Мисли от Учителя за Любовта

[Станимир]

Новата култура, която иде, мяза на един извор, който извира. От изобилието трябва да започнем. Новата култура започва от голямото, не от малкото. Казваме: „Човек трябва да се надява.“ После трябва да има вяра и най-после трябва да има любов, в края. Не, в бъдещата култура ще започнем от любовта. Ще имаме любов, че после ще имаме вяра и най-после ще имаме надежда. С любовта трябва да се започне, за да се разрешат всички въпроси правилно. Всяка една дума, която произнесеш без любов, тя е от старата култура. Всяка една дума, която произнесеш, трябва да я произнесеш с любов.

Светлината, любовта е нещо, което никой не може да ти го вземе, нито да го отбие. Трябва да започнем с любовта, за да имаме една стабилна основа вътре в живота. Всеки за любовта трябва да мисли, че е нещо, което слиза отнякъде. Няма място в света, дето любовта да не е. Там, дето действува любовта, в никого не се явява желание да ти направи една пакост. Хората на любовта всички са богати. Всеки иска да даде нещо от себе си. Там никой не мисли да прави зло, никой не мисли да вземе. Всеки иска да даде, понеже има преизобилно. В надеждата и вярата се таки има един недоимък, в любовта всичко има.

Та казвам: Първата идея, която трябва да влезе в ума ви е, че любовта е онзи Божествен извор, който никога не пресъхва, не оскудява, който никой не може да обере, никой не може да вземе. Затуй дръжте любовта като основа в живота си. Върху тази любов да съградите живота или вашият живот да се проявява.

Търпение

[Станимир]

Ние говорим за Любовта - нищо повече! - каза Учителя. - Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертвата, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А който иска да учи Любовта, да дойде при нас! Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък.

Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето. Можеш да я почувстваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота.

Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли живота по всички посоки и ще даде на човека това, което той желае. Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието ще реализира не цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата.

В Любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон! Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта, това не е вярно!

Казваш: "Колко съм нещастен!" - ти си нещастен в чувствата си, а не в Любовта. Тогава ще кажеш: "Нещастен съм в своите чувства, но щастлив съм в своята любов!" Защо? Защото Любовта, която имам, никой не може да ми я вземе!

Из "Разговори на Ел Шадай"

[Станимир]

Един брат попита:

- Има ли нещо по-съвършено от мисълта?

Учителя отговори:

- По-съвършено нещо от Любовта няма. Но за да я разбереш на Земята, трябва да имаш мисъл. Мисълта е среда, през която се предава любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна.

Ние се стремим към съвършената Любов! Това търсим!

Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва.

Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка. Разумността ще ви каже каква да бъде дистанцията.

Любовта е огън. Трябва да те стопля, но не да те изгори. Ако се доближиш много близко до огъня, ще изгориш.

- Казахте в лекцията, че човек трябва да има връзка само с едно същество, само с Бога, с никой друг да не се свързва. Какво значи това?

- Да обичаш без връзка, значи да не влагаш корист в любовта. Да нямаш никакъв страх, че някой друг може да обсеби това, което обичаш. Не очаквай никакви лични облаги от любовта.

Да имаш Божествена любов, това значи да се стремиш към Центъра, към Бога.

Ако двама отивате към Бога, вие сте приятели. Ако се отдалечавате от Бога, вие сте неприятели.

Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство.

Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А човешкото е сянка.

При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека. А това, което наричат в света любов - човешката любов - това не е никаква любов. Това е както, когато турят парче примамка в капана.

Разликата мужду влюбването и Божествената Любов е в следното: Ако любовта ти към някого не хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в ная, има примес.

Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи.

Из "Разговори на Ел Шадай"

[inadejda]

Любовта е ,която носи условия за живота,тя е главният стимул на земята.т.е.идеал,към който всички се стремим.А самият живот,пък за да се изрази в пълнота,подразбира свобода на действия.Той се развива в четири посоки:обществена,политическа,културна и духовна.Това са области на една е съща реалност.Под думата любов,аз не разбирам онази обикновена любов,която изгасва,като въглен във вода.Истинската любов е въглен,който никога не изгасва.И който разбира смисъла на този жив въглен,той е разбрал смисъла на земния живот...

