Мисли от Учителя за Истината

[Иванка Калбурджиева]

...силата на думите не седи във високото изговаряне; те са силни дотолкова, доколкото са истинни и приложими; те са силни дотолкова, доколкото са в съгласие с Божественото у човека; Казвате: трябва да се говори истината! Така е, трябва да се говори истината, но има неща, които са само външна опаковка. Да се говори истината на човека подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човек се подмладява, когато прилага нещата. Ако един народ прилага законите на Любовта, Мъдростта и Истината, той ще се обнови напълно.

"През онези дни", от "Изново" том 1, НБ, XV г.

[Лъчезарна]

"Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела. Това, което измъчва човека, радва ангела. Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено."

Господар на съботата, Неделни Беседи,13.04.1930 г., София

[Лъчезарна]

"Когато противоположните енергии на любовта и мъдростта се съединят, ражда се истината, т. е. светлината. Истината носи светлината в света, затова е казано, че само при истината човек може да бъде свободен. Любовта дава живот, Мъдростта дава знание, а Истината – свобода. Не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш светлина.

Човек трябва да знае, как да прави контакт между ума и сърцето си, за да произведе светлина. Ако си неразположен, това показва, че между ума и сърцето ти няма контакт. Може ли след това ти да обвиняваш Господа или хората за своето неразположение? Човек не е разположен, когато умът му не мисли, сърцето му не обича и волята му не работи. За да бъдеш разположен, тури ума, сърцето и волята си на работа. Волята е светлината, получена от контакта между ума и сърцето. Тя е Божественото начало в човека, което трябва да се упражнява."

Доброто и светлината,  Утринни Слова,02.01.1938 г., София

Редактирано Май 24, 2013 от Лъчезарна

[Guest Христо6]

Истината. Мисли На Петър Дънов

http://www.vbox7.com/play:5125f027

[Слънчева]

Докато е в пролетта и лятото на живота си, човек не говори и не пита за смисъла на живота. Влезе ли в есента и в зимата на живота, той започва да се интересува от смисъла на живота. Смисълът на живота седи в придобиване на истината. — Що е истина? — Това, което свързва всички неща в едно цяло и ги осмисля, наричаме истина. Зад истината седи един неопределен, неорганизиран свят, в който човешки крак не може да стъпи. Какъв е този свят, никой не може да си представи. Рече ли човек да си представи този свят, той съвсем ще се обърка. Без да има представа за този свят, човек често изпада в него. Например, достатъчно е човек да си зададе въпроса, обича ли го някой, или не го обича, за да изпадне в света зад истината...

...Любовта е велик закон, който дава възможност на всеки зародиш в Божествения свят да се прояви. Като намери някакво семе, тя го заравя в пръстта и си заминава. Семето започва да се оплаква, че майка му — Любовта, го напуснала и не се грижи за него. В помощ на семето иде бащата — Мъдростта и започва да го съветва, да направи усилие, да излезе над почвата, да се изложи на преките слънчеви лъчи. Той не маха пръстта, но му съдейства да се покаже над земята. След дълго увещаване, бащата успява да застави семето, своя син или своята дъщеря, да пробият почвата. Тогава семенцето се показва над земята, във вид на малко стръкче. И бащата не му помага изцяло, защото главичката му остава в земята. При това положение, то започва да разсъждава, кой от двамата е по-добър: майката ли, която чрез корените го държи в земята, или бащата, който го тегли нагоре към слънцето? — Кога ще се освободи това растение напълно? — Когато дойде Истината. Истината примирява всички противоречия. Тя може да извади растението от почвата, от гъстата материя, и да го направи абсолютно свободно. Следователно, докато главата на човека, като в растенията, се намира в гъстата материя, а клоните на живота му в рядката материя, той живее само в любовта и в мъдростта, но не и в истината. Щом излезе от гъстата материя, тогава само той става истински човек. Истината освобождава човека, като същевременно му показва пътя към любовта и мъдростта...

..."Истината ще ви направи свободни". Всички хора се стремят към истината, за да станат свободни. Човек не е свободен, понеже живее в света на чувствата, в гъстата материя, която го е оплела. За да излезе от тези трудни условия, човек се стреми към истината. Той се стреми към любовта, за да му даде живот. Той се стреми към мъдростта, за да му даде светлина и знание. Следователно, слизането на човека на Земята се осмисля само тогава, когато той има живот, светлина и свобода. Като разбере смисъла на живота, човек ще се убеди, че и лошият, и добрият живот са еднакво ценни...

