БОГ...

[chuchupei]

Здравейте всички,

Във форумите непрестанно се споменава Бог... В думите на Беинса - също...

Както съм писал и друг път - възприемам по-простичко нещата...

Без отвлечени и имагинерни дефиниции и т.н.; да бъдем повече човеци...

Имам въпрос към всички вас от форума...

Какво е БОГ... За всеки от Вас...

Как си го представяте, как бихте го дефинирали, как го усещате?

Поздрави...

Здравей,Булгаро.Аз знам какво е Бог и как изглежда!Защото съм го виждал и чувал и говорил с него и каквото ми е казал 100% е ставало!Но на теб да кажа какво, ти ще се ползваш от това или който и да е.Той е Той,какъвто е,ако има нужда той от теб то,Той ще те намери от погледа и от зрението му не ще се скриеш не то ти,не то които и да било.Не ти говоря отвлечени и имагинерни дефиниции а самата истина.Въпрос към теб. Ти можеш ли на слепеца да му покажеш,че има ден и нощ?Можеш ли на слепеца да му покажеш да види цветовете на дъгата?Е приятелю когато това го сториш ти! Тогава и аз ще ти го покажа.Но да се опитваш сам да се бараш по акъла и да бараш другите не става приятелю.Това не е да прочетеш някоя книга от фантазиите на някой мунчо и да мислиш,че това е истината за Бог и за света.Не,приятелю човек които вижда Бог то той пипе има в главата не више образование.Това не се учи за да го видиш това, се дар дава от Бога на човека.За да чува човек и вижда Бог то трябва да,се научи човек най напред да прави разбор на просто изричение и чак тогава на сложно.Дано ти стана ясно.Даи Боже да бъде(амин).! С уважение към теб и към всички и всичко добро на всички.Ангел

Уважаеми Ангел,

Принципно сте прав, че вярата /връзката/ с Бог е интимно нещо, индивидуално и не е предмет на афиширане. Но Е предмет на афиширане ВЪЗМОЖНОСТТА за връзка с Бог. Защото мнозина не ЗНАЯТ, че това въобще е възможно. Пиша от собствен опит. Загова афиширането за тази великолепна възможност /вяра, връзка с Бога/ е БЛАГАТА ВЕСТ. Това е причина множество наши братя и сестри да ПОВДИГНАТ ОЧИ.....

...може и така с края на илюзиите http://www.vbox7.com/play:46ac1a02

а, надявам се, може и ТАКА http://www.youtube.com/watch?v=qCqyyLdIk08...feature=related

Здравей,Земляк хубава музика аз също свиря много ми хареса!Благодаря ти от сърце.Всичко добро ти жалая на теб пък и на всички хора по земята.С уважение:Ангел Ангелов

Според мене във връзка с Бог може да бъде само човек който желае тази връзка и съзнателно се стреми към нея. Тук смирението е много важно. Гордостта и тщестлавието ограждат човека със стените на собствените му илюзии и го отделят от Бога.

А виждате ли (и къде) разлика между живота в хармония с Природата и живота във връзка с Бог?

прав си Мирко без думи.

Станимире,не само гордостта и тщестлавието ограждат човека със стените на собствените му илюзии и го отделят от Бога. Светът със своят информационен взрив, който ни залива непрекъснато от радио, телевизия, вестници, интернет, създава една завеса пред духовната ни същност и ни пречи да се докоснем до Бога. Понякога човек прекалено гледащ филми, четящ романи и т.н., попада в една имагинерна действителност, която го е откъснала от Бога не само на физически план, но и след излизане от физическото тяло.

Може би затова в много духовни общности (християнски,будистки и др.) се препоръчва ограничаване на информацията.

А виждате ли (и къде) разлика между живота в хармония с Природата и живота във връзка с Бог?

Според мен и един атеист може да живее в хармония с Природата, но да не е в осъзната връзка с Бога.

Здравей,Бинче ти също си права в изказването си.Всичко добро на всички и нищо лично към никой.С уважение към всички!.

Информационният взрив, за който пишеш, според мен се е развил като един компенсаторен механизъм. Т.е колкото повече губим връзката с "космическия сървър", както казва Кристиян, толкова повече се опитваме да го дублираме по наш, човешки начин. И честно казано в технологията вече сме доста добри, но има два проблема - в съдържанието и в достъпа до информацията.