В Божественния закон на любовта няма дисхармония.Когато разберем любовта като една

такава сила,тя ще се всели в нас.Тогава ще бъдем силни да изправим всички общественни недъзи,не по механичен начин,но чрез любов.

от "Мировата любов"-П.Д.

Любовта изключва всички питания.

Любовта изключва всички противоречия.

Любовта изключва всички насилия.

Любовта изключва всички ограничения.

от "Противоречия в живота"-П.Д.

Връзки на знанието

Редактирано Октомври 23, 2008 от Станимир

[Станимир]

- Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности.

- Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя да мине през неговата душа. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов. Божията Любов не е в тези работи.

Като станеш проводниш на Божията Любов, хората ще ти станат мили. Като ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш. Мечката ще тръгне след теб, ще ти лиже краката. Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо, на което те се подчиняват. - Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас.

Като обичаме един човек, ние събуждаме неговия Господ. Казва се: "Не угасяй Духа!" Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Вие сте по-готови за нея.

Има един закон в Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира.

Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега!

Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича. Колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея защото има Някой, който ме обича - Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича!

Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е Любов. Когато Любовта не се прилага за освобождение, тя има обратни резултати.

Из "Разговори на Ел Шадай"

[Станимир]

В частен разговор с един брат Учителя изказа следните мисли върху Любовта:

- Като дойде истинската майка - Любовта, идат всички постижения. Като дойде тя, всичко става. За да има постижения, изисква се Любов - тя е силата. Не можеш да постигнеш нещо, ако нямаш Любов, и да постигнеш, ще го изгубиш.

...

Вън от Любовта има само терзание и мъчение. Всички други учения, с които се храни човек, приличат на мухлясал хляб.

Любовта е светлина, която излиза от Бога. Тя не е нещо, което може да се складира. Като слиза, като минава през тебе, в същия момент трябва да я изявиш.

Любовта е път, тя води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За Любовта няма мъчни работи. Но всяко нещо, направено без Любов, е осъдено на смърт и разрушение. В Любовта е Бог. А там, дето е Бог, всичко може да стане.

Светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Любовта - това е новата музика.

Аз не искам да ви туря на механична дисциплина.

Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не правете.

Без Любовта човек е празен орех, нищо не остава от него - посаждай го, колкото искаш.

Онзи, когото обичаш с Божествената Любов, става красив. Когото не обичаш с Божествената Любов, потъмнява. Като заровиш плода, нали най-напред няма никакъв вид, но после постепенно пониква красивото растение.

Любовта е като водата, която дава условия на всичко да расте.

...

Когато обичаш, се ползуваш, и когато те обичат, пак се ползуваш, та в Любовта всякога печелиш.

Ако благодарение на твоята любов порастват цветята, тогава твоята любов е Любов.

Чрез своята Любов ти добиваш представа за Бога.

Из "Разговори на Ел Шадай"

[Таня]

Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен. Няма да има никакъв спор. Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!

Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов! И някъде, като ви попитат: „Какво е вашето Учение?“, вие ще им кажете: „Нашето Учение е Учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски, без закон“.

Запалена свещ

[Станимир]

В разговора Учителя между другото каза:

- Любовта - това е велика проява на Разумния Живот. Дето има любов, това е Разумният Живот. От любовта може да се съди доколко човек е разумен.

Винаги помнете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно. Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви.

Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма, тя казва: "Можете да живеете и без мен". Тогава почват мъчнотиите и страданията. Щом се оттегли любовта, всички страдания идват.

Ето какъв е законът: Най-първо започни с Бога и тогава добре ще свършиш с хората. Ако човек обича Бога, ще обича и хората. Ще им даде даже повече, отколкото те могат да носят.

Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на друго същество и обратно (фиг. 1).

Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена.

Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през по-външните му части, в този случай любовта е по-слаба (фиг. 2).

А когато едно същество покрива друго, това е обсебване (фиг. 3).

Това е Любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш. Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш. Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинската любов.

Из "Разговори на Ел Шадай"

[Донка]

- Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта.

За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.

Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.

Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.

Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.

Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече.

Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.

Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал.

Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.

Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.

Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.

Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.

Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.

Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец.

Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това?

Изворът на доброто - Любов без външен стимул

[Валентин Петров]

За да не изпаднеш в противоречия, ще обичаш душата на човека, която никога не се изменя. В това, именно, е красотата на душата, че любовта ѝ е вечна, неизменна. Достатъчно е само за момент да зърнете красотата на душата, за да не я забравите никога. Който е любил, за момент поне е видял красотата на душата. Няма човек, който, като види душата, да не се влюби.

Красотата на душата

[Станимир]

Реките се сливат, вливат се една в друга. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не се преливат. И двата процеса вървят едновременно. Това съществува в природата между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога и между човек и човек.

Дето няма сливане и преливане, няма никакъв растеж.

При сливането душите се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата. Преливане на може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов.

Същото е и за нашите отношения кам Бога. За да има сливане и преливане межву нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе, колкото и да се молим, без любов към Бога няма да има резултат, понеше няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Във време на молитва да чувствате любов към Бога, да се постигне сливане и преливане. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, на можеш да получиш чного нещо от Бога.

Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия, те са необходими за него. ...

Новото - Любовта - е започнало 400 - 500 години преди Христа. Пророците първи са видели това най-ранно зазоряване и са го изразили.

Защо Любовта носи на човека тези дарове? Защото при Любовта той е в хармония с Цялото. Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова.

Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към въс. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещаствия на хората.

Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо.

Из "Разговори на Ел Шадай"

[Станимир]

Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? - Този, когото обичаш не е в тялото. Когато обичаш някого, в него е Бог. Когато нашето съзнание е будно, там е Бог. Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя. Бог като се проявява в един човек, обичат го хората - заради Бога, Който се проявява. Тази идея трябва да имате!

Когато ви обичат, всякога се ползвате. И когато вие обичате - също. Когато някой ви обича, и вие, и той печелите. Дали сте обичани или обичате - в Любовта всякога печелите!

Един човек, който не уважава другите, не обича Бога в себе си. Тогава не могат да го обичат, понеже няма кого да обичат в него. Истинската Любов е, когато той вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него.

Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: "Даром сте взели, даром давайте!" Това се отнася за любовта.

Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, назависимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.

Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих".

Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и всички го обичат.

Когато проявявам любов към хората, аз имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия Закон. Без Любов не може да изпълни човек Божията Воля!

- Какво значи да любиш? Да съединиш трите свята в едно, т.е. да познаеш човека в Божествения свят, в духовния свят и във физическия свят. Когато възлюбиш някого, значи ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги в миналото.

Един брат попита:

- Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически?

- Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога.

Няма по-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Като съзнаеш Любовта, ти си възкръснал. Любовта прави безсмъртен онзи, когото обичаш.

Из "Разговори на Ел Шадай"

[Ася_И]

"Ще разгледам Любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действува в сърцето, като чувство ­ в душата, като сила ­ в ума и като принцип ­ в духа. А това е целият цикъл на човешкото развитие от начало до край. Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало. Това ново начало , като се събере със своя край, ще образува друго ново начало. Следователно това е един вечен процес в Божествения свят, без край и без начало."

Любовта

[Таня]

Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената. С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил. Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има?“ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене. Моят ум не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“

Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот. Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота. От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.

Подмладяване

[Mindfield]

Видео: За Любовта - избрани мисли от Учителя Петър Дънов Редактирано Ноември 12, 2008 от Ася_И

[Ася_И]

„Мнозина, като говорятъ за любовьта, казватъ: „За нея ние умираме.“ Човѣкъ може да умре, безъ да разбира любовьта. Любовь съ умиране не се намира. Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта. Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е изразъ на Божествената любовь. Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви, безсъзнателни, т.е. иматъ само едно механическо движение.”

Познание. Самопожертвуване

Редактирано Ноември 22, 2008 от Ася_И

[Иванка Калбурджиева]

"Някоя богата мома се влюби в някой момък и обикаля около него скъпо облечена, с богати украшения, но въпреки това той не й обръща внимание. Защо? - Не я обича. Любовта не търпи никаква препоръка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада пред очите на любовта. Пред любовта всяка препоръка е престъпление. Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа. Да любиш, това значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи да получиш Божието благословение за цял живот. Речеш ли да употребиш насилие върху любовта в себе си или върху любовта на своя ближен, това значи да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата причина на нещата. Да любиш, това значи да си в единство с Бога. Какво мислят по този въпрос философите, учените, поетите, това е тяхна работа. Обаче, ние знаем, че любовта е контакт на човешката душа с Бога."

