Мисли от Учителя за Молитвата

[Иванка Калбурджиева]

"Ония хора, които се молят, в молитвата им има голяма опасност, ако не знаят как да се молят. Големи нещастия могат да произлязат от молитвите на хората, както и от това, ако не се моли човек. Да се молите, но трябва да знаете как да се молите и когато не се молите, трябва да знаете поне как да постъпвате. В молитвата вие ще улесните дейността на кръвта да минава през вашия мозък. Онова възвишеното е горе в главата, но тази кръв ще мине през низшите центрове на мозъка, за да отиде горе. И вие ще събудите, ако не знаете как да се молите и не разбирате законите, най-низшите чувства в себе си. Трябва особена школа да се мине, за да се научи човек как да се моли. Както сега се молят хората, те си създават повече зло, отколкото добро, събуждат у себе си низшето. И във всичките религиозни събрания, навсякъде, желанието към Бога е много добро. Казва човек: „Господ ще оправи." Господ ще оправи, но има известни закони, които трябва да се спазват. Вие, като се молите, най-първо не трябва да възприемате кръвта през своите низши чувства, но трябва да знаете пътищата, как да занесете кръвта в ония висши центрове. Вие казвате: „Трябва да почувства човек." В чувствата има двояк смисъл. Тия чувствания могат да произтичат от низшето естество във вас. И в молитвата най-първо, за да се молите, трябва да мислите дълго време, за да имате една отвлечена хубава мисъл. Не влагайте в себе си, когато се молите, обикновени мисли. Когато се молите, трябва да сте спокойни, да се поставите в едно възприемателно състояние. Молитвата трябва да стане като изгрева на слънцето. Защо Господ е направил слънцето? За да се научат хората как да се молят. Не искайте изведнъж да стане слънцето много горещо. Ако се молите изведнъж силно, ще предизвикате лоши реакции. Ще мислите и се молите тъй, както изгревът на слънцето се показва постепенно, както светлината - полека. А като изгрее слънцето, ще бъде най-хубавият момент при молитвата. Дойде ли обяд, пак ще се молите. Вие трябва да разбирате законите на молитвата, защото молитвата е работа. Онзи човек, като е работил, трябва да иде на сянка под крушата. Значи светлината трябва да мине през листата. Ако се изложите на обяд направо на слънцето, ще слънчасате."

Из беседата "Колко е добър Господ", ООК XIV, 1935 г., том "Ако говоря"-II

[Иванка Калбурджиева]

Всички хора започват работите си оттам, отдето не трябва. Например, майките учат децата си да се молят на Господа. Не е лошо това, но те трябва да учат децата си да изпълняват Божията воля, а не само да се молят. Преди да си направил някаква погрешка, изпълни волята Му. От какво се нуждае Господ? Някоя баба вдигнала ръце към Господа, моли се. – Защо се моли? – Да й прати Бог някой, да й донесе вода. Малкото дете, което е до бабата, трябва да разбере от какво се нуждае тя, да вземе стомната и да й донесе вода. Тогава Господ ще бъде доволен от детето, че е разбрало молитвата на баба си. Казвате: Да се молим и Господ ще изпълни молитвата ни. Казвам: Господ е предвидил работите от самото начало. Няма защо отсега нататък да се нареждат. Всичко е наредил, всичко ни е дал, трябва само да търсим онова, което е дадено.

Из беседата "На фокус" от "Заветът на Любовта" т.2, Мърчаево, 1944 г.

[Надеждна]

Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш. Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.

"Физическият живот - път към духовния и Божествен живот", кн. "Кротките"

[Лъчезарна]

"Сега, ще изтълкувам значението на думата „молитва“, както се пише на български. Буквата „М“ означава закон на жертва. Буквата „О“ – условия, при които жертвата дава добри плодове. „Л“ – означава стремеж за молитва, т.е. за общение. „И“ – общение с Великото, с Божественото. „Т“ – победа на противоречията в живота. „В“ – единство с Бога. „А“ – придобиване на разумен живот. Значи молитвата представлява: жертва, условия, стремеж нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията в живота, единство с Бога, придобиване на разумен живот. Който иска да придобие нещо ценно, той трябва да е победил змията в себе си. Без тази победа никакъв духовен напредък не може да се очаква."

