Общото и ценното между различните учения и религии

[Guest Ла Горда]

"Там, където се озовахме, навсякъде около нас се простираше трева —

също като изумрудено езерце, сгушено сред планини. Залез пламтеше по алените облаци.

„Швейцария, помислих си веднага, кацнали сме на швейцарска пощенска картичка."По-нататък в долината имаше горичка, провиждаха се къщички с ост-ровърхи покриви, камбанарията на църква. По селски път се движеше талига, теглена не от трактор или кон, а от някаква порода крава.

Край нас не се виждаше нищо — нито път, нито козя пътека. Само това езеро от трева, изпъстрено с полски цветя, обградено в полукръг от високи зъбери със снежни шапки.

— Ти какво предполагаш... — попитах аз. — Къде се намираме?

— Във Франция - отговори Лесли, без да се замисли, и преди да я попитам как е разбрала, тя затаи дъх: — Погледни!

Тя посочи към един процеп в скалите, където старец в груба кафява роба бе коленичил на земята до малък огън. Той заваряваше нещо — ослепителни жълто-бели искри трепкаха и танцуваха по скалите зад него.

— Какво може да търси тук оксиженист? — попитах аз.

Тя се вгледа продължително в него.

— Той не заварява — каза тя с тон сякаш по-скоро си спомня сцената, а не я наблюдава. — Той се моли.

Тя се запъти към него и аз я последвах, като реших да си мълча. Така, както аз бях видял себе си в Атила, дали жена ми не виждаше себе си в този отшелник?

Отблизо се уверихме, че съвсем не беше оксижен. Нито звук, нито дим — това беше ослепителен като слънце стълб, който пулсираше на земята на по-малко от метър до стареца.

— ... и на света ще дадеш ти това, което си получил — дочухме благ глас откъм светлината. — Яви на всички, копнеещи да узнаят истината, от где идваме, смисъла на нашето съществувание и посоката на пътя пред нас към вечния ни дом.

Спряхме на няколко метра зад него, приковани от гледката. Виждал бях такъв блясък веднъж през живота си, преди много години, когато неочаквано ме озари нещо, което и досега наричам Любов. Светлината, която виждахме сега, беше същата — тъй сияйна, че превръщаше целия свят в мержелееща звездичка, в бележка под линия.

В следващия миг светлината изчезна. Под мястото, където бе пламтяла, лежеше свитък златна хартия, писание с изумителна калиграфия.

Старецът коленичи безмълвно със затворени очи, явно без да съзнава нашето присъствие.

Лесли пристъпи напред, протегна ръка и взе сияйния ръкопис. На това мистично място ръката й не премина през пергамента.

Очаквахме да видим руни или йероглифи, но се оказа, че думите са на английски. Разбира се, помислих си аз. Старецът ще ги чете на френски, един персиец — на персийски. Сигурно с откровението е така — няма значение езика, а предаването на идеите. Вие сте създания от светлина, прочетохме ние. От светлина сте дошли и в светлина ще си отидете, и във всяка ваша стъпка ще ви обгръща светлината на безкрайното ви битие.

Тя обърна страницата.

По свой избор обитавате сега света, който вие сте сътворили. Което носите в сърцата си, то ще стане истина и от което най-силно се възхищавате, в това ще станете вие.

Не се бойте, нито се стъписвайте от призрака, който е мракът, от маската, която е злото, от празния плащ, който е смъртта, защото вие сами сте ги избрали за

свои изпитания. Това са камъните, на които сте избрали да наточвате тънкото острие на своя дух. Знайте, че винаги покрай вас е реалността на любовта и във всеки момент вие имате силата да преобразите вашия свят чрез това, което сте научили.

Страниците продължаваха, те бяха стотици. Прелистихме по-нататък, изпълнени с благоговение.

Вие сте живот, който изобретява форми. Да умрете от меч или от годините вие можете не повече, отколкото да умрете, прекрачвайки прага, за да минете от една стая в друга. Всяка стая ви дава своето .слово — за да го изречете, всеки преход — своята Г песен, за да я изпеете.

Лесли ме погледна с грейнали очи. Ако това писание можа толкова да ни развълнува, нас, хората от двадесетия век, помислих си аз, то какво ли въздействие бе имало над хората от който век там е било... дванадесети!

Върнахме се пак към ръкописа. Никакви думи за ритуали, никакви указания как да се покланяш, никакво призоваване на огън и разруха над враговете, никакви бедствия над главите на неверници, никакви безпощадни Атила-Бич Божи. В него не се споменаваха храмове, попове, равини, паства, хорове, одежди или святи дни. Това писание бе за любящото същество във всеки от нас и единствено за него.

„Ако можехме да пуснем тези идеи да полетят в нашия век, помислих си аз, те биха станали ключа, за да осъзнаем нашата власт над вярата, да освободим силата на любовта и тогава страхът ще изчезне. Тогава светът ще може да излезе от Тъмните векове!"

Старецът отвори очи и най-сетне ни забеляза. Той се изправи без никакъв уплах — сякаш бе прочел писанието, — погледна ме, после изгледа продължително Лесли.

— Аз съм Жан-Пол Льо Клерк — каза той. — А вие сте ангели.

Направо застинахме от изумление, а човекът радостно се засмя.

— Забелязахте ли — попита той, — Светлината?

— Откровение! — възкликна жена ми, като му подаваше златните страници.

