около месец го правя, някак си усещам, че такова временно присъствие с нещо на някого е необходимо... Но времето ще покаже. На всички тук - всичко хубаво!

Редактирано Февруари 22, 2009 от Добромир

[Креми (късметче)]

"Аз не искам да се издигам в очите на нещастните и неориентирани хора. Мога да премахна всякаква болка, която имат, но това ще е временно, ако те не се научат как да живеят, за да не боледуват. Затова предпочитам да ги съветвам в това отношение и разбира се, не съм незаменима. Всеки знаещ и честен лекар и лечител би трябвало да го прави, независимо дали и какво друго лечение практикува".

Подкрепям Донка и Добромир, и най-вече цитираните думи!

[Диана Илиева]

Бих искала да се опра на този пост на Ани, от една друга тема, защото това, което е изказала като съображения тя, пряко кореспондира с тази тема за заплащането:

Има истински екстрасенси естествено. Тези които са усвоили свръхсетивни способности или са се родили с тази дарба. Но приложението на тези способности върху друг човек е доста тънка и опасна работа и мисля, че истинският екстрасенс добре осъзнава това.

От Библията знаем, че Исус Христос дава тази способност само на 12-те си ученика:

1. И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.

.....

7. и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;

8. болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

9. Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,

10. ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

11. В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.

12. А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!

13. И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.

14. Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.

....

16. Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.

Матей, 10 гл.

Целта на Спасителя са не самите чудеса, а проповядването на небесното царство. Съдбата във физическия свят на всичките тези ученици – апостолите е била много тежка. Всички те са понесли мъченическия кръст и нито един от тях не е превърнал дарбите, дадени му от Христос в занаят. А са имали много по-големи способности в това отношение от практикуващите магове.

Самоцелното прилагане на подобни сили върху друг човек е груба намеса в кармата му и рано или късно за това се плаща много тежко. Особено тези, които учили – не доучили, се хвърлят в морето на магиите. Те залагат не физическият си живот, а нещо много по-ценно според мен – безсмъртната си душа.

Това лично мен не накара да се замисля - значи което е получено даром, трябва да се дава даром - това е ясно, защото иначе ще се наруши равновесието: получил си, без да си дал.

Как стои въпросът обаче за другите неща, за които човекът е вложил труд, време ...?

Също да уточним, че екстрасенсите са хора със свръхсетивни възприятия/усещания, а не способности.

След това ми идват на ум няколко въпроса.

1. Тези свръхсетивни възприятия как са се появили при тях - даром или човекът е вложил собствени усилия, за да ги развие в себе си (сега или в предишни животи)?

2. Тези свръхсетивни усещания по-различно нещо ли са от примерно усета за съчетаване на цветовете при художниците или усета за съчетаване на звуците при музикантите?

3. Как тълкувате думите "Даром получихте" - значат ли те, че Апостолите са получили нещо извънредно, нещо, за което още не са били дораснали, което не са заслужили?

[Слънчева]

Много добри разсъждения

Сещам се за пасаж от филм (май "Спайдърмен")-"С големите способности идват и големите отговорности". Може би понякога наистина даром идват някои неща, но в повечето случаи са изстрадани. Дарбите са много, но все пак са нужни и усилия, разум, които се развиват съвсем съзнателно и целенасочено.

Сърцето се отваря най-трудно, но потърсим ли отговорите там, ще ги намерим, неподправени и неоцапани от ума. Защото има хора със знания и сензори от предишни животи, но дали имат Любов?

Сещам се и за друг цитат, от Библията-"Не гледай сламката в окото на ближния, а виж гредата в своето". Ако просто следваме своя път, без да съдим другите ще ни е много по-лесно. Всеки е дошъл уроци да учи и сме на различни нива, но в това е красотата...

Мисля си, че на физическо ниво е добре да си помагаме, но на духовно всеки сам, с помощта на Ангелите и Светлите същества, Учителите...

