Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За женитбата, свободата и любовта


Иво

Recommended Posts

Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота или да изкупиш своята карма, както казват индусите.

Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа.

Що е женитба, разумно отношение между души. Такова съчетание прави само Бог. Така съчетани душите се събират да вършат Волята Божия, а не за щастие. Какво щастие мож да очаква човек на бойното поле?

Вие ще се ожените женитбата е благословено дело, но има три вида женитба. Едната наричаме търговско сдружение, другата-женитба на господар със слугиня и обратното, и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в любов и мъдрост, когато живеят един за труг, когат жената не само няма да каже на своя възлюбен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива Любовта си към своя другар."

Учителят

източник: За семейството и възпитанието на детето

Първата женитба може би съм имала в друг живот...

Първият ми брак беше вторият вид женитба... Благодаря на Бог, че ме свърза с човека, който ми помогна да си изчистя кармата "господар - слугиня"

Сега минавам през училището на третия вид женитба... В момента например се уча на това: "при най-големи негови погрешки ще излива Любовта си към своя другар". Много ми помага като си представя, че същата погрешка и аз мога да я направя и като си го представя си прощавам за нея. Като разбера и простя на себе си, изведнъж той ми става много мил и наистина "изливам".... :3d_060: ох, само ако знаете колко често се налага да се "поливаме" един друг.... :3d_139:

А за свободата ни - дар е, но не така, както го пише Силвия... Аз не му дарявам моята свобода, нито искам той да ми дари неговата. Учим се как аз да му дарявам неговата си свобода, когато той се почувства обвързан и той на мен моята, когато забравя, че си я имам...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 691
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Аделаида, какво има да схващаш толкова, против брака съм, защото го приемат за съвместен живот, както е и видно.

Донка, говорим за различни свободи може би. За мен свободата не е дар, свободата се отвоюва. А твоята свобода е дар. Аз дарове, подарени ми, не ги дарявам.

Линк към коментар
Share on other sites

Свободата е дар, който се отвоюва! :feel happy:

Аз си мисля, че никой не "умира" да притежава нечия друга/чужда свобода. В този смисъл, тази свобода не може да бъде никакъв дар, нито ценност. Ценност могат да бъдат само чувствата.

А чувството за свобода - и то ли? Ако да...

Линк към коментар
Share on other sites

Не искам такива дарове, които после да ги отвоювам! Никак не ги искам! Нито да съм на война! Не искам, не искам на война!

Свободата сам човек си я извоюва и затова е ценна и безценна! Само свободен вече човек може да дарява свобода.

Свободата е състояние на Духа.

!

И тази свобода е статус, вечен и неизменен.

Линк към коментар
Share on other sites

Нека бъдем искрени - обикновено ние обръщаме внимание на чувството за свобода, което не е неизменното състояние на Духа. Иначе, както в една друга актуална напоследък тема, следва да добавим към свободата и Свободата. И защо не? Май че иначе се пообъркваме в опитите си да се разберем, не мислите ли? :3d_150:

Линк към коментар
Share on other sites

Донка, говорим за различни свободи може би. За мен свободата не е дар, свободата се отвоюва. А твоята свобода е дар. Аз дарове, подарени ми, не ги дарявам.

Моята свобода нито може да се отвоюва, нито чакам някой да ми я подари. Тя е наше на двамата (дето живеем заедно) състояние на духа. Но! ние сме тук в тези си тела и личности, за да се учим и си е съвсем нормално понякога да забравяме в ежедневието си за това, че сме свободни - това ни са и уроците...(това последното могат да го разберат само хора, които продължително време са живяли с друг човек под един покрив, в едно легло, на една трапеза и са гледали деца заедно...)

Та всеки от нас е поставен до другия, за да му помага да се учи - затова, когато усетя, че той се смята обвързан или задължен за нещо само защото се обичаме и живеем заедно, аз му подарявам напомнянето, че е свободен, той на мен също, когато забележи у мен подобни признаци...

И съм съгласна,че само свободен човек може да дарява на другия свободата по начина, по който го правим ние двамата.

