Книга за психоанализата

[Боби11]

Искренно препоръчвам две книги, изключителни са според мен

Интимност и самота - Стефани даурик

Първичната рана - Нанси Нютън Верие

Иначе Пиер Дако е от моите любими, както и Франзоаз Долто - класика

Четох преди много време една изключителна книга за психоанализата, много старо издание, казва се Назови го с думи, на френска авторка, за съжаление само второто име си спомням Мари. Не знам дали тук е мястото, но, моля ви, ако някой я има или познава някой който я продава да ми пише на ЛС Благодаря предварително

[Florestan]

Здравейте,малко късно се включвам в темата

Какво мислите за книгите на Морган Скот Пек? (само че те са за психотерапия, нещо различно)

http://www.helikon.bg/?act=books&do=au...bef2cdda8adcf9e

Моето лично мнение (поне за първата му книга) е, че се опълчва срещу традционната психология, пълна с термини и т.н.

Хареса ми, че има философски и самокритичен подход.

Лесна е за четене, но мисля, че не е повърхностна. Дава примери от практиката си.

Бори се срещу наложените догми, били те религиозни или пък обратното-атеистични.

Здравейте,

Чел съм от една негова книга, мисля, че се опитва да разглежда нещата на по-дълбоко ниво от други психолози. Има по-цялостен поглед върху проблема, не смята, че той се дължи само на някои фактори. До тук това са положителни аспекти. Но въпреки това, има един основен проблем, който не е преодолян, или поне това е моето мнение. Става въпрос за това, че психологията по принцип търси две основни разбирания, на които да стъпи, като всъщност нито едно от двете не би трябвало да се обяснява от нея, тъй като би трябвало да е обект на много по-сериозни подходи, включващи вече техники, които не се използват от психолозите. Като резултат, и двете разбирания са най-малкото непълни, а дори по-точно казано, погрешни (тъй като когато в практиката се използва непълно разбиране, то всъщност има силата на погрешно). Първото разбиране се корени на факта, че трябва да се търси винаги някакъв механизъм, по който действа човешката психика, и това все още е валидно и при Морган Скот Пек. Например, човек преживява травма и следователно се смята, че травмата има своя негативен резултат и последствия. Това се приема като нещо механично, нещо което едва ли не действа извън човека (говоря за това какво разбират психолозите). Последното може и да е вярно за много хора, но обикновено е вярно само до някаква степен. Тук все още в подхода на Скот Пек има нещо положително, тъй като той работи с всеки индивидуално. Но, самото разбиране че това в действителност действа като един род механизъм в човека всъщност не е вярно, то е вярно само дотолкова, доколкото човекът не може да трансформира отрицателната енергия в положителна. Има хора, за които това е вярно само до някаква степен или само за определен тип емоции (много силни преживявания и други) и то при които това се проявява само до определена степен, т.е. те вече изработват механизъм за трансформиране и така имат възможност да останат вън от този механизъм на действие на негативните фактори, които иначе се приема за едва ли не общовалиден от психоанализата. Естествено, има и много развити хора, при които този негативен механизъм изобщо не се проявява. Проблемът е в това, че дори и обикновеният човек би трябвало винаги да търси начин да достигне именно до този етап на развитие и макар че той може би няма да се справи така лесно или така бързо с това (може да са необходими много животи за това), все пак търсенето рано или късно ще го отведе до това състояние. А когато нещата се поставят така, сякаш в човешката психика действат механизми, които са извън нейния контрол, тогава има опастност човек дори да не започне да търси и в този смисъл психоанализата има опасни последстия, защото създава грешни презумции само поради факта, че тя работи с такива механизми по начин, който подсказва, че те би трябвало да бъдат независими от самата човешка психология. А истината е, че в човек се съдържат силите, с които той може да се справи и със себе си, но той трябва да ги намери.

