Мисли от Учителя за Живота

[Таня]

Сърцето е най-силната помпа, която съществува в света. Почти цели 120 години сърцето постоянно работи, с много малки поправки.

Казвам: Животът има една вътрешна страна, която хората не разбират. Какво представя физическият, какво духовният и какво Божественият свят, те не знаят. Това са само понятия за тях. Казвате: „Човек трябва да бъде духовен. Трябва да бъде телесно здрав.“ Това са само въпроси. По кой начин човек може да бъде здрав? Здравето е само резултат на физическия свят от мислите и чувствата на човека.

Ние виждаме, че колкото хората са по-учени, толкова и техните произведения, както и техните работи, които те правят, са по-устойчиви. Например, по часовника вие може да познаете какъв е майсторът, който го е правил. И като разглежда тялото си, човек сам за себе си трябва да разбира какво има в себе си, какво е създал сам той. Човек има едно тяло, но не е запознат с него, не го познава. Ние живеем в една къща, в един дом, но не познаваме устройството на този дом, на своето тяло. Вън от това, ние имаме такъв замах, като че сме господари на живота си и си задаваме въпроса защо светът е така създаден.

Тъй както вие задавате въпроса, светът не може да се създаде. Какво е светът? Светлината, която изтича от Бога, създадена ли е? Това са дълбоки въпроси, върху които хората няма защо да спорят. Може да се запитвате: тъй както светът е създаден, Бог ли го е създал? Хората са писали много по този въпрос. Но дали е вярно това, което те са писали?

Съвременните учени, например, искат да ни убедят, че човек е произлязъл от маймуната. Нямам нищо против това твърдение, но доколко е вярно то? Други учени искат да ни убедят, че човек е създаден от Бога. Ако приемем това твърдение за вярно, тогава може да се запитаме: как е възможно човек, който е създаден от Бога, да има толкова и такива дефекти? Или, ако приемем, че човек е произлязъл от маймуната, как може той да произлезе от толкова глупаво животно?

Човек седи много по-горе от маймуната. Някои окултисти казват, че маймуните са претърпели някакъв крах. Някога те са били на Месечината и тяхната еволюция не е завършена. Оттам са били изпъдени. Въображението в маймуните е било толкова силно развито, че те са мислили, какво могат да направят всичко. Едно е вярно: маймуните имат толкова силно подражаване, както никои други животни. Но какво могат да направят с това подражаване? В подражаването си маймуната е първокласна.

Има един анекдот, в който се разправя за голямото подражаване на маймуните. Един арабин от едно африканско племе минавал през една гора, дето живеели много маймуни. Той бил търговец и носел един голям товар от фесове за Турция. По някакво стечение на обстоятелствата той се уморил малко и решил да дремне под някое дърво. Отворил товара си, извадил един фес и го турил на главата си и легнал под дървото да поспи малко. В това време маймуните се доближили до него, отворили торбата и всеки си взел по един фес и се качили на дърветата. Като се събудил, арабинът останал изненадан: товарът бил съвършено празен, а по дърветата видял много маймуни с фесове. Те подражавали на него. Той започнал отдолу да ги замеря с кокосови плодове, да свали от главите им фесовете. Но и маймуните правили същото. Те го замервали отгоре с кокосови плодове. Най-после, отчаян, че нищо не може да направи, той си казал: „Отиде търговията ми! Поне да хвърля и моя фес, че нищо не ми остана в товара!“ Като видели маймуните, че той хвърля феса от главата си, и те направили същото. Всичките фесове били на Земята.

Но по някой път и ние се намираме в положението на този арабин, който тръгнал за Турция да продава фесовете. Като видим, че нищо няма да стане, хвърляме фесовете си и работите ни тръгват напред.

И сега, ако от един пример не се извади една поука, той сам за себе си нищо не означава. Маймуната представя низшето в човека. Човек има желание да се покаже. Той има особено понятие за себе си. Човек мяза на малко дете, което още нищо не знае, но има желание, стремеж да заповядва на майка си и на баща си. И действително, децата имат магическа сила в себе си. Заплаче ли едно дете, всички го слушат, задоволяват желанията му. Обаче, ако дядото заплаче, никой не го слуша. Има нещо, което дядото не знае. Човек трябва да знае как да плаче.

„Какво знамение показваш нам, като правиш това?“ Знамението се отнася за онзи, който разбира законите на природата. Щастието и добрият живот се обуславят от човешкия ум, от човешкото сърце и от човешките постъпки. Щастието на човека зависи от устройството на неговия мозък, от неговата глава. Затова казват, че човек тегли от главата си, както и от мозъка си. Същото може да се каже и за сърцето на човека. Също така щастието зависи и от симпатичната нервна система. Значи всичко в живота на човека зависи от неговия стомах, от неговите дробове и то не като прост процес, но като сложен процес, който става в организма на човека.

Ние често си задаваме въпроса защо Бог е създал така света? Като си задавате този въпрос, мислите ли, че някой ще ви отговори на него? На този въпрос не може да се отговори. Някой страда и пита защо страда. Не се отговаря. Той задава въпроса един, два, три пъти и като не му се отговори, започва да мисли.

Когато човек се научи правилно да мисли, да чувствува и да постъпва, той се намира вече на път, дето може да устрои живота си донякъде в съгласие с великите закони на природата.

И сега казваме, че Бог е създал всички хора по Свой образ. Има нещо в човека, създадено от Бога, но тази дреха, в която сега сме облечени, не е създадена от Бога. И затова Писанието казва: „Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Създаденият човек по дух, т.е. истинският човек, още не се проявява. Засега както живее човек, в него се проявява животното-човек.

Три неща трябва да дойдат, за да възкръсне човек: Любовта в своята чистота, Истината в своята чистота и Мъдростта в своята чистота. Истина значи да се освободи човек напълно, да се чувствува свободен. Свободен може да бъде само онзи човек, който разбира Божия закон, който обича в цялата природа. Не онези подробности, но онзи принцип, който регулира човешкия живот.

По някой път хората питат: „Какво нещо е Господ?“ Той се отличава с такова велико търпение! Нито едно живо същество, нито един ангел, нито един адепт няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всичките хора, които гълчат, които грешат, Той казва: „След време [и] тези хора ще се поправят, ще се подобрят.“ След като се блъскат нашите глави, като пострадаме едно прераждане, второ, няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия Закон.

Та сега: Вярвайте в онова, което Бог е вложил в главата ви. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в сърцето ви. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в ръцете ви. Ще работите.

Да мислиш правилно, да чувствуваш правилно и да постъпваш правилно, това е най-хубавата музика, която човек може да развие, да приложи и да осъществи в живота си.

Какво знамение показваш нам от томчето Приготовленията на сърцето

Редактирано Март 24, 2009 от Таня

[Таня]

Ще прочета няколко стиха. В какво седи животът? – Животът е изявление на Любовта. „Бог е Любов“, „Аз съм Бог твой“, „Аз съм цвете Сароново“, „Да възвисим сърцата си и ръцете си към Бога“. „Обичай прочее Господа, Бога Твоего, защото Любовта е крепка“. „Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце“. (Учителят чете 13-та глава от Първо Послание към Коринтяните.) „Обичайте се един друг с братска Любов“.

Има неща, които трябва да станат ясни. Три неща човек трябва да има в ума си: Да мисли добре, да чувствува добре, да постъпва добре.

Мисълта е основанието, в което Бог се проявява. Тя е първият образ на Бога в света. Чувствуванието, това е вторият образ на Бога. Мисълта трябва да се прояви в чувствата, а постъпката е третото проявление на чувствуването. Едно чувствувание не може да има своя образ, ако ти не постъпваш добре. В постъпките, то е вече човекът. Единственото същество, което постъпва. Ти не може да постъпваш, ако не си мислил. Ти не може да постъпваш, ако не си чувствувал.

Следователно, когато казваме една добра постъпка, разбираме една Божествена мисъл, която в нас е влязла и подразбираме едно Божествено чувство, което се е вляло в нас. И така, че чрез нашата постъпка ние се изявяваме.

Философията на живота седи така: Вие питате какво нещо е Бог в света. Англичаните имат едно изречение и те казват: „Туй е абсолютно“. Пък за да се определи туй, туй не се дели. „All“ (оол) – значи всичко в света. Едното, всичкото, то е неделимо, то е Бог. Другото всичко се дели. То е безбройното в пространството. И на него се туря всичко. Всичко във всичкото и всичкото във всичко.

Сега вие понякой път усещате, че в живота ви има някое противоречие. От какво произтичат противоречията? – Представете си, че вие имате изобилно вода. Направите един вход много тесен. Направите силно налягане на туй течение. Ако искате тази вода да я изкарате из този малкият канал, тогава вие ще направите голяма струя, да изхвърли надалече. Но ако турите на тази, голямата вода голямо отверстие, няма да църка надалече, наблизо ще излиза. Ако идете в Америка и видите големият водопад на Ниагара с милиони тонове вода се излива, прави само една крива линия.

Сега, най-първо трябва да схващате, че Бог е във всичко в света. Той е във всичко. Вие казвате, че Бог е в мене, отчасти е във вас и вие отчасти сте в Бога. Защото ако Бог е всичко във вас, няма какво да се проявява. Ако всичко сте в Бога, няма какво да се прояви, но Бог е отчасти във вас. И следователно всичкото усилие на човека е да прояви Бога в себе си. То е усилие. Пък, понеже Бог е Великото, Вечното Начало, ние правим усилие, за да се прояви. Всеки ден в нас трябва да се проявява Божественото и тогава на другата страна, може да кажем пак на човешки език, че в Бога има усилие и Той да се прояви в нас. Ние искаме да се проявим в Него, да станем големи, велики, славни, силни. В Бога има желание да стане малък, да се сниши, да стане достъпен за нас.

Следователно Бог има един стремеж, ние имаме друг стремеж, и едновременно Той коригира нашите стремежи, нашето поведение, понеже ние като ставаме големи, не разбираме онзи велик закон, с който управлява света. Когато придобиваме сила, изопачаваме своя характер.

Следователно, в живота, от християнско гледище, ще турите Любовта на мястото на мислите, ще турите вярата на мястото на чувствуванието и ще турите надеждата на мястото на постъпките и ще имате един свят съобразен. Те не съставляват три различни свята, но съставят един свят. Всеки един свят се прелива в другия. В надеждата човек се облича във физическо тяло. Във вярата той се облича в чувствувания, със сила се облича, а със своята мисъл, той става разумен и мощен във всички свои постъпки.

