Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих


Guest Еси

Recommended Posts

  • Отговори 505
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

http://www.youtube.com/watch?v=ci1UMG4ub60

La parola non ha ne' sapore ne' idea

ma due occhi invadenti petali d'orchidea

se non ha anima .... anima

Ti sento, la musica si muove appena

è un fuoco che mi scoppia dentro,

ti sento, un brivido lungo la schiena

un colpo che fa pieno centro!

Mi ami o no ... mi ami o no .... mi ami?

Che mi resta di te, della tua poesia

mentre l'ombra del sogno lenta scivola via

se non ha anima ... anima

Ti sento, bellissima statua sommersa

seduti, sdraiati, impacciati!

Ti sento atlantide isola persa,

amanti soltanto accennati !

mi ami o no ... mi ami o no .... mi ami ?

Ti sento, deserto lontano miraggio

la sabbia che vuole accecarmi

ti sento, nell'aria un amore selvaggio,

vorrei incontrarti .....

Линк към коментар
Share on other sites

Вземи гледай "Коса" с превод на български (филма на Милош Форман). Страхотен мюзикъл.

Повярвай ми че когато го гледах за пръв път преди години въздухът ми спря. Така ме разтърси този филм.Интересното беше, че помолих да ми го пуснат още веднъж за да мога да преодолея шока. Може странно да звучи, но точно това направих, изгледах го още един път :( същия ден.

Мисля, че го има във vbox. Поздрави!

Редактирано от Ла Горда
Линк към коментар
Share on other sites

Ето, колко народ го е чувал този мюзикъл. А моичкият (бившият=минало бешело), музикант (диригент), роден в Ню Йорк, го чу за първи път от мен. Кво да кажа? :rolleyes:

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Има едни насекоми, заключени преди хиляди години в капка смола. Това много ми напомня човешкия дух, заключен в тъмницата на плътта - припомнящ си и жадуващ изконната си свобода.

На музикално-метафоричен английски - според Ралф Таунър - този вид кехлибар се нарича Amber Captive.

Линк към коментар
Share on other sites

"Виж, - обърнал се веднъж към един свой ученик бащата на Изкуството на Фугата - нещата са пределно прости, всичко се свежда до това да натискаш правилния клавиш в правилния момент."

Мисля си аз, че авторът на горната мисъл би поклатил одобрително с глава за това постижение на друг свой ученик от по-ново време, макар да не съм съвсем сигурен, че би останал наясно с изтънченото значение на думата Tanguedia.

Линк към коментар
Share on other sites

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

... преобразяване

Търсих го в цвета на хибискус

и в изгрев с меден привкус,

с вранени от пътнината нозе

и бяла мисъл в отмалели ръце.

Пет портала на прага достигах

огрени в слънце и ярки дъги,

с роса от сълзи стъпки съзирах

на други, които преди мен са дошли...

Изтичащо по пръстите на времето -

отмерено тук - за всеки от нас,

носех безмълвно товара на бремето

и чувствеността на Манас...

Линк към коментар
Share on other sites

Чувствеността на Манас е проклятие

в реала на изгубеното време

тя води до абсурдни понятия

като любов, победа, теб и мене...

http://www.youtube.com/watch?v=WiuUxEqcYOI...feature=related

Редактирано от valentinus
Линк към коментар
Share on other sites

Погледнах към заострените хребети,

там слънцето се спускаше лениво.

Седнал на върха, забравих себе си,

потопих се във усещане красиво.

А тъй дълбока беше тишината,

сиви облаци, замръзнали в небето.

И сякаш диря огнена в душата

изгаряше. И стигна до сърцето.

Лъчи угасващи във полумрака,

отблясъци червени във скалите.

Живеех в залеза, тъй дълго чакан,

и сякаш нямаха насищане очите.

За миг уподобих се на тревата,

оставих се на вятъра прохладен.

Усетих пулса нежен на водата,

разбрах, че досега живял съм жаден.

Настана мрак, изгря луната,

звездите ярки светеха над мен.

На свой език си шепнеше гората

в очакване на утрешния ден.

Йордан Илиев

източник сайт "Откровения" http://otkrovenia.com/main.php?action=show...&value=stih

Линк към коментар
Share on other sites

Чувствеността...

е само начин на изразяване... в Света на формите... :sorcerer:

~ Болеро на Равел

(last part)

Да си спомним...

При "Болеро" винаги съм виждал походът през пустинята на легионите начело с Флавий Клавдий Юлиян срещу партите.

Защото партите убиха Мани. Одраха го жив. По настояване на жречеството.

Император Юлиян Апостат /Отстъпникът/ трябваше да опита. Да занесе светлина там, където черномагьосниците я изгасиха. Дори на върха на римските мечове.

И тръгна. Бавен, тежък, мъчителен поход срещу непобедимия враг. Без надежда. Почти.

С цялата сила и блясък на Империята. В силата си на Просветлен в големите мистерии.

---------------------------------

До края. До самия Край.

Линк към коментар
Share on other sites

При "Болеро" винаги съм виждал походът през пустинята на легионите начело с Флавий Клавдий Юлиян срещу партите.

Добри ми valentinus, :feel happy:

дали правилно казват, че всеки е "затворен" в илюзията на света на собствените си възприятия...

Ще се опитам да покажа, как "виждам" Болеро на Равел - музика~движение, чрез която може да се изрази танца на потоци енергия. Енергия със заряда на полюсите (+) и (-), които се сливат и отразявайки един в друг, се вплитат и поемат нагоре към Единение.. подобно на безначална осмица, изтъкана от поляризирана разноцветност...

Хармония, постигана и чрез баланс в теб самия ~ равновесна точка, от която да тръгнеш към Непознаваемото за сетивността...

...може да се види и тук ~ ''Starry Night'' на Vincent Van Gogh

van-gogh-vincent-starry-night-7900683.jpg

До края. До самия Край.

Краят Е ли начало?

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...