Мисли от Учителя за Мъдростта

[Guest Ла Горда]

" Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна." Як.3:17

Източник - Завета на Цветните Лъчи на Светлината

[Ася_И]

"Ето защо, три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата – Истината. От първото докосване на човека с Бога, у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога – Мъдростта, за да очертае пътя на това движение. И затова първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е свободата."

"Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас."

"Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен „син на Мъдростта“. Казано е в Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните човешки Синове, в които Мъдростта се е веселяла."

Из подбрани мисли на Учителя за Мъдростта

[Ани]

Мъдростта е Път на всички, на които Бог се изявява.

Нека Мъдростта във вас да служи за мярка - да носи Божията Светлина.

Мъдростта се справя с противоречията на ума

Мъдростта е най-високият връх. Тя разрешава противоречията между доброто и злото. Тя впряга и двете на работа.

Най-трудно се учи Мъдростта на Бога. И адепти, и ангели, и богове падат, като стигнат до изпитите на Мъдростта.

Любовта е най-голямата Сила в света, но трябва да дойдат Мъдростта и Истината, за да намери Любовта приложение.

от ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО (ТРИТЕ СТЪПАЛА НА НОВАТА КУЛТУРА),Последно Слово на Учителя

Мърчаево - 1944 година,Записал Словото Боян Боев ,Съставителство Борис Николов

[Guest Ла Горда]

Мъдростта

Н Б, 29.10.1916 Неделя, София

Беинса Дуно

[Валентин Петров]

ако в живота си имате препятствия, това показва, че в Мъдростта липсва основният атрибут – Чистотата

...

когато човек умре, душата се ражда. Тя трябва да излезе от физическата си обвивка и около нея да остане една етерна обвивка. След няколко дни тя ще съблече и втората обвивка и ще влезе в своето Астрално тяло, т. е. в чистилището, докато се пречисти. Когато се пречисти, ще напусне Астралното си тяло и ще се качи в своето Ментално тяло – една много по-фина обвивка и дреха, която не се къса тъй лесно. И когато пристигне в Рая, душата идва в т. нар. будическо състояние – човек, който напълно се е събудил и разбира Божествената Мъдрост и Любов. В това будно състояние няма ни спомен от всички земни страдания, които човек е преминал, а остават само едни приятни възпоменания за нещата, които са се случили. И от тази висота човек ще вижда защо всичко е станало така.

Съвременните хора не разбират себе си. Някои казват: “И аз знам Христос”. Питам го: “Ти излизал ли си от тялото си?” – “Не съм”. Значи не познаваш Христа. И когато Христос казва: “Аз съм път и истина”, Той разбира възможността на човека да знае как да излиза от своята обстановка и как да се връща. Ако някой християнин сега започне да излиза от тялото си, той припада, бързо викат лекари да го спасяват. Оставете го да излезе от утробата на своята майка. Например, някой човек страда; оставете го, не го смущавате, нека си страда. Тези неща са велико благословение, в тези страдания той изпитва това, което другите, които не са на негово място, не могат да изпитат. Следователно, само на страдащите Бог се открива, а за тези, които ядат и пият, Бог остава едно неизвестно същество.

мъдростта

[Ася_И]

"Има 3 запалки в света. Едната запалка е Любовта, другата е Мъдростта, а третата е Истината. Един човек, който не е способен да се запали по 3-те начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата.

Човек, който е разбрал Любовта става безсмъртен.

Човек, който е разбрал Мъдростта става съвършен.

Човек, който е разбрал Истината става свободен."

"Някой казва: Да се освободим. Можеш да правиш много пъти усилия да се освободиш. Най-лесното нещо е да се добие свобода, но е и най-мъчното нещо. Ти ако не разбираш Любовта и Мъдростта, не можеш да разбереш Истината. Ако не разбираш Любовта, не можеш да имаш понятие какво нещо са сладките думи в света. Съдържанието на нещата се познава чрез Любовта."

"Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко друго може да ви се открадне."

Из Пребъдване

[Таня]

"Хората страдат, защото не са мъдри. Мъдростта е, която дава светлина и знание. Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта.

Смириш ли се, ти си близо до Мъдростта.

Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният човек само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко.

Смирение е, когато имаш всичко: сила, знание, богатство, и да кажеш: "Господи, всичко това принадлежи на Тебе."

Само чрез смирението човек може да влезе в съприкосновение с висшите светове и да придобие Мъдростта.

Мъдростта представлява най-мъчният път в живота на човека. По-труден път от Мъдростта не съществува. Когато някой ми говори за Божията Мъдрост, аз разбирам всичката светлина на безпределното пространство, която светлина никога не угасва.

Мъдростта – това е връзка с умовете на всички разумни същества. Истината – това е техният и нашият стремеж да бъдем във връзка и да съставляваме едно целокупно движение в живота.

Знание е само това, което сме опитали, другото е предположение.

Знанието не се добива отвън. То се намира вътре в нас. Отвън се придобиват условията, за да приложим това знание.

Знанието не носи щастие. То е само условие за развитие на човека, а в процеса на развитието си, човек непременно ще мине през страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие Мъдростта. Щом има Мъдростта, той има и Любовта в себе си.

Мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си. Мисълта е велика сила, когато е чиста, светла, права мисъл. – Какво всъщност е магията? – Мъдрост.

Когато дойде у вас Мъдростта, тя ще ви направи чисти, мирни, приветливи, сдържани, благопокорни. Безпристрастие, милосърдие и всички добри плодове ще внесе у вас.

Когато сте в Божествения път, умът и сърцето са спокойни, гледате на всички хора и грешки снизходително, светло ви е, радостно ви е. Отклоните ли се от този път, идват различни смущения – това е една малка диагноза, за да следите в какъв път вървите."

Източник:

1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994.

2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994

[Mindfield]

Видео: За Мъдростта - избрани мисли от Учителя Петър Дънов Редактирано Ноември 12, 2008 от Ася_И

[Велина Василева]

"Човек е проводник на разумна реч, но той не е самата разумност. Разумното Слово съществува в света, а човек само го възприема и предава. Затова е казано в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана“. На човека не остава нищо друго, освен да бъде израз на разумното Слово. Съвременните хора страдат не по нямане на прави възгледи за нещата, но по това, че не се вслушват в своя вътрешен глас и не се подчиняват на стремежа на своята душа. Душата се стреми към доброто и възвишеното. Щом е така, дайте път на всяка добра и възвишена мисъл, колкото да е малка. Дойде ли в ума ви една добра мисъл, а в сърцето ви – едно добро чувство, каквато работа и да имате, прекратете я. Дайте ход на добрата мисъл и на доброто чувство в себе си. Щом реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете. Следователно, искате ли да растете, да укрепвате и да се повдигате, реализирайте доброто в себе си. Това растене е малко, но крие в себе си грамадна енергия. Малките придобивки на физическия свят представят грамадни енергии в разумния свят. Ако на земята израстеш само една десета част от милиметъра, в разумния свят си придобил голям капитал. Малките придобивки в главата водят към големи придобивки на физическия свят. Като знаете това, не пренебрегвайте малките величини и придобивки. От разумността на човека зависи как ще използва тия придобивки. Проявите на Божествените мисли са малки, но резултатите им са грамадни. Дръжте се за Божественото. Уповавайте на Бога, защото Той живее вечно. Той носи в себе си вечния живот. Търсите ли мощното, великото, красивото, доброто, в Бога ще го намерите. Днес хората не виждат Бога, не Го разбират и познават, защото в съзнанието им се е натрупала органическа или полуорганическа материя, която пречи на тяхното слънце да изгрее. Облаците в човешкото съзнание трябва да се разпръснат, да проникне светлина в него, да виждат нещата ясно. Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и пространството, извън този свят. Докато живеете във времето и пространството, нещата постоянно се изменят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Поне за момент всеки човек е могъл да влезе в света вън от времето и пространството, да изпита неговата красота. Тя не е външна красота, вследствие на което не се поддава на описание."