Казваме: В света всичко е възможно само когато Любовта действува. В света всичко е възможно само когато вярата действува. В света всичко е възможно, когато надеждата действува. Или казано другояче: В света всичко е възможно, когато правилно мислим, както Бог създаде света. В света всичко е възможно, когато ние чувствуваме, както Бог е създал света. В света всичко е възможно, когато ние постъпваме така, както Бог е създал света. Всичко е възможно.

Източник: Божествено ръководство от томчето Запалена свещ

Редактирано Април 15, 2009 от Таня

[Таня]

Сега ние туряме един закон кого да обичаме. Първото нещо в света е: ние трябва да обичаме Бога. Ти ако Бога не може да обичаш, никого не може да обичаш извън Него, понеже всички живеят в Него. Като обичаш Бога, Той ще те научи как да обичаш другите хора. Щом не обичаш никого, туй показва, че не обичаш Бога. Нищо повече. Понеже всички живеят в Бога, Той ще те научи как да обичаш другите хора. Тогава, ако обичаш, ти си човек, който растеш.

Сега някои казват: „Не си струва да люби човек.“ Погрешно схващане. Културата, щастието, блаженството, силата на човека, богатството на човека, здравето му, всичко туй зависи от закона на Любовта, в който той върви. Без любов идат обратните резултати в света. Може той да не съзнава, че люби, но този човек върви по пътя на любовта. Любовта не е само да я понасяш, но трябва да вървиш по онзи закон на Любовта и тази Любов да работи вътре в твоята душа. Тогава за кого човек трябва да живее? Трябва да живее за Бога, за да може и Бог да живее заради тебе. Когато ти работиш за Бога отвънка, когато ти живееш за Бога отвънка, Бог ще живее вътре в тебе. Той ще работи в тебе. Когато ти Му слугуваш отвънка, Той ще ти слугува отвътре. Ако ти не си внимателен към Божиите работи, Бог няма да бъде внимателен към твоите работи. Ти ще загазиш съвсем и главата ти ще побелее; пък ако Му служиш, не е било време в света човек да е бил изненадан. Който е служил на Бога, този човек ще расте, той няма да се спре в тази фаза, в която е бил досега. Туй положение, от което той излиза, само една Божествена мъдрост, само една Божествена любов може да ни извади от сегашното положение на живота. Каквото и да казваме, нас ни очаква една голяма сила.

Не отлагай каквато и да е работа, която животът иска. Едно нещо никога не отлагай. И в мисълта. Първото правило: Никога не отлагай едно добро желание, никога не отлагай една добра постъпка, ако искаш човек да станеш в света. Тази постъпка, още като ти дойде на ум да я направиш, и насън да е, стани от леглото, не я оставяй за другия ден.

Сега искам да остане една мисъл. Не да ви оставя, но да събудя у вас онази самоувереност, която имате, да уповавате, да опитате. Има един вътрешен закон: да вярвате в онова, което е вложено във вас, да вярвате във вашия дух, да вярвате във вашата душа, да вярвате във вашия ум. Аз говоря за ума, който Бог е вложил. Да вярвате на вашето сърце. Има вторични неща, на които човек не може да вярва. Този дух е излязъл от Бога. Тази душа е излязла от Бога. Този ум, който имате, е излязъл от Бога. Това сърце, което имате, то е излязло от Бога. Всичките сте излезли от Бога. То пулсира, има един Божествен ритъм.

И духът, и душата, и умът, и сърцето пулсират според ритъма, който е в Бога. Ако вие държите тази хармония, от вас всичко ще стане. Ако нарушите този ритъм, веднага няма никакъв смисъл в живота.

Вие всички се стремите към един нов живот, благороден и възвишен, един нов живот – той е живот на възкресение. Новият живот е живот на любовта, дето омразата ще изчезне, хората ще се променят и ще живеят тъй, както трябва. Всички ще живеем за Онзи, Който е умрял за тях и е възкръснал. Значи, Който знае пътищата, по които човечеството трябва да мине.

Та, казвам: При сегашните условия в света трябва на хората един велик подтик на техния дух. Човек никога не трябва да отказва на своя подтик. Един подтик имаш към доброто. Той казва: Ако искаш човек да станеш, ако искаш да възприемеш една истина, не отказвай на туй желание да възприемеш истината, не я отлагай. Искаш да създадеш нещо, да напишеш нещо – не го отлагай, дай ход на работата. Казваш: „Тази работа не е за мене.“ Дойде ти на ума вечерно време да пееш. Пей! Ти казваш: „На стари години сега ще пея. За кого ще пея?“ Досега си пял за хората. Сега пей на себе си. Най-добрата публика си ти, самият човек. Ти сам си и най-добрият певец, и най-добрият слушател, най-добрата публика си ти. Стани и пей!

Питам: Ако ви дойде вечерно време един подтик да пеете, каква песен бихте пели? Аз зная, може да ви приведа, не искам да засягам, много песни бихте пели. Аз бих пял така: „Велик е пътят на любовта, през която животът се проявява. Аз се радвам, че съм в този път, за да видя тази светлина, която за пръв път виждам.“ Така ще пея. Като стана сутрин, моите работи ще се оправят. Знаете ли какво нещо е любовта? Тази е силата. В любовта има велика сила.

Не живея за себе си от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Ще взема този стих: „И това като рече, духна и каза: „Приемете Духа Светаго.“

В природата съществува едно различие като една необходимост при органическото развитие на хората. Съвременното човечество трябва да научи закона на това противоречие. Това противоречие докато не се разбере, не може да има прогрес. Сегашните хора имат едно разбиране. Като срещнеш учени хора, така говорят, като че всичко знаят. Богатия като срещнеш, като че всичкото богатство има. Силния като срещнеш, като че всичко може. Религиозният като че всичко знае, като че е бил на Небето, а пък като го видиш по-отблизо, ще видиш, че не е бил в небето и е много бос. Говори за това, което не знае. Не е лошото в разправянето, но човек никога не трябва да разправя за неща, които не знае.

Смисълът на живота седи в разумното.

. Всички, които страдат от женитбата, са прибързали. Не трябва да бързаш! Твоят възлюбен ще дойде така точно, както изгрява Слънцето. Детето е подарък отгоре. То трябва да се роди навреме. Някой казва: „Трябва да си имаме дете.“ Детето е една книга, която е пратена отгоре, но като не знаеш азбуката на тази книга, на санскритски ли е, на ватански ли е, на адамитски ли е, не може да четеш книгата. Какво нещо е твоята възлюблена? Това е една книга, която ти е пратена да четеш. Ако не четеш тази книга, не може да я обичаш.

И за да обичаш Бога, същият закон е. Ако ние не знаем да четем тази природа, тази книга, която е отворена пред нас, как ще обичаме Бога? Бог се изявява и в малкото, и в голямото. Тогава ние търсим Бога, търсим Го тук, търсим Го там и не може да Го намерим. Един светия се обезсърчил, намислил да се пожертвува. Казва: „Няма смисъл животът.“ Казал: „Търсих Те, Господи!“ Отива при едно дърво и рекъл там да умре, под дървото, и който го намери, да го погребе. Седнал той, 40 деня постил и по едно време видял плод на дървото. Като видял плода, вече не искал да умира. Казал: „Да се кача на дървото не мога; едно време можех, но сега не мога. Прояви се, Господи, бутни дървото.“ Дошъл един малък вятър, паднали плодове и той ял.

Докато не ни заведат при това дърво на живота, новото разбиране, новият живот не може да дойде. Ако не може да дойде това разбиране, да се разшири нашата душа, да могат хората да се обичат… Трябва да се обичат хората, защото душите са излезли от един и същ извор. Едно време хората бяха братя в Божествения свят, а сега, като са забравили, са станали врагове един на друг и едни са се облекли в червени гащи, други – в черни. Казват: „Ти не си като мене.“ Ние казваме: „Кое е онова достойнство, с което райската птица се отличава, че тя носи най-скъпата дреха в света?“ Никой цар не е облечен като една райска птица. Христос казва: „Ако Бог така облича криновете и райските птици, ако ние не сме облечени, коя е причината?“ То е безлюбието в света.

Всички хора трябва да се обичат, защото са Божии проводници. Ако се създаде едно общество на любов, тогава смъртта ще изчезне.

Мене са ми казвали: „Я ми придай вяра.“ Моята вяра досега никога не ме е излъгала. Моят Господ досега никога не ми е изневерил, нито пък аз съм Му изневерил. Никога не е било време, когато да е имало стълкновение между мене и Бога. Аз зная коя мисъл е направо от Бога. В мене няма желание аз да оправям света. Бог е направил света. Да направиш една такава вселена, какъв ум се изисква, каква сила, каква грамадна работа! Като дойдеш при Бога, като видиш лицето Му, да кажеш: „Определи ми малко място и аз да работя в това голямо предприятие!“

Онова, което на всички бих ви препоръчал – може да имате каквото и да е вярване, то е вашият излишен багаж. Аз бих желал една дреха, която никой да не може да отмахне. Аз бих желал да имаме един живот, който никой да не може да вземе, и една свобода, в която никой да не се меси, и едно знание, което никога да не ни изненадва. Не е въпрос всичко да знаем, но онова, което зная, да мога да го опитам. Знанието е процес на степени, от разни градации. Животните имат знание, хората имат знание, ангелите имат знание, Бог има знание, но каква градация съществува!

Казано е: „Онези, които обичат Господа, силата им ще се обнови.“ Бог не е стар, както мислят някои. Бог е единственото същество, в което няма абсолютно никаква промяна. Един и същ е през всичките векове, през всичките вечности, които са минали, Той е един и същ, неизменен.

Бог иска ние да бъдем като Него, като приложим Божията любов. Ние сега отблъскваме Божията любов и вследствие на това ние умираме от безлюбие. Ние умираме от претрупване на Божиите блага. Че, ние умираме от преяждане, от големи грижи в света. Грижим се за това, за което не трябва. Ние даваме къщата си под наем и после умираме от каране с наемателите. Даваш пари назаем и след това умираш за парите си. Та, всякога [се] умира от претрупване на онова, което Бог ни е дал.

