Inatari Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 "колко много съвършенства"? Тук решавам, че не познавам въобще българския език. Съвършенство притежава Съвършенният. А съвместното съществуване на женитбата, свободата и любовта не е свързано със запазване (на кое, на първоначалната ендокринна химия - абсурд), а напротив, с градеж, непрестанен съвместен градеж, базиран на естествените взаимодействия между различните поляризации и общия стремеж към духа. Венци , вземи решение , да излезеш от буквализма , и никак не говоря за ендокринната химия . А именно за "естествените взаимодействия" и "общия стремеж към духа ". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Както е рекъл народния булеварден пътводител към щастието: "едене, пиени, и сносна женица (/мъжле)" Шегичка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Не знам, да знам ли? Ендокринната химия е присъстваща в 100% от т.нар. влюбване, а другото в около 0.01% и в интересн на истината няма нищо общо с влюбването, понеже точно то е химията. С любовта има връзка, но с такава, каквато повечето от нас не могат да си представят, а много по-точно ще бъде да се назове сътрудничество. Не бих бил сигурен и сега Ти за какво говориш, но има ли нужда? Дано Ти да си съвсем наясно. Аз съм с някои неща, с други не... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 (edited) И за женитбата и за свободата и за любовта много разум трябват . Много по - малко знам за химията , и прекрасно знам за какво говоря . Ами има много сътрудничество и в женитбата и в свободата и в любовта. Дори и в най- земния смисъл на тази дума . Духовното сътрудничество между сродните души е разбира се основния лайтмотив в любовта , по - скоро аз виждам нещата в една чисто практична светлина , работата , която извършват заедно две души + времето за нейното изпълнение = плодовете на любовта. Когато сме толкова критични , толкова много искаме да се приближим до Божественото , и човека до нас да бъде божествен, обикновено нещата звършват зле и цялата химия отива по дяволите. Съвършени моменти в себе си постигаме за части от секундта може би . Всичко останало е несъвършенство и път към съвършенството , към божественото , към развитието . Разумното решение за вървене по пътя с още една разумна душа. Редактирано Май 10, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Сродни души... Душите могат да се сродяват... Могат и обратното... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 И за женитбата и за Любовта най-добре хората да са свободни. Имам предвид онази Свобода, свързана с Истината и Мъдростта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 За или против сватбата -зависи изцяло от това дали обичаш партниора си.Когато срещна Човека съм готова да жертвам свободата си.То тогава няма да го приемам като жертва.Иначе ако се разбират двама души дори да са женени пак си имат свободата.Без нея не може да се живее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 (edited) И листенцата разговарят Живели много листа на едно дърво.Но две листенца били особени.ТЕ винаги се радвали едно на друго,подскачали,обичали се,възхищавали се взаимно.Но веднъж едното листенце казало на другото:Искам да се оженим,защото най-радостно ми е с теб.Но другото листенце отговорило:Любовта никога не се жени. Тогава първото листенце казало:Аз мисля,че всички се женят и че всеки си има другар. И изведнъж подухнал вятърът.И тогава едното листенце казало на другото:Ето виж,дори и вятърът иска да се оженя за тебе.А другото листенце казало:Не виждаш ли,дори и с вятъра не можеш да ме достигнеш.Тогава листенцето,което искало да се жени било подхвърлено от вятъра на земята,ударило си главичката,разплакало се и казало:Защо вятърът ни раздели? Тогава листенцето от дървото отговорило:В Любовта трябва да откриеш Любовта,а не другия. из Книга на Мъдрите Индианци Редактирано Май 27, 2007 от cveta80 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 А какво се случва, когато те споходи любовта след .... сватбата, а и много след нея. Какво се случва след това? Как мислите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Затова мисля ,че когато решим да се омъжим трябва да сме сигурни,че ще обичаме партниора си до смъртта си.Че това е човек с който се разбираме .Но наистина сртува ли си да избягваме сватбата от страх,че може да срещнем любовта след нея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 (edited) Аз мисля, че не можем да обичаме само един човек до смъртта си. Или само един човек. За мен това е невъзможно. Редактирано Май 27, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Със сигурност това е невъзможно! Мога ли да притежавам безграничното, след като притежанието е ограничение. Да не говорим за насочвнето... Любовта, която иска да дарява, която е живот... Вятърът лети, но може ли да кацне на нечие рамо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 (edited) Tемата е женитба ,свобода и любов ако успее една двойка да ги съчетае и трите си е направо голям успех.