При Бог такива проблеми няма - всичко е много добре отработено: всеки човек, според специфичното му ниво на развитие, задачи, и т.н. получава само това, което му е нужно, нито повече, нито по-малко, и като качество, и като количество. Друг е въпросът вече дали получателят въобще осъзнава това, което е получил, а може и да го осъзнава (поне смътно), обаче да не знае какво да прави с него или още по-лошо - да реши да прояви свободната си воля и да го използва не по предназначение ...

Цитат

А виждате ли (и къде) разлика между живота в хармония с Природата и живота във връзка с Бог?

Според мен и един атеист може да живее в хармония с Природата, но да не е в осъзната връзка с Бога.

Ами зависи какво влагаме в думата Природа и какво - в Бог. Силно подозирам (от собствен опит ), че за атеиста те са еквивалентни. А в крайна сметка важна е не думата, а съдържанието, което всеки влага в нея.

Или!Информацията и, то стига да знае как и каде се влага тази информация иначе всичката е вятър и магла или просто казано ( празна работа) полза, от нея няма!.

[Йордан Анов]

Темата е озаглавена "Бог", а подзаглевието "постоянно говорим за него", не мислите ли, че трябва да спрем?

[jul]

Темата е озаглавена "Бог", а подзаглевието "постоянно говорим за него", не мислите ли, че трябва да спрем?

...

за да чуем...

[Ани]

Темата е озаглавена "Бог", а подзаглевието "постоянно говорим за него", не мислите ли, че трябва да спрем?

...

за да чуем...

С Жул съм съгласна, но с Вендор - не.

В Еклисиаста е казано:

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

Има време и място за мълчане, за да чуем, но има и място за говорене! Форумът не е място за мълчане.

Какво му е толкова лошото на факта, че споделяме мислите си за Бога? Или може би се опасяваш от престъпване на тази заповед:

11. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.

Само, че тук никой не изговаря името на Господа по простата причина, че не го знае.

Вендор, мисля, че не е редно да се пресича дадена тема само защото на тебе ти е доскучало. В това отношение много си приличате с Мона. Понякога ми се струва, че сте един и същ човек.

[Таня]

:sorcerer:

ОПИТИ/резюме/- Към Извора, Общ ОК, 15 година

Ако в молките работи си вещ, това показва, че си майстор и в големите.

Човек не обръща внимание на малките работи, а те го определят какъв е.

Светът не се нуждае от оправяне-нито от младите, нито от старите. Когато един млад човек влезе в училището, не влиза, за да го оправя, а да учи в него. В университе също не влиза да го оправя, а за да учи в него. Който влезе-и млад, и стар-трябва да се подчинява на законите. Младият нищо няма да оправи.

Ние сега искаме да оправим нещо в света. В какво седи оправянето, как да го разбираме?

Трябва да се учи!

В живота ви има толкова спънки, нещастия!Всички се оплаквате, че сте нещастни! Защо? В природата няма нещастия, няма никакви спънки. Пътя, по който вървите е толкова гладък, че няма препятствия.Ако обаче се отбиеш от пътя в храсталака, ще намериш хиляди спънки и ще кажеш:”Какъв е този свят?”

Светът е добър, но ти си оставил естествения път и си влязъл в храсталака, в тръните.

Срещнеш някой човек, запознаете се и ти обръщаш внимание на неговите особености. Искаш да изправиш една негова погрешка.

Много мъчно е да изправиш една погрешка на някого, но у него по-добре събуди желанието да учи.

В съвременния живот преди всичко трябва да изправим много недъзи, които имаме.

Какво значи горделив човек?-горе и дял.

Горделивият човек като се качи на планината, ще вика.

След кат осте опитали любовта, вие питате:”Има ли любов в света или няма любов?”

Любовта не може да я докажеш, защото тя не е нещо материално. Тя няма никаква форма, тя е една същина. Тя няма никакви граници, тя има проявление.

Резултат на Любовта е животът.Какво е отношението между Любовта и живота? Казват, че това е причина и последствие. Каква е разликата между причината и последствието.

Същинската причина всякога е по-голяма от последствието. Става дума за първичната причина.

Какво значи спънка? Спънка значи пън, сух чукан.Вървиш и се удряш в него, когато си се отбил от пътя и нищо не виждаш.