На сегашните хора трябва любов. Проявете любовта си както знаете, не както досега, не както вашите баби, майки, бащи, не както вашите наставници. Не прилагайте любовта както те са я учили, приложете я така, както вие я разбирате. Запомнете това добре. Да ме разберете право. Както вие разбирате. Идете при извора. Не вода, която от години е турена в едно шише, но иди при извора и се напий. Това е вашата вода, тази вода, която от вас извира като любов. Не както едно време са живели бащите и майките ви. Носи любовта, която сега извира в душата ти. Това е важното. Дръжте за тази любов. Там е силата. Никога не служи на друга любов. Тази любов е, която ще допринесе нещо във вашия живот. Тя ще измени целия ви живот. Онова е преходно, а пък това, което сега ще почувствуваш, то е Божественото. Всеки един от вас може да го опита. Ще видите, че е така. Ти ще усетиш, че си в един свят толкова уреден, в един свят с толкова любов, че никога няма да се усетиш в някаква нужда. Той не е свят на безлюбие. Не уповай на него, но уповай на един свят на любов. Онзи свят прониква този свят. Вярвай във вашия живот, който прониква в мъртвата материя и я оживява. Вярвай в това, което организира ума, сърцето и въздига душата. Вярвай във вашия дух, който излиза от Бога. Това е Любовта.

Ще питате: „Коя вяра е най-права?“ Онази вяра, на която Любовта е авторитет. – „Кой живот е най-добър?“ Онзи живот, на който Любовта е авторитет. Всичко това, на което Любовта може да бъде авторитет, дръжте се за него и никога няма да се излъжете.

Приемете Духа от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

„Истина ти казвам, ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие.“

Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза.

Явява се сега [Никодим] при Христа и [Той] му казва: „Ти си учител Израилев. Как учиш народа? Как проповядваш учението? По кой път трябва да се влезе в Царството Божие? През пътя на смъртта или през пътя на живота?“ Никодим се отрече, казва: „По пътя на смъртта се влиза.“ А Христос му казва: „По този път никой не може да влезе в Царството Божие. Роденият от плътта плът е, той ще умре. А роденият от Духа, той ще влезе в Царството Божие.“

Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее.

Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов. След туй се проявява животът.

Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън?], [както] казват турците. Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света. Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят. Съвършено и коренно трябва да се изменят.

Има един път, по който ние може да постигнем желанията си. То е пътят на Любовта, ако ти обикнеш Бога с всичкото си сърце.

На вас може да ви кажа: Ако ти обикнеш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила, ти имаш всичко, което искаш. Ти ще имаш всичко, което Той иска да ти даде.

Питам: Ако вие обичате Бога, какво ще искате най-първо? Ако вие не знаете, аз ще ви кажа какво да искате. Като обичаш Бога, искайте да ви даде живот. „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Само като любиш някого, може да го познаваш. Ние като не обичаме Бога, не може да Го познаем. Ако не обичате, искате да се запознаете. Запознанство в света без любов не може да стане. Който иска да се запознае с човека, непременно, преди да се е запознал, той трябва да го обича както себе си. Като се запознае, тогава може да се образува между тях едно вътрешно отношение.

Христос казва: „Трябва да се родите.“ А за да се родите, вие трябва да се обичате. Вие трябва да обичате Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила. Тази обич е за да се родите втори път. Само чрез любовта към Бога може да се родите. Аз не говоря за прераждане. Аз говоря за раждане. Не, за новораждане. За мене процесът на раждането [е] раждане по дух, раждане и по плът.

Ако искаш да се родиш по дух, непременно ти трябва да обикнеш Бога с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава ще се родиш от вода и дух. Всичко ще бъде на твое разположение.

Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе.

Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот. И всеки, който влезе, то е възкресението на човека. Роденият от дух е той. За тях се казва, че са синове Божии.

Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш. Справедлив трябва да бъде човек. С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят. Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост. Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд. И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува. Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.

„Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие.

Изново родени от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Сега ние, хората, нямаме ясна представа за онази грамадна енергия, за онази велика разумност в света, за всички ония същества преди нас, които са завършили своето развитие, които са строили Вселената. Аз ги наричам строители на Вселената. В източната философия ги кръщават така. Аз ги наричам ония същества, които са построили Вселената. Думата „Господ“ в еврейски е турена в множествено число. Не един е построил Вселената, но мнозина са я построили. След като са мислили хиляда, един милион, тия мнозината сега имат единство в природата. Това е не че се отрича Бог. За Бога ние нямаме ясна представа. Бог е същество, недостъпно за човешкия мозък. Бог е едно същество, недостъпно за човешкото сърце. Бог е едно същество, достъпно за човешкия дух. За човешката душа донякъде е достъпно. Туй, което умът и сърцето мисли за Бога, те са отражения на онези, които са построили Вселената. Сега туй вас ви смущава. Аз разбирам външно. Ние още не сме в състояние да разберем Бога. Погрешката е, че ние искаме да схванем Бога външно, като обект, като форма. Той е непонятен, не може да Го схванем.

Ние се намираме в положението, че туй Същество, Което ни помага, ние не Го познаваме, То е недостъпно и ние не можем да Го разберем. От всичко, от което се нуждаем, няма нещо, което да не ни е дадено. Ако ние сме недоволни, то зависи от нашето невежество.

Законът е следният: Понеже човечеството расте, този външният човек расте. Следователно християнството в света дойде като един метод, за да може да даде два начина: за външния и вътрешния човек, да ги примири [в] голямото противоречие, което сега съществува в света между хората. Ако ние не намерим един път, по който да примирим, всеки един от нас се мъчи.

Вие искате да уредите живота си по начин, по който не може да се уреди. Единственият път, по който може да уредите живота индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучвате природата, нейните закони, нейните постановления и да постъпвате точно тъй, както тя постъпва. Туй трябва да дойде. Всичките учени хора, и мъже, и жени, щом намерят този път, тогава животът ще се видоизмени.

Сега, какво учи Христос? Учи един закон: човек да не престъпва законите, които Бог е поставил в природата. Христос учи едно учение: да имат любов към Бога, към Първата Причина, за да може, като любят Бога, Бог да вложи дарбите, туй, което Той е вложил в душата. Христос учи да обичаш ближния си и да може този ближен като майката да вложи дарбите. Да обичаш най-после и себе си, за да може любовта на Бога, любовта на ближния и твоята любов като работи, да израсне в тебе великото. Така се постига великото в света.

Помнете: Когато говорите за любов, всякога трябва да разбирате това, което дава живот. Ако един човек, който влезе вкъщи и ви говори за любовта, след като излезе от къщи, остави едно голямо мъчение в душата, никаква любов няма. Той като дойде, трябва да бъде като свещ; вие трябва да сте благодарни, като светне, вие сте доволни от живота. Той като дойде, трябва да премахне всичките противоречия.

Сега аз разбирам: Ако дойде Христос, Той ще проповядва по такъв начин на света, [че] да разберат хората. Единственият начин, по който хората може да разберат, то е законът на Любовта. Щом влезеш в закона на Любовта, ти ще станеш щастлив; щом влезеш в закона на Любовта, ти ще станеш здрав; щом влезеш в закона на Любовта, животът ще се осмисли, ще започнеш да се учиш и животът ти няма да бъде товар за тебе. Сега, другото противоречие: „Дали това може да бъде?“ Има хора на Земята, които живеят по този начин.

Вътрешният човек от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Човек трябва само да подхранва Божественото, да се спре върху силното, което има в себе си, да види кои са силните точки, върху тях да работи. След туй идват други способности да развива. Вярата е чувство. Други са хората, които имат вяра. Чувството на любовта е подложено на развитие. Човек не е достигнал до туй съвършено развитие. Той подлежи на развитие. И всичките усилия сега се изискват. Сега ние искаме да се облагороди човек. Човек да познава себе си, да познава ближните си, да знае как да помогне, това е то, доброто семе, което Бог е посял.

Спирайте се върху положителното. Срещате кой и да е човек – винаги се спирайте върху нещо положително, което има. От него може да се ползувате. Дефектът, какъвто има, ако се спирате върху този дефект, вие ще си създадете цяло нещастие на себе си. Когато казва Писанието да възлюбиш ближния си, подразбира да търсите доброто, което Бог е вложил в твоя ближен. Не търсете неговите недостатъци, той сам ги чувствува. Ако ги намериш, кажи един начин, един прав път, как може да ги изправи.

Доброто семе, което е посято, трябва да израсте. Сега работете върху себе си. Когато дойде обезсърчението, всяко обезсърчение показва, че надеждата е слабо развита. Всяка меланхолия и обезверяване показват, че вярата ви е слаба. Когато започнете и в Бога да се съмнявате, показва, че любовта ви е слаба. Като кажете: „Добро не трябва да се прави“, милосърдието е слабо. А като кажете: „Много философия не ни трябва“, разсъждението не е вярно.

Казвате: „Този човек няма какво да учи.“ Казвате: „Музика не трябва, това не трябва, онова не трябва.“ Казвате: „Навреме и без време.“ Не, всяко нещо трябва да стане точно навреме. Навреме и без време. В Писанието има навреме и без време. Някой път хората считат, че някои неща не са навреме, но по Божествен […] и навреме. В човешкото време ти всякога не си според Божественото време. „Навреме и без време.“ Всякога прави нещата според Божественото време, а не без време. Ако направиш нещата без време, когато Бог не ги иска, ще имаш най-голямото разочарование. Това е в човешкия живот. В Божествения живот всичките неща са навреме, точно определени. Точно определено е. Вие знаете – по закона на интуицията, някой път десетина години не сте се виждали с някого, тръгвате по улицата и мислите за някого. Срещате се и той казва: „Аз за тебе мислех!“ Срещате се двамата точно навреме. Приказвате и се разбирате. Целият ваш минал живот остава.

Връзките, които свързват хората, са много по-дълбоки, отколкото вие схващате. Сега се живее и за в бъдеще пак ще се живее, пак ще се виждате. Вие казвате: „Има ли друг живот?“ Има, има. Аз от там ида. Аз ида от този живот, за който вие питате. Или, ида от Живота, от Големия Живот, от Великия Живот, дето всичко се осмисля, живот, в който всичките противоречия не съществуват. Съществува Божественото. Един ден, когато влезете в този живот, ще видите защо са били тези работи. Сега, както и да обяснявам, аз не искам да примирявате противоречията. Не мога да кажа на един железар защо бие желязото. Ако го попитам, казва: „Много дебело е, трябва да го заостря. Трябва ми остро желязо.“ Гледам, дърводелецът деля дърветата. Питам го защо ги деля, казва: „Трябва ми за греди.“ Какво ще кажете на онази жена, която кълца месото? Тя казва: „Мъжът ми иска. Не може, трябва да го кълцам.“ Аз виждам противоречията, но виждам и добрата страна.