От друга страна за това съчетание трябва да има предразположеност,на някои хора просто не им е "писано" да го направят в този живот.Както има една дума "От всяко дърво свирка не става". За това като не се получава с един ще се пробваш с друг ,лошо няма стига да се постигне хармонията.Ако обаче и след третия не става значи просто не става и това е.Имаш задача която трябва да откриеш и да свършиш и може би тя няма нищо общо със създаването на семейство. Редактирано Май 27, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Ако един човек не е щастлив, той има пълното основание да се разведе. Особено, ако срещне любовта. По-добре кратък миг пълноценна любов, отколкто години на безразличие или още по-лошо зле прикривана омраза. Е, за всичко това се изисква смелост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Ако един човек се чувства подтиснат и не добре в една връзка, много по-добре е да живее сам. Но в един по-продължителен момент на самота започва да се чувства нужда от приятел, който ще те прегърне, с когото ще споделиш трапезата си, човек, който те разбира и ... Наистина страхът е лош съветник. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Ако един човек не е щастлив, той има пълното основание да се разведе. Особено, ако срещне любовта. По-добре кратък миг пълноценна любов, отколкто години на безразличие или още по-лошо зле прикривана омраза. Е, за всичко това се изисква смелост. Според мен смелост се иска, преди всичко за да разбере човекът, че нещастието му не идва от другия. Не че другите не могат да му направят живота неприятен, и че трябва да им се робува, но вътрешното нещастие е нещо, от което никой развод не може да спаси... И не бива да се оставяме щастието ни да идва от друг, защото който го носи, той ще го отнесе. Но по принцип кратките и категорични сентенции са колкото уязвими, толкова и неверни... Така, за пълнота си пиша... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 (edited) Трябва да се помисли обаче и над това че създаването на семейство не е равносилно на изживяването на бурна любов.И ако се търси еднаквост между тези 2 неща просто нищо няма да се намери. Семейството ,женитбата и създаването на взаимно доверие и любов съчетано със запазването на личното пространство - свободата, нямат много общо с бурните влюбвания ,изпепеляващите любови и т.н. Едното освен емоция изисква и много труд,работа над себе си. А второто е кратковременно и не особено ползотворно преживяване. Ако след всяко разочарование си мислим че кратковременното влюбване е новото ни начало е доста повърхностно. И ако човек постоянно бяга към новото си начало без да спре и да направи компромисче със себе си например ,ще остане вечно бягащ. Редактирано Май 27, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Тука много мога да поспоря. Моите родители са ми жив пример. Вярно, че такива семейства са рядкост, но ги има, повярвайте, има ги. Те са били девствени и двамата, когато са се влюбили. Послушали са сърцето си - знаели са, че това е човекът за всеки един от тях, а най-важното решение е било това да последват сърцето си, млади и неопитни, но за това се иска и д...це. Изживели са бурна, истинска, помитаща любов, страстна и изгаряща. През какво ли не са минали... До ден днешен никой от тях не си е и помислял да има друг човек, дори за кратка авантюра. А са красиви и страстни хора, много харесвани дори и сега, на тази възраст. Тези хора и сега се обичат. Повече, отколкото преди. Много повече. Но си имат свободата, пълна, затова се и обичат истински. Имам примера им, сигурно това ми пречи да се спра и аз някъде. Искам много, искам всичко, всичко, защото давам всичко. Давам и свободата си дори - най-ценното за мен. Но............ Още го няма този, до когото да се спра. Ето защо съм против брака. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Аз пък съм за . Но аз пак те обичам Силвия ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Тука много мога да поспоря. Моите родители са ми жив пример. Вярно, че такива семейства са рядкост, но ги има, повярвайте, има ги. Те са били девствени и двамата, когато са се влюбили. Послушали са сърцето си - знаели са, че това е човекът за всеки един от тях, а най-важното решение е било това да последват сърцето си, млади и неопитни, но за това се иска и д...