...Първото тяло, с което човек се е облякъл, е тялото на любовта. С това тяло той ще бъде заровен в пръстта, в гъстата материя. Второто тяло, с което човек ще се облече, ще бъде от по-рядка, от по-ефирна материя и с него ще бъде потопен във въздуха. Това тяло е на мъдростта. И най-после, човек ще бъде облечен в тялото на истината, с което ще се пожертва за другите. Щом той се жертва, и другите ще се жертват за него. Ако човек не е готов да се жертва за другите, и те не могат да се жертват за него. Ако той не обича другите, и те не могат да го обичат. Ако той не мисли за другите, и те не могат да мислят за него. Ако той не действа свободно за другите, и те не могат да действат свободно за него...

..."Истината ще ви направи свободни". Да придобие човек свободата, това значи, да влезе във вечната младост на живота. Докато не влезе във вечната младост на живота, човек не може да познае истината. Който е познал закона на любовта, той е разбрал само една трета от реалността. Който е познал закона на мъдростта, той е разбрал две трети от реалността. Който е познал закона на вечната младост, той е разбрал любовта, мъдростта и истината...

Тази година трябва да работите усилено върху себе си, да познаете любовта и да придобиете живота. Работете усилено върху себе си, да познаете мъдростта и да придобиете светлина и знание. Работете усилено върху себе си, да познаете закона на вечната младост и да придобиете свободата. Придобие ли всичко това, човек става маг, господар на условията. Каквото пожелае, с един замах може да го постигне. Достатъчно е да вземе магическата пръчица в ръката си, за да разреши всички въпроси, всички мъчнотии в живота си. Към това се стреми всеки човек. Обаче, това не може да се постигне в един ден. Някои хора са в първата фаза на живота си — в любовта. Други са във втората фаза — в мъдростта. Едва сега една малка част от хората отправят погледа си към истината. В истината е смисълът на живота. Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни. Дето е Духът, там е Истината".

Закон за вечната младост

Редактирано Септември 22, 2010 от Слънчева

[Лъчезарна]

"Истината има една определена тежест, която никога не се мени.

Единственото нещо, което има тежест, без да се изменя в цялата вечност, това е Истината.

И следователно чрез Истината ние подобряваме знанието, подобряваме Любовта,

защото Любовта няма тежест. Това е нейното преимущество.

Единственото нещо без тежест е Любовта.

Единственото нещо, което е безгранично, то е Мъдростта.

Единственото нещо, което тежи и което никой не може да дигне, то е Истината.

Ти Истината не може да я мръднеш никъде. [Тя е] туй, което никой не може да го мръдне,

но което е толкоз подвижно, че то като иска, навсякъде се движи.

Като не иска, никой не може да го мръдне.

Никое божество, никой ангел не може да го мръдне.

Що е Истина? – Туй, което никой не може да го мръдне.

Що е Истина? – Туй, което никой не може да го претегли.

Туй са моите определения с кратки думи да ви кажа какво нещо е Истината.

Сега, има една Истина, която е отражение. Аз не говоря за това, то е друг въпрос.

Като говориш за Истината, да живееш в нея.

Да живееш в Истината и да говориш за Истината са две неща различни.

Да живееш в Истината с Любов е едно нещо

и да живееш в Истината без Любов е друго нещо.

Ти тогава ще живееш в света на мъчението.

Да живееш в Истината без Любов е ад,

да живееш за Истината с Любов, това е рай.

Що е пъкъл? – Да живееш в Истината без Любов.

Що е рай? – Да живееш в Истината с Любов.

Следователно ние, хората, сами си създаваме нашия ад и нашия рай.

Ти отхвърляш Бога и казваш: „Няма Бог, няма Любов“ – ти създаваш ада тогава.

Казвате: „Защо Господ създаде ада?“ Ти го създаде.

Измени възгледа си, възлюби Господа и веднага ще дойде раят."

С благост и истина, Неделни Беседи, 24.12.1943 г. София

Редактирано Юни 20, 2012 от Лъчезарна

[Розалина]

Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света без разлика, тя има предвид доброто на всички същества. Аз гледам на света тъй. Аз обичам света не заради света, обичам света заради Онзи, Който го направил, понеже, Той е по-голям от света, понеже зная Неговата Любов, обичам света. Казват за някого, той е светски човек. Без разлика, за мене е направен от Бога. Той може да има слабости, за мене не неговите слабости са външна страна. Ето какво аз разбирам: Една златна монета падне в калта, окаля се. Аз не унищожавам монетата, измивам я, турям я в джоба. Калта ни най-малко не намалява ценността на монетата. Ако човек се окаля, умия го, туря го в джоба си. Разсъждения са това. Ама казва: Той е грешен човек. Паднал в калта човека. Монетата може да падне и човек може да падне и да се окаля. Кал има различно забъркана.

