За женитбата, свободата и любовта

[Silviya]

Човекът, който не вярваше в любовта

ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА ЕДНА МНОГО СТАРА ИСТОРИЯ за човека, който не вярваше в любовта.

Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува.

Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго, освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси.

Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза.

Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана.

Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!” Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен.

Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг - да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано.

Това, което виждате, е война за контрол - да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?”

Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.”

Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува.

После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея.

“Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той.

“Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.”

Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?”

Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха.

Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.”

Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи.

Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части.

Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта.

Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие.

Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас.

Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.

Дон Мигел Руис

[Силвия СД]

Абе, тоя дон Мигел, ще взема да го прочета най-накрая.

Но... май съм го чела още преди да се родя.

[veselinvalchev1981]

Ще цитирам Дон Мигел Руис,мисля че темата е подходяща :

Съществуват два основни източника на емоциите: единият е страха и всички емоции, произтичащи от него, другият е любовта и всички емоции, произтичащи от нея. Ние преживяваме и двете емоции, но тази, която преобладава в ежедневието на хората е страхът. Може да кажем, че една обичайна връзка е основана на 95 % страх и 5% любов. Разбира се, това варира в зависимост от хората, но дори страхът да е 60%, а любовта 40%, тя все още е изградена на базата на страха.

За да разберем тези емоции, можем да опишем някои характеристики на любовта и на страха, които ние наричаме “пътят на любовта” и “пътят на страха”. Тези два пътя са само отличителните знаци за съпоставка, за да видим как живеем живота си. Това деление е за логическия ум, за да разбере и да се опита да има известен контрол върху изборите, които прави. Нека погледнем някои от характеристиките на любовта и на страха.

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Дон Мигел Руис - "Овладяване на любовта"

Редактирано Май 6, 2008 от Донка

[mvm]

Сега, иди си в къщи и знай, че положението ти ще се подобри: ще се върне жена ти, ще имаш по-добри и по-красиви деца от първите. Който веднъж се е срещнал с мене, работите му започват да се нареждат добре. - „Хайде, от твоята уста, в Божиите уши!“

След една година срещнах същия селянин, който ми каза: „Братко, всичко се сбъдна. Както каза, така стана. Ожених се втори път. Имам детенце, красиво, здраво“. Казах му: Знай, че втората ти жена е първата. И трети път да се ожениш, все първата жена ще дойде. Това са души, излезли от Бога.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Два пъти не се женете, аз съм за еднобрачието. Ако твоя възлюблен замине за другия свят, не търси друг. Не да не обичате, но другото е търговия. Никога не се жени втори път. Замине ли си първият, не търси втори, трети, четвърти. Причината сега, че първият, вторият заминал, не търси. Новото учение изключва това. То е за еднобрачието.

Тук Дънов си противоречи. Казва, че учението било за еднобрачието и никога хората да не се женят втори път, но същевременно дава примера със селянина, който се оженил втори път и бил щастлив....................Защото втората му жена, била първата...............Хм

[Силвия СД]

Дънов никога не си е противоречил. Ама никога!

Редактирано Май 10, 2008 от didi_ts

[Станимир]

В това отношение те приличат на онзи, който постоянно се оплаквал от тежестта на своя кръст, докато един ден Господ казал: „Вземете кръста на този човек и оставете той сам да си избере какъвто иска“. Въвели го в една голяма стая, гдето имало разни кръстове – големи и малки, златни, сребърни, железни, каменни, и му казали: „Избери си сега който кръст искаш“. Той гледал този кръст, гледал онзи кръст и най-после избрал едно малко кръстче и казал: „Това кръстче искам“. Господ му казал: „Този е кръстът, който носеше досега. Този е твоят кръст“.

Стари и нови мехове

[Inatari]

Гледах един филм наскоро ,където имаше една такава реплика :

"За да построиш един щастлив брак има нужда от много повече неща, не само любов. "

С други думи любовта не е достатъчна за щастлива женитба ,за семейно щастие . Има нужда от духовно израстване и готовност за подобна стъпка .

Дънов говори за 2 вида брак в книгата му "Любов " .

За съжаление не разполагам с нея в момента ,за да цитирам точно ,но той споменава бракът ,който е като "дървена кутия ,във вътрешността на която има диамант и другия вид брак е" златна кутия ,в която има пшеничено семе."

