infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Мона, вероятно е така... Но сигурно съм старомодна, щом искам да дам с подписа си една сигурност за бъдещите ми деца, предвид обърканото общество, в което ще живеят. Любовта не се нуждае от окови, но не сме дорасли да практикуваме това... Дано се случи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Ти не можеш да дадеш на никой сигурност, камо ли с подпис за нещо. Нима ще знаеш какво ще ти се случи утре и изобщо сигурността възможно ли е да бъде програмирана - отговорът е "НЕ". А и какво значи сигурност? Твоите деца и без брак ще бъдат щастливи, ако ти ги обичаш и можеш да ги издържаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 В България, в училището на детето на приятелка, често чувах думата копеле.Много неприятно... Живея във Франция, където от 1994 има закон, според който децата могат да приемат и носят майчината си фамилия. Наследство и осигуреност след момента, когато няма да ме има, именно защото не знам какво ще ми се случи утре... За съжаление, реалния свят, в който живеем е любов, и не е само любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 В България, в училището на детето на приятелка, често чувах думата копеле.Много неприятно... Живея във Франция, където от 1994 има закон, според който децата могат да приемат и носят майчината си фамилия. Наследство и осигуреност след момента, когато няма да ме има, именно защото не знам какво ще ми се случи утре... За съжаление, реалния свят, в който живеем е любов, и не е само любов. Такъв закон има и в България. И аз съм живяла във Франция. Не, че има връзка. Хората чуват много неща, но си правят каквото си знаят. И изобщо страхът е голяма работа и митовете. Реалният живот е нещо различно и той е за смелите. Точно тези дни една моя приятелка роди, както биха - казали дете без мъж (голям смях). И се чувсвта добре. За много жени бракът е равнозначен на сигурност - утопия от миналото; в повечето случаи това е тотална несигурност. Зависи от жените... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) В България, в училището на детето на приятелка, често чувах думата копеле.Много неприятно... Живея във Франция, където от 1994 има закон, според който децата могат да приемат и носят майчината си фамилия. Наследство и осигуреност след момента, когато няма да ме има, именно защото не знам какво ще ми се случи утре... За съжаление, реалния свят, в който живеем е любов, и не е само любов. Такъв закон има и в България. И аз съм живяла във Франция. Не, че има връзка. Хората чуват много неща, но си правят каквото си знаят. И изобщо страхът е голяма работа и митовете. Реалният живот е нещо различно и той е за смелите. Точно тези дни една моя приятелка роди, както биха - казали дете без мъж (голям смях). И се чувсвта добре. За много жени бракът е равнозначен на сигурност - утопия от миналото; в повечето случаи това е тотална несигурност. Зависи от жените... Има връзка, защото това, което пиша, е базирано на наблюдения в България и Франция. Самата аз не поддържам тази утопия за брак. Но ако се обявя против него, и заговоря като теб, това няма да промени нещата. За мен понятието брак не носи сигурност за самата мен, а за децата ми, един ден. Но в някои страни на Изток например, точно това означава. Или тук става дума само за България?Мислех че говорим по принцип... Приятелката ти навярно се чувства добре, и аз имам такива приятелки... но децата им не се чувстват добре. Разбира се, че зависи от жените. Най - вече от жените. Независимо има ли подпис, няма ли. Отношенията между партньорите обаче зависят от жените. И да... подписа е само до някъде сигурност... не е гаранция. Но без него и толкова няма, за децата, в някои случаи. Редактирано Октомври 30, 2007 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 ... но децата им не се чувстват добре. Да живееш с някого и да не го познаваш, да живееш с някого и да се разминаваш, без да го виждаш... Да си лицемер ще е добре ли за децата ти? В какво ги възпитаваш - в лъжа? Искаш и те да се раминават ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) ... но децата им не се чувстват добре. �”а живееш с някого и да не го познаваш, да живееш с някого и да се разминаваш, без да го виждаш... �”а си лицемер ще е добре ли за децата ти? В какво ги възпитаваш - в лъжа? Искаш и те да се раминават ли? Това не е аргумент. Познавам/е двойки, които и без подпис са заедно заради децата