 

 "Органична и неорганична материя"

Редактирано Май 26, 2013 от Лъчезарна

[Велина Василева]

Та първото нещо:

Вложете идеята да осветите Името Божие, дето и да сте на земята.

Най-първо считайте, че живеете за Името Божие.

Христос казва на едно място: „Така да просветнат вашите дела пред человеците,

че като ги видят да прославят Отца Вашего, Който е на небесата.“

Така да живеем, че като ни видят, където и да е, да кажат:

„Ето, това се казва хора, които живеят по Бога“. Да бъдем образец.

Аз не искам да стана добър, но да проявя своята доброта.

Аз не искам да стана умен, но да проявя своя ум.

Имам ги, но трябва да ги проявя.

Искам да проявя своята

доброта и разумност, както е благоугодно на Бога, а не да угодя на хората.

Всички трябва да се стремим да бъдем благоприятни пред Божествения Дух.

И Бог като си обърне погледа, да види,

че онова доверие, което ни е дал, ние го оправдаваме;

и че ние освещаваме Неговото Име.

Та добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Господа в своите мисли.

Добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Бога в своите чувства.

Добър човек е онзи, който всякога е справедлив спрямо всички.

Да бъдем еднакво справедливи в постъпките си,

да бъдем добри в чувствата си, да храним еднакво добри чувства към когото и да е.

Макар и да виждаме една лоша постъпка,

да бъдем снизходителни и да кажем: „Аз се научих от Него“.

И да не забравяме, че на земята сме за да извършим Волята Божия.

Вие сте дошли тук, за да се проявите,

че сте умни, че сте добри и за да проявите, че вашите постъпки са справедливи.

Вложете справедливостта, добротата и разумността, в която да се осветява Името Божие,

понеже ние сме в една епоха, която е епохална. Старият живот си отива,

старите разбирания си отиват, старият порядък си отива.

И иде нещо ново в света.

И ако ние не сме готови да приемем това новото, ще се намерим в едно противоречие.

Не е въпросът да ви се проповядва какво има в онзи свят.

Вложете Любовта в главата си.

Вложете Мъдростта в сърцето си.

И вложете Истината във вашите постъпки.

Във вашите земни постъпки трябва да се управлявате от Истината,

чувствата – от Мъдростта,

а пък Любовта трябва да управлява главата.

На това като положите живота,

може да се създаде едно ново общество.

Така ще се проявява както трябва Невидимият свят.

А пък сега Любовта не е в главата ни.

И Мъдростта не е в сърцето ни.

И Истината не е в постъпките ни.

И вследствие на това, работата не върви.

И като срещнете Истината, поканете я.

Пишете сега по едно писмо на Истината.

Пишете едно писмо на Мъдростта.

Пишете едно любовно писмо на Любовта, да дойде Любовта във вас.

Да дойдат и Мъдростта, и Истината във вас.

Вие сега все искате да бъде Любовта във вашето сърце.

Аз ви казвам: Не! Не!

Любовта в сърцето е опасна, но в главата е безопасна.

Любовта и в постъпките е опасна.

Любовно като постъпваме е опасна работа.

Я една жена да пипне любовно ръката на един мъж и тя ще запали чергата му.

Тя не трябва да пипа този мъж. Той няма нужда от пипане и гладене. Това е пиянство.

Не трябва да пиеш от тая чаша. Така всички хора са се осакатили в света!

Любовта трябва да бъде в човешката глава:

Любовта трябва да бъде в свещената мисъл да се освети Името Божие.

В сърцето да дойде Царството Божие и Неговата Правда,

а пък във вашите постъпки да бъде Волята Божия.