Доброто семе от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Животът е една съвкупност от много разумни същества. Онези, които не разбират природата, мислят, че дърветата са много глупави. Не, ни най-малко не са глупави. Едно дърво, което може да живее 300–400 години, глупаво ли е? Това дърво има 40–50 метра височина, дънерът му е толкова дебел, че двама души не могат да го обкръжат – това дърво глупаво ли е? Това дърво, което може и при най-неблагоприятните условия да живее, да се справи с противоречията, със светлината, топлината, глупаво ли е? Има нещо потайно в растенията. Слънчева светлина и топлина има складирана в плодовете. Това нещо произволно ли е? Значи в това отношение растенията имат една специфична интелигентност, с която работят в една специфична област в природата. Те не се занимават както хората. Това, което хората мислят, растенията не мислят никак. Те имат други възгледи за цялата природа. Но, когато се говори за растенията, вие ги вземате вън от човека. Растенията вън от човека не съществуват и човек вън от растенията не съществува. Растенията, животните, човекът, Слънцето, звездите, всичко това съставя едно цяло, един организъм, в който функционира един дух. Онези хора, които вярват в гъстата материя, това не е материя. Това, което вие пипате, това не е материя. Тази материя аз мога да я разложа. Тялото, на което вие разчитате, това е една илюзия. Това е нещо, което е неустойчиво, а има едно тяло, което е устойчиво на всички промени. В него душата живее. Има едно тяло, което не може да се разруши. Когато се говори, че вашите души са храм на Бога, не подразбирам това тяло. Онези от вас, които се интересувате, трябва да учите.

Една секта в Америка са имали спор за причастието. В такива нередни работи изпадат хората. Едните казвали, че при причастието чашата трябвало да се дигне нагоре, а пък другите казвали, че не трябва да се дига и направили Господня вечеря. Тези, които поддържали първото, като направили първото причастие, забравили да дигнат чашата нагоре – толкоз е важно това! Аз навеждам този пример по единствената причина: има нещо в нас, което ни безпокои. То е толкова важно, колкото дигането на чашата. Важното в живота не седи във външния живот. Всичкият външен живот, който сега имате, е резултат на минали поколения. Той е сега завършен резултат. Ние не може да изменим нито йота от него; но има нещо, което може да изменим сега, има нещо, което ние сега, хората, създаваме. Сегашното поколение създава нещо и на него ние сме господари. Ако го създадем както трябва, в природата ще внесем един нов елемент.

Та, казвам: Има един начин да разбираме онова сложното, кое е най-хубаво, което може да ни подигне. Вие може да желаете да бъдете един поет. То е една от най-хубавите служби. Но поезията не е за Земята. Тя е за духовния свят, тя е за Божествения свят. В мене ето каква е идеята. Аз считам, животът на Земята, това е детинство; животът в духовния свят е възрастният живот; а когато говоря за Божествения свят, подразбирам съвършения човек. Не разбирам стария човек, а съвършения човек, който е бил дете, възрастен и е станал съвършен. Съвършеният човек е, който може да помага на всички други.

Та, казвам: Понеже всички вие сте служители на Господа, няма някой от вас, който да няма дарби. Всички вярвате, всички имате доброто желание и можете много да направите. И ако нe сте направили досега, то е, че сте отлагали. Казвате, че не му е дошло времето. Но времето за пролетта е дошло. Трябва да се работи, дошло е време за работа. Трябва да се жъне. И на есента трябва да се събере и през зимата събраното трябва да се използува.

Онова естество, което в човека наричат плът, другояче е устроено, и онова естество, което наричат дух в човека, другояче е устроено. Едното състояние е низходящо, от него духът взима тази материя и я преустройва, а духът е направен от фина материя, но тази материя не иде както при плътта. Външната форма на човешката мисъл е направена от електричество и магнетизъм, които показват онези мощни сили. Има сили, които вървят от центъра на вън по права линия, а пък има сили, които вървят от вън към центъра. Пътят на магнетизма върви по спирала. Разумността е свързана с електричеството, а обичта – с магнетизма. Вие не може да предизвикате едно магнетично състояние във вас, ако не обичате. И вие не може да предизвикате едно електрическо състояние във вас, ако не мислите. Вие не може да сте здрав, ако не сте магнетичен. Например някой човек се счита съвсем изтощен нервно – той е демагнетизиран. И Божествените мисли, които идват, той не може да ги задържи. Всичко, каквото дойде, минава и протича.

Най-първо трябва да бъдете магнетичен. Всяка Божествена мисъл, която прониква във вас, трябва да я задържите. В това е вашата воля. Ако онова растение не може да задържи дъждовните капки, които падат, какво ще стане с него? От това зависи неговото бъдеще. От Божествените мисли, които идват във вас, зависи вашето бъдеще. Вие ще кажете, че това е илюзия. Илюзионни неща са всички онези неща, които не може да използувате.

Мечът на Духа от томчето Приготовленията на сърцето

[Велина Василева]

"Дръжте връзка между физическия и Божествения свят. Тогава ще се яви една нишка и ще разберете смисъла на живота."

1-ва неделна беседа,

държана от Учителя

на 27.IX.1936 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.199...6-09-27-10.html

„Кой е най-голям в Царството небесно?“ Това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Този въпрос не е отсега, той е далечен въпрос, съществувал е и в миналото. Минералите са го повдигали, но не можаха да го разрешат. Растенията са го повдигали – и те не можаха да го разрешат. Животните са го повдигали, но и те не можаха да го разрешат. Най-после и човекът е повдигнал същия въпрос. Този въпрос има външна и вътрешна страна. Христос отговори на този въпрос кой е най-голям в Царството небесно. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно.“ Който така се смири, той е най-големият. Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Големият дъб, голямата ябълка, големите дървета, изобщо, се смиряват най-после в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли."

http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.199...6-09-27-10.html

[Таня]

Има неразбиране на онези велики закони, които съществуват в света. Адът е свят на илюзии. В Америка преди години един пише една книжка, писмо от онзи свят, от ада. Той описва така ада: там има една голяма трапеза с най-хубави яденета и хората стоят до нея. Тя върви напред и те – след нея. Хората искат да ядат, но не могат, защото трапезата отива все напред. Та, и сега, някой път, нали виждате, че нещо си го хванал, но на втория ден виждаш, че всичко това се е разсипало. А Божественото е това, което може да се употреби и което може да внесе растеж в него. Това, което дава светлина на ума, разширение на чувствата и сила на неговата воля, то е Божествено. В Божественото има едно свойство, че човек при Божественото расте, то отива от светлина в светлина, от сила в сила, от мощ в мощ. А пък при обратния процес човек постоянно губи, докато целият живот се обезсмисли. Следователно всяка една тревога, всяка една неестествена скръб, всяко мъчение, това е едно предохранително средство и показва, че другояче трябва да мислиш.

Божествено е онова, на което сега може да разчитате. Този ред, който съществува в света, той е неизменим засега. Само разумните същества в света могат да изменят сегашния свят. Аз го вземам в много широк смисъл: да се изправи целият сегашен живот, това е нещо грандиозно. От Невидимия свят постоянно работят в това направление. Христос дойде преди 2000 години да даде една нова програма, да измени целия ход на човешката еволюция. И като дойде втори път, ще даде пак друг ход. Пак ще даде изменение, постепенно изменение, докато хората се осмислят, докато влезе свободата на онази правата мисъл. А пък права мисъл може да имаме само когато се установи любов между хората. Защото само с любовта хората може да се познаят.

Мечът на Духа от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

"Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животът? – Сладкото, което постоянно ядем. Природата е турила това сладко в голямо гърне. Всички живи същества – животни и хора – мъже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркат в гърнето със сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядат, оставят лъжиците и казват: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядеш от това сладко. Наистина, като минат няколко часа, пак бръкнеш с лъжицата, хапнеш малко сладко и казваш: Ще отида да работя. Днес ядеш, утре, други ден, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждаш, както и да не си дояждаш, да оставаш гладен.

Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен. Той не се променя при никакви условия.

В един мит се разказва за един княз, голям скъперник, който живял в една планинска местност, далеч от хората, и невидим за всеки, който минавал през тази област. Каквото придобивал, все за себе си задържал. По това време имало добри цигулари по света, които свирели отлично, по-добре от сегашните видни цигулари. Цигулките им се отличавали от сегашните по това, че имали пет струни. Веднъж един от тези майстори – цигулари попаднал в местността, дето живеел князът, и започнал да свири. Князът, силно увлечен от свиренето на особения цигулар, решил да се яви пред него, да му благодари за чудната музика. Той го поканил да седне при него и му приготвил отличен обяд. Както виждате, добрият цигулар можа да отвори тази врата, която всякога била затворена. Той бил първият човек, пред когото князът се явил. – Защо му отворил вратата си? – Защото свирел отлично. Който свири, всякога мисли. Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. Само той може да бъде музикант, да свири добре. – Искам да бъда музикант. – За да бъдеш музикант, трябва да носиш Разумното Слово в себе си. – Ама искам да бъда музикант. – Ако е само да биеш тъпана и да стържеш с лъка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. Който не разбира това, казва: Няма цигулар като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово няма. То е истинският цигулар. То е Учителят в света.

Питаш: Знаеш ли, кой съм аз? – Кой си? Един обикновен ученик на този, който свири. Ти можеш да бъдеш обикновен цигулар, талантлив и гениален. Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представя пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово.

Казваш: Какво ме интересува другия свят? – Не може да не те интересува, защото стремежът на човешката душа се дължи на разумни същества от другия свят, с по-високо съзнание и култура от твоята.

Съществуват две философски твърдения: едното поддържа мисълта, че трябва да се създаде нещо ново в света, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опитал да създаде нещо ново, сам се убедил в противното. Човек може да преобразява нещата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото. Когато посаждаш крушата, създаваш ли я? Когато детето се ражда, създаваш ли го? Детето само се развива в утробата на майката, но не се създава. Следователно, ние можем само да развиваме формите, които Бог е създал. Тази е истината. Затова е казано, че няма нищо ново под небето. Как ще създадеш религията, как ще създадеш науката? Колкото и да е високо съзнанието на даден човек, то трябва да се освободи, да се очисти от наслояванията на миналото. И тогава можем да говорим за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нещата и не пита, има ли, например, любов, или няма.

