Поучителни истории от Учителя

[Станимир]

Да бъдеш търпелив не значи да бъдеш вол; търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си; един ден забравил да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята. По едно време се връща математикът и попитва: „Къде са разхвърляните листчета?“ – „Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.“ – „Такова нещо друг път да не правиш“ – това било отговорът на математика. Ние слугуваме като тая слугиня – събираме листчетата, това не струва, онова не струва, хайде в печката. Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример: не направил друго, а ѝ рекъл само: „Друг път да не го правиш“. Сега вие се намирате в такъв период – вашата къща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите един ден изгорели в печката и когато намерите къщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще ѝ кажете? Аз зная, че ще има плач – „Господи, аз ли съм най-грешният? Тази съдба само на мене ли даде?“ И ние смятаме, че сме хора, които разбираме Божествения Закон! Ние трябва да кажем, като този философ – „Моля, друг път да не правиш туй“. А, от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите.

Ще ви приведа един пример и с него ще заключа. Спира се един пътник в един от големите хотели на града Ню Йорк. Влиза в една стая, в която имало и друг един пасажер; той имал навика да спи много дълбоко; през нощта хотелът се запалва; става единият пасажер и отива при сънливия и му вика: „Ставай, че хотелът гори“; той му отговаря: „Махай се, остави ме да спя спокойно“; „Ставай, ти казвам, че хотелът гори“, настоявал първият; другият става, взема че го изтласква навън, затваря вратата и пак ляга да спи; огънят обхваща хотела, най-после виждат го на покрива, че вика за помощ, но няма кой да му помогне. И на вас ви казвам: този хотел, в който живеете временно, гори, и ви съветвам: спасявайте се, защото после ще се качите на покрива и ще викате за помощ, но не ще има кой да ви помогне. Когато ви казват, че хотелът гори, облечете се и излезте вън. Всичко това, което гори, ще се срути, всички тия неща, които са спъвали човешкия прогрес, ще бъдат съборени, и тогава върху развалините Господ ще съгради нещо добро. Да не мислите, че животът ще се свърши. Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега, и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще. От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко.

Законът на служенето

[Валентин Петров]

"когато човек всякога идва в противоречие с Божествения Закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска. Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране. Знаете ли какво правят мечкарите, които разиграват мечки? Дават на мечката съвсем малко брашънце и ѝ турят на устната голяма брънка, та като я подръпнат, да се подчинява и да не бъде опасна. Трябва и на тази наша мечка да турим халка и синджир на долната устна и да ѝ даваме малко брашънце, за да не се развият у нея ония инстинкти, които са опасни. Вземете колко хора са подлудели от искането да станат богати; спечелят хиляда, 10 хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона – не се насищат. Трупат, трупат богатства; защо им са? Това няма никакъв вътрешен смисъл. За да се обогатят, хората почнаха сега да учат и нови начини, чрез магнетизъм и внушение да влияят на хората, да въздействат на техните мисли и действия. Едно време ходеха разбойниците из горите с пушка, сега те са сред градовете и носят със себе си други средства, за да ограбват ближните си. Казват, че в Ню Йорк трима американски хипнотизатори заставили мислено един банкер да подпише чек от 15,000 долара, и той даде парите. Начините на кражбите се измениха. Всички искат да имат тази дарба, тази власт в света; но знаете ли какво нещастие тя докарва? Привеждал съм този пример и друг път. В една стара басня се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане. Казвал си: „Ако я придобия, за целия свят ще бъде добре“. Един ангел му казал: „Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен?“ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато. Излязъл в двора, камъните, дърветата – всичко се превърнало в злато. Рекъл си: „Няма да бъда вече слуга, господар ще бъда. Жено, ние сме хора щастливи“. Слага жената трапезата, слага супа, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в супата, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато. По едно време хванал се за главата и почнал да моли Господа да го избави от това голямо нещастие. Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека? Онзи принцип, за който казва Христос – „Който служи на Любовта, той слугува Мене“; това подразбира Христос – „Този слуга ще има всичко, което Аз имам“. Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно. Ако турим тази малка подкваса, Любовта, в сърцата си и в сърцата на ближните, на деятелите, на управляващите, тя ще преобрази целия свят. Незачитането на Христовото учение създаде в света сегашния катаклизъм. В туй сблъскване и биене Господ е турил млякото в мътилката, и хората се блъскат ту нагоре, ту надолу, докато излезе маслото на повърхността; маслото ще бъде употребено за ядене, а другото ще остане мътеница – едни ще станат масло, други – мътеница. И маслото, и мътеницата Господ ще употреби за своите добри цели. Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата."

-------------------------------------------

Законът на служенето

[Валентин Петров]

Христос се обръща към Своите ученици и им казва да не презират „тия малките“. Сега, кои са „тия малките“? Може някой да каже: това са нашите деца. Вярно е, че са нашите деца. Но като дойдем да приложим напълно Христовия закон, ще видим, че има и много други работи, които не бива да се презират. „Не презирайте тия малките!“ – ще ви обясня смисъла, който е скрит в тия думи. Един индус дава на сина си един орех и го накарва да направи изследване върху него; синът счупва ореха и го изяжда. „Какво съдържа орехът?“, попитал след това бащата. – „Нищо особено – малко ядки, приятни на вкус.“ Индусът пита пак сина си: „Не намери ли в този орех нещо друго?“ – „Нищо.“ – „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво, и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ Господ ви праща една малка мисъл, една ябълкова семка, вие речете: „Тя е нищо“, и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съдържа тя, посадете я, и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея“. Именно поради туй постоянно презиране на малките мисли сме дошли до това положение и казваме, че светът е лош. Ние сме най-умните!

Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте: те ще ви помогнат да добиете големите“. Нали и вашата къща е съградена все от малки, микроскопични зрънца, сгъстени. Върху тия малки неща, като житното зърно, плодовете и други дреболии, почива нашият ежедневен живот.

Господ вижда на едно място, че един продава сляп кон и че казва на купувача: „Вярвай Бога, не е сляп“. – „Като се вериш в Бога, ще повярвам“, и купува коня. Господ минава край една къща и вижда, че един мъж налага жена си: „Заради Господа – прости!“; той ѝ прощава. Тия двамата се явяват после на Небето и казват: „Ние, Господи, на земята проповядвахме Твоето име“. Та и съвременните хора викат Господа, когато искат да продадат някой сляп кон и когато искат да бият жена си. Свещениците викат: „Вярвайте в Господа“; но Господ какво ще им каже? „Не ви познавам, защото вие употребихте Моето име не за Моята слава, а за да лъжете хората, да вършат известни престъпления и да ги покриват“. Именно тия малки работи създават нещастията. Вие имате сляп кон, искате да го продадете в името на Бога, но гледайте и дръжте сметка за онова, което вършите. Знаете ли кой е този сляп кон? Той е вашето тяло. И все против него говорят хората, и все него наказват; всички казват, че то е криво. Не е тялото виновно. Един се напил в кръчмата и казал: „Не давайте на коня да яде“; той греши, а наказва коня. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. И не бива да измъчвате вашето тяло – този храм, който Господ е създал. Следователно към вашето тяло трябва да бъдете много снизходителни, защото докато то е здраво, можете да работите.

Тия малки работи по някой път причиняват и големи ползи, и големи вреди. Един вълк разправял, че бил юнак и че между животните той бил цар; лисицата му рекла: „Не се хвали толкова, защото ако комар влезе в твоя нос, ще те ужили, и нищо не можеш да му направиш“. – „Като духна с носа, ще изхвръкне“, отговорил вълкът. Един ден влязъл комар в носа му, ужилил го, внесъл зараза, и вълкът умрял. И в нашия живот често малките причини в едно или друго отношение може да съдействат на нашето развитие, но може и да ни спънат. Причините, които ни правят добри и лоши, не са сами по себе си лоши; лошо е тяхното употребление."