Малкият повод

[Лъчезарна]

"Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение. Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети. Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля. Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.

И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах."

Аз и Отец сме едно, Неделни Беседи, 20.04.1930 г., София

[Ани]

Казано е: „Като се молиш, влез в тайната си стаичка и там се помоли.“ Не е нужно да вдигаш ръцете си нагоре, всички да те видят. – Цяла нощ се молих и нищо не получих. – Защо е трябвало цяла нощ да се молиш? Едно се иска от човека: чистосърдечие и смирение. Казано е в Писанието: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.“

Механични и съзнателни процеси

[Лъчезарна]

"Молитвата е тониране на сърцето.

Да се моли човек, значи да храни сърцето си.

Дишане, пречистване трябва на човека! Как става това пречистване?

– Чрез молитвата. Докато човек се моли, той диша.

Аз говоря за съзнателния живот на човека, за съзнателната молитва,

за този вътрешен, непреривен стремеж на душата, да бъде свързана с Бога,

а не за онази молитва на думи само, написана от други хора.

Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога.

Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи.

За да не се прекъсва връзката с Бога, каквато работа предприемем през деня,

трябва да я вършим с единствената мисъл, че тя се върши за Бога"

Братя в единомислиие, Съборни Беседи, 20.08.1927 г.

Редактирано Октомври 26, 2011 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: „Господ ще промисли.“

Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим.

Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога?

Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл.

Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл.

Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша?

Ако мислите така, това е много казано.

На какво основание Бог може всякога да ви слуша?

За да те слуша Господ, три неща са необходими:

ако впрегнеш волята си да Му служиш,

ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш,

ако впрегнеш ума си да Му служиш.

Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша.

Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля,

молитвата ти не може да бъде приета от Господа.

Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си,

Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме.

Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него,

не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.

Някои искат да се освободят от Него и пак Той да им отговаря на молитвите. Това е невъзможно.

Всички ние, които живеем, взехме от Него материя и сила и след това искаме да се освободим,

да бъдем свободни. Как можем при това положение да се освободим от Него?

Това е една логическа несъобразност."

Акаш и прана, Неделни Беседи, 24.12.1939 г., София

Редактирано Октомври 26, 2011 от Лъчезарна

[цветна дъга]

"Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал вчера."

"Господи, какво трябва да изпълня днес? В името на всичко, което си ми дал, искам да Ти служа. Да бъде всичко за Твоя слава."

"Господи, вложи Любовта в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам винаги благородно, да изразявам Твоята Любов."

Свещени думи от Учителя, т.3, раздел "Мисли за Бога от Учителя"

[Лъчезарна]

"Молитвата към Бога е дихание на нашата душа,

ние трябва постоянно да се молим, както постоянно дишаме,

защото както с дишането се пречиства кръвта, така и с молитвата се пречиства нашият ум и нашето сърце.

От когото молим за нещо, с него се свързваме и с какъвто се свържем, добиваме и неговите влияния.

Ако се молим постоянно на Бога, ние се свързваме с Него и добиваме от Него добри влияния.

Човек, който не се моли Богу с молба сърдечна, а повърхностна, той се задушава, както, когато не дишаме.

Ако се молим Богу постоянно, рано или късно Той ще ни даде това, което просим, ако си го заслужим.

Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца.

Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни.

Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. Нашите тела

са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето,

то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте,

а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят. То е земя, не може така празна да седи.

То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча,

или добрият Дух, който иска преорана почва, както добрия земеделец;

или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли.

Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта,

така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум.

Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания.

Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв,

която храни мозъка и цялото тяло. Така е и с душата ни, сърцето и ума.

С тия думи бивайте радостни в надеждата, търпеливи в скърбите и постоянни в молитвата."

Ще постигнем, Извънредни Беседи, 22.11.1913г.

Редактирано Октомври 26, 2011 от Лъчезарна

[Guest Дриада]

Ти седиш и мислиш, защо трябва да се молиш.Молитвата това е една обмяна.Всякога една обмяна в молитвата значи слизане и качване.Молитвата е едно състояние на слизане и възлизане.

