bee_bg Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Да сравнявам точния и идеалния човек е неправилно наистина мисълта ми беше по-скоро,че търсим идеала обикновенно , но такъв няма . Според мен човек може да е свободен дори и ако не е сам . А любовта е една велика лудост . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Много е важно всеки какво търси, оттам-насетне вариации безкрайни по темата. За едни е въпрос на живот и смърт да се оженят/омъжат, за други не е. Не става дума за преди и след, нито за възрасти, а за потребност на душата и изобщо визия за света. Аз съм на мнение, че един мъж/жена повече от един, два пъти дори трябва да се жени. Да не зацикля в един обект, в една връзка, в едно убежище, да не се покрива с ръжда сетивността му и то в най-добрия смисъл на думата. Не казвам, че няма любов, има я и тя е прекрасна, но колко от от вас могат да се похвалят, че се оженени/омъжени за точния (си) човек?..... Аз За точния -да ,за идеалния -не. Но това е точния човек ,благодарение на който аз израствам. Човека до теб не трябва да е идеален иначе няма вървеж напред,човека до теб трябва да греши трябва да е различен ,за да те кара да се замисляш ,да работиш над себе си ,да се променяш. Тъпченето на едно място е загуба на време. По принцип човек е многолик.Когато откриваш различните лица на човека до себе си ти се оглеждаш в него и изучаваш собствената си многоликост. Допускайки много хора в живота си нямаш време да проучиш собствената си човешка същност. Аз имам много "проблеми" в брачните си отношения ,но всеки един от тях ми помага да разбера себе си. Идеални отношения не искам ще приспя будността на живота който живея . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 (edited) Сега сме един за друг свободни обикновени хора - нищо не искаме и не очакваме един от друг.... Обичаме Бог всеки по своя начин и му благодарим, че сме заедно и се учим заедно и си помагаме... щастливи сме. По този начин и според мен се случват щастливите съжителства; разбира се, тук под "Бог" се подразбира фантасмагоричното очакване за съответствие на реалността с някаква наша представа. Както самата Донка отбелязваше на други места, ако Животът е наш Бог, няма да става такова пораждащо куп нещастия разцепване на душевното ни битие на реалност и представа. Тогава любимият (-ата) ни ще бъде за нас божествен (-а) по един по-особен начин, т.е. без да е "идеален (-на)". Или, казано с други думи, всеки ден ще откриваме с ново възхищение, по какви прекрасни, макар и "несъвършени" начини той/тя проявява от себе си частица от съвършенството на Живота като цяло... Сполучливото съжителство е всъщност вътрешен, привидно парадоксален брак едновременно и в двамата - брак между Свободата и Любовта. Те, ако са истински, вървят винаги заедно: Любовта съхранява и преумножава Свободата, а Свободата е пробен камък за Любовта... Редактирано Септември 6, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 И аз мисля като Добромир. Съгласна съм и с Didi-ts. И бих искала да отговоря на Максим (а и на Мона, Силвия, ...): Става така, че най-много сме писали тук все хора, които не сме семейни. Следователно нямаме опит по темата. Май е по-добре да спра. Защото не знам нищо да това, за женитбата, споделям само някакви си свои интуитивни схващания по този въпрос, смесени с някакво получено оттук оттам интелектуално знание и нищо повече. Ако някой е открил нещо за себе си в моите разсъждения значи е имало смисъл от моето присъствие, не настоявам че съм прав, може и да греша, съзнавам че понякога звуча и фанатично, всеки има негова истина, не е задължително да има еднакви правила за всички. защо така в тази тема по-често пишат хора, които не са семейни? Ами за мен, Didi-ts, Донка, Добромир..., нещата са се поизяснили вече (за окончателно и тотално изясняване не може да се говори, най-малкото, защото всичко се променя и развива), включваме се с 1-2 поста и толкова. Обаче несемейните (и то с право) се чудят, клебаят, съмняват, анализират как е било при родителите им или в семействата на техни приятели и познати - съвсем нормално е! Припомнете си как сте се чувствали и