Методите на Учителя. Как Учителя лекуваше.

[Таня]

Приятели,предлагам в тази тема всеки от нас да помества истории за това, какви методи е използвал Учителя при лекуване на физически и психически болести.

Мисля, че спомените на братята и сестрите, които са били близо до Учителя, ще ни помогнат много по тясната пътека към Любовта.

ПО СПОМЕНИ НА ЛАЛКА КРЪСТЕВА

Савка Керимидчиева, стенографка на Учителя и ревностна ученичка, си е изгубвала на два пъти зрението и Учителя я е спасявал със следния метод:На всеки кръгъл час да казва „Добрата молитв”-денонощно.

Еленка Андреева казва на Учителя:

-Учителю, нещо много ми е тъжно, тежко, ще се пръсна, не зная причините за това.Чудя се откъде идва това нещо.

Учителя казал:

-Обърни се към Бога. Мисли за Бога.

Савка е имала възпален апендесет. Постила 7 дни и се излекувала.

Веднъж чаках Еленка. Тя беше заета с Учителя. Аз стоях настрана, на полянката, да си завършат разговора. Идва Балтова и най-безцеремонно прекъсва работата им, като почва нещо да разправя на Учителя.Тази сестра се занимаваше с духове, с отвъдни същества и пр.Учителя я слушаше внимателно, с търпение, а Еленка кипеше отвътре, но мълчеше.След като Балтова се изказа и отмина, Еленка високо каза:

-Учителю,чудя Ви се как можете да я търпите. Не виждате ли, че Ви лъже?Защо не й кажете, че не обичате да Ви лъжат?

Той рече:

-Тя не лъже. Духовете я лъжат и тя им вярва. Така че тя не идва да ме лъже, а само разправя това, което са й казали.

Учителя препоръчваше постът, гладуването, но не препоръчваше догмата. Мнозина парадираха и се хвалеха кой колко дни е постил, издържал на глад, кой как гладува, считаха това за голям подвиг и т.н. Някои от сестрите и братята не можеха да гладуват. Катя Грива и Наталия Чакова се тормозели, че не могат като другите да постят и един ден решили вече да започнат тридневен пост и ако им е леко, да продължат.Този ден ги срещнал Учителя. Носел геврек и им дал да си хапнат. Те се спогледали и рекли:

-Ама, Учителю, ние постим днес

-Нищо, днес си хапнете, пък от утре ще почнете.

И така, те хапнали.От другия ден почнали отново.

Учителя пак ги срещнал, подал им баница. Те пак рекли:

-Ама, Учителю, от днес сме решили да постим.

-Нищо, сега си вземете, пък от утре ще почнете.

Така те разбрали, че методите, които дава Учителя, не са за всеки. И да не се фанатизират.

Сестра Тефана Савова яде като врабче, но все пак решила и тя да бъде в унисон с другите и започнала и тя да пости.Гладувала няколко дни и така се чувствала изтощена, че едва вървяла, едвам говорела. Главата й се виела.Среща я Учителя и на ухото й рекъл високо:

-Манджа, манджа, манджа!-тя се прибрала в къщи, отворила шкафа и си хапнала с неимоверна радост.

Георги Томалевски е бил на смъртно легло. Катя Зяпкова е отишла в болницата да го види и разказала после на Учителя за състоянието му.Той й дава едно томче и й казва да го занесе на Георги с поръчка той да прочете само заглавието. Заглавието било:”Отец ме люби” или „Бог те люби” /или нещо такова/. На другия ден Георги бил здрав.

Мария Райчева, за да отиде на беседа, минава през Борисовата градина. На гарата, както винаги, шетали и хулигани.Те почнали нещо да я закачат, да й подсвиркват, но тя вървяла и през целия път до Изгрева казвала:

-Идиоти,простаци, това е цяло безобразие, що за хора са това?

Влязла запъхтяна в салона, седнала и чула, че Учителя казва:

-Идиоти,простаци, гамени-така не се говори- и след това продължил беседата си, но тя се смръзнала на мястото си.

Случаят с побоя на Учителя-14 май 1936 година, около 14 часа.

Учителя е бил в салона. Свирели са нещо с Иван Кавалджиев. Йордан/шофьора/ и Стоянчо/дърводелеца/ са боядисвали пейките отвън.Дошъл един външен човек, цивилен. Извикал Учителя да излезе навън и започнал да го удря по главата, като е счупил прозореца, който е долу до вратата и до стълбището. Стенографките си били полегнали за почивка. Изведнъж влиза уплашена Веса Козарева при тях и извикала:

-Ставайте, бият Учителя!

Те скочили и отишли там. Гледат: Учителя седнал на стълбището, замислен, тъжен, безсилен.На сакото му и на ризата му-кръв.На главата няма рани. Чудят се откъде е тази кръв. Побойникът, като е удрял Учителя, замахнал и ударил стъклото на прозореца. При счупването му разранил ръката си и тази кръв по дрехите на Учителя е от ръката на побойника.Учителя едвам станал и помолил Еленка Андреева да му изпере дрехите.Кавалджиев, Йордан и Стоянчо не са се притекли на помощ, а са избягали. Йордан отишъл да вика Лулчев, но Лулчев докато дойде, всичко било свършено. Този човек е бил платен побойник.Той след години сам казал на Гради Минчев, че първоначалният замисъл бил адска машина да се сложи някъде около салона и когато Учителя държи беседа, да хвръкнат всички във въздуха, да бъдат избити всички. Но Учителя е сметнал, че е по-добре той да понесе всичко.

Защо е станало всичко това?

Учителя е казал на Лулчев да каже на цар Борис в никакъв случай да не слага за министър-председателАлександър Цанков. Да сложи друг, когото иска, но да не е Александър Цанков. Цар Борис послушал съвета. Това се разчуло вече на Изгрева.Стига до ушите на Цанков и вече случилото се е ясно, макар че се говореше, че и духовенството може да е платило на този човек да извърши това. Гради Минчев казва, че този човек е работил известно време с него и като разбрал, че той е дъновист, му разказал за случая.

Еленка:

-Тогава Учителя всеки ден идваше на Паневритмия, но не играеше, само стоеше и гледаше. Идваше сряда, петък и неделя и говореше, макар и бавно, дума по дума, защото беше получил удар-лека парализа в десния крак и дясната ръка. И говорът беше засегнат.Това, което тогава говори Учителя, беше много малко. Първоначално беше парализирана дясната ръка. Постепенно положението се влошаваше. Парализира се и десният крак, после и говорът.