Вторият проблем е в това, че също така психоаналитиците работят така, че създават впечатлението понякога, че знаят как може да се разреши определен проблем и тук също това се наблюдава и при Пек. Например, смята се, че ако човек си спомни тежък спомен от детството и се опита да работи върху негативните емоции, които той има поради този спомен, то тогава той би трябвало да се излекува. Известно е, обаче, че това всъщност е само отчасти така и по този начин заявено, това не е достатъчно. Това може да доведе до излекуване по отношение на някои от симптомите на болестта или на неприяното психично състояние, които той е придобил, но всъщност не може да се говори за духовно излекуване. Защото всъщност, спомените и дори чувствата са най-незначителната причина за самата болест. Дори и да излекува симптомите на ниво съзнание, той трябва да работи много повече, за да оправи и духовното си състояние. Защото зад чувствата, които той е изпитал може да се крият куп качества и мислени представи, които той всъщност трябва да измени. В това отношение, психоанализата може да се яви като един вид лекарство, което излекува симптомите до някое ниво (и то понякога за много години), но всъщност не влияе върху изтинските причини за тези проблеми. Така, се прави по един скрит начин невярното твърдение, че това всъщност стига за едно излекуване, когато всъщност едно проблемно психично състояние се явява като сигнал за това човек да започне да работи над себе си. Последното трябва да стане на едно много по-дълбоко ниво, тъй като много хора, когато отиват на психоаналитик, търсят предимно резултати, а не толкова да разберат какво точно са сгрешили, за да достигнат до съответното състояние. Даже, психоаналитиците представят нещата сякаш тези хора са само жертви и макар, че това в действителност би могло теоретично да е така, дори и тогава хората би трябвало да работят много повече върху себе си, като по този начин биха се развили и биха разбрали много повече за състоянието си. В това отношение, при Скот Пек се наблюдава известно желание да се задълбочи в проблема, но мисля, че и той не достига до такова разбиране, при което наистина да се каже къде е истинската причина на заболяването, а тя обикновено е в самия човек и изисква много по-голямо желание за вътрешна промяна, а не толкова само гонене на един външни резултати и временно изчезване на симптоми.

[Florestan]

Относно последното, трябва да добавя, че все пак е добре, че Пек е самокритичен, защото така показва, че не всичко е напълно изяснено. Много психолози говорят така, сякаш имат действително разбиране за ситуацията, когато едно пълно разбиране изобщо не би могло да се постигне с такива методи. Трябва да поясня, че проблемът е обаче, когато Пек все приема тези две основи разбирания за правилни, а те всъщност не са - защото когато той показва каква работа е извършил с пациента и след това споменава резултатите, то читателите може да останат с впечатлението, че работата стига само до там, а това е по-скоро начална точка. Добре е също така, че той понякога говори и за същества и разбирания извън тези, приети от традиционната наука, но от там може да се създадат и някои малко погрешни разбирания, тъй като макар че той може да споменава такива разбирания, спорно е доколко той трябва да работи с тях и по-точно - доколко трябва да стига до изводи относно тях или използвайки такива разбирания. Последното би могло да се направи, предполагам, само от човек, който в действителност има опит в тези неща, т.е. от човек с допълнителни възможности. От една страна, добре е да се споменават такива неща, но от друга, трябва да се внимава да не се стига до заблуди. Човек трябва да може и да каже точно колко разбира по определен въпрос, дори и това да е крайно малко. Някой би казал, че последното може да доведе до слаби резултати, но от друга страна би спестило допълнителни усложнения.

[Florestan]

Последното е мое мнение, разбира се, но по принцип има в психоаналитиците една тенденция да твърдят, че знаят повече, отколкото знаят в действителност. По-точно, смята се, че от определени резултати при определни условия може да се направи добра преценка за това какво се е случило, а от там и за това как нещата действат по принцип, но последното всъщност не е вярно. Начините за това човек да разбере какво всъщност става в него са доста по-сложни.

[mihailo]

Съветът на Мона ми допада като идея ... аз съм човек на науката ( е не изцяло де ) и мисля първо да мина по утвърденото ,класиците и т.н. ,ще си намеря нещо на Дако или Фром ,мерси

Аз съм за преживяното.В бъдещата медицина лекарире ще бъдат психоаналитици без да са чели сегашните автори. Но знам ще бъдат себе си.

Инаначе не е излишно да се прочете и осъзнае всичко.

И сега имам колега по професия но изключетелно вещ.