Ради Добавено Февруари 11, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2004 Здравейте, Всички виждаме в каква материално-икономическа действителност живеем. Цените на апартаментите скачат и стават недостижими. Там където са евтини обикновено няма нито поминък, нито перспектива за равитие. Цените на старите коли се вдигат, и въпреки всичките проблеми с тях ще трябва да си плащаме скъпо, за да ги притежаваме. Работата по фирмите става все по-трудна, напрегната и изпиваща енергии. Там където има работа. Как живеят хората? Какво да правят младите? А и не само те. Как мислите – дали това е добре за нашето духовно израстване? Какъв е смисълът на тези материалните трудности? Къде е причината? Можем ли да направим нещо и какво е то? Добре ли е да правим нещо или трябва да търпим? Как виждате присъединяването ни към ЕС? Поздрави, Ради АлександърТ.А. и Ahmet 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кирил Добавено Февруари 12, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2004 Ради, Ще дам един пример, който смятам 4е обяснява защо ситуацията в България е такава, каквато е: Във Франция преди няколко месеца производителите на мляко обявяват 4е вдигат цените на млякото с 0.05 Евро. На другия ден в знак на протест населението на Франция спира да купува мляко. И така след няколко дена, производителите връщат старите цени. В България, след като правителството обяви 4е вдига със 100% !!! акциза на старите коли, хората се втурнаха да купуват коли и в автосалоните се извиха опашки. Същевременно оба4е всеки псува правителството и е недоволен, но без да даде реален израз на протеста си. Затова българския народ ве4е толкова години е тъпкан от управляващите, като единствената форма на протест която се наблюдава е напускането на родината от стотици хиляди българи. А, да не забравяме и шоуто на Слави , което оба4е според мен допринася за увеличаване на пасивността на българина, защото след като Слави си направи майтап с някой политик, българина ве4е смята 4е политикът си е полу4ил заслуженото и няма защо и той да излезе и да протестира. Ве4е пове4е от 5-6 години не помня в България да е имало ста4ка. Големите заплати в европейския съюз и САЩ са ИЗВОЮВАНИ със стачки. Които продължават и до днес. Редовно слушаме по новините за ста4ки във Франция, Германия, Гърция. И да се чуди човек за какво ли ста4куват, като взимат по 2-3000 Евро заплати?! Та на въпроса "Какво може да се направи?" Трябва да се протестира, да се стачкува, да има граждански протест, да се отстояват правата. Във материалният свят, колкото по-голяма е съпротивата, толкова по-голям е растежът. Ако Левски не беше тръгнал да се бори преди 140 г. и досега щяхме да носим фесове. Всеки трябва да направи своя избор, кое предпо4ита - превития гръбнак или развятия байряк. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 12, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2004 Добре ли е да правим нещо или трябва да търпим? Аз също смятам че не бива да търпим. Но дълбоко ме съмнява, че със стачки може да има големи ефективни резултати. Този метод работи в правно уредени страни, където е ясно какви права имат хората и където има сериозни институции, които следят тези права и закони да се зпазват. Аз ви питам: вие знаете ли какви права имате? Занете ли какви права примерно имате ако ви спре полицай? Или ако отидете на личен лекар, въпреки че сте си плащали редовно соигуровките? Или ако влезете в болница? Хората не знаят какви права имат, а повечето от тези, които знаят, не знаят как да си ги търсят? А колко от тези, които са ги потърсили са имали резултат? Много е труден въпроса. Може би е въпрос на потсикане на чувствата и съзнанието, в посокота, в която спомена Кирил, и затова хората не стачкуват. Аз примерно не бих излязъл да стачкувам. Смятам го за загуба на време... Но може би проблема е, че така мислят всички? За духовната страна на въпроса е същото. "Търсете и ще намерите" е казано. Колкото по-искрено и усилено търсиш разрешението на кой да е проблем, толкова по-голям е шанса да намериш. Смисълът на материалнтие трудности е човек да разбере по-добре себе си. "Познай себе си" беше писано на вратите на един храм. Но въпроса е как? И какво всеки прави по този въпрос? И можем ли всички заедно нещо да направим? Ahmet 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Февруари 12, 2004 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2004 Аз мисля, че трябва да има гражданска позиция, развито обществено мислене и социална съвест. В България явно тези неща не са добре развити. Ето примера с колите - всеки мисли за себе си, бърза да купи докаот е по-евтино. Така вреди и на себе си и на всички. Ако хората са обединени и откажат да купуват - да видим как ще са цените. По същия начин е и с апартамените - нека някой ми обясни как се купува двустаен за 30 000 евро. Цените скачат обаче... Т.