Мисли от Учителя за Любовта

[Guest Дриада]

Сега Любовта работи отвътре. То е животът. Силата на човека е в Любовта. Трябва да се употребява Любовта, защото ако не я употребявате, вие ще останете парализирани или недоизраснали.

Не се самозаблуждавайте. Има една привидна любов. Това, което се губи, не е Любов, това което се изменя, това което изгасва, не е Любов. Писанието казва: "Любовта никога не отпада". Това, което отпада, трябва да знаете, че не е Любов. Ти казваш: Едно време имах Любов, а сега я нямам. Не се заблуждавай. Любовта никога не отпада. Любовта всякога си остава, при всички условия, една и съща. Това трябва да залегне дълбоко във вас. Когато човек не знае как да използва Любовта, тя се отдалечава. Ако вие си затворите кепенците на стаята и топлината, и светлината не могат да влязат. Тогава питам: Светлината и топлината ли са престанали? Не. Вие сте затворили условията, при които Любовта може да влезе във вас. Та често, със своите погрешки ние затваряме ония пътища, по които Любовта може да работи в нас. Ние мислим, че сме изоставени, че никой не ни обича. Вие се считате някой път и за сиромаси. С какво може да подкрепите това? Аз виждам небето, звездите, въздух, вода, изобилно блага, цялата природа е дадена на човека и той казва, че е сиромах. И най-големият милиардер не би могъл да купи това, което един човек има. Това, което можеш да учиш, да видиш, да помиришеш, да чуеш, да вкусиш, да пипаш, това е голямо богатство. Защо ти са богатства, знания, ако обонянието ти е повредено? Защо ти са цветята, ако зрението ти и обонянието ти са повредени? Ако Бог ти е дал чувства, вярвай в Бога, че Той ще ти даде това, което искаш. Той ще ти даде богатства, но не искай веднага. Той ще ти даде всичко навреме. Но Той не казва кога. Ти искай знание от Бога, искай условия да се учиш и прочее, но не Му поставяй време.

Всички може да говорите за Любовта, но кои са отличителните черти на Божията Любов? Една отличителна черта на Божията Любов е, че Бог е многомилостив, дълготърпелив и благоутробен.

Всичко това, което Бог ви е дал, вашите хубави мисли и хубави чувства, тях не трябва да губите по никакъв начин.

На онзи свят има работа, велика работа има, придружена с радост и веселие. При работата ще ви се даде най-хубавото. Тук не можем да работим. Тук се трудим и се мъчим, а пък в небето ще работим. Следующият живот, който иде, ще бъде живот на работа, затова трябва да се приготовляваме.

Нещата без Любов не могат да се поправят. Затова, Любовта за вас трябва да бъде върховният авторитет. От този авторитет излиза животът. Ние трябва да обичаме живота – онова, което Бог ни дава. И Любовта трябва да бъде за нас авторитет. Само по този начин може да се поправи миналото, може да се изправи настоящето и само по този начин може да се постигне бъдещето. Никога не казвай: Не си струва да обичаш! Обичай!

Любовта всякога се отличава със следното: Тя най-първо дава, а после взема. А безлюбието по какво се отличава? То най-първо взема, а после малко ще даде. Онзи, който първо взема, а после дава, той е в безлюбието, а пък онзи, който първо дава, а после взема, той е в Любовта. Това е закон. Затова, на всички ви пожелавам, да живеете в Любовта. Давайте, и после вземайте. Това е закон.

Върховният авторитет

Редактирано Ноември 25, 2011 от Дриада

[Розалина]

По какво се отличава Божествената любов от другите видове? Божествената любов е неизменна и постоянна във всички свои прояви, във време и пространство. Тя никога не се изменя. Когато обещае нещо, Бог го изпълня точно навреме, с точност една стомилионна част от секундата. С такава точност се измерват имагинерните, въображаемите числа. Несъществуващите, т. е. имагинерните числа „i” са равни на една стомилионна част от единицата. Този въпрос оставям на математиците, те имат думата. Аз говоря за любовта.

И тъй, Божествената любов е неизменна. Тя представя вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот.

Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази любов, не боледува.

Човешката любов ограничава. В нея има страсти. Тя е раздвоена. В нея има и добри, и лоши разположения.

Животинската любов се отличава по това, че лесно забравя.

Следователно, четирите вида любов представят четири единици, с които човек работи по математически начин.

Не знаете що искате -НБ

Редактирано Януари 10, 2012 от Розалина

[Лъчезарна]

Време е вече петата раса да излезе от дупката на този кладенец. Под думата „дупка" се разбира гъстата материя. Ще приведа един пример, с който да обясня по-близо до разбирането ви какво означава кладенецът. Един богат земеделец има безброй житни зрънца. На пролетта влиза земеделецът в хамбара и пита зрънцата: Добре ли ви е тук? Имате ли възможност да се разширявате? — Тясно ни е, много сме сгъстени едно до друго, нямаме условия да се разширяваме, вследствие на което не можем да се търпим.

По същия начин и хората се налагат едни други и мислят, че са щастливи. Земеделецът взима едно от зрънцата и го държи известно време в ръката си. Зрънцето го погледне доволно, чувства се на свобода. След това то запитва господаря си:

Какво мислиш да правиш с мен?

Искам да те поставя при по-добри условия.

Земеделецът взима една крина житни зрънца, занася ги на нивата и с широк замах ги посява. Всяко зрънце пада на земята в една дупчица, която за него представлява голям кладенец. Този кладенец не е по-дълбок от 15 см. При това колко зрънца могат да влязат в един такъв кладенец? Като се види само в кладенеца, зърното започва да плаче, да вика, че и тук е на лошо място. Земеделецът го убеждава, че е необходимо да мине през този процес, и че скоро ще дойде една кука да го извади на повърхността на земята. Не се минава много време, влагата започва да действа върху зърното и му казва: Хайде, излизай вече вън от кладенеца, да направиш място за други зрънца. Зрънцето постепенно започва да излиза вън от кладенеца.

Следователно влизането на човека в кладенеца, т.е. в ограничителните, в стеснителните условия на живота представя гъстата материя. Такава гъста материя обвива и човешкото съзнание. За да се пропука, за да се разкъса тази обвивка, тази черупка на съзнанието, трябва да дойдат на помощ влагата, светлината, новият живот — трябва да дойде и Любовта. Божията Любов ще дойде над тия условия като върховна сила и ще даде нова насока, ново направление на съзнанието.

За тази цел човек трябва да мине през няколко процеса: да излезе от хамбара и да влезе в кладенеца, т.е. в пръстта, дето ще го засипят с още пръст, докато израсне. Израстването не е нищо друго, освен действието на разумните сили — топлината и светлината, които представляват въжето в ръцете на разумния, който извлича човека от кладенеца. Половината от вашите братя — корените, ще останат в кладенеца да чакат деня на своето спасение. Един ден и те ще излязат вън от кладенеца, а други ще отидат на тяхното място.

Повечето хора днес трябва да излязат от последния кладенец, в който се намират. Той е кладенецът на плътта. Като почнат съзнателно да се движат, те ще излязат и от, този кладенец. Тъй правата, абсолютната, мярка, с която определяме живота, не седи нито в едноизмерния, нито в двуизмерния, нито даже в триизмерния свят. Тя се намира в четириизмерния свят — в света на четвъртото измерение. Доброто и злото се определят в света на времето и пространството. Когато приложите правилно времето и пространството като мярка за нещата, вие ще изпитате в себе си вътрешна радост и хармония. Ако сгрешите някъде, веднага ще почувствате в себе си вътрешна скръб, дисхармония. Тогава ще разберете, че светът, в който се движите, не е хармоничен. Обаче светът на четвъртото измерение е хармоничен. Там никакви престъпления не могат да стават.

~

...всяко загубено или откраднато нещо в Божествения свят отива на своето място. Законът е такъв. В Божествения свят няма престъпления. Желания за престъпления може да има, но възможности за тяхното реализиране не съществуват. Хората от второ и трето измерение имат навик да крадат, но щом влязат в четвъртото измерение, те намират вече, че всякакво престъпление е безполезно. Какъв смисъл има за тях да откраднат нещо, когато на часа още тази вещ ще се върне на мястото си?

