Иво Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Поставете си големи цели Големите цели притежават сила, която носи и средства, за тяхното реализиране. Една източна мъдрост гласи: "Когато си вдъхновен от някаква голяма цел, някакъв завладяващ проект, мислите ти разчупват всички окови; духът ти не знае граници, съзнанието ти полита във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите сили, способности и таланти оживяват и ти откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото си мечтал." (из Йога сутрите на Патанджали) Преди време един приятел ми беше споменал, че е срещнал нещо в този дух от Учителя. А именно, че ако човек е обезверен, загубил е смисъла на живота, да се заема с някаква голяма вдъхновяваща задача, даже такава която е по-голяма от това, което може да изпълни за един човешки живот. Такива задачи носят потенциал да отключат скритите ни душевни сили, помагат ни да отключим безкрайния резервоар на творчество и енергия заключен в нас, да опознаем по-добре себе си.... Не губете време си да се питате: "Как ще го направя? По какъв начин ще стане?" - съветва Дж. Кехоу. Просто вземете решението да го направите и тогава наблюдавайте как идеите и плановете сами ще ви последват. (из Успехът и парите, Дж. Кехоу, изд. Феникс дизайн) Имате ли подобен опит? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Поставете си големи цели Големите цели притежават сила, която носи и средства, за тяхното реализиране. Една източна мъдрост гласи: "Когато си вдъхновен от някаква голяма цел, някакъв завладяващ проект, мислите ти разчупват всички окови; духът ти не знае граници, съзнанието ти полита във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите сили, способности и таланти оживяват и ти откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото си мечтал." (из Йога сутрите на Патанджали) ... Не ми се навлиза в подробности из моя скромен опит.Но мога да кажа, че недоверието към себе си е често срещана грешка. Не случайно афоризмът "Всяко начало е трудно" е международен,срещала съм го в други страни. Вяра и кураж трябват за първата стъпка.Обаче няма как да знаеш дали ще се справиш, ако изобщо не започнеш.Спящите сили и таланти в нас наистина оживяват, когато се движим в правилната посока. Все пак, за да не се увличаме прекалено, нека да перефразирам една мисъл, май от Богомил Райнов. Докато чакаме великите и големи неща в живота си , ние се издънваме в малките и незначителните... Важно е да намерим баланса между двете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Малките дела са тези, чрез които изграждаме характера си. Големите ще дойдат, за а ознаменуват победата ни над себе си. Когато мечтаем за героични постъпки, това е един вид утвърждаване на доброто в света. Но ние няма да можем да се справим, когато моментът настъпи, ако не сме изградили правилно отношение към малките дела. Мечтата да бъде герой е един идеал, който човекът поставя пред себе си. Но идеала трябва да се следва. Подготовката за всяко велико дело започва хилядолетия преди това. Осъществяването му е просто резултат от многогодишния труд. Същото е и с озарението - настъпва просто за един миг, но колко усилия са положение предварително. За да стане един човек герой, той трябва да утвърждава това в мислите си непрекъснато. Да мечтае за великото във всеки един момент. Това не са празни илюзии. Илюзия е, че не можем да бъдем герои. Твърде удобно оправдание за хора, които просто са се вкопчили в обичайността. Това което са ги устройва. Илюзия. Още от малки децата трябва да се учат на почит към героите и да се подържат живи стремежите им към подражание и мечтите им за велики дела. Няма нищо по ценно от продражаването на тези, които следват един висок идеал. Но това изисква цялото ни внимание, усилие и устрем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Да, малките стъпки, малките жестове, малките усилия са условия за постепенното и естествено израстване и съответно постигане на големи цели и идеали. При поставяне на високи идеали и цели, при подходящи вътрешни и външни условия, също се крие ключ за себеразбирането и себеосъществяването.... недоверието към себе си е често срещана грешка. Не случайно афоризмът "Всяко начало е трудно" е международен,срещала съм го в други страни. Вяра и кураж трябват за първата стъпка.Обаче няма как да знаеш дали ще се справиш, ако изобщо не започнеш.