Донка Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Струва ми се, че по "женитба" в темата не се има предвид просто сексуално съжителство узаконено или не с някакви юридически документи. Също едва ли имаме предвид и поддържане на общо домакинство и отглеждане на деца. Съчетана с понятията свобода и любов, женитбата за мен има съвсем друго, нематериално измерение и смисъл. Женитбата е съзнателно сближаване на две души, две самостойни енергийни единици до степен на непрекъснат обмен между тях - на всичко, което носят в себе си. Подобно сближаване и обмен си носят своите рискове, но и са в същото време урок с повишена трудност. Как да бъдем близки и свързани без да изпадаме в обвързаност и зависимост един от друг? Как да си помагаме при разплитането на кармичните възли, а не да заплитаме нови? Как да проектираме в ежедневните човешки прояви на любов Божествената Любов? Женитбата е урок и изпитание и за любовта и за свободата на всеки от нас и всеки сам взема решение кога да влезе в това изпитание - урок и как да мине през него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Ей, става още по-интересно - в поколението бил смисъла на живота, значи . А поколението къде да си търси смисъла? Предлагам да си имаме свой смисъл, за да не се налагат подобни транзакции. Макси, къде да Го търся Бог, ако не в хората? В духовните водачи ли само? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 За да съм ясен ще си послужа с едно сравнеие Ето как виждам нещата аз -> Ако човек е струна от музикален инструмент независимо при каква настройка ще излезе някаква музика т.е ще си живее живота духовно или не и ще му е по лесно да изсвири мелодията защото няма да се съобразява с втора струна(сам е) ако са две струните тогава вече се изискват повече усилия -> втората струна да е настроена в същата тоналност ,да не е пренатегната и да е в синхрон , както споменах отговорностите се увеличават . Ако има хармония между струните мелодията може да е и двойно духовна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 ако са две струните тогава вече се изискват повече усилия -> втората струна да е настроена в същата тоналност ,да не е пренатегната и да е в синхрон , както споменах отговорностите се увеличават . Ако има хармония между струните мелодията може да е и двойно духовна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Макси, къде да Го търся Бог, ако не в хората? В духовните водачи ли само? Е, потрай докато се наспя де Бог е навсякъде в живота, важно е как гледаш. Първо култивирай правилния начин на виждане, не ме питай как, не мога да те уча на това, защото не съм учител. И после каквото и да правиш, с когото и да се свързваш, отношенията ще са цялостни, завършени. Когато няма съзнание за Бог, тогава отношенията не са цялостни, не са зрели. Двете неща не си противоречат едно на друго, те се допълват в харамония. Само едното или само другото взето поотделно доникъде няма да доведе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 (edited) Баланс е нужен безспорно И все пак вероятноста е по голяма човек да живее стойностно и да има семейство и без прекалено отдаване(съзнание) за бог . А обратното според мен е по неправилно-> прекалено отдаване(съзнание) за бог а създаването на семейството на заден план макар че така човек расте по лесно в духовен план... Редактирано Септември 3, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 А според мен няма по-правилно и по-неправилно, по-трудно и по-лесно - за всеки си има нещо съвсем различно от това на другите. Всеки решава своята задача по начина, който е най-подходящ за него - Бог си има индивидуален подход и говори на езика на всеки отделен човек. И човекът също си има своята свобода да си избира как да решава задачата си за този живот - сам или с друг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Amaranta Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Ти някога изпитвал ли си го? Не си ли се разтрепервал само от погледа на някоя жена? Не. Наскоро когато ме видяха за пръв път, ми казаха, че пред тях се изправил истински отшелник. е, за мен никой не си казва така - разбирам защо мненията ни се разминават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 И човекът също си има своята свобода да си избира как да решава задачата си за този живот - сам или с друг. Съгласен съм , но престави си хипотетично ако всички хора решат да останат сами тогава няма ли друга опастност след тяхната смърт да няма човечество ,това е в сверата на фантастиката , но с нарастването на технологиите ,мутациите в бъдеще всичко е възможно . Наскоро гледах един филм за това как на земята всички са останали стерилни и само едно момиче по случайност е заченало... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Не искам да изместя темата, но от снощната насока на разговора остана нещо недовършено за мен. Разбира се, че Бог живее в хората, но ако беше проявен в своята пълнота щяхме да бъдем съвършени и в любовта си един към друг. Затова сега сме в училището - живот и тези, които ни ръководят са Учители, Хора от по-напреднала еволюция. Съвършен е Бог и не можеш да не обичаш Съвършения, то е естествено състояние в човека, което ще се прояви в своята пълнота по пътя на еволюцията ни. Затова аналогично на изкачаването на енергията в чакрите, за която толкова се говори в източните учения, е и "качването" на състоянието любов. Нали вече споменах за 4-те степени на любовта: съпружеска, майчинска, приятелска и любов към Бога. Мисля, че всеки трябва да живее съобразно своите си разбирания и да иска да се учи да обича другите. За мен "Люби Бога, обичай ближните си и търси съвършенството" са реализируеми независимо дали си женен или не. Искам да пожелая на всички ни щастието на любовта и Щастието на Любовта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 (edited) Искам да напомня, че отдаването на Бог става изключително в светския живот. Животът е един и не може да бъде разделен. Ние не можем да дадем на Бог нищо друго освен живот изпълнен с чистота, добродетелност, себеотдаване и стремеж към общото благо. Първата стъпка към загрижеността за човечеството е загрижеността за семейството. Ако не можем да постигнем хармония в семейството си, как ще я постигнем в по-голям мящаб. Създаването на правилни отношенията в семейството е един урок, който трябва да научим преди да минем в по-горен клас. Редактирано Септември 3, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 ... Първата стъпка към загрижеността за човечеството е загрижеността за семейството. Ако не можем да постигнем хармония в семейството си, как ще я постигнем в по-голям мящаб. Създаването на правилни отношенията в семейството е един урок, който трябва да научим преди да минем в по-горен клас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 Станимир - Първо трябва да прекопаем и оплевим нашите градини (сиреч семейството), а после да даваме ум на другите кога и как какво да правят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 5, 2007 Доклад Share Добавено Септември 5, 2007 Кришна означава "най-привлекателния". Той е Божественост, енергията, която привлича всичко към себе си. Кришна е вездесъщият център, който няма форма. Всяко привличане, откъдето и да идва, произлиза от Кришна. Често хората не виждат духа в това, което ги привлича, и се хващат само за външната обвивка. А точно когато се опитате да я сграбчите, ще видите че Кришна се е пошегувал с вас, и сте останали с празна опаковка в ръце и със сълзи в очите. Не позволявайте на Кришна да се шегува с вас, бъдете умни като Радха. Кришна не могъл да избяга от Радха, защото целият свят на Радха бил изпълнен с Кришна. Ако можете да разберете, че навсякъде, всичко което ви привлича е Кришна, то вие ставате Радха-намирате се в своя център. Умът се устремява към красотата, радостта и истината. Кришна казва на Арджуна: "Аз съм тази красота, която е в Красивите, тази сила, която е в Силните, тази мъдрост, която е в Мъдрите". По такъв начин той не позволява на ума да се отклонява встрани. Шри Шри Рави Шанкар 16 август 1995 г., Ротердам, Холандия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 бъдете умни като Радха. Кришна не могъл да избяга от Радха, защото целият свят на Радха бил изпълнен с Кришна. ...разберете, че навсякъде, всичко което ви привлича е Кришна, то вие ставате Радха... Умът се устремява към красотата, радостта и истината. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена тази жизнена енергия, то, като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта, като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи от половината на тази любов“. Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Двете течения Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Когато няма съзнание за Бог, тогава отношенията не са цялостни, не са зрели. На различно мнение съм точно тук. Когато много се мисли или говори за Бог, това е индикация само за отдалеченост от Него. Също като многото говорене за любов. Когато човек люби наистина, без значение кого и какво, никак не се сеща за Бог или любов, все едно, то е същото. А просто обича. Например, никак не се сещам за Бог, когато съм с любимия човек, защото точно там Го откривам. И щом не мисля за Бог в такива моменти, значи съм с Него. Като американците, които си спомнят името на президента, когато нещо в икономиката им пристъргва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Темата