Решихме да отидем на Рила.Бяхме се насъбрали отвън и чакахме цял час и се чудехме защо Учителя се бави, защо не слиза. По-късно разбрахме, че той много бавно се обличал. Потеглихме с рейсове. От Гюлечица до първото езеро Учителя вървеше през цялото време пеша. Славчо Печеников се опитваше да му помага, но Учителя не желаеше това. На няколко пъти той се изпотяваше и аз и Савка му помагахме, като му бършехме потта и като се преоблича. Стигнахме до първото езеро.Някои бяха отишли по-напред на второто езеро да подготвят палатките и изпратиха кон за Учителя. Той се качи на коня и така лека-полека, приближихме вече лагера.Палатката на Учителя беше подредена, готова, както и нашата-на стенографките, до неговата палатка.Аз и Савка поехме грижата за Учителя, като му готвехме отделно. Учителя нито веднъж не дойде на Молетвения връх, седеше си в палатката, но и отвън пред палатката стоеше на един плетен стол. Аз му постилах възглавница, одеало отгоре и отдолу.Неделчо Попов-фин и деликатен брат, често го посещаваше.С хубавото си разположение този брат внасяше във всички ни малко ведро настроение.Учителя, стоейки на стола, питаше кой къде се е настанил. Искаше за всички поотделно да знае кой къде е и особено го интересуваха групите-кой с коя група е, колко души са дошли и т.н. Тогава се направи стълбата, която водеше от кухнята до палатката на Учителя. Тогава се направиха и някои площадки. Много от възрастните братя и сестри мислеха, че Учителя ще си замине и настояваха да слезем в града и да заведем Учителя на лекар. Но по-младите упорито държаха да се стои тук, защото бяха уверени, че тук именно той ще се подобри. Учителя много се затрогваше от вниманието на братята и сестрите и често съм виждала сълзи в очите му от това нещо.

Един ден, както бяхме събрани, Учителя излезе от палатката си с шапка, облечен, усмихнат, дойде при нас, все едно , че нищо не е било.Подвижен, разговорлив, като че някой с магическа пръчица беше изтеглил неразположението му.Всички бяхме безкрайно щастливи, всички се радвахме, сърцата ни се освободиха., а той беше тръгнал към чешмата, на разходка. В този момент една сестра по вдъхновение изпя „Светъл лъч отгоре слиза”.Учителя рекъл на Еленка:

-Еленке, можеш ли да стегнеш багажа за 14 август, да слизаме вече.

-Разбира се-рекла тя.

Престояхме на Рила един месец. Учителя като по чудо се излекува. Една част от братята и сестрите слязоха на 12 август, а другата, с Учителя-на 14 август. На 19 август в София се състоя съборът.

Учителя ни говори вдъхновено Беседата носи заглавие”Да им дам живот”. И томчето със следващите беседи носи това заглавие. Беседите бяха държани на 19,20,21,22,23,26,29 и 30 август и са поместени в томчето „Да им дам живот”.

Всичко си продължи, като че ли нищо не е било.Учителя никога с дума или намек, или жест не е казал нещо около този случай. Неговото величие, търпение, саможертва, благост, в тези тъжни за нас дни, проличаха с най-голяма сила.

Учителя сам се излекува по Божествен път.Мнозина му даваха съвети и то какви ли не, а той си мълчеше и се излекува сам , с Божията помощ.

[bulgaro]

Как... Лекуваше...

Имам още много да се осъзнавам, за да си отговоря на този въпрос...

Поздрави... Късмет и здраве...

[Орлин Баев]

Да, именно КАК? Въпросът КАКВО е правил в случая няма да изчерпи и милионна част от действието на Беинса Дуно и резултатите му. Ако методите, изпълнявани от него, бъдат повторени от обикновен лечител, психотерапевт, лекар и пр., резултати ще има, но толкова, колкото и с други методи - защото именно въпросът е КАК - качеството на правените действия, а не самите действия, които могат да бъдат милионно разнообразни! Тоест в случая е важно съзнанието на извършителя, силата, светлината и топлината на съзнанието му, както и връзката му с по-широк спектър от възприятийни полета!

[Guest aorhama]

Колко пъти да прощаваме?

Преди повече от 15 години пътувам през селото Гюлекюр за Николаевка, правя една есенна екскурзия, както често ги правя. Излизам към южната страна на село Гюлекюр, гледам, насреща Ми тича един щъркел. Тича, тича, спря се. Дойде до Мене, положи си главата на коленете Ми, но гледам, едното му крилце тъй надолу увиснало. Пипнах го, видях, че крилото му е счупено. Питам: Кой го застави да дойде при Мене? Сега Аз разговарям с този щъркел. Казва Ми: "Господине, какво ще правя, моето крилце е счупено, моите другари заминаха, а аз, ако остана тук през зимата, ще умра." Казвам си Аз: "Такова нещо е човешката Душа, счупило й се крилцето. Всичките Души отиват при Бога, а тя остава при лошите условия." Седях половин час да се разговарям с щъркела, помилвах го, погладих го, разпоредих се пред турците, казвам им: Този щъркел ще го гледате цяла зима, разбирате ли? - Да, ефенди, ще го гледаме. - В тях има религиозно чувство. И действително те го гледаха цяла зима. По едно време гледам го, той поизрастнал малко, питам го: "Как си? Е, наместиха ти крилцето и сега можеш да отидеш при Бога." Питам: Кое е това чувство, което накара този щъркел да дойде при Мене?...Този Дух Ме познава.

Аз се разговарях с чувството на щъркела. В чувството на щъркела беше стаена една Душа, която Ме позна. Учителят има връзка с Душата на нещата.

Редактирано Май 29, 2008 от Донка

[Слънчева]

Благодаря Таня за прекрасните случки. Не зная нищо заотношенията и случки с Учителя, много е вълнуващо като чета написаното от теб...

именно въпросът е КАК - качеството на правените действия, а не самите действия, които могат да бъдат милионно разнообразни! Тоест в случая е важно съзнанието на извършителя, силата, светлината и топлината на съзнанието му, както и връзката му с по-широк спектър от възприятийни полета!

Когато се лекува със сърце има резултати. Но когато е само заради пари.... знаем резултатите....

[Таня]

Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научиш уроците си, представи си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите , че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи, великия смисъл на живота.. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието и добрите обноски, и надеждата ще влезе у вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън, ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще кажете:”Този човек има един ангел и заради него ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек”.Той казва:”Аз познавам този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята”. По записки на Минчо Сотиров

КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

При случая с майка ми, който описах вече, Учителя си послужи с мисълта като средство за трансформиране на отрицателните състояния в положителни. Мисълта е сила. Благословение е да може да си служи човек с тази сила. Ние, трите сестри, бяхме толкова уплашени, че не вярвахме в никакво лекарство, а с това повлияхме отрицателно на майка ми, но с четенето на Псалмите ние дадохме друго направление на мислите си и тя оздравя. Прост метод, но ефикасен.