Същият закон се прилага и за идеите. Седите тих, спокоен и дойде в ума ви една светла, възвишена идея. Вие се зарадвате, искате да я запомните, но веднага след това констатирате, че тази идея е изчезнала, помен не е останало от нея. Коя е причината за това? Тази идея не е ваша. Тя е била чужда идея, която случайно е минала покрай вас, и скоро след това се връща при своя господар. Следователно всички идеи, всички желания, всички чувства, които вие лесно забравяте, са чужди, крадени идеи и желания.

Понякога и любовта на хората се изгубва. Защо? Крадена любов е тя. Всички неща, които лесно се изгубват, са все крадени. Благодарете, че живеете в свят между висши, разумни същества, които постоянно коригират действията ви. Когато изгубите любовта си, знайте, че тя не е била ваша. Вашето никой не може да вземе.

Помнете: Реалното, Божественото никога не се губи. Когато любовта дойде в човека, ако е негова, никое същество не може да му я вземе. При това любовта не се изменя, тя остава винаги една и съща. Щом любовта ви се губи, щом любовта ви се изменя, тя не е ваша. Като ученици вие трябва да знаете това. Щом го знаете, нито ще се извинявате, нито ще се самоизлъгвате.

Младите често говорят за любовта. Тогава, определете само едно качество на любовта. Ако не можете да определите едно от съществените качества на любовта, в такъв случай аз ще ви кажа едно съществено качество на любовта: Любовта дава свобода. Значи, щом обикнете едно същество, първата ви работа е да го направите свободно. Ако вол обикнете, ще му махнете юлара и ще го оставите свободно да се движи. Любовта има желание да освободи всяко живо същество, да може свободно да се ползува от благата на живота. Любовта дава свобода на всички живи същества — това е същественото й качество. Никаква друга философия не ви трябва. Как са разбирали този закон освободените от любовта, ще се познае по това, дали и те имат желание да освободят ония, които са още заробени. Който няма това желание, този стремеж в себе си, той не е разбрал любовта.

Следователно, като ученици на една и съща Школа вие не трябва да се ограничавате. Ограничаването не е проява на любовта. Когато говорите, дайте свобода на всеки да се изкаже. Като говори един, другите трябва да слушат. Вие трябва да приемете в себе си, че мисълта на всеки човек е права. Ако не мислите така, вие подозирате човека в неискреност. Кой каквото говори, изслушвайте с търпение.

Нагласяване на силите, МОК, 01.11.1922 г.

[Лъчезарна]

Мнозина говорят за близост между хората. Те трябва да разберат какво значи близост в прав смисъл на думата. Между хората може да съществува само идейна близост по закона на любовта, мъдростта и истината. Всяка близост, вън от тези три закона, създава най-големите противоречия и нещастия за хората. Нещастията на съвременните хора се дължат на грешката, която космическият човек е направил в миналото. Той е изкривил своя път, нарушил е правите отношения между Бога и себе си. Днес трябва да дойдат нови учени, нови философи и поети да научат хората да живеят право, да ги върнат в правия път.

Правият път е пътят към Бога. Ще кажете, че вие обичате само Едного. Ако под думата „Едного" разбирате Единния, Безграничния, идеята ви е права, понеже той включва в себе си всички същества. — Обичаш ли и мене? — Щом някой ви зададе този въпрос той вече внася злото в себе си. Защото веднъж обикнали Единния, вие не можете да не обичате всички, понеже Той съдържа в себе си всички части. Той е Цялото, а всички останали същества са Неговите части. Пазете се да не изпаднете в положението на ония, които за обект на любовта си взимат само една част и забравят Цялото.

Майката казва: Обичам само детето си. Дъщерята казва: Обичам само баща си и майка си. Друг някой казва: Обичам само приятеля си. Какво прави природата в такива случаи? Тя взима детето на майката, взима бащата и майката на дъщерята, взима приятеля на някого и по този начин ги заставя да мислят, да разберат, че са на крив път. Те могат да обичат частите, но първо трябва да обичат Цялото, което включва в себе си всички части.

Питам: Какво придава човек с любовта си? Какво придавате вие на онзи, когото обичате? Когато слънцето обича дърветата то им дава импулс да растат, да цъфтят и плод да връзват. Какво дава човек на човека като го обича? — Кара го да се движи, да пада, да става. Каква любов е тази, която кара човек да пада и става? Това не е любов. Любовта, която разваля човека, не е истинска, не е Божествена любов. Ще каже някой, че ви обича и ще гледа как да вземе нещо от вас. Днес ще вземе хиляда лева, утре ще вземе хиляда лева, докато цял ви заложи. Това не е любов. Ако обичаш приятеля си кажи: В името на своя приятел аз обичам всички живи същества без разлика. Това е свещено правило. Кажеш ли, че не обичаш всички, ти отваряш в себе си врата за злото, врата за твоето падане.

Като ви давам това свещено правило, аз ви предупреждавам да не се подхлъзвате, да не изпадате в погрешки. Ако сте попаднали вече в някаква погрешка, гледайте да я изправите. Всякога помнете: Човек може да обича само Едного, само Бога. Дойдете ли до хората, вие трябва да обичате всички. Нека това правило стане за вас закон, а не само идея. Правете ред опити и упражнения в лицето на Бога да обичате всички. И в лицето на едного да обичате пак всички. Наблюдавайте се и вижте каква е разликата, когато обичате Бога и когато обичате само един човек. В първия случай ще усетите необикновена пълнота и разширение по ум, по сърце и ще почувствате Бога в себе си тъй близък и познат, като че сте Го виждали. Във втория случай, макар вашият любим човек да е пред лицето ви, вие ще се почувствате празни, като че никога не сте го виждали. В Божествената книга, в широката природа той едва ли би представлявал малка запетая в някое изречение.

Бяла и черна светлина, МОК, 21.03.1923 г.

[Лъчезарна]

Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото D (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСD. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С.

Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.

Отношения на природните сили, към човешката душа, МОК, 30.05.1923 г.

[mecholari]

Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръко водството на Духа.

Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава. Всеки да отбелязва кои неща излизат верни в предчувствията му.

Къде е Разумният свят? Къде са Разумните същества?

Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много Възвишени същества, светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такъв свят, какъвто никога не си е представял. Какво да направите, за да се отворят очите ви? Преди всичко, най-главното е да влезете в живота на Любовта, която отваря очите на човека. Който иска да влезе в живот по-висок от онзи, в който днес се намира, трябва да приеме Любовта. От видимото отиваме към невидимото.

АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

[Розалина]

Във всеки човек е вложено нещо красиво и велико, заради което трябва да го обичате. Казано е в Писанието: „Възлюбил е истината в човека". Значи, във всеки човек е вложена частица от Бога. Всеки човек се нуждае от любов, затова трябва да се обичате. Да обичаш някого, това значи, да го храниш. Да те обичат, това значи, да те хранят. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Изпратете на човека една светла, разбрана мисъл и го оставете свободен. Той ще приеме мисълта ви, ще я обработи, т. е. ще се нахрани с нея, и след време ще ви изпрати друга някаква мисъл, от която вие ще се нахраните.

Едва се домогнат до любовта, хората започват да я губят. Те искат да я задържат само за себе си. Забелязано е, че когато двама души се обичат, те затварят всички кранове в себе си, да не излезе любовта навън. Те искат сами да я използуват. Не, щом се нахрани, човек трябва да даде останалото ядене на други хора, и те да се ползуват от любовта.

Два вида любов има в света: любов на сенките и любов на реалността. Любовта на сънките е любов на ограничения и страдания. Ние не говорим за тази любов. Ние говорим за реалната любов, която нито ограничава, нито се ограничава. Любовта, която се описва в романите, е любов на сенките. Тази любов бива три вида: драматична, комична и трагична. В драматичната любов и героят, и героинята страдат. Те страдат един за друг, припадат, докато се оженят. Щом се оженят, никой вече не припада. В трагичната любов героите умират. В комичната любов героите остават живи и всичко превръщат на смях. Те не гледат сериозно на живота. Трагедията има отношение към ума, а драмата – към сърцето. В реалната любов няма страдания, няма смърт. Там връзката между душите се усилва и никога не се къса. В реалната любов има растене и постижение.