Или Славата Божия – осветяването Името Божие;

Царството Божие и Неговата Правда; и Волята Божия.

Проявете диханието, което Бог е вдъхнал първоначално във вашите ноздри.

А не да го търсим сега в този живот.

Божието дихание

[Дъгата]

Мъдростта слиза отгоре, за да научи нас, чадата на Господа, да търсим истинското Знание.

Мнозина искат да се научат, но са недоволни и казват: “Защо Господ е направил така?”

Аз казвам: щом си взел да Го критикуваш, ти не разбираш Господа.

Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така, а си кажи, че за добро е дошло.

Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично, това подразбира, че не разбираме нещата.

Съвременните хора вече две хиляди години проповядват върху Мъдростта, но тя като че ли не ги е засегнала.

По-точно, не е засегнала тези, които са на Земята, а тези, които е засегнала, са на Небето.

Мъдростта

С благодарност към В.Василева за откриването и споделянето на този цитат.

[цветна дъга]

"Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон.

Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта:

Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта.

Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител.

Когато изгубиш смисъла на Живота, търси онова, което свети.

Учи се при този, който носи Светлина.

Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява."

"Учителя говори" Беинса Дуно

[Guest Дриада]

Мъдростта- това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от любовта.Любовта е самата същина, мъдростта представлява формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.

Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас.От този свят произтича истинското, съществено знание.И когато това знание премине през трите свята-божествен, духовен и физически- и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.

Щом мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония.Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато мъдростта управлява, редът не се нарушава.Той вижда пред неговия дух необятно поле за работа.И тогава той започва да гради.Защото право е - само божията мъдрост задоволява духа на човека.Ала пътят на мъдростта е най- труден.Той е път за учителите.Само съвършеният човек, само учителят може да прояви мъдростта.

Да влезе човек в царството божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов .В царството божие по благодат се не влиза.Да влезе човек в царството божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост.

"Мъдрост"из "Учителят говори" Беинса Дуно

[Guest Дриада]

Мъдростта е най- голямото добро на небето.Тя е най- голямото и нетленно багатство, с което човешкият дух може да разполага.Мъдър ли е човек, той притежава най -голямото Божие благо.

Когато човек има мъдрост, тоъй е умен, силен и светлината му винаги изгрява.Човек без мъдрост не е още истински човек.И когато ние говорим за човека, подразбираме същество на мъдростта.Човекът е наречен Син на мъдростта.

Бог чрез мъдростта е създал вселената.Създал я заради синовете на мъдростта.Бог пребъдва в тях, те разбират неговата мъдрост и го славят.Защото славата Божия се открива само по закона на мъдростта.

Затова само мъдрецът може да слави.Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае.У мъдрият човек има непреодолим стремеж към любовта.В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга.Защото мъдрецът еднакво цени и големите и малките неща.

Мъдрост "Учителят говори"Беинса Дуно

[Guest Дриада]

Какво отношение има Мъдростта към човешкия Живот? Отношението на Мъдростта към човешкия Живот е такова, каквото е отношението на майката към детето.

*

Ние никога не можем да се домогнем до онова дълбоко, вътрешно разбиране на човешкия Живот. Той има двояк смисъл – тесен и широк. Тесният смисъл е преходният живот, а широкият смисъл е безсмъртният Живот.

Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно – Чистотата. Ако няма Чистота, няма Мъдрост, тъй както, ако майката няма Любов към детето, тя не е майка. Следователно имаме ли Чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. Това е първата връзка и всички сполуки в Живота зависят от тази яснота и Чистота. Яснота и Чистота са синоними, защото, ако нашите очи нямаха яснота и чистота, какво бихме правили, тръгнем ли на дълъг път? Разбира се, че ще срещнем големи препятствия. Следователно, ако в Живота си имате препятствия, това показва, че в Мъдростта липсва основният атрибут – Чистотата.

*

И тъй, ние трябва да положим Чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики Учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази Чистота, т.е. имали са основния атрибут на Мъдростта.