Вие се занимавате с молитвата.В молитвата има слизане на долу, но има и две възлизания нагоре-"М".Ти не може да се молиш, ако едновременно в тебе чувството на любовта не подейства, и ако умът ти не подейства.Ти не може да се молиш, ако умът ти и сърцето ти нямат стремеж нагоре.Стремежът определя движението на сърцето.Или трябва да бъдеш във връзка с любовта в света и със светлината.Ти не може да се молиш, ако в тебе едновременно светлина няма и топлина няма.Ако нямаш светлина в ума си, ако нямаш топлина в сърцето си, ти не може да се молиш. При молитвата всякога трябва да се регулира топлината и светлината, трябва да се регулира магнетизма и електричеството .Щом не се молиш има нещо анормално.Някои мислят, че без молитва може.Молитвата е дишане.Както човек диша, така и трябва да се моли.Много хора дишат, но не са здрави, защото не дишат дълбоко, дишат много плитко.Молитвата може да е много плитка.Ти се молиш, но в молитвата имаме обмяна на известни енергии, които трябва да проектирате в човешката душа.Ти идваш да се молиш на Бога, идваш във връзка с най- разумното същество, най- доброто същество в света.Или пък някой път мислиш за ангели, за светии, ти влизаш във връзка със същества, които са напреднали, от които може да почерпиш нещо.Трябва да изменим начина на молитвата.Да мислим другояче.Молитвата е придобиване на едно благо, което без молитва не може да се придобие.Най- официално казано:Една работа, в която умът и сърцето вземат участие, то е молитва.Молитвата не е външно приказване.Всяка работа, която вършиш в сърцето и мислиш за нея, и всяка мисъл, в която влагаш и чувство, чувстваш, то е вече молитва.Това го казват права мисъл.Мисълта не може да бъде права, ако няма достатъчно топлина, не може мисълта да бъде права, ако няма достатъчно светлина вътре в човешкия ум.Или пък ти дотогава не може да се молиш, докато не си доволен от себе си..В молитвата недоволството трябва да изчезне, всеки страх трябва да изчезне , да дойде вътрешно успокояване, да бъдеш господар, да знаеш, че при най- големите мъчнотии, при които ти се намираш ти може да ги разрешиш в молитва.Успокояваш се, вярваш в това разумното, великото в света.

Мозъчна и симпатична нервни системи 11.02.1938г."Възможности в живота"МОК

[Лъчезарна]

...без да съзнавате какви последствия ще имат връзките ви с хората, вие се свързвате с тях и като резултат на това в съзнанието ви настава или мрак, или светлина. Обаче дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна светлина, а в душата ви – дълбок мир. Дойдете ли до връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако пък се свържете с хора от различни краища на света, ще преживеете съответни на тях мисли и чувства. И най-после, ако изпаднете в света на животните, и те ще окажат известно влияние върху вас.

Вие трябва да изучавате всички тия състояния и промени в съзнанието, независимо от това дали ги желаете, или не. Вие неизбежно ще минете през тези кръгове на съзнанието, които пък крият за вас известни възможности. Докато човек е на земята, и той ще влияе на другите съзнания, но и те ще му влияят. Той ще се намира под влиянието на средата и на условията на животните, на растенията и на хората. Това, обаче, са задачи, върху които той трябва да работи.

За да реши тия задачи правилно, човек трябва да се моли. В това отношение молитвата е работа на човека върху себе си. Молитвата подразбира вътрешна връзка с Божествения свят.

Казано е в Писанието: „Свързвайте се всякога с възвишения свят!“ Това показва, че за когото мислиш, с него ще се свържеш. Каквато мисъл, каквото чувство или желание поддържате в себе си, с тях ще се свържете.

Посоки и възможности, ООК, 20.04.1927г.

[Розалина]

Някой казва „Няма да се моля вече“, като че ли Невидимият свят има нужда от неговата молитва. Каквото правиш, на себе си го правиш. Например обленяваш се да станеш за молитва, стаята е студена, уморен си, неудобно ти е да се помолиш навреме. Ако не се помолиш, изгубил си момента. Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си. С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш.

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. Молитвата е страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.