---------------------------------------------

Важността на малките неща

[Станимир]

Привеждал съм ви друг път примера, който и сега ще ви приведа. Един млад българин свършил науките си в Америка и като се върнал в България, отишъл при княз Батенберг да иска служба. Князът бил готов да го назначи на висока служба, министър в България, но го попитал: „С какво мога да Ви услужа?“ – „Искам служба.“ – „Каква служба искате?“ – „Да ме назначите директор в една от софийските гимназии.“ – „Щом искате да бъдете директор, идете при министъра на просветата. Той се занимава с тези служби.“ Така е – ако искате високи служби, трябва да отидете при царя. Повечето хора днес искат да бъдат директори на гимназии.

Аз привеждам този пример, за да покажа, че хората искат от Бога неща, които не са на мястото си. Те искат да заставят Бога да направи неща, които не се отнасят до Него. Който иска да стане директор, той трябва да отиде при министъра на просветата, той да го назначи. Царят може да подпише заповедта, но той назначава хората на по-високи служби. Всичко става по надлежен ред.

В началото бе Словото

[Иванка Калбурджиева]

В света трябва да се воюва, но с кого? Със смъртта. Обаче трябва да се разбира правилно това изкуство, другояче постоянно ще ни следват грешките. Ще ви кажа как:

Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия да се учи. Била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина си по триста-четиристотин-петстотин лева, но това било малко, парите не му стигали. Един ден той пише на майка си да му изпрати хиляда лева, тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа.“ Но синът ̀и заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб – не искам син, който е страхливец, който не иска да работи, който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като баба.“ Думите не са точни, но са в този смисъл. Синът се опомва и тази телеграма е поставена днес в рамка; и на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси.“

Значи в света трябва да воювате с елементите на смъртта. А как ще победите? Само по един начин: като познаете Бога – началото на Живота. Но вие ще ме попитате пак как можем да се домогнем до това Начало. То е най-лесното нещо. Да кажем, задушавате се; какво правите? Отворите уста и дишате – трябва чрез носа да поемете въздух. Тъй, за да имаме Живот, трябва да имаме познание, а за да имаме познание, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи. И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този Вечен живот, който търсите. Ако направите един малък опит всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса. Не ще има спънка, която да не се подчини на туй усилие на вашата воля.

Необходимостта да познаваме Бога, НБ, 21.09.1914г.

[Ася_И]

"Една баба минала от православието в евангелизма и започнала ревностно да чете Библията и Евангелието. Тя се натъкнала на стиха от Евангелието: „Ако имате вяра като синапово семе, можете да местите планини“. По това време пред къщата й имало една могила, която закривала слънцето и не давала възможност на светлината да прониква в стаята й.Тя често се молела на Христос да махне тази могила от прозореца й. Една вечер тя пак се помолила да й се помогне някак, да се махне могилата. Като свършила молитвата си, тя легнала да спи, с надежда, че сутринта могилата ще бъде преместена. Щом станала от сън, тя погледнала през прозореца към могилата и като видяла, че не се е поместила нито на един сантиметър, казала: „Стана точно така, както си мислех“. Тя казвала на съседките си, че според думите на Христос могилата може да се махне. Външно тя се молила за премахването й, но в себе си мислела: „Я се махне, я не“. Това е вярване, а не вяра."

"В древността един от учениците на една окултна школа отишъл при Учителя си и му казал: „Моля ти се, помогни ми да придобия изкуството да отварям очи на слепи, уши на глухи, да развързвам езици на неми“. – „Ще бъдеш ли щастлив?“ – „Това ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според волята ти!“ – казал Учителят му. Ученикът придобил това изкуство и тръгнал по света да помага: на слепи отварял очите, на глухи – ушите, на неми развързвал езиците. В скоро време славата му се разнесла по целия свят. Какво било учудването му, когато слепите, които прогледнали, започнали да го гонят; глухите, които прочули, и немите, които проговорили, почнали да злословят по негов адрес. Като дошъл до крайно противоречие, той се върнал при Учителя си и се оплакал от нещастието, което го сполетяло. Учителят му отговорил: „Бог затвори очите на слепите, ушите на глухите и устата на немите, за да не те преследват. С неразбиране на законите, ти пожела преждевременно да ги освободиш, заради което понесе последствията“.

Може ли сляп вълк да гони овцете! Може ли глух вълк да чуе тропота на коня, който минава покрай него?"

Из Вяра и вярване

[Иванка Калбурджиева]

"Селяните на едно село се оплакали на владиката от свещеника си, че ги уморявал с службата си, която често продължавала четири-пет часа. Някога свършвал службата за половин час, но повечето пъти държал хората в църква с часове. Владиката извикал свещеника, казал му, че има оплакване против него от енориашите му и го запитал какво ще каже за свое оправдание. – „Владико небесни – казал свещеникът, – вярно е това, което говорят против мен. Причината е следната: когато Ангелите и светиите ми помагат при службата, аз свършвам работата си бързо, за половин час. Обаче, когато остана сам, на своите сили, без подкрепата на Светлите същества, аз свършвам работата си за четири-пет часа.” Следователно, когато работите на хората се нареждат добре, Светлите същества им помагат; когато работите им не се нареждат добре, Светлите същества са ги изоставили сами на себе си. С това си обясняваме защо някои дървета узряват рано, а други – по-късно; например дрянът цъфти пръв, а узрява последен.

При създаване на света Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух да си избере по едно плодно дърво за себе си. Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: „Щом дрянът цъфти пръв, и ще узрее пръв”, обаче останал излъган – дрянът узрял последен. И човек може като черешата да узрее рано, и като дряна да узрее последен; защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини. Узряването на черешата и на дряна представляват процеси, които се извършват и в човешкия живот."

"Един свещеник имал обичай да кади тамян пред троновете на онези от своите енориаши, които постоянно били празни. Един от присъстващите запитал свещеника:

– Отче, защо кадиш пред празните столове, а не срещу нас, които присъстваме на службата?

– Вие нямате нужда от кадене. Щом присъствате тук, вие сте вън от всякаква опасност, обаче онези, които отсъстват, те се нуждаят от кадене, понеже са изложени на големи опасности и злини.

Бъдете и вие като този свещеник и ходете там, дето има нужда, а не дето няма нужда. Богатите все богати канят на угощение – все пред техните тронове кадят, защото има какво да вземат от тях. Това не е за упрек, изнасям един факт – всеки казва: „Днес мен канят, аз пък утре ще каня.” Добре е човек да прави онова, което е хармонично, естествено и разумно, за да възстанови Божествената хармония. Нека да нахраним бедните, гладните, сирачетата, защото такава е Божията воля – да не разваляме онова, което Той е направил."

"В едно старо предание се разправя, че когато създавал света, Бог натоварил Слънцето с великата мисия – да грее, да осветява и да отоплява. Обаче в него се явило желание да изгрява първо и да отива първо при Господа. Като се научил за желанието му, Господ наредил така, че всички планети да се движат около него, а то – около Бога. Така, именно, Слънцето, старшият брат на Небето, било по-далеч от Бога в сравнение с всички по-малки негови братя. Слънцето съзнало погрешката си и за да я изкупи, непрестанно изгрява и залязва. Останалите планети се въртят около него, за да научат закона на движението.

Много християни имат същото желание, както и Слънцето – да бъдат близо до Христа, но Новото учение, Учението на Любовта, изключва користолюбието. „Блажени кротките и смирените” – казва Христос; с други думи казано, блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога.”

Из беседата "Бог е съчетал", СЖ 2, 13.05.1917 г., София

[Ася_И]

"Срещат се в една тясна улица в Лондон със своите автомобили един руски княз и един английски лорд и спират движението, не могат да се разминат. Явява се въпрос кой от двамата да отстъпи, да замине единият. Англичанинът изважда от джоба си вестник „Таймс“ и започва да го чете. Руснакът седи и чака. По едно време той изпраща шофьора си при английския лорд и му казва: „Господине, господарят моли като свършите с вестника, да го дадете на него, и той да го прочете.“ Мислите ли, че тези хора са глупави? Не, те седят, търсят начин как да разрешат въпроса, че нито единият, нито другият да се върне назад. Този пример е изнесен само дотук, с което искат да кажат, че и двамата имат търпение, самостоятелни са и двамата. Четат, мислят, търсят начин за разрешение.