И тъй, знайте, че човешката любов е любов на сенки. Тя представя външна, красива дреха, с която сърцето се облича. Щом се облече в тази дреха, вместо да се радва, сърцето започва да страда. Защо? Дрехата не му е удобна. Тази любов постоянно взима. Тя нищо не дава на човека, вследствие на което той се намира в голямо противоречие. Какво виждаме в живота? Двама души се обикват, но по неразбиране на законите и двамата се натъкват на любовта на сенките, която само взима. Единият иска да вземе, и другият иска да вземе, докато един ден се намразят. За да запазят любовта си, те трябва да минат в реалната любов, която се отличава с даване. Ако не дава и не взима, човек не може да бъде обичан. Човек трябва да знае, кога да приеме Божията Любов и кога да я даде. В любовта нещата трябва да стават на точно определено време.

Като говорим за любовта на сенките, човек не трябва да се самоосъжда: той не трябва нито да се подценява, нито да се надценява. Човек трябва да има правилна мярка, с която да мери нещата, да знае, че има две ценни неща в себе си: дух и душа. Като знае това, той не трябва нито да подценява духа и душата си, нито да ги надценява. Духът и душата представят майката и бащата в човека. Следователно, обичайте баща си – своя дух, и майка си – своята душа. Работете в единство и съгласие с тях, за да развивате ума и сърцето си, които ви са дадени като пособия за физическия свет.

Беседа: Реалността на живота

Редактирано Август 2, 2012 от Розалина

[Розалина]

Днес всички хора говорят за любовта, но всеки я разбира различно. Някои мислят, че колкото са по-близо един до друг, толкова повече се обичат. Обаче, като се оженят, те виждат, че не излиза така. Това е неразбиране на любовта. Да се ожени човек, това още не значи, че любовта го е посетила. Любовта е свойство на душата. Душата люби. В този смисъл никой не е женен. Душата не се жени, не се свързва. Личният човек се свързва, с цел да извърши никаква работа. И духът също не се жени. Затова Христос казва: „Които се сподобят с този век, нито се женят, нито за мъж отиват." Това, което хората наричат женитба, е акт само за земята. Каква любов е тази, която се мени? Докато не се е оженил, момъкът казва на момата: Умирам за тебе. Като се ожени за нея, той й казва: Умирам от тебе. Коя любов е по-силна: да умираш за човека, или да умираш от него? Едно трябва да знаете: не вярвайте в любов, която се мъни. Истинската любов е вечна. Истинската мъдрост и истина също са вечни. В тях човек трябва да вярва. Ако вашата вяра се подтиква от любовта, мъдростта и истината, вие сте на прав път. Човек познава силата на своята вяра по това, че обикновено не боледува. Заболее ли, той лесно се справя с болестта си. Болестта е благо за него. Той я отстранява от себе си толкова лесно, колкото големият юнак – своя противник. Чрез болестите се изпитва силата на човека. Ако е силен, той ще събори болестта. Ако е слаб, болестта ще го събори. И вие ще знаете, че болестите не са нищо друго, освен големи юнаци, пехливани, които ви нападат, за да изпитат, колко сте силни. Вие ще се борите с тях, ще се огъвате, ще превивате ръцете и краката си, докато един от двамата победи: или вие, или болестта. Има хора, които действуват върху човека не само физически, но и умствено. С мисълта си те могат да ви подействуват така, че да изкривят някоя част на тялото ви: лицето, ръката, крака и т. н. Обаче, има хора, които, със своята светла и добра мисъл, помагат на човека, освобождават го от всички мъчнотии и болезнени състояния, със своята мисъл те са по-големи борци от най-големите пехливани.

Основни правила на хигиената

[Лъчезарна]

Често аз говоря за Любовта, но Любовта не е това, което хората мислят за любов. Според мене щастливият живот изтича от Любовта, но Любовта не живее в живота, тя е извън живота. Любовта не е в разумния живот, тя се проявява чрез разумния живот. Тя е извън разумния живот. Любовта е една велика сила в света. Като дойде, тя само дава и си заминава. Така е по човешки казано. Тя никога няма да се върже с тебе. Като дойде при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине. Тя е сила, с която нищо не се ограничава.

Някой път вие искате да имате Любовта в себе си. Не, възползувайте се от благата на Любовта, без да искате да я задържите в себе си. Това е животът. Възползувайте се от Любовта. Тя е само един момент, който не може да се опази. Като дойде този момент, вие никога няма да го забравите.

Този е живият хляб, Неделни Беседи, 10.02.1935 г.

[Лъчезарна]

Като се говори за омразата, мнозина питат, не може ли без омраза в света. Засега не може без омраза. Тя е сянка на Любовта. Колкото по-силна е омразата, толкова по-силна е Любовта. Обаче Любовта ще се прояви в най-голяма сила, когато изчезне омразата. По омразата, като сянка на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта. Който мрази, той е активен човек. По какъвто начин да прояви омразата си към някого, той все взима нещо от онзи, когото мрази. Значи, който мрази, взима; който люби, дава нещо от себе си.

Изучавайте произхода на омразата и на Любовта; изучавайте ги и като състояния. Първоначално омразата е била естествено състояние, но днес минава за неестествена проява в човешкия живот. Ето защо, днес омразата трябва да остане на заден план, като тил на Любовта. За да не се усилва омразата, не ѝ противодействайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност; щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да се проявява, трябва да мислите само за Любовта. Затова Христос казва: „Не противи се на злото“.

Срещнеш ли човек, който те мрази, не му се противи. В противен случай той черпи сила от тебе. Тази е причината, поради която наричат омразата „законна кражба“. Като се противиш на човека, който те мрази, ти сам му даваш сила да черпи от твоята енергия. Ти се изтощаваш, а той придобива сила, става активен. Който мрази, той черпи и физическа, и духовна, и умствена енергия от обекта на своята омраза.

Следователно, да се не противиш на злото, това значи да мислиш за доброто;

да се не противиш на омразата, това значи да мислиш за Любовта.

В Бялото Братство са изключени злото и омразата, а в черното – доброто и Любовта.

Превръщане на енергиите, ООК, 04.08.1922 г.

[Лъчезарна]

Често хората говорят за Любовта, но Любовта не е качество на човека. Казано е, че Бог е Любов. Следователно човек проявява Любовта само тогава, когато Бог присъства в него. И тогава той трябва да съзнава, че тази Любов не е негова, но на Бога.

Бог в човека люби, а не самият човек. Като знае това, човек не може да изисква да бъде обичан. Любовта насила не се дава.

Ако една река минава през двора на някой човек, той няма право да задържи тази вода само за себе си. Той трябва да остави водата свободно да тече, да минава през дворовете на всички негови съседи, да пои градините им. Щом става въпрос за Божията Любов, не се страхувайте, пуснете я свободно да тече през вас. Тя ще напои и вашата градина, ще напои градините и на вашите ближни. Не се мъчете да я ограничите. Никой не може да ограничи Божията Любов.

От човека се иска да бъде справедлив, а не да бъде любвеобилен. За Бога е казано, че е Любов, а не за човека. Ако Бог присъства у човека, последният може да люби. Вън от Бога той не може да прояви никаква Любов. Ето защо, хиляди години човек трябва да живее в Любовта, докато се научи как да я проявява.

Казано е за човека, че трябва да възлюби Господа Бога своего. Казано е за Бога, че е възлюбил Истината у човека. Следователно Бог е Любов, а човек трябва да бъде истинолюбив и справедлив. Човек трябва да се отличава от животните по своята справедливост. Качеството на човека е справедливостта, а на Бога – любовта.