какво сте мислили за нещо, което все още не сте опитали и какво след като вече сте го направили или го правите от много време. За всички неща в живота на човек има първи път - например за първи път тръгва на училище, за първи път прави секс, за първи път се жени/омъжва или ражда дете .... Е, как сте се чудили, съмнявали, колебали, дори страхували от някои от тези неща; по описание от другите и от наблюдения си изграждате една представа за нещото, обаче тя много често се оказва съвсем различна, от това, което после преживявате в действителност. Особено пък като си говорим за семейството, нещата никак не са прости и очевидни и въобще не опират само до любовта и свободата - за първи път съм изкушена да включа един цитат от книгата на А.Подводни "Завръщането на окултизма": "Тук има много трудности и на първо място това е извънмерната плътност и своеобразие на магическата реалност на всяко конкретно семейство, което създава двойно по-големи трудности. От една страна, тази реалност е много трудно да бъде разбрана от външен наблюдател, а от друга - за самите членове тя е дотолкова привична, че се възпри¬ема като въздуха, който дишаме, без да го забелязваме. Ето защо да се обясни (и да се разбере от самия човек) нещо за собственото семей¬ство винаги е много трудно - не на последно място и поради това, че тук той е лично включен и заинтересуван, но главно, отново по тази причина, е, че в настояще време няма (като изключим книгите на Карлос Кастанеда, но те са достъпни само за виждащите) адекватен език за описване на магическите реалности, както и за географията на съот¬ветстващите им положения на събирателната точка. Настоящият трактат представлява сам по себе си слаб опит за напредък в тази посока." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Женското начало е основата, а мъжкото - подпорните колони. В брака, разбира се мъжкото начало не е представено на 100 % от мъжа или женското на 100 % от жената. Те са смесени - мъжът съдържа в себе си елементи на женското начало и обратно. За да стане сградата стабилна, трябва да имаме правилно съотношение между основите и колоните. Ако искаме да е висока, т.е. семейния живот да е изпълнен с духовност, е необходимо не само колоните да са високи, но и основата да е широка, иначе сградата няма да е стабилна и ще рухне. Сградата не е нещо, което построяваме, влизаме да живеем вътре и повече не пипаме. Ние постоянно трябва да се стремим да направим тази сграда по-красива, по-висока, да я подържаме чиста. В сградата заедно със семейството, ще влезе да живее и Бог. Ако не създадем подходящи условия за Бог в къщата, той ще си остане на небето, докато не построим къщата си както трябва и не я почистим. Значи от семейството се иска да създаде правилни отношения по между си. Бог сам ще слезе при семейството, когато това бъде постигнато. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Хайде да погледнем на съжителството и взаимната работа между двата пола от енергийна гледна точка. Мъжката и женската телесни системи са обратно поляризирани една към друга - Менталното /мисловното/тяло на жената е излъчващо, мъжкото е приемащо - астралното тяло на мъжа е излъчващо, женското е приемащо - етерното тяло на жената е излъчващо/отдаващо/, а мъжкото е приемащо, и - физическото тяло на мъжа е отдаващо/творческо/, а на жената е приемащо/раждащо/ Значи, жената създава мисъл-форма, мъжът я възприема и в астрала се запалва искра на желание, което мъжът предава на жената, тя започва да струпва около искрата етери, от които се разгаря огън, който предава на мъжа, и под действието на етерното/жизненото, оживяващото/ тяло физическото тяло влиза в действие... Ако графично си представим движението на силите и енергии на тези четри равнища на телесните ни системи ще забележим, че пълният им цикъл очертава двойна осморка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Женското начало е основата, а мъжкото - подпорните колони. В брака, разбира се мъжкото начало не е представено на 100 % от мъжа или женското на 100 % от жената. Те са смесени - мъжът съдържа в себе си елементи на женското начало и обратно. За да стане сградата стабилна, трябва да имаме правилно съотношение между основите и колоните. Ако искаме да е висока, т.