Ако аз бях на тяхно място, ето как бих разрешил въпроса: руският княз трябва да изпрати своя шофьор до английския лорд и да му каже: „Господине, моят господар моли Вие да се качите на неговия автомобил, а той – на Вашия, да размените автомобилите си, и тогава, ако се съгласите да се върнете назад, тогава вече ще се приеме, че не се връща назад Вашият автомобил, но моят.“ Какво лошо има в това, ако разменят автомобилите си? Иначе невъзможно е нито английският лорд да се върне назад, нито руският княз. Ще излезе, че тяхното достойнство се нарушава. Обаче разменят ли автомобилите си, въпросът се урежда без накърняване достойнството на когото и да е от тях.

Често хората се карат помежду си. Скараните хора не са нищо друго, освен задръстени улици. За да се помирят, те трябва да разменят автомобилите си. Единият ще се качи на автомобила на другия и обратно. Какво им коства да разменят автомобилите си? Този въпрос може да се разреши много лесно, когато ние гледаме само на бъдещето, без да се обръщаме назад към миналото. Миналото трябва да служи на хората като поука. Миналото е един резултат, от който трябва да извадим една поука. Настоящето е една лаборатория, а бъдещето е ровкият материал, който ние трябва да вземем и да го проучим."

"Един англичанин отишъл в Италия и се настанил в един хотел. По едно време той видял в една от стаите на хотела един млад човек, който седял с револвер в ръка и ту го турял до челото си, ту го слагал отново на масата. Пак взимал револвера, турял го до челото си и отново го свалял, турял го пак на масата. Англичанинът се приближил към него и го запитал: „Господине, какво правиш с този револвер?“ – „Искам да се самоубия. Отежня ми да живея в дългове. Имам големи задължения.“ – „Колко дългове имаш?“ – „25 000 английски лири.“ – „Ето, вземи този чек!“ Англичанинът му подписва чека и след това му казва: „Дай на мене револвера, да ти покажа как човек се самоубива.“ Туря револвера на челото си и моментално се самоубива.

Казвам: Авторът на този случай е могъл да го съчини и по друг начин. Той е трябвало да му каже: „Ето, аз ти давам 25 000 английски лири, за да платиш дълговете си. Не искаш ли да станеш мой син? Аз съм готов да те осиновя.“ Вместо да се самоубива, по-добре ще бъде да осинови този млад италианец, че и двамата да живеят. Обаче този който е съчинил примера, искал да изнесе смелостта на англичанина. Англичанинът е смел във всяко отношение. Когато каже нещо, той веднага го направя. Каже и направи. Той не се колебае в своите решения. Като реши нещо, той веднага го направя, ако ще това решение да се отнася и до смъртта. Той не се страхува и от смъртта. Добра е тази черта у англичанина.

Който има силна вяра, той може да прокара своето убеждение. Който е страхлив, той всякога ще отстъпва от своите убеждения."

Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г.

Редактирано Март 8, 2008 от Ася_И

[Ася_И]

"Учителя среща едно дете, което плаче. Пита го:

- Защо плачеш, момченце?

- Една леличка ми каза, че съм откраднал брошката й.

- Ти открадна ли я?

- Не, Учителю.

- Тогава това не се отнася до тебе, то се отнася до този, който я е откраднал."

"Един приятел дал назаем пари на един руснак, белогвардеец, за търговия. Минали няколко години, търговията му провървяла добре и тогава братът му казал да започне по малко да му връща парите. Като отишъл втори път, не го намерил и попитал къде е. Казали му, че той напуснал България. Братът отишъл да се оплаче на Учителя. Учителя тогава му казал:

- С вълци угощение не прави, с лисици договор не сключвай, с мечка приятелство не прави, с лъвове не се състезавай и със змии не си играй."

по материала "ЕЛЕНА АНДРЕЕВА - ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ"

[Валентин Петров]

"Вие знаете приказката за онзи мъж, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки в гора и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали още.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са, где ще се съберат 60 мечки да те гонят?“ – Мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „Шумна нещо в храсталака, приличаше на мечка, но мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, но ги разглеждат субективно. Не разглеждат предметите обективно значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателно – това е мъжката страна, подсъзнателно – женската страна. Във философията има различни термини. Казват за пример, че някой човек има обективен ум, а друг – субективен. Всеки предмет трябва да се изучава от тия две гледища и тогава ще имаме вярно понятие за него.

Някои хора ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам; виждам Го, като ми говори; слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи могат само да се слушат, а Господните могат и да се виждат. Бог, Който е слава, се е въплътил в Христос и е станал видим. Всеки от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима. И след това ме питате, чел ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години вече как Го чувам. Христовото учение е отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която можем да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме. В един анекдот се разправя за един учен европеец, който се занимавал с окултните науки. Той искал да проследи дълбоките тайни на Природата и попаднал веднъж в едно общество, където всички хора били слепи, с очи вдълбани навътре. Като се разговаряли с него, те рекли: „По какво се отличава този човек от нас?“ Като го пипали, те разбрали, че неговите очи били изпъкнали и само тази била разликата. Тогава те рекли: „Чакайте да махнем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятия за света, за мъжа и за жената, каквито ние имаме, ще мислиш като нас“. Да, тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работите, да градите.

Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите хиляди грешки, за тях Господ няма да ви съди. Той ще ви прости, но при условие – да научите Божествения Закон и да работите. Обаче, ако след сто грешки не научите никакъв урок, Господ няма да ви прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, това е в реда на нещата – те не са току-тъй поставени. Който се качва на крушата, той не трябва да бъде облечен с дрехи, които се късат. Аз съм виждал деца, закачени за крушата, които после със стълба свалят оттам. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече!“ Бодлива е, но хубави круши дава. Сега ще ви разкажа една приказка за една жена, но тя засяга еднакво и мъжа, и жената. Една жена била много нервна, упорита и не изпълнявала волята на мъжа си: каквото кажел той, тя все противното вършела. Един път тя искала да седне върху един кладенец. Той казал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и аз ще остана без жена“. Тя не го послушала. – „Ще седна!“ Седнала, но паднала в кладенеца. Той започнал да плаче, да вика: „Нали ти казах да не сядаш? Ако беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час вижда, че от кладенеца изскача един дявол с побеляла коса. „Какво има?“ – пита мъжът. – „Главата ми побеля за един час от една жена!“ Казал това дяволът и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай и най-после измислил нещо. Като посещавал домовете, в които имало зли духове и употребявал всички средства и заклинания, молитви, за да ги накара да излязат вън, те все не излизали, най-после той започвал да им казва: „Бягайте, че жена ми иде!“ При тези думи всички зли духове бягали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила голямо добро на света. Мъжът, като видял, че тя изплашила дявола в кладенеца, разбрал, че дяволът се страхува само от жена, а не от мъж. Достатъчно било само да извика: „Бягайте, че жена ми иде!“ – и пропъждал всички дяволи. Като пострадал един мъж, хиляди други се освободили. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие.

В предисторическите времена съществували две царства, разделени едно от друго чрез непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това могло да стане при условие, че този човек, който почне да работи, никак не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали донякъде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?“ Той се обръщал да разправя и в този момент всичко изкопано се засипвало. Най-после се явил един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той все мълчал. Дошъл един философ, който искал да му покаже лесен начин за пробиване на планината. Той се измамил, обърнал се да го изслуша, но като погледнал напред, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за каквото да го заприказва, няма повече да се обръща. Като започнал отново да копае, пак идвали да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато не прокопал планината. Като я прокопал, съединил двете царства и се оженил за царската дъщеря на другото царство. Така тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само алегория, но една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. Ако сте ясновидци, вие ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Христос прокопа тази планина, направи дупка, заради което слезе на земята. И когато казва, че има само един път, който води в Царството небесно, Той подразбира тази дупка, този тесен път. Две хиляди години вече откак този тесен път е прокопан, но малцина са онези, които ходят по него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният."