Забравените неща

[Лъчезарна]

"... Научете се да говорите истината.

Не преувеличавайте, нито намалявайте нещата.

Изнасяйте нещата така, както са.

Някой има някаква слабост и ще я прикрива, ще я намалява, ще я оправдава.

Няма защо да се оправдавате.

Кажете истината така, както е, и не се страхувайте.

Само истината може да направи човека свободен.

Ако човек не може да се изповяда пред себе си, пред другите никога няма да се изповяда.

Важно е човек да бъде искрен пред себе си.

Не може ли да направи това, той не може да очаква никакви резултати.

Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека.

Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко.

Това значи да се подчини човек на Божественото в себе си.

И тогава, колкото и да го нападат отвън, той ще понася всичко с радост.

Така са живели едно време мъчениците. Не е лесно човек да стане светия.

Който иска да стане светия, той трябва да обича истината, да се стреми към нея.

Така само, той може да се приближи към Бога.

Казано е за Бога: „Възлюбил е истината в човека“. "

Разумни отношения, Общ Окултен Клас, 16.05.1928 г., София

Редактирано Юни 20, 2012 от Лъчезарна

[цветна дъга]

ИСТИНАТА

На един обеден разговор стана въпрос за Истината.

Учителя каза:

Великата реалност, която лежи в основата на цялото

Битие, това е Истината. Не трябва да се бъркат фактите с

Истината. В Истината няма противоположност и щом си в

нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва,

няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен. Щом

живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си

в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината

като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството

Божие.

Трябва да се пазите от две неща, които Господ не

прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата.

Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото

щом излъжеш някого, Любовта изчезва. В Любовта няма

абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Щом

кажеш лъжа, ти остаряваш. В Духовния свят нашите лъжи са

като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят

за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва

да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение,

подкрепата от Небето, от Светлите същества.

Божественото в човека може да го повдигне, но първо

човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там,

дето е кракът на лъжата, ще умрете.

Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях?“

Лъжата е смъртният грях!

Стр.339-340 ИСТИНАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ

Акордиране на човешката душа, т.1

[Guest Дриада]

Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични.Тя е, която е изявило безграничното.

Казват, че истината е отвлечена.Не, истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика.Тя е свят, който съществува и ще съществува завинаги.В този свят нещата са строго, математически определени.Няма нищо непредвидено, нищо случайно.

Истината е независима от личните схващания на хората.Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения.

Любовта винаги има стремеж към истината.Истината е обект на любовта.Без истината като обект, любовта не може да се прояви.Красотата също е израз на истината.Каквото е красотата по отношение на човека, такова е истината по отношение на Божествения свят.Истината е неговата светлина.

Понеже истината принадлежи на света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна.Да се говори на грешните хора за истината е все едно някой математик да говори на неук човек за висшите математически проблеми.

Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слбости.Истината обаче е строга и неумолима.Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата.В това се състои нейната съвършена красота.

Истината говори със слънцата.

Истина "Учителят говори" Беинса Дуно

[Слънчева]

...Следователно, ако ти искаш да те обичат, ти трябва да носиш истината, за да те обичат. Като обичат истината, покрай нея ще обичат и тебе. Но истината определя обичта. Някои ще запитат: "Какво нещо е истината?" Истината е това: То е здравият човек, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той самият е закон на себе си. Каквото прави, той го прави без никакъв умисъл. Онези, които служат на истината, трябва да живеят само за Бога! В неговият ум няма абсолютно никакво противоречие. Той никога не може да се гневи на някого, да помисли зло. Той вижда най-хубавото, никому не се сърди. Не, не се сърди, но той, като види един човек, радва му се.

Истината никога не може да се радва на един човек, който не носи любовта в себе си. Не можеш да обичаш човека, който не носи истината в себе си. Следователно вие искате да ви се радват. Казвам: Носете любовта. Ще ви се радват и на земята и на небето, където и да идете ще ви се радват. Носете истината, ще ви обичат и тук, и горе, където и да идете, като носите истината всички ще ви обичат - и дърветата ще ви обичат, и растенията ще ви обичат, и животните ще ви обичат, и въздухът, и слънцето ще ви обичат, всички ще ви обичат.

