Guest Ла Горда Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Човек трябва да има търпение в света. В какво седи търпението? Има един пример в Талмуда, за Хилел – един еврейски мъдрец, който се отличавал с голямо търпение. Някой се хванал на бас, че може да го изкара из търпение. Хилел правел по една баня в месеца, за да освещава съботата. Един ден, в събота, когато правел банята, онзи отива при него, Хилел излиза от банята и казва: „Синко, с какво мога да ти бъда полезен?“ Онзи грубо му казва: „Я ми кажи, защо очите на морските животни са валчести?“ – „Защото живеят в пясъците.“ Той излиза и след малко пак се връща и пита още по-грубо: „Защо крилата на [патиците]са големи?“ – „Защото живеят в блатисти места.“ Той излиза навън и се връща трети път и още по-грубо казва: „Още един въпрос ще те питам. Я ми кажи, защо главите на [змиите] са сплеснати?“ – Защото нямат [морал]. Най-после се връща и го пита още един глупав въпрос. Казва: „Ти си онзи голям мъдрец, за когото говорят, че си чист и свят и втори в еврейския народ у нас не се е раждал.“ – „Защо, синко?“ – „Заради тебе аз изгубих един бас.“ – „По-добре, синко, да изгубиш ти баса, отколкото аз да се опороча. Върви си с опитността, която си придобил, и не съжалявай. Ще се оправи тази работа.“ Мислете за светлината! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 9, 2007 Доклад Share Добавено Декември 9, 2007 Един анекдот има из американския живот. Един богат американец, много богат бил, но скъперник, нищо никому не давал и само веднъж, минал един работник, че му дал един морков, откъснало му се от сърцето. Отива в небето, изпъждат го оттам и казват: „Не можеш да дойдеш тука, понеже никаква добрина не си направил.“ Той дал заявления на Господа. Казва: „Не знаех, аз мислех, много добрини съм направил.“ Господ казва: „Разгледайте книгата на живота му.“ И като разгледали, намерили, че дал един морков. Казват: „Дайте му моркова, да се хване за него и като се хване, да го издърпате нагоре.“ Като се хванал той за моркова, за него се нахванали още много други и като се обърнал, казва им: „Морковът е мой. Какво правите на този морков?“ И като казал това, паднал долу. Сега по някой път и вие се спирате да кажете: „Едно време аз това направих.“ Това е вашият морков. Един морков го носите, но щом кажете, че е ваш морковът, той ще се скъса. Възлюбете Господа Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 10, 2007 Всеки човек, който те срещне, съзнателно или несъзнателно, очаква да му предадеш едно хубаво чувство, или пък да види една хубава постъпка. Един ден минавам и гледам един стар дядо и едно момиченце много красивичко, седнало, че му връзва обущата на дядото. След като му върза, дядото я поглади, детето тича. Казвам: Ето една любовна постъпка. Дядото нищо не плати, поблагодари и после слушам, как дядото благодари: Господ да те благослови, защото щях да изгубя обущата си! Туй дете може да мине аристократически, да остави друг да му върже обущата. Защо да се навежда да си окаля рокличката? Туй дете с обич го направи. То казва: Дядо, много се радвам, че имах чест да завържа обущата на тебе, учен дядо. За бъдеще искам твоето благословение да дойде върху мене. Казвам: Ето едно дете, в което работи Божественият порядък и ето един дядо, в който Божественият порядък работи. Казвам: Между нас онзи, който обича и онзи, който люби да има съответствие. Всякога да бъдем благодарни на Любовта, която ни дава и на Обичта, която взема. Защото в нас единственото реално нещо е Любовта, която ни дава живот и Обичта е, която възприема живота. Не сме ние, които приемаме живота. Божествената Любов ни дава живота и Божествената Обич го възприема. Следователно, трябва да сме под тия двата порядъка: Любовта е, която носи Божиите блага, а Обичта е, която възприема Божиите блага. Ако живеем между тия двата полюса, или ако живеем в този дом, защото Любовта аз считам баща, Обичта е майката, аз, който се уча съм техен син. Ако съм възприел добре Любовта, послушал съм баща си; ако съм приел благото на Обичта, послушал съм майка си. Тогава аз съм добрият син, който е добре погледнат от Бога. В древността, една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословението на баща си. Дошла до един извор и видяла нейния възлюблен, който се прострял на земята. Започнала да плаче. Три дена седяла. Минава един светия и казва: Защо плачеш? – Излязох от дома на своя баща без благословение и моят възлюблен умре. Аз съм готова да изправя своята погрешка. Той поставил ръката си на умрелия и той оживял. Казва им: Върнете се и вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота! Отвали камъка Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 13, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 (edited) има един анекдот, доколко е верен не зная, не съм го проверявал, така са ми го разправяли. Това е станало някъде във Варненско. Един делибашия отишъл при една вдовица да се нахрани. Като тръгнал да си отива, той не платил нищо, защото бил беден. Тогава вдовицата се оплакала на валията. Той казал: „Доведете този човек при мене, аз ще ти платя вместо него.“ Валията заповядал да го повалят на земята, да му извадят всичките зъби и казал: „Сега вече може да ходиш да ядеш където искаш, без да се страхуваш, защото за зъбите те караха да плащаш. Сега ще ядеш и няма за какво да плащаш, понеже нямаш зъби.“ Това е една несправедливост. Някъде несправедливостта е много явна, а някъде е много скрита, много деликатно се прокарва, не се вижда. Има една дипломация, така заобиколена, че ти не можеш да разбереш какво се крие зад нея. Аз не говоря само за хората, но даже и в животните се забелязва тази дипломация. Имам една котка, която така си държи очите и пред мене, както когато е пред мишката. Тя седи пред вратата ми със затворени очи, но така е концентриран умът ѝ към това да намери нещо за ядене, да ѝ се даде нещо, че при най-малкото движение из стаята, накъдето се подвижа, ушите ѝ постоянно мърдат. Същото прави и пред дупката на мишката. Седи като някоя статуя и само мърда ушите си. Мишката пък, понеже е много любопитна, като излезе от дупката си и види котката в това положение, тя мисли, че е нещо ново и веднага се качва на гърба ѝ, иска да разбере какво е това новото. Острата муцунка на мишката показва нейното любопитство. Тя казва на котката: „Чакай да се кача на гърба ти, да видя какво е това.“ Мишката обича, щом излезе от дупката, да се качи на гърба на котката. Питам: кой е научил мишката да постъпва по този начин? Кой я е научил да се качва на гърба на котката? Аз няма да разправям цялата история за това, но само констатирам един факт. Котката пък има интерес от това. Тя е придобила голямо търпение. Когато дебне мишката, тя никога не държи очите си отворени, страхува се да не придобива големи впечатления, но да бъде заета само с една идея. Тя отправя вътрешно погледа си към дупката на мишката и по този начин отправя вълните си към радиото на мишката, докато я изкара от дупката. Като приема котешките вълни, мишката излиза от дупката си и попада в обятията на котката. Казвате: „Защо е така?“ – Така е наредила природата. Това е едно действие. В това отношение котката е един актьор, а мишката е друг актьор. Онзи, който е писал драмата, писал, че котката трябва да хване мишката и да я изяде – нищо повече. Че и вие играете на сцената, а на сцената има доста сърцераздирателни моменти. Като мушнат някой актьор и кръв потече от раната му? У нас това още не става, но в странство, когато мушнат някой актьор с нож, в дрехата му някъде е скрит един мехур с червена боя и като се мушне мехурът, кръв протича. Публиката мисли, че е в действителност. Актьорите си говорят помежду си: „Внимавай как ще мушкаш, мехура да мушнеш, да не пострадам аз.