Многоценният бисер

[Валентин Петров]

В едно семейство, някъде в България, бащата бил касапин. Той клал много агнета и волове, с цел да забогатее. Един ден двете му деца си играли заедно. По-голямото братче, което виждало как баща му коли говедата, казало на по-малкото: „Сега ще ти покажа как татко коли агнетата.“ То взело ножа, с който бащата си служил при клане, и го забил в гърлото на братчето си. Като видяло какво направило, то хукнало да бяга, но в бързината си стъпило на ножа, паднало и се проболо в гърдите. Като чула писъка на децата си, тя, майката, която в това време къпала малкото си детенце, веднага се притекла на мястото, да види какво правят. Като видяла тази страшна картина, тя се ужасила и се отдръпнала назад. Но докато се върне да извади малкото детенце от коритото, тя го заварила удавено. В един час майката се лишила и от трите си деца. Стават такива нещастия в света. Този касапин е клал овце без разрешението им, вследствие на което е заплатил с всичкото си богатство, като се лишил от трите си деца.

Казвам: Има един вътрешен закон, който действува в света. Това ви казвам не да се страхувате за греховете си, но да имате любов, всинца да спазвате Божия закон. Вие трябва да имате съзнание за всичко, което правите.

И видях Ново небе и Нова земя

[Ася_И]

"Разправят за търпението на двама аскетически философи, които се състезавали за голямо търпение. Единият се отличавал с голямо търпение, другият казвал, че и той може да търпи като него. Отишъл един просяк да ги опита, колко могат да търпят. Отивал при единия 19 пъти да проси и той все го приемал любезно и му услужвал. При другия като отишъл пет пъти да го посети, той му казал: „Се с тебе ли ще се занимавам?“ Просякът му казал: „Не те бива тебе. Аз 19 пъти ходих при твоя приятел и той все ме посрещаше весел, пет пъти при тебе дойдох и ти вече кипна.“

Та сега и вие се състезавате в търпението. Аз считам, че в света има само две същества: Един мъж и една жена. Аз считам всичките хора копие на тия, както в един дом децата са копие на бащата и майката. Щом има баща и майка, има деца, щом няма баща и майка, няма деца. Щом има скулптури, ще има и статуи, щом няма скулптури, няма статуи. Ако има архитекти, ще има къщи, ако има земледелци, ще има ниви да се орат. Ако има списатели, има книги, ако няма философи, няма философия в света. Следователно, търпението ли трябва да съществува по-напред или търпеливите съществуват? Търпението, това е едно от основните качества на любовта. Ти не може да обичаш, ако не търпиш."

Из Търпение, 36-а Лекция МОК, 4.VIII.1939 г.

[Ася_И]

"Всичките неща, които са непреривни, са Божествени. Всичките неща, които са преривни, са човешки. Имаш любов към някого, но утре той те обиди и любовта ти е прекъсната. Тя е преривна. Казваш: „Едно време аз го обичах, имах любов, но сега вече никого не обичам.” Като отидете при някой извор, ще видите, че той ще постъпи по-добре от вас. Ти ще го наплюеш и ще кажеш: „Не те е срам.” След два - три часа отидеш, пак ще ти даде вода. След 10 дена пак ще тече, няма да се премести на друго място. Пак го наплюете, но той си върви, прави си същото, дава ви вода. Непреривен е този извор. Той носи само любовта и казва: „Аз никому не се сърдя, който ме плюе, аз го чистя.” Ти го хокаш, той всичко носи, но идете направете същото нещо с някой човек, втори път като дойдете, ще намерите, че този извор го няма вече там. И сега вие ще си направите вашите изворчета. Те пресъхват и после плачете и казвате: „Този Божествен извор е пресъхнал.” Не, само вашите извори пресъхват, а Божествените извори никога не пресъхват."

Из спомените на Минчо Сотиров за Учителя

[Валентин Петров]

Един ден аз играх роля на апаш. Това беше преди години, когато пътувах в един американски параход. По едно време виждам, един голям майстор апаш се приближава към едно младо момиче, на около 20–21 година, иска да я обере. Той забелязал, че тя има нещо в джобовете си и през всичкото време я следеше. Тя беше в голяма компания, около 100–150 души се разговаряха и апашът я дебнеше. Като разбрах намеренията му, аз започнах също така да го следя. Щом се приближи до нея, аз го погледна и му махна с пръст. Той ме погледне и започне да мисли: „Навярно и този е някакъв апаш, който също мисли да я обере.“ Пак се приближи към момичето, аз пак му махна с пръст. [Той] се отдалечи. Като направи и трети опит и видя, че аз непрекъснато го следя, най-после той се убеди, че и аз съм апаш, но по-голям майстор от него и отстъпи. [Така] аз минах в неговите очи като голям апаш учител. Всъщност аз се явих като ангел-хранител на това младо момиче и го запазих от преследванията на апаша.

Сега приведете този случай и към себе си. Всеки човек представя един параход, в който се явяват такива апаши, с цел да го оберат. Какво трябва да направите? Като видите един от тези апаши, достатъчно е да му махнете с пръста си, за да го отстраните и да го заставите да мисли. В първо време той ще си каже: „Този е по-голям майстор и от мене.“

Сега ще ви приведа един окултен разказ, който не трябва да изнасяте навън. Нека си остане за вас. Когато черният адепт, черният дявол, влязъл при Адам и Ева в рая, той им казал: „Aко ядете от забранения плод, ще ви се дадат такива дрехи, каквито никога не сте виждали. Когато се облечете с тези дрехи, тогава само ще излезете пред Господа. Докато не се облечете в тях, няма да излизате пред Него.“ Затова, именно, Адам и Ева се скрили зад храстите и когато Господ ги викал, те не се обаждали, чакали да им се донесат тези дрехи, да се облекат с тях и тогава да се явят пред Господа.

Тази приказка за Адам и Ева съответствува на онзи мистичен разказ за един цар, който бил облечен с дрехи, непипани от човешка ръка. Един тъкач се явил пред този цар и му казал, че може да му изтъче такива дрехи, които през цялото време на тъкането да не ги пипне с ръка. Царят се съгласил. Тъкачът искал само да му се даде един стан, на който ще тъче това платно. Царят заповядал да дадат на тъкача стан, целия сребърен, за да започне работата си. Седнал тъкачът в този стан и започнал да тъче плат, непипнат с ръка. Дошъл първият министър да види как се тъче платното. Поглежда, че тъкачът е в стана, и го пита: „Как върви работата?“ – „Отлично.“ – „Да, отлично“ – казал министърът и си отишъл. След него дошъл вторият министър, погледнал какво се тъче и си отишъл. И той казал, че платното е отлично. Дошъл трети, четвърти министър. Така се изредили всички министри, най-после дошъл и царят. И той казал, че платното е отлично. Като приготвил платното, тъкачът го скроил, ушил от него дрехи на царя и ги занесъл да се облече с тях. Царят съблякъл старите си дрехи и облякъл новите, нехванати с човешка ръка. Като се облякъл с тези дрехи, той започнал да се обръща на една и на друга страна, и всички се възхищавали от хубавите дрехи на царя. Така облечен, царят излязъл из града да се разходи. Който го видял с тези дрехи, все си казвал: „Колко хубави дрехи има царят.“ Едно дете, обаче, като видяло царя така облечен, казало: „Царят е гол!“ Какво детето казало? – Истината.

Нас ни е страх да говорим истината, вследствие на което изпадаме в заблуждения. И като направим някаква погрешка, не казваме даже пред себе си, че сме направили една погрешка. Търсим начин как да я прикрием. И за да я прикриете, вие си служите с лъжата. По никой начин не употребявайте лъжата.

И доведете тука сирамасите...

Редактирано Март 19, 2008 от Валентин Петров

[aratron]

"Често питат: „Ами ти проповядваш ли нещо съобразно църквата?" Отговарям: ,Аз проповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора. Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка - ще направиш секта; влез между хората, скарай ги - ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички - и мъже, и жени, и деца - синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва."

Източник: Многоценният бисер, Беседа, държана на 19 април 1915 г. в София.