Мнозина се питат, какво е предназначението на човека. – Предназначението на човека е да се свърже с Разумното Слово. – Кой е пътят към щастието? – На този въпрос лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвам: Правият път води към щастието. Като дойде някой лично при мене и ме пита за пътя към щастието, нищо не мога да му кажа. Аз виждам, че той върви в крив път. Първо трябва да го убедя в това и после да му кажа, кой е правият път, който води към щастие. Обаче, каквото да му кажа, той няма да вярва. Ще каже: Как така да съм в кривия път! Щом не вярва, казвам му: Върви напред, ти си в правия път. Това не е истината. Ако искам да кажа истината на човека, трябва да бъда искрен. Ще му кажа: Приятелю, пътят, по който вървиш, води към гробищата. – Ама аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са закон на свободата. Ако веднъж са те разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват? Каква нужда има да те разпъват всеки ден? В такъв случай, по-добре е човек веднъж завинаги да умре и да се свърши с него, отколкото постоянно да го разпъват, да го свалят от кръста и пак да го разпъват. Какъв смисъл има в това? Хората и до днес още държат Христа закован на кръста, понеже постоянно се питат, наистина ли Той беше разпнат и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпрос. От две хиляди години досега хората още държат Христа на кръста и се съмняват, наистина ли е бил разпнат, защо са Го разпнали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнат Христа. Такова нещо не съществува. Ако искате да знаете, какво беше писано да стане, казвам: Определено беше да дойде Христос на земята, да прояви Божията Любов, хората да я приемат и да дойде Царството Божие на земята. Че разпнаха Христа, това беше човешката воля, а не Божията.

– Защо идат страданията в света? – Отговорът е прост: Страданията и нещастията в живота идат по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своите си, но те не Го приеха. Човек не може да се спаси чрез вярвания и суеверия. Той може да се спаси само по пътя на Разумното Слово. Като приеме Словото в себе си, човек има условия да стане и светия, и адепт, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса.

Източник:"Разумното Слово" от томчето Условия за растене", НБ

[Таня]

Съвременните хора се нуждаят от трезва мисъл. Само така те ще придобият истинския живот, еднакво необходим и за младия, и за стария. Животът носи нещо, което нито се изменя, нито се променя. Дето е животът, там има вечно растене и развитие. Там няма старост. Превъплъщението на човека е нов живот, който му дава възможност да расте и да се справя с всички противоречия на Битието. Превъплъщението е закон не само за земята, но за целия космос. Изобщо, духовете се превъплъщават. Това е необходимост за всички живи същества. И Христос се превъплъти. Каква нужда имаше, и Той да мине по този закон? И Той трябваше да научи нещо на земята. Като говоря за превъплъщението, аз нямам предвид да защитавам тази теория. Това е реалност, а не само теория. Някои християни казват: Ако не съществува превъплъщение, напразно е дошъл Христос. – Не е въпросът там. Христос не е престанал да се превъплъщава. Освен това, Христос търси начин да се въплътява у всички хора.

Питате: Какво значи въплъщение? – Това всеки ще научи, когато съзнанието му се пробуди. То се отнася и до религиозните, и до безверниците. Според мене, истинската религия е в любовта, мъдростта и истината. Който носи тази религия в себе си, той говори направо с Бога. За него се казва, че има общение с Бога. Първите човеци имаха това общение, затова Бог ги посещаваше всеки ден в райската градина.

Ще кажете, че това са приказки от „1001 нощ". Каквото и да казвате, това е истина. Невидимият свят е видим за мене, той може да бъде видим и за вас. Важно е, че той е по-реален от видимия. Той е разумен, възвишен свят. В него живеят разумни, възвишени същества. Ако си гладувал няколко дни и ме срещнеш, кое е реалното за тебе? Само да ме видиш ли? Важно за тебе, в дадения момент, е да опиташ моята разумност. Като зная, че си гладувал няколко дни, аз ще те нахраня и ще ти кажа: Приятелю, приятно ми е да ти услужа, а после ти ще ми разкажеш твоите опитности. По този начин се създава вътрешна връзка.

Следователно, законът за прераждането изправя всички мъчнотии. Един човек може да бъде убит десет пъти на земята, т. е. в продължение на десет прераждания, но Господ ще го изпраща пак на земята и ще му даде всички условия да се развива. Ако той е убит като просяк, в следното прераждане Бог ще му даде големи възможности: ще го направи талантлив, после гениален, след това светия и най-после ще го направи цар. И след това ще ви наложи да го слушате и да му вярвате, както Той иска. Питате: Защо стават убийствата? – Като те убият десет пъти, цар ще станеш. Ще се преродиш отново на земята. Кой от вас би повярвал това? Аз не искам да вярвате, но, като повярвате в истината, тя ще ви направи свободни. Аз не искам да вярвате в противоречието, че, като убият човека, с него всичко е свършено. Ние не съжаляваме, че едно време са мъчили Христа. Гърбът на Христа беше толкова силен, че можа да издържи всички удари, но Римската империя не можа да ги издържи. И после стана обратното: Римската империя залезе, а Христос изгря в целия свят. Ако това е вярно за Христа, вярно е и за нас.

Всички хора се плашат от нещастията. Ако нещастията и грехът могат да ви сломят, вие не знаете, какво представят те в живота на човека. Само Бог знае, какво е грехът. Той е резултат на неразбрания живот. Ако смъртта може да ви сломи, вие не разбирате живота: ако страданията могат да ви сломят, вие не разбирате живота. Защо да не се радваме, като страдаме? Не казвам, че е лесно да страдате, но, в даден случай, вие се възхищавате, че сте герои. Трябва ли да подозирате Бога, че ви дава страдания? Вие сами се излагате на страдания. Защо трябва да подозирате Бога в Неговата обхода към вас? Кое е по-хубаво: да ви даде Той страдания, или щастие? Щастието иде по пътя на нещастието. Не може да бъдете щастливи, докато не сте били нещастни. Щастието не може да дойде на земята, ако в нещастието не сте си направили дреха за него.

Как ще разберете щастието? Съвременните хора мислят, че щастието е в богатството, в парите, в къщите. Не, парите са само условие; зад парите стоят разумни същества. Ако зад парите, зад къщите, зад плодовете няма разумни същества, защо ви са те? Ако зад децата няма бащи и майки, като разумни същества, какво ще правят тия деца сами? Ние, хората, не сме благодарни на това, което имаме. Ако водата, светлината, въздухът се откажат от нас, в какво положение ще се намерим? Често вие казвате: Аз съм сам в света. – Чудни сте вие! Ако останете съвсем сами в света – без хора, без животни, в пълна тъмнина, тогава ще разберете, какво значи самотия. Това са неразрешени за вас въпроси, това са противоречия.

„Него видя Христос". Исус видя този човек, за да го извади от едно голямо противоречие. Той каза на Христа: Вече 38 години седя пред тази къпалня; толкова години наред слиза ангел от небето да размъти водата и не се намери никой да ме спусне във водата, да почерпя и аз нещо. Това е догматично вярване. Всички мислеха, че като слезе ангел да размъти водата, само тогава болният ще оздравее. Вън от тази вода, никой не може да оздравее. Христос попита болния: Вярваш ли, че и без да влезеш във водата, можеш да оздравееш? И почна Христос да му проповядва учение, че човек може да оздравее и без да влезе във водата. Трябваше да го разубеди Той в старото учение. И затова Христос му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!" Какво значат тези думи?

Източник: "Него видя Исус" от томчето "Условия за растене", НВ

[Таня]

Ако говориш на простия за еволюция, той ще те пита, какво нещо е еволюцията. Това, което осмисля живота, е еволюция. Еволюция, превъплъщение, страдание, това са синоними, в които се крие една и съща идея.

Ето защо, науката се стреми да схване съотношенията между всички явления, да намери техния произход и да ги обясни. За явления може да се говори само в разумния живот. Същото се отнася и до живота. Живот съществува само в разумността. Дето няма разумност, там няма и живот. Щом се намали разумността, намалява се и животът.

Достатъчно е да влезете в дома на някого, за да се произнесете за неговата интелигентност. Устройството на къщата му и наредбата в нея говорят за интелигентността на човека. Оттук вадя следното заключение: достатъчно е да погледнеш очите, носа, устата и ушите на човека, за да познаеш, какъв е той, доколко е умен и интелигентен.

Казват: Какъвто е умът на човека, такъв е и домът му. И обратно: Какъвто е домът му, такъв е и неговият ум. Какъвто е говорът на човека, такъв е и неговият ум. Както виждате, между всички явления има известно съотношение. Значи, всичко в живота и в природата е смислено. Това, което е безсмислено в едно отношение, е смислено в друго отношение. Или, безсмисленото в един свят е смислено в друг свят. Убиват някого, и всички скърбят за него. Обаче, един се радва. – Защо? – Враг му бил. Той казва: Добре, че го убиха. Най-после се освободих от него. За него, това убийство е смислено. За онзи, който го убил, е безсмислено. Питат го: Защо уби този човек? – И аз не зная, убих го, нищо повече. Жената ражда едно дете. Питат я: Защо роди това дете? – И аз не зная. – И тя не знае, защо го родила, и близките й не знаят, но всички казват: Детето трябва да се роди. Значи, раждането на детето има смисъл само в даден случай.

„Него видя Исус." – Кого видя? Това не беше някой виден философ или учен, нито някой княз. Това беше един обикновен човек, боледувал 38 години. Според мене, този човек не беше прост; той беше свършил шест факултета, но нямаше диплом за живота. Христос му даде този диплом, като му каза: „Вдигни одъра си и тръгни!" Това беше последният му урок, през който трябваше да мине. Той вдигна одъра си и напусна къпалнята.

Колко от съвременните хора и до днес още седят в тази къпалня и чакат ред! Всеки е седял в тази къпалня цели 38 години и излязъл навън, но с неразрешена задача. – Защо? – Защото е очаквал наготово да слезе ангелът от небето и да размъти водата. Някой сиромах, болен, иска да си направи една къщичка, но чака в болницата, дано дойде помощта отвън. Един очаква помощ от другите, да му направят къщичка; друг уповава на близките си, те да му помогнат да свърши университет; трети очаква да види, какво ще напишат учените и тогава да състави своята теория. Значи, всеки очаква да слезе ангел от небето, да размъти водата и да му каже: „Вдигни одъра си и тръгни!" Ако дойде при тебе един философ, който иска да пише нещо, какво ще му кажеш? Ще му кажа: Пиши! – Какво ще кажеш на младия момък, който иска да се ожени? Ще му кажа: Ожени се! – Какво ще кажеш на майката, която иска да си има детенце? Ще й кажа: Роди! Ако при свещеника дойде човек, който иска да служи на Бога, какво ще му каже той? – Служи! Ако при съдията дойде човек, който търси своето право, какво ще му каже той? – Търси правото си! Ако отиде при слугата, той ще му каже: Служи! Ученикът ще му каже да учи. Учителят ще му каже да преподава на учениците.

