Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Възпитание на децата за опазване на околната среда


Иво

Recommended Posts

"Ние трябва да бъдем много внимателни спрямо растенията. Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията и към дърветата... И казвам, че за бъдещото възпитание всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията. Ако българите могат да възпитат децата си да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре." (Учителя)

Мислите ли, че е важно децата от малки да бъдат възпитавани в опазване на околната среда?

Ако да, какви методи прилагате?

И защо в България, това като че ли се пренебрегва?

Какво може да се направи?

Редактирано от Иво
Линк към коментар
Share on other sites

Ами както сме тръгнали да им подражаваме на американците и всичко да обръщаме на бизнес, да рушим Природата, не зная докъде ще стигнем...

Няма нищо лошо в строителството на удобства, в прогреса и цивилизацията, но да се мисли. Да се работи със съзнание...

Децата ни не само, че не познават природата, но и нямат отношение към нея... Това се възпитава... Не само помежду си но и към всичко живо е добре да сме настроени с обич и разумност. Ох, пожелания, пожелания... :sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Пренебрегването на опазването на околната среда явно е наследство от тоталитарното време, защото и в другите държави от бившия соцлагер положението в това отношение е същото. Преди всичко беше уж общо, на практика държавно, а в действителност ничие и почти всички хора разсъждаваха така: Какво ти пука, да не би да е твое? На повечето хора им звучеше доста абстрактно, че общото е в крайна сметка и тяхно, че държавата също е тяхна и т.н. То казвам звучеше, ама май и сега така им звучи на много хора. По същата причина българинът няма и грам уважение нито към чуждия, нито дори към своя собствен труд, защото и той (трудът) отиваше в общия кюп, а по идеологически причини бивахме заливани с оптимистични доклади колко сме напреднали, каква добра производителност сме подтигнали, какви нови технологии сме въвели, въобще как силно просперираме (пак обаче общо), за разлика от загнилия капитализъм.

Възпитанието тръгва първо от семейството и не бива да е като приказката за дядо поп "Не ме гледай какво правя, ами слушай какво ти приказвам", а е нужно да е подплатено с личен пример. Едни наглед дребни и елементарни неща от типа на: да не се късат цветя, да не се чупят клони от дървета и храсти, да не се убиват насекоми и други животинки, да не се оставят боклуци при излети и разходки сред природата и т.н. е добре да станат вътрешноприсъщи на всички, от най-ранна възраст. В училище също може да има отделен предмет "Опазване на околната среда", а в момента това е сведено до някой-друг урок в часовете по "Човек и природа"

Линк към коментар
Share on other sites

Възпитанието на децата, както всички знаем, започва от семейството и от детската градина. Аз съм детска учителка. При нас има така нареченото "екологично възпитание", малка програма, разработена от преподаватели от ПУ"Паисий Хилендарски" гр. Пловдив. Не мога да кажа, че само тя ми повлия, защото това си е мое лично убеждение, но аз всекидневно използвам моменти, в които да говоря на децата как и защо трябва да пазим растенията и дърветата на нашата планета. В детската ни градина има много дървета и цветя, както и тревна площ. През топлото време ние сме често навън сред тях и тогава разговорите на тази тема са най-много.

Мисля, че успяваме да събудим в децата любов към всички растения и желание да се грижат за тях. :3d_043:

Линк към коментар
Share on other sites

Пренебрегването на опазването на околната среда явно е наследство от тоталитарното време, защото и в другите държави от бившия соцлагер положението в това отношение е същото.
:dancing yes:

Не съм съвсем съгласна с това, защото точно по тоталитарно време, когато бях ученичка съм обиколила най-много градове и забележителности в България. Всяка година имаше екскурзии за по3-4 дни... Членувах и в еко-кръжок в двореца на пионерите и от там непрекъснато посещавахме резервати, учеха ни да се грижим за животните, садяхме дървета и цветя...

Не виждам защо и накого е необходимо непрекъсната да изтъква лошите неща от миналото, а да не се вижда днешният ден?... :feel happy:;)

Не е ли време вече да се вземат хубавите неща от предишното време и хубавите неща от "тоталитарното време" и хубавите неща от това, в което живеем /май се нарича демократично :whistling: ?!/?...

Днес на мен ми е трудно да заведа децата си да видят магурата например или до резервата Сребърна, а как да ги науча на нещо, след като нямат докосване до природата... Разбира се, намерила съм решение на този проблем, но то също е просто оцеляване и гъвкавост... Тя-природата също стана лукс и е достъпна само за тези с много пари... А така ли е редно? Не говоря за посещение на скъпи хотели и спа-центрове, а просто за това, да се разходиш из Рила, да отидеш до Копривщица... Понякога отделянето на 10-20лв. от сем. бюджет са си геройство... :mellow:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Не трябва да има опревдания като това, че нещо останало от соц времето.....важно е сега и нататък, ссред това...ние да изградим това възпитание, да учим да покажем защото от опазването на околнта среда тръгват и много други неща. Това е един доста добър възпитателен метод който ни учи на чистота, на отговорност, на пазене.

Линк към коментар
Share on other sites

Малката ми дъщеричка е още бебе,но едно от първите неща,които научи е никога да не къса цветенца и храсти а само да ги гали.Аз лично не искам да ми подарява откъснати цветя никога. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Малката ми дъщеричка е още бебе,но едно от първите неща,които научи е никога да не къса цветенца и храсти а само да ги гали.Аз лично не искам да ми подарява откъснати цветя никога. :feel happy:

Те са трупове...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

С радост бих искала да споделя ,поредната прекрасна идея на преподавателите в училището на моите деца,

(Много им се радвам защото се събра прекрасен випуск от деца и преподаватели,които неуморно излизат с нови инициативи)

Та на всички втори класове, които са около 180 деца сред които е и сина ми ,преподавателите им са организирали състезание по опазване на околната среда.