е всеки каквото наложи "отгоре" се приема мрачно, мрънкайки, ругайеки, НО СЕ ПРИЕМА. Аз лично на местните избори не гласувах, принципно. Защото нямаше за кой да гласувам. И много хора за радост го сториха - активността беше 30 на %. И същевременно след призива на Слави и bTV хората събраха над 1 милион за благотворителност. Значи можем да бъдем единни. В какви случаи обаче? В крайна сметка какво е държавата - организацията на един народ. Значи от народа зависи как да устрои и да отстоява държавата си. В миналото това е било с копия и мечове. Сега бойното поле е икономиката и политиката, бизнеса. Къде е смелия Български дух? Но кой ли е чувал за него след като допуснахме траките да отпаднат от учебниците по история? Ahmet 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Февруари 12, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2004 Днес гледах някакво повторение на шоуто на Слави (странно, че и Ради и Кирил споменават) говореха за Евро интеграцията. Децата ни щели да бъдат вече европатриотчета, а нашите герои трябвало да ги европеизираме и примерно Стефан Караджа щял да бъде Стивън Блекджек азбуката нямало да бъде написана от Кирил и Методий, а от Кемикъл Брадърс и т.н. Да се чуди човек до къде да се смее и от къде да започне да плаче. Ради постави ни въпроси, на които ако имахме отговорите щяхме да сме елиминирали самите въпроси В Германия и Франция например (може би и в други страни), ако си изхвърлиш боклука на улицата идват глобяват те и ти следващия път ще замислиш дали ти се дават определен брой евро. А тук какво... майка върви с детето си по улицата - тя чопли семки и хвърля на земята; поглеждаш на друга страна и виждаш как от спрял автобус хората слизат, гледат напред, отварят си шепата и си пускат билета на земята; поглеждаш на друга страна - възрастна жена - коша до нея хвърля си боклука на земята. Е децата какъв пример имат. Да не говорим, че има квартали в които боклука се изхвърля през терасата!!! Според мен трябва да започнем от самовъзпитанието си, независимо от възрастта на която се намираме. Ahmet 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 12, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2004 Според мен трябва да започнем от самовъзпитанието си, независимо от възрастта на която се намираме. И аз мисля, че това е най-правилния път. Ако всякакви източници за масова информация (телевизии, книги, сайтове, радио...), започнат да работят за тези идеи, все повече хора ще ги осъзнаят. Проблема е, че се гледа главно на комерсиалната страна на въпроса, а не на идейната, затова и няма, или има, но малко, такива реклами например като - не оставяйте кранчето на водата де тече, не купувайте живи елхи - убивате горите и т.н. . Малко се иска от всеки, за да е по-съзнателен и отговорен към себе си и към цялото човечество. За жалост в БГ мнозина и това малко не правят. И според мен трябва да се почне от обучението, възпитанието, учението на родителите, на децата, на цялото общество. Мисля, че Иви е много права. И от там, когато съзнателните хора, достигнат критично висока точка, малко по малко ще се подобри и материалното положение и всичко друго даже ще потръгне. Докалкото аз виждам като цяло на добре отиват работите или поне вярвам в това. Ahmet 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Февруари 12, 2004 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2004 Oтговорите на тези въпроси са в самите нас и решението им зависи от нас. Коагто хората постепенно, един по един, приемат нещо Възвишено и се променят - тогава ща има и подобрение. Тогава ще бъдем и по единни. Как мислите, кое би помогнало на нас българите да се променим към добро? Може би не искаме да приемем Новото, което чрез нас трябва да стигне до всички хора? Ahmet 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Здравейте Иви, съгласна съм със всяка твоя дума. Мога само да допълня, с някой мои наблюдения. Ако българин попадне в друга държава, става