Ще кажете, че това са обикновени работи. – Не са обикновени. За онзи, който си въобразява, че всичко разбира, са обикновени. Обаче, за онзи, който гледа сериозно на живота, не са обикновени.

Днес аз говоря върху един въпрос, който нито подмладява, нито остарява. За младите не говоря, защото след 20 години, например, те ще бъдат на друго място. Ако ме питате, де отиде младият, ще кажа, че той остаря. – Де отиде старият? – Той замина за странство, няма да го намерите. Младият напуща младостта си, за да придобие знание. Значи, младият има сила. Щом иска да придобие знание, трябва да стане стар. Ако стане стар и не придобие знание, той казва: Отиде младостта ми, без да придобия знание. Старият, като изгуби старостта си, отново придобива живот. Ако човек остарее и влезе в смъртта, без да придобие живот, той нищо не е постигнал.

Правило е: като изгубиш едно нещо, да придобиеш друго. Чудни са хората, като мислят, че като изгубят живота си, ще отидат при Бога! Като умреш, да намериш живота. Всяко нещо се намира на своето място.

Източник: "Него видя Исус" от томчето "Условия за растене", НБ

[Таня]

„Още малко и няма да ме виждате; и пак малко и ще ме видите."*)

„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това изречение има двояко значение. Аз го взимам в буквален смисъл. За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот.

Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана.

Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен. Пеенето е спомагателно средство към културата. Който не пее, не може да мисли право, нито може да се развива правилно. Който мисли право, той всякога пее.

Според някои, пеенето е празна работа, губене на времето. Не е така, пеенето е работа. Ако отидете във възвишените светове, като екскурзианти, ще се учудите на музиката, която съществува там. В световете, вън от слънчевата система, съществува голяма музикалност. Учените и философите, като се спират върху греха, казват, че той е общо явление, не само за хората на земята, но за всички същества във вселената. Не, грехът е изключително явление, достояние само на хората на земята. В другите слънчеви системи няма помен от греха.

Сега аз няма да се спирам да ви доказвам нещата философски. Едно ще знаете: хората са причина за падане на ангелите; те са дали път на духовете в себе си. Че имало паднали ангели, това е човешка измислица. Че имало в света дявол, който се бори с Господа, и това е човешка измислица. На земята съществуват само изостанали в развитието си човешки души. Те са създали ада. Тях наричат дяволи. Други души, които се развиват правилно, наричат ангели. Те са създали рая. Изостаналите човешки души не са нищо друго, освен паднали ангели и архангели, които си пакостят едни на други. Който ме слуша да говоря така, ще каже, че това е еретическо учение. Правоверно учение ли е, ако вярвате, че има паднали ангели? Според мене, има напреднали ангели, служители на Бога. Под „ангел" на гръцки се разбира служител. Който не гледа на ангела като на служител, казва, че той е нещо особено, високостоящо, напреднало същество. Ако е така, как е възможно, това същество да пожелае да слезе на земята и да падне? Как е възможно, ангелът да падне и да се отдалечи от Бога? Докато е при Бога, ангелът не познава страданието. Щом се отклони от Него, той започва да страда. Ще кажете, че страданието е резултат на отклоняването на човека от правия път. Според мене, страданието е необходим път за развитието на човека. Ще дойде ден, когато страданията и препятствията в човешкия живот ще изчезнат. Засега, те са необходими за земята, но не и за слънчевата система.

. Който не разбира законите на живота, казва, че веднъж Бог създал света, ние няма какво повече да разискваме по него. – Не е така. Трябва да знаете, как Бог е създал света. Трябва ли да приписвате на Бога неща, които Той не е създал? Защо ще Му приписвате неща, които нямат нищо общо с Него? Ще кажете, че вашето верую е такова. – Какво е вашето верую? Можете ли да го сравните с веруюто на един светия? Друг е въпросът, ако говорите за веруюто на бъдещето човечество.

Като дете, човек имал детинско схващане за Бога.

Детето си представя Бога като баща си, който постоянно наказва. Той държи тояжка в ръката си и като види, че детето сгреши, веднага слага тояжката на гърба му. Когато то порастне и стане възрастен човек, тояжката изчезва от ума му. Между бащата и сина се създават любовни отношения.

Съвременните хора имат повърхностни понятия за баща и майка, за брат и сестра, за господар и слуга, за държава и закон. Разбиранията на повечето хора са като на първобитния човек, или като на падналите хора. Сегашната раса е образувана повече от паднали хора. Като четете свещените книги, ще разберете, как се е създала тази раса. В началото, при създаването на света, съществувала една раса, наречена раса на Синовете Божии. Едновременно с нея съществувала и животинската раса. Впоследствие, двете раси се смесили и се създала сегашната раса – на падналото човечество.

Когато Божественото Начало се свърже с животинското, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение. Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на животинското. Колкото и да говориш на човека за Бога, той нищо не разбира. Той казва: Защо да не живея, както искам? – Да знаеш, как да живееш, това е изкуство. – Ама трябва да ям. – Да знаеш, как да ядеш, това е изкуство. – Искам да пия. – Да знаеш, как да пиеш, и това е изкуство. – Искам да мисля, да чувствам и обичам, да действам. – Да мислиш, да чувстваш и да постъпваш правилно, това е изкуство. – Да имам вяра. – Каква трябва да бъде твоята вяра? Ти вярваш в духовното, без да знаеш неговия произход. Вярваш, че човек е създаден от Бога, без да си Го видял и познал. Какво ще кажете, ако ви питат, видяли ли сте Бога? Ще кажете, че не сте Го виждали, но сте слушали за Него от майка си и баща си, от дядо си и баба си. Срещали ли сте Бога на земята? Срещали ли сте Христа? Ще кажете, че Христос е бил на земята преди две хиляди години. – Де е Христос днес? – На небето. – Де е небето?

Ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си. Ти можеш да предизвикаш най-лошите чувства в себе си, както и най-добрите.

Новата наука се стреми, именно, към това, във всеки даден случай, човек да предизвика доброто в себе си.

За да се предизвика доброто, човек трябва да знае езика на природата. Езикът на природата е общ за всички същества. Той е подобен на есперанто. На него говорят всички ангели и богове. Който иска да разбере смисъла на живота, непременно трябва да знае този език. Не го ли разбира, той не може да се домогне до великото в живота.

Каквито други постижения да имате, те са временни. В тях е разочарованието. Като говорим за временното, подразбираме, че ще дойдем до онзи момент, когато ще се прекъсне връзката между временното и вечното. – Защо? – Защото временното е част от вечното, а постижимото – част от непостижимото. Благото в света е в постижимото. Непостижимите неща са за онези, които не разбират законите. А постижимите неща са вечни. Те са постижими за онези, които разбират законите. Това не означава еднократно постижение.

Не мислете, че вие разбирате и можете да разберете целокупния живот, да кажете, че няма какво да учите. Това никога няма да се случи. Никога две същества не могат да дойдат до еднаква степен на разбиране. Ето защо, когато дойдеш до границата на своя Учител, ти ще бъдеш на такова разстояние от него, на каквото си бил и по-рано. Това разстояние съществува между две души. Никога двама души не могат да се приближат по-близо един до друг, отколкото са били поставени.

Нещастието на хората се заключава в това, че те искат да бъдат по-близо или по-далеч, отколкото трябва. Като обичаш някого, ти искаш да го поставиш по-близо до себе си. Какво ще стане със земята, ако пожелае да измени пътя на слънцето: вместо тя да се върти около него, то да се върти около нея. Това е невъзможно. Земята всякога ще се върти около слънцето – нищо повече. Докато спазва това отношение, тя всякога ще приема нужното количество топлина и светлина от слънцето. Следователно, всички същества на земята се намират в хармонично отношение. Ако земята мине известна криза, това показва, че отношението й към слънцето не е правилно. Оттук тези същества ще имат дисхармонично отношение и към космоса.

Повечето хора не разбират, защо са създадени земята, луната, звездите. Те даже не разбират смисъла и на своя живот. Те си създават специфична философия, с която искат да си пробият път. Техните философски и религиозни вярвания, както и политическият живот, са построени на своеобразни теории. Аз разглеждам политическия, обществения и религиозния живот в състава на целокупния живот.

Един е животът, няма разлика между религиозния, обществения и политическия живот. Като се говори за религиозния живот, това е само на думи.

Сега, като говоря така, искам да ме разбирате правилно. Знайте, че нещастията в живота ви се дължат на факта, че между Първата Причина и вас съществува известна дисхармония.

Бог ти казва: Направи това, откажи се от несправедливия договор, който си написал. Ти, като французина, казваш: Не, този договор трябва да си остане, от него зависи щастието на Франция. Друг се извинява с думите: Човещина е това, слабости имам. – Нямаш право да говориш за слабостите си и да се извиняваш с тях. – Роден съм със слабости. – Това са празни думи. – Условията са тежки. – И това са празни думи. – Майка ми ме родила със слабости, условията ме създадоха такъв. – Нито едното е вярно, нито другото. Ти сам се създаде такъв. Ти сам създаде своята съдба.

Съвременните хора имат неправилни, атавистични схващания, които трябва да се изправят. Първо, да изправим отношенията си към Първата Причина. После, да изправим отношенията си към другите. И най-после, сами към себе си.

Някога ние сме жестоки и към себе си. Ние рушим своя ум, своето сърце и тялото си. След това, предаваме това разрушение и навън и казваме: Светът ще се оправи. – По този начин, светът никога не може да се оправи. Светът се нуждае от чист въздух, т. е. мисъл му трябва. Въздухът е мисълта. На света е нужна светлина, но не тази, която изгаря и от която хората получават слънчев удар. Аз говоря за светлина, която носи живот.