Сега вие казвате: "Как може да бъде това?" Вие се намирате в положението на Никодима, учен равин, като дойде при Христа разговаряха се и този беше един от въпросите, за които се разговаряха. На Никодим, Христос му каза: "Ти си учител Израилев и това ли не знаеш?" Аз на вас ще ви кажа: От толкоз хиляди години вие сте християни и това ли не знаете? Казвате: "Като дойде Христос." Като дойде Христос и намери, че истината не е във вас, какво ще стане с вас? Ще ви остави в този свят. В небето не се нуждаят от хора, в които истината и любовта не живеят. Всеки, който носи истината и любовта в себе си, вземат го в оня свят. Всеки, който не носи истината и любовта, оставят го в този свят. Аз да ви кажа, че всеки, който живее на земята, ще остане на земята по единствената причина тук да научи любовта. Ако тук не намери любовта и истината, и в онзи свят не може да ги намери...

Из "Обичайте и радвайте се"-УС, държано на 25 февруари, 1940г., Изгрев

Редактирано Април 10, 2011 от Слънчева

[Guest Дриада]

Бог като истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога.И затова истината е насока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото.

Казано е:"Глава на твоето слово е истината"А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се връщат пак към нея.Главата показва посоката.И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми.Само човек, които има истина, знае посоката на своя живот.

Във вселената всичко се движи.Земята се движи около слънцето, слънцето се движи около друго слънце- движение в движение става.Но общата посока на всички тези движения се дава от истината.Ала не само небесните тела се движат.Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел- истината

Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение.И той не трябва по никой начин да спира това движение.В истината не се допуска нито за миг никакво колебание.Всичко у нея е строго определено.Всяко колебание е съдбоносно, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най- малкото поколебаване може да го сполети катастрофа.- става пресичане на пътищата във вселената.

Всички същества, които не живеят според истината, имат желание да се движат безразборно.И затова природата ги е ограничила.А истината подразбира движение в определена посока- посоката, в която във вселената всичко се движи-от граничното към безграничното и безначалното.

Истината ще ви направи свободни.

Истина "Учителят говори" Беинса Дуно

Редактирано Април 26, 2011 от Дриада

[Guest Дриада]

Мъдростта говори с планетите.А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най- малките, най- незначителните същества.

Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!

Възлюби Истината!И когато си тъй сиромах,че нямаш нито петак в джоба си, знай , че има нещо, което седи над всяка сиромашия-това е Истината.Има нещо, което седи над всяко богатство-това е Истината.Има нещо , което седи над всяка власт- това е Истината.

Тази Истина ще отвори пред теб велик простор и ти ще прогледнеш.Когато тя дойде у теб, ще направи умът ти светъл, в сърцето ти ще внесе Мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве.

Герой в света може да бъде само онзи, в когото живее Истината.Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората.Затова ви казвам:преди всичко и над всичко-любов към Истината!

Истина "Учителят говори"Беинса Дуно

[Guest Дриада]

Третото положение е Истината.Тя пак е мярка-за свободата.Ти не може да бъдеш свободен, докато нямаш една мярка.Свободата не е нещо външно, което може да се добие.Свободата почива...За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен.Ти най- първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов.За да бъдеш свободен, ти трябва да имаш знание, за да бъдеш свободен ти трябва да имаш мярката на истината в себе си.Тогава ти може да бъдеш силен.Следователно ти трябва да си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш свободата отнякъде да дойде.Външната свобода, която хората могат до ти дадат, ти може всякога да я вземеш.Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме свободата.Свободата седи от ония условия, при които се намираме.Болният не е свободен.Идва един лекар, даде му известни лекарства, може да го освободи от болестта.Друг лекар може да отнеме свободата, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта.Но ако ти имаш истината, ти сам ще бъдеш лекар на своята болест.Или дотогава, докато човек е стане лекар сам на себе си-а туй лекарство е едно вътрешно съчетание...Човек трябва да има една вътрешна, интимна връзка с Бога!

Аз говоря, сега, думата "Бог" е свещена.Тази е разбрана дума на ония отношения, които ние имаме с Духа вътре.Туй е едно съчетание на Духа с душата.То съставлява едно вътрешно единства!От туй единство зависи всичкото благо и всичкото бъдещо развитие на човека.Когато човек по този начин разбере великата истина, то е разбиране.Онзи, който не разбира истината, той очаква светът да стане добър и тогава той да стане добър.Светът няма какво да става добър.Светът подразбира отделно всичките хора, които живеят.А Бог, , който е създал всичко, в него всички живеят.Следователно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с него, няма какво да те ограничават.Бог всякога е свободен.И писанието казва:"Там, дето е духът, там е свобода"Там дето е духът, е Истината.А Истината носи свобода.