ИНДИВИДУАЛНО ЛЕКУВАНЕ

Учителя при една и съща болест прилагаше различни методи за лекуване. Една от младите сестри, като ученичка от ІV клас на гимназията, сега осми, заболя от апендисит,т.е. възпаление на сляпото черво. Младата сестра усетила болки, но не се решила да отиде на лекар, страхувала се от нож и отишла при Учителя за съвет. Той й казал да прекара три дни в абсолютен пост, без никаква храна и вода. Тя изпълнила съвета, яла след поста лека храна и оздравяла. Тя живя 45 години, без да усети болки в тази част на своето тяло.

Учителя казва, че възпалението на сляпото черво се дължи понякога на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган. При глад, организмът, лишен от храна, продължава да работи и всмуква тези частици; премахва се причината и самото възпаление.

Втори случай на лекуване на апендисит.

Млада мома, 21 годишна, не е вегетарианка, заболява от апендисит, да си прави операция не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя, защото болките й били непоносими. Учителя я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време да мие краката си всяка вечер с гореща вода, колкото може да търпи, след това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала той да й даде някакъв лек, не получила нищо друго, благодарила и си излязла. Навън тя попитала придружителката защо не са й дали лекарство. „Нали ти даде съвет, ти изпълни съвета точно и чакай резултат”. Тя изпълнила съвета и оздравяла. Днес тя е на 40 години, майка на две големи деца, без вече да е почувствала болки в сляпото черво.

КАК ОЗДРАВЯХ

Това се случи през един от съборните дни на 1922 година в град Велико Търново.

Ако някой вън от мене ме запита как оздравях, мога да му отговоря с най-малки подробности, но първо аз ще опиша случая за себе си и ако стане нужда, мога да го разказвам на всеки, който се интересува. Как лекуваше Учителя? С инжекции, с лекарства, с бани, с масажи? Не, с нито един от тези начини. От това, което видях, виждах и чувах от излекувани братя и сестри и външни хора, останах учудена от множеството разнообразни , чудновати методи, с които Учителя си служеше, когато лекуваше. Имаше случаи, когато при едно и също видимо заболяване, той прилагаше съвсем различни методи, не си служеше със стереотипни методи, защото имаше предвид темперамента, характера на заболелия, условията, причините – външни и вътрешни духовни. Той търсеше преди всичко причината на заболяването, нея хващаше и лекуваше. Общо взето методите за лекуване бяха духовни, макар че някои от тях да имаха и физически характер.

Да разкажа впрочем, аз как бях излекувана. Някога съборите продължаваха цяла седмица. Свърши се последният ден от събора, братята и сестрите от цяла България почнаха да се разотиват. Обикновено с Учителя оставаха още няколко дни и онези, които искаха и бяха свободни от задължения. Останах и аз, обаче още на втория ден след събора се разболях. Какво ми е , не можех да си отговоря, никъде нищо не ме боли, нямам апетит, не мога да ям, пие ми се вода, пък не мога да пия, едва се държа на краката си, легнах на легло, положението ми се влошаваше.Усещам , че в мен всичко ставаше двойно:два носа,двойни уши, двойни устни. Искам да пипна носа си, но не зная кой от двата е истинският и т.н. ръцете, краката, всичко се удвои. Учителя влизаше в стаята да ме види, оставаше по няколко минути, следеше състоянието ми, но нищо не казваше. На петия или шестия ден ми стана съвсем зле, не можех да мръдна от леглото. По едно време сякаш някой в ухото ми каза:”Е,пък умри!” Чух го ясно и си мислех, наистина може би трябва да умра и ми беше някак леко или безразлично, не зная, но наистина ми беше все едно, толкова бях зле. След десетина минути чувам стъпките на Учителя пред прозореца, спря се и ме попита как съм. Едва,едва можах да отговоря, че не съм добре и след минута го виждам, застанал на вратата и остана на прага прав, сериозен, замислен. Аз се извиних, колкото можах, че не мога да седна поне в леглото, а съм простряна така. Учителя нещо говореше, вслушвах се внимателно и чух, че той ми казва да се опитам да стана от леглото и да кажа:”Аз съм мобилизирана, дадена ми е работа, която трябва да сварша, готова съм да остана и да сварша възложената ми работа.” Учителя ме погледна пак, затвори вратата и излезе

В същия момент, когато гледах на ставането ми като на нещо невъзможно, някъде дълбоко в мен дойде обратното решение:ще стана и то веднага, ставам! За момент забравих, че съм много зле, седнах на леглото, спуснах си краката долу, наведох се да търся чорапи и обувки. Облякох се, но при навеждането усетих, че от лицето ми падна някаква тежка, желязна, огнена маска, пипнах го – температура няма, приятно, хладно беше. Изпълни ме необикновена радост, че можах да стана и ми се прииска да изляза навън и да викам с пълно гърло:стана чудо в мене и стана за слава Божия! В това време в стаята влизат две сестри-Сафка и Стефанка и казват:”Но тя станала”?

Поисках чаша гореща вода, пих с небивала наслада, сетне излязох на двора. Гледам красотата около мен, дишам благодатния въздух, трептя от умиление и благодарност. Както Бог работи скрито и тайно, така и нашият обичан Учител се крие, не го виждам, за да му благодаря. Какво се крие в чудесата, които Христос навремето си е правил?- Велика сила,знание, които хората не са познавали, закони, които човечеството едва сега налучква.

Аз за себе си разбрах при това свое боледуване, че в света се проявяват светли и тъмни сили, наши приятели, доброжелатели и наши неприятели, и ние трябва да различаваме гласовете им. Ако аз се бях поддала на желанието на тъмните сили, които искаха моята смърт, те щяха да постигнат целта си. Обаче дойде гласът на светлите сили, които желаеха моето добро, които дойдоха да изпълнят волята на Бога, който не благоволява в смъртта, а благоволява в радостта на човека. Тази велика воля се проведе през устата на Учителя.

Върнахме се в София и всеки продължи работата си и аз продължих работата си около беседите, за която бях мобилизирана тогава и до днес. Един ден Учителя ми каза:”Имаше някаква мистерия около твоето заболяване”. Но каква беше, не ми каза и до днес аз не можах да я разбера. Има велики неща, които не са за деца.

Разкази на Паша Тодорова

[Орлин Баев]

В "книга за здравето" Учителят препоръчва да се лекуваме чрез излагане гърба на слънце, както и чрез гледане на слънцето - в сутрешните и вечерни часове! Как прилагате тези две препоръки практически? В смисъл кога излагате гърба си и кога гледате изгрева или залеза? Малко е трудничко едновременно да се прави - ще заболи вратът! Може би един ден се гледа, а следващият се препичаме на изгрева? Или пък гледаме изгрева, а като се постопли повечко, се препичаме? А защо именно гърбът, а не коремът?