Казваш: Аз съм човек, роден да живея правилно. Нужна ви е чиста вода, която носи хубав, чист живот. И най-после, нужна ви е твърда почва. Нужно ли е още да говоря, какво ви е необходимо? Трябва ви една канара на убеждението, която нито бурите, нито дъждовете да разклатят. Нашето убеждение, това е твърдата почва, която не може да се разклати. Тази вода, която не може да се опорочи, това е твоят чист живот. Ти не можеш да опорочиш целия океан; не можеш да поквариш целия въздух; не можеш да поквариш и мисълта. Следователно, на нас е нужна Божествената мисъл на съзнанието; нужен ни е Божественият живот; най-после, трябва ни онова, мощното, силното, за което да разгънем сегашния си живот.

Христос казва: „Ще ме видите." – В какво? – В онова, което изпълнявате.

Източник: "Него видя Исус" от томчето "Условия за растене", НБ

[Таня]

Казва Исус: „Дигнете камъка!" *)

Това е един велик процес, който става в човешката душа. Това е велико изкуство, което човек трябва да научи. Докато не се справи с методите, по които става този велик процес, човек всякога ще се натъква на разочарования в своите мисли, чувства и действия. За да се съгради човешкият живот, нужна е здрава основа. Ако съградиш личния си живот на такава основа, ти ще бъдеш щастлив; ако съградиш семейството си на такава основа, целият ти дом ще бъде щастлив; ако на същата основа съградите държавата, и тя ще бъде щастлива; ако съградите дома на цялото човечество, на цялото небе, и то ще бъде щастливо. Това е един вътрешен процес. Следователно, всички елементи, които взимат участие в този процес, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. Човек трябва да знае, как да се справи с тях.

. Под „камък" разбирам онези навици у хората, придобити от памти-века. Това са наследствени черти, по които вървят всички хора. Обаче, камъкът не е разумен. Има нещо разумно в него, но само в една посока. Като знаете това, работете върху себе си, да премахнете мъчнотиите в живота си. За да прояви доброто, човек трябва да премахне мъчнотиите в живота си. Ако в личния си живот имаш една мъчнотия, трябва първо да я премахнеш и после да проявиш доброто. Ако в дома си имаш мъчнотии, трябва да знаеш, как да премахнеш и тях. Например, как ще се справиш с един камък, поставен на пътя ти? Като го дигнеш, ще го премахнеш. Допусни, че камъкът е много тежък, например, до 100 или 500 кг. Какво ще направиш? Ще повикаш няколко души да ти помогнат.

Аз правя аналогия между камъка върху гроба на човека и камъка върху ума и сърцето. Вдигането на камъка е вътрешен процес. Да вдигнеш камъка, това значи, да знаеш, как да се справиш със силите в своя организъм.

Христос казва: „Дигнете камъка!" Камъкът е спънката в света. Ние искаме да живеем, да бъдем щастливи. Това е наше право, дадено ни от Бога. Ние трябва да пазим живота, който ни е дал Бог, защото Той сам е в живота. Без Бога и без любовта, животът не е живот. Любовта е мярка за живота, а животът е мярка за любовта. Ако не разбирате любовта, като мярка за живота, и живота, като мярка за любовта, вие не можете да мислите право. Светлина, която няма съзнание, не е светлина. Мъдрост, която няма светлина, не е мъдрост. Истина, която няма свобода, не е истина. Това са положения, с които всеки ден трябва да измервате живота си. Имате ли любовта, като мярка за живота, мъдростта, като мярка за светлината и истината, като мярка за свободата, ще познавате положителната и отрицателната сграна на живота.

И тъй, за да разберете Христовото учение, трябва да Го приложите. То има лично приложение. Като Го прилагате, всеки от вас трябва да увеличава своя капитал. Всеки ден трябва да имате по едно ново схващане за Божественото начало. Ето какво разбирам аз под думата „Божествено начало." Ако ти си малък извор, който има малко вода, едва тече, втория ден водата ти трябва да се увеличи; третия ден да се увеличи още повече, докато станеш голям извор. Всеки ден трябва да имаш по един малък придатък, докато станеш виден човек. Това значи проява на Божественото начало.

Мнозина мислят, че като повярват в Бога, богатство ги очаква. Това е крива мисъл. По-голямо богатство от любовта няма. По голямо богатство от силата няма. По-голямо богатство от мъдростта няма. По-голямо богатство от истината и свободата няма. Какво друго богатство може да очаквате в живота? Всички други богатства се основават на това, върху което е съграден животът.

Всеки е свободен да живее, както разбира, но той сам ще носи последствията на своя живот.

Източник: "Вдигни камъка" от "Условия за растене", НБ

[Таня]

Каква е крайната цел на живота?

Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя харакетр; да намери опорната точка на своя живот; да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом; да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши. – Какво ще правя, като свърша работата си? Да се задава такъв въпрос, това значи неразбиране крайната цел на живота. Работата никога не се свършва. Да свършиш една работа, това значи, да започнеш друга. Като знаете това, никога не питайте, каква е крайната цел на живота. Стремете се да свършите започнатата работа. Не отлагайте работата си. Само така ще бъдете щастливи. Отправяйте ума и сьрцето си към работата, която ви е дадена. И след като свърши започнатата работа, човек има право да се пита, защо е дошъл на земята. Отговорът е прост: Ти си дошъл на земята да учиш и да работиш.

Христос казва: „Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства. – Защо трябва да се пречиства? – Човешкият живот е подобен на извор, който е пътувал дълго време и по пътя си събирал различни утайки, които са го оцапали. За да се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица песъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо, Бог отвреме навреме ви дава по една горчива чаша, да пречисти живота ви. Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете, защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви от всички нечистотии. – Какво представят нечистотиите? – Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува, да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Това, от което се страхува, става. Каква философия се крие в това? В страха човек си представя нещата такива, каквито не са.

Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време, кракът му се подхлъзнал, и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само 15 см. дълбока.

Често и вие се държите за някакъв клон и викате: Сбогом, отивам вече! Като се спуснете, виждате, че пропастта под вас е дълбока само 15 см. По тоя начин човек сам си увеличава страданията. Новото учение ви казва, че пропастта под вас е само 15 см. дълбока. Спуснете се без страх и ще се уверите, че думите ми са истинни. Докато не се е домогнал до истината, човек се страхува и казва: Какво ще стане с мене? – Няма нищо страшно в живота. Пусни клона, за който се държиш, и ще видиш, че пропастта под тебе е само 15 см. дълбока.

Какво ще стане с Българския народ? – Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в живия Господ и да каже: Щом Бог е с нас, никой не е против нас. Живият Господ ще ни ръководи. Той ще внесе ред и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрешки и престъпления. Той ще изглади всички мъчнотии.

Всичко, което проповядвам, ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички. Бог носи това благо от небето. Едно се иска от всички: Да бъдем истински българи. Ако не мислите зло и прилагате новото учение, Бог ще бъде с вас. Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас е само 15 см. дълбока,

Източник:Беседа от Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София.

[Лъчезарна]

"Цитираш стиха, дето Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът."

Пътят, това е знанието, необятната Божия мъдрост, която трябва да изучавате.

Пътят подразбира Божествения език, който води към Божественото знание.

Истината има отношение към свободата.

Животът произтича от любовта. Той е крайният резултат, до който трябва да достигнем.

Значи, като вървим по Христовия път, със силата на Божествената светлина и истина, ние ще дойдем до живота.

Само така ще се свържем с живота, защото е казано, че любовта ражда живота.

Чрез живота ще познаем величието на Бога.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си."

Казвам: Само оня може да яде тоя хляб, който има живот в себе си."

Уповаване на Божественото, Утринни Слова, 30 май 1937 г. София

[Таня]

Съвременните хора трябва да имат положителни възгледи за живота, да не се колебаят. Така ли е всъщност? Когато е при добри условия, човек казва, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството от страданията. Щом условията му се влошат, той се разколебава във вярата си и казва, че Христос е обикновен човек. Каква вяра, каква религия е тази, която се мени от условията? При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. Човек трябва да има характера на Иова, да издържа на големи изпитания. Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания. Че си паднал някъде, не се обезсърчавай. Божественото в човека не пада. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир.

Осъдили едного на обесване, но по някакво щастливо съчетание, той бил помилван и свален от въжето. След това той разправял своята опитност. Когато закачили въжето на врата му и го дръпнали, той усетил нещо страшно: като че цялата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвал такова страдание. Това състояние продължило няколко секунди. След това в душата му настанал необикновен мир, и той казал: Да става, каквото ще. Нека всичко в мене да се разруши. Аз съм готов да понеса и най-големите страдания. – Защо бил готов на всичко? – Защото почувствувал, че зад това, което се руши, има нещо, което не може да се разруши. Само човешкото се разрушава, но не и Божественото. Както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава, така и Божественото седи зад човешкото и не се разрушава. Никаква сила в света не е в състояние да разруши Божественото. То представя велик, неразрушим свят. Като свалили осъдения от въжето, той разбрал смисъла на живота.

Следователно, за да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дьлбок, вътрешен смисъл. Някои ще кажат, че не се интересуват от материалния живот. – Не, докато сте на земята, вие ще се интересувате еднакво и от материалния, и от духовния живот: ще ядете, ще пиете, ще се обличате, ще учите, ще се жените, ще раждате деца, ще ги възпитавате. Щом сте на земята, ще правите всичко, което физическият живот изисква. Едно се иска от вас: каквото правите, да го правите от гледището на високия идеал.

„Сторете място да насяда народа". – Да седнеш пред нозете на Великия Учител и да слушаш, какво проповядва, това е стремежът на Божественото в човека. Човек крие в себе си велики заложби, които трябва да изучава и разработва.

Източник: Неделната беседа "Сторете да насядат" от томчето "Крадецът и Пастирът"

[Ани]

Дълбоко в себе си признайте, че всичко онова, което ви се случва в живота, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, аз не искам нищо повече от това, което си ми дал.“ Поблагодарете дълбоко в душата си и останете с идеята, че Онзи, Който е създал вселената, не може да направи някаква погрешка. В Него няма никаква несправедливост – нищо повече. Той е абсолютно справедлив. Признайте това нещо дълбоко в душата си и почакайте половин час, за да видите какво ще стане с вас. Това някога може да стане изведнъж, но някога и в продължение на повече време. Ще почакате само година и половина най-много и ще видите как всичко ще се измени.