Когато се говори за Божията Любов, ние разбираме онази Любов, която свързва нещата. В живота на Любовта нещата са така свързани, както е свързано учението. Никой ученик не може да влезе в гимназията, ако не е свършил прогимназия. Ето защо, каквато е връзката между долното, средното и висшето образование, такава връзка съществува между физическия, духовния и Божествения живот.

Такава връзка съществува и между различните животи на човека. Тази връзка не е външна, но вътрешна. Затова човек трябва да се стреми към вътрешната връзка на живота, защото само тя осмисля нещата. Докато човек държи здраво тази връзка, той е здрав, весел, разположен, има стремеж за работа, за учене. Прекъсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. Всеки човек е опитал това. Който го е опитал и научил урока си, той знае вече как да постъпва. Той работи като велик инженер: първо пресмята, съобразява, а след това пристъпва към строеж.

Съвременните хора са дошли вече до положение правилно да смятат. От тях се иска да пристъпят към малки опити, към малки постройки. Чрез опити те ще проверят докъде са дошли в съзнанието си, т.е. до каква степен на развитие са достигнали. Като не познават живота на съзнанието си, хората се запитват съществува ли рай и ад.

И до днес още се запитват Христос възкръснал ли е, или не. Онзи, който е дошъл до висока степен на развитие, той разбира, че и като живее на земята, и като напусне земята, все ще бъде между разумни същества, в свят на пълна хармония и порядък. За него този живот не е нищо друго, освен райски живот. Онзи, у когото съзнанието не е пробудено, и пред смъртта, и след смъртта си ще прекара в ада, място на големи мъчнотии и страдания. Човек сам създава ада, сам създава и рая. Всичко зависи от човека. Ако живее със съзнание за вътрешна връзка в живота, той е в рая. Няма ли това съзнание, той е в ада. Ако живее с хора, които не разбират Божиите закони, той ще се натъква на големи мъчнотии и противоречия. Щом живее с хора, които прилагат Божиите закони, той всичко може да направи.

Единство на съзнанието, ООК, 25.07.1928 г.

[Лъчезарна]

Истинското разбиране на живота седи в Любовта към Бога. Любовта към Бога е началото на нещата. Любовта към ближния, това е разрешението на нещата. В това разрешаване Любовта е подбудителната причина. Любовта към себе си пък е последното нещо.

И ако животът на сегашните хора не върви, както трябва, то е защото те са обърнали този закон обратно. Любовта към себе си е последствие на другите два вида любов. Любовта към ближния е причината, а Любовта към себе си е последствие от тази причина, а Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат.

Значи, Любовта, Любовта към себе си е резултатът, последствието, последното нещо. Хората са обърнали този закон: Те са изоставили Любовта към Бога и към ближния си на заден план, а Любовта към себе си са турили на първо место, вследствие на което между хората съществува едно разединение.

~

...ако човек няма Любов в себе си, никакъв живот не може да съществува; ако няма и Мъдрост в себе си, никакъв живот няма да съществува и ако няма Истина в себе си, пак никакъв живот не може да съществува. Любовта е Божественото начало; Мъдростта е причината, а Истината в дадения случай е крайният резултат, т. е. Истината съдържа всичките блага. Когато някой иска да ти каже Истината, това подразбира, че ти трябва да бъдеш готов да му направиш някаква услуга.

Това учение има приложение в сегашния живот на хората. То има практическо приложение. За да бъде човек здрав на земята, да бъде силен и да върши работата си, както трябва, Любовта непременно трябва да цари в душата му. За да може да предвижда нещата, да знае какво ще стане в бъдеще, Мъдростта трябва непременно да цари в неговия ум, а за да бъде силен, да бъде свободен, непременно Истината трябва да цари в неговия дух. Този е пътят. И ако в човешкия дух цари Истината, ако в човешкия ум цари Мъдростта и ако в човешкото сърце цари Любовта, животът на човека е непременно оправен. И тогава животът на хората няма да бъде като сегашния. И тогава човек няма да бъде само здрав, но ще бъде и красив, ще бъде блажен и щастлив в себе си. И сега при сегашните си разбирания, хората търсят своето щастие вън от себе си. Те трябва да знаят, че щастието вън от човека не седи. Човек може да придобие щастието само, когато придобие Духа в себе си. Тогава човек ще има много работи. Ако той не може да възприеме Духа в себе си и да се ползува от Него, животът му на земята е безпредметен.

~

...новото верую се заключава в това, че хората трябва да вярват в Бога. Да, човек трябва да вярва в Любовта, но той трябва да изпитва тази Любов в сърцето си. Той трябва да има тази опитност от Любовта и ще види тогава, че няма да има за него нищо невъзможно. И когато се каже за някой човек, че вярва в Бога, за него не трябва да има нещо невъзможно, т. е. нещо, което той не може да направи.

Христос казва на едно место: „Ако Ме любите, ще опазите моя закон“. Значи, изпълнението на закона, както и смисълът на живота седи в Любовта. И по-нататък казва Христос: „Тогава аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и аз ще ви се изявя“. Това нещо може да се приложи навсякъде в живота. Когато разберете веднъж Любовта, човек не може вече да разделя живота на светски и на духовен, на материален и на нематериален. Животът е един. Материалният и духовният свят са изрази на Любовта, т. е. изрази на живота. Дето и да е, какъвто и да е, животът е едно благо, което всички души търсят. Всеки човек иска да живее. Христос е казал: „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Бог навсякъде е Един – и в този, и в онзи свят.

~

Много от съвременните светски хора седят и търсят Господа, питат се де е Той, на небето или на земята. Те четат разни книги, кой какво писал за Любовта, търсят я по книгите. Господ не е някакъв външен предмет, да има нужда от доказване. Той не се намира във времето и пространството, Той е извън времето и пространството. Той не е нещо физическо.

Когато обичате някого, можете ли да кажете на хората де е вашата Любов? Можете ли да им я покажете? Любовта не е нещо външно, да се види, да се пипне. Вие виждали ли сте Любовта? Някой може да ви прегърне, но прегръщането не е Любов. Любовта не е нещо видимо. Даже и когато казват за човека, че мисли, и мисълта е нещо невидимо. Любовта е невидима, но е реална; мисълта е също така невидима, но е реална. Когато Любовта влезе в някой човек, който е бил груб, жесток, свиреп, той веднага става мек, готов на всяка услуга и жертва. А когато Мъдростта влезе в човека, който е бил невежа, не е знаел как да постъпва, тя веднага го прави разумен, знае вече как да постъпва, готов е всичко да направи. Такъв човек става учен. Този човек вече може да стане музикант, художник, скулптор – каквото пожелае може да стане. Сега ви препоръчвам да се обърнете с внимание към онова, което Бог е вложил във вас и да работите върху него.

~

Та когато хората се питат как може да се оправи или подобри животът им, казвам: Животът на хората може да се подобри, когато Любовта дойде да царува в сърцата им, когато Мъдростта царува в умовете им и когато Истината царува в духа им.

Призоваха Исуса, Неделни Беседи, 23.09.1934 г.

[Лъчезарна]

 

Религиите на миналото са били религии на месоядство. И по какво се отличават те? С жертвоприношение за греховете. Принасят в жертва гургулици, агнета, говеда и... Има и ръсене с кръв. И това било служене на Бога. Това не е служене на Бога, а на нисшите духове, които имали нужда от кръв. И за да ги укротяват, са правили тези жертвоприношения, са клали тези животни. И сега даже в България имаме такова нещо. На Гергьовден колят агнета, все за тези духове. И на Коледа колят свине, все за жертвоприношение. Според Мойсеевия закон без жертвоприношения не може. А пък в България ги колят също за жертвоприношение, за да укротят духовете. И действително духовете се укротяват от свинете. В турско време, когато дойде в село турчин – забитин, ояник – българинът ще наточи баница със свинска мас, ще заколи кокошка и ще му поднесе. Чрез свинската мас турчинът омеквал. И действително след това турчинът ставал разположен. Действително свинята се разполага само когато я погалиш малко по корема.