От една страна са тези хора ,които безумно се влюбват един в друг ,тези с дървената кутия и диаманта .

Те имат любовта си ,безумната си любов,но когато тя не е в съчетание с нужната духовна извисеност ,нищо няма да порасте и да се развие от тази дървена кутия с диамант ,вътре.

От друга страна са хората ,които си дават сметка какво точно е брака ,достатъчно са зрели ,за да вземат подобно решение . Те имат златната кутия /обезпечения ,семеен живот / ,вярно вътре няма диамант ,но има пшеничено семе ,те успяват да бъдат градивни и да заложат постройката за следващите поколения .Те успяват да изградят женитба ,брак ,семейно щастие .

За мен нещата са също по този начин устроени .

[Guest ShinZu]

ЛЮБОВ И ЖЕНИТБА

[mvm]

Защо Дънов не се е женил? И как може човек, който никога не е ставал съпруг, нито баща , да може да говори какво е брак и семейство. От наблюдения на другите ли?

Едно е да гледаш острани, колкото и надълбоко да виждаш, друго е да влезеш в огъня, да изгубиш свободата и независимостта си донякъде, да трябва да се съобразяваш с куп други хора и роднини около тебе и все да не можеш да угодиш на всички.

С цялото си уважение към него и учението му, но да говори за брака ми се струва несериозно.

[mihailo]

Защо ли всичко което е казал е вярно.

[Станимир]

Защо да не е ставал съпруг и баща? Или пак стигаме до въпроса за прераждането. Ако е помнил миналите си животи (което е разумно да допуснем), тогава опитността е налице.

[Guest ShinZu]

Защо Дънов не се е женил? И как може човек, който никога не е ставал съпруг, нито баща , да може да говори какво е брак и семейство. От наблюдения на другите ли?

Едно е да гледаш острани, колкото и надълбоко да виждаш, друго е да влезеш в огъня, да изгубиш свободата и независимостта си донякъде, да трябва да се съобразяваш с куп други хора и роднини около тебе и все да не можеш да угодиш на всички.

С цялото си уважение към него и учението му, но да говори за брака ми се струва несериозно.

Поздрави от BlueHawaii :

Учителя "

Преди години ме запитаха: „Ти годен ли си?“ - Годен съм. - „Къде е годеницата ти?“ - Аз я нося винаги със себе си. - „Къде е тя?“ - Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език. Никога не говори лоши думи.

Когато Ангелите искат да си направят малко забавление и да се посмеят отиват да гледат как се женят човеците на земята.

Някои ме питат дали съм женен. Казвам, че не съм женен. „Е, ожени се, да видиш какво нещо е жената.“ Е, аз от вас се уча сега. Аз съм от умните хора, изпитвам работите. Аз първо опитвам всички мъже и жени. И един ден, когато ги опитам всички, тогава ще бъда кандидат за женитба.

За мене въпросът за женитбата седи другояче. Женитбата е една висока работа, която човек трябва да извърши безпогрешно.

Често мене ме питат: „Ти женен ли си?“ Чудна работа. Един човек, който не е разбрал живота, не е женен; като разбере живота, е женен. Какво нещо е жененето? Ти трябва да познаваш човека. Как ще го познаваш? В света не може да има познания без Любов. Смешно е: оженят се хората и не се познават. В света отношения на хората не може да съществуват без онази Първична Причина, която може да донесе хората на фокус.

Има една любов, която е безсрочна, друга със срок и трета със скъпа лихва. Тази скъпата любов е на физическото поле. Тук на земята ние с много голяма лихва даваме любовта. Яли ли сте попарата на любов с голяма лихва? Като говорех веднъж на едни мъж за любовта, той си търси дрехата. Казва: Ти женен ли си? Рекох: Защо? Аз имам друго понятие за женитбата. Рекох: Ти не си женен, защото, ако си женен, нямаше да страдаш. Според мене неженените страдат, женените благуват. А според вас женените страдат, а неженените благуват. Различаваме се по схващанията. На мене са ми казвали: Блажен си, че не си женен. Ти деца отглеждал ли си? Всъщност в света никой не е женен. Светът е едно велико училище. Няма същество свободно. Човек трябва да учи и да разбира предмета, който учи. Ние страдаме от една неразбрана любов. Ние страдаме от туй, което не е любов. В любовта човек не може да страда. Само тя като те погледне и ти се усмихне, достатъчно е. Достатъчно е любовта да ти се усмихне. Тя като те срещне, болест, сиромашия, невежество, всичко това изчезва. Докато я срещнеш е въпросът, като я срещнеш е лесна работа. Оплакваме се, че ние срещаме подаяния на любовта. Като срещнем любовта, то е късмет в света.

Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си. И аз от личен опит зная това. С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са. Някои си казват, какво ли правя аз. Аз, когато съм уморен, свиря и пея. И когато идвам в гората, слушам как гората пее, как изворите пеят, как птичките пеят. Навсякъде се вслушвам. Някоя птичка пее, аз се поспра, заслушвам се, казвам: Колко е хубаво. Тук еди-къде си хубаво пееш, но тук, на това място, и ти си изпортила малко. Славеите ги слушам, наблюдавам. Някои от тях са майстори, добри певци. Хубаво гласа си извиваш, но казвам: Ти трябва още да се учиш. Един ден отивам към Борисовата градина и по пътя към гората слушам - славей пее. Славеят е много срамежлив. Този славей се скрил в боровите дървета, отличен певец, пее хубаво, но не се вижда и така ме заинтересува! Тоновете взима така правилно, чисто, рекох: Да видя къде се е скрил. Отидох, оттук надникна, оттам надникна, зърнах го, а той, като замижал с очите си, пее, та се възнася. Както го слушах, той отвори очите си и ме видя, подскочи и каза: „Как ме издебна!“

"

mvm - простено да ти е за думите

[Guest ShinZu]

Райна Каназирева ми предаде записаните си спомени: „По едно време между Братството от нашия град се пусна слух, че на млади години Учителят се бил годявал за дъщерята на Петър Тихчев. През 1918-1919 г. дядо Петър Тихчев посещаваше Братството в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у нас. Казах му за слуха и го помолих да ми съобщи каква е истината по този въпрос. Дядо Петър започна да разправя: „Ще ти разкажа точно откъде е произлязъл този слух. Бях евангелистки пастор в Свищов. При мене на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в гимназия¬та. Ние имахме две момичета, също ученички. Петър беше силен в училището, ученолюбив, честен, но много скромен и смирен. От училище се прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите ми, като разговорите бяха изключително около науката, музиката и т.п. Той живя три учебни години при нас. През зимата на последната година един ден моята баба ми дума: „Петре, Петърчо завършва гимназията, наближава време да си излезе от нас и аз мисля, че Бог ни изпрати този ангел вкъщи и не бива да го изпускаме. Затова ти иди при него и му кажи да го сгодим за нашата дъщеря." - „ Какво думаш, мари жено? - й рекох аз. - Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще му кажа, мен ме е срам? Не, не мога да му кажа, макар че и аз желая от сърце да стане това." От този момент бабата не ми даваше мира. Щом останехме сами и навива: „Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето че изтърваваш това прекрасно момче, де ще намериш като него?"И това се повтаряше всеки ден и нощ. Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден й викам: „Разбери, не мога, срам ме е, но и не мога да търпя повече твоите упреци, затова обещавам от днес нататък да търся момент да се реша да му кажа." Почнах често да посещавам стаята му, опитвах се да отворя разговор на желаната тема, а той - дали се сещаше или нарочно го правеше - все отк¬лоняваше към друго. Създаде се една тежка, напрегната атмосфера. Точно в тези дни дъщерята, готвена за годеница, внезапно се разболя и за няколко дни почина. Петър не узна нашите разправии. След погребението и с болка на сърце викнах: „Ожени ли я, бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на Земята да се жени!"

Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов

Влад Пашов

Поздрави БлуХавай

[mvm]

За мене въпросът за женитбата седи другояче. Женитбата е една висока работа, която човек трябва да извърши безпогрешно.

Често мене ме питат: „Ти женен ли си?“ Чудна работа. Един човек, който не е разбрал живота, не е женен; като разбере живота, е женен. Какво нещо е жененето? Ти трябва да познаваш човека. Как ще го познаваш? В света не може да има познания без Любов. Смешно е: оженят се хората и не се познават. В света отношения на хората не може да съществуват без онази Първична Причина, която може да донесе хората на фокус.