Разумният човек

[Таня]

И сега, ако вие не се запознаете с вътрешната психология на живота, ще останете в голямо невежество. Когато слънцето изгрява, пред нас се разкрива нова област. То ни дава възможност да видим всичко, което e в тъмнината, в невежеството не можем да разберем и научим. Върху тези въпроси, които разглеждаме сега, ние можем да разискваме само днес, при днешната слънчева енергия. Утре ще се разглеждат съвсъм други въпроси. Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат, какво да правите, какво да говорите. Невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Съзнание се изисква от всички! Вие трябва да разбирате живота разумно, понеже той не може да се измени заради вас. Като казвам, че животът не може да се измени, разбирам, че според законите, които Бог е създал, животът, наистина, е неизменен. Щом е така, ние трябва да изучаваме тези закони и да се приспособяваме към тях, а не законите да се нагаждат към нас. По този начин ние ще се приближим до опитната страна на живота.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Сега, онези от вас, които могат да помагат, трябва да помагат; които могат да учат, трябва да учат. От всинца ви се изисква ново знание: не какво е казал някога Мойсей, нито какво са казали преди няколко хиляди години пророците, нито какво е казал преди 2000 години Христос. За нас е важно това, което сегашният живот ни носи; за нас е важно това, което сега Мойсей говори; за нас е важно това, което сега пророците говорят; за нас е важно това, което сега Христос говори; за нас е важно това, което Бог сега ни изявява. Условията преди 2000 години са били едни, а сега са други. Следователно, ние трябва да съгласуваме нашето минало с настоящето, понеже миналите погрешки се изправят само в настоящето. Ние не трябва да съгласуваме сегашното си верую с веруюто на миналото. Напротив, ние трябва да съгласуваме миналото си със сегашното, т. е. нашият детински живот трябва да съгласуваме с живота, който сега имаме, когато сме станали по-възрастни. Затова, именно, всички трябва да имате широта, простор в душите си, да прощавате. Няма по-велико нещо от това, човек да прощава, както Бог изисква. Това е велик закон.

Източник: Беседата "Вързване и развързване" от томчето "Право си отсъдил"

[Лъчезарна]

"Животът, в своите прояви, е трояк:

физически, който се изразява в движение, хранене и дишане;

духовен – в чувстване, мислене и воля;

най-после идва Божествения живот

– в Любов, Мъдрост, Истина, или живот, светлина и свобода.

Различавайте Божественото от човешкото.

Това, което не умира, е Любовта. Значи Любовта в човека никога не умира.

Това, което не умира, но се променя, е човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки.

Волята не престава, но се мени. Не можеш да се радваш на нормален физически живот,

ако не знаеш как да дишаш, ако не знаеш как да ядеш и ако не знаеш как да се движиш.

Можеш да дишаш добре, но ако не се движиш, ще умреш.

Искаш да бъдеш красив, строен, но това зависи от дишането.

Човек трябва да знае как да диша, да има ритъм в дишането.

Казвате, че в музиката трябва да има такт, отмереност, ритъм.

Който свири, трябва да има ритъм. И в мислите, и в чувствата се иска ритъм.

Сменя ли се бързо една мисъл с друга, едно чувство с друго,

човек е лишен от ритъм, поради което е недоволен от всичко.

*

В едно отношение Бог прилича на нас, а в друго отношение не прилича.

Когато сме милостиви, Бог е като нас и ние сме като Него. Когато не сме милостиви,

Бог не е като нас и ние не сме като Него. Когато мислим право, Бог е като нас;

когато не мислим право, Бог не е като нас. Отрицателното в нас не е Бог.

Положителното в нас е Бог.

Следователно, щом имаш хубави мисли, Бог е като тебе и ти си като Него.

Измениш ли отношението си към Бога, ти влизаш в област на страдание.

– Защо идват страданията? – Защото си се отдалечил от Бога.

Наистина, като се отдалечиш от това, което обичаш, ти страдаш.

Щом си далеч от светлината, ти изпитваш страдание;

щом си далеч от въздуха, ти изпитваш страдание;

щом си далеч от водата и от хляба, ти изпитваш страдание.

– Защо идват страданията?

– Защото си далеч от красотата на своите мисли, чувства и постъпки.

Щом се приближиш до тази красота, страданията се прекратяват.

Има страдания, които се дължат на факта, че си далеч от Бога.

Някои страдания се дължат на факта, че си далеч от себе си.

– „Какво трябва да се прави, за да не страдам?“

– Да бъдеш близък с Бога, близък със своите ближни и близък със себе си.

Тази е основата на здравето и на щастливия живот. Друга философия няма.

Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи.

*

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плът“, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи. Тя живее във всеки човек, още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането ѝ, между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голямо богатство.

Някой казва: „Да унищожим плътта!“ Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш; щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“ – Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят с змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта. Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и на злото, да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията ѝ даде, яде от него и отиде при Адам и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад, да разрешат този въпрос. Без това разрешение не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. – Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането ѝ, животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос – Синът Божи, дойде на земята заедно със змията – с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи.

Бъдете свободни и следвайте правия път. Вие ще разрешите този велик въпрос чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Така ще приложите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината във волята си. Не мислете, че умът ще намери пътя на Истината. Умът е прост слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуват. Какво знае умът? Какво разбира той? Знае нещо за желязото, за златото; знае нещо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветен в дълбоките тайни на живота. Има неща, които човек възприема вътрешно, не с ума си. Той предчувства неща, които ще станат в бъдеще, след 10–15 години. Значи има нещо по-високо от човешкия ум. Бог оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Онова, скритото в човека, то е Божествено. Казва се за сърцето: „грешното сърце“. Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да ѝ станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. Не можеш ли да ѝ станеш господар, ще си останеш последен бедняк. От това зависи твоето богатство – господар да ѝ станеш. Среден път няма."

Граници в живота, Общ Окултен Клас, 6.01.1932 г., София

Редактирано Юни 15, 2012 от Лъчезарна

[Велина Василева]

Животът е игра. Хм, една неразбрана игра.

Който разбира! Защото в разбирането е всичко. Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни... Вземете например изречението БОГ Е ЛЮБОВ, това е една дума, който я разбира, всичко съдържа в себе си. Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас. Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво. Или когато кажеш „наука“. Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува...

...(Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това. (Учителят още хлопа). Кой хлопа? Пътник, когото вие очаквате. И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това. Но трябва да имате и друг, който същевременно да посрещне.

Та единият отвътре, другият отвънка.

Когато две реалности в живота се спосрещнат, какво става? Когато вратата се отвори, това подразбира две велики реалности в живота, великото и малкото трябва да се спосрещнат и тогава се постига търсеното.

Това е то: душата отвътре, Духът отвънка, умът отвънка, сърдцето отвътре...

...За онзи, който разбира, и най-малките неща имат смисъл, а който не разбира, и най-великите работи са обезсмислени.

Отвън и отвътре. Светлината и мисълта

[Велина Василева]

Може да дойдеш в противоречие, но когато се дават роли в театъра, могат ли всички да вземат главните роли? Обикновено даровитите актьори взимат главните роли. Случва се даровити актьори да играят малки, обикновени роли. И тези роли са от значение.

Дали изпълняваш ролята на цар, на княз, на виден човек, това нищо не значи. Някога може да изнесеш хубаво и малката роля. Цял живот няма да изпълняваш тази роля! След десетина представления може да вземеш голяма роля.

За да бъдеш свободен, трябва да си доволен от всяка роля, която ти се дава.

Утре ще ти дадат друга роля. Като преживявате приятни и неприятни чувства, вие сте на сцената, играете различни роли.

Как познавате, че един човек изпитва неприятни чувства, че е неразположен, че го мъчат лоши мисли? Как познава студентът, че професорът му не е разположен? Той започва да къса студентите, мрачен е, навъсен. Трябва да мине известно време, за да се измени състоянието му. – Как ще стане това? – Ще го погледнеш право в очите, ще му се усмихнеш, едва забелязано. Това ще се отрази приятно на професора. Той е намусен, а студентът му отговаря с усмивка.

Доброто трябва да излезе срещу лошото. На лоши мисли и желания не отговаряйте с лошо.

Поставяйте контрастни положения. Срещу злото поставяйте доброто. Понеже живеете в света на контрастите, неизбежно ще срещате противоречия.

Срещу всяко противоречие туряйте доброто. Там е вашата сила.

Оплакваш се, че те сполетяло нещастие. – Провидението ти го изпраща, за да те научи на нещо.

То ти дава някакъв урок, иска да те направи герой. Ти си слаб, хилав, едва носиш 5 килограма тежест. За да се калиш, Провидението всеки ден увеличава товара ти, иска да станеш силен, да заякнеш.

От гледището на природата, страдащите са героите в света. Колкото по-голямо е страданието, толкова геройството на човека е по-голямо.

– „Отчаях се вече.“ – Нищо от това, герой ще станеш. Радвай се, че страдаш. Ако нямаш страдания, ти ще останеш слаб, хилав, какъвто си се родил.

Три вида процеси

[Велина Василева]

От гледище на природата, погрешката е необходимост. За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш.

Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано.

Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото.

Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си.

Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо.

Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа. Тя живее във въздуха. За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха. И тъй, основната мисъл за човека е доброто.

Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи. Следователно всичко, с което човек работи, е добро.

...Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения. Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.

– Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво.

Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит.

Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете.

Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви.

Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа.

Само Бог има право да впряга злото на работа.

И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото.

Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия.

Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате.

За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя.

Не се борете със злото, а носете доброто в себе си. Нека доброто се разправя със злото, а не вие.

Закон на доброто

Редактирано Август 30, 2010 от velinavasileva

[Велина Василева]

Вие мислите, че всичко, каквото става в този свят, е нещо идеално.

Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот!

От един актьор, който се гърчи на сцената и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният.

Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер – и комедия, и трагедия, и драма.

Казвате: „Да идем на театър, дават еди-коя си драма“. Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма? Той е десет пъти по-хубав.

Господ за всичко държи сметка, нищо и никого не забравя, нищо не пропуска, никога не заспива.

Той само привидно никога не те забелязва, и дори когато те гледа, показва, че не те вижда. Той запазва абсолютно мълчание; мълчи и когато те наблюдава, а ти мислиш, че не те е видял и се успокояваш. Не, видял те е Той.

За да се домогнете до Любовта, непременно трябва да бъдете ученици.

Щом се смирите, щом се почувствате вечни като Бога, тогава ще заживеете в Него и няма нищо друго да търсите.

Аз съм истинската лоза