це. Изживели са бурна, истинска, помитаща любов, страстна и изгаряща. През какво ли не са минали... До ден днешен никой от тях не си е и помислял да има друг човек, дори за кратка авантюра. А са красиви и страстни хора, много харесвани дори и сега, на тази възраст. Тези хора и сега се обичат. Повече, отколкото преди. Много повече. Но си имат свободата, пълна, затова се и обичат истински. Имам примера им, сигурно това ми пречи да се спра и аз някъде. Искам много, искам всичко, всичко, защото давам всичко. Давам и свободата си дори - най-ценното за мен. Но............ Още го няма този, до когото да се спра. Ето защо съм против брака. При тях се е случило това за което пиша в по горния си пост 188 имало е предразположеност,има доста такива семейства край мен ,но на моята възраст. Това обаче явно е поставило доста голяма летва за теб -висок критерий за щастливо семейство.Но ти откриваш себе си по друг начин вероятно ,може би просто не е нужно да го имаш . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Аз мисля, че не можем да обичаме само един човек до смъртта си. Или само един човек. За мен това е невъзможно. Да, не можем да обичаме само един човек навярно, но не секса и интимността са в основата на Любовта. Обичта има много различни прояви все пак. А и някак си като срещнеш "човека" някак вътрешно и интуитевно си знаеш, това е, някак вътрешно го знаеш. Може би не си го срещнала...незнаеш, незная. Тука много мога да поспоря. Моите родители са ми жив пример. Вярно, че такива семейства са рядкост, но ги има, повярвайте, има ги. Те са били девствени и двамата, когато са се влюбили. Послушали са сърцето си - знаели са, че това е човекът за всеки един от тях, а най-важното решение е било това да последват сърцето си, млади и неопитни, но за това се иска и д...це. Изживели са бурна, истинска, помитаща любов, страстна и изгаряща. През какво ли не са минали... До ден днешен никой от тях не си е и помислял да има друг човек, дори за кратка авантюра. А са красиви и страстни хора, много харесвани дори и сега, на тази възраст. Тези хора и сега се обичат. Повече, отколкото преди. Много повече. Но си имат свободата, пълна, затова се и обичат истински. Имам примера им, сигурно това ми пречи да се спра и аз някъде. Искам много, искам всичко, всичко, защото давам всичко. Давам и свободата си дори - най-ценното за мен. Но............ Още го няма този, до когото да се спра. Ето защо съм против брака. И аз познавам такива хора. Има ги не само по филмите и не само в приказките. Вярвайте. Вече зависи на кой, какви са му потребностите. Ето и някои мисли на Учителя от книгата: "За семейството и възпитанието на детето": "Семейството е нещо Божествено, а не както сега.То е едно Божествена институция.То е един Божествен институт основан на Любов и Мъдрост, а децата ще внесат Истината. И тогава ще имаме законност, правда и истина. На земята най-възвишеното, най-идейното това е дъде съградено на земята.Следователно домът, туй възвишеното, трябва да бъде съградено на земята. Основата на дома са майката и бащата, стените на този дом са децата, а покривът, керемидите и други подобни неща са всички ваши приятели, които Ви съчувстват. Който разбира дълбокия смисъл на женитбата, той намира, че тя представлява велика наука, едно от великите тайнства. Женитбата е акт, който Бог е допуснал първоначално за подобрение живота на падналите души, да им се даде възможност да се върнат отново на земята, да продължат работата си и да постигнат своето усъвършенстване. Всеки, който се е оженил знае какво нещо представлява бракът. Да се ожени човек, това значи да мине през най-гъстата материя.За сего обаче това състояние е необходимо като преходна фаза в живота на съвременния човек. Ще дойде ден, когато отнешенията между мъжа и жената ще бъдат отношения между души. Добре ли е човек да се жени? При днешните условия на живот по-добро нещо от женитбата няма. Защо? Защото като се ожени човек, ще се освободи от всички илюзии на живота и ще помни какво значи женитба. Когато се ожени човек влиза в реалностите на живота. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Що е женитба, разумно отношение между души. Такова съчетание прави само Бог. Така съчетани душите се събират да вършат Волята Божия, а не за щастие. Какво щастие мож да очаква човек на бойното поле? Вие ще се ожените женитбата еблагословено дело, но има три вида женитба. Едната наричаме търговско сдружение, другата-женитба на господар със слугиня и обратното, и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в любов и мъдрост, когато живеят един за труг, когат жената не само няма да каже на своя възлюбен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива Любовта си към своя другар." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 (edited) Който разбира дълбокия смисъл на женитбата, той намира, че тя представлява велика наука, едно от великите тайнства. Когато се ожени човек влиза в реалностите на живота. жената не само няма да каже на своя възлюбен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива Любовта си към своя другар." Дано само и мъжът не отправя гневни погледи и осъжда жената . Това е , което бих добавила . Иначе супер . Реалностите на живота особено много ме привличат . Редактирано Юни 1, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 3, 2007 Доклад Share Добавено Юни 3, 2007 (edited) Искам много, искам всичко, всичко, защото давам всичко. Давам и свободата си дори - най-ценното за мен. Но............ Още го няма този, до когото да се спра. Ето защо съм против брака. У всички хора съществува тази способност - да се доверят напълно, да се раздадат всецяло. Но повечето не я проявяват и след като това не може да се принуди отвън... Но пък и онези, които биха желали да я проявят, обикновено чакат отсрещната страна да го направи най-напред... Това е, защото все още имаме очаквания - "ако се раздам, а той (или тя) не заслужава? Ако не ми отвърне със същото? Ако ме нарани?" Дали за брак или за съвместен живот, плътно приближаващ се до брака, тази настройка не позволява да се оползотворят възможните добри предпоставки. Аз в действителност мисля, че по-важна дори от предпоставки като харесване, общи интереси и здраве е нагласата към съвместното битие. Ако тя е взаимна, даже и с по-малко съвпадащи предпоставки хората могат да си живеят прекрасно и даже да става все по-добре. А без тази нагласа и най-излъсканите предпоставки могат да послужат само като повод за растящи проблеми... Бракът е силно, и често основателно, критикувана институция. Както и държавата например или църквата. Но ние живеем някак си в тоя свят и отношението към тези институции не бива да е едностранчиво. Например, не мога просто да нарушавам всички закони, само защото не ми харесва държавното устройство. Мога да избера да не ходя на църква, но не и да отричам, че има хора, на които тя помага донякъде. Чудесно е, че в днешно време бракът не е задължително участие в някаква сделка на твоите родители с други роднини, и то още преди да си навършила и половината от сегашните си години. Но в други случаи бракът може да е и правилна стъпка, израз на искреност, преданост и смелост. Ако любовта е истинска, бракът не я разрушава, даже я укрепва с течение на времето. Ако не е истинска, тогава изглежда е по-добре той да не се сключва, макар че и тогава, знае ли човек кое в крайна сметка е по-доброто? Много хора под свобода разбират слободия и за тях бракът може да е дисциплиниращ фактор. При други той може да бъде нещастен, но да доведе до духовно пробуждане. И наистина, ползотворният живот без брак изисква доста високо ниво на осъзнаване... Който може да кара цял живот без любима, той е влюбен във всичко или мрази се сам. Оцеляло дърво в безпощадната зима, или свъсен бодил в опустелия храм. Редактирано Юни 3, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 3, 2007 Доклад Share Добавено Юни 3, 2007 Искам много, искам всичко, всичко, защото давам всичко. Давам и свободата си дори - най-ценното за мен. Но............ Още го няма този, до когото да се спра. Ето защо съм против брака. Нещо не схванах ???Хем би дала всичко и искаш всичка, само чакаш да се появи, но още го няма....хем си против?????????? У всички хора съществува тази способност - да се доверят напълно, да се раздадат всецяло. Но повечето не я проявяват и след като това не може да се принуди отвън... Но пък и онези, които биха желали да я проявят, обикновено чакат отсрещната страна да го направи най-напред... Това е, защото все още имаме очаквания - "ако се раздам, а той (или тя) не заслужава? Ако не ми отвърне със същото? Ако ме нарани?" Дали за брак или за съвместен живот, плътно приближаващ се до брака, тази настройка не позволява да се оползотворят възможните добри предпоставки. Аз в действителност мисля, че по-важна дори от предпоставки като харесване, общи интереси и здраве е нагласата към съвместното битие. Ако тя е взаимна, даже и с по-малко съвпадащи предпоставки хората могат да си живеят прекрасно и даже да става все по-добре. А без тази нагласа и най-излъсканите предпоставки могат да послужат само като повод за растящи проблеми... Който може да кара цял живот без любима, той е влюбен във всичко или мрази се сам. Оцеляло дърво в безпощадната зима, или свъсен бодил в опустелия храм. Да но тези очаквания ги диктуват съмненията и страхът, и докато не се отървем от тях ще сми им подвластни винаги и за осъзнаване не можм да мислим. Мерси за стихчето Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 3, 2007 Доклад Share Добавено Юни 3, 2007 Аз си мисля, че никой не "умира" да притежава нечия друга/чужда свобода. В този смисъл, тази свобода не може да бъде никакъв дар, нито ценност. Ценност могат да бъдат само чувствата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.