Когато говорим за спънки в живота, спънките не са отвън.ние сами си ги създаваме.

Това, което сами си създаваме, сами трябва да го изправим. Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите.

Христос изплати дълговете на света, но Христос беше изплатил своите дългове. Всичките Му дългове бяха изплатени!

В света има три вида вяра.

Първата вяра е човек да вярва в себе си.Себе си той вижда.Ако в себе си не вярва, да вярва в своя ближен-и него може да вижда. Последният, в когото може да вярва, това е Бог-Този, Когото не виждаме. Не че не Го виждаме, виждаме Го ние, но не сме там, дето можем да Му говорим и Той да ни говори.

Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора. И ако хората бяха вярвали в Бога, те никога не биха живели така.

Всички поддържат , че вярват в Бога, но това не е вяра. Ти ако вярваш в Бога, трябва да се измениш.Вярата винаги ще те свърже с Него. Вярата ще те измени!

И така ще познаваш: ако в теб е стнала някаква промяна, ти имаш вяра; ако само вярваш, но няма промяна, твоята вяра не е обоснована, не е истинска, ти имаш нещо друго.

Понякога, за да се избави от една мъчнотия, човек трябва да я признае в себе си.

Една погрешка обективно ще я признаеш, ако тя съществува.

Съвършеният човек винаги то представят като триъгълник. Съвършеният човек има три начина, три пътя, по които може да разреши всички задачи.

Ако вие премахнете всички препятствия, няма да имате условия да се развивате. В живота препятствията са единствената реалност. Спънките в живота показват реалността. Спънките в живота-това са неразбраната реалност.

Някои имат големи идеи; искат да станат големи светии. Това означава, че сте потътрили големите дрехи на баща си.

Оставете тези големи работи! Оставете тези големи гащи, те не са за вас.

Вас ви спъват светийските гащи. Разбирайте ме право. Големите работи ви спъват.

Грешката е, че вие понякога искате да бъдете като другите хора.

При спънките най-първо трябва да се ориентирате. От всяка спънка си извадете поука. Оставете всеки да се носи своя товар.

В сегашната окултна наука трябва да прилагаме знанието.

Обръщайте внимание на великото, което сега се проявява. Великото е сега, в сегашното, в което живеем, при днешните условия!

Бъдещето може да ни даде подтик, но великото е в настоящето. Във Великия живот Бог действа; в миналото хората действат; в бъдещето ангелите действат.

Докато твоето съзнание е будно, ти контролираш нещата, контролираш всичко наоколо; в момента, в който съзнанието ти се раздвои и се отдалечи в друга някоя посока, ти изгубваш този контрол-идва нещастието.

Всякога можеш да победиш една мъчнотия, ако имаш единство в съзнанието.

Пазете единство в съзнанието си. Всичко трябва да ес отличавате с постоянство. Гении трябва да бъдете!

Сега какво остана у вас от тая лекция?

Никога да не роптаеш и никому да не се оплакваш!

Искам да ви кажа: Не оставяйте никакви бунища вътре в себе си! В ума си не оставяйте излишъци. Всяко нещо да изчистите: и сърцето си, и ума си.

За да сполучите в света, не се спирайте върху вашите нещастия, защото за каквото мислите, то идва при вас.

Не мислете за своята сиромашия, оставете я. Не мислете за своите грехове, за своите слабости, понеже като мислите за тях, не може да се освободите от тях.

Не допускайте в себе си отрицателна мисъл.

Като дойде мисъл за Бога, всякога мислете, че всичко онова, което Бог е създал, е съвършено.

Пазете Името Божие чисто и свято!Ако не може да вярвате в Бога, вярвайте в един добър човек. Ако не може да вярвате в един добър човек, то вярвайте в себе си.

Да вярваш в себе си, то значи да вярваш в онова свое Божествено естество, което не прави погрешки.

Не вярвай в онова, което се сърди в тебе. Не вярвай в онова, което се колебае в тебе. Но вярвай в това, което не се сърди, което не се колебае, което има вяра, което вярва в себе си.

И като вярваш в своя ближен-пак същото.

Има нещо променчиво в него, защото променчивото в човека е човекът, не Бог.

Непроменливите неща са еднакви при всички условия. Те са реалното.

Казвам:Пазете Името Божие свято и тогава всичките ви работи ще вървят добре.