най-примирен. Този който до вчера си е карал колата и непременно ще внимава да изпръска някой с автомобила си, там прави път и на мравката. Дума да не става, да пресечеш на червено. На всеки 50 метра има полиция. Е далеч, е от нашето понятие и възприятие за хората служители на реда и закона. За семки и боклуци по улиците, няма място. Там хората не са като нас. Знам ли какво им е. Все се усмихват и не видях стачки. Само хубави неща. Има още нещо важно, не са ни виновни управниците. Ние хората сме си виновни. Има забрана за паркиране, можеш да намериш поне 50 автомобила там. Какво правят там? Стачка най-вероятно. Има ли забрана за високата скорост, има. Кой я спазва? Никой. Защо всеки се измъква и не иска да си плаща билетчетата в градския транспорт? Защо? От къде на къде, няма да плаща? Защо все се получава, че българина е онеправдан и горкият, тъне в нищета. Бих казала, че сме номер едно по оплакванията. Има заеми в банките. Обаче българина казва, я ми дай тука парите, пък после ще правя бизнес. Иска се първо бизнес план, и да видят хората, че имаш желание да правиш успешен бизнес. А и с данъците е същата работа. Едната съседка пропуснала двата си гаража. Те са незабележими. После управниците ни виновни. Хората, саморъчно си чистят прилежащия терен пред блока, магазина, ресторанта. Тук разчитат на неумението ти да караш ски, така може и да улучиш вратата от първия път. Някой тук беше написал някаква история за един надгробен камък и надписа върху него. Цял живот, се опитваш да промениш света, държавата, града, семейството, а себе си забравяш. Ако започнем от там. От мен, от теб...до две добри същества още 8 милиона. Аз си мисля, че това е пътя към успеха. Извинете за многословието, щастие породено от супер нощен нет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кирил Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Диляна, Това за което говориш (боклуците по улиците, неплащането на данъци) е част от пасивния протест на българина. Наистина промяната трябва да започне отвътре, от всеки един човек. Ако всеки смени пасивния протест, с активен смятам че положението в България може да се промени към по-добро Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веси Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Много хубава тема, в която определно можем да се задълбочим и разглеждаме от различни ъгли. И аз като вас смятам, че нещата до голяма степен дависят от нашето самосъзнание, но дали е само така? Иви споменава Франция и Германия. Била съм 2 пъти в Париж и определно мога да кажа, че е доста по-мръсен от София. Там ми се струваше, че е практика всеки да върви и хвърля всичко по земята. Когато паркират винаги удрят колата, която е отпред и тази отзад. )))) И въпреки това Париж е Париж. Има национален дух, принадлежност, гордост. А ние имаме ли го? Защо не успяваме или забравяме да ценим това, което е около нас? Виена се гордее с архитектурата си. Хората там ходят с изправени глави - усмихнати, любезни, готови да ти помогнат. Навсякъде блести. Аристократизма е пропит дори в камъчетата по тротоарите. А ние? Със свити души, заболи поглед в краката си. Не смеем да се погледнем в очите, още по-малко да се усмихнем един на друг. Възмущението и протестите ни се простират в радиус от пет метра около нас - в къщи на масата или в компания с приятели. В Германия почти за всичко налагат парични санкции. Дори и възпитанието им да не е на толкова високо ниво, самите санкции налагат някакво въздържание. Тук дори и това го няма. Смятаме, че можем да минем между капките и какво постигаме? Нищо. Нищо добро. С колегите постоянно спорим дали на катаджиите трябва да се дават пари, за да не ти напишат акт. Аз определно съм против - след като съм си позволила лукса да наруша някое правило, би следвало да си понеса последствията, нали? Е да, ама не. Става един порочен кръг, от който няма измъкване. Не твърдя, че е добре хората да се ограничават, но когато няма вътрешна нагласа и стремеж, може поне да се създаде някакъв навик, бил той и резултат от налагането на по-строги правила. Вие как мислите? Ако контрола /напр. гражданска полиция, както предлага Ради/ е по-ефективен, бихме ли могли да се възпитаме да си дупчим билетите, да спазваме ограничения, да пазим чистота и в крайна сметка да се радваме на това, което успеем да постигнем по този начин? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Знаете ли за 6 месеца в Щатите видях хора, които не пазят и такива, които работата им е да минат и да почистят след другите. Но там е чисто. Там не видях истерични майки да крещят и да се карат на децата си. Оставят ги да се клепат, колкото си искат и после просто ги преобличат и изпират дрешките. Видях много хора, които караха с превишена скорост и намаляваха на светофарите където има камери, но като видят пешеходец спират на не по-малко от 2 метра от него. Като се върнах една кола мина с едната си гума през стъпалото ми и просто продължи... И аз бях против всички незаконни неща - например на КАТ да им се плаща на ръка, но ако тръгнеш да си плащаш по нормалния път те правят на маймуна. Пасивен протест ли е това, че си хвърлят боклуците по земята - не мисля. Просто навик, нещо което са видели от другите. Мързи ги да отидат до кофата за боклук. Начин на мислене е дали ще направиш път на една баба, която се опитва да пресече улицата или на майка с количка, която се чуди от къде да мине, докато прави мускули с малкото дете, ами инвалидите - почнаха и за тях да се сещат по малко. И най-лошото е, че малко хора ги е грижа за всичко това. Не, че не искат да направят нещо добро, те просто не се сещат в забързаното си и проблемно ежедневие. При нас всичко е повече въпрос на навик, отколкото на мислене. Затова се радвам като видя хора, които мислят, а не такива, които просто вървят със затворени очи. Най-добре ще виждаш наоколо, ако си отвориш очите. Но колко искат да го направят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Г-н Стойчев Аз отбягвам да говоря за политика. Тя се възпитава , не се раждаме с нея. Относно боклуците, сами сме си виновни. Аз например, никога не изхвърлям нещо на улицата, никога. Тъпча си джобовете, дамската чанта. Какво като няма кошче?!! Това дава ли ми право да правя каквото си искам? Щом няма катаджия наблизо, мога ли да пресека улицата по един голям диагонал? Тръгнали да пресичат, майка с дете. В нарушение е, обаче поне да го направи бързо. Тя премина поне 250 метра, вървейки по един от най-оживените булеварди в града, хванала детето си за ръка. После ще казва, ама аз не съм го възпитала така. Той заради приятелите си е такъв. Друг случай, от преди няколко години. Както във Варна има Морска градина, в моя град има нещо като Дунавска градина. Много е красиво, лятно време, пълно е с хора. На върха на едно дърво виждам дете. Качило се, горе и със всичка сила се клати на декоративното дръвче, високо не повече от 2 метра. Първото ми впечатление е, че се опитваше да го счупи или да го използва за люлка. Питам го аз, знае ли, че не трябва да прави така, а той ми отговаря : Мама ми разреши. Питам майка му, а на вас харесва ли ви синът ви там горе? Тя се смее. Как всъщност възпитава детето си? Преди три дни, на една улица старец в една локва. От далеч го забелязах, видях, че много хора се спряха, но отминаваха. Спрях и аз. Питам го какво му е, контактен, няма видими травми. Успя да ми каже телефона си. Свързах се с жена му. След 5 мин дойдоха и си го прибраха. Оказа се, че мълчеливият протесест на българина се изразява в това да гледа 4 часа, как един безпомощен старец се опитва да се прибере. Ставайки и падайки. Как така, никой не се опита да разговаря с него? Защо никой не е е поискал да му помогне? Обаче, за стачки сме първи А странно, как ако някой загуби нещо не го намира. В друга държва ако загубиш нещо, никой няма да го пипне. Ако има данни ще те намерят, да ти го върнат. Тук в България това случвало ли ви се е? На мен да. Меситм багаж. Много кужари, чанти. Имам в кухнята, тоест имах една подвижна етажерка, за плодове и зеленчуци, червена. Хареса си я, някой от комшийте. Може би понеже са решили, че ще им подхожда повече. А тя струва 24лв. Нищо работа. Ама защо трябва да я вземат? Няма нищо лошо в това, да имаме различни позиции. Обаче аз имам тренинг в защите на моята Дадох, примери от моя живот. Мога да напиша още стотици. И съм убедена, че на България и българите никой не им е виновен. Присъединявам се към Ради за гражданското общество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Абсолютно съм съгласна Киро ти стачкувал ли си? И какво наричаш стачка? Аз когато не съм съгласна с нещо ясно давам да се разбере, че е така. Дори и на шефовете си, които примерно пушеха в кабинетите си, въпреки забраната за пушене в училищата. Отивах и им казвах тук не се пуши и те си гасяха цигарите, както