 

Ние се възхищаваме от старите вярвания. Аз никак не се възхищавам от старите вярвания. Откакто е излязъл човек от рая, ни най-малко не се възхищавам. Защото животът вън от рая е познаване на доброто и злото. От това дърво на доброто и злото ядоха Адам и Ева. Раят беше училище за живота. А пък в познаването на доброто и злото ние сме сега в това училище. И всички се учат какво нещо е доброто и злото. И трябва да се пратят в голямото училище, за да се учат.

 

~

...доброволно в себе си правете едно вътрешно различие какви са вашите подбуждения, дали по любов, или по закона на хората. Страхът ли е подбуждение, или любовта? Користолюбието ли е подбуждение, или любовта? Страхът ли е подбуждение, или любовта? Силата ли е подбуждение, или любовта? Сега това насила не може да стане. Щом е въпрос за Божественото учение, там никога няма насилие. Там, дето има насилие, то е човешко учение. Там, дето няма никакво насилие, там е Божественото. Щом насилваш един човек, ти не постъпваш правилно. Защото чрез закона на насилието, което ние упражняваме, същевременно ние изнасилваме Божественото вътре в нас. Мислите ли, че Божественото, което е вътре в тебе, когато човек прави престъпление, че то съизволява? Бог го търпи. Но после Бог връща престъплението, което правиш, върху тебе, за да го опиташ. Ти казваш: „Защо страдам?“ Защото живееш без любов. Живей по любов, и страданията ще изчезнат. Страданията са един признак, че не сте живели по любов. Живей по любов, и веднага ще дойде хармонията.

 

~

 Адам, след като яде от дървото на познание на доброто и злото, не можа да яде от другото дърво на рая. Без любов, и да искаш да живееш добре, не можеш. Не е позволено да живееш добре. С любовта е позволено да живееш добре. И ние си блъскаме главата, искаме това, което не е позволено. Искаме да примирим доброто със злото. Те са два метода различни. Те си работят. Те са на мястото. Те са създали света. Той е един съвсем отделен свят. Светът с добро и зло, това е един свят, дето трябва да живеят най-разумни същества, понеже в света на доброто и злото условията са много тежки. Няма условия по-тежки от това познаване на доброто и злото. Разгледайте цялата история, и ще видите, че цялата земя е посеяна с човешка кръв и всички са страдали. Ние живеем върху костите и върху плътта, и върху кръвта на хората, които са измрели. Отгоре им живеем. Върху една мъртва материя. И върху тая мъртва материя ние искаме да бъдем щастливи.

 

Тогава във вашия ум се поражда въпросът: „Кой е церът на това?“ Или преведено, как ще се реши тая задача? Ще приложиш любовта без закон. Ще приложиш в живота си и обичта без закон. Щом приложиш любовта със закон, ти си в стария порядък. В Писанието е казано: „Ще отнема каменното им сърце и ще им дам плътско. И ще Ме познаят от малък до голям.“

 

~

Не е възможно да живеем един чист живот без любов. Хора без любов винаги живеят един нечист живот. И целият свят да се събере, не може да ме убеди в противното. Хора с любов живеят чист живот. Ето какъв е животът без любов, при най-малкото поколебаване в любовта идват нещастията. И при най-малкото решение да вървиш по любовта, животът ти се изменя. И ако има добро в света, то е защото хората помислили за любовта. Само като помислят хората за любовта, тя изпраща своите благословения. При всичко, че не изпълняваме закона на любовта, то Бог е толкова благ, че пак изпраща всеки ден Своите благословения.

 

~

Направете един опит: един ден да живеете, без да се смутите. Целия ден да бъдете весели. Че каквото и да стане, да не се изгуби вашето разположение. Да бъдете толкова умни, че никой да не може да ви предизвика. Че много е това. Но е възможно. При любовта нещата могат да се приложат, но без любовта не могат. Страданията ще продължават дотогава, докато приемем любовта и почнем да живеем по нея. И това ще стане по свобода. Това с насилие няма да стане. Щом живеят хората без любов, всякога ще има насилие.

 

~

...казвам, новото в света седи само в няколко думи: служене на любовта.

 

 

Любов без закон, Утринни Слова, 31.01.1943 г.

 

 

[Лъчезарна]

Ако във всичко онова, което вие вършите, не прилагате Любовта, ако във вашите работи не прилагате Любовта, то всичките работи са безпредметни. Всичките работи в света, които са извършени без Любов, ги очаква смърт, разрушение, разочарование. 

~

...ти, ако не обичаш, ако не любиш, ти нямаш възможност в живота да живееш.

Първият подтик на Любовта, то е да се прояви животът. Че в какъвто и да е смисъл ти да проявиш Любовта, то е Божествен подтик. Тия подтици стават по хиляди начини. Ти имаш подтик към водата, тя ти дава подтик. Ти имаш подтик към храната, към всичките плодове. Каквото ядеш или каквото чувстваш, то са все подтици. Всичките тия малки подтици ги отхвърляш и очакваш нещо.

~

Помнете, ние даваме формите и начините как да постъпят с Любовта спрямо нас: както ние ще постъпим, така ще постъпят и с нас. ...Каквото правим в света, ще ни се върне. Затуй в земния си живот да постъпваме във всеки случай добре, според законите, които Бог изисква. Ние може да имаме един красив живот. Трябва да изправим миналия. През хилядите поколения имаме много черти да изправяме, редица черти има да изправяме: да изправим нашето лице, да подигаме тялото, да изправим очите си, ушите си, пръстите, да турим нови линии.

~

По какъв начин вие познавате дали един човек ви обича, или не? Онзи, който ви обича, той като влезе в дома ви, всичко върви напред. Онзи, който ви обича, като ви посети, всичко тръгва напред.

Всичко тръгва напред, ако сте в нормално състояние, изправяте недъзите. Но ако ви посети преди да сте готови, всичко ще ви тръгне назад, ще ви се случат най-големите нещастия. Сега вие ще ме разберете криво. Онзи, който ви обича, той ви носи дрехи, вие трябва да хвърлите вашите стари дрехи, ще идете на баня. Трябва да се съблечете от старото, да се изчистите и да облечете новите. Ако вие държите и старите, и новите, това е невъзможно. Като казвам: „ще пострадате“ – разбирам, старите дрехи трябва да ги хвърлите, нищо повече. Пък ако сте готови, само ще се очистите, ще облечете новите дрехи, ще се намерите в едно завидно положение. 

Ако ние сме готови, Божието присъствие носи благословение за нас. Ако сме изправни, всякога Божията Любов носи благословение. Ако сме неизправни, Божията Любов най-първо изправя погрешките и тогава тя се проявява.

Сега аз искам да ви кажа, че Любовта не наказва никого. Предшества друга сила преди Любовта, преди тя да се прояви. Тя не може да се прояви, ако другите сили не дойдат и не подготвят пътя на Любовта.

~

...миналото трябва да го преживеем и да го поправим. Вие сте чели за кармата, че кармически ние се отнасяме добре с някого. Ти си длъжен да поправиш своята карма. Ако в миналото си се обхождал добре, трябва и в този живот да се обхождаш добре. Ако в този живот ти не можеш да поправиш погрешката, тя се увеличава, тази погрешка. Та казвам, без Любов животът не може да се поправи. 

Пита ме един какво трябва да прави.

Казвам, аз ще ти кажа: ще започнеш с Любов към Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.

Второ, ще започнеш с Любов към ближния.

Третото положение: ще дойдеш до Любовта към себе си. Любовта към себе си пак има потънкости – не само да угаждаш на себе си, на своя вкус, като дойдеш до себе си, ще мислиш. Трябва да бъдеш изправен спрямо ръцете си, трябва да бъдеш изправен спрямо краката си, спрямо очите си, спрямо космите си. Ще се вчешеш хубаво. Навсякъде ще гледаш да изправиш всичко. Казва: „Не обръщай внимание“. Ще обръщаш внимание. Стягат ти обущата, ти ще изправиш положението. Не трябва да туряш тесни обуща. Като седиш някъде, ще седиш на мекичко. Аз бих ви проповядвал Любов към себе си, в изправно положение ще бъдете. След като се научите в туй, изправното положение, вече може да помагате и на другите.