Ние страдаме от една неразбрана любов. Ние страдаме от туй, което не е любов. В любовта човек не може да страда. Само тя като те погледне и ти се усмихне, достатъчно е. Достатъчно е любовта да ти се усмихне. Тя като те срещне, болест, сиромашия, невежество, всичко това изчезва. Докато я срещнеш е въпросът, като я срещнеш е лесна работа. Оплакваме се, че ние срещаме подаяния на любовта. Като срещнем любовта, то е късмет в света.

Еми ето, тези неща ги четох и преди. И разказа за онова момиче, за което са искали да го женят го четох. Стори ми се жестоко. Защо е трябвало момичето направо да умира. Нямаше ли друг начин да се предотврати тази женитба?

Доста са объркани понятията му за жененето и за любовта едновременно. Според него човек трябва да се жени, когато е абсолютно сигурен, че е срещнал истинската си Любов? Е кой може да е сигурен в това, никой. Тогава, търсейки си любовта и чудейки се дали е истинската или не, ще се намерим на смъртния си одър и животът ни ще мине в чудене.

Вероятно си е знаел предишните животи, нали е виждал животите на другите около него

ПП. ай да добавя още нещо. Според мене не е намерил Любовта си в никой живот, защото той вероятно не е търсил любовта в жена, а в съвсем други неща. Един човек, който се занимава с духовни просветления няма как да се ожени, защото вече животът му ще тръгне по съвсем друга плоскост

Редактирано Май 11, 2008 от mvm

[Efirna_Nejnost]

Женен ли си?

нещо за опознаване на самия себе си...

Някои мисли от Учителя:

"Често мене ме питат: „Ти женен ли си?“ Чудна работа. Един човек, който не е разбрал живота, не е женен; като разбере живота, е женен. Какво нещо е жененето? Ти трябва да познаваш човека. Как ще го познаваш? В света не може да има познания без Любов. Смешно е: оженят се хората и не се познават. В света отношения на хората не може да съществуват без онази Първична Причина, която може да донесе хората на фокус."

1943-03-14-10

~~~~~~~~~~~~~~~~

"Един ден отивах на планината. Спрях се на едно място, пред купчинка пясък, и започнах да чопля нещо. В това време мина един селянин край мене и ме запита: „Какво правиш тук?“ - Изследвам нещо. - „Защо си губиш времето?“ - Нищо не му отговорих. Според него само онзи работи и използва времето, който оре и копае. За да обърна мисълта му, аз го запитах: „Ти какво правиш? Женен ли си?“ - „Женен съм. Имах жена, но тя си отиде в другия свят. Имах момче, и то отиде при нея. Остана ми само едно момиче и то куцичко.“ - Аз зная защо жена му и момчето му заминаха за другия свят; зная защо му остана само куцата дъщеря, но нищо не казвам на селянина. Той ме запита: „Ти женен ли си?“ - Всичките ми близки измряха, само аз останах жив. Дошъл съм тук да намеря последното нещо. Гледа ме селянинът и се чуди защо чопля, какво търся в пясъка. Казвам му: Богата е вашата местност. - „Богата е, но трябва да се оре. Хайде сбогом!“ Ръкувахме се и аз му казах: Като се срещнем друг път, ще ти кажа какво търся. Сега, иди си в къщи и знай, че положението ти ще се подобри: ще се върне жена ти, ще имаш по-добри и по-красиви деца от първите. Който веднъж се е срещнал с мене, работите му започват да се нареждат добре. - „Хайде, от твоята уста, в Божиите уши!“"

"След една година срещнах същия селянин, който ми каза: „Братко, всичко се сбъдна. Както каза, така стана. Ожених се втори път. Имам детенце, красиво, здраво“. Казах му: Знай, че втората ти жена е първата. И трети път да се ожениш, все първата жена ще дойде. Това са души, излезли от Бога. Бог се изявява чрез всяка душа. Той е в единството и в множеството. Ние познаваме и разбираме Бога в множеството. В единството, в едното Той е неразбран за нас. Да благодарим на Бога, че ни се разкрива в множеството избрани души. Да се радваме, че Той ни се разкрива. А на вас казвам: Знайте, че каквото сте изгубили, ще го намерите. Старите ще се подмладят. Невежите ще станат учени. Кой каквото иска да постигне, ще го постигне. - Кога? - Когато възприемете идеята, че Бог е вложил несметни богатства във вашата красива душа. Единственото желание на Бога е да учите. Само така ще можете да служите. Щом служите, ще имате постижения. Ние сме дошли на земята да познаем Бога. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Да познаеш, че Бог е вложил красива душа в тебе, с несметни богатства. Бог се проявява, именно, чрез тази душа."

1938-02-06-05