бяха с по 20-30 години по-възрастни от мен. Това не е стачка, това е изразване на мнение, в което могат да се вслушат, а може и да не се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кирил Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Стачката е форма на протест срещу работодателя, когато не си доволен от условията на труд или от заплащането. Затова, когато си недоволен от работодателя си, вместо да пишеш постинги из Интернет - стачкуваш - ефективно или символично, за да упражниш натиск и да постигнеш целите си. Обикновено трудовата стачка е форма на организиран колективен протест. Тъй като от дълго време нямам работодател, затова и не съм стачкувал. Но още през 1989 г. съм участвал в първия митинг след 10.11.1989 проведен във Варна. Бях в казармата и бях излязал за два дни отпуска и митинга се слу4и тогава. Но това са дале4ни истории... Виждам 4е много хора тук са недоволни от положението в България. Ако трябва да изразя лична позиция, трябва да кажа че намирам България за прекрасна страна, не бих я заменил с никоя друга, а също и българите за прекрасен народ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Малко си противоречиш за митингите, но това не е от съществено значение. Аз също от доста време вече нямам шефове. Протестирам си по свой си начин и то не срещу работодателите, а срещу всички, които не мислят и не правят нищо, за да се променяме към добро. И вярвам, че всички в този форум считат, че България е прекрасна и красива страна, но хората в нея трябва да са по-уверени в себе си, да се обичат и да уважават повече себе си и другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веси Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 намирам България за прекрасна страна, не бих я заменил с никоя друга, а също и българите за прекрасен народ. Това звучи прекрасно! Съгласна съм с тебе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кирил Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 Не съм експерт по трудовото законодателство, за да обяснявам какво точно значи стачка, но доколкото знам това е крайна форма на протест, преди това се водят преговори с работодателя, при които може да се достогне до компромис, който да удовлетворява и двете страни. Ако такъв не бъде постигнат се преминава към ефективни стачни действия. Голямо недоумение у мен оба4е буди факта, че някои от участниците във форума ги подразни думата "стачка". Нима намирате тази дума за мръсна?? Ако разгледаме ситуацията от езотерична гледна точка, положението в България няма да се подобри със стачки, нито пък ще е по-добро ако такива няма. Светът който ни заобикаля е само едно огледало, което отразява това което е вътре в нас. В него човек не може да види нищо друго освен себе си. Затова трябва да разглеждаме случващото се около нас като инструмент, който ни помага да осъзнаем това, което е вътре в нас. Защо всички искат България да се оправи? Не е ли това вопъл да спасят собствените си души? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Февруари 13, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2004 България е прекрасна страна. Обичам я. Обаче българите, като граждани имат трески за дялане. Даже греди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Февруари 16, 2004 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2004 Да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 23, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2004 Как виждате присъединяването ни към ЕС? Имайки бегъл поглед върху западния стандарт, въобще не мисля, че можем да стигнем и 50% от него до 2007г. Колкото и пари и инвестиции да се налеят в БГ, ако нямаме психика за модерно общество с елементарно възпитание и култура, пак ще си останем същите. Мисля, че влизаме в ЕС само защото сме на ключова позиция и те имат сериозен интерес да сме вътре и да дирижират доколкото могат тук играта. Вие как мислите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веси Добавено Февруари 24, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2004 А всъщност дали сме на толкова ключова позиция? Един колега твърди, че при тези свръхмодерти технологии едва ли имаме толкова решаваща географска роля, освен и единствено за трансфера на природни горива. Но съм абсолютно съгласна, че трябва да променим начина си на мислене и реакция към света, за да има смисъл интеграцията ни като нация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Миглена Добавено Февруари 24, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2004 Знаете ли намирам правота в мненията на всички ви и самата аз не мисля че мога да дам отговор на зададените вече въпроси просто един друг поглед върху нещата. замисляли ли сте се защо например една майка която се прибира от работа не си плаща билетчето в градския транспорт? примерен отговор- това са последните стотинки с които тя трябва да купи поне хляб за вкъщи.