Човек да не разлъча което Бог е съчетал 22.03.1936"Трите родословия"УС

[Лъчезарна]

Нещата, които са истинни, нямат нужда от доказателства.

Няма нужда някой да ми доказва дали захарта е сладка или не.

Достатъчно е един момент да се осведомя дали е сладка или не.

Няма нужда да ми доказват дали храната е хубава или не.

Казва: „Кое е истина?“ Истина е туй, което не се доказва. Ти го знаеш моментално.

Туй, което се доказва, то е въпрос дали е истинно. Ние мислим, че туй, което се доказва, е истина.

Истината непосредствено иде до ума ти. Туй, което хвърля светлина в ума ти, то е истина.

Туй, което внася живот в тебе, то е истина. Туй, което ти разкрива, то е истина. Моментално ти го знаеш.

Гордост и смирение, МОК, 13.02.1942 г.

Редактирано Юни 28, 2012 от Лъчезарна

[Guest Дриада]

Да кажем, дойдеш ти да говориш Истината. Но опитал ли си да говориш Истината, да знаеш, как се говори Истината? Да кажеш истината на човек, не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек, ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята Свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: Всичко е свършено. Да измениш хода на неговата мисъл, това е истината. Сега истината може ли да направи хората богати? Ако говориш истината на хората, в тебе могат да добият само доверие. Ще кажат: Този човек говори истината. И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира. "Този човек е честен!" – ще казват всички, но да станеш богат и въпрос не става. Истината може да ви отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпрос. Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен е въпрос.

Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас живот, ако Мъдростта може да внесе светлината в нас, защо досега те не са направили това? Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега? Има едно криво разбиране. Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава, какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: Бог е едно, а Истината е друго. Отделиш Истината, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази Истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ, колкото една светилна свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е

Истината вън от Бога – една свещ, щом я духнеш, угасва. И Любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувстваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувстваш, че Истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: Аз греша. Кога човек може да греши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши. Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.

Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна. Всяко нещо, което не разбираш, е мистично. За мене са мистични само разбраните, материалните работи, а туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика.

Носителят на неговото слово - УС

Редактирано Ноември 25, 2011 от Дриада

[Слънчева]

Новото - елемент на бъдещата култура » Учителят говори

ИСТИНА

За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава сам в Себе Си. А като започнем развитието си, изхож¬дайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален.

Истината, която е излязла от Безграничното, е напра¬вила нещата гранични. Тя е, която е изявила Безграничното.

Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото.

Казано е: “Глава на твоето Слово е истината.” А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя Живот.

Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето, Слънцето се движи около друго слънце – движение в движение става. Но общата посока на всички тези движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел – Истината.

Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуска нито за миг никакво колебание. Всичко у нея е строго определено. Всяко колебание е съдбоносно, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа – става пресичане на пътищата във Вселената.

Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното.

“Истината ще ви направи свободни.”

Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а в човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик в човека, у когото се събужда Божественото. Истината подразбира висшето в човека.

“Възлюбил си Истината в човека.”

Целият живот на човека почива на Истината, която носи Свобода. Когато се говори за Свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се Духът на човека – най-възвишеното у него, не умът. Чрез Истината ние можем да излезем от рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във Вечната свобода.

Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия Живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно.

Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения.

Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект, Любовта не може да се прояви.

Красотата е също израз на Истината. Каквото е Красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата Светлина.

Понеже Истината принадлежи към света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми.

Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена Красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.

Мислите ли, че Истината е при богатите? – Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? – Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при вярващите, при окултистите? – Не е. Никъде я няма Истината. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на непрекъснати промени. А в такъв свят Истината не може да дойде, тя не може да слезе до него.

Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества.

Понеже Истината говори със слънцата, въз¬ви¬шена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си, не могат да говорят.

Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!

Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия – това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство – това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт – това е Истината.

Тази Истина ще отвори пред теб велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у теб, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе Мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве,

Герой в света може да бъде само онзи, в когото живее Истината. Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: преди всичко и над всичко – любов към Истината!