е много добре поставена и предложена. На повечето от пишещите обаче им убягва думата "свобода" и вместо нея идва идеята за Бога... Защо? Та, женитбата, свободата и любовта, заедно възможни ли са? Аз така разбирам въпроса или по-скоро темата за размисъл на Иво. А вие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Става така, че най-много сме писали тук все хора, които не сме семейни. Следователно нямаме опит по темата. Май е по-добре да спра. Защото не знам нищо да това, за женитбата, споделям само някакви си свои интуитивни схващания по този въпрос, смесени с някакво получено оттук оттам интелектуално знание и нищо повече. Ако някой е открил нещо за себе си в моите разсъждения значи е имало смисъл от моето присъствие, не настоявам че съм прав, може и да греша, съзнавам че понякога звуча и фанатично, всеки има негова истина, не е задължително да има еднакви правила за всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Става така, че най-много сме писали тук все хора, които не сме семейни. Ехехе, какво излиза тогава, хаха, въпросът на Мона в предишния пост по темата на Иво си намери отговора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Като човек с един неуспешен и един успешен опит в женитбата, свободата и любовта (общо 24 години) бих отбелязала,че няма по-сигурен начин да отнеме човек своята собствена и на любимия си свобода и да превърне любовта си в зависимост от това да приравни Бог с любимия човек по някакъв начин. Направим ли го, дали няма да започнем подсъзнателно от един обикновен човек да бъде наш бог - а "трудно е да бъдеш Бог"... И ако някой смята мен за богиня, това ограничава свободата ми да бъда себе си и ме задължава да поддържам имиджа, който той си е изградил за мен - имат ли право боговете да грешат и мързелуват и да се съмняват?.... Аз искам да имам това право, когато съм с любимия човек - и на него му го оставям... Първата ми нещастна женитба беше - аз се отнасях към него като към Бог, той искаше от мен да бъда неговата богиня - женитбата ни се превърна в окови и ад. Сега сме един за друг свободни обикновени хора - нищо не искаме и не очакваме един от друг.... Обичаме Бог всеки по своя начин и му благодарим, че сме заедно и се учим заедно и си помагаме... щастливи сме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 А на мен словосъчетанието "щастлив брак" ми звучи като оксиморон. Поносим брак - да, но чак пък щастлив, ми звучи пресилена констатация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 И аз мислех по абсолютно същия начин преди и по време на първия си брак и бях убедена, че щастливите в брака си или са глупави или лицемерни... Убедена бях! Е, май с убедеността си "разсмях Бог" и той реши да ми докаже обратното. Сега имам този щастлив брак... и никак не е оксиморон и никак не е лицемерие - никога през живота си не съм била по-искрена с всички за всичко....Пожелавам ви го на всички - женитба, в която сте съхранили и обогатили себе си, свободата си и любовта. Има такава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Много е важно всеки какво търси, оттам-насетне вариации безкрайни по темата. За едни е въпрос на живот и смърт да се оженят/омъжат, за други не е. Не става дума за преди и след, нито за възрасти, а за потребност на душата и изобщо визия за света. Аз съм на мнение, че един мъж/жена повече от един, два пъти дори трябва да се жени. Да не зацикля в един обект, в една връзка, в едно убежище, да не се покрива с ръжда сетивността му и то в най-добрия смисъл на думата. Не казвам, че няма любов, има я и тя е прекрасна, но колко от от вас могат да се похвалят, че се оженени/омъжени за точния (си) човек?..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Е защо трябва да се хваля ? Това със точния човек ми се струва малко трудно, идеални хора няма . Просто трябва да има пасване и достатъчно ''въздух'' за човека до теб съответно получаваш и нужната свобода ... Да интерпретации много в училището живот . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Точен човек и идеален човек са две различни неща. Не се хвали, просто е такъв разговорния израз, нищо повече от идиом. Защо го казвам ли? Много просто, влюбени сме в едни, но се женим за други. Е, как да не се разсмее човек. Има и други варианти, по-лоши. Ок, който каквото има, да си го пази и да бди. В темата трябва да пишат и други хора, но за жалост, те не говорят за проблемите си, а ги крият или невротизират, както ок. 90 % от семействата в България. Семейните психолози, доколкото ги има да вземат да вършат нещо полезно и да престанат да ходят по симпозиуми. Отидох в друга плоскост, но всичко е важно, както се казва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.