Из беседата "Сам се опасваше", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.

[Guest Зара_]

И тъй, любовта не е нищо друго, освен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този смисъл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовта на позор. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовта на позор. Никога не изнасяйте свещените работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хвърляйте бисерите си на свинете!" Това значи: не подлагайте любовта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. Който опозорява любовта, той ще опозорява и мъдростта, и истината. Видите ли, че някой човек върви в пътя на любовта, не го критикувайте. Никой няма право да критикува пътищата на любовта. Щом любовта внася живот и свобода в човека, тя трябва да се приеме с уважение. Отнасяйте се към любовта със свещен трепет. Тя осмисля живота. В любовта няма нищо неморално. Това, което хората считат за неморално в любовта, говори за техните криви, изопачени разбирания. Истинската любов почива на великите, Божествени закони. Тя не се определя от човешкия морал, който е безморалие. Моралът на любовта е морал за светиите, за ангелите, но не и за обикновените хора. Истинска любов е онази, която внася в човека потик към добро. Истинска любов е онази, която събужда в човека благородни чувства и светли мисли. Любов, която не събужда в човека потик към добро, нито благородни чувства и светли мисли, е любов на човешкия егоизъм, на користолюбието в човека. Човек не трябва да допуща нито една користолюбива мисъл, нито едно користолюбиво чувство в себе си. Те покварят чистотата на неговата душа. Те опозоряват любовта.

Користолюбието ограничава човека и създава кармически отношения между него и ближните му. В кармата работи закона на необходимостта. Значи, по необходимост, човек ще се натъква на кармически отношения от миналото си и, ако не може правилно да ги реши, ще страда. За да не страда, за да ликвидира правилно с кармата си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости. За нея всички хора са млади и богати. Те са млади, защото могат да работят и учат, а богати, защото истинското богатство се крие вътре в човека. Богатството е вътрешно качество, а не външно. От гледището на любовта, всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. То не е нещо външно. Достатъчно е човек да дигне завесата на забравата, за да си спомни всичко, което е учил в далечното минало.

Любовта е свещено чувство, което се таи дълбоко в душата на човека. Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае, какви чувства имате към него. Ще му давате от себе си, без той да подозира, отде иде тази благодат. Правете добро, без да говорите за него. Доброто трябва да бъде импулс на човешката душа, да радва човека, но да знае, че Бог в него прави доброто, а не той сам. Бог дава еднакво и на праведни, и на грешни, както слънцето еднакво изпраща светлината и топлината си на всички живи същества. Разликата между всички същества седи в пътя, по който те вървят. Всеки човек, всяко живо същество има свой определен път на движение.

Любовта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички мъчнотии. Казано е: „Любовта не дири своето право." В този смисъл, тя дава, без да очаква нещо. Не спазва ли законите на любовта, човек ще понесе последствията на това нарушаване. Често най-малката причина може да предизвика големи последствия. Понякога кибритената клечка може да произведе голям пожар. Който живее според законите на любовта, той никога не може да пострада. Дрехата на този човек остава завинаги здрава и чиста. Той е придобил безсмъртието. Безсмъртието е свързано с чистотата, със свободата и със светлината. Тъй щото, ще знаете, че хората умират, когато излязат от областта на любовта. Върнат ли се в областта на любовта, те отново оживяват. Това наричаме възкресение.

От "Спорни въпроси" /34. Лекция от Учителя, държана на 10 април, 1929 г. София — Изгрев /

[Станимир]

Една мисъл е интензивна, когато постоянно пребъдва в човешкия ум. При това, силата й постепенно трябва да се увеличава. Тази мисъл ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъл, тя непременно ще изчезне от човешкия ум. Държите ли в ума си мисълта за някой човек, вие го обичате. Изчезне ли този човек от мисълта ви, вие преставате да го обичате. Човек може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисъл. — Защо? — Защото има пред себе си нещо реално. Всяко нещо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално.