Истина

[Лъчезарна]

"Дяволът иска да стане господар на човека, но това е невъзможно. Той се е объркал в една от най-трудните задачи на света. Понеже е участвал в създаването на света, той си помислил, че има право да разрешава всички въпроси. Не е така. Той няма право да се меси в работите на човека. Някои богословски школи проповядват, че дяволът е създал човека. – Това твърдение не е вярно. Бог е създал човека.

 

Следователно слабост е на тази школа да мисли, че дяволът е създал човека и от там има право на нещо. Низшият свят е дело на дявола. Като си въобразява повече, отколкото са неговите възможности, той казва на Бога: „Ти създаде небето и земята, но и аз могат да ги създам“. Питам: Може ли дяволът да вдъхне дихание на живот в човека? – Не може. От пръст може да го направи, но живот не може да му вдъхне.

 

В едно предание се казва, че някога дяволът направил човека от пръст, но живот не му вдъхнал, т.е. душа не му дал. Тръгнал човекът след дявола и му казал: „Слушай, като си ме създал, дай ми душа“. Дяволът се видял в чудо, не знаел какво да прави. Това го принудило да се подчини на Господа и казал: „Господи, каквото ми кажеш, ще изпълня, само дай душа на този човек“. Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили.

 

Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. Той иска да издигне лъжата на такава висока, че да мине за истина, а истината да постави на мястото на лъжата. Той иска още да повдигне злото на мястото на доброто, а да смъкне доброто на мястото на злото. Това е абсолютно невъзможно. Значи дяволът се е заел с абсолютно невъзможни задачи. От хиляди години той прави изчисления, опити, но не успява. Иска да превърне лъжата в истина и злото в добро, но опитите му остават безрезултатни. Това е perpetum mobile. Ако може да направи това, той ще бъде единственото божество в света. Обаче то е непостижимо. Той прави големи усилия, но в резултат носи последствията на своите несполуки. Ако истината може да се превърне на лъжа, тя не е истина. И ако доброто може да се превърне на зло, то не е добро. Ако лъжата стане истина, тя късно се явила в света.

 

Казано е, обаче: „Глава на Словото е Истината“, а Словото е без начало и без край. И тъй, не правете грешките на дявола, да превръщате лъжата в истина и злото в добро. Това е неразрешим въпрос. Оставете тези неща настрана, те ще останат завинаги неразрешени. И лъжата има право да съществува, но като контраст на истината. Тя съществува само като равновесие в света. Щом се яви човекът на истината, ще се яви и човекът на лъжата. Христос дойде на земята, но дойде и антихрист.

 

Ако слезе един ангел от небето, ще излезе и един ангел от ада. Когато двамата ангели се борят, човек е свободен да върши волята на Бога. – Защо се борят ангелите? – За да вършат волята Божия. – Защо се борят ангелите помежду си? – За да разберем истината, да разберем и доброто. Когато те се борят, а ние не разбираме тази борба, нищо не можем да използваме. Те водят войната заради нас, понеже и едните, и другите искат да ни вземат на своя страна.

 

Адът иска да ни убеди в това, че лъжата може да стане истина, а злото – добро. Ангелите на доброто искат да ни убедят, че истината си остава всякога истина и доброто всякога си остава добро. Който носи истината в себе си, има сила; който носи доброто в себе си, всякога има живот. Който е лишен от силата, всякога е слаб. Следователно, ако се усещаш слаб, дръж се за истината.  Някой ме пита как да уякне физически. Казвам: Дръж се за истината и за доброто. Така ще придобиеш живот и ще станеш силен. Не позволявай на злото и на лъжата да те уморят преждевременно.

 

И тъй, силата на човека се крие в истината и доброто. Силата на човека се крие още в Любовта и Мъдростта. – Какво отношение имат Любовта, Мъдростта и Истината към нас? – За да ги разберете, трябва да се издигнете в по-висок свят. Ако живеете изключително на земята, никога няма да ги разберете.

 

От 20 години ви говоря за Любовта, но и досега още не съм срещнал нито един човек, който да живее в Любовта, както трябва. Дали вие ще срещнете такъв човек, не зная. Ако се намери човек, който живее в Любовта, той не е от този свят. Любовта изключва всички противоречия. Невъзможно е да обичаш или да те обичат, и да живееш в противоречия. Когато двама души се обичат, те мислят еднакво; отношенията им почиват на Истината. Те не говорят за любовта си, понеже живеят в нея. Отначало докрай те са в Любовта. Те знаят, че Бог е Любов. Неговата Любов съществува във вечността, но се предава чрез живите съзнателни същества. Хората са проводници на Любовта."

