07.11.2007 г. - "Да сторя!"

[Ася_И]

Мисъл за деня - 07 Ноември 2007 г.

Светът, в който ние живеем, е свят за забавление на ангелите. Когато ангелите се уморят от голямата работа, която имат, тогава те слизат на Земята да се занимават с нас. Те се занимават с нас като с малки деца. По този начин те си почиват. Като им разправяте за своите нещастия, за своите несгоди, те веднага уреждат работите ви и си заминават за другия свят. Те знаят всичко.

Из "Да сторя", 9^-та НБ, 31.I.1937 г.

[Валентин Петров]

Небето е центърът на напреднали същества, които живеят в самата вечност, които творят, които са създали материалния свят. Това представя небето – един уреден свят, който се грижи за всички същества около себе си. Всички звезди, които виждате на небето, това са все техни творби.

Цялата човешка раса живее разпръсната върху всички планети и звезди. Човек минава от една планета в друга, според степента на своето развитие. Красиви са планетите, през които ние минаваме своето образование, за да дойдем до една по-висока наука. Те представят светове, резултат на разумна деятелност. Всяка планета представя един университет. Детето първоначално постъпва в забавачница, после в първоначално училище, в прогимназия, в гимназия, в университет. Като свърши университет, човек се специализира и след специализацията си той влиза в свят, дето жъне плодовете на своя труд. Сега някои от вас са в забавачница, други – в първоначално училище, трети – в прогимназия, в гимназия, в университет, след което ще се приготвят за широкия свят.

Човешката мисъл трябва да бъде производителна. Ако всяка сутрин, като ставаш, не можеш да направиш едно добро на себе си или едно добро на своя ближен и ако не можеш да изпратиш едно благодарително писмо на Господа, ти не си турил своя капитал в обращение. Ако аз съм в едно училище и слушам лекциите на своя учител, аз трябва да му благодаря за светлината, която той е внесъл в моя ум. Когато учителят ви говори за аритметическите и за геометрическите прогресии, ако знаете законите, как се създават тия прогресии, вие ще можете да уредите вашия живот.

Нека нашите мисли остават високи, светли и хармонични дълго време.

Нека не се гневим и дразним, не изпадаме в апатия или съмнения.

Да имаме любов и благоразположение към всички същества, отново и отново, това е една божествена геометрична прогресия. Като капитал в банка, от истинско злато "събирайте си съкровище на небесата където крадци не крадат"

"колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока?“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага"

Любовта

"...и ангели дойдоха и му прислужваха"

"... небесните птици идват и свиват гнезда в короната му"

"... не се грижете какво ще ядете и какво ще облечете ... и Небесният Отец ще се погрижи за вас"

свидетелствам че това е практически вярно в целия ми живот!

Много важно е да не нараняваме никого с мисъл, дума и действие, защото това спира задълго прогреса на Божието царство в нас.

[Слънчева]

Благодаря Валентин

[Guest Ла Горда]

Много се насърчих, благодаря

.

Редактирано Ноември 7, 2007 от Ла Горда

[Диана Илиева]

„Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“

Да

Не е лесно обаче винаги да си благосклонен и търпелив, поне на мен не ми е лесно На вас какво ви помага да успявате?

[Валентин Петров]

„Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“

Да

Не е лесно обаче винаги да си благосклонен и търпелив, поне на мен не ми е лесно На вас какво ви помага да успявате?

Молитвата. Също, самонаблюдението и целенасочените усилия при всички обстоятелства.

В момента при ситуация с хора която се опитва да ме раздразни, включвам търпението и се старая максимално бързо да разбера какво ме дразни и защо. Когато проблемът е при мен, работя над него. Може да е свързано със страх, гордост, имидж и т.н.

Когато след размисъл ми се стори че проблемът е при другите, започвам да мисля как да излезем заедно от ситуацията така че да бъде запазено тяхното достойнство. Техническата част е да се погледне ситуацията от много ъгли, от птичи поглед, да се разбере мотивацията на хората и, без да се спори или настоява, да се внесе ново действие или съображение което да я промени. Започнем ли да мислим конкретно и конструктивно за целта , гневът и нетърпението изчезва. Това става съвършено с практиката. Много помага да гледаме хората с усмивка и да казваме вътрешно, "Ти си най умният, най хубавия човек на света."

Когато сме "сами" и започнат такива процеси, трябва да видим кой е дошъл при нас Тогава подхождаме по подобен начин както с хората. Молим се за тази душа. Даваме знания и светлина.

Всичко се оправя бързо

[Станимир]

"В живота има две крайности. Животът не седи нито в скръбта, нито в радостта. Днес хората говорят за радостта, но радостта е достояние само на ангелите. Скръбта обече е непонятна за един ангел. Ако му говорите за скръб, той не я разбира, защото скръбта е признак на малка чистота. Всеки един, който е свързан с материята, който се е вплел в нея, скърби. "Ама скръбен е". Че как да не скърби? Щом се е вплел в материята, ще скърби. Един ангел не може да скърби. Казвате: "Ама Господ не скърби ли?" - Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: "Скърбиш ли?" - Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти, и облекчи душата ти. Казваш: "Поолекна ми малко." Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се забил някъде в тебе, хване с щипците, и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание загнездило се в тебе - извади го и всичко ще свърши. Казвате: "Ама как тъй ангелът да не скърби!" Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т.е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние - между падналите духове и ангелите - по туй се отличава от тях, че отчести разбира скръбта и отчести разбира радостта. Вие мислите, че разбирате радостта! Отчести я разбирате. Вие още не разбирате радостта, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат."

Окултната музика в живота - ООК 19.12.1923 г.