Мисли от Учителя за Природата

[Лъчезарна]

"Като изучава законите на природата, човек дохожда до положение да различава разумните закони от неразумните.

Значи, има разумни и неразумни закони, на които се дължат различните явления в природата.

Например, съвременните учени са забелязали, че и земята, както всички живи същества, диша.

Земната кора се повдига и спада на височина 25 см., т. е. става дълбоко дишане.

Значи, един велик, разумен закон регулира дишането на земята и на всички живи същества, които живеят на нея.

При това, ако ритмусът в дишането на хората съвпада с ритмуса при дишането на земята, в техния живот настава пълна хармония.

Ако ритмусът при дишането на хората не се съвпада с ритмуса на земята, явява се дисхармония в целия живот.

И слънцето диша.

Това, което учените наричат бури на Слънцето, не са никакви бури, но дишане.

Повърхността на Слънцето се вдига и слага, както кората на Земята.

Дишането на Земята и на Слънцето е свързано с разумни закони,

вследствие на което не може да се обясни по механически начин.

Съществуват и органически процеси, които също са разумни,

но те се различават от дишането на Земята и на Слънцето, което се управлява от друг род разумни закони."

Доведете ми го тук, Неделни Беседи, 27.04.1930 г., София

[Дъгата]

Както виждате, докато стигнете до връх Мусала, вие минавате край езера.

Всяко езеро може да се уподоби на един от материците в света.

Крайното езеро, в дъното на хижата, представлява Австралия.

Някога тя е била по-голям континент, отколкото я виждаме днес. Голяма част от нея е потънала.

Двете езера при хижата са двете потънали земи от Австралия.

При изкачване, по-нагоре, двете езера над хижата представляват Азия.

Езерото под самия връх Мусала представлява Европа.

Двете езера, които се виждат от върха, в посока на югоизток, Маричините езера, представляват Южна Америка и Африка.

Това е важно за вас, доколкото да насочите мисълта си към живата природа,

да видите, че всичко, което съществува в нея –

камък, дърво, растение, животно, река, езеро, море, планина –

е във връзка с различните светове.

И най-малките неща в природата са представители на нещо велико и разумно.

Единство и общност

(Общ Окултен Клас, 28.07.1928 Събота, Мусалла)

***

Изкачването по високи планински върхове подразбира влизане в един висш свят.

Следователно, изкачването на върха Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога,

т. е. изкачване на някое духовно място.

Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места.

В този смисъл, човек всеки ден може да се изкачва по високи върхове, да се освежава, да повдига мислите и чувствата си.

Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия.

Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико.

Вечно обновяване

(Съборни Беседи, 28.07.1940 05:00 Неделя, София. – Изгрев)

[Лъчезарна]

"Три начина има, по които Великият може да проговори на хората:

чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора.

Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата.

Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива.

Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.

Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована.

В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата.

Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него.

Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа.

Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче човек и тук може да изпадне в крайност."

Великата задача на човека, Общ Окултен Клас, 16.02.1927 г., София

Редактирано Юни 25, 2012 от Лъчезарна

[Дъгата]

За да не изпада в изстъпления, от човека се иска абсолютна морална устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени.

Който злоупотребява със силите на природата, строго се наказва.

Има разумни същества, които контролират делата на всеки човек, и щом видят, че той злоупотребява със силите на природата, веднага му въздават заслуженото.

– „Няма ли прошка за погрешките?“

– Бог прощава, но самите закони наказват. Всяко нарушаване на Божествените закони носи лоши последствия.

Мисъл и действие

[Guest Дриада]

Живата природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни грации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.Всички те те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.

Очевидно под Жива природа ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират.За нас природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази велика разумност, която тя проявява.

Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват атомите на великия, големия свят.Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.Така, че когато говорим за Вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията, между които са абсолютно хармонични.Тези именно същества са, които предават ценност на целия космос.

Ето защо за погледа на онези, които имат космично съзнание, целия космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява.И този космос може да бъде и безграничен, и граничен, и голям, и малък- едно велико свойство на вечното е да приема каквито ще форми.

През духовния взор на великите посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целия т. нар. в древността макрокосмос се явява във формата на човек-Великия небесен човек.Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек-микрокосмоса.Затова ви казвам, че човек у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува с Цялата жива природа.

Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на небето.Ала всяка звезда от Млечния път или коя да е галактическа система си има свои приемници в човешкия мозък.Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди.В този смисъл аз казвам, че човек може да разговаря с целия космос.

Ако за хората на земята звездите са само светли точки, за един Ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества.Тези същества имат култура много по- висока от човешката.

И тъй, ние наричаме Разумна жива природа онова, което е проявено.А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието.Идейното, вечното, свещеното, непроявеното-това е Бог, това е великото начало на живота.То е свързано с проявеното.Затова някои наричат природата - тяло на Бога.