[chuchupei]

ОПИТИ/резюме/- Към Извора, Общ ОК, 15 година

Ако в молките работи си вещ, това показва, че си майстор и в големите.

Човек не обръща внимание на малките работи, а те го определят какъв е.

Светът не се нуждае от оправяне-нито от младите, нито от старите. Когато един млад човек влезе в училището, не влиза, за да го оправя, а да учи в него. В университе също не влиза да го оправя, а за да учи в него. Който влезе-и млад, и стар-трябва да се подчинява на законите. Младият нищо няма да оправи.

Ние сега искаме да оправим нещо в света. В какво седи оправянето, как да го разбираме?

Трябва да се учи!

В живота ви има толкова спънки, нещастия!Всички се оплаквате, че сте нещастни! Защо? В природата няма нещастия, няма никакви спънки. Пътя, по който вървите е толкова гладък, че няма препятствия.Ако обаче се отбиеш от пътя в храсталака, ще намериш хиляди спънки и ще кажеш:”Какъв е този свят?”

Светът е добър, но ти си оставил естествения път и си влязъл в храсталака, в тръните.

Срещнеш някой човек, запознаете се и ти обръщаш внимание на неговите особености. Искаш да изправиш една негова погрешка.

Много мъчно е да изправиш една погрешка на някого, но у него по-добре събуди желанието да учи.

В съвременния живот преди всичко трябва да изправим много недъзи, които имаме.

Какво значи горделив човек?-горе и дял.

Горделивият човек като се качи на планината, ще вика.

След кат осте опитали любовта, вие питате:”Има ли любов в света или няма любов?”

Любовта не може да я докажеш, защото тя не е нещо материално. Тя няма никаква форма, тя е една същина. Тя няма никакви граници, тя има проявление.

Резултат на Любовта е животът.Какво е отношението между Любовта и живота? Казват, че това е причина и последствие. Каква е разликата между причината и последствието.

Същинската причина всякога е по-голяма от последствието. Става дума за първичната причина.

Какво значи спънка? Спънка значи пън, сух чукан.Вървиш и се удряш в него, когато си се отбил от пътя и нищо не виждаш.

Когато говорим за спънки в живота, спънките не са отвън.ние сами си ги създаваме.

Това, което сами си създаваме, сами трябва да го изправим. Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите.

Христос изплати дълговете на света, но Христос беше изплатил своите дългове. Всичките Му дългове бяха изплатени!

В света има три вида вяра.

Първата вяра е човек да вярва в себе си.Себе си той вижда.Ако в себе си не вярва, да вярва в своя ближен-и него може да вижда. Последният, в когото може да вярва, това е Бог-Този, Когото не виждаме. Не че не Го виждаме, виждаме Го ние, но не сме там, дето можем да Му говорим и Той да ни говори.

Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора. И ако хората бяха вярвали в Бога, те никога не биха живели така.

Всички поддържат , че вярват в Бога, но това не е вяра. Ти ако вярваш в Бога, трябва да се измениш.Вярата винаги ще те свърже с Него. Вярата ще те измени!

И така ще познаваш: ако в теб е стнала някаква промяна, ти имаш вяра; ако само вярваш, но няма промяна, твоята вяра не е обоснована, не е истинска, ти имаш нещо друго.

Понякога, за да се избави от една мъчнотия, човек трябва да я признае в себе си.

Една погрешка обективно ще я признаеш, ако тя съществува.

Съвършеният човек винаги то представят като триъгълник. Съвършеният човек има три начина, три пътя, по които може да разреши всички задачи.

Ако вие премахнете всички препятствия, няма да имате условия да се развивате. В живота препятствията са единствената реалност. Спънките в живота показват реалността. Спънките в живота-това са неразбраната реалност.

Някои имат големи идеи; искат да станат големи светии. Това означава, че сте потътрили големите дрехи на баща си.

Оставете тези големи работи! Оставете тези големи гащи, те не са за вас.

Вас ви спъват светийските гащи. Разбирайте ме право. Големите работи ви спъват.

Грешката е, че вие понякога искате да бъдете като другите хора.

При спънките най-първо трябва да се ориентирате. От всяка спънка си извадете поука. Оставете всеки да се носи своя товар.

В сегашната окултна наука трябва да прилагаме знанието.

Обръщайте внимание на великото, което сега се проявява. Великото е сега, в сегашното, в което живеем, при днешните условия!