Познавах един дядо Кольо, който е питал Учителя за някакво заболяване негово и той му е препоръчал при изгрев да си излага гърба! И се е оправил наистина - след мисля каза две седмици! Доста дисциплина, ранно лягане и добър сън се изискват за слъцепосрещането...

[Аделаида]

Да за излагането на гърба на слънце зная че е най - добре сутрин между 10 и 11 ч. тогава е най-благоприятно. А за гледането в слънчевите лъчи не зная дали няма да е добре да е съчетано с формули и молитви освен с концентрация.

[Креми (късметче)]

ЗА ОЧИТЕ МИ

По настояване на очен лекар започнах да нося очила от ІV клас с половин диоптър за късогледство и завърших гимназията с шест и половина диоптъра.

Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик.

- Моля Ви, Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите. Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах до тук. Вас моля да ми помогнете – казах с пълна вяра и мълчах, за да чуя съвета на Учителя.

- Всяка болест има две причини – физиолигическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина за твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното е жълтото петно. При късогледството лъчите се пречупват преди него- поразително ясно и внушително обясняваше Учителя.-Сега твоята задача е да продължи лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много надалеко.

- Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си-се опитах да възразя.

- Е, ще виждаш само тези, които са до тебе-весело ми каза той. - Второ, ще си определиш удобно за теб време сутрин, обед и вечер и без да те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта си върху очите. Ще си представяш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно. Трето, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят. Ще отбягваш крещящите цветове. И четвърто, всяка вечер по половин час ще ходиш на тъмно, без очила. Като казвам да ходиш,то значи да се движиш. Не е достатъчно да седиш в тъмно, а да се движиш в тъмно. Прави това и ще видиш резултатите!

- А каква е психологическата причина за късогледството ми?

Тук Учителя замълча и не ми отговори.

- Ти направи това, което ти казвам сега!

Свалих очилата. Трудно свикнах без тях, но все пак свикнах. Изпълних стриктно казаното от Учителя. Без да споделям с когото и да било, обикалях

двора по половин час на тъмно. Скривах се на всевъзможни места по три пъти на ден и по пет минути съсредоточавах мисълта си върху очите, а в стаята ми преобладаваше зеления цвят.

Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очила в театъра, виждах по-ясно, но очите ме заболяваха.

Отидох на преглед при проф.Пашев, при когото ходех години наред и според когото, късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябва да нося непрекъснато очила. За негова изненада сега късогледството ми бе намаляло с два и половина. Диоптъра.

- Е, природата понякога прави чудеса-каза професорът и ми даде рецепта за очила 4 диоптъра.

Аз бях щастлива, че опитът на Учителя беше по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, самата тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които до тогава считаше едва ли не за...глупост.

Похвалих се на Учителя.

- Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции-каза Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил.

Източник: Спомени от Милка Периклиева

[Ася_И]

"Има два начина за лекуване: стар и нов начин. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария начин, с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам: Ако изпълняваш съветите ми, след 6 месеца ще имаш микроскопични резултати. Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопична част от елексира на живота, за да оздравее моментално."

Спасителни положения

[Мария-София]

Тогава дойде лекарят и каже: „Той има диабет“, но не обяснява причината на болестта. Какво нещо е диабет? – Захарна болест. –Каква е захарната болест? – Натрупване на захар в организма.– Е, какво лошо има от това? Колко струва сега един килограм захар? Причината трябва да се знае: защо тази захар се е натрупала в организма. Тази захар трябваше да се даде на други хора. Природата не търпи излишък. Той е събрал сума захар, иска да продава. И природата казва: „Ти имаш диабет. Захарта ще изхвърлиш навън“.– „Не зная как.“ Дойде лекарят, ще ти турне една инжекция,две, три, четири – това е лекът. Освободете се от„диабет“! Добрите, сладките неща не ги желай само за себе си, но и за другите. Аз не искам да лекувам, но за да видите, ако има някой захарна болест, в 10 минути ще го излекувам. Аз няма да му взема много, но не и малко. Ако е богат, ще му кажа: „Десетте милиона ще дадеш, животът си съвършено ще измениш и ще го посветиш на Бога, много няма да ядеш“. И ще му турна една строга диета, каквато не е виждал. После ще му кажа: „Обикалял си чуждите жени, опропастил си чуждите семейства – всичко това трябва да изправиш, и тогава болеста ще се махне“.

Братя и сестри на Христа

[Guest Дриада]

Някой от вас е болен от неврастения или е духом неразположен; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне към изток и да подпре гърба си на някое дебело дърво, било то бряст, дъб или бор, като тури дясната си ръка отпред на гърдите, а лявата отзад на гърба; в едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото. Няма да се минат 5, 10, 15 минути или най-много един час и неговото настроение ще се измени – той ще почерпи от дървото известна сила, ще стане обмяна между неговия магнетизъм и магнетизма на дървото и ще почувства известно подобрение. Да иде при това дърво един, два или три пъти и то ще го излекува. Това е един природен начин на лекуване. В старо време хората така се лекуваха. Някой старец си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този старец защо ли подпира това дърво?“ Старецът не подпира дървото, а дървото подпира него. Старецът казва на дървото: „Днес хората са големи егоисти – нищо не дават; ти можеш ли ми даде малко от своята енергия, за да се освежа?“

Втори метод за лекуване, пак ако сте неразположени, страдате от неврастения – лятно време, когато житото започне да зрее, идете в някое село, поискайте позволение от селяните да обиколите няколко пъти нивите, да минете през житата; като изходите 1-2 километра, съсредоточете мисълта си в живота на житото. След един час ще чувствате голямо облекчение. Ако всеки ден можете да правите такива разходки, още по-добре ще бъде – то ще ви държи топло с месеци.

Друго правило: когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които имат южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение, са пълни с творческа енергия. Здравословни са. Никога не пийте вода, изложена на север, защото енергията им е положителна.

Често, като ви пече Слънцето, вие казвате, че това ви смущава. Знаете ли защо не обичате да излагате лицето си на Слънцето? Защото лицето ви отблъсва слънчевата енергия, вследствие на което това ви причинява известна неприятност. Космите винаги поглъщат слънчевата енергия, а тя трябва да се поглъща, за да бъдете винаги здрави. – Имат ли значение дрехите, с които сме облечени – бели или черни?

– Имат. Дрехите, които носим, оказват голямо влияние върху нас. Белият цвят е негативен, той върши повече съзидателна работа.