Да обичаш някого, това значи, всеки момент да внасяш нещо ново в съзнанието му. Не е истинска любов онази която не внася нищо ново в човешкото съзнание, нито в човешката душа.

Истинска любов е тази, която внася нещо красиво в човешката душа. Престане ли да внася нещо красиво в човешката душа, любовта напуща човека, вследствие на което в неговите мисли и чувства настава пълен застой.

Вкисване – ООК, 6 ноември 1929 г.

[Станимир]

„Колкото и да обичате някого, не отваряйте сърцето си изведнъж, да не изтече всичката ви любов навън.

Помнете: който отваря сърцето си за някого и проявява всичката си любов към него, той прави престъпление. Искате ли да дадете на възлюбения си от своята любов, давайте му капка по капка. Същият закон се отнася и към идеите. Искате ли да проявите идейния живот, изнасяйте навън една по една идеите си. Само по този начин те растат и се развиват правилно. Изнесете ли ги изведнъж навън, в скоро време ще почувствате известна празнота в себе си. При това, започвайте от най-малките си идеи и постепенно вървете към големите. Като работите по този начин, ще видите, че имате условия за проява на всяка ваша идея.“

Основна идея - МОК, 22 юни 1928 г.

[Ася_И]

"Всеки човек трябва да обича, за да направи нещо. Без обич нищо не може да направи. Думата обич, турете я вкъщи, напишете си на книга: Обичам. Обичаш, обича, обичаме, обичате, обичат. Ще обичам, ще обичаш, ще обича, ще обичаме, ще обичате, ще обичат. Туй, което не можеш да го произнесеш, не можеш и да го постигнеш."

"Казвам: Нашите мисли, чувства и постъпки, то са храната, която крепи човека. Туй трябва да бъде настолна книга. Разболееш се – търси причината къде е: в любовта или в обичта? Обичаш, малко количество иде във вас или малко количество любов иде. Ще увеличиш дажбата. Реалното!"

"Единствени обичта и любовта трябва да залегнат в човешкия ум и в човешкото сърце и в човешкото тяло. За любовта няма да имате много мнения. Любовта е туй, което оправя всичко. Що е обичта? Туй, което постига всичко. Любовта е туй, което оправя, обичта е туй, което постига всичко. Като кажа обич, разбирам туй, което постига всичко. Любов е туй, което оправя всичко. "

Две врати за освобождение

Редактирано Декември 18, 2008 от Ася_И

[Станимир]

„Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любящи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка и да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.“

Природна философия – МОК, 29 ноември 1929 г.

[Станимир]

„Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в учителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не прекъсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, за да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.

И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си. Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива.“

Из „Свещеното място“ – МОК, 5 февруари 1932 г.

[Станимир]

„Като не разбират законите на любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Те не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие. Следователно, срещнеш ли любовта, бъди доволен, че си я видял. Усмихни й се, поздрави я и продължи пътя си. Ако се опиташ да я хванеш и задържиш при себе си, ще получиш такъв удар, че ще паднеш на земята. Любовта не се пипа. Тя се гледа само отдалеч. Тя не търпи никакво докосване. Няма човек в света, който да не е опитвал ударите на любовта. Въпреки това, всеки се опитва да я пипне. Казано е в Писанието: „Не пожелавай!“ – Какво не трябва да пожелаваш? – Да пипаш любовта и да я задържаш само за себе си. Желай само онова, което е потребно за душата ти. Това значи, да влезеш във връзка с любовта, мъдростта и истината и да им служиш. Само така ти ще бъдеш щастлив. Ще придобиеш красота, знание и сила. Само така ще създадеш правилни отношения между своята душа и Бога, между себе си и своя ближен. ... Станете слуги на Божията Любов, Мъдрост и Истина, да се радвате на усилията си и на резултатите, които придобивате.“

Из „Слуги на доброто“ – УС, 26 януари 1936 г.

[Надеждна]

Обичайте хората без да им създавате изкушения. Правете им добрини без да ги поставяте в противоречия.

"Слуги на доброто",книга "Устойчиви величини"