 

Истина и добро, Утринни Слова, 05.03.1933 г.

 

 

[Лъчезарна]

Дойде ли въпрос до Истината, тя не може да се разглежда двусмислено. Не може да кажете, че еди-кой си е по-истинолюбив от друг. Истината е една, в нея не може да има степени.

 

Да обичате Истината, това значи цялото ви същество да е ангажирано с нея. Който обича Истината, той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсъствието на Любовта в тях, колкото на това, че нямат любов към Истината.

 

Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека. Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота и в това, именно, се състои нейната красота. Следователно слабият да отиде при Любовта; невежият – при Мъдростта; който търси справедливостта – при Правдата; който иска да бъде съвършен – при Истината. По този начин човек ще познае себе си, ще познае и силата на нещата.

...от всички се изисква любов към Истината. Не е въпросът да се критикувате, да се самоосъждате, но трябва да прилагате, за да се освободите от утайките, от наслояванията на миналото.
 

Принципи на нещата, ООК, 4 май 1927 г.

 

[Лъчезарна]

Има две влияния в света: влияние на Божествените закони, което иде от възвишения свят; влияние на земните закони и сили, като електричество, магнетизъм и други от низш характер. Тук се отнася влиянието на низшите същества върху човека. За да избегне влиянието на земните закони, човек трябва доброволно и съзнателно да се подчини на влиянието на разумните, Божествени закони. Затова при влизане в Божествената школа ученикът трябва да се пази от низши, животински влияния. Като чувствителен, той лесно се поддава и на добрите, и на лошите влияния. Докато не разбира още силите на своя мозък, той не може да регулира теченията, които идат от центъра на слънцето и от центъра на земята, не може и да ги различава, поради което лесно се поддава на низшите сили и изпада в трудни положения. Като се разгневи някой, казва: „Ще ми се да хвана някого, да метна едно въже на врата му, да го одуша“. Отде иде това желание? – От паяка. Той хваща мухите и пеперудите, омотава ги в паяжината си и ги задушава. Друг някой има желание да бодне неприятеля си, да го отрови. Така постъпват скорпиона и змията. Следователно дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на низшите животински влияния. Поддавате ли се на низшето, без да искате, можете да вършите престъпления.

Ще кажете, че от Бога е наредено да има низши и висши светове. Наистина, светът, с всички свои прояви, е създаден от Бога, но всяко живо същество според степента на развитието си се движи в своята област на сили и енергии. Като разумно същество човек трябва да се намира под влияние на разумните сили в Битието. Задачата на Великите Учители се свежда именно към това, да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи.

Като изучава посоката на своето движение, човек се домогва до Истината, която е толкова необходима за човешкия ум, колкото светлината за неговите очи. Както слънчевата светлина и нейните лъчи са необходими за физическия свят, така Истината и нейните лъчи са необходими за умствения и за духовния свят. Истината, както светлината, има два вида лъчи: бели и черни. Белите лъчи отговарят на положителната страна на Истината, а черните – на отрицателната ѝ страна. Който не е готов да възприеме и разбере Истината, може да попадне под черните ѝ лъчи, с които си служат черните братя.

Коя е причината за съществуването на Белите и на черните братя? Първоначално е съществувало само едно братство, една посока на движение, един метод на работа. Колкото повече се усложнявал животът, толкова повече посоки на движение се явили. В желанието си едни членове от братството да господстват над другите, те решили да вземат друга посока на движение, с което се отклонили от общия ход на живота. Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на светлината и се нарекли „бели братя“. Черните братя следват пътя на черното слънце, а белите братя – пътя на бялото слънце. Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите – нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили.

Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Бог никога не желае злото на човека. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си. Който вярва, той е надясно и се приближава до Бога. Който не вярва, той е наляво и се отдалечава от Бога.

 

 

Силите на мозъка, ООК, 20 април 1922 г.

[Лъчезарна]

Хората говорят за истината, без да я познават. Истината трябва да се опита. Говори се за факти, но фактът не е истина. Под „истина“ разбирам най-високото положение, до което е достигнала човешката мисъл. Дойдеш ли в това положение, ти си доволен от всичко. И тогава ти нищо не говориш за истината и никого не убеждаваш в нея.

 

Както не можеш да утешаваш гладния, че някога ще му опечеш погача, така не може да се доказва на човека, какво е истината. Ти си сит и мислиш, че ще задоволиш гладния с обещаната погача. Ако искаш да задоволиш глада му, изпечи погачата и му я дай.