Редактирано Март 20, 2008 от Ася_И

[Ася_И]

"Каквото и да се говори, човек си остава такъв, какъвто се е родил. Някой път казвате: възпитание. Някой път страдаме от многото правила. Рибата трябва да я държиш във вода. Щом я извадиш от водата, може да мислиш много добре, но туй, в което е родена, е водата, тя трябва да живее във водата. Казвам първото правило: живей там, дето Бог те е поставил, не излизай из мястото, дето Бог те е поставил. Първите хора съгрешиха, понеже не искаха да седят там, дето Бог ги постави.

Когато Бог създал света, има един анекдот, на съвременното дългоухо магаре му дал малка, микроскопическа форма: да бъде незнайно, никой да не го безпокои, най-малкото между млекопитающите, между всичките. Като се явило при Бога, казва: „Ти на всички си дал голяма форма, на мене даде най-малката форма. Измени този ред на нещата. Тази, малката, форма не искам да я нося. Няма да бъда забележителен, никой няма да ме знае.“ Господ му чул молитвата и му дал сегашната форма, направил го и гласовито.

Случило се, че един градинар, като го видял, че има такава форма, той имал нужда някой да му пази градината, оставил го да пази градината. Птиците ходили, и то ходило да пази от птиците. Като ходило да пази от птиците, изпогазило цялата градина. Градинарят, като видял, казва: „Голям ти е ръстът, но глупаво си. Така градината не се пази.“ Като намерил магарето, изпъдил го из градината и оттогава му излязло прозвището магаре. Казва: „Магаре нали е, все си е магаре.“ Случило се тъй, че всичките животни минали покрай Адама, и магарето с тях, да им тури имена. Адам му турил името магаре. А магаре значи, че си дава мнението там, дето никой не го пита. Магаре, това значи, когато си даваш мнението, когато никой не те пита. Когато минавали животните да им тури Адам имена, то си дало мнението за жената. Ева седяла, много красива, всичките животни я погледнали, то казва: „Красива е, но ще създаде някаква беля на Господа.“ Разчуло се това, че ще създаде някаква беля на Господа. И тъй станало, както казало магарето, но оттам насетне жената го намразила. И досега всички жени говорят за магарето. Сега магарето казва тъй: „За жена, която Господ създал, не си давай мнението какво ще стане от нея.“"

Из Единствената нишка, 27-мо УС, 19.VII.1942 г.

[Валентин Петров]

"Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те!“, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“. Тухлите и плочите са там, и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм, и затова Господ пита пророка: „Сине человечески, тия кости могат ли да оживеят?“ Пророкът отговаря: „Ти знаеш, Господи!“ Господ казва: „Проречи тогава за Духа да дойде и да ги оживи“. (Езекиил 39.)

Веднъж Едисон направил една малка смешка с някои свои приятели: направил два скелета да се движат автоматично, свързал краката и ръцете им с тел, турил грамофони на ръцете и електрически лампички в очите, и тогава тия два автомата почнали да говорят: „Ние бяхме едно време като вас – ядохме и пиехме; вижте какви сме сега!“ Всички се изпоплашили и хукнали да бягат. Дълго време Едисон трябвало да ги убеждава, че това е само една смешка, направена от него.

При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие. И затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се“. За да можем да регулираме туй чувство – страхът, трябва напълно да се обосновем на Божествения Закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. "

"могат да казват: „Аз ще те убия“; ще им отговорите спокойно: „Не можеш, защото ти си вързан“. Някой казва: „Ще направя това“. – „Не можеш, я се опитай.“ Един ден мене ми каза един: „Ако извадя револвера, ще видиш“. – Я го извади. Ами ако остане във въздуха така слепен в ръката ти? – „Ама ще извадя нож.“ – Я го извади: изваждал ли си нож, да видиш какво нещо е? Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти.

Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“. Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат. Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не. Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали.

Питам: Вашата сила де е? Някой ден може някой лош дух да каже: „Като пусна моите кучета“. – „Пусни ги; ще направя един кръг и щом изсвиря, като дим ще изчезнат“. Силата е в тази Божествена свирка, и който я има, той всякога е свободен и властен."

из Страхът

Редактирано Април 4, 2008 от Валентин Петров

[Иванка Калбурджиева]

"Момите сега се гордеят с външната си красота, която поддържат с външни приправки. Те приличат на една мома, която се сгодила за един момък, а годеникът отишъл с един свой приятел да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникът рекъл да я препъне, за да види ще ли се разгневи. Той си подложил крака, та я препънал; тя паднала и таблата се разпиляла. Но момата веднага станала и без да каже дума, без да се разгневи си отишла долу в избата. И момъкът си рекъл: „Бре, колко добра мома – не се разгневи; и колко умна – не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!” И тя много му се харесала и той се оженил за нея. Но като се оженили, невестата почнала да вика и да се кара за най-малките неща. И той й припомнил за тоя случай – колко била добра тя като мома и как тогава претърпяла това премеждие. А тя казала: „А, да, търпях зер, да беше дошъл долу в избата, та да видиш как си изпати масата – като я хванах със зъби, чак я счупих от яд!” Сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома – много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите какво правят!"

Венецът на живота

[Guest Fut]

При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те да се помолиш на Господ да ми прости греховете“. Като заминал старецът, светията почнал да се моли Богу за него. Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“. След няколко време старецът дошъл пак при пустинника, но последният му рекъл това, що му поръчал ангелът. „Как? – извикал дяволът – не мога да го направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля, ти се помоли.“ Тогава той му рекъл: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“.Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е. не можем да обърнем към Господ един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем да го направим щастлив, както не можем да превърнем жена в мъж. Една жена иска мъжа ѝ да я направи щастлива; как ще я направи щастлива, когато тя не го обича? Купува ѝ костюм – недоволна; донася месо – не било хубаво; къщата не била съградена, както трябва; това и онова не било на мястото. Че как ще я задоволи, когато тя се намира в областта на противоположностите на своя ум и когато всичките неща, които мъжът може да направи, не са в състояние да изменят нейния нрав? Нито пък жената може да угоди на мъжа, ако той е с такъв нрав. Може да му сготви, да ошъта къщата, но той ще бъде все недоволен, защото живее в закона на противоположностите. И тогава някои идват при мене и ми казват: „Не знам какво да правя, моят мъж е стана опак, като оса“. Аз разсъждавам хладнокръвно и казвам: Той се намира, по нещастие, под закона на контрастите, намира се в отлива; турете го във вашата каруца, впрегнете коня, изведете го на високо място, да си отдъхне – туй иска вашият мъж. Вземете юздата на коня – „Хайде днес, мъжо, да направим една раходка“. И когато една жена иска да заведе мъжа си на черква, тя взема файтона и казва: „Ще отидем при Господа; в черквата ще проповядва еди-кой си и ще научим нещо“

Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Редактирано Април 17, 2008 от Ася_И

[Guest Fut]

Когато не следваме заповедите на Христа, ние се отклоняваме от Него, ние го отричаме, мислим зло за Него, предаваме Го постоянно на Пилата, на страдания – на ежедневно приковаване на кръста. И питате защо не се оправи светът. Как ще се оправи, когато всеки ден мъчим своя Господ? Да престанем вече да забиваме гвоздеи в Неговото тяло; гвоздеите, които забиваме в Него, по отражение засягат нас. Знаете ли поговорката за онзи рибар, който намерил една безценна риба и искал да я поднесе дар на царя? Вратарят не искал да го пусне и за да го пусне, рибарят му обещал половината печалба. Влязъл, но когато царят го попитал: „Какво искаш за награда?“, той отговорил: „50 тояги“. – „Ама как така?“, рекъл царят. – „Туй възнаграждение искам.“ След като му ударили 25 тояги, рекъл: „Имам ортак – вратарят Ви – моля, останалите 25 да платите на него“. И Христос, когато забивате гвоздеи в Неговото тяло, казва: „Повикайте ортака ми и ударете на него останалите“. Това, което става сега всеки ден, не е друго, освен останалите тояги – половината възнаграждение, което сме поискали. „Колко страдам, ще ми се пръсне душата!“; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили в Господа! Болни сте – „Да дойде лекарят“. Истинският лекар, който ще ви излекува, няма да влезе в къщата, докато продължавате забиването на гвоздеите. Туй, което ви проповядвам, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всеки може да приложи.