Казвам, като приемем Божията Любов, ние приемаме онзи, съвършения живот, Бог както живее. Казва: „В Него всичко е съвършено“. Като обичаме Бога, Неговото съвършенство ще дойде в нас да ни изправи. Второто съвършенство е Любовта към ближния. Отпосле идваме към себе си.

То са три училища: инволюционно, по закона на инволюцията започваме с Любов към Бога; след това минаваме към еволюцията, Любов към себе си; имаме и Любов към ближния. Ще направим едно цяло кръгово движение. Сега някои сте започнали с Любовта към себе си, казвате: „Егоист“. От себе си ще минеш във втората степен, Любов към ближния, и третата степен е Любов към Бога. Щом дойдеш до Бога, кръгът е завършен, влизаш вече в областта на съвършения живот.

Та казвам, главната ни цел е Бог, туй, в което ние сме потопени. Бог се проявява чрез всичките хора. Всичките хора около нас, и слънцето, и въздухът, и водите, каквито и да са проявления в нашето съзнание, Бог се проявява във всичко туй. Ако ти Го познаваш, ти си на прав път.

Най-лесното, Утринни Слова, 8 март 1942 г.

[Лъчезарна]

Ти, ако поставиш един човек в любовта си по-горе от тебе, ти ще го намразиш. Всеки човек, когото туряш по-горе от себе си, ще го намразиш.

 

Всеки човек, когото туряш по-долу от себе си, той ще те намрази. Всеки човек, когото туряш по-горе от себе си, най-първо ще те възлюби, но ти ще го намразиш.

 

Всеки човек, когото ти туряш по-долу от себе си, ти ще го възлюбиш, но ще го подцениш и той ще те намрази.

 

За да [не] се яви омраза, ти ще го държиш наравно на себе си, и за да не те намрази, ще го държиш равно на себе си.

Следователно, за да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си – за да не го намразиш и за да не те намрази и за да се разбирате. И тогава отношенията между вас [ще бъдат] по Закона на Любовта [и] ще се споразумявате.

 

Онези хора, които се обичат, те са като човешките крака. Веднъж единият отива напред и върху другия пада тежестта, после се сменят. Да се обичат, то е законът на съвместния живот.

 

Да обичаш някого значи в един момент да носиш тежестта, в следующия момент той да носи тежестта. Когато има правилна обмяна, [тогава] има любов.

 

 

Идете при чистите извори, Неделни Беседи, 19 септември 1937 г.

[Лъчезарна]

Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето.  Можеш да я почувствуваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота.

Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли живота по всички посоки и ще даде на човека това, което той желае. Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието ще реализира не цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата.

В Любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон! Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта, това не е вярно!

Казваш: „Колко съм нещастен!" - Ти си нещастен в чувствата си, а не в Любовта. Тогава ще кажеш: „Нещастен съм в своите чувства, но щастлив съм в своята любов!" Защо? Защото Любовта, която имам, никой не може да ми я вземе!

~

Любовта ще дойде в света, ще се въплъти. Тя ще спаси света! После ще се въплъти Мъдростта. Ще видите образа на Любовта - какво нещо е! И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота на живота - грях, страдания, Всичко!

Животът сега започва, с великото в света! Колко животи са минали безполезни! Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото! И ще се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде! И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален! Ще казвате тогава: "Едно време бях сляп, сега виждам!" Тъй ще се насърчавате! То не е само за утешение - това са реални неща, хубави работи!

Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете!" А в Новото учение се казва: ,Любете се един друг, за да живеете". Ще бъде то!

 

 

Разговори на Ел шадай - Екскурзия на 8 ноември 1927 година, Боян Боев

[Лъчезарна]

Сега ще ви кажа следната истина: 

За човека трябва да мислите, а после да го обичате. 

За Бога е точно обратно: Бога трябва първо да Го любиш, а после да мислиш за Него. 

Значи, в това отношение в света има само едно изключение и то се отнася до Бога. За Бога, първо трябва да Го обичате, а после да мислите за Него. За човека е обратно: първо трябва да мислите за него, а после да го обичате. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие Свое“. Значи, Той първо е помислил за човека. Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека, а после да го обичаме. 

Дойде ли до Бога, първо трябва да Го обичаме, а после да мислим за Него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта, а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта.

Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако не го пазите, вие няма да имате никакви резултати. Опитът ви ще излезе несполучлив. Ако го пазите и прилагате, всичко ще ви върви добре. Само Един има в света, Който заслужава да Го обичаме без да мислим. Това значи: първо ще Го обичаме, а после ще мислим за Него. Ако и за човека приложим същия закон, какъвто е за Бога, ние ще влезем в едно противоречие.

Сега, понеже няма нито един от вас, който да не е играл ролята на любовта, който да не е обичал, кажете ми: как бихте определили вашата любов? Опишете ми какво е останало от вашата любов. Аз бих желал да ми дадете едно малко парченце, което е останало от вашата любов. Ако ми донесете едно малко парченце от вашата любов, аз бих ви платил за него колкото искате. Сега за една стара английска лира се плащат хиляди английски стерлинги.

Любовта не е нещо, което не се плаща. Тя минава от един живот в друг. Човек може да заспи, но като се пробуди, любовта пак действува в него. Любовта действува и в сънния живот, и в будния. Любовта действува и на Земята, и в другия свят. 

Дето и във вселената отидеш, все ще разбереш един закон, а именно: любовта действува навсякъде, но хората се различават само по степента на своята любов. 

 

 

Разумният човек, Неделни Беседи, 7 февруари 1937 г.

[Лъчезарна]

...противоречията в живота се дължат на неправилните отношения между доброто и злото. Ето защо, не се влюбвайте нито в доброто, нито в злото. Влюбиш ли се в тях, те ще ти дадат такива уроци, за които ще платиш скъпо. Прилагай доброто, без да се влюбваш в него. Работи със злото предпазливо, както опитният химик работи с киселините. Ще кажете, че човек е дете в живота, не може да се обвинява за погрешките си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдаваш човека, това значи да му направиш временна услуга. После той сам трябва да свърши работата си.

Следователно не се оправдавай за погрешките си, защото, рано или късно, ти трябва да ги изправиш. Нещата могат да се отложат за известно време, но не могат да се избегнат завинаги. Злото е красива мома или красив момък. То изгаря всеки, който се докосне до него. Много моми и момци, майки и бащи са изгорени от злото. Бедни и богати, учени и прости също са изгорени от злото. Как е станало изгарянето? – Като се влюбили в злото. За да не изгаряте, не се влюбвайте в злото, не му пишете любовни писма, не сядайте с него на обща трапеза. По-добре остани сам, в уединение, отколкото да бъдеш в обществото на злото. Какво ще направи вълкът, като срещне овцата? Той ще я пита откъде иде, къде отива, как се казва и неусетно ще я нападне и изяде. Какво ще направи крадецът, като види богатия търговец? Той ще се запознае с него, ще го пита за здравето му, за работите му, докато неусетно го обере и изчезне.

Запитали един от мъдреците на Египет какво представлява злото. Той стиснал устата си и нищо не отговорил. На същия въпрос Христос отговаря: „Не противи се на злото!“ Срещнеш ли го някъде, мини край него, поздрави го и върви напред. Речеш ли да се бориш с него, ще си навлечеш такова страдание, от което главата ти ще побелее. Повечето от съвременните хора са непризнати герои, които се борят със злото. Който се опитал да се бори със злото, той всякога бил тъпкан от него.

Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото. Как ще се бориш с една стохилядна армия, добре въоръжена и обучена? Ти излизаш сам срещу толкова хиляди души, които всеки момент ще те унищожат, и нищо няма да остане от тебе. Колкото можеш да се бориш със злото, толкова и със стохилядната армия. Не предприемай работи, които не са по твоите сили. Не е позволено на човека да се бори със злото. За предпочитане е да се свържеш с тези сто хиляди души чрез доброто, отколкото със злото. Голяма сила е злото. Ако искаш да воюваш, бори се с греха, със слабостите и пороците в себе си, а не със злото. Не оставяй то да те управлява. Стани господар на злото, а слуга – на доброто. Познай злото, без да се свързваш с него.