Ценна мисъл за деня:

Всички други духовни учения са напразни, ако не можем да обичаме. Дори най-екзалтираните състояния и най-изключителните духовни постижения са маловажни, ако не можем да бъдем щастливи по най-елементарните и обикновени начини, ако със сърцата си не можем да се докоснем едни други и до живота, който ни е даден. Важното е как живеем. Ето защо е толкова трудно и толкова важно да си поставим този въпрос: „Изживявам ли пътя си пълноценно, без съжаление ли живея?", така че в последния ден от живота си, когато и да е той, да можем да кажем: „Да, аз изживях пътя си със сърце." (Джек Корнфиилд)

Редактирано Март 8, 2009 от xameleona

[Атлантида]

Днес случайно попаднах на много добър цитат по темата, касаещ специално Астрологията:

" Най-важният критерий обаче е безспорен – както отбелязва големият индийски астролог Соами Дивянанд (“Теохороскоп” бр.18/1997) “... ако някой използва своите външни астрологични познания за това, да поощрява самия себе си и другите да поемат по духовния път, той упражнява професията си правилно и доходите му са благословени. В този случай всичко, което той прави, за да осигури прехраната си, служи същевременно на духовността, и той си издейства покрай материалната печалба и съкровище на небето.”

[Креми (късметче)]

Днес случайно попаднах на много добър цитат по темата, касаещ специално Астрологията:

" Най-важният критерий обаче е безспорен – както отбелязва големият индийски астролог Соами Дивянанд (“Теохороскоп” бр.18/1997) “... ако някой използва своите външни астрологични познания за това, да поощрява самия себе си и другите да поемат по духовния път, той упражнява професията си правилно и доходите му са благословени. В този случай всичко, което той прави, за да осигури прехраната си, служи същевременно на духовността, и той си издейства покрай материалната печалба и съкровище на небето.”

Поздравления и благодарности за цитата!

Той се отнася не само за астрологията, не само за дейностите , свързани със свръхсензитивност и фини енергии, а за всяка дейност въобще. Така поне мисля аз. Какво значение, дали материята , с която работим е видима/ невидима за моите, за твоите или нечии други очи. Важен е резултатът.

А иначе ми се искаше да кажа, че музикалността също е вродена донякъде, а после се доразвива. Същото е с усещането за цвят, за ритъм и рима, за простанство... това значи ли, че музиканти, художници, танцьори, поети, архитекти... всички, в чиято професия има творчески момент ( готвачите също) трябва да работят без пари?

Човек има нужда от средства не за да бъде погалено егото му и да получи признание, а просто за да го има и да живее достойно във физическия свят.

Всеки има поне няколко заложби. Всеки сам решава с коя от тях ще си изкарва прехраната и коя ще ползва допълнително. Понякога обаче обстоятелствата подсказват решението.

[Слънчева]

Хубаво е, че се казва изкарване на прехраната, а не самоцелно печелене на пари. Нормално е, всеки има нужда от средства и за всяка работа трябва да се заплаща, но цифри от рода на-Леене на восък-150лв., изчисляване на асцедент-100лв., не са нормални и реални. Все пак е важно да запазим вътрешните си качества (дали със или без много средства).

Когато се говори за духовна работа е добре печалбите да имат мярка. Егото и тщестлавието ни са много чувствителни и лесно се подлъгваме...

Та, казвам: От духовните хора се изисква една правилна философия. Някой казва: Аз изгубих вяра в хората. Не, ти си изгубил вяра в себе си. Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват свети, свети хора. Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране! Някой казва: Човек не трябва да бъде мекушав, а трябва да носи нож. Е, хубаво, страхливко, не си ли ти, който носиш нож, който проповядваш насилието? Отиваш при бакалина, искаш 2 кг. захар на вересия, той казва: На вересия не давам. Покажеш му револвер, даде ти захар. Покажеш му един наполеон, даде ти захар. Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари.

"Настанало е Царството Божие"-НБ

Редактирано Март 9, 2009 от xameleona

[Ани]

Според мен в писанието ясно е казано -„Даром сте взели, даром ще давате“. Но тук става дума за неща получени наистина даром. Ако човек е положил труд за някои свои знания, способности, то естествено е да му се заплаща. Както с цитирания от Атлантида астролог Соами Дивянанд. Предполагам, че той доста се е потрудил за своите знания.

Апостолите на които Христос дава даром способности, са си имали професии/занаяти с които са си изкарвали насъщния. Доколкото знам св. Петър е бил рибар, а станалият по-късно апостол, св.Павел е владеел занаята да прави шатри. В пътуванията си, разпространявайки словото, точно с това си умение или с обикновен физически труд, ап. Павел се е преранвал, а не с упражняване на дарбите дадени му от Спасителя.

Смятам, че ако един екстрасенс е получил по такъв начин своите способности, не би трябвало да взема пари за тях, но ако е вложил собствени усилия, за да ги развие - трябва.

Редактирано Март 9, 2009 от Ани