— Наистина откровение — Той й се поклони, сякаш си я спомняше и тя беше най-малкото ангел. — Тези думи са ключ към истината за всеки, който ги прочете, те са живот за тези, които ще ги слушат. Когато бях малък, Светлината ми обеща, че тези свитъци ще дойдат в моите ръце през нощта, в която ще се явите вие. Сега вече аз съм стар, ето че вие дойдохте, а и те.

— Те ще променят света — казах аз. Той ме изгледа особено.

— Няма.

— Но нали са ви дадени...

— ... в изпитание — отговори той.

— Изпитание ли?

— Пътувал съм много надалече — каза той, — изучавал съм писанията на хиляди вярвания, от Китай до земите на викингите. — Очите му светнаха. — И въпреки всичките си изследвания, аз все пак понаучих нещо. Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.

— Но в ръцете си вие имате... — казах аз. — Трябва да го прочетете. Толкова е красиво!

— В ръцете си имам хартия — каза старецът. — Дайте тези слова на света и те ще бъдат обикнати и разбрани от хората, които вече знаят истината, съдържаща се в тях. Но преди да им ги дадем, ние ще трябва да ги назовем. А това ще бъде смъртта им.

— Нима да назовеш нещо красиво значи да го убиеш?

Той ме погледна учудено.

— Да назовеш нещо е безвредно. Но да дадеш название на тези идеи означава да създалеш религия

— Защо?

Той се усмихна и ми подаде ръкописа.

— Връчвам тези свитъци на теб...?

— Ричард — казах му аз.

— Връчвам тези свитъци, дошли направо от Светлината на Любовта, на теб, Ричард. Желаеш ли ти от своя страна да ги предадеш на света, на хората, копнеещи да научат това, което се казва в тях, на хората, които не са имали привилегията да бъдат на това място в момента, когато е бил даден този дар?

Или желаеш да запазиш тези писания само за себе си?

— Разбира се, че искам да ги дам на хората!

— И как ще наречеш своя дар? „Към какво ли клони той в този момент", запитах се аз.

— Има ли значение?

— Ако ти не го назовеш, другите ще го сторят. И ще го нарекат „Книга на Ричард".

— Разбирам. Добре. Ами ще го нарека някак си... просто: свитъците.

— И ще пазиш ли ти и съхраняваш „Свитъците"? Или ще позволиш на други да ги поправят, да променят това, което не разбират, да задраскват каквото им хрумне — каквото не им е угодно?

— Не! Никакви изменения. Те са изпратени от светлината! Никакви изменения!

— Сигурен ли си? Нито редче на едно или друго място — от добронамерени съображения? „Повечето хора няма да го разберат"? „Това може да засегне някого"? „Това послание не е ясно"?

— Никакви изменения!

Той вдигна вежди и ме погледна изпитателно.

— Кой си ти, за да настояваш за това?

— Аз бях тук, когато бяха дадени те — казах аз. — Аз лично видях като се явиха!

— И затова ставаш Пазителят на Свитъците? — попита той.

— Не е нужно да бъда аз. Може да бъде всеки друг, стига да обещае, че няма да ги изменя.

— Но все някой трябва да бъде Пазител на Свитъците?

— Да, предполагам, че ще трябва да има някой.

— И тук започват да се появяват свещенослужителите на Свитъка. Тези, които отдават живота си, за да съхранят един ред на мислене, стават свещенослужители на този ред. И все пак всеки нов порядък, нов път, е промяна. А промяната означава край на света, такъв, какъвто е бил досега.

— Тези свитъци не са заплаха — казах аз. — Те са любов и свобода!

— А любовта и свободата са край на страха и робството.

— Разбира се! — възкликнах раздразнено аз. Накъде пак клонеше? И защо Лесли мълчи? Дали не беше съгласна, че това е...

— Тези, които се възползват от страха и робството — каза Льо Клерк, — ще бъдат ли щастливи от посланието на Свитъка?

— Вероятно не, но не можем да оставим тази... светлина ... да отиде напразно!

— Ти можеш ли да се закълнеш, че ще пазиш светлината? — попита той.

— Разбира се!

— И другите поклонници на Свитъка, твоите приятели, и те ли ще я пазят?

— Да.

— И ако тези, които се възползват от страха и робството, убедят владетеля на тези земи, че ти представляваш заплаха, ако нападнат твоя дом, ако дойдат с мечове, ти ще продължиш ли да пазиш Свитъка?

— Аз ще го измъкна със себе си! Ще избягам!

— А когато започнат да те преследват, и те заловят, и те притиснат в ъгъла?

— Ако се наложи да се сражавам, ще се сражавам — казах аз. — Има идеи по-важни от живота. Има идеи, за които си заслужава да загинеш. Старецът въздъхна.

— И така започват Войните за Свитъка — каза той. — Доспехи и мечове, щитове и знамена, коне и пожари, кръв по улиците. И войните няма да бъдат малки. Хиляди истински вярващи ще се присъединят към теб, десетки хиляди ловки, силни и умни хора. Обаче идеите на Свитъка са предизвикателство към управниците на всеки народ, които крепят властта си на страха и мрака. Десетки хиляди ще препуснат срещу теб.

Най-сетне започна да ми се прояснява какво се опитваше да ми каже Льо Клерк.

— За да те разпознават — продължи той, — за да те отличават от другите, ти ще имаш нужда от символ. Какъв символ ще си избереш? Какъв знак ще начертаеш на знамената си?

Сърцето ми се огъна под тежестта на неговите думи, но аз продължих да се боря.