“ Докато видите, че актьорът е паднал на сцената, след малко го виждате станал и раната му заздравяла. Защо става това? Така е намерил авторът за целесъобразно, и така се играе на сцената. Понеже природата е възпитателка на хората, тя им е дала много занимания. Затова ние трябва да изучаваме котките, мишките, скъпоценните камъни, водите, ветровете, горите – всичко трябва да изучаваме. Много работи, хиляди работи ни предстоят за изучаване и за занимаване. Вън от това, човек трябва да се занимава и със себе си. ------------------------------------------- Разправиха ми един пример, който се е случил някъде във Варненско. Турците осъдили един българин на обесване. Като го закачили на въжето, случва се, че въжето се скъсало. Закачили го втори път, но въжето пак се скъсало. Закачили го трети път, въжето пак се скъсало. Тогава пашата казал: „Това е вече Божие дело. Пуснете го, не бесете този човек.“ В това отношение турците са человеколюбиви и вярващи. Ако бяха българи, те нямаше да го пуснат, щяха да употребят някакви железни вериги, но пак нямаше да го свалят от въжето. Те ще кажат, че законът трябва да се изпълни, трябва да се обеси този човек. Какво показва това? Това показва, че ние сами градим своята съдба много жестоко. ------------------------------------------- В еврейската история се разправя за един от еврейските пророци, как бил нападнат от войските на царя по това време, защото той откривал плановете на царя. Царят изпратил войските си да обсадят града. Тогава слугата на пророка казал: „Целият град е обсаден.“ – „Няма нищо –, казал пророкът. – Онези, които са с нас, са повече от онези, които са против нас.“ Пророкът отворил очите на слугата и той видял много войници, много конници със своите оръжия, скрити навсякъде из горите. Тогава пророкът ослепил всички войници на царя и ги праща при техния господар. Питам: Ако един пророк само можа да направи това нещо, съвременните християнски народи не могат ли да направят същото? – Могат. – Тогава, как мислите, защо не го правят? Защото те още не са решили въпроса де е Христос. Според мене съвременното християнство не работи още за Христа. Те работят само за своите лични интереси. Те нямат още онова високо съзнание, че трябва да се работи, че един е господарят на света, един е Господ, един е царят на света. Един е Бог и Неговата правда. Това трябва да се съзнае от всички хора. Здравото учение Редактирано Декември 13, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 14, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 14, 2007 (edited) Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън, при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести. Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели“. Жабите чули, че се говори за съседа, и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма“. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност“. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла. Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре–надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва“. Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От 8,000 години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после, кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: „Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим“. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото – набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения. Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: „Синко, знаеш ли какво те очаква на онзи свят?“ – „Не зная.“ – „Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил.“ [...] – „Пълни, разбира се.“ – „Щом е тъй, радвам се, че там ще може да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия.“ Както виждате, със заплашване погрешните не се изправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява. Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен, и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка – ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка. Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път. От гледането през дупките е произлязъл шпионажът. Всеки, който гледа през дупки, да види какво правят хората, може да стане шпионин. Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. За пример, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал. Представете си, че някой човек е гладувал 8 дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли обаче до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: „Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, 8 дена не съм ял! Ако искаше да не взимат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад“. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? – Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което ония на неогънатата плоскост не си позволяват. Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. Огъната плоскост Редактирано Декември 14, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 15, 2007 Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има да взема от нас, колкото и да плачем, няма да се смили, а ще каже: „Плати дълга“. И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам да си платите дълга – вие ми дължите“. Сега, необходимо е да знаем основния закон на живота, за да се освободим от смъртта. Ще ви приведа един пример за изяснение на това. Във времето на българското робство, в епохата на еничерите, някой си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет. Кого де хване, бие, трепе, наранява и убива – с това той навсякъде се хвали, че гяурите плаши. Никой от местното население не смеял глас да издигне, всички се на Бога молели от това зло да ги избави. Всички мъже носели белезите на турския даалия. Но никой не смеял глава да повдигне. Всеки от страх своя ярем носел. Един ден минава през това място млад български овчар, спретнат и обут, с кривак в ръце. Влиза в една гора, съглежда го отдалеч турският даалия и му извиква: „Ей гяур, стой! Кой ти позволи тук да минаваш?“ – „Аз съм чобанин, стадо си прекарвам.“ – „Я хвърли тая тояга.“ – „Но аз ти я нося подарък – тя е пълна със злато. Моята баба ми каза, че дядо ми от рая я донесъл. Тя никога не ме е лъгала и пътя ми е управяла.“ – „Гледай, тоя серсем гяурин, какви глупости говори! Ще ти кажа аз тебе от кой рай е излязла, от вашия или от нашия! На нея твоята глава аз ще набуча.“ Обаче смелият овчар, с първия още замах сабята на пехливан даалия на две строшва; от втория замах, дясната му ръка съвсем увисва; третият замах левия крак на две пречупва, и пехливанинът даалия на земята се срутва. „Нали ти аз казах, че моята тояга всякога право казва, че от рая е излязла? Засега ти стигат тия три думи, които от нея научи. Бог добре плаща. Втори път като мина, моята тояга ми пак казва, още три думи ще ти кажа и главата ти ще смажа.“ – „Вярвам – отговорил пехливанинът даалия – в твоята тояга. Нейните думи в живот си ще прилагам. Мога ли вече аз да се противя на такава тояга, която от рая излезва и всякога право казва? Нека отсега нататък раята да бъде свободна, такава е волята на Аллаха.“ Привеждам този поетически разказ, да обясня една истина в народна форма. Този турчин – това е смъртта. Раята – това сме ние човеците. Има ли място в света, където този пехливанин да не е влизал? Има ли дом от него непосетен? Какво говорят кръстовете по гробовете? Всички в тоя свят за пехливанина даалия приказват, за неговите подвизи майки и бащи говорят. Има цели томове, писани за неговата история, за неговата сила. Всички една песен пеят – непобедим е в тоя свят нашият пехливанин даалия. И ако някой се опита да каже, че е възможно да се освободим от него, веднага чуваме думите: „Ти луд ли си, с всичкия ум ли си? Това е невъзможно, ние не вярваме; това са празни думи, глупави фрази, младежки илюзии“. Но достатъчен е този български млад овчар, със своята тояга излязла из рая, която лъжа не казва, с три удара – срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията да опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим. Обаче трябва мъжество, трябва воля за такава гигантска борба. Но ще възрази някой и каже: „Аз не виждам какъв дълбок смисъл може да има в тоя обикновен пример“. Да, вие сте прав, от вашето гледище, понеже не си задавате труд да приведете нещата в ред. Но ако в тая формула се крие следната истина, тогава какво бихте казали? Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е. Божествените закони, и я поверява в ръцете на това разумно същество, да брани своята душа от заробване; и ако ножът представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес; и ако ръката показва покварената човешка воля, а левият крак – поквареното човешко сърце; – ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем да отстраним разрушителните действия. В този именно смисъл трябва да се разбират думите: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“. Победата е условие за придобиване на живота. И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може да разграби неговия дом“, подразбират същата идея. ---------------------------------------------------------------- Необходимостта да познаваме Бога Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 15, 2007 Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: „Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина“. Въпреки всичко той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: „Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?“ Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бога. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, трябва да го търпите. Кой не е изпитал това? Тъкмо се въодушевите от някоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но в ума ви веднага нахлуват лоши, страшни мисли и вие се отказвате от идеята си. Това са мислите на лошия човек във вас, който иска да ви спъва. Изслушайте го с търпение, но не приемайте мислите му като ваши. Щом се изкаже, той ще се отдалечи от вас. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили. ------------------------------------------- Слово и живот Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 17, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 17, 2007 Тука преди 20 години беше дохождал при мене един човек, който цели 20 години се е занимавал с малджилък, търсил все скрито съкровище. Мисля, че този човек беше някъде от Новозагорско. Той казваше: „Изкопал съм един хендек, един километър дълъг, цял баир, все пари да търся.“ Казвам: Не си ли намерил? – „Намерил съм много малко, не зная, но голямо съкровище има там. Искам да ми покажеш где е.“ – Ти го знаеш, пък искаш аз да ти го кажа. Е, как седи тази работа? И той започна да ми разправя цели 20 години вече как се моли на Господа, толкова години копае, не е малко. „Една вечер се явява при мене един турски ходжа и ми казва: „Молитвата ти се чу. Ела с мене, аз ще ти кажа де има заровено голямо съкровище.“ И тръгваме с него. „Слава Богу, казах си – освободих се от всичката сиромашия.“ Ето тук наближаваме до мястото, но в това време иде наш съсед и ме хваща за дрехата и ми казва: „Ще си платиш сега дълга.“ – „Бе, остави ме, този човек ще ми покаже где има богатство, ще [го] изкопаем сега.“ – „Не, върви да си платиш, че после ще отидеш да копаеш.“ – „Остави ме, с този човек ще копаем.“ Сборичкахме се, че той дръж, аз дръж, събудих се, но ходжата си отиде. Наблизо тука беше мястото, показа ми го.“ Казах му аз тогава: „Сега ще се молиш още 20 години, да ти се покаже това място.“ Както виждате, този човек се е молил 20 години заради мене, да ми даде един пример и този пример струва, аз ще му платя за него. Това е губене на времето в празни работи. Казвам му тогава: Ти си копал цели 20 години. Сега ще ти разкажа как можеш да бъдеш богат. Цели 20 години си копал за имането, но ако беше насадил 10 декара с десертно грозде, в 20 години отгоре ти щеше да имаш 60 000 златни в банката. Ако всеки декар даваше по 100 килограма, а и всеки килограм струваше по 10 лева, щяха да станат 100 000 лева. Значи всяка година щеше да имаш по 100 000 лева. – „Кой да знае, че е било така по-добре, но сега вече остарях, друг ще посади това лозе.“ ---------------------------------------------- Истинската добродетел Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Декември 17, 2007 Доклад Share Добавено Декември 17, 2007 "Сега, за да обясня мисълта си, ще ви предам един малък разказ за срещата на един млад момък с една красива, интелигентна, разумна мома. Той й казал, момъкът казал на момата: „Много съм доволен, че Ви срещнах. Като гледам очите Ви, намирам, че голяма магическа сила се крие в тях.“ – „Да, но не са мои, назаем ми ги дадоха. Дадоха ми очите само за да ги отварям и да виждам къде ходя, да не се бутам.“ – „Ами ушите ти колко са хубави!“ – „И те ми са дадени като подарък, само да слушам с тях хубавото, което се говори в света, като с радио.“ – „Ами колко хубав език имаш!“ – „И него ми подариха, за да вкусвам с него хубавите работи в света.“ – „Меки, хубави ръце имаш.“ – „И те ми са подарък, за да пипам и работя с тях.“ Така се разговарят двамата. Момъкът казва: „Виждам, че всичко, което ти казах, че е хубаво, било все подарък. Кажи ми нещо, което е твое, което не ти е подарено.“ Момата отговорила: „Виждам, че ти искаш нещо да ти се даде.“ Момъкът помислил и казал: „Ами сърцето ти не е ли твое?“ – „То е дадено вече.“ – „На кого е дадено?“ – „На човешкия дух, който работи в него.“ Ще кажете, че като дадем и сърцето си, ние трябва да фалираме. Не, не е така. Сърцето трябва да се обработва, а това може да направи само духът. „Кажи – казал момъкът, – кое е твое?“ Момата казала: „Ще си помисля.“ Наистина, каквото пипне човек в себе си, все не е негово, все му е подарено. Къде е човекът тогава? Този въпрос и до днес остава неразрешен. Всички хора обръщат внимание на това колко красиви са очите им. Очите представят обширен свят. Всички намират, че или очите, или устата, или носът, или ушите са красиви на човека, обаче те трябва да се замислят кое е онова, на което трябва да се спрат. Това, на което трябва да се спрем, е човекът. Всеки казва: „аз“. Българите пишат тази дума с три букви [азъ] (според правописните норми до 1945 г.); англичаните – с една буква ; французите – с три букви [moi]. Казвам: Новото в света, това е човекът, когото Бог е създал. " Да направим човека по образу и подобию Нашему Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 17, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 17, 2007 (edited) Ще ви приведа един анекдот из живота. Един умен дядо оставил в наследство една хубава книга на своя правнук, с поръчка да я чете. Книгата била голяма, имала много листа. Кой как дохождал на гости при неговия правнук, последният откъсвал по един лист на госта си, подписвал му се. Така късал той лист след лист, като оставил за себе си само един лист от цялата книга. По този начин той спечелил много приятели, но знанието, което било написано в тази книга, изгубил. Сега ние сме от тези учени, които постоянно късат листата на книгата на природата и ги раздаваме на своите близки. Така ние можем да спечелим много приятели, но знанието ще изгубим. А знанието ни е потребно. Приятелството се поддържа само чрез знание. Ако ти нямаш никакво знание, не можеш да поддържаш приятелството си. Приятелството не е само една привързаност, но то е едно чувство, което служи като основа в живота на човека. ---------------------------- Било е време, когато хората са се пържили много добре. Колко мисионери са пострадали от човекоядците. Преди 20 години четох в един вестник за тези човекоядци на един остров. Често при тях идвали мисионери да им проповядват, но в края на краищата всички били изядени. Най-после един смел и решителен мисионер посещава този остров и започва да им проповядва. Недоволни от него, те започнали да цъкат със зъбите си, искали да го нападнат и изядат. Обаче при всички случаи той си оставал все тих и спокоен, не се страхувал. В края на краищата той успял да ги обърне и направи християни. Като ги виждал как се зъбили насреща му, той спокойно им казвал: „Не забравяйте, че мина вече времето на ядене на хора.