Страж на човека

Акордиране на човешката душа - том 1

Редактирано Януари 10, 2012 от Розалина

[Розалина]

Питате: Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви? – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим. – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е, говорите ли на Неговия език. – Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя любов? – На абсолютно безкористната любов. Каквото правиш, каквото мислиш и чувстваш, да си свободен от всякакво користолюбие. Като проповядвам, аз поглеждам ту на една, ту на друга страна. Мнозина се запитват, защо ги гледам. Значи, те се съмняват, търсят нещо користолюбиво в мене. Много естествено, като говоря на хората, все ще погледна към някого.

Лама савахтани

"Или, Или, лама савахтани", т. е. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? *

[Лъчезарна]

Мнозина казват, че за да получат това, което искат, непременно трябва да се помолят. В какво обаче, седи молитвата? Човек никога няма да бъде чут, ако се моли на човешки език. За да чуе и приеме молитвата на човека, той трябва да научи Божествения език и на него да се моли. Ако човек почне да чете написани молитви, само да ги изговаря, ни глас, ни услишание няма да има на неговата молитва. Когато се моли, човек трябва да мисли и да чувствува, както Бог е дал, ако иска молитвата му да отиде при Него. Човек трябва да чувствува дълбоко в душата си, ако той няма вяра, ако върши нещата без Любов, неговата молитва не може да бъде приета, нито послушана.

Призоваха Исуса, Неделни Беседи, 23.09.1934 г.

[Лъчезарна]

Аз съм се молил на Бога, много молитви съм отправил към Него.

Не е важно, че си се молил; важно е, дали молитвите са били приети.

 

Как познавате, че молитвата ви е приета?

Ако безпокойството и смущението, които сте имали преди молитвата, изчезнат, молитвата ви е приета.

 

Трите степени, Утринни Слова,21 април 1935 г. 

[Велина Василева]

 „Като не разбира дълбоките причини на нещата, някой казва, че като се помоли, Бог веднага му отговаря. – Това е общо твърдение. Всякога не е така.

Има хора, които не се молят, а Господ ги слуша.

Не е достатъчно само човек да се моли, за да го слуша Господ. Да се говори така, това значи да се качи човек на пиедестал и оттам да гледа на нещата. – Не, човек трябва да слезе от своето високо положение и като дете да се моли на Бога.

Защо човек трябва да се моли на Бога и защо Бог трябва да го слуша? – Кога човек не трябва да се моли? – Когато направи някаква грешка, човек не трябва да се моли. Тогава той трябва да се заеме с изправяне на грешката си. Щом изправи грешката си, той трябва да се моли, да му изпрати Бог повече светлина, да не повтаря същата грешка. Ще изправиш грешката си, за да не се изложиш пред Висшия свят и пред хората. – „Ще ме слуша ли Господ?“ – Ще те слуша само ако се оставиш напълно в Неговите ръце.

Коя е причината, че Бог някога само слуша човека и отговаря на молитвата му? Представете си, че един човек се дави в една дълбока река. Ти минаваш покрай реката, виждаш даващия се и веднага се обръщаш с молитва към Господа: „Господи, помогни ми да спася давещия се!“ Той веднага ще ти изпрати сили, условия, да го спасиш. Ти влизаш в реката, хващаш давещия се и го изваждаш от водата. След това казваш: „Едва се помолих на Господа и Той ме послуша“. – Да, Господ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давеше.

Като не знаеш причината, защо си получил отговор на молитвата, Невидимият Свят казва, че ти си придаваш голяма тежест. Бог обича този, който се дави, и ти казва: „Ако спасиш давещия се, и на тебе ще помагам“. – „Ама освен мене нямаше друг, който да изпълни тази работа.“ – Който е готов да изпълни волята Божия, него Бог слуша и на него отговаря.

Представете си, че една Божествена мисъл минава през ума ви. Какво трябва да направите с нея? Ще ѝ дадете възможност да се реализира. Щом я реализирате, Бог ще ви слуша, ще отговаря на молитвите ви. Не я ли реализирате, Той няма да ви слуша.

Речете ли да искате богатство, сила, знание, молитвата ви няма да бъде приета. – Защо? – Защото Невидимият свят знае, че ако вашите лични желания се задоволят, възвишените мисли и желания, които Бог е вложил у вас, ще останат на заден план.

Възвишените мисли и желания на човека се задоволяват по-скоро, отколкото личните.

Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за да си обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема; защо други хора се молят и молитвата им се приема и най-после, защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат.“

Из: „Задна стража - 1928 г.“