Бъдещето може да ни даде подтик, но великото е в настоящето. Във Великия живот Бог действа; в миналото хората действат; в бъдещето ангелите действат.

Докато твоето съзнание е будно, ти контролираш нещата, контролираш всичко наоколо; в момента, в който съзнанието ти се раздвои и се отдалечи в друга някоя посока, ти изгубваш този контрол-идва нещастието.

Всякога можеш да победиш една мъчнотия, ако имаш единство в съзнанието.

Пазете единство в съзнанието си. Всичко трябва да ес отличавате с постоянство. Гении трябва да бъдете!

Сега какво остана у вас от тая лекция?

Никога да не роптаеш и никому да не се оплакваш!

Искам да ви кажа: Не оставяйте никакви бунища вътре в себе си! В ума си не оставяйте излишъци. Всяко нещо да изчистите: и сърцето си, и ума си.

За да сполучите в света, не се спирайте върху вашите нещастия, защото за каквото мислите, то идва при вас.

Не мислете за своята сиромашия, оставете я. Не мислете за своите грехове, за своите слабости, понеже като мислите за тях, не може да се освободите от тях.

Не допускайте в себе си отрицателна мисъл.

Като дойде мисъл за Бога, всякога мислете, че всичко онова, което Бог е създал, е съвършено.

Пазете Името Божие чисто и свято!Ако не може да вярвате в Бога, вярвайте в един добър човек. Ако не може да вярвате в един добър човек, то вярвайте в себе си.

Да вярваш в себе си, то значи да вярваш в онова свое Божествено естество, което не прави погрешки.

Не вярвай в онова, което се сърди в тебе. Не вярвай в онова, което се колебае в тебе. Но вярвай в това, което не се сърди, което не се колебае, което има вяра, което вярва в себе си.

И като вярваш в своя ближен-пак същото.

Има нещо променчиво в него, защото променчивото в човека е човекът, не Бог.

Непроменливите неща са еднакви при всички условия. Те са реалното.

Казвам:Пазете Името Божие свято и тогава всичките ви работи ще вървят добре.

Казвам:Хубави неща написани!Но за Бог не се страхувайте,страхувайте и пазете вас си!Защото той знае как да пази себе си но вие не!.

[Валентин Петров]

Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора.

великото е в настоящето. Във Великия живот Бог действа

Докато твоето съзнание е будно

вярвай в това, което не се сърди, което не се колебае, което има вяра

променчивото в човека е човекът, не Бог.

:feel happy:

[bee_bg]

Продължавам да питам

БОГ самосъздал ли се е?

Ще кажете предполагам че няма значение

[Таня]

chuchupei Публикувано на Днес, 20:48

"Казвам:Хубави неща написани!Но за Бог не се страхувайте,страхувайте и пазете вас си!Защото той знае как да пази себе си но вие не!. hypocrite.gif"

Именно! Защото много ми харесаха думите на Учителя, затова ги преписах и ви давам възможност и вие да ги прочетете.

Ще се съгласиш,че човек не може да прочете всичко от Учителя, а нали сме си приятели!!!

Има една българска поговорка, която много ми харесва:

"Приятел в нужда се познава".

Ако си изтълкувал написаното за непоискана помощ, моля да бъда извинена!

Бъди здрав!Таня.

[Валентин Петров]

Продължавам да питам

БОГ самосъздал ли се е?

Защо питаш

[Станимир]

Вечно-съществуващото не може да бъде създадено. Бог няма начало. Човекът в своята най-дълбока същност - също.

[Guest бяса]

Не че не Го виждаме, виждаме Го ние, но не сме там, дето можем да Му говорим и Той да ни говори.

... да Ви кажа както мисля, защото отговорността тъй или иначе я нося.

"Начинът по който се чувствуваме" в различните ситуации, е езика въз- дълбок, на който Ни говори.

Но отговори чуваш, само ако си искрен и в покой,... а то е постижимо, само да ти стиска, ... може да пострадаш.

"Ами ако има Господ?" , питам се преди да сторя нещо другиму,... и ако успея, утехата /в награда/ в себе си прибавям.

... не че "доброто и злото", ще почнат и свършат с нас, но отговорността ни - ще! .

И ние сме, дето избираме, на чия страна да "се чувстваме". Да твърдим, че "сме" е най-малкото, съмнително - друг ще отсъди.