Като се говори за злото, това не значи, че трябва да се страхувате от него. Важно е да не се борите със злото, за да не изпаднете в положението на петгодишно дете, което излиза да се бори с 25-годишен момък, който е трениран в изкуството да се бори. Като погледне към детето, момъкът казва: „С деца не се боря“. Така казва и злото: „С деца, със слаби и немощни хора не се боря“. Велика сила е злото! Смешно е да се бори слабият с него. Той трябва да отстъпи мястото си на силния, да се бори със злото. Мнозина се запитват защо Бог допуснал злото. Това е един от неразрешените въпроси. Каквито обяснения да се дадат за него, той пак ще остане неразбран.

Неразбраните въпроси имат отношение към бъдещето. Днес трябва да се занимавате с въпроси, които са близки до вас, които могат да се разберат и приложат. Ще каже някой, че злото трябва да се победи. Обаче досега никой не го е победил. Който се е борил със злото, на прах се е превърнал, нищо не е останало от него. Да се бориш със злото, това е все едно да се бориш с целия свят. Можеш ли да издържиш тази борба? Силно е злото, но и то има една слаба страна, а именно: не може да издържи на топлината на Любовта.

Единственото нещо, което може да ви запази от злото, това е топлината на Любовта. Тя е щитът, с който можете да се браните. Най-малката топлина на Любовта е в състояние да ви запази от злото. То бяга от нея като от чума. Значи единственият неприятел на злото е топлината на Любовта. Как трябва да се прояви и запази топлината на Любовта? За това има правила, но те са колкото прости, толкова и сложни. Затова не мисли върху неразбраното. И не носи това, което не можеш да носиш. Често хората се запитват как може да се спаси светът. – Това не е работа на хората. Който е създал света, Той има грижа за него. При това светът не се нуждае от спасяване. Ако трябва някой да се спасява, това е човекът.

~

Днес всички хора се намират пред злото. Какво трябва да правят? – Едно от двете: или да проявят любовта си, или да бягат. Ако имат топлината на Любовта в сърцето си, злото ще отстъпи; ако нямат тази топлина, нека бягат далеч от него, да не ги смаже. Злото мачка всеки, който не носи топлината на Любовта в себе си.

Ще кажете, че не разбирате как трябва да прилагате топлината на Любовта. Наистина, този въпрос е неразбран, но и злото, и доброто са мъчни за разбиране. Представете си, че между десет млади момци влезе една красива мома. Какво ще правят момците? – Те ще се скарат и сбият за красивата мома. Всеки ще иска да задържи момата за себе си. Ако момците и момата не са разумни, ще се сбият. Това показва, че те дават път на злото. Ако са разумни и познават законите на живота, всеки от тях ще отстъпи момата на другите и няма да се бият. Така трябва да постъпват хората, ако са гладни и разполагат само с един хляб. Десет души са те, а хлябът е един. Вместо да се бият за него, по-добре всеки да го отстъпи. Разумният знае, че някъде го чака един хляб. Ако тук не получи нищо, от друго място ще му се даде. Ще кажете, че слабият отстъпва. Така е в животинското царство, където правото е на силния. Обаче в човешкото царство разумният и силният отстъпва. Бъдете разумни и отстъпвайте пред злото, за да не ви смачка и унищожи. Когато влакът минава, не стойте на релсите. Като замине, може спокойно да стоите на релсите. Обаче видите ли, че иде втори влак, пак бягайте настрана. Има време да стоите на релсите.

Щом иде злото, трябва да отстъпите, да му направите път, то да мине. Това значи да прилагате Любовта и да се ползвате от нейната топлина. Знание е нужно на хората – истинско, положително знание. Днешното знание може да им проправи само една трета от пътя, двете трети остават непоправени. Придобиете ли истинското знание, вие ще проправите целия си път и ще станете господари на себе си. 

 

Топлината на Любовта, Утринни слова, 12 януари 1936 г

[Лъчезарна]

Казва Йоан: „Бога никой никога не е видял“. Право е в кое отношение? Бога без любов не може да го видиш. Само с любовта се вижда Бога. Когато някой казва, че е сляп, то значи, че няма любов. Всички хора, които нямат любов, са слепи, те не виждат.

~
В света има един промисъл. По пътя, по който ще минем Бог е оставил от всичко онова, което е необходимо за нас. Бог е направил така, че във всеки човек, когото срещнем оставено е благо за нас. При животните, при дърветата, при изворите, дето и да седнеш, ще благодарим, че има нещо да вземем. Ти оставяш, не го вземаш, търсиш нещо друго.

 

Седиш на един камък, на втори камък, при едно дърво, при друго, при един човек, при други, казваш: Побеля ми главата, всичките хора не са божествени. Само ти си божествен човек, свят човек, като тебе друг няма. Всички са лоши, само ти си добрият човек. Целият свят е вътре в Бога. Всичко онова, което е в Бога е велико. Единствената нечистота, която съществува, то е онова, което съществува вътре в нас, индивидуално във всеки човек. Всичките хора понеже не живеят по Бога частично нечистотата съществува вътре. 

~
Ние в този живот трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал. Ние трябва да благодарим на Бога за ушите, които ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за устата, за носа, за ръцете, за краката, за сърцето. Искам да ви кажа, как трябва да благодарим. 

Представете си, че дойде някой виден цигулар да свири. Зимно време, хората са немарливи, не знаят, че салонът трябва да бъде отоплен. Тогава цигуларят иска да свири. Казвам: Аз човекът, който разбирам, ще се завзема да приготвя условията, ще се завзема да се отопли салонът. Трябва му пиано. Ще намеря най-хубавото пиано. Ще го опитам. Ще взема участие всичките столове да са наредени хубаво, да има ред и порядък. 

Аз ви питам колцина от вас отоплявате божествения салон тъй както трябва Господ да дойде. Колцина от вас отоплявате този салон, както трябва? Казвате: Ние 20 години как сме тръгнали в този път. Аз от няколко хиляди години, считам че нищо не зная, вие от 20 години всичко знаете. Има едно знание на бит пазар, вехтории се продават, обуща, пребоядисани дрехи. В религиозния свят аз ви виждам, облечени в такива вехтории. Ще ви дам един съвет, никога не обличайте стари религиозни дрехи. Ще намериш най-добрата дреха, направена от най-добра материя.

Сега вие искате възкресение. Намерете в живота си един ден, дето сте служили на Господа тъй както трябва. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, дето целият ден сте мислили само за Господа. Сега какво значи да мислиш за Господа? Да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому на земята, пък Той не може да слезе, ти да схванеш и веднага да свършиш работата. 

Някой е болен, молил се е на Господа да му изоре нивата, Господ няма волове да оре нивата, ти ще идеш да изореш нивата да свършиш работата заради Господа. Някое дете се е молило на Господа, дрехи няма, зимно време е. Господ няма да прати ангелите на земята, ти да се сетиш да свършиш работата на Господа. Двама души се карат някъде, били са се, както често става, да идеш ти да свършиш Божията работа. Виждал съм бащи, които са били синовете си, виждал съм и синове, които са тупали бащите си. Синът се моли и бащата се моли, да дойде някой да каже какво да правят. 

Господ няма да слезе, но ти да идеш и да свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа.

...Всеки, който люби, ще види Бога. Всеки, който не люби, няма да види Бога. Когато някой не вижда Бога, това е ад. Когато някой вижда Бога това е. Сега ви пожелавам да слушате, когато Господ ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате....

Най-красивият ден, 16 април 1944 г.

[Лъчезарна]

Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел? – Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърцето?

 

Първият опит на сърцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи. Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката.

 

А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друга опитност. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или можете да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем.

