Йордан Анов Добавено Април 29, 2007 Доклад Share Добавено Април 29, 2007 Твърдо съм за брака, и бих го съчетал с екскурзия до Англия.Обичам мъглите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 29, 2007 Доклад Share Добавено Април 29, 2007 Майната му на брака! ДА ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Мисля, че проблема не е в брака по принцип, а в схващането за него. Както казва Макс, не може с някакъв ритуал да ставаш собственост на някого и да си задължен да спазваш някакви норми, които може би не са твоите норми... Съжителство, споделяне на пространство, колкото и както устройва и се харесва от двамата. Различни хора, различни норми и разбирания. Най-важно е да си в хармония със себе си и околните. А за това е нужно разбирането и Любовта. И най-вече, както споделя Донка, всичко трябва да се преживее, без страх, за да стигнем до Любовта и Свободата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Мисля, че проблема не е в брака по принцип, а в схващането за него. Както казва Макс, не може с някакъв ритуал да ставаш собственост на някого и да си задължен да спазваш някакви норми, които може би не са твоите норми... Съжителство, споделяне на пространство, колкото и както устройва и се харесва от двамата. Различни хора, различни норми и разбирания. Най-важно е да си в хармония със себе си и околните. А за това е нужно разбирането и Любовта. И най-вече, както споделя Донка, всичко трябва да се преживее, без страх, за да стигнем до Любовта и Свободата. Съгласна съм с Хамелеончето, зависи от хората, от възпитание, мисли, ограничения и още стооо неща. То има и двойки които се наричат по между си само гаджета а и наче са като оковани във вериги, и то какво да ви говоря, битер женените,пфу. Темата нали е "брак, любов и свобода", ами да трите съчетани могат да са като един красив букет от горски цветя да речем, а може и толкова, да се пречат, че изобщо да не са съвместими, има го и варианта, ча ако са били супер и трите тогедЪр, то нищо чудво едното от тези цветлета да е увехнало преждевремено, а то от там и другите ще угаснат по после... Но нали в крайна сметка, всичко зависи от нази, та тея неща ние си ги пишем и избираме, и са пряко свързани със всичките ни темички от подфорумчето "човешките взаимоотношения"...та кой както иска да си ги съчетава и да си живее, защото то и да се заричаш не е много хубаво...че колелото се върти и днес свобода, утре любов та накрая може и брак. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Да ме опази Бог от последното! Но май си зависи наистина от нас. И Слава Богу! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Да ме опази Бог от последното! Но май си зависи наистина от нас. И Слава Богу! Ааа, значи теб да те опази, а мен ме пращаш в клетката, така ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Ахахаха, някой да ти е споменал, че ще се жениш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Ахахаха, някой да ти е споменал, че ще се жениш? Няма да има нито женене, нито нищо, нито съжителство, нито отношения, нищо. Има само една любов, към която си струва наистина да се стремиш според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 Здравейте всички, Днес говорих с едно момиче (чиято позиция много ме заинтригува впрочем) по ICQ по много и най-различни теми свързани с живота по принцип. Стана въпрос за женитбата и за нейния смисъл, за ролята на жената и за това що е свобода. Говорихме повече от час (в посока въпросите по-долу) и това ме вдъхнови да пусна тази тема. * Как мислите какъв в смисълът на женитбата/брака? * Защо човек да се жени и кога? * Какво значи да имаш партньор в живота? * Това помага или пречи на духовното развитие ... и имат ли връзка въобще? * Какво е да си свободен? Може ли човек да е женен и пак да е свободен? * А Любовта? Тя само чувство ли е? * Каква трябва да е ролята на жената в партньорството или брака? Само да чисти и слугува на мъжа? Да не се бори за свои позиции в обществото, а да стои в къщи, както крехък порцелан, който може всеки момент да се счупи? А може би така е възпитавана? * Брака дава ли сигурност? И дали това търсят хората? * Брака бизнес ли е? Или? * Сега е много модерно хората просто да живеят заедно без да се женят. А какво става ако имат деца? Обществото в БГ приема ли ги добре или все още има проблеми? Как мислите? Поздрави, Иво Излагам своето мнение по въпроса за брака с този кратък откъс от книгата на Уилям Гласър “Теория на избора” “- Кажете ми какво е станало. Спокойно можете да плачете, докато говорите. - Ужасно се срамувам. - Няма място за срам, просто ми разкажете цялата история. - Тя е съвсем кратка. Влюбих се в Робърт. Бяхме заедно четири дни. После той си замина. И сега аз съм мъртва. - Разделихте се, така ли? - Не можех да замина с него. Мислих за това. Искаше ми се да го направя, но не бях в състояние да си взема шапката и да зарежа съпруга си. Нито да изоставя децата си. Как бих могла? Изобщо не мога да си представя как някой би направил подобно нещо. Ето, това е най-старият душевен конфликт на света - конфликтът между лоялността и любовта. И си личеше, че той буквално разкъсва душата на Франсиска.” p.s. Франсиска е героинята на Джеймс Уолтър от “Мостовете на Медисън”-невероятен филм А ето какво казва световноизвестния ливански писател- Джубран Халил Джубран за любовта и брака: “За любовта РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА : - Кажи ни за Любовта . А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори: - Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва. Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си. За брака ТОГАВА АЛ-МИТРА проговори пак и рече : - Учителю, кажи ни за Брака. И той отвърна с думите: - Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви . Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви. Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал; Давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей. Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в един напев. Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани. Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.” Поздрав към всички във форума с този любим мой клип на Michael Bolton http://www.youtube.com/watch?v=rtIxyrj1PKI Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 Много ти благодаря Silviya! С тези цитати на АЛ-Митра си казала всичко. За да се разбере любовта, трябва да се изживее, във всичките и прояви и да достигне до Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 Най- голямото изпитание за човека е да обича друго човешко същество ! не си спомням кой точно го беше казал , но и аз мисля така . Трудно ни е да обичаме , дори дяволски трудно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 Най- голямото изпитание за човека е да обича друго човешко същество ! не си спомням кой точно го беше казал , но и аз мисля така . Трудно ни е да обичаме , дори дяволски трудно . И още по -трудно да обичаме, непрекъснато и във всякаква ситуацияпоставени, така както Бог обича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 (edited) Най- голямото изпитание за човека е да обича друго човешко същество ! ...А човек не обича изпитанията?! Затова предпочитаме да си играем на любов. Предпочитаме да бъдем обичани по един най-безусловен и безконечно екстатичен начин, но не и ние да поддържаме такова усещане у другия. Е, Господ предполагам вече ни обича по този начин - какво ли ни спира тогава да Му отвърнем със същото? Кое ни пречи повече - предвидливото затваряне в собствения ни "духовен" егоизъм или паническото бягство в неподходящи връзки? Та нали и в двата случая продължава важи казаното от ап. Йоан: "Защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." Имал съм само кратки проблясъци за това, но въз основа на тях и на моето разбиране за Ученията предполагам, че истинската Любов не е изпитание, а превъзмогване на изпитанията, дължащи се на нейната липса. Редактирано Май 1, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 (edited) Най- голямото изпитание за човека е да обича друго човешко същество ! ... истинската Любов не е изпитание, а превъзмогване на изпитанията, дължащи се на нейната липса. Интересно! Първата част ми звучи отлично, но после... ... не знам просто. Т.е. според теб, братко, Любовта не е непреривна, тогава когато има изпитания, така ли ? Редактирано Май 1, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 истинската Любов не е изпитание, а превъзмогване на изпитанията, дължащи се на нейната липса. :thumbsup2: Много точно казано! Благодаря Добромир! Изпитанията в любовта помежду ни и в женитбата наистина се дължат на недостатъчната ни или изопачената ни любов - любовта, която ни ограничава в името на някакви ценности или желания, в името на гордостта и суетата, които задушават Любовта в нас. Когато почистим от тях ума и сърцето си, тя ни помага да превъзмогнем трудностите и конфликтите и да намерим доброто в себе си и в човека до нас, и да бъдем заедно свободни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 (edited) Т.е. според теб, братко, Любовта не е непреривна, тогава когато има изпитания, така ли ? Според мен изпитанията показват, че я няма още пълнотата на Любовта у нас. И така ще бъде вероятно още дълго. Сигурно само Бог има абсолютна Любов и той, разбира се, не изпитва Самия себе си. Това, разбира се, не означава, че няма никаква любов у нас. В действителност, ако актуалното й равнище се задържи и повиши, въпреки изпитанията, може да се каже, че сме ги "издържали", ако трябва да си послужим със стандартните термини. Но ако това не стане, то според мен (т.е. опита ми в моя живот и това, което наблюдавам у другите) изпитанията могат само да се увеличават... Редактирано Май 2, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 Жената - Богиня Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.” Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог: - Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение. И внезапно чул Иван тих глас Божи: - Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане. - Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена? - Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро. Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му? Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря. Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”. Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала: - Защо ме гледаш така внимателно, Иване? Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл: - Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих… - Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих. “Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.” И започнал да бърше съдовете. На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена. “А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.” Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена. Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед. “Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!” И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната. Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала: - Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници. - Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш. Съвсем изумена, Елена го попитала: - А ти? - Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля. Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна. “О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.” - Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си. А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил: - Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна. Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ. “ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 Чудесно Наистина съвсем малко е нужно, за да се промени живота на човек - само да успяваме да видим в другите около нас бога или богинята, които са "замаскирани" в най-обикновени на вид хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 Много малко, а някои го разбират толкова трудно и може би късно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 (edited) А защо ли? Товае всъщност преминаване на ново равнище на съзнание, иначе нямаше да бъде толкова рядко като явление. Кой не иска да е щастлив? Кой поне от време на време не се е молил искрено на нещо по-висше от себе си, дори и без думи, даже и ако на думи е атеист? Едва ли има такъв човек. И все пак (в нашите ограничени времеви отрязъци) при много малко хора се получава такова благоприятно "преобръщане". На пръв поглед изглежда просто, като това да почнеш да си купуваш друга марка перилен препарат. Но на практика изисква цялостно покаяние и обръщане към Светлината... Смелост се иска, за да се разкаеш и много смелост, за да се промениш. Джеляледин Руми Не е лесно да се променим, но е възможно. В това се състои величието ни като човешки същества. Морган Скот Пек В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва с радост и пребъдва в нея. Учителят Беинса, "Учителят", стр. 215 Редактирано Май 4, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Буболече Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 Това, което искаме от другите често трябва да изменим в нас самите първо, защото гледайки другите всъщност виждаме себе си в огледален образ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 Не знам за боговете и богините... но аз си обичам човека до мен като човек - каквато съм и аз. Не искам да имам до себе си бог, нито аз да съм богиня или още по малко той да ме приема такава. Точно така се чувствам свободна и успявам да запазя Любовта в душата си. За мен има един Бог и той се проявява във всичко и във всички, но не може да се дели на богове и богини. Обичам Бог в човека до себе си, но си обичам и това, което си е само негово - човешко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 Да и аз съм за човещината в нас ! Ако не можем да видим съвършенствата си , а те са повече от едно , то не се познаваме достатъчно добре . Трудно е обаче понякога , наред с несъвършенствата и житейските грешки и тревоги , да видим именно колко сме невероятни , колко много съвършенства има човека до нас . Колко много чудесни качества притежава , как ни харесва именно такъв какъвто е . Все надяваме ръкавиците и започваме да го усъвършенстваме , да го моделираме както на нас ни се ще. Човешката природа е пълна с грешки , с несъвършенства, но колко много красота има в тях . Много лесно е да се критикува , трудно е да се вземат градивни решения . Включително и за мен е трудно , много по - лесно излизам с номера ,ама това не ми харесва и не смятам , че трябва да бъде така , не е правилно и т.н. Захващам да моделирам целия свят , но не и себе си . Ще ми се тогава някой да ме потупа по рамото и да ми посочи , по - прекия път , как да променя себе си , за да ми е приятно в компанията на този човек и тези негови качества. А пък и женитбата и свободата и любовта са много хубави неща , красивите хапки от реалността . Човек може да се чувства и свободен и щастлив и влюбен , ако е женен . Има си и мястото и времето и човека за всеки и всичко . Спомням си за една много интересна фраза от един филм , вече дори съм забравила кой , просто съм запомнила фразата : " Когато те погледна , твоята усмивка ми напомня за Коледа ! Токлова празнично и щастливо се чувствам !" Ако това може да запази човек в отношенията си с човека до себе си , няма начин да не се чувства и влюбен и щастлив и свободен . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 "колко много съвършенства"? Тук решавам, че не познавам въобще българския език. Съвършенство притежава Съвършенният. А съвместното съществуване на женитбата, свободата и любовта не е свързано със запазване (на кое, на първоначалната ендокринна химия - абсурд), а напротив, с градеж, непрестанен съвместен градеж, базиран на естествените взаимодействия между различните поляризации и общия стремеж към духа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.