Спящите сили и таланти в нас наистина оживяват, когато се движим в правилната посока. Да, да намерим не само правилната цел, но и правилните методи за реализирането и. Понякога хубава идея и твърде висока цел, може и да ни разочарова и травмира, вместо да ни стимулира. Зависи от човека.... Все пак, за да не се увличаме прекалено, нека да перефразирам една мисъл, май от Богомил Райнов. Докато чакаме великите и големи неща в живота си , ние се издънваме в малките и незначителните... Важно е да намерим баланса между двете. Да, баланса е много важен. Понякога важи "всяко начало е трудно" а понякога работи "успеха на начинаещия". И в двата случая обаче... баланса е важен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Да, малките стъпки, малките жестове, малките усилия са условия за постепенното и естествено израстване и съответно постигане на големи цели и идеали. Пир поставяне на високи идеали и цели, при подходящи вътрешни и външни условия, също се крие ключ за себеразбирането и себеосъществяването.... недоверието към себе си е често срещана грешка. Не случайно афоризмът "Всяко начало е трудно" е международен,срещала съм го в други страни. Вяра и кураж трябват за първата стъпка.Обаче няма как да знаеш дали ще се справиш, ако изобщо не започнеш.Спящите сили и таланти в нас наистина оживяват, когато се движим в правилната посока. Да, да намерим не само правилната цел, но и правилните методи за реализирането и. Понякога хубава идея и твърде висока цел, може и да ни разочарова и травмира, вместо да ни стимулира. Зависи от човека.... Все пак, за да не се увличаме прекалено, нека да перефразирам една мисъл, май от Богомил Райнов. Докато чакаме великите и големи неща в живота си , ние се издънваме в малките и незначителните... Важно е да намерим баланса между двете. Да, баланса е много важен. Понякога важи "всяко начало е трудно" а понякога работи "успеха на начинаещия". И в двата случая обаче... баланса е важен. Много хубава тема, Иво! Поздравления! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Поставете си големи цели Големите цели притежават сила, която носи и средства, за тяхното реализиране. Една източна мъдрост гласи: "Когато си вдъхновен от някаква голяма цел, някакъв завладяващ проект, мислите ти разчупват всички окови; духът ти не знае граници, съзнанието ти полита във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите сили, способности и таланти оживяват и ти откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото си мечтал." (из Йога сутрите на Патанджали) Не губете време си да се питате: "Как ще го направя? По какъв начин ще стане?" - съветва Дж. Кехоу. Просто вземете решението да го направите и тогава наблюдавайте как идеите и плановете сами ще ви последват. (из Успехът и парите, Дж. Кехоу, изд. Феникс дизайн) Имате ли подобен опит? Да, съгласна съм Аз по принцип съм от хората, които не се питат "Дали ще стане?" и "Как ще се справя?". Щом съм решила какво е добре да правя (а и с решението не се бавя никак,особено ако имам достатъчно информация по въпроса), започвам и давам най-доброто от себе си. Принципът наистина работи! На човек му идват подходящи идеи, открива в себе си неподозирани способности, намират се средства и т.н. Ако си представим живота като движение в лабиринт, който има много и различни разклонения, една висока цел е като висок и ярък маяк за нужната посока, която сме избрали да следваме и по-лесно решаваме кое разклонение да изберем, за да вървим нататък. Например, следвайки посоката, завиваме на там, където не бихме завили по принцип, но се оказва, че точно така срещаме човек, който ще ни помогне - въобще вливаме се в енергоинформационния поток, който води натам! Когато си поставяме малки и краткосрочни цели ходенето в лабиринта определено е по-затруднително, а ако направим равносметка (за живота си като цяло) ще се окаже, че не сме се придвижили особено напред, а по-скоро сме щъкали хаотично насам-натам. Е, понякога се случва и така - уж следваме посоката, а попадаме в задънен коридор на лабиринта. Връщаме се и пак поемаме в тази посока (по някое съседно разклонение) и ... пак тупик. Тогава може би е по-добре да се замислим, дали сме си поставили подходяща цел? Това е по-важният въпрос според мен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Liliev Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 "Ако спечеля ,печели цял народ,ако загубя ,губя само мене си!" В. Левски Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Мисля че мисълта беше на Леонардо да Винчи. "проблемът на повечето от нас не е в това ,че си поставят големи цели ,а че целите са им прекалено ниски и твърде лесно ги постигат"-по памет Високите цели стимулират човека,но понеже изискват много мобилизация ,труд и отговорност,много от нас предпочитат сигурното и "достижимото",като по този начин без да искат отказват да развиват предложения им потенциал. И... пълно единомислие с Диана Илиева не само мисловно ,а и житейски изпитано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Големите цели не са ли за големите хора? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Е, ако решим сами да се самоограничим, като си лепнем етикет "малък човек", тогава естествено ще си вървим в комплект с малките цели. А и май в една тема вече говорихме за това, какво е малко, същото се отнася и за голямото. От голямо до голямо има разлика. Аз затова подчертах думата подходяща цел. Важното е целта да е "по-голяма" от човека. Само така той ще разгърне целия си потенциал, а най-добре ще е, ако му се наложи и да го увеличи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 "Подходяща" цел ми звучи като затвор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 (edited) А на мен цел ми звучи като смърт - напълно подходяща... Редактирано Октомври 23, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 От голямо до голямо има разлика. Аз затова подчертах думата подходяща цел. Важното е целта да е "по-голяма" от човека. Само така той ще разгърне целия си потенциал, а най-добре ще е, ако му се наложи и да го увеличи :thumbsup2: Подходяща цел за мен е тази, която ни оставя свободни - т.е. не ни обвързва с постигане на конкретен резултат, както и с опредлено участие и поведение на друг човек. Едно е да си поставя за цел - да създам школа и да привлека ученици и да напиша учебник.... Друго е ако целта звучи - да служа на децата и всички, които Бог ми праща с нужда, по най-добрия за тях начин. Тогава горната цел се превръща в едно от средствата за постигането на "подходящата". Тогава вместо да планирам конкретни стъпки, съм склонна повече да оползотворявам всичко налично в момента - и тогава не се стремя да наложа моите измислени перспективи, а започвам да виждам съществуващите напред във времето и да избирам. Не губете време си да се питате: "Как ще го направя? По какъв начин ще стане?" - съветва Дж. Кехоу. Просто вземете решението да го направите и тогава наблюдавайте как идеите и плановете сами ще ви последват.Всъщност те не ни следват, те са винаги до нас - проблемът е дали си отваряме очите добре, дали сме ги почистили от претенциите и правилата си, от "трябва" и "няма да стане". мислите ти разчупват всички окови; духът ти не знае граници, съзнанието ти полита във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите сили, способности и таланти оживяват Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 24, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Не виждам нищо лошо в поставянето на големи цели. Но не трябва да считаме за разочарование или провал, когато сме възпрепятствани в постигането им. Нужна е просто нагласа на съзнанието "ако стане". Това ни предпазва от създаването на вътрешни бариери и комплекси. За мене щастието е в самото следване на целта. Когато я постигнем винаги забелязваме, че тя не ни удовлетворява напълно. Просто в момента когато сме я поставили сме мислили по съвсем различен начин и сега е нужно да си поставим нова цел, изразяваща настоящите ни стремежи. Така ако целите са правилно поставени, самите ние се променяме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Liliev Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Единствената цел която може да се нарече Голяма,това е ЛЮБОВТА!!!!!!!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Разделяй и владей - това говори ли ви нещо? Голямата цел може да бъде разделена на множество под цели, всяка съответстваща на определен етап от постигането и. Така си поставяме реални достижими цели, които последователно ще ни отведат към голямата цел. Ако концентрираме цялото си внимание върху една далечна цел, енергията се губи. Нужно е да държиме тази цел в съзнанието си, но да я разделим на множество подцели., като се концентрираме главно върху най-близката. Търпението също е много въжно, защото истински големите цели се постигат бавно и освен действията е нужно непрекъснато визуализиране на успешния резултат в съзнанието ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Това не е ли малко опасничко? Устремени към големите цели има опасност да не видим какво ни предоставя днешният ден. Да пропуснем малките, но значими радости и да не се възползваме от ситуациите, които може би днес ни предоставя съдбата, за да сме щастливи... Благодарна съм за днешният си живот, пък утре, щевидим.