е. семейния живот да е изпълнен с духовност, е необходимо не само колоните да са високи, но и основата да е широка, иначе сградата няма да е стабилна и ще рухне. Сградата не е нещо, което построяваме, влизаме да живеем вътре и повече не пипаме. Ние постоянно трябва да се стремим да направим тази сграда по-красива, по-висока, да я подържаме чиста. В сградата заедно със семейството, ще влезе да живее и Бог. Ако не създадем подходящи условия за Бог в къщата, той ще си остане на небето, докато не построим къщата си както трябва и не я почистим. Значи от семейството се иска да създаде правилни отношения по между си. Бог сам ще слезе при семейството, когато това бъде постигнато. :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Понеже сме много духовни, защо всеки трети мъж/съпруг в България бие жена си/съпругата си? Защо е пълно с оскотели жени и мъже, които са вкопчени в желязна схватка и то най-често финансова и от нея няма оттърване. Какви основи, каква духовност! Сексуалната култура в България е изключително ниска и най-честата причина някой да сключи брак (подчертавам) е бременност и подивели родителски тела. Много е по-удачно живеенето на семейни начала, без институционализиране на семействеността. Понеже стана дума за пишещите тук, кои били семейни, кои не били. Все едно да спорим каква е разликата между чернокосите и русокосите или кои от вас са ниски и кои високи. Всички имат семейства, майки и бащи, познати, роднини, приятели, от малките деца до старците трябва да имат мнение по въпроса. Емоционалната интелигентност, нивото на интелект, познанието за света, са определящи за личния избор на всеки. Лично за мен, бракът като социална институция е немислим и неполезен. Много двойки просто си живеят, имат си деца и т.н., без претенции за свещенодействие. Традициите не са това, което бяха. И слава богу! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Truth is stranger than fiction - истината е по-необичайна от измислицата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Аорхама, що се заиграваш с аватара ми и по-точно със слогана? Има си отделна, цяла тема з аватарите и стилистиката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 (edited) Това не е заигравка. Как ти го приемаш е само и единствено твой избор. Не че няма (елемент на заигравка), но ... всички знаем, че нещата са доста повече отколкото изглеждат. Нищо лошо. --- PS: по темата - от доста години съм предизвестен (от сънищата си - десетки пъти) за името, града в който живее, и психологическия портрет на голямата любов на живота си, с която ще създам семейство. Имам един отдавнашен развод - пълна катастрофа. Доста съм се питал как е живяла и живее сега тя - за цялото това време. Не, не намерих отговор. Значи, така трябва да е. Според мен, човек трябва да приема нещата от живота си без да се стреми да си ги обясни рационално предварително. Да си смел и да умееш да се скачаш отвисоко. Животът е това, което непрестанно ни се случва и чука на вратата на сърцето ни. Твърде често му се противопоставяме, обяснявайки му, че той нищо не знае за стремежите ни да бъдем реални, свободни и щастливи. Много важно - истинското зло и истинското добро си приличат като близнаци. Ние сме тези, които не умеем да ги различаваме. Що за търпение притежаваш Ти, Живот? Ще изтърпиш ли собствената ни лудост? Ще ни простиш ли и ще докоснеш ли арфата на сърцето ни, за да зазвучим като поезия, музика и танц? Всички ние трябва да престанем да се стремим да знаем нещата предварително, за да им позволяваме да ни се случват. Какво е примирение? ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗНАНИЕТО. BLOODY ТРУДЕН ИЗБОР - НАЙ-ТРУДНИЯТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ. Прочее, бившата ми "съпруга" беше алкохоличка - "събаряше" по трима-четирима мъже под масата, "надпивайки ги" с литър ракия (по-рядко - и с литър и половина). Това би трябвало да значи нещо. Е, аз не успях да я убедя какво е за мен бракът. Нито тя мен да убеди какво, според нея, е любовта. Е, и? - тя на свой ред ми обясни, че не съм прав - според нея. Обичам хора с реално верую - и мога също толкова ревностно да ги намразя диво. Омразата е точно толкова силна, колкото и любовта - пътят е всъщност откривателството и изборът на собствените ни сърца. Моята поука - тя беше и е 100% жена. Обратен образ на сърцето ми. Извод: любовта винаги предполага обща посока на движение. Или катаклизъм. Т.