И тъй, приемам, че Го има, тъй, както приемам, че щом "въпрос" изобщо съществува, то и "отговор" битува, някъде в "изобщото"

[Inatari]

Бог е цялото слънце в мен, цялото слънце в теб и всички слънца навсякъде. Бог е и битието и небитието, макар ,че небитие за мен не съществува , а само трансформация. Ние просто съзерцаваме забавено трансформацията.

Колкото и непросветен и незнаещ да е един човек, все веднъж в живота си е задал въпроса "Има ли Бог ? Какво всъщност представлява Той?Дали е някакво вълшебно същество или пък кръгове и светлина ?

Е има , независмо дали ще си отговорим абстрактно в представите си за него ,или образно и картинно ,конкретно и емпирично.

Бог е в целия свят и във всеки един човек , в цялата природа . Как да не можем да си го представим ? Или да до почувстваме като Присъствие. Всяко едно съвършенство, красота и Любов е Бог. Хармонията,спокойствието и творчеството всичко това е Бог.

И утринната роса по листата на цветята и малките разпилени минзухари и вятъра , който разнася останалите капки дъжд от короните на дърветата и така пухкавият ослепителен сняг и топлината в сърцата на хората , това все е Бог ,според мен.

Редактирано Ноември 27, 2007 от Ина Трифонова

[Добромир]

Аз лично не знам дали Абсолютното е възможно да се принизи, а за Непознаваемото - да се полемизира...

Може би То ще ни се разсърди, ако се опитваме да го правим?!

Но пък ако Му е все едно - колко пъстрота и стремежна енергия се излива в тези обречени на неуспех - или пък кой знае?! - опити...

Редактирано Ноември 27, 2007 от Добромир

[bee_bg]

Продължавам да питам

БОГ самосъздал ли се е?

Защо питаш

Защото има значение.

Вечно-съществуващото не може да бъде създадено. Бог няма начало. Човекът в своята най-дълбока същност - също.

хъм така излиза че не съществува

щом нещо не е създадено значи липсва

[Добромир]

хъм така излиза че не съществува

щом нещо не е създадено значи липсва

Според мен е тъкмо обратното - всяко създадено нещо е обречено на разпадане и има само относително битие, т.е. в определен смисъл е нереално. Само несътвореното може да бъде най-истинско!

[bee_bg]

хъм така излиза че не съществува

щом нещо не е създадено значи липсва

Според мен е тъкмо обратното - всяко създадено нещо е обречено на разпадане и има само относително битие, т.е. в определен смисъл е нереално. Само несътвореното може да бъде най-истинско!

Мда точно в това е парадокса .

Обаче сме земни а отвъд(където е несътвореното) знае ли човек...

[infinity1305]

Не искате цитати, но не бих могла да го кажа по - добре с мои думи... -

“Какво е Бог?” – попита един ученик.

“Бог е вечното блаженство – отговори учителят. Неговата същност е любов, мъдрост и радост. Той е колкото безличен, толкова и личен и се разкрива така, както Той пожелае. На своите светци Той се явява в образа, който им е най-скъп. Християните виждат Христос, индусите Кришна или Божествената Майка и т.н. Който почита в Бог нещо свръх лично, Го възприема като безкрайна светлина или като удивителния звук Ом, словото или Светия Дух. Най-висшата опитност, която е дадена на човека се състои в онова блаженство или висше щастие, което съдържа в себе си изцяло и напълно всички останали изразни форми за Бога – Любов, Мъдрост, Безсмъртие. Но как мога да обясня Божествената природа – тя е неизразима с думи. Само при дълбока медитация можеш да схванеш Неговата единствена по рода си същност.”

[Ники_]

хъм така излиза че не съществува

щом нещо не е създадено значи липсва

Според мен е тъкмо обратното - всяко създадено нещо е обречено на разпадане и има само относително битие, т.е. в определен смисъл е нереално. Само несътвореното може да бъде най-истинско!

Мда точно в това е парадокса .

Обаче сме земни а отвъд(където е несътвореното) знае ли човек...

Здравей, bee_bg!

С практикуване на медитативни техники се постигат нужните резултати. Тогава идва разбирането и края на въпросите. Тогава просто знаеш. Пълно удовлетворение.

Поздрави, приятелю!