си, и пак не живеят в мир и любов. И обратно. Лицемер не се става само заради един подпис, но заради подписа, понякога човек трудно бяга от отговорност. А аз, посочих официалния брак за една материална сигурност за децата, не за морална. За морална се иска съвест, и много любов. Редактирано Октомври 30, 2007 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Мона и Инфинити! Именно за това ни е дадена женитбата като урок: - да се учим как да опознаваме човека, с когото живеем - не да искаме да бъде като нашия идеал за съпруг; - да се учим да вървим заедно без да се настъпваме и завързваме пътеката на любимия човек за нашата; - да се вглеждаме в душата на човека до себе си, но не за да търсим нещо "ценно", а за да опознаваме и самите себе си (защото този човек не случайно е до нас). И това е възможно, колкото и "захаросано-фалшиво" и "сладникаво блудкаво тъпо" да звучи на хората, които не са склонни да повярват в него (Защо ли?). Защо ли приемането на човека до нас такъв какъвто е без критика и условия на толкова много хора им звучи като лицемерие? На мен точно условията и критиката ми се струват лицемерие - "ще бъда добра с теб само ако....". Моите деца израснаха в проблемно семейство, но може би точно затова сега ценят свободата си и на любимите до себе си и знаят,че в женитбата няма правила и тя не е страст, а Училището на живота. Благодаря им, че не се подчиниха на моето съзнателно "възпитание". Има много деца от проблемни семейства, които точно защото са расли в тях, сега имат добри, пълноценни "гнезда". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Донка, кой ни е дал женитбата? Какъв урок? Нима е толкова трудно да се разбере, че има хора, за които, женитбата изобщо не стои на дневен ред и нито е урок, нито пък изпитание, нито каквото и да било там. Тя обикновено е проблем за женените/омъжените... Каква е тая фиксация върху женитбата, брака.... Имам много по-сериозни въпроси пред личността си, а и по-интересни. За да имам дете, не ми е нужен съпруг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Човекът до себе си ще опознаеш, само когато си опознал себе си. Проблемите при браковете идват от там - още неопознали себе си индивиди, ненаясно още по въпросите кои са и какво искат, тръгват да се чифтосват. Умишлено употребих последната дума, понеже това и животните го могат. Уви, животните нямат самосъзнание, на тях им е простено. Но на нас... едва ли - и се вижда от бройката "сполучливи" бракове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Човекът до себе си ще опознаеш, само когато си опознал себе си. Проблемите при браковете идват от там - още неопознали себе си индивиди, ненаясно още по въпросите кои са и какво искат, тръгват да се чифтосват. Умишлено употребих последната дума, понеже това и животните го могат. Уви, животните нямат самосъзнание, на тях им е простено. Но на нас... едва ли - и се вижда от бройката "сполучливи" бракове. Иска ми се да можех да се изразявам така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Не виждам нищо сложно да го направиш. Да бъдеш себе си не изисква усилия, дори минимални. А и се спи добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Не виждам нищо сложно да го направиш. Да бъдеш себе си не изисква усилия, дори минимални. А и се спи добре. Обещах се на мекотата... Но с удоволствие бих чела теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Moнa - Донка, кой ни е дал женитбата? Какъв урок? Нима е толкова трудно да се разбере, че има хора, за които, женитбата изобщо не стои на дневен ред и нито е урок, нито пък изпитание, нито каквото и да било там. Тя обикновено е проблем за женените/омъжените... Каква е тая фиксация върху женитбата, брака.... Имам много по-сериозни въпроси пред личността си, а и по-интересни. За да имам дете, не ми е нужен съпруг. Като всяко друго нещо в този свят - Бог ни е дал женитбата като един от Пътищата и едно от училищата, които можем да изберем. Няма най-важно - най-важно за всеки е това, от което има нужда и за което е готов в този момент в този живот. Разбира се,че има хора, които им е наред друго училище - както и Силвия каза - училището по опознаване на себе си също е много важно. И проблемните бракове идват оттам,че се прескача точно това училище и всеки по някаква причина бърза да постъпи в Училището на женитбата преди да е научил уроците си в Училището по самопознание и самостоятелен живот. А им се ще на хората да прескачат