 

И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърцето, да се занимава с работите на сърцето. Не туряйте сърцето си на мястото на ума си, да се занимава с работите на ума. Сърцето да се занимава със своите работи и умът – със своите работи. Когато сърцето изучава реалните работи и умът – идеалните, тогаз ще имате най-малко противоречия в живота си. Пак ще имате противоречия, но по-лесно ще се разрешават. Да допуснем, че във вас влезе чувство на съмнение. Как ще лекувате съмнението? Съмнението е един вид най-малкото обезверяване. За да отмахнеш едно съмнение, трябва да имаш вяра. Тая вяра трябва да почива на законите на реалното и на идеалното, на законите на сърцето и на ума. В тия два свята ти едновременно трябва да търсиш разрешението. И не трябва да разрешаваш съмнението извън твоето сърце и извън твоя ум. 

 

~

Ако сте обичали, очаквайте да ви обичат. Ако не сте обичали, обичайте! Ако са ви обичали, обичайте, за да има отплащане, за да се отплатите. Отплащане, обмяна трябва да има в природата. Щом спрете тая обмяна, щом няма обмяна, идат нещастията. Всички нещастия, страдания, които идват, показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Защото каквато Любов показвам аз към някого, такава и той ще покаже към мене. И каквато Любов Бог е дал нам, ние същата Любов трябва да покажем към него. Нали е казано: „Христос дойде на земята, за да покаже Любовта, която Бог Му е дал.“ Ние трябва да покажем оная Любов, която Христос ни е дал. И ония пък, които възприемат нашата Любов по-долу, и те трябва да я дадат още по-долу. Така трябва да се направи цял един кръг. Движение има вътре в Любовта. Ако ти не можеш да проявиш Христовата Любов, как ще проявиш Божията Любов? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на хората, да понесе страданията такива, каквито малко хора могат да понесат. Не мислете, че Любовта няма страдания. Сега има у хората само едно самочувствие. Има големи задължения в Любовта! Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава, и малко взема, това трябва да имате предвид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд.

 

Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно със сърцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва живота. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот във вас.

 

Писанието казва: „И това и живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.“ Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По мое разбиране е това. Реалното е Христос. Със сърцето си трябва го опитате. И ако ти не си опитал Христа със сърцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: „Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите?“ Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не!

 

Казвам: Да изучаваме света така, като Бог го е създал. И досега вие не знаете защо е вашето сърце. Само сърцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисълът, целта, към която се стремим. След като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът – това, което всички търсите.

 

~

Та в ума ви да остане съществената мисъл: Сърцето ви да се занимава с изучаването на реалното; това е Любовта. Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното. А пък двата процеса, съединени във вас: Реално или Любовта и Мъдростта – вие по този начин ще изучавате истината и нейното приложение в живота. Когато приложим тия три метода, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите.

 

Днес започнете тъй да разбирате. Не че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното го чоплите със сърцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното със сърцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо.

 

Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: „Другояче не може ли?“ Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв е излизала от порите Му. Христос е разрешавал трудни въпроси.

 

Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две разпъвания: Когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста. А когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.

 

Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст. Сами не можете да слезете. Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста, и да ви обвие с плащеница. И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот.

 

Сега да ви дам добрата страна: Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни. Те няма да бъдат во веки веков. 

 

Реалното и идеалното, ООК,  28 юли 1937 г.

[Лъчезарна]

Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство?

Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. 

И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е. да цени малките величини. Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.

Иде час, Рилски Беседи, 24 август 1932 г.

[Лъчезарна]

Казваш: „Трябва да се обичаме“. Това е вярно по отношение закона на Любовта. Значи ще обичаш Любовта, няма да обичаш безлюбието. Ще обичаш Мъдростта, няма да обичаш глупостта. Ще обичаш Истината, няма да обичаш лъжата. Казваш: „Да обичаме всичко!“ – Можеш ли да обичаш глупостта? Ще обичаш Мъдростта, която носи светлина, а не глупостта, която отнема светлината.

Да обичаш някого, значи да му дадеш нещо от себе си. 

Какво ще дадеш на глупостта, която те обрала, взела ти всичко? И да искаш, няма какво да дадеш. Невъзможно е да обичаш и да не дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на Бога? Трябва да Му дадеш сърцето си. Той иска сърцето ти.

„Сине мой, дай ми сърцето си!“ Единственото нещо в човека, неустроено, неорганизирано, това е неговото сърце. Там всичко е объркано. На това се дължи нещастието на човека. Понеже обича човека, Бог иска да му помогне, да го освободи от страдания. Той иска сърцето му, за да организира този объркан свят. 

Мъчно се убеждава човек. Той казва: „Как ще си дам сърцето? Какво ще правя без сърце, къде ще го намеря?“ Това е фигура на речта. Въпреки всичко, светът е така създаден, че един ден ще дадеш сърцето си...

Четири погледа, Утринни Слова, 13 февруари 1938 г.

[Лъчезарна]

Единственото нещо, което всякога дава даром, е Любовта. Другите неща не дават даром. Следователно всяко нещо, което идва от Любовта, даром се дава. Това е вътрешен закон, вътрешно правило. Щом не даваш нещо даром, то не произлиза от Любовта. Ако нещо не ти се дава даром, не го изисквай. То не е дадено от Любов. Само Любовта дава доброволно. Всяко нещо, дадено насилствено, без Любов, произвежда противоречие. 

 

...Най-напред ще започнете с Любовта, тя трябва да бъде основата. Когато получавате нещо даром, вие сте свободни. Също и когато давате даром, вие се чувствате свободни, чувствате една радост в себе си. Когато даваш пари с лихви, при известно условие това е цяло главоболие. Ти си мислиш, че с това си направил добро. Може да е добро, но то не произтича от Любовта...

 

...„Даром сте взели, даром давайте.“ На онези от вас, които разбират закона, казвам: „Даром сте взели, даром давайте“. Който прави сметка, какво е дал и какво трябва да получи, неизбежно изпада в противоречия. Законът на даването разрешава всички въпроси, недоразумения, сиромашия, здраве, свобода – всичко се разрешава. С даването започва разумният живот...

 

Даром давайте, Утринни Слова,  1 май 1938 г.

[Лъчезарна]

Ценността на един човек е любовта, която изтича. Божията Любов трябва да тече през вас като извор. Христос казва: „Аз ще бъда извор вътре във вас.“ Казвам: Станете носители на новото учение, носете Божията Любов. 

Не, че не е било досега. Ще приведа онзи пример за един турчин, на който не му вървяло и той се молил да му покаже Господ защо не му върви. Една вечер иде един ангел, завежда го в невидимия свят, показва му извори, чешми, направени все от мрамор. Всички текат много изобилно и ангелът разправя, тази чешма на еди кого си, онази на еди кого си. Дохожда до една чешма, която едва цицирика, едва тече, казва: „Тази чешма на кого е?“ – „Тази е твоята чешма.“ – „Защо е такава?“Казва: „Сърцето ти е много затворено. Не прилагаш, направи го малко широко.“ Той взел пръчка и започнал да тика в чешмата, за да я отпуши, но като тикал, счупил пръчката и запушил съвсем чешмата. Не се старайте с клечка да отворите вашето сърце! 

Мъчна работа е да се отвори човешкото сърце. Закон има на жертвата. Докато човек не жертва стария живот, докато човек не жертва своите стари възгледи, навици, привички и да се облече в новата форма на светлината, на топлината, мъчно е човек да слугува на Бога. 

Мъчно може човек да угоди на Бога без любов. Мъчно е човек да угоди на своите ближни, мъчно е човек да угоди и на себе си, ако не включва себе си в тази любов. Към Бога, към ближните си и към себе си заедно със своята любов.

...Всеки може да обича. Малката любов, Божествената любов, която тече в нашето сърце, във всеки може да тече.

Вам завещавам царството, Неделни Беседи, 2 юли 1939 г.

[Донка]

Цитат

 Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат, да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тая причина е любовта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напред. Види ли, че някой се обезсърчил, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свириш, аз ще те слушам. Любовта говори на човека и отвътре, и отвън, и същевременно го слуша.

Божественият ден