05.11.2007 г. - Страданията се лекуват със светлина

[Ася_И]

Мисъл за деня - 5 Ноември 2007 г.

Писанието казва: „Онези са намерили Бога, които са разбрали какво нещо е страданието.” Онези хора, които не разбраха какво нещо са страданията, те не разбраха, че страданията се лекуват със светлина.

Из Мислете за светлината!, 30 НБ, 04.VII.1937 г.

Добро утро на всички!

Желая ви светла и ползотворна седмица!

[Орлин Баев]

Светлината е велика, радостна жива сила! Когато живях в "Идеал" в Канада, наблюдавах хората, които от 20-30 години посрещат изгрева и лете изима, молят се, обичат се, излъчват светлината отвътре! Имаше хора на по 70-90 години със свежест, каквато други губят още на 50. Светлината е колкото външна, толкова и вътрешна. Сигурен съм, че в бъдеще науката ще се занимава с вътрешната продукция на сила, топлина и светлина - вследствие от хормоналния и невронен баланс и мисловна настройка. Светлината засега не я виждаме - тази вътрешната светлина - но поне я чувстваме в моменти на разположеност. А донякъде долвяме заревото на тази светлина, но далечно - всъщност за себе си говоря, но предполагам, че повечето сме така.

В лекцията се казва, как с електриество ще се подмладява човек. Възможно е да не е точно електрически ток от проводник, както го разбираме днес, а електромагнитно поле, вибриращо на честотата на аурата ни! Смъртта е присъда, това е временно положение, сигурен съм - да се родиш със смъртна присъда - това е извън космически япорядък, извън вечността, извън безграничнот осъзнание и възнможности! Но - ще бъде различно!

[Иво]

Много хубава мисъл! Ася благодаря, че я публикува!

Мисли за светлината - тук отворих отделна тема, където ще можем да събираме мисли от Учителя за светлината.

Светлината - а това е една стара тема също за размисъл по въпроса.

Орлине, благодаря за споделеното!

[Станимир]

Сега ще задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта? Казвате: "Любовта носи живот." - Що е животът? - "Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - "Опитности." - Какво носи опитността? - "Знание." - Какво носи знанието? - "Сила." - Какво носи силата? - "Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: "Не може ли без скърби в живота?" Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта.

Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода? Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата, на кората и на корените на дърветата? - Горчив. Какви са плодовете им? - Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Есна пословица казва: "Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава. И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.

Често съвременните хора казват: "Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки.

Служене на Бога и на себе си - ООК, 09.12.1925 г.

Сега всички хора са в квадрата и разрешават един от главните въпроси: има ли изходен път вън от числото четири, т.е. вън от квадрата. И когато съграждат дом, хората пак имат предвид разрешаването на същия въпрос: има ли изходен път от числото четири. Ако не намерят изходен път от това число, те ще си останат в квадрата, в живота на страданията.

И тъй, числото четири означава квадрат. Човек е ограден в квадрата. Той се намира в обсадно положение. Само петорката може да извади човека от обсадното положение. Тя е път на освобождаване.

Днес европейските народи разрешават значението на числото пет. В него е моралът на човека.

Казвам: Който живее в числото четири, той е силен като животно, но е без морал. Той може да разреши всички въпроси, но се е научил повече да разрушава, отколкото да гради. Той не излиза вън от кръга или от квадрата. Дойде ли до числото пет, той има вече изходен път. Той има пет сетива. Когато е бил в числото четири, отсъствало му е само висшето сетиво - зрението. Това е наговият изходен пункт. Това, което виждаш, то спасява света. И това, което слушаш, и то спасява света. Обаче, ако само слушаш, а не виждаш, ти нямаш изходен път. Ти влизаш в един омотан кръг. Щом дойде зрението, ти се намираш в простора. Значи зрението е петото сетиво, чрез което се излиза от лабиринта, в който си се вплел. Оттук започва мисълта на човека. Като виждаш, ти вече пипаш, слушаш, вкусваш и помирисваш по друг начин.

Значение на числата - МОК, 01.04.1932 г.

[Валентин Петров]

Носете навсякъде запалена вашата свещ. Аз ще ви помоля вас да очистите вашата станция, която е запрашасала. Туй свещеното място, там, дето Господ иде, в скришната стаица, там е щастието, и всичките блага на човека на Земята [внимание в светлината в междувеждието]

Сега Господ е изменил мястото. Едно време беше долу, в сърцето, сега е горе. Тук ние много Го безпокоим. Слуша голям шум. Горе като се качи, е по-хубаво.

Човек трябва да разсъждава. Бог е Виделина. Бъдете и вие във виделината.

Редактирано Ноември 5, 2007 от Валентин Петров

[Ася_И]

Мислете за светлината, в която Божият живот се проявява. Мислете за светлината, в която Божият Дух се проявява.

Дотогава, докато не можеш да видиш в другия човек нещо за обич, малко светлина имаш. Докато онзи, който те гледа, не може да види, и той малко светлина има. Щом дойде светлината, ще видя, че в този човек има нещо, което може да обичам.

В светлината ние трябва да видим проявлението на Бога. Всеки ден Той ни говори. Бог казва: „В светлината, която Аз ви пращам, се крие вашето щастие.“

Ние умираме по единствената причина, че имаме малко светлина. Казва: „Да имате виделината на живота, и които чуят гласа Ми, ще оживеят.“ Следователно всеки, който чуе гласа на светлината, той ще бъде жив.

Светлината носи със себе си всичките блага, а пък Любовта е, която разпределя, тя дава всичко от себе си. Зад Любовта е Божественият Дух. Онова, Което урежда всичките неща в света, то е Божественият Дух. От Него произтича светлината. Светлината е, която е достъпна заради вас.