*

Някои мислят, че всички са религиозни. Не са всички между вас еднакво религиозни; ако всички бяхте такива, щяхте в един момент – само като духнете – да оправите България. Когато някои казват: „В Името на Господа Иисуса Христа“, това означава да възлюбиш Господа с всичката си душа, с целия си ум, с цялото си сърце и с всичката си сила; защото като обичате всички хора, Господ веднага ще ги промени. После, не мислете, че когато един човек много се моли, вдига ръцете си нагоре, е много религиозен – не, той формално е религиозен. В истински религиозния човек има учтивост, скромност и страхопочитание – обаче не като страхопочитанието на някой слуга, който стои пред господаря си със скръстени ръце, трепери, страхува се от него, но замине ли господарят му, всякакъв страх изчезва и той хвърля по негов адрес най-недостойни думи – хули, псувни и прочие. Не такава религия! У истински религиозния човек страхопочитанието, напротив, се усилва след отминаване на господаря му. Нямате ли такова разположение, не сте религиозни хора. Религиозното чувство има три функции – почитание към стари, почитание към баща и майка и Любов към Бога. Това значи: да обичаш и почиташ мястото, в което си роден, да обичаш и почиташ баща си и майка си и да любиш Бога. Всичко това изтича от една сила, от един и същ център, който действа вътре.

Ако искате да развивате милосърдието си, проектирайте ума си в онзи център на главата, който е два сантиметра над челото. Тогава ще стане прилив на кръвта към това място и тя ще започне да подхранва съответните клетки, а щом тези клетки започнат да се развиват, те ще предизвикат и възприемат вибрациите на Невидимия свят, а вие ще започнете да ставате милосърдни по интуиция.

Искате да станете музикални, да разбирате музиката, проектирайте ума си към двете страни на този ръб, над краищата на веждите. Като продължите около година тези опити, ще обикнете музиката и във вас ще се зароди желание да пеете. Някои мислят, че музиката е отвън. Не, тя е вътре. Господ казва: „Аз съм посадил семенцата, ти ще ги поливаш и музиката ще дойде.“

Някои се оплакват от слаба вяра. У които вярата е силно развита, това място, което е над областта на музиката, е повдигнато. Когато и тези центрове са силно развити, главата е широка. Тъй че когато мислите, че вярата ви е слаба, постоянно проектирайте ума си нагоре към посочения център, започнете да го поливате и обработвате и постепенно ще си създадете онова разположение към вярата, което е скрито във вас. На вярата се дължат ясновидството, интуицията и други способности, около 12. Единственото безкористно чувство е вярата. Тя няма никакво практическо приложение на Земята. Вярвате, че някой човек е добър; може да не е такъв, обаче знаете, че ако вярвате в това, този човек в бъдеще ще бъде добър. Който има вяра, той развива кесията си, той е безкористен, щедър, а това му донася богатство, а онзи, който няма вяра, завива кесията си. В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията и слиза между астралния, етерния и физическия свят. Според съвременните окултни науки трябва да знаем къде на главата ни се намира астралният свят. Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно? Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън. Като казва Христос да имате вяра като синаповото зърно, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън. Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство и затова не може никога да бъде пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодовете на вярата зреят горе, в причинния свят, и тя винаги казва: „Бог е добър за нас.“ Плодовете на вярата не зреят нито в менталното, нито в астралното поле, а само в причинния свят. А кои са плодовете Ă? Безкористието. Безкористни ли сте, имате вече един малък плод в причинния свят.

– Желанието да станем духовни безкористно ли е?

– Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите. Но за да станете духовни, първо трябва да развиете духовното си чувство – Любов към Бога, почитание към ближните си и после безкористна вяра. У духовния човек трябва да има Любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест. Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен. От това гледище ние разглеждаме нещата малко по-другояче. Както тази философия се развива в теософията, тя представя езотеричната, вътрешната страна на това учение и не е за вашите умове. Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да се пишат такива книги, се изисква голяма напредналост – умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малкото загатване.

Физическият свят съставя почвата на живота, астралният – водата на Божествения свят, а менталният – атмосферата, въздуха на този Божествен свят. Причинният свят се представя от светлината и топлината, които пък са причина за цялата растителност на Земята; астралният свят съставя моретата и океаните, а етерното тяло – малките и големите реки, които са проектирани във физическия свят. Етерният свят е, който свързва астралния с физическия свят. Етерното тяло е така свързано с физическото, че през неговите канали се предава енергията и се оплодотворява Земята. Това не е само едно философско учение, а действителното обяснение на въпроса.

– Как ще се съсредоточим, как ще изолираме известен център, за да проектираме мисълта си към друг център?

– Когато ви казвам да проектирате мисълта си, то значи да се съсредоточите. Затова първо ще се помолите на Господа да ви помогне и посочи как да проектирате мисълта си. Като постоянно мислите върху един орган, ще започнете да чувствате някаква промяна – едно силно чувство на вяра, и там, дето чувствате напрежението, там е мястото на този орган. Когато някой ви обиди силно, вие чувствате едно напрежение, стягане отзад, към върха на главата. Така ще развивате и милосърдието, музикалното чувство, вярата, религиозното чувство, което е в средата на главата, но за това трябва да работите дълго време. Във всеки живот ние пресъздаваме органите си, но главното – постоянно работим върху тях. Те не се разрушават. Нищо не се разрушава. Вярата не се разрушава, а се носи и постоянно се развива.

– Може ли да обърнем внимание на всички центрове?

– Ако в един живот успеете да развиете един-два органа, вярата и съвестта – много сте постигнали. Това е много дълга школа. Като постоянно проектирате ума си към един от тези центрове, вие ще можете да развиете съответните си органи. Вие не можете да развиете органите на горната част на главата си, защото мисълта ви е проектирана към долната част на главата, където нахлува всичката кръв, храни тези клетки, а до горните не достига, вследствие на което тези органи закъсняват. Човек, у когото едни чувства са развити за сметка на другите, трябва да дружи с такива хора, от които ще може да се допълни. Ако търсите религиозни хора, търсете ги из света, а не в църквите. Като ги намерите, пазете ги като зеницата на окото си – те ще ви предадат от енергията си и вие ще почувствате това, което трябва да почувствате. Като говоря върху тези неща, като посочвам на някои от вас кои органи са развити и кои не, не казвайте: „А, знаем го ние него – той няма развити тези или онези чувства.“ Друг пък ще каже за вас същото. Никога не трябва да търсите у хората недоразвитите неща, защото с това вие вървите по обратен път, пречите на себе си. Господ знае у кого какво има, затова не се подигравайте с вашите души. Като срещнете брата си, кажете му истината: „Братко, имаш едно петно около един сантиметър, едва се забелязва, дай да го изтрия.“ Не казвайте, че петното е много голямо и много тъмно – констатирайте нещата тъй, както са си, винаги говорете истината, ни повече, ни по-малко. Ако в окото има сламка – кажете сламка, не я правете греда. У вас трябва да се развият благородни отношения и почитание към хората, които да ви подтикват към благородното и възвишеното в света. Мислете за хората, че са добри, и те ще бъдат добри. Когато дяволът ви срещне, казва: „Ти си такъв, онакъв, нямаш вяра, нямаш милосърдие и т.н.“, а всичко това ви се отразява зле. Господ не мисли тъй за вас.