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 (edited) Да, Илияна, напълно съм съгласна с теб, че не е добре човек да пропуска малките на глед, ежедневни неща "в името на голямата цел" . Но защо да е опасно - може би зависи кой как възприема нещата? За мен една голяма цел представлява просто избор на посока в живота. Защото живот без посока ... Поставянето на цел не означава, че ще въврим като коне с капаци или че няма да изживеем пълноценно днешния ден - просто ще имаме един добър ориентир на къде да вървим Редактирано Октомври 25, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Именно за това е разделянето на по-голямата цел на по-малки, реално постижими. За това е и търпението, за да не бързаме да се справим с далечната цел, пренебрегвайки настоящето. Една голяма цел е примерно да се справим с лошите си навици. Повечето от тях дори не забелязваме, а камо ли да се справим с тях. Първо ще си изберем един или два, които мислим, че най-лесно ще преодолеем. Вниманието ни е концентрирано върху тях, а общата цел пак си е имаме, но тя стои на по-заден план. Ако целта е съвсем неизпълнима (в настоящото прераждане) - примерно да станем велики композитори, ще трябва да тръгнем с нагласата, че това може да стане след няколко прераждания, но ние трябва да поставим началото сега. Да започнем да развиваме своята музикалност, чувство за такт, хармония, въображение и т.н. Това ще се окаже от полза за настоящия ни живот, но няма да е определящо. Ние разбира се ще продължим да си живеем живота и да се справяме с проблемите в него, без да бягаме в някакъв въображаем свят, в който сме велики композитори. В следващо прераждане ще имаме възможност от малки да попаднем в подходящата среда и да развием техниката и таланта си, но първо трябва да създадем условията за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и живота вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента. Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Ако причината е в миналото, а следствието - в бъдещето, в какво се изразява настоящето? Всеки път се извървява заради бъдещето. Без мисъл за бъдещето творчеството е невъзможно, както и всякаква целесъобразност и далновидност в действията ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Станимир Именно това е да си дете-дори и да не си получиш исканата играчка да не хленчиш за нея, а да си доволен от тази, която са ти купили родителите ти... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 24, 2008 Доклад Share Добавено Декември 24, 2008 Понякога важи "всяко начало е трудно" а понякога работи "успеха на начинаещия". Понякога мисля за т. нар. "късмет на начинаещия". Защо начинаещият се сдобива с някакъв късмет, отнякъде си, просто ей така? Вероятно защото още не познава материята, в която се е хвърлил, всичко му изглежда постижимо, възможно, не може да предвиди евентуални проблеми, които биха могли да възникнат - с други думи, не си създава сам проблемите... Май тук е разковничето. Наскоро гледах един филм за Айнщайн (Einstein Genius) и ми направиха впечатление думите на Мичио Каку: Питали са Айнщайн каква е тайната на неговия гений и той отговорил "Задавам въпроси, които биха могли да зададат само децата". Айнщайн задавал детски въпроси и десетилетия наред търсел отговори. "Не че съм много умен, просто прекарвам повече време с въпросите си". Според мен само Нютон и Айнщайн са имали способността да концентрират целия си интелект върху един въпрос. И двамата са можели да мислят над един въпрос, докато направо отслабнат. Отказвали да се хранят, просто се заключвали в една стая и се концентрирали над въпроса. "Мисля и мисля месеци и години наред. 99 пъти вадя грешен извод. Но на стотния съм прав". Вероятно има Айнщайн във всеки от нас - ако можехме да се концентрираме така, ако можехме да посрещаме предизвикателствата като децата, вероятно и ние бихме могли да направим пробив. На Леонардо да Винчи принадлежат думите: "Ще направя неща, които никой в миналото не се е осмелявал да направи, ще мисля по нов начин, ще сътворя нови неща" Сигурен е бил. И е направил. Успявала съм да постигна много високи за мен цели тогава, когато не съм си поставяла за цел да ги постигна, не съм търсила пътища на всяка цена, следвала съм интуицията си. Целеустременост, търпение, спокойствие и интуитивност - това са качествата, които помагат на мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
arsenala Добавено Декември 24, 2008 Доклад Share Добавено Декември 24, 2008 Благодаря за горенаписаното, много ми хареса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.