Jump to content
Порталът към съзнателен живот

03.11.2007 г. - Вие не трябва да се смущавате...


Recommended Posts

Мисъл за деня:

Вие не трябва да се смущавате от това, че хората страдат. Няма нито един човек в света, който да мине, без да плаща за дълговете си.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина интересна и важна мисъл. Обикновено духовните хора понеже имаме по-отворени сетива и вътрешни чувства за космическия ритъм, сме много по-чувствителни към страданието и мъките на хората и ги преживяваме като наши. А тази мисъл е добър съвет при огромния процент случаи, когато обстоятелствата на нечие страдание са извън контрола и властта ни... Мерси, Илияна, за хубавата мисъл! :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня:

Вие не трябва да се смущавате от това, че хората страдат. Няма нито един човек в света, който да мине, без да плаща за дълговете си.

:thumbsup:

Наистина интересна и важна мисъл. Обикновено духовните хора понеже имаме по-отворени сетива и вътрешни чувства за космическия ритъм, сме много по-чувствителни към страданието и мъките на хората и ги преживяваме като наши. А тази мисъл е добър съвет при огромния процент случаи, когато обстоятелствата на нечие страдание са извън контрола и властта ни...
Мерси, Илияна, за хубавата мисъл
!
:thumbsup2:

:feel happy::thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Когато мъжът на някоя жена е неразположен, тя не трябва да се разправя с него, но като го види, че си иде неразположен, а знае да свири на пиано, нека седне пред пианото и да вземе няколко акорда, няколко музикални тона. Щом чуе тези тонове, той веднага ще измени настроението си. Рече ли да му дава съвети или да го морализира, той още повече ще се раздразни. Ако пък жената знае да свири на китара, нека вземе китарата и да излезе пред него като някой италианец и да му посвири малко. Какво прави днес жената? Като види мъжа си неразположен, тя счита за унижение да му посвири малко, да го развесели. Кое е по хубаво: да посрещнете мъжа си с китара и да му посвирите, или да започнете да го хокате?

...

Мнозина казват, че и без музика може да се мине в света. Аз често обичам да свиря на пиано за развлечение. Вечер, когато свърша работата си, слизам и свиря на пиано около десетина минути. Един брат ми казва един ден, че наблюдавал следното явление на два пъти. Една вечер имало вън силна буря и в това време аз съм започнал да свиря. Щом свиря, и бурята престанала. Същото се случило и друг път. Той вади свое заключение. Казвам му, че това може да е някаква случайност. – „Не, не е случайност това.“ Казвам: Вярно е, че бурята разбира от музика. Тя се е разгневила нещо и аз я укротявам с музиката. Щом ѝ посвиря малко, тя престава. Като посвирите и на най-разгневения мъж, той веднага ще млъкне. Ако пред пианото седне една красива мома и започне да свири, тя ще бъде в състояние да укроти и най разярения мъж.

...

Дойде ли до музиката, порядъчно ще пееш и ще свириш. В музиката всички хора се сближават. Там има равенство. В музиката и богати, и сиромаси се примиряват. Като слушаш музика, приятно ти е и по този начин не различаваш къде си. Ако си на някое хубаво място и слушаш, ти се радваш. Следователно музиката дава онова, което другите изкуства не могат да дадат. Тя задоволява човека.

...трябва да пее в душата си. Аз не съм за външното пение, което е изкуствено. То отпосле ще дойде, като един резултат. Но има едно вътрешно пение. Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“. Ама че си бил тъжен или скръбен, пей. Щом пееш, ти ще трансформираш състоянието си. Когато плачеш, това показва, че ти още не разбираш пението.

Погрешката на съвременните хора седи в това, че те не взимат в съображение своите сметки и мислят, че лесно могат да изправят забърканите си работи или да се справят със своите недъзи. Те не взимат предвид, че за да се създаде един лош навик, са се иждивили години. Те не мислят, че поне толкова години още им са нужни, за да се справят с един недъг.

когато казват, че някой има добри навици, а други – лоши, аз не съм съгласен с това. Има само лоши навици, а добри нaвици няма. Според мене само лошото може да бъде навик, а доброто не може. За злото има навик, но за доброто няма никакъв навик. Щом постъпвам добре, това вече не е навик, то е разумен стремеж на любовта. В любовта няма навици, в мъдростта няма навици. В любовта и в мъдростта има един вечен прилив.