нивата може би защото е прието да се "чифтосват" и имат деца само при условие,че са женени. И така в Училището на женитбата попадат неподготвени за изпитанията в него. И с мен се случи това, но след като първия път ме "изхвърлиха" от него, честно работих, учих се, взех си изпитите успешно в ниво "самостоятелен живот и опознаване и любов към себе си", се оказах пред вратата на Женитбата отново. Разбира се,че можех да се откажа и да остана сама и щастлива, но съм човек на предизвикателствата и новото. Подадох си документите, приеха ме и сега ... сесия след сесия.... лекции, семинарни.... вече знам,че ще уча до края на този живот. Щастлива съм. И не съм само аз и Емо - има много щастливи бракове, Силве и ти го знаеш И на мен ми се искаше да са единици на времето, но не са.... И ще стават все повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) има хора, които им е наред друго училище - както и Силвия каза - училището по опознаване на себе си също е много важно. thumbsup.gif И проблемните бракове идват оттам,че се прескача точно това училище и всеки по някаква причина бърза да постъпи в Училището на женитбата преди да е научил уроците си в Училището по самопознание и самостоятелен живот. А им се ще на хората да прескачат нивата може би защото е прието да се "чифтосват" и имат деца само при условие,че са женени. И така в Училището на женитбата попадат неподготвени за изпитанията в него. И с мен се случи това, но след като първия път ме "изхвърлиха" от него, честно работих, учих се, взех си изпитите успешно в ниво "самостоятелен живот и опознаване и любов към себе си", се оказах пред вратата на Женитбата отново. Разбира се,че можех да се откажа и да остана сама и щастлива, но съм човек на предизвикателствата и новото. Подадох си документите, приеха ме и сега ... сесия след сесия.... лекции, семинарни.... вече знам,че ще уча до края на този живот. thumbsup.gif Щастлива съм. thumbsup.gif И не съм само аз и Емо - има много щастливи бракове, Силве и ти го знаеш .... И ще стават все повече. :thumbsup1: Редактирано Октомври 30, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) Аз пък мисля, че бракът ще отпадне, както като необходимост, така и като институция. И дано бъдещето не е на бракове! Редактирано Октомври 30, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Бъдещето е на свободата и любовта - безусловните - и в браковете и вън от тях. Ако човек умее да бъде свободен и да обича безусловно - женитбата не му пречи, напротив, помага му. Затова ще има женитби и все повече от тях ще са щастливи.... Ще има и "скъсани" на изпитите... Ако човек не се е научил на това, и самостоятелният му живот е низ от конфликти, обвързване, разочарования.... Затова ще има и самостоятелно живеещи хора - и щастливи и нещастни. Бог е помислил за всичко, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Бог е помислил за всичко, нали? Съмнявам се. А и преди той да е помислил изобщо, ще помисля първо аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Шарен свят . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Бог е помислил за всичко, нали? Съмнявам се. А и преди той да е помислил изобщо, ще помисля първо аз. Мона! А аз вече съм помислила. Пък бог ще ми уважи решението, ние щото с него сме приятели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 :thumbsup: Силвия и Мона Бог е помислил да има всичко за всеки, а свобода и дълг на всеки е сам да помисли за себе си и да избере от всичко, което му е предложил Бог.... Бог дава (щастие), но не го вкарва в кошарата ни... за това следва да се погрижим сами.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Бог дава (щастие), но не го вкарва в кошарата ни... за това следва да се погрижим сами.... За едни СВАТБА, за други БРАДВА! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Като чуя да казва някой "бог това, бог онова", винаги се сещам за една приказка от фолклора на българите - Неволята. Да ви кажа къде е бог - бог е в запретнатите ръкави и в сърцето, което влагаш изцяло във всичко, което вършиш. Ти, не бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) Уважавам желанието на някои хора за необвързване , но си мисля че всепак човек не трябва да остава сам макар че самотници има и сред обвързаните хора . Можеби човек когато е млад не го осъзнава толкова но когато поостарее започва да му тежи че е сам самичък Редактирано Октомври 30, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.