Едни гарджета поискали майка им да ги премести в друго гнездо; тя ги попитала: „Ами ще вземете ли с вас и оцапаните си задници?“ – „И тях ще вземем.“ – „Не може: ще оцапате и другото гнездо.“Някои несмислени жени казват: „Защо Господ ме е направил жена?“ Ето защо: Като жена изучавате едно изкуство, което като мъж не бихте изучили – изкуството да приготвите млякото, с което трябва да отхраните децата си. Вие чисто и просто сте гувернантки на Господа, които отглеждат Неговите деца; ако не изпълните майчината си длъжност, Господ ще ви попита: „Защо ви поставих на тая важна длъжност? Не трябваше такова мляко да давате на децата си“. – „Ама дадохме вече.“ – „Още веднъж да не давате; инак ще ви уволня.“ – „Ама искам мъж да стана.“ – „Няма да станеш мъж; ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, ако си все така упорита, втория път говедо ще станеш.“

Има анекдот за един турски мъдрец, който разправял, че знаял всичко, каквото ставало на Небето – в колко часа ставал Господ, какво правел, какво правели ангелите. Като разправял един ден това на султана, последният повикал още един, като него философ, и като искал да ги изобличи, че има неща, които не знаят, рекъл им: „Желая да се поразходим с моя параход насаме и да си поприказваме приятелски“. Тръгнали. Като се разговаряли, сложили им тепсия с хляб и мляко; султанът рекъл на съпътниците си да дробят залъци в млякото; като надробили хляба, той разбъркал залъците и рекъл: „Всеки да изяде своите залъци“. – „Отде да знаем кои чии са?“, възразили философите. – „Ами като не знаете залъците, които вие сами дробите, как ще знаете какво става на Небето?“

Словесното мляко

Редактирано Април 6, 2008 от Fut

[Guest Fut]

“Но сега за Божествения промисъл, Който е необходим за вас, ще ви приведа един пример – един разказ, който може да вземете за предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Някои отнасят този разказ към времето на Соломона, но тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни; като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите: „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали“. В един от съборите присъствали два големи орела, наречени „рока“; един от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що е Господ направил“. Царят казал: „Много добре, докажи това фактически“, и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пак за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам без другарка, отчаял се и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб; след няколко месеца плуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена си, ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дохождат двата орела, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може да го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи“, му рекъл царят . Орелът, като разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видял, че онова, което Господ направил, той не можел да развали, пръснал се от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да изменим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил, а ние, като горделивия орел, в яда си се пукаме.”

Божественият Промисъл

Ние трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение. Да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме. Една госпожа ми разправяше следния анекдот за една мома софиянка, която преди да се ожени учила всичко, но по готварство не свършила, и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаяла как; отива при една своя съседка и я пита: „Как готвите боб?“ – ама не казва, че тя не знае. – „Е – отговаря съседката, – турим го да се свари, тъй нарежем лук, тъй турим масло.“ – „Е – казва другата, – и ние тъй готвим.“ След една седмица тя пак пита съседката: „Ами месото как готвите?“ – „Еди как си.“ – „И ние тъй го готвим“. – Но съседката, като искала да я изпита, дали наистина знае да готви, намислила да я излъже. И когато един ден мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви, и последната отишла да попита пак съседката си как готви охлюви, тогава съседката ѝ казала: „Счукваме ги в чутура, туряме ориз и вода и ги сваряваме.“ – „И ние – казва другата – така ги готвим.“ Връща се у дома и наготвя охлювите по същия начин. Идва мъжът ѝ на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела да готви. В съвременните религиозни вярвания има също такива сготвени охлюви. Не се готвят обаче такива охлюви; трябва едно коренно разбиране на нещата.

С тази беседа искам да ви наведа на мисълта да започнете да градите вашия живот. Един пример за изяснение. В дирите на един пътешественик, който ходил да прави изследвания на изток, попаднал един див бик, който го погнал. За да се избави, този пътешественик намерил един празен кладенец, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израстнало в този кладенец. Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия, и той се замислил какво да прави: нагоре не може да излезе, надолу също не може да се пусне, държи се здраво за една ветва. По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал да ближе меда и да се радва, обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче. Казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси: един ден дръвчето ще бъде прегризано, и аз ще падна долу при змията“. Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека. Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни. Защо ви гони бикът? За да работите. Мързеливи сте, иска да ви накара да бягате. Що са всички страдания в света? Те са този бик, който днес гони света: и царе, и генерали, и офицери, и съдии – всички бягат и проповядват свобода на хората. Като ги срещнеш, всички са умни философи; разсъждават, че светът бил зле устроен. Но как вие можете да разсъждавате, когато нямате основа? Човек, който бяга, може ли да разсъждава? Не е злина, че този бик ни гони, защото ако сме силни, ние можем да се върнем, да го хванем за рогата, и той ще се спре. В еврейската история има един герой – Самсон, срещу когото излязъл някакъв си лъв, но той го хванал за устата и го разчекнал. Този страх от бика се дължи на факта, че ние не сме намерили двете опорни точки.

„Никой не може да положи друга основа, освен тази, която Христос положи.“ Е, каква основа положи Христос, как живя Той на земята? Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек може да живее. Той е дал и два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот; върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот и семейството.

Като дойде един човек при вас, трябва да си съставите за него едно правилно понятие и да постъпите с него така, както вие бихте желали да постъпят с вас в дадения случай. И трябва да постъпим добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне. Преди 45 години във Варна някой си господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочие. Обаче един ден този господин се скарал с гражданите, и те го уволнили. Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил си парите и три дена седял гладен. Среща го един свещеник, който бил запознат с него, и го поканил на гости. Господинът му благодарил и след като му разправил историята си, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато си намериш работа“. Минали се един-два месеца, и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия. След една година набедяват свещеника, че бил комита: имал писма и книги подозрителни, вземат ги и ги дават на този учен българин секретар да ги прегледа. Той ги разгледал, отделил всички подозрителни книжа, скрил ги, и така свещеникът се оправдал, но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дена, те ти спасиха главата“. Ако този господин знаеше как да постъпва, не щяха да го изпъдят гражданите, но ако и свещеникът не беше поканил този човек, който е гладувал три дена, да го нахрани и да му даде двете меджидии, последният, като секретар, щеше да му окачи въжето. Така и ние трябва да се справяме с всяка наша мисъл и действие в нашия живот, като се запитваме кои са причините на нашето нещастие, ако сме нещастни; кои са причините на нашата гордост, жестокост, алчност за богатства и прочие.

Следователно трябва да почнем да мислим. „Ти си жесток“ – това не е твое; то е един капитал фалшив, може би, оставен за тебе в наследство от някого. Един пример за изяснение. Преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла торба, но искал да му ги продаде много евтино – за 20,000 лева – понеже успял да ги внесе без мито. Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил 20-те хиляди лева и взел торбата с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство; като си отива у дома, евреинът разгърнал торбата, но що да види? Само мострата била истински диамант, а другото – обикновенни стъкълца. Така и вие може да носите тази торба у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета. По закона за наследството нашите прадеди ни оставят някое богатство, и то е добродетел, а другото е джамчета – то е злото у нас. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за живота; ние мислим, че сме добри, когато не сме, т.е. мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме. Значи имаме една фалшива основа за живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“. А Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, – и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос – да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния, защото християнството е любов към ближния; то е наука за Любовта, и който научи тази наука, той може да гради. Но тази наука не седи в сладки думи, целувки и подаръци, защото аз се съмнявам, когато един човек почне да дава подаръци на някой, че му мисли добро. Пример за изяснение. Мухата се спряла при един паяк, който почнал да я хвали: „Колко си красива, какви хубави очички имаш; пък крилцата ти колко са напъстрени – такава хубавица аз никога не съм виждал“. – „Нима може да бъде вярно това?“ – запитала мухата. – „А – казал паякът, – като тебе красиви същества няма. Аз имам едно огледало, влез да ти го подаря да се оглеждаш.“ И влязла мухата да се огледа, но никога не излязла. Когато някой ти казва: „Ти си много хубава, ела, аз ще ти направя това и това“, ти ще влезеш, но няма да излезеш, като мухата. Това са то подаръците, то е разврат. Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да взимат участие и устата, и мисълта, и сърцето, вътре в него трябва да са вложени човешката мъдрост, знание, любов. Аз зная много жени, развратени от мъже с подаръци. Жената придобие часовник, пръстен, капелчица, но тя веднъж завинаги е изгубила своята честност, опозорила се е. Зная мнозина качили се на власт, но слезли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота. Обществото ги хвали: „Този е знаменит човек“. Да, знаменит е, ама едно време беше диамант, а сега е кал. Значи ние не можем да турим друга основа. Ако можем да изпълним своите длъжности в света тъй, както изискват законите, по които ние вървим, движим се и развиваме, добре; ако ли не можем – никак не ги изпълняваме. Не се качвайте на власт да управлявате хората, когато се опозорите, когато се продадете. Извършете всяко едно действие безкористно, както Христос.