*

Яков казва, че първото качество на Мъдростта е Чистотата. После, Мъдростта е мирна, повърхността е тиха, спокойна, не се вълнува.

*

Понеже сме дошли на Земята, ние трябва да се стремим към своя вътрешен Божествен живот. Само в него можем да бъдем щастливи и блажени, доколкото можем да спазим Божествения закон. Мнозина се спъват от стиховете на това послание. Когато Яков говореше, той имаше един Божествен Дух, имаше откровение и затова казваше тези неща. Мнозина четат Библията, но не я разбират. За да я разберат, трябва да са преживели това, което апостолите са преживели, да имат техния Дух, душа и ум. Някои казват: „Аз искам“; добре, но три неща са потребни на човека: първо, да търси, второ, да разбира нещата и, трето, да ги прилага. Това е същото нещо, което казва Христос: „Търсете, хлопайте, искайте.“ Ако не търсиш, не можеш да намериш. Тези три елемента трябва да се съединят в едно, за да се разбират основните причини на нещата. Един добър градинар трябва най-напред да разбира от почвата, после трябва да посее някое дърво, да го обработва, а след години то ще принесе плод. Така е и в Божествения живот: когато посеем една мисъл, след време тя ще даде плод. Божественото желание ще посееш в твоето сърце, а Божествената мисъл ще посееш в твоя ум.

*

Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от Живота. Животът на Земята е ясно определен – човек има вътрешен стремеж да въздигне своята душа.

*

Мъдростта слиза отгоре, за да научи нас, чадата на Господа, да търсим истинското Знание. Мнозина искат да се научат, но са недоволни и казват: „Защо Господ е направил така?“

Нека Мъдростта ти бъде чиста и мирна, нека този прах се утаи и само тогава ще разбираш дълбокия смисъл на твоята душа. Съвременните хора вече две хиляди години проповядват върху Мъдростта, но тя, като че ли не ги е засегнала. По-точно, не е засегнала тези, които са на Земята, а тези, които е засегнала, са на Небето.

*

Някой казва: „Искам да живея“; добре, но гледай да използваш добре Живота. Които искат да отидат на Небето, трябва да разбират вътрешната Божествена Мъдрост. Коя е причината?

*

И така, Яков взема думата мъдрост в широк смисъл. Много християни казват: „Искам да разбера Божествената Мъдрост.“ Готов ли си да дадеш всичко за Бога?

*

Христовото учение e учението, което е вложено у вас – отворете библиотеките си и ще намерите вашите книги. Ако искате да влезете във висшето положение на Живота, ще трябва да намерите Св. Петър – той ще ви даде ключовете, той ще ви даде Христовата книга. Ако искате да слезете в нисшите светове, трябва да слезете долу и в ада ще намерите Христа. Единият ключ е у Петър, а другият е у Христа. Има две Евангелия; когато прочетете и двете, ще ги разберете и ще видите каква е Мъдростта, която слиза надолу. Защо Мъдростта не стои горе? Има причини: тя слиза заради нас, тя е майка и баща, тя е храна и слиза заради нас. Само когато придобиете тази Мъдрост, вие ще намерите вашия Баща, ще видите какъв е Бог. Ще намерите тази Мъдрост, която е чиста, мирна, приветлива, и тогаз ще намерите вътрешния смисъл на Бога, ще разберете какво нещо е Той. Когато влезете във връзка с Ангелите, в Духа и в ума ви ще влезе нова Светлина, ще чуете такава музика, каквато никога не сте слушали, и ще кажете: „Има смисъл, това е дълбокият смисъл на Живота.“