~~~~~~~~~~~~~~~~

"Има една любов, която е безсрочна, друга със срок и трета със скъпа лихва. Тази скъпата любов е на физическото поле. Тук на земята ние с много голяма лихва даваме любовта. Яли ли сте попарата на любов с голяма лихва? Като говорех веднъж на едни мъж за любовта, той си търси дрехата. Казва: Ти женен ли си? Рекох: Защо? Аз имам друго понятие за женитбата. Рекох: Ти не си женен, защото, ако си женен, нямаше да страдаш. Според мене неженените страдат, женените благуват. А според вас женените страдат, а неженените благуват. Различаваме се по схващанията. На мене са ми казвали: Блажен си, че не си женен. Ти деца отглеждал ли си? Всъщност в света никой не е женен. Светът е едно велико училище. Няма същество свободно. Човек трябва да учи и да разбира предмета, който учи. Ние страдаме от една неразбрана любов. Ние страдаме от туй, което не е любов. В любовта човек не може да страда. Само тя като те погледне и ти се усмихне, достатъчно е. "

"Достатъчно е любовта да ти се усмихне. Тя като те срещне, болест, сиромашия, невежество, всичко това изчезва. Докато я срещнеш е въпросът, като я срещнеш е лесна работа. Оплакваме се, че ние срещаме подаяния на любовта. Като срещнем любовта, то е късмет в света. "

1941-05-18-05

Източник

Тази статия ми направи огромно впечатление и ми помогна да осъзная много неща за себе си!И за вътрешния си човек!Дано и на вас помогне!

[Olq3]

Доста са объркани понятията му за жененето и за любовта едновременно. Според него човек трябва да се жени, когато е абсолютно сигурен, че е срещнал истинската си Любов? Е кой може да е сигурен в това, никой. Тогава, търсейки си любовта и чудейки се дали е истинската или не, ще се намерим на смъртния си одър и животът ни ще мине в чудене.(цитат mvm)

Не съм съгласна с теб, мвм.Влюбена съм била много пъти, но съм обичала само веднъж.Когато срещнеш истинската Любов, сърцето и умът, и цялото ти същество го усеща.Това не са обичайните пеперуди, кото пърхат, а нещо много, много по-силно.Поддръжник съм на тезата, че истинската, голяматата Любов, онази с главно Л идва само веднъж в живота.

Редактирано Май 18, 2008 от Olq3

[borislavil]

mvm, питане и чудене има до момента, в който срещнеш Истинското. Тогава няма място за колебание и съмнение. Ти просто знаеш - ТОВА Е!

Оля, права си като твърдиш, че истинската, голямата Любов е само една - когато срещнеш сродната си душа. Тогава разбираш, че всички други любови са били имитации - тенекиени, а не златни монети. Затова и болшинството бракове са за раплащане на кармични дългове. Съвсем не във всеки живот човек може да срещне сродната си душа.

[Guest Мона]

Не съм съгласна с теб, мвм. Влюбена съм била много пъти, но съм обичала само веднъж. Когато срещнеш истинската Любов, сърцето и умът, и цялото ти същество го усеща.Това не са обичайните пеперуди, кото пърхат, а нещо много, много по-силно. Поддръжник съм на тезата, че истинската, голяматата Любов, онази с главно Л идва само веднъж в живота.

Аз не мисля така. Не мисля, че има само една истинска любов - могат да бъдат и две, могат да бъдат и три. Случва се да срещнеш сродни души в срещуположния пол неведнъж - намирам това за богатство. Разликата е в определението голяма и малка любов в отношението ни към любовта изобщо.

Иначе, по темата, на мнение съм, че женитбата-свободата-любовта, са взаимоизключващи се понятия, особено двойката женитба/свобода.