Природата не обича да се притискат нейните енергии. Това е закон.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня:

Вие не трябва да се смущавате от това, че хората страдат. Няма нито един човек в света, който да мине, без да плаща за дълговете си.

Учителя ни е казал не само да не се смущаваме от това, че хората страдат , но и НИКОГА да не увеличаваме / намаляваме СТРАДАНИЯТА на когото и да е , същото и за радостите. Преди време при първи прочит почувствах несъгласие...как така да не намалявам скръбта :rolleyes: къде остава тогава взаимопомоща :dancing yes: Проумлението + Приложението в това направление дойде бързо + лесно при мен :feel happy: благодаря на Светлината :thumbsup2:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Редактирано от Благост
Линк към коментар
Share on other sites

Противоречието се разрешава посредством молитвата.

"Не намалявяйте ..." и тн се отнася за материалния его-центриран човек.

"Молете се за себе си, молете се и за другите" Учителя, "Как да се молим"

Посредством молитвата, можем да разберем точно какво и как да постъпим според Божията воля.

"Ако срещнеш гладен човек, нахрани го, ако срещнеш беден окъсан човек, облечи го.

...

Когато Бог не отговаря на молитвата ви, знайте че не сте изпълнили Неговата воля" пак там

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня:

Вие не трябва да се смущавате от това, че хората страдат. Няма нито един човек в света, който да мине, без да плаща за дълговете си.

Тънко, колко тънко е острието на бръснача...

Ето какво ми казва тази мисъл: В обусловения свят страданието е неизбежно. То може да послужи за отправна точка на урок, в същото време неизбежно се явява проява на действието на закона за кармата (или на действието на безпристрастната, но и безмилостна по традиционните житейски представи Немезида) Отношението на един човек към страданието на друг е и пробен камък за първия. Може да бъде безразличен, може да увеличи страданието му, може да се втурне да помага, изпълнен с ежедневна представа за състрадание, като на другия край на проявата на този вид състрадание ще стои друго страдание Може и ... да не се смути. В този случай може реално да помогне, дори да не помръдне пръста си. В този случай би могло чрез него, несмутения, да се прояви Божията Воля, Любов и Милост. Но... ако не се смути.

Линк към коментар
Share on other sites

Да помагаш на другите, да нахраниш гладен, да научиш някого, да помогнеш на давещия се... можеш само, когато не чакаш отплата, когато след помощта можеш чистосърдечно да го пуснеш да си върви... И си го направил, защото обичаш да обичаш...

Да се помолиш за приятели и дори неприятели е чудесно. Чрез молитвата, Бог дава подходящи условия на всеки, да се поправи, да научи урока си...

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: За всички!

Аз си мислех над това какво означава да "се смущаваме" от нещо.

Може би това се случва, когато ние сме си изградили определена представа, очакване какъв ТРЯБВА да е света и хората, какво трябва да се случва. Разделили сме предполагаемите събития на добри и лоши и сме "изплели" мрежа от очаквания, нещо като филтър. Ако това, което срещаме, отговаря на очакванията ни и мерките ни за добро, радваме се, одобряваме...

Ако, обаче, се разминава с очакванията ни или влиза в категорията на "лошото" - смущаваме се. Защо? Защото светът и животът не искат да бъдат "добри", не искат да се подчинят на нашите разбирания и очаквания.

В този случай излиза, че смущението е нещо като критика към Бог и Живота.

А и как ще сме сигурни дали другият страда. На мен самата ми се случи да ме гледат със състрадание в момент, в който бях по-щастлива и спокойна от преди. Само че по мерките на другите в моето положение би трябвало да страдам.

Когато страдах наистина, то беше резултат от собствената ми гордост и желание да "поправя" света и хората и от това,ч е не харесвах себе си такава, каквато Бог ме беше създал, не получавах любовта на човека, от когото я исках.... Ами сама си правех страданието и сега му се радвам и му благодаря за болката и урока.

Линк към коментар
Share on other sites

Човек трябва да причинява радост, а не страдание. Т.е. страданието може да е заслужено и да се окаже от полза за другия, но това не оправдава евентуално наше бездействие. Винаги има начин по който да помогнем, пък бил той и само с изпратена мисъл или молитва. Защо това се приема за бездействие?