е. сблъск на дух с дух. Да не сме във война значи да се обичаме. Но, какво е любовта, какво е мирът ? Ами, ние самите! Собственото ни изначално право да избираме - и да понасяме последствията. И страшно, и прекрасно е. Толкоз. Редактирано Септември 7, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Това за любовта накрая много ми хареса доста точно ! Наистина един подпис нищо не значи в гражданското аз също съм на мнение че съвместното съжителство е по-добре , то пак си е семейство само че има едно условие то става истинско семейство след създаването на дете казвам го от скромния си опит . Интересен въпрос е този за свободата преди брака и след това ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 (edited) Наистина един подпис нищо не значи в гражданското Да бе, нищо не значи - ти веднъж се подпиши, пък нека сетне си говорим...(граждански подпис или църквовен ритуал - няма значение). Друго е важно - и за това говорим тук. Да приемем горивото/енергията на собствената си лудост и различност от околните означава да се осмелим да бъдем. Абсолютно всичко е необяснимо. Редактирано Септември 7, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Зависи кой в какво се цели . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Зависи кой в какво се цели . Що за отговор? Ако отговаряш или коментираш, ок - НО, или отговаряй и коментирай, или мълчи. Бъди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Зависи кой в какво се цели . Що за отговор? Ако отговаряш или коментираш, ок - НО, или отговаряй и коментирай, или мълчи. Бъди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 (edited) Бракът е отживелица. Много се надявам един ден Земята да осъмне без болници и затвори, без съдилища и законодателни институции, без държавни граници и без граници на съзнанието на хората. Да узаконяваш любовта - каква смехория! Ако любимия, колкото и да го обичам, един ден ми предложи брак и държи да продължим връзката си законово, неминуемо ще се разминем с него. Бракът ограничава свободата - това е истината, колкото и да не ни се иска да си го признаем. Не бих заменила никога любовта и свободата си и за безбрачно "съвместно съжителство". Съвместно съжителстват съквартиранти, но не и хора, които се обичат. Последните живеят един живот в две тела/две души. Редактирано Септември 7, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 (edited) Абсолютно всичко е необяснимо. Виноват Български реотан съм . //Е то кой би заменил любовта за друго ... макар че като се замисля в днешно време е доста срещано явление .Последните живеят един живот в две тела/две души. Доста е променливо с годините важно е според мен да не изчезне първоначалната искра Защото рано или късно любовта илюзия се превръща в обич кето можеби е по-истинска любов т.е видял си недостатъците на другия, но си ги приел и живееш един живот... Редактирано Септември 7, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Абсолютно всичко е необяснимо. Виноват Български реотан съм . //Е то кой би заменил любовта за друго ... макар че като се замисля в днешно време е доста срещано явление .Последните живеят един живот в две тела/две души. Доста е променливо с годините важно е според мен да не изчезне първоначалната искра Защото рано или късно любовта илюзия се превръща в обич кето можеби е по-истинска любов т.е видял си недостатъците на другия, но си ги приел и живееш един живот... Не са ми нужни години, за да видя недостатъците на другия, но тях ли да гледам? Има къде по-красиви неща за окото. Ако искрата е истинска, а не илюзорна, не бих се притеснявала дали ще изчезне. Това за какво се превръщала рано или късно любовта, е клише. Не бих му робувала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Пожелавам ти успех в неробството След години ако пишем пак в този форум и някои от нас са останали с дълга и непроменяща се любов ще имаме възможност да проверим не/верноста на клишето . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Пожелавам ти успех в неробството След години ако пишем пак в този форум и някои от нас са останали с дълга и непроменяща се любов ще имаме възможност да проверим не/верноста на клишето . Мерси за пожеланието, харесва ми! Не разбирам любовта като дълг и ако бракът и съвместното съжителство я израждат по този начин, то няма какво да се чудя защо съм против тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 (edited) Целта е да не допускаме това израждане . Така да балансираме взаимоотношенията при една двойка хем да сме свободни а всъщото време да сме заедно в живота , лесно няма пък всеки търпи някаква промяна и оттам и ... //Няма дълг при ''брака'' има повече отговорности . Редактирано Септември 7, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Защото рано или късно любовта илюзия се превръща в обич кето можеби е по-истинска любов т.е видял си недостатъците на другия, но си ги приел и живееш един живот... Прав си И вече не сме само любовници, а и най-близки приятели - ставаме две половинки на едно цяло. Това за какво се превръщала рано или късно любовта, е клише. Не бих му робувала. За тебе изглежда клише, защото не си го живяла. За мене, щом след 21 години съвместен живот все още ми е хубаво заедно, е истина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Бракът е отживелица. Много се надявам един ден Земята да осъмне без болници и затвори, без съдилища и законодателни институции, без държавни граници и без граници на съзнанието на хората. Да узаконяваш любовта - каква смехория! Ако любимия, колкото и да го обичам, един ден ми предложи брак и държи да продължим връзката си законово, неминуемо ще се разминем с него. Бракът ограничава свободата - това е истината, колкото и да не ни се иска да си го признаем. Не бих заменила никога любовта и свободата си и за безбрачно "съвместно съжителство". Съвместно съжителстват съквартиранти, но не и хора, които се обичат. Последните живеят един живот в две тела/две души. Силве, сигурна ли си, че ще зарежеш любимия, само защото ти е предложил брак? И ако да, тогава следва логичния въпрос - дали ти си го обичала така, както самата ти казваш: един живот в две тела/души? Между другото това "един живот в две тела ..." звучи много романтично, обаче на мен точно то ми се струва ограничаващо свободата. Всеки човек е дошъл на Земята да живее своя си живот и си има своя мисия. Колкото и това да е обвързано с живота/мисията/съдбата на някой друг човек, дори и сродна душа, все пак "един живот" - някак много ограничаващо. Това го казвам от собствен опит. Сега и двамата с моя съпруг сме доста по-различни хора, отколкото преди 15 години и всеки от нас се е развил в посоката, която е била приоритетна за него самия. И според мен така е най-добре. Иначе наистина не само брака, но и любовта ще ни ограничава и пречи. Какво ни е държало заедно през годините? Най-лесно е да кажа любовта, но искам да уточня, какво именно е спомогнало да я задържим при нас - това е доверието, толерантността, взаимната подкрепа, чувството за близост и съпричастност... Сигурно има и още, но в момента за това се сещам. В този смисъл съм съгласна с bee_bg, любовта се променя с годините и няма как да си остане същата - ние се променяме, светът също, точно за това и се разделят някои от двойките. И както той казва важното е да не изчезне първоначалната искра, т.е да запазим любовта жива, а не непроменяща се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Съществува един Огън на Сърцето и индивидуалността ни, обезсмилящ и хармонизиращ ни и с най-тъпия въпрос/хора. Всички, които постигат тази хармоничност (спрямо въпроса/нещастието), живеят пълноценно - или най-малкото опитват да го постигнат. Някои ги наричат луди, блудни или както там ги викат. Браво на лудите, които ЗНАЯТ, че са луди. И дано полудеят още повече, защото те са Солта на Земята. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.