Но за свободата не се воюва, приятели.... Любовта (с главното Л) отваря вратата на клетката, в която е била заключена от правилата, предразсъдъците, идеалите ни....

И хубаво ни го е казал Учителя - женитбата може да е клетката за свободата ни, но може да е и най-добрият ни учител. Зависи какво ще изберем да бъде...

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта в нас не воюва, тя осъзнава, разбира, прощава и променя нещо в нас самите, така че да ни "отключи клетката"...

С кого да воюваме за свободата си - със самите себе си ли? Или с някой друг? Какво означава да "воюваме с предразсъдъците си"?

Линк към коментар
Share on other sites

Е, това значи, че вече сме длъжни да направим разграничението - за свободата се воюва, за Свободата - не.

Сещам се за един случай на известния психолог Киршнер, когато една жена, която, превърната в абсолютна робиня от мъжа си и отгоре на всичко материално зависима от него, решава да извоюва свободата си. Друг термин също може да се приложи за тая й активност, но забележете, тя е трябвало да изтърпи всичките му тормози и изнудвания, вкл. заплахи, че ще я убие, той ще се хвърли през прозореца, ще я наклевети пред съда, ще навреди на децата им и на нейните родители и т.н. Ама че воин все пак е била тая жена, щом накрая е извоювала свободата си! Дали това я е направило Свободна? Не знам и едва ли. Но в този случай евентуално свободата с малка буква, която се извоюва, е необходима прелюдия към разбирането и на Свободата, която не се извоюва, защото винаги е налице в Единното Съзнание... Както в бойните изкуства, изкуството на меча например, е начално ниво, изкуството на немеча - напреднало! :feel happy:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Добромир, за свободата, за която аз говоря се воюва и още как, но не с тази или онази личност от вън. А вие каквато искате буква й слагайте, все едно, но не се ли извоюва тази свобода вътре в човека, все ще говорим, говорим ... за Свобода с огромна буква, а ще гледаме салама на Санчо.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че се сещаш, и тази жена е воювала вътрешно, за да има силата да воюва и външно. А това е само пример, възможни са какви ли не битки... не мисля, че може да се прескочи този етап. Но да остане човек на него, също е недостатъчно. В Единството няма битки, а само хармонично допълване на противоположностите. Не случайно в Писанията се говори както за борба, така и за Мир...

Линк към коментар
Share on other sites

"Тя е наше на двамата (дето живеем заедно) състояние на духа"-цитат Донка

Ами какво повече да се каже за свободата , женитбата и любовта ?

Донка е абсолютно точна . :3d_002:

Свободата или я има или я няма в отношенията , било то брак , приятелство , роднинство .

Най - ценното ми нещо е свободата !

Свободата като състояние на духа би трябвало да е напълно независима от факта , дали някой има брак или не .

Ако и двамата човека не се чувстват така , тогава става лошо .

Радвам се ,че съм дете на такова семейство , където всеки има свободата на духа си и въобще пълната си свобода . Неприкосновена територия .

Случвало ми се е много пъти различните мъже в живота ми да се опитват да я отнемат по някакъв начин и разбира се всичко завършва по обичайният начин с раздяла . В плен и служба на някой няма да се оставя.

Може би другояче е , когато свободата е приоритет и за двамата партньори . Но много българи мислят все- още твърде патриархално и патриархатно , каква ти свобода!

Аз съм успяваща млада жена , ако мъжът до мен може да го понесе добре , ако не здраве да е !

Като отговорност , свободата е една от най- големите и дори е дълг .

Колкото повече пораствам , ставам все по - свободна от границите , които съм си поставила , съответно и полето за действие и опазване е много по - голямо .

Свободата е винаги ограничена от възможностите ни за поемане на отговорности .

Защото голямата свобода е голяма отговорност , например не е лесно да си Кралица .

Или президент .