Никога не можем да сме сигурни за причините поради които другия страда. Ще кажеш: страданието му е заслужено, Бог си знае работата и всичко ще обърне в добро. Бог наистина си знае работата, но въпросът е, че ние не я знаем. Ние трябва да действаме според собствената си съвест, а Бог ако трябва пак ще му изпрати страдания. Защото е възможно именно нашето бездействие да доведе до отчаяние другия или да го обезсърчи, или озлоби. А нашата помощ може да му послужи за пример и да се окаже по-ценен учител от страданието. А може би изпитанието е именно за нас.

Още когато попаднем в ситуация при която човек страда ние съзнателно или не вече сформираме определено отношение към ситуацията. Ако изпитаме чувство на състрадателност и в съзнанието ни проблесне мисъл изпълнена със съчувствие и добронамереност - това вече е помощ. Ако изпитаме и най-малкото пренебрежение - това е лош признак. Дори и да си мислим, че просто стоим и наблюдаваме отстрани, това не е така.

На страданието може да се гледа и като на една пропусната възможност. За да се достигне до страдание ние преди това винаги пропускаме една благоприятна възможност. А дали докато се правим на всезнаещи, каквито не сме, няма да пропуснем още една? От нас не се иска да бъдем съвършени, а да бъдем човечни. За съвършенството има време. Страданията може и да са заслужени и съществуването им трябва да се приеме, но човек е дарен със свободна воля за да се научи да я използва в съгласие с Божествените закони. Това не може да стане с бездействие. Разумност в действието, търпение, ако трябва да се ограничим единствено с изпращането на една блага мисъл, но бездействието е недопустимо. Всъщност е и невъзможно.

Линк към коментар
Share on other sites

При сегашното състояние на хората, когато те по десет пъти на ден скърбят и се радват, падат и стават, те още не могат да си служат с езика на Истината. Който иска да си служи с езика на Истината, той трябва да е надраснал дребнавостите и да разбира дълбокия смисъл на живота. Когато вижда хората да скърбят и плачат, той трябва да знае защо скърбят и плачат; когато ги вижда да се радват, пак трябва да знае защо се радват. Някой си счупил крака. Трябва ли човекът на Истината да плаче заедно с него? Ученик стои пред дъската и плаче, че не може да реши някоя трудна задача. Човекът на Истината и в единия, и в другия случай знае дълбоките причини за това и той бърза да помага на тези хора, а не отива да плаче заедно с тях.

Прави и криви линии - ООК 25.11.1925 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Мисъл за деня:

Вие не трябва да се смущавате от това, че хората страдат. Няма нито един човек в света, който да мине, без да плаща за дълговете си.

Прочитайки тази мисъл, трябва да си призная, че "се смутих" първоначално. Чуждото страдание (особено на малки деца и животни) винаги е предизвиквало в мен състрадание (меко казано), смущение,мъка,яд и дори коментарии от рода "Господи, защо си създал този свят толкова лош?" :huh::wub: Прочетох написаното от вас и приех като разумно всичко. Но едно е да приемеш нещо за вярно, а съвсем друго да достигне сърцето ти.

Затова реших да не коментирам по тази мисъл, но разглеждайки беседата на Учителя за Истината, срещнах следното:

Мнозина питат: „Не може ли без страдания?“ – Може. – „И без мъки и изтезания?“ – Може, как не! Но страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова непременно страда. А земята е място на страданията. „Ама – казва – отде да зная?“ Защо, преди да слезеш, не си питал горе разумните същества? Едно време едно малко ангелче, което слушало да приказват много за хората, рекло на един голям ангел: „Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя“. Свалил го на земята. Ангелчето тогава рекло: „Аз поисках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла“. – „Но пъкълът – това са хората“, отговорил големият ангел.

Истината, 24 април 1916 г. Сила и Живот. Втора серия. София, 1999

Когато някой въпрос ме тормози , както в случая "Защо страдат невинните и как да приема това без смущение?", то много често, четейки беседа от Учителя се появава отговорът. Мисля, че Илияна сподели същото? :D:sorcerer:

:3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...