Интересното е в какво се изразява ,например когато един родител прибира две деца ,се използва една кола и по този начин се опазва околната среда,посаждане на пролетни цветя у дома и в училища,спасяване на наранени птичета или опазване на мравуняци и т.н.

Всяко дете което свърши подобна работа вписва по една точка към своя клас ,на края на годината ще обявят клас победител.

Направено е така ,че и родителите вземат участие в инициативата.

:) на мен много ми допадат новаторските идеи и огромното желание с което ги поднасят нашите преподаватели.

Надявам се такива групи от преподаватели да се увеличават и да успяват да въвличат и нас в това :).

За съжаление дъщеря ми която е четвърти клас в същото училище съвсем не може да се похвали с подобни преподаватели,за което много съжалявам.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Мисля, че докато околната среда за детето е просто околна среда - бездушно понятие - и опазването и ще е по задължение. Т.е. дори да го прави, ще е с негативни чувства и мисли - тогава ще я чисти и пази физически, но ще я замърсява духовно, което е по-страшно.

Още от първата си година, от първия си допир с природата около себе си детето може да започне да осъзнава, че светът около него е жив - всяко нещо, до което се докосва с очи, ръце, слух...

„Природата е основана на закони. В нея работят разумни сили. Тя е пълна с методи, със знания. Всеки човек трябва да ги изучава.”

Учителят

За да може да изпълни училището своята мисия, общението с природата не трябва да е механично. Трябва да се изхожда от едно ново, по-дълбоко разбиране на природата. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират. За мене тя е нещо велико не само по своето устройство, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването на тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност. Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин. Нека съвременните хора, които отричат всяка интелигентност на малките същества, погледнат на тези малки мидички и видят, каква форма, какви дрехи имат те и колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.”

Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата? Защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати.

Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов.

Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност....Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него.

Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.”

„Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно? Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето.

Б.Боев - Учителя за образованието

Линк към коментар
Share on other sites

Да Донче, точно така трябва да бъде. Родителите още от началната детска възраст трябва да покажат точно тази страна на нещата на техните малки дечица, да ги запознаят с живата природа, с нейните енергии и нейните блага. Още от малко детето трябва да знае че освен да мие личицето, ръчиците и зъбките, то трябва да пази и задължително да почиства/да се грижи и за природата и околната среда и въобще заобикалящият го свят. За това преди да възпитаме децата си трябва да започнем и от самите нас. Защото това което ние показваме на децата си, начина по който ги възпитаваме и им поднасяме самата информация всъщност е един модел на поведение, който децата ни възпиемата още дори преди да проговорят.

Линк към коментар
Share on other sites

„Кажете им, че цветята се радват на водата. Вземете например една саксия с цвете, дръжте я 2–3 дена, без да я поливате, и след това накарайте детето да полее цветето и да наблюдава след 1–2 часа как постепенно цветето се развеселява. Тези методи постепенно, но сигурно влияят върху децата.”

„Извеждайте децата напролет, когато цъфтят дърветата, да наблюдавате как завръзват, растат и зреят плодовете. Нека отрано се запознаят с тия неща. Съставете някое разказче за обяснение защо черешите са червени; карайте децата да разглеждат плодовете, после им дайте две-три ябълки, за да направят описание на една от тях, нека описват, както те виждат, по детски, да вложат поне една мисъл. Хубаво е да ги запознаете с изворите, реките, поточетата, да им говорите за тях, за ползата, която те принасят. Тези методи може да ги разработвате чрез наблюдение и опити. Кажете им после да не чупят и откършват клончетата, да не късат цветята. Изтъкнете, че това им причинява болка и страдания.”

Из За възпитанието на децата

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

По тази тема мога да напиша трактат, но тук ще се огранича с резюмето му:

1. Децата си съм отгледала по паркове и градинки - като излезем сутрин чак вечер се връщаме (кърмила съм дискретно по пейките). И те са свикнали около тях да е зелено.

2. Винаги съм ги насърчавала да наблюдават природата - небето, фазите на луната, цветята, тревите, птиците. Обяснялава съм за сезоните и закономерностите в Природата.

3. Пускам им многo красиви филмчета от kolibka.com! Да са живи и здрави админите на този сайт!

Разказвам за живота на животните и природните феномени - вулкани и др.

4. Пред блока садя цветя, храсти и дървета. Доста поизсъхнаха, но на пролет пак!!! Децата ми помагат - подават, поливат и се радват. Колко си е готино в лятна вечер да поливаш и да се оливаш с маркуча!

5. Ходим на планина при всеки удобен случай!

6. В къщи правим разделно събиране и те познават кой контейнер за какво е.

7. Виждат ме как почиствам детски площадки - особено от стъкла. ПОчиствам и пред блока, около люлките. Понякога събираме и боклуци от някоя полянка в планината преди да седнем на нея, и ги изхвърляме в София.

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

Тази неделя синът ми беше на разходка - почистване из Витоша. Освен доброто настроение донесе и едно шише с вода "от изворчето, за чието почистване помогнах, мамо. Много е сладка!"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Първото поколение което не отиде със стомната на реката за вода а пусне крана, ще вижда в реката безплатен двигател за отпадъците си. Същото е и за земята.:(

Бъдете Здрави и Разумни :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...