– Религиозното чувство без вяра какво може да ползва? Какво съотношение има?

– Голямо. Между вярата и религиозното чувство има съотношение. Съотношение има и между всички причинни чувства. Когато слизат в умствения свят, причинните чувства възприемат известни форми. Всяка сила се обуславя от известна форма, а всяка форма в своите действия се обуславя от вътрешната сила, вложена в нея. Астралният свят дава горивото, с което ще се оформи всяка сила, етерният свят дава пътя, а физическият показва мястото в света, където трябва да падне силата и какъв резултат трябва да произведе. Тъй че физическият свят е почва само на резултата. Човек трябва силно да развие не само религиозно си чувство, но и вярата, надеждата, съвестта, разума и милосърдието. Туй, което ние наричаме разум, то съставя само една област. Под причинен свят подразбирам същността на нещата. Когато говорим за разума, той е връзка между причинния свят и висшия ментален свят. Той определя съотношенията на причините, които влизат в менталното поле. Когато искате да развиете известни органи, не трябва да се заемете едновременно с всички, но последователно, един след друг. Когато чувствате Любов към Бога, ще развивате това чувство. Щом проектирате ума си в духовния свят и искате там да живеете, ще развивате вярата. Искате ли да стигнете ангелите, започнете да развивате въображението си. Въображението може да се развива само със силата на вярата. – Може ли да се ползваме от книгата „Мислителна сила“?

– Може, само че тези книги не са ясно изложени.

– Бива ли, позволено ли е да се късат цветя, когато цъфтят?

– По някой път е позволено да се късат.

– Когато цветето не се дава?

– Не бива да го късате.

– Като се къса цвят, не се ли къса живот?

– Не.

– Моля, дайте една кратка дефиниция за разума.

– За втора беседа.

Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите си или някакви подутини в корема, ако сте богат, направете си една веранда, тераса, изложена към Слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете на креват с главата на север, а краката на юг, изложете гърдите си на Слънцето, като пазите главата си от него, и стойте така половин час. После изложете гърба си половин час, после пак гърдите половин час, половин час гърба си и т.н., докато се изпотите. Ако направите 20, 30, 40 такива бани, всичко ще ви мине – и екзема, и ревматизъм ще изчезнат. Като се подобри веднъж стомашната ви система, храносмилането ще започне да става правилно и кръвта ви ще започне да функционира правилно.

– Ако са болни ръцете и краката?

– Може да излагате на Слънце цялото си тяло.

– През кои часове на деня?

– Сутрин от 8 до 10 часа. Ако тези бани произведат ефект върху гръбначния стълб, мозъка и дробовете ви, ще почувствате ефекта и върху цялото си тяло. Всичко зависи от мозъка – той е като батерия: щом тази батерия започне да възприема, щом пълненето Ă със слънчева енергия става правилно, тя после я разпраща към всички удове на тялото и тази енергия започва да лекува.

– А страхът от слънчев удар?

– Слънчевият удар зависи от утайките вътре в мозъка. При слънчевия удар етерното тяло излиза навън, а физическото тяло остава без съединение.

– Защо да си пазим главата от Слънцето?

– Главата не трябва да се излага много на Слънцето, защото мозъкът ще привлече слънчевата енергия изведнъж и не ще успее да я разпрати по останалите части на тялото.

– Някои препоръчват да се покрива главата със зеленина.

– Да.

– През кои месеци на годината да се правят слънчеви бани?

– Добре е да се правят през май, юни, юли и август. Когато се лекувате, добре е да правите това по неколцина заедно. Може да направите това заедно по десет души в група, дори същите тези групи, които сте избрали, за да видите дали можете да се лекувате чрез вяра. Ако някой от вас е болен, опитайте дали бихте могли да съсредоточите мисълта си към него, да го излекувате. Лекуването не трябва да върви безразборно, а винаги по закона – ако първата група не успее да го излекува, тогава втората и т.н. Когато лекувате, резултатът ще бъде според силата на вярата. Ако човекът, когото ще лекувате, не е свързан с причинния свят, не може да го лекувате по духовен начин. Затова Христос казва: „Ще ти бъде според вярата.“ А това значи: ако си израснал в причинния свят, ще може да те лекувам с вяра, иначе не може, защото святото не се дава на прасетата. – Ами децата, които нямат никаква вяра?

– Деца, които нямат никаква вяра, се лекуват от родителите им с техния магнетизъм: майката ще лекува дъщеря си, а бащата – сина си.

– Ако бащата е невярващ, а майката – вярваща, ще се получи ли същият резултат?

– Стига да има магнетизъм онзи, който лекува.

– Нали всички го имат?

– Не.

– Как можем да познаем дали имаме магнетизъм?

– Разположени ли сте – имате магнетизъм; неразположени ли сте, нервирани ли сте – нямате такъв. Магнетизмът дава разположението.

– В обикновената медицина против треската дават хинин, против главоболието – аспирин, и т.н., които церове, вярвате или не, помагат, дават известни резултати. Има ли при лекуването в духовния свят някакъв положителен метод и ефикасни средства? – Това лекуване, което ви препоръчвам, е сто пъти по-ефикасно.

– Преди малко казахте, че може да има резултат, ако има свръзка при лекуването.

– Да, иначе не може да се дадат на болния елементите от причинния свят. Когато медицински лекар разтрива крака на човека една-две години и едва тогава има малък резултат, в причинния свят чрез вярата болният може да бъде излекуван моментално – ще му се каже: „Стани, ходи!“, и ще се свърши.

– Които не са свързани с причинния свят, може ли да прибягват към лекар?