“ Това показва, че неговите идеи били по-силни от техните. Тогава си казали: „Какво стана с нас? Наместо ние да обърнем този човек, той нас обърна.“ Индусите прилагат същия закон. Следователно човек не трябва да мисли, да се страхува какво ще стане с него. Някой умира от страх. Изобщо хората се страхуват да не умрат. Който е страхлив, той умира от страх. Ако не е страхлив, ако е смел човек, той няма да умре. ---------------------------------- Ще ви приведа един такъв пример, да видите какво може да направи смелостта. Една богата американка, женена за един търговец, се разболяла сериозно. Тя обичала мъжа си и той я обичал. Повикал 12 лекари на консулт, да се произнесат за състоянието на болната. След като се посъветвали помежду си, най-после те казали на мъжа ѝ, че трябва да се приготви да понесе тежкия удар, че жена му не може да издържи на болестта и трябва да си замине. Той се наскърбил много, но трябвало да каже на жена си какво я чака. Като чула, че ще умре, от очите ѝ потекли няколко сълзи и тя казала на мъжа си: „Няма какво, ще се примиря с положението си, но ще те помоля за едно нещо и ще искам да ми отговориш, да ми обещаеш, че ще изпълниш това, което искам.“ – „Ако мога да ти изпълня обещанието, добре, но ако не мога да изпълня това, което желаеш, не мога да ти обещая нищо. Кажи какво искаш.“ – „Аз искам да ми обещаеш, че като умра, няма да се жениш за друга.“ – „Виж, това не мога да ти обещая. Ти знаеш, че аз имам слабост към жените. Мога да срещна някоя като тебе красива и добра и да се влюбя в нея.“ – „Щом е така, и аз няма да умра. Ще живея! Щом ти обичаш жените толкова много, твоята любов ще спаси и мене.“ Казва това и оздравява. Казвате, че трябва да се мре. Не, ако човек иска да живее, ще живее; ако иска да умре, ще умре. Тази американка е била примирена с положението се да умре, но понеже той може да се ожени след смъртта ѝ, тя решава да живее. Тя не искала да я замести друга някоя жена. Това е било един стимул за нея. ----------------------------------- Един добър човек обичал да прави добро на хората, но в края на краищата той се натъкнал на тяхната голяма непризнателност и извадил криво заключение, че няма добри хора в света. Това го отчаяло толкова много, че той решил да се самоубие. „Наместо да ставам причина другите да страдат, като не им помагам, по-добре аз да се самоубия. Не искам вече на никого да помагам.“ За тази цел той се отправил един ден към морето, дето искал да се хвърли да се удави. Като се приближил към брега на морето, той видял, че една млада мома, на около 19 години, се дави. За момент той се спрял в себе си и се запитал да ѝ помогне ли или да я остави да се удави. – „Нека да направя и това последно добро.“ Хвърлил се той във водата и извадил давещото се момиче. Тъкмо извадил момичето от водата, до него се приближили двама стражари. „Скоро дай името си!“ – му казали те. – „Ето, сега налетях на друга беля, това е като прави човек добро.“ Обаче оказало се, че това младо момиче било царската дъщеря. От този момент работите на младия човек тръгнали напред. Казвам: Когато и вие направите последното добро, като извадите царската дъщеря от водата, и вашите работи ще се наредят, ще тръгнат напред. Ще дойде стражар при вас и ще ви иска името, да го запише. Щом името ви се запише, всичките ви работи ще се наредят. --------------------------------------------- Да направим човека по образу и подобию Нашему Редактирано Декември 17, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 "Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват някъде вън в света. По пътя си те срещнали един езически жрец. Спрели го и му казали: „Сине дяволски, къде отиваш?“ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре. Той им казал: „Така се разправя един дяволски син.“ След малко техният учител срещнал същия жрец и му казал: „Добър ден, братко, къде отиваш? Много ми е приятно, че те срещам.“ – „Как така да ти е приятно? Преди малко аз наложих твои двама ученици.“ – „Много добре си направил, дал си им добър урок.“" И видях ново небе и нова земя "Не е въпрос само да кажете, че има Бог в света, че съществува Промисъл в света, но трябва да се докаже, че наистина има Промисъл в света, че Бог промишлява за всички. Тези хора трябва да постъпват като английския проповедник Спържен, който проповядвал в една от големите баптистки църкви в Лондон. На едно от събранията се свикали всички богати членове на тази църква да се помолят на Господа да им помогне по някакъв начин да основат един фонд за някакви благотворителни цели. Като ги изслушал, най-после проповедникът Спържен казал: „Слушайте, братя, нека да не изкушаваме Господа. Ние всички сме богати. Не можем ли сами да свършим тази работа? Ето, аз давам 1000 английски стерлинги.“ Друг се обадил: „Аз давам 2000 английски стерлинги.“ Трети казал: „Аз давам 3000 английски стерлинги.“ И така се събрала нужната сума. Така трябва да се постъпва. А тъй, вие вярвате в Господа, а не искате да платите нищо. Ти мислиш, че си далеч от Господа. Щом проповядвате за Господа, вие трябва да бъдете носители на Божественото. Ако всички хора така вярваха в Бога, тогава, когато един беден изпадне, другите могат да му помогнат, без да изкушават Господа. Всички говорят, че има Господ в света, а когато дойде да докажат това, те се скриват." И видях ново небе и нова земя "Един благочестив американски проповедник имал обичай след всяка своя неделна беседа да взима по едно бедно дете от улицата и заедно с него да седне пред трапезата и да се нахрани. Така правил той в продължение на десет години. При това, той имал обичай, като дойде бедното дете в дома му, заедно с него да коленичи и да чeтат на глас „Отче наш“. След молитвата започвали да ядат. Един ден той намерил едно бедно дете и го завел у дома си да го нахрани. Преди да започнат да ядат, проповедникът му казал: „Хайде сега, да коленичим и заедно да четем „Отче наш“. Проповедникът започнал да чете и детето повтаряло след него. „Отче наш.“ Детето повторило: „Отче наш.“ – „Който си на небето.“ Детето мълчи, нищо не казва. Проповедникът му казал: „Чети по-нататък: „Който си на небето. Да се свети името Твое.“ Чети!“ Детето не иска да чете. – „Слушай, ако не прочетеш „Отче наш“ с мене заедно, няма да ти дам да ядеш.“ Детето тогава се обърнало към проповедника с думите: „Бог наш Баща ли е?“ – „Разбира се, че е наш Баща.“ – „Значи ти си мой брат и си ме оставил досега аз да се скитам.“ Детето вече мисли. „Твоят брат се връща.“ Тогава проповедникът разбрал, че не е само да се даде един обяд на детето. И друго нещо се иска. Лесно е да се нахрани един човек и да го изпратиш да си върви." И видях ново небе и нова земя Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Ще ви приведа един пример из живота на един наш брат, евангелист, който сега е на онзи свят. Той разправяше сам една своя опитност. Преди да стане евангелист, той бил голям побойник, често биел жена си. Един ден, преди да отиде на нивата, взел остена си и с него добре наложил жена си. След малко той почувствувал голяма тъга в себе си, струвало му се, че главата му ще се пукне. Иска да отиде на нивата да работи, нещо го притиска вътрешно, не може да излезе навън. Така се мъчил почти цял ден. Най-после си казал: „Ще постъпя по християнски, ще искам от жена си извинение.