Живата природа из"Учителят говори" Беинса Дуно

[Дъгата]

Съвременните геолози изучават земята, различните огъвания и пертурбации, през които е минала тя, без да знаят дълбоките причини, които са предизвикали тези промени. Учените казват, че някакви естествени, природни причини са предизвикали промените в земните пластове, но тези промени не са случайни.

Зад всяка промяна се крие разумно същество, разумна сила.

Геолозите изучават фактите, но дали има някаква разумност в промените, които стават със земята, това не ги интересува. Защо едни планински върхове са по-високи, а други – по-ниски, това е цяла философия. Фактът, че планинците се различават от полските хора по характер, по интелигентност, това говори за различните сили, които действат по високите и ниски места.

Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на земята и на слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите.

Запример, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва.

Човешки и природни енергии

Лекция от Учителя, държана на 25 декември 1927 г., София.

[Дъгата]

Службата на магарето и самото магаре също така са две различни неща. Когато магарето реве, хората започват да се смеят. Какво лошо има в рева на магарето? Има една лоша черта в магарето, която всички знаете, но същевременно то има много добри черти.

Една от характерните черти на магарето е, че то не пие лоша вода. Искате ли да пиете хубава вода, вървете след магарето. То ще мине и замине покрай много извори, но ще се спре на онзи извор, чиято вода е най-хубава, и от него ще пие.

Като ученици, вие трябва да се учите от всичко.

Гледайте на животните като на същества, от които можете да научите нещо.

Някой извършил ред престъпления и не се обижда от положението, в което е изпаднал, а се обижда, че го нарекли магаре. Днес магарето минава за посмешище пред хората, но ще дойде ден, когато ще бъде признато за голям философ, за маг или за мъдрец. Тогава то ще носи името „маг-хахарец“. То ще разреши един важен философски въпрос. Магарето е от висок произход.

Забележете, Христос не се качи на кон или на друго някое животно, но Той възседна магаре и с него влезе в Ерусалим.

Езикът на дъгата

Редактирано Март 29, 2011 от Дъгата

[Guest Дриада]

Вие, запример имате понятие за растителното царство, че растенията са глупави, не им стига умът.Казва:"Дърво е това, глупак."И за някого казват"Дърво е този човек"Искат да кажат, че не е сигурен.Това е погрешно схващане.Дърветата са отлични философи на мълчанието.Те кардинално мълчат.Мълчат, но всякога разбират всичко.

И понеже растенията са много горделиви-- по- горделиви същества от растенията няма, много горделиви са --пет пари не дават за убежденията на другите.Каквото и да кажеш на тръна, той казва:"Мен не ме интересува"На бора, каквото и мнение да му кажеш, казава:"Мене не ме интересува"Каквото и да му кажеш.Всичките са много самостоятелни.Че са много горделиви, се познава, че като са дошли на Земята , издигат се нагоре, пък са и учени.Разбират много хубаво от химия.Разбират много неща от Слънцето.Схващат слънчевата енергия, правят плодовете.И благодарение на тия учените растения, те са дошли на земята,едни от най-умните слуги са растенията, които са дошли да подготвят пътя на човека .Те са създали най- красивите форми.Пеперудите после дойдоха и те от растенията се учиха.Растенията станаха учители на пеперудите как да си правят дрехите.Най- първо нашарени дрехи имаха растенията, занимаваха се с тях.

Три вида любов 34-та лекция ООК 22.05.1940г."Наука за живота"

[Guest Дриада]

В природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел.По тия три характера природата се проявлява като единство на едно цяло-едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най- близко сродствен начин.

А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите образующи тази пълна хармония на единство в системата и.Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната природа, която е неизменяема в същността на своите действия.Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен животът.Тук в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище-"организъма", посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиванене и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по- висока деятелност, за по- свята длъжност на своето бъдещо призвание.

Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществува сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.

Целта на духа в природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.

Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.В нея има последователност и ред.Тя е почнала своята велика работа от най- дребните и най- малките неща, незабележителни по своята големина.В този случай тя е странна по своите действия и постъпки.За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне пъвом от атомите, най- малките частици на веществото, които засега знаем- това е твърдението на науката.А въображавали ли се си някога каква трябва да бъде величината на един атом?Учени математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милионна част от диаметъра на два сантиметра и половина или една милионна част от диаметъра на един милиметър.От тази дълбочина, от тази нищожна величина на нашето понятие природата е трябвало да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни.За колко хиляди и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици?Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирва атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най- после цели системи.Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство.

Хиляди и милиони години е взело на природата, докато създаде настоящите условия за живота, от който да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по- висока, по- велика цел, отколкото първата- именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.

Тогава следва, че ние в нашето по- напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по- добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.Надлежащата нужда и необходимост на нравствено духовните закони, под които се ръководи разумният живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане в духа на истината.Законът на развитието е вечен, той не търпи застой.

Двата велики закона на развитието "Той иде" Учителят Петър Дънов Начално слово 1896-1904 изд.Бяло братство София 2004