– Всички, които са свързани с тази Школа и прилагат Новото учение, нямат нужда от лекар. Само онези, които не признават това Учение, имат нужда от лекар, а не вие. Лекарите са за света, а не за вас. Забелязал съм, че някои фиксират мисълта си към нещо, например, че са болни, че имат нужда от лекар; и не минава много време, създават се условия за лекар. Ако кажете: „Нямам нужда от лекар“, положителните и отрицателните явления създават резултат – вие именно не създавате причина, за да имате нужда от лекар. Но не казвайте: „Нямам нужда от лекар“, а казвайте: „Аз имам нужда всякога от Бога“, и тогава ще имате Бога като лекар. Лекарят е вътре в нас – Бог. Щом кажете: „Нямам нужда от лекар“, това вече е възгордяване. Господ ще ви каже: „Аз ще те заставя да видиш, че имаш нужда от Мен, за да се сломи твоята гордост.“ И лекарят ако има Божествено изкуство, мога да го оставя да ме лекува, ако няма туй изкуство, да ме масажира и осакати – това никога няма да му позволя.

– Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не взимаме ли част от неговата болест върху себе си?

– За туй не мислете. Най-първо ще се запитате: „Трябва ли аз да го лекувам?“ И ако трябва да го лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия. Ще си кажете: „Какъвто и да бъде резултатът, за мен е безразлично.“ Трябва ли да лекувам – това е важният въпрос. Ако трябва, ще започна да лекувам и ще науча как – ще изуча методите.

– Как ще познаем трябва ли да лекуваме?

– Щом обичате човека, ще трябва да го лекувате.

– В старо време са лекували чрез минералните извори и който пръв е влизал, бивал е изцеляван; дали това не иска да покаже, че и сега който пръв влезе, ще получи изцеление? Има ли истина в тази приказка?

– Има. Топлите извори не са току-тъй създадени – те имат своето предназначение.

– Първото влизане във водата дали ще има ефект? Защото някои вярващи братя се къпят цяла година и пак не добиват изцеление.

– Стига изворът да е посещаван от такъв ангел, ще има резултат. При такива случаи лекува главно вярата.

*

– Какви начини има за бързо развитие на ума, сърцето и волята?

– Такива начини няма.

– Какви методи има за освобождение от лоша карма?

– Да си платиш борча. Този въпрос евангелистите разрешават така: повярвай в Господа Иисуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: повярвай в Господа Иисуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу, хваща те и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж благороден, а си оставаш същият човек. За да станеш благороден, трябва да работиш върху себе си. Само чрез работа и страдания може да изплатиш кармата си. Най-добри и най-бързи методи за ликвидирането на кармата са безкористието и самопожертването; по-бързи от тях няма.

*

– Какви са методите, чрез които можем да се ограждаме от лоши духове и влияния?

– Вие си мислите, че лошите духове са по-силни от вас. Не мислете така, а знайте, че вие сте по-силни от тях, но не ги дразнете с нищо. Когато минава лош дух, не му се изпречвайте на пътя, сторете му място, оставете го свободно да си върви. Не го викайте, не приказвайте с него, не разсъждавайте, не спорете. Дайте път на злото да си върви. От лошите духове човек не може нищо да научи. Вие сте им като препятствие по пътя, затова искат да ви премахнат. Не заставайте на пътя им – нищо повече.

*

– Ако такива духове дойдат в някоя къща и постоянно безпокоят обитателите Ă, какво трябва да се прави?

– Напуснете къщата – тя е тяхна.

– А ако и в другата къща дойде някой от тях?

– Като върви все по дирите ви, това показва, че има кармична причина. Може да е някой дух, който иска да се прероди чрез вас, а вие не му давате възможност. Той ще ви преследва по целия свят и през целия ви живот, докато си изплатите кармата.

*

Когато се опирате на дърветата с цел да се лекувате, добре е да стоите от 5 до 30 минути облегнати с гърба си, а главата ви да бъде малко наклонена. Когато стоите на камък, трябва да стоите около 1-2 часа. Хубави места за лекуване са каменистите, защото като стоите върху камъните, намагнетизирвате се. Такива камъни има например в Арбанаси. Те трябва да са ръбести, защото през ръбовете им ще изтичат магнитните сили. Камъните са особено лековити през септември. Червените коне също имат много магнетизъм, затова язденето върху тях е добро.

Когато се правят слънчеви бани, добре е да сте облечени в бели или яснозелени дрехи – тези цветове са хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито място, завийте се с тънка мушама. Когато се лекувате по този начин, трябва да съсредоточите мисълта си, да се излекувате направо от Природата.

Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в хармония с вашите сили. Инжекциите, които правят лекарите, не са толкова полезни.

Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Затова, макар и да страдате, издръжте си я, за да закалите характера си. Страданието от болест е в реда на нещата. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание.

*

*

Една сестра каза:

– Зная един случай, когато синът на едно семейство заболя много сериозно и лекарят се произнесе, че няма да оздравее, затова го причастиха. Но със силни молитви той оздравя, защото обеща, че като оздравее, ще бъде послушен, ще има вяра в Бога и т.н. Като оздравя обаче забрави обещанието си – започна да нагрубява родителите си и дори казваше на баща си: „Ти си магаре, защото не можа да ме излекуваш.“

– Той, разбира се, не се е излекувал духовно и не е почерпил урок от дошлото страдание.

– Няма ли окултен метод, по който да свързват онзи, който го обсебва?

– Има. Ще трябва да го хипнотизирате 1-2 пъти и да му внушите.

– Но с това няма ли да се спре неговата карма?

- Това е именно.

*

– Кой е най-лесният и безопасен способ, който един духовен човек би могъл да употреби, за да влезе във връзка с духовния мир и да получи оттам някакво откровение или съобщение?

– Чисто сърце. За да постигне човек чистота на сърцето, най-първо трябва да бъде чрезмерно търпелив, милостив, да има тъй непоколебима вяра, щото никакво нещастие, никакво страдание да не могат да го разколебаят; да бъде еднакво справедлив към себе си и към другите, да бъде безкористен и самоотвержен.

– Това са качества, които трябва всеки да притежава, обаче ние искаме да знаем способи.

– Когато успеете да концентрирате ума си и да се повдигнете – ето способите.

*

Много пъти някои ваши постъпки, които вие смятате за грехове, в духовния свят не са грехове, а добродетели, и това, което вие не смятате за грях, в духовния свят го имат за грях. Например момък целуне мома; тук го смятате за грях, но в духовния свят го смятат за добродетел. Тази мома щеше да се разврати, а момъкът, като я целува, става неин идеал и с това я спасява. В духовния свят са важни мотивите за действията. Например някой ви открадне пари – туй в духовния свят се смята за добро, а някога, като ви дадат пари, това може да се смята за зло – в зависимост от резултата на сторената постъпка. Но има известни престъпления, за които и в духовния свят няма прошка; това са моралните престъпления. Морално престъпление е, ако убедите някого, че няма Бог. С това вие потопявате душата му в мрак, от който тя не може да излезе; лишавате го от най-великото благо в живота. Когато покварите сърцето, волята и ума на човека, това са също морални престъпления. В духовния свят наказват много строго за такива престъпления. Против тях са говорили и еврейските пророци.