“ Той се приближил към нея и казал: „Слушай, жена, моля те да ме простиш. Направих голяма грешка, не мога да се успокоя, не мога да намеря мир в душата си. Ето, вземи сега ти остена и ме набий, наложи ме както намираш за добре. Искам да видя какво нещо е остенът.“ Жена му го простила. В момента нещо се дигнало от сърцето му и той почувствувал голямо облекчение. Той закачил остена на стената и си казал: „Повече няма да оперирам с него.“ Аз ви приведох този пример, защото братът е вече на онзи свят. Човек трябва да бъде доблестен. Тъй щото, за да не правите погрешки, не отлагайте да реализирате една своя хубава мисъл или едно хубаво чувство, колкото и да са микроскопически. Виждате, че едно малко дете е паднало на земята. Каквато работа и да имате, спрете се и го дигнете. Това е една малка работа, която няма да ви отнеме и две минути даже, но тя действува освежително и благородно. След като помогнете на такова едно дете, и вашата работа ще се нареди. -------------------------------------- Има ред примери из живота, които показват, че децата носят щастие за родителите си. В София имало един беден чиновник, който едва свързвал двата края. По едно време му се родило мъжко дете. Като вървял из улицата, той нaмерил една турска златна лира от 20 лева. Той се навел, взел парите и като отишъл у дома си, могъл да купи храна, пеленки на детето си. От този момент работите му тръгнали добре, веднага го повишили на службата му. И бързо след това той започнал да прогресира. След 10 години той е сбъркал някъде, вследствие на което детето му умира. С умирането на детето, и работите му тръгват назад. Той започнал да деградира, докато дошъл до същото положение, в което се намирал, когато нямал това дете. Законът е такъв...И в света не трябват външни закони, външно разбиране, но едно вътрешно разбиране на законите. ---------------------------------------- И видях ново небе и нова земя Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 "В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците. Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него? Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева." Из Аз живея, и вие ще живеете Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 19, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 19, 2007 Един пчелар имал няколко кошера. Учителят му казал да си определи няколко роя за Господа, а той не се съгласил, дори това му се сторило много. След като не послушал съвета му, още същата година измрели всичките му кошери Даванието е законът. На 150 кошера ще дадеш един за Господа. Трябва да даваме това, което Бог ни е дал. Ние, съвременните хора, казваме: „Ама ние трябва да се грижим за себе си.“ Ами като се грижим за Бога, не се ли грижим и за себе си? Разликата между физическия живот и духовния се състои в това, че физическият свят обема много малко пространство. Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас... Когато имате и давате, винаги да мислите, че сте могли да вложите повече, отколкото сте вложили. Всякога трябва да мислим, че не сме дали това, което сме могли да дадем. И тогава ние ще приличаме на ония двама светии, които, като пътували в пустинята, единият от тях видял един голям казан със злато, и като го видял, уплашил се и подскочил настрана. Тогава другарят му отишъл да види какво станало с него, но като видял, че това, от което се уплашил другарят му, било злато, натоварва го на една кола, отива в Александрия и почнал да го раздава на бедни, вдовици и нуждаещи се и така го раздал всичкото. После отишъл да види и попита Господа дали е изпълнил волята Божия, а Господ му отговорил: „Твоите добрини не струват толкова, колкото подскачането, което другарят ти направи, когато видя златото.“ С любов да вършим благодеяния, тогаз е истинско, не е ли то с любов, нищо не струва. ------------------------------------ Две лепти Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Декември 20, 2007 Доклад Share Добавено Декември 20, 2007 "Две снахи отишли със свекърва си в гората за дърва. По едно време те се скарали. Свекървата се разтревожила и легнала на земята, не искала да се мръдне. Снахите я увещавали да стане, да си вървят, но тя казала: „Ако не ми доведете кола от селото, не мърдам от мястото си“. Те се чудели какво да правят. Селото било далеч, не могат да отидат за кола. Да я оставят сама в гората, и това не може. Докато мислели какво да правят с нея, от вътрешността на гората се задала мечка. Като я видели, снахите хукнали да бягат. И свекървата не се забавила. Веднага се вдигнала от земята и ги последвала. Като разбрали, че и свекървата тича след тях, снахите се запитали: „Как стана чудото? Кой направи това?“ – Мечката. Щом я зърнала, свекървата се изправила на краката си и без кола се върнала в селото. Тъй щото, когато някой ме пита какво трябва да прави, за да се излекува, казвам: Мечка трябва да те срещне. Щом я видиш, страхът ти ще изчезне, а с него заедно и болестта. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа на земята, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек." Из Земята като училище Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 20, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 20, 2007 Ти се молиш по един, по друг, по трети начин, но не получаваш отговор на молитвата си. Чудиш се коя е причината за това. Причината е в самия тебе, не знаеш да се молиш. В старо време имало един светия, който постоянно се молел на Бога, но молитвата му не се приемала. Той искал да знае причината за това. Един ден, както се молел, видял един ангел, който му казал: „Дойдох да ти открия защо твоята молитвата не се приема. Преди години, когато живееше като обикновен човек, ти отне котела на една бедна вдовица. Докато не върнеш котела ѝ, молитвата ти няма да се приеме“. Това представя дисонанс в молитвата ти, поради което тя не се приема в света на хармонията. Един религиозен човек често се молел на Бога да подобри материалното му положение. Случило се нещо в живота му, което го накарало да мисли, че Бог послушал молитвата му. Веднъж, като се връщал от черква, видял една торба на прозореца в къщата на един банкер. Помислил си: „Ще видя какво има в торбата“. Повдигнал я и останал крайно изненадан: торбата била пълна със злато. Като броил парите си, банкерът забравил торбата на прозореца. Религиозният човек си обяснил работата, както му се искало. Той си казал: „Молих се на Бога да подобри положението ми. Ето, виждам тази торба със злато на прозореца и се радвам, че Бог е промислил за мен“. Той взел спокойно торбата и се върнал у дома си. Като започнал да се моли на Бога и да благодари за парите, забелязал, че между Бога и него застава торбата и пречи на молитвата му. Това продължило две седмици. Колкото пъти започвал молитвата си, пред него се изпречвала торбата и не му позволявала да се моли. Най-после той разбрал погрешката си, вдигнал торбата и я занесъл на банкера, като му казал: „Слушай, братко, твоята торба затвори пътя ми към Бога. Колкото и да се моля, молитвата ми не се приема. Аз мислех, че ще направя нещо с тези пари, но се убедих, че те не са мои, нито ми са нужни. Вземи парите си назад, те са необходими за твоите нужди“. Следователно, ако си взел парите на брата си, ще ги върнеш. Не ги ли върнеш, ще знаеш, че молитвата ти няма да се приеме и работата ти няма да върви добре. Ще върнеш котела на бедната вдовица, ще върнеш торбата с парите на богатия банкер – нищо повече. Ще знаеш, че работите не вървят добре, защото си взел чужда вещ. Ще върнеш чуждото и ще разчиташ само на онова, което сам си изработил и придобил. Следователно, докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те спъне. Сега аз говоря за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда. Не е важно дали хората виждат погрешките ти; важно е дали Бог ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоят на пътя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърцето си от всички погрешки, които стоят като препятствия на пътя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. ------------------------------------------------------------------- Земята като училище Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 21, 2007 Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад. Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате, европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение. Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения. Те не вярват и в предсказанията. Не е важно в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. – „Как ще стане това?“ – Не е важно как ще стане – ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се как става това. Не е важно как става; важен е фактът. Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. -------------------------------------------------------- видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека при какви трудни моменти в живота си да не се чувства сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него. Двама българи следвали в Америка. – Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска, и не знаел как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: „Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума“. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: „Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България“. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното – в това, което знаете. Значи човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, за да имате всякога успех. Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие – в Него. В умствения свят този закон се превежда с думите: „Словото да бъде във вас и вие – в Него“. На физическия свят пак казваме: „Хлябът да бъде всякога в човека и човек – в хляба“. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил“. Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас. ----------------------------------------- Човек и природа Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 21, 2007 Аз ще ви приведа един пример из живота на доктор Миркович. Доктор Миркович искаше да приложи новото учение. Един български младеж беше чиновник в едно русенско село. Заинтересувал се от евангелистите и станал евангелист. После баптистите го заинтересували, започнали да го убеждават и го кръщават. Станал баптист. Като станал баптист, изхвърлят го от службата. Казва на баптистите: „Аз тук само за хляба си ще слугувам.“ Казват му: „Иди си търси работа на друго място.“ Този баптист, при когото искал да остане, бил бакалин. Не иска да остане при него, защото ще види как работят и ще ги критикува. Страх ги е да види, че те полъгват. Доста са умни. Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси си работа.“ Един ден той ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя?“ Казвам: „Ела във Варна.“ Дойде той, замязал на циганин, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш.“ Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи, дай ги някому.“ Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш при нас. Ще ядеш, каквото ядем. Ти ще ядеш, каквото Господ дал.“ Най-после иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим?“ Казвам: „Да го поставим да продава книги.“ Имаше един книжар във Варна, Велчев. Отиде при него, казва: „Дайте му книги, колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него.“ Взе книгите той, отиде някъде, и не се върна вече. Казва: „Не се върна вашият.“ Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде.“ Поусмихна се докторът. Отивам един ден на книжарницата, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди.“ „Колко ти дължим? Момък е, стават тия работи. Ние не искаме да те подядаме, ние ще ги платим, считай, че той ти платил. Този момък може би още не е продал книгите, намира се в трудно положение. Като продаде книгите, може да дойде. Ти да не се смущаваш, колкото струват, ще платим.“ Платихме му. Казва: „Много добре постъпвате. Така трябва да се постъпва.“ Велчев беше много взискателен, точно дава и взема. Друг евангелист да му заеме пари на заем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата?“ Отваря касата и казва: „Толкоз пари, колкото ти искаш, не мога да ти дам. Понеже, ако ти не платиш, аз трябва да ги платя. Не искам да лъжа. Понеже нямам толкова пари, колкото искаш, да ти гарантирам, не мога да гарантирам. Аз имам правило: когато някой иска да му гарантирам, не гарантирам, докато аз нямам толкоз пари в касата. Като имам, тогава може да гарантирам.“ Казвам му: „Харесвам ти това, една хубава черта е.“ Казвам: „Тури тия пари в касата, които ти давам, за да можеш да му гарантираш. Ако ние не ти дадем, няма да можеш да гарантираш.“ Като му платихме ние, вече имаше толкоз пари в касата, за да може да гарантира. Всякога трябва да имаме нещо в касата, с което да гарантираме. Една хубава черта е. Вие ще кажете: „Как да правим туй?“ Туй, което съм проверил, е вярно. Може и вие да направите опита. Аз, ако имам един цял хляб, един обикновен хляб от едно кило, като дойде някой да ми иска, дам му половината. След като той си замине, моят хляб е пак цял. Той иде с половината. И той ако даде половината от своя хляб, и неговият хляб пак ще стане цял. Онзи, който взел четвъртината, четвъртината да направи осмина, хлябът му пак цял ще бъде. Постоянно се намалява хлябът, но който дава, неговият все цял остава. Доброто има такова свойство: никога парче не остава. Доброто е винаги цяло в себе си. То е като един извор, който никога не се изпразва, винаги от него каквото излезе, излиза изобилно. Казвам, в закона на любовта туй е вярно. Ако всичките хора биха служили на любовта с пълна пара, никога не щеше да има недоимък. Ако някой път се ражда недоимък, то е от безлюбие. Много хора говорят за любовта, но не са започнали с любовта. То не е любов, ако ходим да търсим какво сме дали някому. Ако дам на един човек една чаша вода при един голям извор, ще ходя ли да търся какво съм му дал? Ако съм в една местност, дето цялата местност е пълна с късове злато – по десет, петнайсет, двайсет, трийсет и пет кила злато, че съм дал някому две или три кила, ще ходя ли да го търся? Аз се радвам, че той е взел. В любовта всичко е тъй изобилно, че не може да става дума за някакво противоречие. Изключено е всяко противоречие. Всичките противоречия произтичат от един вътрешен недоимък, или не вървим в пътя на Божията любов, в Божественото изобилие. Ако не станем като малките деца, не може да влезем в Царството Божие, да разберем Божията любов. Само един, който имал опитността като този младия син, той може да разбере какво нещо е Божията любов. Та казвам, турете закона. Казва: „Не съм достоен да се нарека твой син, но ме приеми като един от твоите наемници.“ Бащата го прегърна и целуна, и казва: „Синко, ти си разбрал любовта. Всичкото, каквото имам, твое е.“ ------------------------------------------------------------- Като младия син Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 24, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 (edited) Когато решил Сократ да стане философ, той трябвало да се уедини, да започне да мисли за новата философия, която да проповядва на своя народ. Уединил се в себе си, нищо не го интересувало. Един ден дошъл един карагьозчия, който играел на въже. Сократ като чул, че играе, излязъл из къщи да го гледа как играе на въжето. Неговите ученици се отчаяли и казват: „Гледай, нашият учител умните хора не иска да ги слуша, а пък като дойде този акробат, излезе да го гледа.“ Той казва на тях: „Аз уважавам този акробат. Ако вие бихте употребили толкоз време да ходите по въжето на живота, не щяхте да падате, да имате счупени глави и крака. Моите уважения. Колко време той е ходил, упражнявал се, докато да ходи по въжето. Аз се уча от него. Желая в моя път, по който вървя, да вървя. Намирам, че много добър урок ми даде.