Дали тя трябва да се чувства гузна че ощетява държавата която не и е подсигурила нормален начин за съществуване? най тъжното е че не става дума за ценностна система а за оцеляване при един мнооого голям процент от българите. и за какви идеали на поведение можем да говорим и за какво духовно израстване когато мизерията в която живеем скапва всичко. А как се вписват в тази картинка препълнените кафета клубове постоянните семейни збирки -предполагам обяснението е че хората се опитват да избягат от реалноста претиндирайки че тя не съществува ако трябва да използвам мед.терминология мисля че се казва невроза. разбира се че нещата се отнасят индивидуално до всеки един от нас, промяната към по добро са съзнателните усилия на цялото общество. но за това както и за всичко на този свят са нужни условия а тях ги няма. Ahmet 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Февруари 25, 2004 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2004 Здравейте, Миглена, това което казваш в много случаи (за съжаление) е вярно. Как мислите - какво можем да направим за да се промени трудната ситуация? Дали българският народ няма определена отговорност пред природата, определена задача, която трябва да изпълни? Това подготовка ли е, или наказание за забавяне? Или чиста случайност, лош късмет? Но игра на случая ли е богатата духовна култура, великите Учения по нашите земи още от дълбока древност? Напразни ли са толкова страдания, робства и жертви? Не мисля. Ahmet 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Миглена Добавено Февруари 29, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 29, 2004 Здравейте, не мисля че е случайност или лош къмет не вярвам в съществуването на подобни понятия. За всяко нещо си имна точна и ясна причина- каква е тя в случая мога само да педполагам. Убедна съм в значимата мисия на Българите и предполагам мъките ни в настоящия момент до голяма степен се дължат на това че по голяма част не я осъзнават, какво остава да работят в посока на посиганто й. Болезнено е и неоценвнето на това, за което Ради споменава: богатата ни духовна култура, великите учения по нашите земи......та ние дори не познаваме великата си история- истината за нея! По склонна съм да гледам на тази ситуация като на наказание, испитанията- през много такива сме минали в миналото и смея да кажа с достоинство.Запазили сме народа си, културата си, обичаите и вярванията след толкова трудни вемена за да ги имаме сга -и какво правим? Всеки един Българин трбва да си зададе въпроса:Кои сме ние и накъде сме тръгнали? Да си се замисли за съществуването си като човешко (Божие) създание и като представител на едн Велик народ!!!! поздрави, Миглена Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня2 Добавено Март 1, 2004 Доклад Share Добавено Март 1, 2004 Здравейте, не мисля че е случайност или лош къмет не вярвам в съществуването на подобни понятия. За всяко нещо си имна точна и ясна причина- каква е тя в случая мога само да педполагам. Убедна съм в значимата мисия на Българите и предполагам мъките ни в настоящия момент до голяма степен се дължат на това че по голяма част не я осъзнават, какво остава да работят в посока на посиганто й. Болезнено е и неоценвнето на това, за което Ради споменава: богатата ни духовна култура, великите учения по нашите земи......та ние дори не познаваме великата си история- истината за нея! По склонна съм да гледам на тази ситуация като на наказание, испитанията- през много такива сме минали в миналото и смея да кажа с достоинство.Запазили сме народа си, културата си, обичаите и вярванията след толкова трудни вемена за да ги имаме сга -и какво правим? Всеки един Българин трбва да си зададе въпроса:Кои сме ние и накъде сме тръгнали? Да си се замисли за съществуването си като човешко (Божие) създание и като представител на едн Велик народ!!!! поздрави, Миглена Абсолютно съм съгласна с това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.