Редактирано Май 19, 2008 от Мона

[mvm]

Но Оля и Бориславил, аз също застъпвам тезата, че истинската любов към човек, идва само веднъж, а всички други влюбвания са само нейно бледо копие. Писах го това точно вчера, само, че беше в друга тема.

И не проумявам как от моя пост сте си извадили такова заключение.

Аз разсъждавах съвсем за друго, за това, че Дънов твърди, че трябва да се женим, само и единствено, когато срещнем истинската си любов.

Първо, ние не можем да сме сигурни коя е истинската, можем да го осъзнаем и след време, когато сме имали и други любови.

Второ, много често се случва, поради ред външни причини да не можем да се оженим точно за този човек. С мен например така се случи. И с други, които познавам.

Е, тогава, след като сме се разминали с истинската си любов, според Дънов, би трябвало вече да не се женим за никой друг.

[Olq3]

Именно с това, че не можем да бъдем сигурни, не съм съгласна, mvm.Усеща се, различно е.Сродни души можеш да срещнеш много и те наистина са си едно съкровище, но любовта е нещо съвсем друго.Обичала много пъти, не става въпрос за менте или нещо подобно.По-скоро това са били любови-подготовка към голямата.За нея съм напълно сигурна, че идва само веднъж - няма как едно цяло да има три половини.Защото ако едната част е мъж, другата- жена, (в хетеросексуалните двойки), третата какво е?Все пак говорим за едно цяло.

[Силвия СД]

mvm

Аз разсъждавах съвсем за друго, за това, че Дънов твърди, че трябва да се женим, само и единствено, когато срещнем истинската си любов. Първо, ние не можем да сме сигурни коя е истинската, можем да го осъзнаем и след време, когато сме имали и други любови.

Второ, много често се случва, поради ред външни причини да не можем да се оженим точно за този човек. С мен например така се случи. И с други, които познавам.

Е, тогава, след като сме се разминали с истинската си любов, според Дънов, би трябвало вече да не се женим за никой друг.

Ако знаеш само колко е прав Дънов.

На мнение съм, че хората много объркват любовта с някакви нейни смешни подобия. И там е цялата им беда. Всичкото нещастие на човека идва от себенеразбиране, от там и неразбиране на основни житейски ситуации.

Женитбата е нещо свещено. И към този акт човек трябва да подходи с най-голяма сериозност. Защото е за цял живот. И ако се жени човек необмислено, после животът му се превръща в страдание.

Как така да се разминеш с истинската си любов? Това не го разбирам. Ако е истинска, няма разминаване. А когато не е, тогава са на ход всякакви оправдания, които целят едно - да заглушат гласа на съвестта. Любовта не признава никакви външни обстоятелства - тя ломи наред всички псевдоморални човешки шаблони. Ако е любов.

Редактирано Май 20, 2008 от Силвия СД

[mvm]

Редактирано Май 20, 2008 от mvm

[maggee]

...няма как едно цяло да има три половини...

Все пак говорим за едно цяло.

Съгласна съм с теб

[Аделаида]

За онзи, който се е отказал в сърцето си от всичко, за да търси вечното в любящия Бог, е ненужно и даже пречка да се жени. Но изобщо, аз не съм против един истински брак. Двама души, които встъпват в съюз, за да си помагат взаимно по пътя към Бога, поставяйки своя брак върху истински фундамент: безусловна дружба. Жената е водена преди всичко от чувството, а мъжът от разума; в брака тези две качества трябва да се допълват. В наши дни няма много истински душевни връзки, понеже младите хора не са обучени духовно. Защото те са емоционално незрели и несигурни; обикновено се влияят от мимолетни сексуални възбуди или светски съображения, като не вземат предвид висшата цел на брака. Често казвам: първо стъпете здраво на пътя към Бога, след това ще бъде късно да сгрешите, ако пожелаете да се ожените! (Парамаханса Йогананда)

Това е ценната мисъл за деня - 09.06.2008 г. и е относима към темата.

Редактирано Юни 9, 2008 от Аделаида

[Guest Еси]

Тези, които са успяли да пресъздадат в живота си - женитбата, свободата и любовта - в едно, имат моят респект!

Аз за сега не се справям