“ Казвам: Ние трябва да се ползуваме от един човек, който постъпил [така] – толкова време да може да ходи по едно въже. Тази работа не е лесна работа. Ще ви приведа друг пример от новите времена. Двама души в Америка, в миналия век, опъват едно въже над Ниагарския водопад и се хващат на бас единият да мине въжето. Първия път минал по въжето сам, втория път взел един приятел и с него пак минал по въжето. И като слезли, питат кой е по сръчен: този, който го носеше, или този, който седеше на гърба? По-учен е бил този, който го носил и ходил по въжето, а онзи, който бил носен, имал по-голяма вяра. Той имал такава вяра, че ще го пренесе. Ако вие на гърба на природата нямате тази вяра като този акробат... Ако нямате тази вяра в себе, когато сте върху гърба ѝ, какво допринася нашето невярване, което имаме във всичките си съблазнявания, във всичките си обезверявания? Най-първо искате да бъдете щастливи. Животът ни ще претърпи много големи бури. --------------------------------------------------- веднъж минавам покрай един българин, който седи в градината, гледам задигнал мотиката на рамото и един кърт иска да излезе. Казвам: „Какво правиш?“ – „Осакати градинката къртът. Каквото знае той си прави.“ Казвам: „Какво мислиш да го правиш?“ – „Ще го претрепам.“ – „Слушай, този кърт е едно щастие, ако не рови, по-лошо ще бъде. Рекох, да не го изваждаш, да не го убиваш, пусни го из другите градини.“ Тука, преди няколко години, мисля 2–3 години има, нашият брат, който обработва градината, беше хванал един кърт и казва: „Учителю, какво да правя с този кърт?“ – Кажи му на този работник: ние нямаме пари да му плащаме. Той дошъл, занеси го на Витоша, има работа, а пък тук може да иска да му платим. --------------------------------------------------- Един безбожник ми разправяше: „Да се изповядам пред тебе. Аз съм проповядвал и досега толкоз години, че няма бъдещ живот, като умре човек, свършва се, но нещо [в] мене ми казваше: „Ами ако има?“ Като кажа: „Няма бъдещ живот“, нещо ми казва: „Ами ако има?“ Баща ми умря. – „Ами ако е жив баща ти?“ Като ми каже така, като че ми стегне сърцето. И досега не съм решил кой е в мене, който говори. Казвам: туй е нещо наследствено, халюцинация. Баба ми, дядо ми.“ Казвам: Дядо ти вече умрял, баба ти, и ако те са мъртви и ти говорят, значи, дядо ти е жив. Помислиш за дядо си, той ти казва: „Не съм умрял. Аз съм жив.“ За баба си като помислиш, и тя казва вътре: „Не съм умряла, аз съм жива.“ Ти казваш: „Дядо ми умря“, но отвътре някой ти казва: „Не, жив съм аз.“ Та казвам сега: Да се създаде новото сърце. Всяко едно благородно желание в човека, което е в неговата душа, служи да се създаде едно по-добро сърце. То е един материал. ----------------------------------------------------- Ново сърце Редактирано Декември 24, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 24, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 (edited) Синът представлява това, което се променя, а Бащата-Отец – това, което нито се променя, нито се изменя. Синът – това е закон на движение – силата на света, която взема разни форми. В света не може да има реални неща, които да се променят. ...Аз съм в състояние да ви покажа чрез това временно състояние туй, което се променя, но не се изменя. Как така? – Например дал съм обещание някому да му заема 10 000 лева, за да започне търговия. Обаче тоя приятел отива вечерта на банкет, отива и се връща у дома си с пукната глава. Сега, когато той е легнал на постеля, аз мога да отложа заема си, защото той не е в състояние да предприеме работа. Изменил ли съм на обещанието си? Не, само съм го променил, понеже, когато оздравее, пак ще му го дам. Някой момък обещава да вземе някоя мома, обаче след време се отказва. Момата е със счупена глава. Момъкът не се е изменил, но се е променил. На момците не се позволява да се женят за девици, които имат счупени глави и обратно. В Америка един се сгодил за някоя си богаташка и преди сватбата се обявила Североамериканската война за освобождение на негрите. Момъкът трябвало да постъпи в редовете на сражаващите се. След време той съобщава на годеницата си, че бил ранен и е с отрязана ръка, ето защо той я освобождава от обещанието ѝ. Тя обаче не се отказва. Повторно ѝ пише той, че трябвало да му отрежат и единия крак – тя пак не се отказва. Но това е един извънреден случай, той се среща на 10 000 000 души един. Затова такива случки ги описват в историите. Христос казва, че ще разкрие това реалното, което не се изменя. Такъв е Бог спрямо нас. Когато ние изгубим нозете си, ръцете си и всичко, което имаме, Той пак не се отрича от нас, защото пак е останало в нас нещо, което не се изменя, за това нещо именно Господ не се отказва от нас. Мъжът и жената се взаимно кълнат във вярност до гроба, но те не устояват и до половината на гроба. Когато момъкът залюби, той променя своите отношения към родителите си. Един млад момък заминал за Америка и оттам през първата година ежедневно писал писма на майка си, втората година той започнал да пише през ден, в третата година на неделята веднъж, в четвъртата година в месеца, в петата година – един път; и така той престанал да пише и причината за това била, че момъкът се бил влюбил в Америка. На такава реалност може ли да разчитаме? В света нещата не са реални. Отец нито се променя, нито се изменя. Христос казва: „Никой не познава Сина, тъкмо Отец. И Отца никой не познава, тъкмо Синът.“ Промените, които стават, са вътрешни. Българинът има една много куриозна привичка. Срещне някоя кола с дърва и пита: „Какво караш?“ – „Дърва.“ Друг път срещне кола със слама и пита: „Какво караш, приятелю?“ – Този път обаче той попаднал на смешник, който му отговаря: „Дърва.“ – „Как дърва, нали е слама?“ – „Е, като видиш, защо питаш?“ Този живот е тъй видим, както возенето на колата със сламата и българските дърва. Въпросът е какво е качеството на тези дърва, дали ще горят хубаво или не. Дали сламата, която виждаме в колата, става за добитъка и овцете. Те са неща, скрити за първия поглед. Трябва да разбираме вътрешната същина. ----------------------------------------------------- Което се променя, без да се изменя Редактирано Декември 24, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 25, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 Сега аз ви говоря за вътрешния живот, който изисква голяма искреност. Често, като проповядвам на хората, и аз се запитвам: „Защо проповядваш на хората – да ги убедиш в истината или да оправиш работите си?“ Ако пък съм измислил една теория, ще се запитам: „Защо разправяш на хората за своята теория – да ги научиш на нещо ново или искаш те първи да опитат твоята теория?“ После можете да се оплачете от мене, да кажете, че съм ви вкарал в крив път. Аз не искам да направя същата погрешка, каквато направил един виден педагог. Оплакваше ми се един евангелски проповедник от един виден педагог. Един ден той прочел нещо от неговите съчинения и се спрял върху думите му, дето педагогът казвал, че човек може да направи всичко, каквото пожелае, от човека. „Въз основа на неговите думи аз се ожених за една мома, от която исках да направя нещо. Ожених се за нея, но главата ми побеля. Аз мислих, че ще мога да ѝ предам своето учение, но след като ѝ преподавах цели 20 години, тя не се мръдна нито на йота от своето. Тя излезе десет пъти по-разложена в характера си от англичанина. Огън да гори около нея, тя не се мърда. Но от всичко това научих един урок и си казах: „Втори път като се женя, няма да се женя, за да поправям хората.