— Символът на светлината — отговорих аз. — Знакът на пламъка.

— И ще стане така — продължи той да чете ненаписаната история, — че Знакът на Пламъка ще се срещне със Знака на Кръста върху бойното поле на Франция и Пламъкът ще победи — славна победа — и първите градове на Кръста ще бъдат изпепелени до камък от чистия ти огън. Обаче към Кръста ще се присъедини Полумесецът и техните безчислени армии заедно ще те нападнат от юг и от изток, а също и от север — стотици хиляди въоръжени мъже срещу твоите осемдесет хиляди.

„О, спри, — искаше ми се да му кажа. — Знам какво ще бъде по-нататък."

— И заради всеки войник на Кръста и воин на Полумесеца, когото си убил, бранейки своя дар, стотици ще възненавидят името ти. Техните бащи и майки, техните съпруги и дъщери, синове и приятели ще възненавидят и Свиткияните, и проклетия Свитък заради избиването на свидните им близки, а всеки Свиткиянин ще възненавиди всеки Християнин и ще прокълне Кръста, ще възненавиди всеки Мюсюлманин и ще прокълне Полумесеца, задето са избили неговите ближни.

— Не! — извиках аз. Всяка негова дума беше истина.

— А по време на Войните ще се издигнат олтари, катедрали ще извисят шпилове, за да увековечат Свитъка. И тези, които са се стремели към духовно израстване и разбиране, вместо това ще се окажат обременени с нови предразсъдъци и нови ограничения: камбани и символи, правила и псалми, церемонии, молитви и одеяния, тамян и приношения на злато. И тогава сърцето на Свиткиянството ще се отвърне от любовта и ще се обърне към златото. Злато, за да се изграждат още по-величествени храмове, злато, за да се купуват мечове, с които да се обърнат неверниците и да се спасят душите им.

А когато умреш ти, Първият Пазител на Свитъка, ще потрябва злато, за да се увековечи твоя образ. Ще се издигнат величествени статуи, огромни фрески и картини, за да се увековечи тази сцена в безсмъртното изкуство. Ето я, изтъкана в гоблен: ето я тук Светлината, там Свитъка, а там небесният свод се е разтворил към Рая. Ето тук, Ричард Велики, коленичил в бляскави доспехи, ето го прекрасният Ангел на Мъдростта със Светия Свитък в ръце; а тук — старият Льо Клерк до скромния си огън в планината, свидетел на Откровението.

„Не!, помислих си аз. Невъзможно"

Но то беше не невъзможно, а неизбежно

— Дай на света този свитък и ще се появи нова могъща религия, нови свещенослужители, нови Ние и нови Те, едни против други. Само за сто години ще са загинали милиони в името на словата, които ние с теб държим в ръцете си; за хиляда години — десет милиона. И всичко заради тази хартия.

В гласа му нямаше и следа от горчивина, нито от цинизъм или разочарование. Жан-Пол Льо Клерк бе изпълнен с житейска мъдрост, спокойно приемане на това, което бе научил.

Лесли потръпна.

— Искаш ли якето, ми? — попитах я аз.

— Не, благодаря, Уки — каза тя. — Не е от студ.

— Не е от студ — повтори Льо Клерк. Той отиде до огъня и взе една съчка, вдигна я и докосна златните свитъци. — Това ще ви стопли.

— Не! — аз грабнах свитъците. — Да изгорите истината?!

— Истината не гори. Истината чака всекиго, който пожелае да я открие — каза той. — Могат да изгорят само тези страници. От вашия избор зависи. Бихте ли желали Свиткиянството да стане поредната религия в този свят? — Той се усмихна. — Вие ще бъдете светци на тази църква...

Погледнах Лесли, видях в очите й същия ужас, какъвто чувствах в моите.

Тя взе съчката от него и докосна ъгълчето на пергамента в ръцете ми. Пламъкът разцъфна в слънчево-бяло цвете под пръстите ни и ние изпуснахме на земята ослепителните останки. Те припламнаха за миг и угаснаха.

Старецът въздъхна с облекчение.

— Каква благословена вечер! — каза той. — Колко рядко ни се дава шанса да спасим света от нова религия!

После обърна лице към жена ми усмихнат, изпълнен с надежда.

— Нали го спасихме?

Тя му се усмихна в отговор.

— Спасихме го. В историята няма нито дума, Жан-Пол Льо Клерк, за Свиткияни или за техни войни.

Те се сбогуваха с ласкав поглед — двама човеколюбиви скептика. После с лек поклон към двама ни старецът се обърна и потъна в тъмната планина.

Горящите свитъци все още пламтяха в съзнанието ми — откровение, превърнато в пепел.

— Но тези, които се нуждаят от казаното в тези свитъци — обърнах се аз към Лесли, — как ще могат те... как ще можем ние да научим какво беше написано в тях?

— Той беше прав — каза тя, загледана след стареца, докато вече не можеше да го вижда, — всеки, който пожелае истината и светлината, може да ги открие сам.

— Не съм сигурен. Понякога имаме нужда от учител.

Тя се обърна към мен.

— А ти опитай — каза тя. — Внуши сит че ти искрено, истински, дълбоко желаеш да узнаеш кой си, откъде идваш и защо си тук. Внуши си, че никога няма да си дадеш покой, докато не узнаеш.