 

 

Влияние на музиката, ООК, 18 януари 1933 г.

 

(чрез Велина Василева)

 

[Лъчезарна]

Един цигулар, отдалечил се зимно време, заобикалят го вълци. Казва си: „И тъй, и тъй ще ме ядат – да си извадя цигулката, да си посвиря, че като замина за оня свят, да не ми останат очите отворени.“ Започва да свири, въодушевява се. Върви и свири. Вълците, и те вървят. Чуват го приятелите му и го виждат да върви, да свири и от двете му страни вървят вълци. Дал им концерт на вълците. Вълците имат музика. Те направили кръг, но не стесняват кръга, вървят с него. Той върви, и те казват: „Такъв музикант ние не ядем.“

Като дойдат мъчнотиите – те са вълците – ще извадиш цигулката и ще свириш и ще вървиш. Като тръгнат мъчнотиите отдясно и отляво с тебе, ти си музикант. Ако мъчнотиите вървят с тебе заедно, ти си музикант. Ако не вървят, никакъв музикант не си.

Казвам, мислите, чувствата и силите на човека са израз на живота. Аз вземам любовта като проява на [топлината], мъдростта като проява на светлината, да виждам отвън светлината. Вземам истината – то е силата в света, която туря всичко на работа. С музика много работи може да се направят. Тя носи сила в себе си.

Та казвам, когато човек започва да изгубва силата си, той не е музикален. Когато запазва силата, той е музикален. Болният човек не може да бъде музикален. Музикалният човек съдържа сила, съдържа светлина, съдържа топлина. Силата, светлината са на негово разположение. В този смисъл аз вземам музиката като истина. Човек, в който истината преодолява, той е музикален. Който е музикален, в него светлината е равномерна, топлината е равномерна във всичките си нюанси и животът е равномерен. Дето светлината, топлината и силата е равномерна, там животът върви отлично, и мъчнотиите могат да се премахнат.

Трябва да обичате истината. Като обичате истината, ще станете музикални. Като станете музикални, ще обичате светлината и топлината и светът ще се поправи. Само по този начин може да се поправи светът.

Живот, светлина и сила, МОК, 14 февруари 1941 г.

[Лъчезарна]

Това, което всеки момент проверявате и възприемате в себе си, то е истината. Аз не говоря за истината, която ще провериш в бъдеще. Аз говоря за онази истина, която можеш да провериш в даден момент и която внася светлина в твоето съзнание. Истината действа в момента. Ето защо, радвайте се, когато боледувате и страдате. Това са условия за придобиване на истината, за придобиване на Божиите блага. И като дойдат двамата ангели-лекари, ти се чудиш какви са те, откъде са дошли, че могат да лекуват по толкова чуден начин.

– „Защо трябва да боледувам, да страдам?“ 
– За да те посетят двамата ангели. 
– „Къде са свършили те, в кой университет?“ 
– Това не е важно. За тебе е важно, че те посетиха и излекуваха. Без страдания ти никога не би ги призовал.

– „Не може човек да не греши.“ 
– От него зависи.

На човека е дадена свобода, да се проявява, както разбира. Ако не разбира законите, той се счита божество и прави, каквото му дойде на ума. – Не, не си божество. – „Защо съществува злото?“ – Защото е свободно.

Доброто и злото имат абсолютна свобода. От човека зависи кое от двете да приеме в себе си – доброто или злото.

 

Двете страни на света, Утринни Слова, 22 май 1932 г.

[Донка]

Цитат

 Има една истина на физическия свят, има една истина на духовния свят, има една истина на Божествения свят. Три лица има истината. За едното лице казвате: „горчивата истина“. То е физическият свят с всичките му противоречия. Другата страна на истината е, която освобождава човека. И най-после истината, която не само освобождава човека, но онази истина, която внася живот.

Вътрешният мир

[Донка]

Цитат

 

Ако разумността ви се увеличава, вие се приближавате към истината; ако разумността ви се намалява, вие се отдалечавате от истината. Ако душата ви се пълни с любов, вие се приближавате към истината; ако душата ви се изпразва от любовта, вие се отдалечавате от истината.

И тъй, ако живее съзнателно, човек може да измени посоката на своето движение и по този начин да се приближи или отдалечи от истината. Има неща, които указват влияние върху съзнанието на човека, като го помрачават или просветляват. От него зависи, да се подаде ли на тяхното влияние, или да не се подава.

 

С благодат и истина