*

Сега всички, които ме слушате, приложете Чистотата. Престанете да мислите, че сте чисти, и имайте стремеж към Чистота. Някой казва: „Аз съм достатъчно чист, достатъчно мирен“; не, трябва да бъдеш напълно чист и мирен. Под думата мирен се разбират най-интензивните сили, които работят в света. Светлината, която слиза отгоре, е мирна, но произвежда най-велики работи. Под думата мирен разбирам силата, която ни дава подтик да работим и да мислим. Аз няма да ви уча как да мислите, но ще ви дам подтик, който да ви кара да работите. Аз бих желал да ви заведа някога на разходка, за да видите какво прелестно чувство се изпитва всред Природата. Вътре в нея се чувства Божественият ум, Мъдрост, Сила, Любов, които работят, които слизат и казват: „Господи, колко Си велик!“

*

Затова казват, че Животът е едно движение от центъра към периферията и от периферията към центъра. Това е вътрешният смисъл на Живота, т.е. от Любовта към Мъдростта и от Мъдростта към Любовта, от Истината към Мъдростта и от Мъдростта към Истината, от Правдата към Любовта и от Любовта към Правдата, от Правдата към Истината и от Истината към Правдата, от Правдата към Доброто и от Доброто към Правдата. Разбирате ли какво означават тези неща? Това е промеждутъкът на цели светове. Когато се каже Добър, това е един велик свят; Правдата, Любовта, това са също велики светове. Някои питат какво е Мъдростта; това значи да влезеш да живееш в нейния свят – тогава ще видиш колко е хубаво да живееш там.

*

Сега, искам тази Мъдрост за всички да бъде чиста и мирна и когато излезете оттук, да можете да я предадете не с думи, а с контакт. Никой не може да предаде на другите това, което го няма у него. Мъдростта чрез Мъдрост се предава, Любовта чрез Любов се предава. Трябва да обичаме всички, без да мислим за себе си, и тогава всички ще ви обичат. Ако не искат да ви обичат, ще има стълкновение; когато всички хора започнат да обичат, тогава ще има хармония. Например сто музиканта се събират в един оркестър, но трябва да си изберат един диригент. Ако започнат да се карат кого да изберат, няма нищо да излезе и няма да има хармония в работата им.

*

Така бих желал всички да посрещнете Христа. И с Радост и Веселие да Го чакате! Нека тази Мъдрост отсега нататък да се почувства. Сега ще трябва да се проучи човешката душа; вие никога досега не сте изучавали какво нещо е тя. Сега ще научите какво нещо е проповедник, свещеник, учител и т.н. Сега Божествената Мъдрост идва, за да ни научи на езика на нещата. И лично за нас всичко ще се превърне в една хармония.

Мъдростта

Редактирано Октомври 20, 2011 от Дриада

[Guest Дриада]

Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта. Първото изискване е да имате силна Вяра, да бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже. Ако обичаш една болест, ако ти стане много приятна, тогава тя ще си замине. Аз съм виждал хора, които при треска вземат стомната и отиват за вода. След един-два месеца треската ги оставя, а пък онзи, който се бои, с години може да има треска.

Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии! Човек трябва да събуди Божественото в себе си и като го събуди, то ще бъде всесилно в него. Ако не го събуди, ще трябва да ходи на чешмата, а когато го събуди, ще има в себе си извор.

Основното нещо трябва да разберете: щом си недоволен, подложи недоволството на научно изследване; щом имаш мъчнотии, подложи мъчнотията на научно изследване; щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване; щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и виж какво Бог е вложил и кои са причините. Когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по Пътя на Мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към Мъдростта, да я повикате и тя да ви говори. Вслушвайте се в Доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма Добро – във всеки човек има Добро. Човек трябва да се вслушва в себе си и да вярва в това Добро. Като каже, че в него няма Добро, означава, че не го е развил, не го е използвал.

Сега бъдете силни в Словото. Прилагайте Словото, прилагайте търпението, говорете на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно – трябва да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити; много Любов имаш, но не си я проявил; много Сила имаш, но не си я развил; за Небето си кандидат, но не си готов още.”

Пътища на мъдростта

Редактирано Ноември 7, 2011 от Дриада