Кимнах и си представих как аз — непоколебимо решен, готов, копнеещ да науча — преравям библиотеки за книги и ръкописи, как се юрвам по лекции и семинари, водя си дневник на всички мои надежди и размишления, записвам си предчувствия, медитирам на планински върхове, водя се от неща, подсказани в сънища или от случайни съвпадения, разпитвам непознати — всички тези стъпки, които правим, когато познанието на новото за нас става по-важно от всичко.

— Добре. А сега?

— Ами сега — каза тя, — можеш ли вече да си представиш, че няма да го узнаеш сам!

„Уф, как успява гази жена да ме накара да виждам!", помислих си аз.

Поклоних й се в отговор.

— Милейди Льо Клерк, Принцеса на Познанието. Тя направи бавно реверанс в мрака.

— Милорд Ричард, Принц на Огъня.

Стояхме близо един до друг, смълчани в чистия планински въздух. Взех я в прегръдките си и звездите вече не бяха над нас, а около нас. Ние станахме едно цяло със звездите, едно цяло с Льо Клерк, със свитъците и любовта в тях, едно с Пай и Тинк, Аткин и Атила, едно цяло с всичко, което някога е било, което е и което ще бъде. Едно."

Ричард Бах - "Едно"

http://spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=Б

Модераторска бележка: Моля избягвайте да публикувате толкова дълги цитати във форумите!

[Приятел]

Последно време се зачитам в любимите ми суфи , тъй че реших да ви напиша и нещичко от тях:

Целта на суфия в живота е да не се отказва от ни¬каква религия и да не отхвърля никое общество. За как¬вото и да става дума - за християнство, за будизъм, за юдеизъм, за индуизъм или някакво друго учение или общество, било то Теософското общество, Новата епоха или Християнската наука - той не се стреми да открие техните слаби места и възможни недостатъци, а вижда доброто във всичко. Всеки човек в света прави онова, което смята за най-добро и дори според другите да не е така, във всеки случай той мисли, че постъпва по най-добрия начин. Целта на суфия е като целта на целия свят - постигане на знание, но в същото време той се стреми да постигне хармония и единство с другите и не търси различия. Неговата цел е не да види двойствеността, а единството във всичко. И тази цел е всъщност целта на всички религии. Разликата е само в това, че тази цел е била провъзгласявана с по-голяма или по-малка откро¬веност през различни етапи от световната еволюция.

Хазрат Инаят Хан

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=...;find=%F5%E0%ED

бон апети

[infinity1305]

Приятел, поздравления за избора на четиво...

[Приятел]

"едно и също е туй що написано е с Любов,

па макар и от ръка незнайна"

автор: unknown

Пък дали ще е Бах или Хан/Хабн/...

[Guest Ла Горда]

"...Суфизмът няма нищо общо със знанията.Той не е свързан с тях, той е свързан с Любовта.Защото според суфи Любовта е, която унищожава разстоянието между Бога и човека, не е знанието. Любовта е, която унищожава, която премахва това разстояние.Знанието според тях е раздяла с Бога.Вие знаете в света има много знаещи хора и колкото по-знаещи, толкова повече проблеми....

Знанието е раздяла с Бога, а Любовта е сливане.Това води до друг подход, до друго разбиране.Когато има сливане, нещата се променят;суфи е избрал сливането.

Според суфи има два вида любов:първата се казва мохабба-това е обикновената човешка любов, наречена е още смътната, объркващата живота.Дали по-бързо или по-бавно,човешката любов постепенно обърква нещата;понякога действа и бързо като объркване.Днес я има, казват суфите,утре е в отпуска. В мохабба няма нито дух,нито душа, казват суфите, нито дълбочина.Какво има?Има само някакви уши,кякакъв ум,някакво сърце-това е мохабба, или сянката на Любовта.Но има и друга Любов, тя е наречена Ишк-истинската, дълбоката,преданата,неизменната Любов.При нея също нямаш уши,нямаш ум и нямаш сърце, защото си ги изгубил по Бога,т.е. по една свещена идея, по нещо Божествено, нещо дълбоко.Ще обясня:Любовта за суфи означава храма на безумието.Ще трябва да обясня тази дума, защото тя е много хубава, въобще при суфи всичко е хубаво, но има други обяснения.Думата безумие тук просто означава-абсолютната радост и затова суфите ги наричат -мъдрите идиоти

.Такъв човек има такава пълнота, че ако някой учен отиде да му обяснява, той може да се смее от сърце до полудяване,до безумие. Но това безумие е по-дълбоко от знанията на света...

Безумието на езика на суфи означава-неизчерпаема радост, те го наричат още вино.Това безумие надминава всички знания на света, всички проповеди, всички речи,защото това е огромна радост, огромна препълненост. Те я наричат-безумие.Безумието на суфи е изпълнено с невероятна красота, затова често ги наричат-мъдрите идиоти.

Суфизмът е един тайнствен опит върху човешкото съзнание.Това е опит, при който човешкото съзнание изчезва и остава само Ишк,т.е. истинската Любов.Суфи е едно друго учение на Мъдростта, което търси начини за някои съзнания да им помотне пак по същият път, който е всъщност пътят на тази велика Любов.Суфите казват на учените,които не ги разбират:"Напълно излишно е да мислиш за Бога,Бог трябва да го живееш,Бог трябва да го любиш...

Суфи е разбрал таоил.Таоил на техния език означава-изначалния смисъл,т.е. истинския смисъл.Ще обясня суфи не се занимава с глупави филосовски анализи за Бога,никакви философий за Бога,никакви анализи.Него словото "Бог" въобще не го интересува като дума,все едно да анализираш думата "хляб".Никакви анализи,никакви размишления:суфи го яде,т.е.суфи го живее.Няма нужда от думи,от разсъждения от философия;суфи го живее.