Бог е светлина. Днес виждам тази светлина, това е езикът на Господа, това е Неговото проявление. Тази светлина като влезе във вас, трябва да имате известно разположение в себе си.

И следователно ние можем да бъдем полезни един на друг дотолкоз, доколкото можем да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другите хора. И другите хора може да ни бъдат дотолкоз обични, доколкото те могат да отразяват Божествената светлина и топлина в нас.

Тогава, когато ние се намерим в едно тежко състояние, значи намалила се нашата светлина.

Много хубава мисъл за деня. С две изречения Учителят обобщава години от живота ми и пътя, който трябваше да извървя.

„Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си.” Това е мисъл от една друга беседа на Учителя. Така както създаваме радостта в другите, така създаваме и страданията им. Така създаваме и нашите страдания. Често си мисля защо по-голямата част от живота ни преминава в това да страдаме? Отговорът е толкова лесен – защото не вървим по правия път. Но затова страдаме, защото искаме нещата да стават както ние сме решили, а не както Бог е определил. Едва когато осъзнаем това нещата си идват на мястото.

Защо страданията да се лекуват със светлина? "Бог е светлина." Мисля, че в моменти на най-големи страдания, когато искрено отворим сърцето си за Бог, тогава виждаме и светлината. Трае миг, но те зарежда със сила и увереност до края на живота ти. И когато в такива моменти намерим Бог, то никога няма да му изневерим.

[Донка]

Ася!

Страданията се лекуват със светлина Изпитано и проверено!

Досега човек се стреми, иска да заповядва на Бога. Той мисли, моли се на Господа и казва: „Аз каквото се помолих, каквото си помислих, Господ го направи.“ Ти боледуваш – защо? Защото искаш твоята воля, не Божията воля. Ти осиромашаваш – защо? Защото искаш да стане твоята воля, не Божията воля. Ти си невежа – защо? Защото искаш да стане твоята воля, не Божията. Ти си безсилен, защото искаш да стане твоята воля, не Божията воля.

Светлината - да осъзнае човек, че страданията му са плод на желанието му да заповяда на Божията воля, а не да я слуша и следва.

Светлината - да различавам кое е Божията воля и кое е моето желание и второто да следва Първото.

Светлината - повярвах,че Божията воля е за мое и на другите добро, когато целият свят се разпадаше от зло в зло, защото не ставаше по моята "добра воля". И изведнъж това, което наричах беда се превърна в шанс, а страданието се превърна в благодарност за бедата-шанс.

Светлината лекува, когато усетим връзката на нашето малко слънце под сърцето ни със света около нас и го оставим да ни свети и топли - и нас и хората около нас - без условия и правила.

[Слънчева]

Ася и Донка, прекрасни постове, благодаря!

Мога да кажа същото-докато все исках, а Бог изпълняваше, страдах. Сега, когато нищо не искам, а се радвам на всичко и приемам всичко с благодарност, живота е прекрасен....

Хубав и успешен ден на всички!

[Валентин Петров]

косата, това са антени, чрез които се възприема светлината. Светлината има един език. Космите, това са струни, чрез които светлината свири. Езикът на светлината, това е косата. Ако твоята коса е добре вчесана, ако ти разбираш това изкуство, това е езикът на светлината. Ти от косата ще започнеш да чувствуваш какво ти говори светлината.

как мислим ние да бъдем обични един на друг, ако нямаме съответни качества? И следователно ние можем да бъдем полезни един на друг дотолкоз, доколкото можем да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другите хора. И другите хора може да ни бъдат дотолкоз обични, доколкото те могат да отразяват Божествената светлина и топлина в нас. Казвате: „Той е тъмен човек.“ Светлият човек е светия. Светията носи светлина. Те са израз на Бога. Бог е светлина. Днес виждам тази светлина, това е езикът на Господа, това е Неговото проявление. Тази светлина като влезе във вас, трябва да имате известно разположение в себе си. Казвате: „Животът е, който носи виделината.“ Има един прогресивен начин. Христос казва: „Аз съм виделината на света и който Ме следва, ще има виделина в живота.“

Ние искаме едно подобрение. Сега аз ще ви говоря за неща, с които вие може да си послужите. Вие искате да знаете де е мястото на Господа. Мястото на Господа е вътре във вас. Мястото на Господа е вашата глава. Има едно място, една станция в главата, дето Господ живее. Има една станция във вашата глава, дето Господ всеки ден ви препраща светлина. Христос казва: „И ти влез в скришната стаица“, а сега човек ще направи една къща, ще направиш скришна стая. Не е тази стая. Ти и 10 пъти да влезеш, не е тя. Ти ще влезеш в тази скришна стаица, която Господ от памтивека е направил заради [Себе си]. И там като се помолиш, за да приемеш Неговата светлина и виделина, тогава Той ще ти въздаде наяве. И външните условия ще се подобрят.

Много пъти съм се учудвал как се променя "реалността" когато променяме отношението си към колеги, близки и т.н.

Вътрешното уважение, вниманието и благодарността - привличат светлината и донасят красотата.

Ще дойде онзи период в света, когато хората ще се обичат. Когато хората се разбират, те трябва да светят. Ако лицата им може да светнат като Слънцето, те се обичат. Ако може да се сгорещят като червения огън, те се обичат. Все да има една малка промяна. Колкото повече светлина има, толкоз за човека е по-добре.

Казвам: Повече светлина. ... Мислете за светлината, в която Божият живот се проявява. Мислете за светлината, в която Божият Дух се проявява. ...Всичко, каквото имате, вие го дължите на светлината.