“Какво е Бог?” – попита един ученик.

“Бог е вечното блаженство – отговори учителят. Неговата същност е любов, мъдрост и радост. Той е колкото безличен, толкова и личен и се разкрива така, както Той пожелае. На своите светци Той се явява в образа, който им е най-скъп. Християните виждат Христос, индусите Кришна или Божествената Майка и т.н. Който почита в Бог нещо свръх лично, Го възприема като безкрайна светлина или като удивителния звук Ом, словото или Светия Дух. Най-висшата опитност, която е дадена на човека се състои в онова блаженство или висше щастие, което съдържа в себе си изцяло и напълно всички останали изразни форми за Бога – Любов, Мъдрост, Безсмъртие. Но как мога да обясня Божествената природа – тя е неизразима с думи. Само при дълбока медитация можеш да схванеш Неговата единствена по рода си същност.”

Парамаханса Йогананда

[bee_bg]

Здравей, bee_bg!

С практикуване на медитативни техники се постигат нужните резултати. Тогава идва разбирането и края на въпросите. Тогава просто знаеш. Пълно удовлетворение.

Поздрави, приятелю!

Тук съм съгласен !

И все пак си мисля че с човешката ни същност трудно може да се ''прозре''.

Често създаваме в съзнанието си удобни ил+зии.

[Guest бяса]

Често създаваме в съзнанието си удобни ил+зии.

... "Цар" съм на това. Отдавам им се съзнателно и максимално, изживявам ги и много често, вместо да ги отхвърля - опитвам да ги "доизкусуря",. Резултатите, са често ефимерни, но ме правят ведър, с дух обострен. Впрочем, като се "наситя", правя малко лицеви опори, в тялото си да се "върна". Удобството, не е задължително фалшиво, даже е добро обстоятелство, плод на съзнателни усилия - "награда". Ако отхвърля съмненията, че е истинска - приемам. Ако се самозаблуждавам, ежедневието те ритва отзад и ти остава само "душевната масторбация" и прибавения опит...

Кой съм?

Какъв съм?

Защо съм Такъв?

Такъв ли трябва да бъда?

Въпроси, чиито отговори търся,... за което ми е даден един живот. На моменти, мисля, че "докосвам" Смисъла. Но то е като хоризонта, стигнеш го - изпъква друг. Но пък, усещаш как живота ти, "излива се" във "цялото". И докато имам хъс да продължавам "напред", значи удовлетворение по пътя събрал съм,... а може и да не е така /автосъмнението за разума, е като водата за тялото/.

Боже, какви глупости написах.

[Guest valentinus]

Често създаваме в съзнанието си удобни ил+зии.

... "Цар" съм на това. Отдавам им се съзнателно и максимално, изживявам ги и много често, вместо да ги отхвърля - опитвам да ги "доизкусуря",. Резултатите, са често ефимерни, но ме правят ведър, с дух обострен. Впрочем, като се "наситя", правя малко лицеви опори, в тялото си да се "върна". Удобството, не е задължително фалшиво, даже е добро обстоятелство, плод на съзнателни усилия - "награда". Ако отхвърля съмненията, че е истинска - приемам. Ако се самозаблуждавам, ежедневието те ритва отзад и ти остава само "душевната масторбация" и прибавения опит...

Кой съм?

Какъв съм?

Защо съм Такъв?

Такъв ли трябва да бъда?

Въпроси, чиито отговори търся,... за което ми е даден един живот. На моменти, мисля, че "докосвам" Смисъла. Но то е като хоризонта, стигнеш го - изпъква друг. Но пък, усещаш как живота ти, "излива се" във "цялото". И докато имам хъс да продължавам "напред", значи удовлетворение по пътя събрал съм,... а може и да не е така /автосъмнението за разума, е като водата за тялото/.

Боже, какви глупости написах.

Брей, Ваша милост си поставя въпросите, на които се гради целият Универсум...

[Валентин Петров]

Кой съм?

Какъв съм?

Защо съм Такъв?

Такъв ли трябва да бъда?

Причинното тяло се задейства с въпроси като:

Защо живея? Защо съм? Защо човек?

Защо живее човечеството?

С каква цел се родих точно в България?

Защо точно при моите родители?

Какво желая най много?

От какво се възхищавам? Пред какво се прекланям?

Какъв е моят идеал?