Суфи има ясно зрение и то принадлежи на чистото сърце."В това сърце се отваря,казват суфите,едно особено око,т.е.едно особено възприятие за-хакика".Хакика означава Истината.Това възприятие е недостъпно за интелекта, това е окото което разбулва нещата.Суфите го наричат-аин джадида-новото око.То съзира отвъдностите,но не може да сподели своя опит с интелекта, с хората.Новото око говори по особен начин.Те казват:"Новото око говори чрез ишарад".Ишарад означава-намеци,тънки намеци.Това е новото око, така говори то.Това е истинското знание,което е отвъд булото,т.е. отвъд неразбирането.

СИЯЕЩАТА МЪДРОСТ-Лекции- 15-ти- том-Елеазар Хараш

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ic=2161&hl=

[Йордан Анов]

Не търси стъпките на древните,

търси онова, което са търсили те.(Бошо)

[Guest Ла Горда]

Не търси стъпките на древните,

търси онова, което са търсили те.(Бошо)

Както му се вика по нашенски - шааа саа сетиш

[Йордан Анов]

))))

[Силвия СД]

Не търси стъпките на древните,

търси онова, което са търсили те.(Бошо)

"Не търси стъпките на древните, стъпвай по безпътици, за да ги превърнеш в път."

Силвия

[infinity1305]

...как се следват стъпки в пясъка...

[Силвия СД]

... като не се следват...

[Guest Ла Горда]

18 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:

19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето,...

Притчи30

[Приятел]

"...тъй като колкото и да им се подиграват хората, всички религии съдържат във себе си чиста, божествена, съкровена мъдрост, която понякога така щателно е скрита, че практически е недостъпна за обикновения човек, но която все повече и повече се открива на търсещия човек..."

Дж.Кхул

апропо:

Любимо занимание на будистите е да пишат/рисуват мантри/че и не само/ по пясъка и да изчакат вятъра да ги занесе ... ,

от др. страна Христос пишеше по пясъка и вълните отнасяха написаното... ,

Б.Дуно пък споменаваше за нещо подобно, само че с изгарянето написаното на хартия... ,

в по нови врена същото се получава като си напишеш мнението във форума и то изчезне в неведомото ,

[Станимир]

246.

...

Нека разгледаме един пример. Някой пише много писма. Ако пише на себе си, няма да получи отговор. Ако пък смята, че пише на определено лице, бърка, защото съдържателното послание, изпълнено с възвишени мисли, се пише не заради себе си, нито заради определено лице, а за човечеството. Нека не разсъждаваме на кого ще бъдат полезни нашите мисли. Освен че пускаме изписания лист в пощата, ние изпращаме мислите от писмото си в пространството и не би трябвало да се тревожим за това, къде ще намерят пристан. Важно е мисълта да послужи за добро. Възможно е да я приемат на някое неочаквано наречие. Възможно е да попадне в съзнанието на малко дете и да се претвори значително по-късно. Възможно е да завладее човек, който вече си отива от Земята и да облекчи прехода му, а той да я използва после в Тънкия Свят. Възможно е изпратените полезни мисли да достигнат някой труженик и предизвиквайки у него възторг, да одухотворят еднообразната му работа. Мисълта може да помогне на някой болен давайки му вяра в лекаря. Тя може да възвиси мислите на някоя жена, издигайки ги извън пределите на домашното огнище. Мисълта ще подскаже на воина кой е неговият подвиг. Мисълта ще подскаже на земеделеца, че неговия труд има планетно значение, защото той отговаря за кората на планетата. Писмото изпратено до него ще бъде жизнено необходимо. Такива писма трябва да се напишат и до зидаря, и до съдията, и до художника. Нищо, че някои от тях ще пристигнат през нощта. И така, нека пишещият писма да помни, че техните читатели са много и толкова по-зле, ако съдържанието им е развратно или пък нищожно. Не бива да се фиксират вредни писания.

...

Мислителят казвал: "Все едно е дали ще кажа, или ще напиша - начертаните от мисълта знаци ще ме преследват. Ако мислите ми са полезни на някого, те ще бъдат мои криле".

Агни Йога - Надземното

[Станимир]

Да, наистина в света има много и различни учения, но всъщност това, което осмисля едно учение,което му придава ценност, са хората. Именно хората представляват почвата в което едно учение трябва да бъде посято и един ден да даде своите плодове. И затова всеки е необходимо да си зададе въпроса: Какви плодове искам аз да отгледам в себе си?; Каква почва представлявам?; Как да отстраня от камъните и нечистотиите?; Как да придобия топлина, влага и мекота? Отговорността за резултата е наша - първо индивидуална и след това групова, а ученията не бива да ни служат като оправдание. Животът е в семенцето и ако не успее да се прояви, причината не е в него, а в условията в които е поставено. Попаднало в неподходяща почва, всяко учение е обречено да загине. Без участието на хората ценното в което и да е учение е неспособно да се изяви, то ще си остане неоползотворено. Семенцето може да бъде осмислено единствено чрез плода и отглеждането на последния е това, което ни прави последователи на едно учение и на което е нужно да обърнем внимание.