От 9 (22) септември да се прилага законът за десятъка. В прилагането на този закон вие ще калите сърцето, ума и волята си. Какви ще бъдат резултатите от прилагането на този закон, това ще видите след хиляди години.

От наше гледище Св. Богородица е Любов, Христос е Мъдрост, а религията – това сме ние. Христос е Божествената Мъдрост, която се проявява чрез Любовта. Религията е връзката – Любовта и Мъдростта се съединяват, за да ни създадат. Когато дойде на Земята, Иисус взе формата на човек, за да ни покаже, че Любовта ражда хората. Мъжете трябва да любят жените все по Бога, а жените да ги почитат по Бога. Жени или мъже, които нямат никаква Любов и Мъдрост, не са религиозни. В Бялото Братство жените и мъжете са равни – когато мъжът замества жената, той е жена, и обратно.

"Методи за лекуване и отговори на запитвания по тях" из Книга:"Беседи,обяснения и упътвания от Учителя" 22.08.1919г.

Редактирано Октомври 9, 2011 от Донка

[hipathia]

Не зная как да изкажа цялото прекрасно преживяване от прочетеното!

Благодаря Ви от сърце!

[Guest Дриада]

Вие можете да се лекувате. Бих ви дал един начин за лекуване. Мнозина от вас имат слаби гърди, и не знаете да се лекувате. Хората са мислили върху охтиката как да я лекуват, и досега не знаят как да я лекуват. Тази болест е от съвсем друг произход. Тия животинки, които образуват тая болест, са много користолюбиви. Те са като вълците, те са по-страшни от кобрите. Те не само носят отрова в себе си, но изядат човека, изядат дробовете. Вие вземете, най-първо, една стомна и ще идете да я напълните от най-хубавия извор. Може да е доста далече, на един–два километра. Ще напълните стомната и ще я турите на рамото. Този, болният, който ще се лекува, няма да пие тази вода, защото енергиите от тия бацили са се трансформирали и енергията от водата е минала в него, но тази вода ще я полее върху цветята. После ще се върне и ще иде втори път и ще тури водата на другото рамо. Сутринта ще иде два пъти и на обед два пъти, и вечерта два пъти – всичко шест пъти на ден. Онези от вас, които страдат, могат да направят опита, и в три месеца ще видите какъв резултат ще имате. Лятно време този опит трябва да правите. Някои от вас може да имате резултат, някои може да нямат. Някой от вас ще каже: „Какво съм станал серсемин да турям вода на рамото? Ще ида при някой лекар.“ Че и лекарството, което ползва, има сила при вярата, ако вярваш в онова, което лекарят ти говори. То е вярата, която отваря елементите на онова лекарство, което ти дават, и тогава лекарството има свойството да пропъди болестта. Да ви кажа как се поражда болестта. Вземете образуването на холерните бацили. Като влязат в кръвта, те се размножават. И в какво седи отровата на бацилите? Понеже те се размножават чрезмерно бързо, с милиарди, оставят своите извержения в кръвта и тия извержения отравят човека. Знаете ли как са се лекували българите? Българите си представят чумата като жена и ходи отвън. Те мислят, че чумата я страх от вряла вода. И когато дойде чума някъде или холера, българите са ходили по горите, туряли са големи казани и са пиели топла вода. Сега да ви обясня по-модерно. След като пие вряла вода, тя размива онзи серум, с който се хранят тези бацили, и като се разреди, те нямат с какво да се хранят, престават да се размножават. Българинът е пил вода, за да спре процеса на холерата. И сега може да употребите същото лекуване. Топлата вода, като влезе в кръвта, ще разтвори храната и тия бацили няма с какво да се хранят. Има една физическа холера, пък има и една духовна холера. Казвам, при лекуването ти ще туриш врялата вода и от нея ще пиеш. Не давай на неприятелите, на ония, които са неприятели, не им давай нищо в тебе да ядат и да пият. Някои от тия бацили има, които са полезни. Влизат в кръвта и изядат туй, което е непотребно. Други има, като влязат, и започват да ядат същественото. Има някой, загнездил се е в някой мускул или се загнездил в кръвта или в мозъка, и оттам започват да правят своите жилища, тумори образуват. Лекарят трябва да отвори мозъка, да изреже и да се освободиш.

Всички казват, че трябва да вярваме в Бога. Казваме, че Бог живее в нас и че Бог всичко може да направи. Казваме, че Бог живее в нас, и имаме ревматизъм. И ревматизмът остава. Казваме, че Бог живее в нас, и имаме тумор. И туморът остава. Господ не може да живее в една глава, където има тумор. Господ не може да живее в едно тяло, където има язва. Господ не може да живее в едно тяло, в което има охтика. Господ не може да живее в едно тяло, където има кръстоболие. Когато тялото стане абсолютно чисто и свободно от всички болести, може да влезе Духът Божи и да живее. При сегашните условия размътен е умът ти, постоянно – по десетина пъти, се изменя умът, и ти казваш, че Господ живее в тебе. Казва: „Трябва да имаме ясна представа върху вътрешната чистота на ума и сърцето.“ Бог не пребъдва без чистота на ума и сърцето. Христос казва: „Ако Бог пребъдва във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Най-първо, трябва да пребъдва разумното слово. Казвате: „Има ли съвършен човек на земята?“ Няма съвършен човек. Човек, който живее на земята, не може да бъде съвършен. Човек на земята идва, да се усъвършенства. Когато някой на небето мисли, че е много съвършен, пращат го на земята, да се опита неговото съвършенство. Земята е място за добиване на известни добродетели. Най-великите същества ги пращат тук, за да добият нещо.

Да работим с радост

Редактирано Декември 1, 2011 от Дриада

[Мария-София]

Причини за болестите и методи за тяхното лекуване/цялата книга/

http://petardanov.com/prichini%20za%20bolestite%20i%20metodi%20%20za%20tiahnoto%20lekuvane.pdf

[Мария-София]

"Храна, която не лекува и лекарство, което не храни, не е за препоръчване".Учителя

http://petardanov.com/index.php/topic/6162-32-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0/

[Мария-София]

. Болният пита, как ще оздравее. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Покрай това, нужен е и човек да го гледа: да го пере, да го къпе, да го храни, да го утешава. Според мене, достатъчно е човек да измени начина на храненето си, за да оздравее. Щом има здрава храна, чист въздух и светлина, въпросът се разрешава. При тези условия и без да се насърчава, болният ще оздравее.

Постигнати резултати,МК

[Мария-София]

Медицински и окултни правила ,том 1 - цялата книга

 

http://uchitelia.com/dmdocuments/Medicinski_okultni_pravila_tom1-1.pdf