Какво ме прави истински щастлив?

Имам ли задължения към хора и какви са те?

Имам ли дълг към ангелите и невидимия свят и какъв?

Просветлението, частично или пълно, е когато се отговори на няколко или на всички тези въпроси.

Причинното ниво се открива по-лесно в свръхсъзнателно състояние.

Когато въпросите получат верни отговори, истинският човек започва усилие правилно да използва физическото, астралното и умственото тела. Това Лорд Буда нарича правилен стремеж, правилно усилие, правилно мислене и правилно действие.

Учителят казва че Нирвана е преживяване и пълно осъзнаване на причинното тяло.

Причинното ниво не е последното нито дори същностно за душата. Над него започва истинският духовен път, когато душата се движи и живее с Бога и за Него:

Нужно е да постигнем обратната зависимост – Бог да живее в нас, да пробудим Неговото присъствие в душата си и да го изявим. Осъзнатият в Духа човек се посвещава изцяло на служение, т.е. изпълнява единствено Божията воля. Дългът [към Бога]е основният закон на нравствения живот.

http://www.ohi.hit.bg/dunov.htm

[Силвия СД]

Бог не е онзи, който те отнема от себе си.

Бог е този, който те връща на себе си.

[Таня]

Исках този цитат да го постна в друга тема, но тъй като вече е затворена, реших , че и тук може да бъде полезен на някого. Това е цитат от лекцията "Към Извора", изнесена от Учителя пред Общия окултен клас на 27 ноември 1935 година.

Източник:Към Извора, изд.ББ,2002 г.

"На български аз харесвам една дума. Тя е думата благост. Не можеш да преведеш на английски думата благост.

Искам вие да разсъждавате като ученици. Не се чувствайте като че сте на подсъдимата скамейка и че искам да ви обвиня. Аз ще ви представя една картина, а вие не правете тази погрешка, на която всички сте изложени. Ето къде правите погрешка.

Представете си , че имате нужда от вода. Такава хубава вода града, дето живеете, няма; има горе, в планината, на 10 километра от града. Там има отличен извор. И всички хора, които искат хубава вода, вземат си стомничка, напълват я там и се връщат. Сега, някой като тръгне, върви, върви, дойде на половината път, на 5 километра, спира се на пътя и казва:”Кой ще върви нагоре! Дайте ми малко водица”.Проси.Онзи, който е бил вече на извора, му сипва малко вода. После проси от друг:”Я ми дай малко водица!” То е една лоша черта.Не отива там, горе, да си напълни стомната сам.Нека да отиде горе, при извора! Не му давай-нищо повече! Не просете, да ви дадат други вода от стомната. Идете сами горе на извора- и ще бъдете здрави.

В съвременния християнски живот всички са просяци. Искат малко вода от стомната, защото горе духа! Не че няма да му дам. Аз ще му налея, но той ще научи един лош навик. Той ще се върне в къщи и ще каже:”Изпросих”. Дето ще проси, по-хубаво е да отиде горе да си напълни стомната. Защо ще просиш? Образува се един лош навик, една леност, един мързел; другите хора да работят, а ти да просиш. Да кажем, че аз му напълня стомната-напълня я веднъж, дваж, три, четири пъти: аз печеля, а той губи.

Сега изводът, правилото, което следва: Не се спирай в пътя си! Ти си се запътил за вода, за Божествения извор- не се спирай насред пътя да просиш от любовта на другите хора. Иди, напълни си стомната и като се върнеш, никому не давай! Ще кажеш:”Може ли това?” Като се върнеш, дай на ония, които не могат да ходят на извора, коит оса сакати, хлосни, хроми,, а който е със здрави крака-да се стегне този син майчин! Щом си здрав, стегни се- нагоре, към извора! На здрави хора не давай! На ония, коит оса клосни, дай им, по една малка чашка можеш да им дадеш.

Сега ви говоря за любовта като енергия, която ви е потребна и в сегашния, и в бъдещия живот- в материалния живот тук, на Земята. Тия въпроси, с които ви занимавам, по никой начин не можете да ги разрешите без любовта. Единствената сила, която може да разреши всички спорни въпроси, това е любовта. Там, дето има любов, има знание, има свобода. Любов, живот, знание, свобода- те вървят всички заедно. Щом имаш любов-ще имаш знание. Щом имаш знание-ще имаш свободата."