Но като става въпрос за духа , за свободата на духа . В момента , в който сме заслужили свободата си , т.е. нямаме нужда от попечител , учител , родител/в тази роля може да възприемаме и любовния си партньор/ , или просто някой , който да се грижи за нас и нашето благополучие на духа , научили сме се сами да го правим ,автоматически поемаме отговорността за нас и нашето благополучие , за нашите постъпки с тази свобода , която сме постигнали .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте приятели :rolleyes:

Ето нещо което ми направи силно впечатление и затова се радвам да го споделя с вас в тази важна тема .

Текста

Извадката е от третата книга на Нийл Доналд Уолш 'Разговори с Бога'

Редактирано от hristo_vatev
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

... а по-скоро в познанието, че всичко, от което се нуждаете в живо­та... цялата любов, цялата мъдрост, цялото прозрение, цялата сила, ця­лото познание, цялото разбиране, цялата грижовност, цялото състрада­ние, цялото могъщество е вътре във всеки от вас...

И просто трябва да се отвори, и предаде.

... възможности за развитие, за пълноценно Себеизразяване, за разгръ­щане на пълния потенциал на живота, за изцеление на всяка неправилна мисъл или ограничаваща представа, която сте имали някога за себе си и възстановяването на връзката ви с Бога, чрез причастието на вашите две души...

И сливането им в една.

... че това е истински Свято Причастие, път през живота с човека, когото обичаш като равноправен другар и с когото равноправно споделяш правата и отговорностите, които предполага всяко партньорст­во, споделяйки заедно трудностите и заедно отдавайки се на щастието. Тази ли е визията, която желаете да градите днес?

???

Линк към коментар
Share on other sites

Женитбата, Свободата и Любовта, са несъвместими понятия. За мен, другото е лицемерие.

Може би не винаги и не за всички, но като цяло зя някои са съвместими.

Линк към коментар
Share on other sites

Женитбата е поредният урок за нашата любов и свобода - труден урок.

Успеем ли да запазим любовта си в женитбата безусловна, тя се превръща в Любов.

За да се справим с това, нужно ни е да осъзнаем и приложим своята и на човека до нас свобода.

Приемем ли женитбата като ограничение на свободата за себе си и другия, любовта между двамата се превръща в безкрайна верига от компромиси.

Линк към коментар
Share on other sites

Едни мислят така, други мислят иначе.

И каква е тая регресия - да се изживява женитбата като урок? Урок по какво обаче? Тогава какво е развода? Пак урок. И после отново уроци. Изобщо, нищо не е вечно и никой не е незаменим - нито партньор, нито съпруг, нито нищо. Животът е низ от събития, на които не трябва да се гледа като на окончателност. Докато сме живи, все можем да променяме емоционалния си ландшафт, така че да ни хареса най-накрая.

Изборите са си наши.

Линк към коментар
Share on other sites

Женитбата ... урок за нашата любов и свобода ...

И също зрелост, мъдрост, разбиране, уважение и самоконтрол.

Успеем ли да запазим любовта ...
Тя преминава с годините в друго качество. Физическата отстъпва главното място на емоционалната и интелектуалната, после и на духовната.

Сега филмите и т.н. обръщат най-голямо внимание на грубите прояви на любовта.

Много хора така и не стигат по-далеч, жалко.

"Любовью дорожить умейте,

С годами дорожить вдвойне.

Любовь не вздохи на скамейке

И не прогулки при луне.

Всё будет: слякоть и пороша.

Ведь вместе надо жизнь прожить.

Любовь с хорошей песней схожа,

А песню нелегко сложить."

Степан П. Щипачев

Не съм виждал по-голяма обич от обичта на майката.

Тя ми напомня най много за Бог от всички човешки чувства.

С вярност и преданост, любовта между съпруг и съпругата става подобна.

да осъзнаем и приложим ... свобода.

Да, това са разумните хора. :feel happy:

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Е, аз такива бракове не познавам, който ги познава - евала.

Чудя се защо повечето интелигентни хора, разкрепостени, интелектуални и свободолюбиви, се женят повече от два пъти.

Защо ли?

Линк към коментар
Share on other sites

Е, аз такива бракове не познавам, който ги познава - евала.

Видял съм не един такъв брак между образовани хора, най вече на запад.

Тъжно е, но семейната отговорност в България е качество на простите скромни хора на село.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...