[Guest Ла Горда]

Хората на любовта се познават независимо към какво учение принадлежат. Каквото и да направи един човек на любовта то е все на място, защото се усеща нейното ухание душите го усещат, а не умовете. Един човек на любовта е като магнит за другите... И да, най-важни са плодовете, а вътрешното намерение което е скрито зад едно действие е видимо само за Онзи който вижда в тайно, плодовете са последствие. Поздрави!

[Слънчева]

Мислителят казвал: "Все едно е дали ще кажа, или ще напиша - начертаните от мисълта знаци ще ме преследват. Ако мислите ми са полезни на някого, те ще бъдат мои криле".

Агни Йога - Надземното

Мислех си наскоро, за това, че дадено учение може да не е записано или да се измени написаното... Има много спорове за религиите и дали са правилно предадени...

Мисля, че щом един Велик Учител е бил вече на Земята, неговото съзнание е оставило своя отпечатък. Ние, хората, последователите можем със сърцето си да достигнем и усетим Истината, която То ни е донесло. Т. е. достигаме до това съзнание. Иначе си е само четене на знаци.

"Тъмнината притиска Светлината и тя се разширява"-в един филм за Вселената го чух. И може би наистина външните "тъмни" сили като ни притиснат и имаме дискомфорт, ние се разширяваме, вървим към Светлината....

Общото, това, което ни свързва е именно Любовта, светлината, която влиза в съзнанието ни...

Редактирано Март 12, 2008 от xameleona

[Guest Fut]

Здравейте, ето 2-текста които разкриват единството между ученията на Любовта:

Външният сън може да привлече вниманието ни, но ако не се съгласим, ние не запазваме информацията. Съгласим ли се обаче, за­почваме да вярваме и това се нарича вяра. Да имаш вяра означава да вярваш безусловно.

Ето така се учим като деца. Децата вярват на всичко, казано от възрастните. Ние се съгласяваме с тях и вярата ни е толкова силна, че системата от вярвания контролира целия ни сън за живота…Аз наричам този процес опитомяване на хората. Посредством него ние се научаваме как да живеем и как да сънуваме… Децата се дресират по същия начин, по който дресираме куче, котка или друго животно. За да научим кучето на нещо, ние го наказваме и го награждаваме. Дресираме децата си, макар да ги обичаме безкрайно, по съ­щия начин, по който дресираме всяко домашно живот­но: чрез системата от наказания и награди. Казват ни: “добро момче" или „добро момиче", когато правим оно­ва, което мама и татко искат да направим. В проти­вен случай сме „лошо момиче" или „лошо момче".

Когато сме престъпвали правилата, са ни наказвали; когато сме ги спазвали - сме получавали награда. Наказвали са ни много пъти на ден и са ни награждавали мно­го пъти на ден. Скоро сме започнали да се боим от наказанията, както и да не би да не получим награда. Награ­дата е вниманието на родителите ни или на други хора - братята и сестрите, учителите, приятелите. Скоро развиваме потребността да привличаме вниманието на другите, за да си получим наградата.

Страхът да не бъдеш отхвърлен се превръща в страх от това, че не си достатъчно добър. Накрая се превръщаме в някой, който не сме…

Опитомяването е толкова могъщо, че в определен момент от живота вече не ни е нужен опитомител…Дресирани сме толкова добре, че се превръщаме в свой собствен дресъор. Ние сме самодресиращо се животно. Сега можем да се опитомяваме съгласно заложения в нас мироглед и посред­ством същата система от наказания и награди. Наказваме се, когато престъпваме правилата на системата си от вярвания; награждаваме се, когато сме „добро момче" или „добро момиче"...

Из " Четирите споразумения" - Дон Мигел Руис

Христос схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени, например бащата и майката, домът. Те са първите институти на земята: по-благородно и по-светло учреждение от дома няма, и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Истина, има много бащи и майки на земята, но те са всъщност пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата „кръв“ подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща. Няма да се спирам сега да обяснявам разликата между тази двояка кръв; едно само мога да кажа – че тя не е оная преходна изменяема кръв, но другата, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и която собствено има същинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймуна, може да дресирате гълъб, но щом пак ги поставите в естественото им положение, те ще заживеят първия си живот. ..

…Мъжът трябва да роди – да бъде добър учител. Майката може да роди дете, тя може да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи иска се учителят да ражда. Учителят не трябва да прилича на онзи поп, който като не бил в нормално състояние, при кръщаване на децата подържал едно дете в купата повечко време и то умряло, а той казал: „Дайте друго: това не можа да се кръсти“. Когато кръщавате, като учители, вашият ум трябва да бъде на мястото си. Туй кръщение подразбира да внесете в детето, което учите, Божествения Дух.

Това се иска от родителите Поздрави!

Из " Учителите"

[Станимир]

Туй единство определено не мога да го схвана. Двата текста ми изглеждат коренно противоположни. Но сигурно причината е в мене

[Guest Fut]

Туй единство определено не мога да го схвана. Двата текста ми изглеждат коренно противоположни. Но сигурно причината е в мене

Ми съзирай единството между противоположностите, противоречия не съществуват по принцип

п.п. Ето това е един прекрасен метод, всякога търси единството между противоречията защото те са привидни, но са уроци които трябва да усвоим. Поздрави!

Редактирано Юни 24, 2008 от Fut

[Guest Fut]

Мисъл на деня - 10 Юли 2008 г.

"Всички религии, които съществуват в света, те трябва да насочат своята деятелност към вътрешните връзки, да се създаде едно братство и единство между всички религии. В това отношение и в Англия, и в Америка правят ред опити. Това трябва да става навсякъде."