Един вълк като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве. Дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка и му извадил костта, и след това му поискал да му се отплати за услугата: „Ти се благодари – му казал вълкът, – че не ти отхапах врата“. – Това е то гаранция. Ние, които градим по същия закон, и ние решаваме един велик въпрос в живота. Не само България решава дали да воюва или не, но и ние решаваме с Небето. Христос ни поставя на всинца ни въпрос: с нас, или против нас? И ние трябва да решим: с Христа или против Христа? Неутралност сега няма: има голямо състезание в света, всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна, и ще се реши един велик въпрос. Туй, което става в света, става същевременно и вътре в нас. Сега искам само да ви избавя от заблуждението, да не мислите, че без да пострадаме, можем да спечелим. Не! Печалбата всякога се обуславя от една голяма загуба; радостта всякога се обуславя от едно голямо страдание.

Има една поговорка, че на този свят има три вида жени и три вида мъже, но аз ще го повторя само за жените, защото каквито са те, такива са и мъжете. Един анекдот казва, че едновремешният Ной имал само една дъщеря, за която се явили трима кандидати, които дотолкова я обичали, че никой не искал да я отстъпи на друг. Ной се намерил в чудо. За да задоволи и тримата, той преобърнал и магарето си, и котката си на красиви моми като своята дъщеря и оженил и трите за тримата кандидати. След една година отишъл да ги обиколи. Като попитал единия си зет: „Харесва ли ти се дъщеря ми?“ – „Хубава е, ама понякога драще.“ – „Е – казал Ной, – природата ѝ е такава.“ Отишъл при втория зет: „Харесва ли ти се дъщеря ми?“ – „Хубава, ама по някой път рита.“ – „Природата ѝ е такава.“ Отива при третия зет: „Харесва ли ти се дъщерята?“ – „А – казва, – тя е ангел.“ Ной си казал: „Това е същинската дъщеря“. Значи, за да бъдете същинската дъщеря, не трябва нито да ритате, нито да хапете. Това е то основното Христово учение – нито да хапеш, нито да риташ, а като човек да размишляваш и да изпълняваш своите длъжности на земята: дето влезеш, радост и веселие да внасяш; като видиш натъжен човек, да го утешиш, да осветлиш ума му. А за това знания ни трябват.

Новото основание

[Guest Fut]

Вие искате да строите къща; ще повикате архитект, да ви направи плана и изчисленията за количеството на потребните камъни, дървета, железа, гвоздеи, пясък, вар и т.н.; ще купите тия материали; обаче ако не направите необходимите точни съчетания, вашата постройка ще се събори, и вие ще пострадате под нейните развалини.

Ще обясня моята мисъл с един анекдот от българския живот. Това се е случило нещо около 40–50-те години. Някой българин от южната част на Балканския полуостров, нататък където е Солун, ходил с баща си да работи градинарство; станал на 20 години и нищо не спечелил от него; дотегнала му мотиката, и рекъл да подири някой друг подходящ на него занаят; настанява се по едно време на работа у един абаджия и казва си: „Ето лесен занаят: ще седя и прибадам“. След една седмица идва в дюкяна един турски бей, вика господаря му да взема аршина и ножиците, да му скрои гащи от сукно, и ей-такива – бирбучуклия; обаче господарят не бил разположен и праща чирака, който вече учил една седмица, като му казва: „Иди, аз ще дойда подир тебе“. Чиракът отива с бея, чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както те виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята; може ли да ми скроиш гащи?“ Калфата отговаря „Мога“. Беят изважда един голям топ сукно и казва: „Искам да ми скроиш гащи бирбучуклия“. Захваща чиракът, крои оттук, оттам; вижда беят, че това, което чиракът крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казва: „Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът захваща оттук, оттам, мери, крои; турчинът гледа, че и салтамарка не става; „Ще ми скроиш барем една тютюнева кесия и ако не я скроиш, ще те набия“, рекъл най-после. Та и от вас мнозина едва са седели една седмица при майстор, вземат ножиците и аршина, като този българин, и са готови да кроят – учители да бъдат. Христос казва: „Не бивайте такива учители“. За да бъде някой учител, трябва да има положително знание, само един начин на разбиране, да няма изключения. С едно средство да лекувате и същевременно с него да убивате, това не значи, че имате положително знание. Ако с един нож вие правите операция, изрязвате на човека болното месо, и със същия инструмент му прерязвате гръкляна, не може да кажете, че на място сте употребили вашия нож; то е вече вършене на престъпление.

Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване. Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва. Ще ви приведа за обяснение друг пример. Разправят за един англичанин, ходил на лов в Индия, че когато завивал по една пътека, усетил един силен удар на лявата ръка – удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лявата ръка, за да не стреля с пушката, която била окачена на дясната. Задига го и го отнася в леговището си при своите малки 3–4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: „Ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Кара тигърчетата да се опитват да го давят; те обикалят наоколо му, но ги е страх да се приближат. Ловецът по едно време рекъл да повдигне главата си, да види какво става; но тигрицата пак му натиснала главата и повторила: „Казах ти да кротуваш: уча малките си“. Та както виждате, и тигрицата била учителка. Ловецът се избавил по някакъв начин, но казвал, че най-тежко му било, когато му натискали главата, за да могат да го давят малките. Да събаря всеки може. Учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище, духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се съгради това тяло.

Искаш да бъдеш учител, питам те: Къде си учил, кое училище си свършил? – „Ама аз съм чел Библията, зная Евангелието.“ – Не е достатъчно. – „Ама зная Християнската вяра.“ – Не е достатъчно. – „Ама аз съм от еди-коя си църква.“ – Ти учил ли си на Небето – в онова висше заведение, дето се учат ангелите? Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух? – „Чел съм за тия работи.“ – Какво? – „Душата тук е едно понятие отвлечено, една идея на съчетание.“ – От какво е съчетана? Човешкият ум бил съчетание на способности; ами как се съчетават тия неща? Мисли, че знае нещо. Не е такова съчетание, приятелю. То е действително съчетание, но не на отделни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка.

Ще ви приведа два примера от гръцката история. Двама художника, скулптори, се състезавали кой разбира по-добре изкуството и се завзели всеки от тях да докаже кой е по-добър скулптор. Единият направил грозд толкова изкусно, толкова приличен на природен, че заблудил птиците и те се спуснали да го кълват. Другият изваял една красива жена и метнал каменния воал толкова изкусно, че като дошъл другият художник, рекъл му: „Вдигни воала, за да видя статуята“. Значи първият художник измамил птиците, а вторият – майстора на птиците. Питам сега и вас: Кого искате да подражавате – птиците или майстора? Аз бих предпочел втория. Искате да обсебите целия свят, но как ще го обсебите без необходимото за това знание? Тези знания трябва да почиват на духовна основа.

Учителите

[Guest Fut]

В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват. Една вечер, обаче, по непредпазливост, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува. По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“. И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот.