Из И видях ново небе и нова земя, 4-та НБ, 18.X.1936 г.

Не само межжду религиите, но и между ученията според мен. Ето една прекрасна мисъл на Л. Толстой, изказана от главният герой на „Война и мир“, Пиер Безухов:

„Все мысли, которые имеют огромные последствия, всегда просты. Вся моя мысль в том, что ежели люди порочные связаны между собой и составляют силу, то людям честным надо сделать только то же самое. Ведь как просто“.

--------------------------------------

„Мисълта ми изцяло е в това, че щом като порочните хора са свързани помежду си и са сила, честните хора трябва да направят точно същото. То е толкова просто“.

Думи на Пиер Безухов от романа „Война и Мир“, Л.Толстой. С тези думи започва и едноименният филм на Бондарчук (1968г.)

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry70646

[Guest Fut]

Бих била по-скоро за нещо като сравнителна религия. Съвсем други мащаби има това занимание. В един курс по иврит съм с християни, юдеи, мюсюлмани... всякакви. Това ми е интересно, ама мъдруването върху една догма с претенции за изключителност, кому е нужно това в 21-ви век?

Човек научава много неща за себе си, научавайки за другите. Религиите имат допирни точки и в тези допирни точки се съдържат парченца от изначалната истина. Това имат нужда да знаят децата сега.

Изт.

Всъщност по принцип съм съгласна с това което казва Азбуки в цитирания пост, но това което остави в мен горчив привкус и се събудих с неприятно чувство е оцветеното в червено изречение. Всяка религия има претенции за изключителност и всяка е опорочена по някакъв начин от човеците въпреки, че в същността си всички те са Божествени и са частички от една грандиозна Божествена картина. Всяка религия си има своите мистици т.е. хора отдадени с цялото си сърце и душа докоснали се до същността и и проникнали се от Божественото в нея. По Християнски казано, Бог има своя верен остатък на всякъде. Любовта + Мъдростта и Истината е общото и най- ценното между всички учения и религии т.е. това е есенцията която аз търся и смятам че съществата които са истински и любящи когато се срещнат независимо от вероизповеданието си се познават в Любовта и душите им се обменят по Божествен начин. Да, Религиите имат допирни точки и когато едно същество независимо от коя религия е застане пред мен в името на Любовта, Мъдростта и Истината (т.е. не е необходимо да го изказва гласно защото то се чувства) аз т.е. душата ми ще го разпознае винаги и ще запее от радост, защото Бог ще ми говори чрез тази душа. При мен така е било и така ще бъде.Бидейки християнка аз не отричам другите религии, но се стремя да се докосна до същността им, за да придобия нова опитност и нова мъдрост и на свой ред да отдам най- доброто от своята душа т.е. да се обменим.Най-ценното от Исляма например съм получила от една не толкова надарена с умствени способности готвачка, която няма кой знае какви познания върху Корана, но при която обичах да стоя с часове да си приказвам защото благодатта се излъчваше от цялото и същество. Точно както казва Руми, мед се лее от очите, ръцете, устата и най- вече от сърцето и, а малкото което знае го предава по най- благия начин на който е способна. Също и от бившия ми шеф, който се прави на строг, но има златно сърце. В много кратки мигове съм засичала истинския му поглед, а такъв поглед говори за много древен и мъдър дух с неизчерпаеми богатсва в себе си...Имам и други примери, но няма да продължавам. Поздрави!

Редактирано Януари 4, 2009 от Fut

[Guest Ивета]

Публикувам една уникална статия на професор Стивън Портеро и то дословно. Изводите прави всеки сам за себе си.

Световните религии не са варианти на една и съща теологическа нагласа. Между тях съществуват принципни различия, които религиозната коректност не е в състояние да преодолее, твърди историкът Стивън Протеро.

Днес е направо прието да се твърди, че всички религии са еднакво истинни и водят към една и съща цел. На фона на религиозните войни и планините от жертви на верските бесове в миналото и настоящето това е една понятна надежда. Онова, което американският професор по история на религията Стивън Протеро не може да приеме, е израждането на надеждата в суеверие, нещо “не само подвеждащо, но и опасно”. Новата му книга “Бог не е един и същ” е напомняне, че десетките религии в света поставят различни въпроси, предлагат различни отговори и водят към различни цели. Монографията на Протеро, който е автор на няколко изследвания, развиващи неконвенционални идеи в полето на религията, съдържа интересни наблюдения и разклаща редица установени мнения.

Стадно мислене

Разбира се привържениците на това виждане, чийто извор Протеро открива в стихотворението на Уилям Блейк “Всички религии са едно” (1795), не отричат очевидните несъответствия във формите на различните религиозни ориентации. Християните не ходят в Мека, а мюсюлманите не се кръстят; догми, ритуали и институции са коренно различни. Така че да се претендира, че всички религии са в крайна сметка еднакви, не означава да се отрича разминаването между будиста, който не вижда никакъв бог около себе си, евреина, който почита един-единствен бог, и хиндуиста, който вярва в много богове. Главният момент тук обаче не е да се утвърждава съществуването на тези различия, а да се отрича, че тези различия са важни. Затова Протеро смята, че представянето на световните религии като една “мегарелигия” представлява заплаха за човечеството: “Как можем да разберем конфликта в Кашмир, ако претендираме, че хиндуизмът и ислямът са едно и също? Или безизходицата в Близкия Изток, ако си затваряме очите пред фундаменталните противоречия между юдаизъм, християнство и ислям?”