Ще приведа един анекдот из българския живот. У нас вярват, че треската, когато идва, е жива. Един овчар се спрял на един мост и слушал какво си говорят две трески. Едната от тях казала, че ще иде да хване оня овчар там в планината. Втората запитала как ще го хване, а другата ѝ отговорила: „Ще вляза в първата лъжица на млякото, което той ще глътне през пролетта“. Овчарят, като чул, че става дума за него, намислил да вземе предпазителни мерки. През тоя ден му умряла една овца; той я одира и направя от кожата ѝ мях. Като дошло определеното време да го хване треската, той я турил вътре в мяха и го завързал. Тогава треската надула мяха и всеки ден по обед все го тресяла. На есента овчарят отвързал меха и пуснал треската да си иде. Пак се събрали двете сестри под моста и едната запитала другата: „Имах нещастието да вляза в празния овчи мях!“ И вие, ако искате да си служите със старите мехове, ще приличате на тази треска и като ви пуснат, ще кажете: „Научихме се как да тресем меховете“. Такива хора аз виждам постоянно и като ги пуснат в живота, казват: „Научихме се как да тресем меховете“. Такива са съвременните догматици, които само мехове тресат. „Тясно ни е“, казват. Не, широко им е, но храна няма до тях. В народното вярване, за което току-що ви говорих, има цяла философия – трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата, да дойде нова съдба на света.

Оплаквате се от вашите страдания и казвате, че са необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплаквал от тежината на своя кръст, и ето какво станало с него. Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“; човекът, като избирал, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“ – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“; рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим.

Ще приведа друг пример. Разправят за американския проповедник Муди, че когато проповядвал, едно дете, което го слушало, попитало баща си: „Татко, защо не пееш?“ – „Аз съм утвърден във вярата, вие трябва да пеете. Тия работи са за вас, ние старите сме слушали, слушали“, отговорил той. И детето си казва: „Много добре, че имам баща утвърден“. Един ден бащата впряга малък кабриолет с кон и тръгва на път, но по едно време към върха конят спира, тогава детето казва: „Татко, конят се утвърди“. Щом спрем, ние сме се утвърдили, ние сме стар мях, в който новото вино не може да ферментира. А се готвим за Небето, мислим да влезем в рая да заживеем ангелски живот, да разберем Божиите истини! Как ще ги разберем, когато живеем в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове“.

Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете стар мях? Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на съдията: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света. Станал 60–80-годишен, ще се жени и деца ще има! Разбирам, има изключения, както Авраам роди на стари години; ама той беше с нови идеи, не беше остарял: сегашните на 40 години остаряват – „Да са живи децата ни, свърши се с нас!“ Ти си тогава стар мях, трябва да те турнат в избата; ти си ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Трябва да кажеш: „Господи, разбрах Те, сега искам да работя за Тебе“, както работи един юноша. Долу вашата старост, турете вашите стари мехове настрана, махнете ги надалеч! Хора със стари мехове и старо вино не са за Царството Божие. Не искам те да излеят старото си вино, но искам новото да турят в нови мехове. Когато схванат тази Божествена мисъл, тя ще ги подигне със своята сила. Чудят се как да възпитат хората. Методът е много лесен. Когато лодка в морето се пробие, поставят в дупката запушалка; ако не турят запушалка, лодката потъва. Вижте вашата лодка, дали не е пробита, запушете я, тогава ще бъдете в безопасност.

Има моменти, когато човек трябва да бъде строго послушен, както онова дете на един машинист, чиято къща била до железницата: детето си играло и когато експресът наближил, извикали му отдалече: „Лягай!“, детето послушало, легнало и така се спасило. Някой път ви казват: „Лягай!“ – „Ама защо?“ – Лягай, не питай защо – когато мине ескпресът, ще видиш защо. Има моменти опасни, когато трябва да коленичим, и като мине опасността, да благодарим на Бога.

Стари и нови мехове

[Валентин Петров]

Проследете съвременните религии и ще забележите на каква степен на развитие те се намират; във всяка религия има известни заблуждения. Ще ви кажа кои са. Като искаме да разберем една религия, ние често излизаме от едно общество и влизаме в друго. Един момък поискал да потропа на хорото и взел назаем чужди ботуши; онзи обаче, който му ги заел, му казал сред хорото: „Слушай, по-малко тропай, не ти ги дадох да тропаш силно“. Друг се приближил и му рекъл: „Защото те засрами този, аз ще ти дам моите ботуши“. И като почнал да играе, взел да му вика: „Тропай приятелю, и да ги скъсаш, други ще ти дам“. Дали ще каже „тропай“ или „не тропай“, то е все едно – оня човек не е вече свободен. Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода.

Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога.

Да обясним думата „свобода“. Ако намерите вързан човек за ръцете и краката и седнете да го утешавате: „Добър е Господ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питам: Проповядвате ли учение на свободата? – Не! Извадете ножчето си, разрежете връвта и го отървете. А вие какво правите? Завързвате го още по-силно, да не избяга. Трябва да се развързват хората. И когато Христос казва: „Идете и проповядвайте“, Той подразбира именно това развързване. И тази свобода трябва да бъде чисто вътрешна. Всички нервирания и недоразумения между хората се дължат на липсата на свобода.

Много лекари и хора знаят как човек е устроен; знаят физиологията отлично; знаят кои храни са полезни и кои вредителни за хората, а карат живота постарому. Казват, че пушенето на тютюна е лошо, пък самите те пушат; че пиенето на винце вреди, а сами пият; че яденето на месо вреди, пък сами ядат. Имат знание, но когато дойде да го прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват. Де е, тогава, свободата на духа им? А Христос иска тази свобода. Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват. Може други от страх да се подчинят, но там няма Любов. Ще приведа за това един анекдот. Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл. Било към обяд. Опекли му една кокошка, но майсторът, за да изяде цялата, казал, че слугата му не ял кокошка, а ял боб. Слугата, пред когото господарят казал това, рекъл, че ще си отмъсти. И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе да се обръща насам-нататък, да знаете, че е полудял“. Преди да почне господарят му работа, той скрива напръстника му. По едно време господарят му взел да се върти, да търси напръстника си; домакините, като видели това, нахвърлили се отгоре му и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а?“ Не казвайте, че вашият слуга кокошка не яде, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържат.

Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание.

из Свобода на духа

[Ася_И]

"Един персийски шах живял в двореца си двайсет години и бил все щастлив. Излязъл един ден на разходка. Среща го едно момче бедно и му поискало помощ. Среща го втори човек с отрязана ръка, поискал му помощ. Шахът сега още повече се ядосал за смелостта на просяка. Среща го по-нататък трети човек без ръце и крака. Поискал му и той помощ. Шахът много се ядосал за тая смелост на неговите поданици. Извикал слугата си и му казал, че тоя ден му се развалило щастието. Върнал се в двореца си. Дал на слугата си шест монети и му казал: „Ще дадеш на момчето, бедното, една монета, на човека без ръцете – две, и на човека без ръцете и краката – три монети“. Когато да умира, искал и те да му благодарят, той обаче не ги приел, за да не му развалят щастието. Умира. Отива при персийския бог да го съди. Казва му, че раздал 9/10 от имането си на бедните. Персийският бог му казал, че това сторил, за да си запази щастието, а не от любов, и казва му още, че ще го прати наново на земята. Праща го беден син на един работник. При работа счупил си ръката. Трябвало да проси милостиня. От време на време му се отваряли очите, за да прозърне, и го питал как е положението му. Взела го най-после една вдовица бедна, за да го гледа по силата на Любовта. И сега хората са на света, за да научат Любовта.

Животът е едно велико училище, за да почерпим наука от страданията. Животът има смисъл, за да разберем неговия зародиш, неговата вътрешност, неговата дълбочина.

Преждевременната смърт не ще ни освободи от нашите задължения ще страдаме после повече. Който ни е дал живот, Той може да го отнеме.

Человек не трябва да се стреми да бъде добър, а да казва: „Аз съм добър и мога да любя хората, и да правя добро.“"

Из Щастието е в человека