Протеро проявява разбиране за корените на това “наивно теологическо групово мислене”, целящо да преодолее дискриминационното виждане, че само една религия знае верния път към рая - в случая се абстрахираме от факта, че понятието “рай” е чуждо на повечето религии. Този мисионерски плам стои в основата на религиозния фанатизъм от кръстоносните походи до изтреблението в Руанда. От друга страна от него се ражда и волята за противодействие, намерила израз в идеала за религиозна толерантност. Онова, против което Протеро се бунтува, е пропагандирането на една нова лъжа.

Разнопосочни пътища

Американският историк подчертава, че общият знаменател в световните религии “не е финалът, а стартът”. В началото стои елементарното усещане, че нещо не е наред със света и живота на човека. Пътищата на вярващите обаче се разделят, когато става дума за точната диагноза и още повече, когато трябва да се предложи рецепта за лечението. Християните смятат грехопадението за главния човешки проблем, а спасението от греха – за върховна цел. При будистите проблемът е страданието, а целта – спасението от него. Конфуций вижда проблема в социалния хаос и затова препоръчва социална хармония. Хиндуизмът се стреми към спасение от цикъла живот-смърт–прераждане, а практикуващите религията йоруба търсят свещените връзки между хората и между хората и природата.

Европейците, които в продължение на столетия смятат бог за върховния атрибут на религиозния живот, изживяват истински шок, когато установяват, че будизмът и джайнизмът нямат концепция за божеството. Днес е прието, че не съществува единна същност, споделяна от всички религии. Изпъкват обаче родови сходства, изразяващи се в универсалното наличие на ритуали, свещени книги и места, техники на вярата и екстаза, йерархии и институции. Различията се проявяват при различното съчетаване на тези елементи. Опитът е от централно значение в даоизма и будизма; хиндуизмът и юдаизмът поставят акцента върху наративното измерение; етиката е основополагаща за конфуцианството; ритуалът преобладава в исляма и йоруба, а доктрината е особено важна за християните.

Съществува дълга историческа традиция на християнските мислители, които полагат спасението като цел на всички религии, но претендират, че тази цел е достъпна единствено за християните. Само че как може да бъде “спасен” един будист или джайнист, който изобщо не се стреми към спасение? Когато говорят за спасение, християните имат предвид спасение от греха. Но Конфуций или Буда не познават греха, така че за тях спасението е нищо. Когато тъмничарят пита апостол Павел “какво трябва да правя, за да се спася?”, той задава не общочовешки, а чисто християнски въпрос - пише Протеро и заключава: “Желанието да бъдат спасени също мюсюлманите и евреите, будистите и хиндуистите може да изглежда великодушно, но в действителност то е само прах в очите.”

Светът какъвто е

Авторът обръща внимание и на нещо друго. Ако смятате греха за тегобата на човечеството, а спасението за търсения изход, тогава има смисъл да се обърнете към Христос. Но това не е окончателното решение, защото “истинският въпрос не е коя религия ще ни отведе до зоната на спасението, а коя от многобройните религиозни цели, които стоят на разположение, трябва да изберем. Дали да се насочим към спасителната зона или да се опитаме да достигнем финиша на социалната хармония? Дали целта ни не трябва да бъде превъплъщението? Или пък да търсим измъкваме от цикъла живот-смърт-прераждане?”

Протеро изповядва, че не вярва в теорията за цивилизационен сблъсък между християнството и исляма, но за него било “чиста фантазия” да се мисли, че двете най-големи религии в света се припокриват или пък, че междурелигиозният диалог може да хвърли мост между тях. По тази точка разбира се може да се спори, както по начало е спорна цялата концепция на американския автор. Но не е трудно да се съгласим с него, че готовността ни да омаловажаваме различията между религиите се дължи на инстинктивното чувство, че “така ставаме по-сигурни или по-морални”. Възраженията на Протеро са насочени против илюзията, че съчетанието от религиозна и политическа коректност ще направи света по-сигурен. “Напротив, както всички форми на игнорантност то прави света по-опасен, дори по-смъртоносен.”

“Светът е такъв, какъвто е. Толерантността и уважението са празни добродетели, докато не разберем какво точно трябва да толерираме и уважаваме.”

Stephen Prothero: God is not One. HarperCollins

Йоруба и спасението

П.С. Без коментар

Редактирано Август 5, 2011 от Ивета

[Eлф]

"4. Всичко е двойнствено/дуално, всичко има два полюса. Всичко има своя противоположност. Подобното и противоположното са едно и също. Противоположностите са идентични по природа, но различни по степен. Крайностите се допират. Всички истина са полуистини. Всички парадокси могат да бъдат помирени....

Умът, подобно на повечето метали и елементи, може да се променя и да бъде видоизменян, като преминава от едно състояние в друго, от една степен в друга, от едно условие в друго, от една полярност в друга, от една вибрация в друга.

Отвъд Космоса, Времето, Пространството и всичко, което се движи и променя, се намира Истинската Субстанция, Фундаменталната Истина.

Това, което образува Фундаменталната Истина, Истинската Субстанция, е отвъд всички определения, но мъдрецът го нарича Цялото (Първоизточникът/Първосъздател​ят/Първата причина)."

изт

[Guest Ивета]

Къде го чукаш, къде се пука, ама нищо ново

Здраве да е.