“ Аз поставям работите другояче: никога не се качвам на кола, която коларят още не е свършил. След като я свърши, тогава мога да се кача на нея. Господ още не е завършил човека, че аз ще се заемам да го завърша. Новото в света седи в онова широко разбиране на нещата. И при това разбиране на нещата, хората все пак имат правилни разбирания. ----------------------------------------------- За мене животът представя една пиеса, която е толкова красиво написана, актьорите ѝ са много разнообразни... Каквато роля и да играеш, тя не се отнася до твоя характер. Ти ще играеш ролята на една жена или на един мъж, без да представя твоя действителен живот. Един българин ми разправяше следното. „Аз не ходя на любовни сцени в театъра.“ Защо? – Защото жена му била актриса. Той казва: „Когато жена ми играе любовни роли, аз не ходя на театъра. Да не ти дава Господ да попаднеш на такива работи.“ – Защо? Нали знаеш, че това е на шега, не е действителност? – „Остави се, днес на шега, утре на шега, докато видиш един ден, че станало на истина.“ ----------------------------------------------- Аз гледам как духът работи в човека. Гледам как някои учени хора посвещават цели 20–30 години за изучаване на някой научен въпрос. Някой посвещава 20–30 години за изучаването на известен род микроби. Той сам се е обърнал на микроба. По цели часове седи над микроскопа, наблюдава, изучава живота на тази микроба в най-големите подробности. Какво особено намира той в тази микроба? Изучава я. И като свърши работата си, той написва едно научно съчинение за този род микроби, да покаже на хората какво представят тия микроби, как живеят, как може да се предпазват от тях и т. н. Този човек работи за пари. Той е посветил цели 30 години за един научен въпрос, а ти, човекът, който работиш за Бога, не си готов да посветиш 10 години за служене на Бога. Кой от двамата седи по-високо? Ти не си готов да посветиш 10 години за служене на Бога, а този учен посвещава цели 30 години за една микроба. --------------------------------------------- Сега какво правят хората? Те постоянно казват: „Пазете се от мъжете. Пазете се от жените. Пазете се от младите моми и момци. Пазете се от старите баби“ и т.н. Стари баби са онези, които правят сватовщина. Като рече да направи работа на някоя мома, тя ще срещне някой млад, добър момък и ще започне да му говори: „Синко, видях една мома, като нея няма друга.“ Пак го срещне, пак за нея ще му говори, докато накара момъка да пощурее. Като се ожени, момъкът вижда, че момата не била такава, каквато бабата я препоръчвала, и си казва: „Отде се намери тази баба, да ми скрои тази работа!“ Не, бабата не трябва да се налага. Ако иска да хвали една мома, тя трябва да каже: „Синко, тази мома ми се вижда добра. Виж ти, ако ти се попада на сърце, вземи си я, но аз не мога много нещо да ти кажа за нея. Мене ми харесва, но за тебе ти сам ще имаш думата. Може човек да се излъже.“ --------------------------------------------- Да идем във Витлеем Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 27, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Аз бих желал, като ви каже: „Направете това“, и вие да го направите. А сега често опитът излиза несполучлив, защото когато Господ ти говори, ти не слушаш, а после се зароди желание да изпълниш волята Му, но Той казва: „Сега ще чакаш“. Знаете ли какво е туй говорене? Аз ще ви говоря някой път за него. Някои казват: „Духът ми говори“. В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва: „Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш 3,000 лева и той ще ти даде“. Отива при един мисионер и му казва: „Духът ми каза, че ще ми дадеш 3,000 лева“. – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“. Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен?“ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане“. Не вярвайте, вие сте на изкушение. Доктор Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казвали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи“, щяло да вали дъжд от жаби. Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове. Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка“. Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче“. Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант, да му дават книги да чете, да се развива. Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“. Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му: „Или да платиш, или да се закълнеш“. – „Щом духовете казват ще платя, няма да се кълна.“ Аз харесвах тази черта у него, че има голяма вяра. „А – казваше той, – духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право.“ Той не казваше: „Тъй рекъл Господ“, но – „Тъй рекли духовете“. Блажени верующите! Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко“. Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар“, и тогава сам, по своите медицински познания, предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния?“ – „Намагнетизирана вода.“ „Слушай – казва на болния, – има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш.“ И действително, той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват“. Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин, или чрез намагнетизирване?“ Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове, доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магнетическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства“. Вяра и съмнение Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 (edited) ---------------------------------------- Един господин, който имал обичай да ходи да купува инструменти, намерил един екземпляр от Страдивариус, но не знае да свири; ходи, показва цигулката, но не иска да я продаде. Само я показва. Един ден влиза в едно богато семейство, носи цигулката. Там имало гениален музикант. Той като [я] вижда, казва: „Аз нямам такава цигулка, може ли да ми я дадеш да посвиря?“ – „На радо сърце.“ Какво става с двамата? След като посвирил половин час, казва: „Аз ти подарявам тази цигулка, тя не е за мене, тя е за тебе.“ И оттам насетне този виртуоз и този, който носел цигулката, се сприятелили. Онзи говори на обществото, а пък кой свири – онзи свири. Онзи, който носил цигулката, своето богатство той подарил на онзи, който знаел да свири. Онзи, който знае да свири, днес е министър. Днес трябват в света певци, трябват свирци в света. В света трябват мислители на новата мисъл, не да се повтарят старите мисли, че Бог е Любов. Тогава вие ще се намерите в едно противоречие [като оня човек], който като намерил Библията, взел да я чете, да направи връзка, да му се оправят работите. Станало точно обратното. Като [не] чел Библията, имал пари, но като почнал да я чете, изгубил парите, изгубил всичко, което имал, и най-после казал: „Тази книга ми донесе всичките нещастия.“ Взел, че я хвърлил в огъня. Изскочило едно парче и на него той прочел: „Бог е Любов.“ И той разбрал тази мисъл и туй парче го турил в джоба и от него ден всичко му тръгнало напред. ------------------------------------------ Понеже ние по човешки мислим, като сме дошли, не искаме да идем по-далече. Всеки хванал по 300 метра, направил една къща и казва: „Не се мърдам.“ Някой път с лостове трябва да го изпъдят. И като умира, не умира, ами моли се, не иска да умре, не иска да иде в другия свят. Сега, аз мисля, че вие не сте от тези, които не искате да идете, не искате да умирате. Ама не се самозаблуждавайте както онзи българин в Свищов. Пак ще ви приведа примера за един, който се занимавал с окултизъм. Молил се, молил се, да му покаже Бог как да забогатее. Той казва: „Беден окултист не може.“ Напредва времето му и като се моли, моли, една вечер иде един и му казва: „Аз ще ти кажа къде има пари.“ Отиват на едно място и му дава една голяма торба пари. Той хваща парите, той върви, уловил парите, но отде около него е дошла една крава и започнала да се върти наоколо. И той казва: „Тази беля отде дойде.“ Най-после догневяло го, че ритнал кравата, и като ритнал кравата, помислил, че кравата се обърнала с четирите крака нагоре. Той казал: „Така ти се пада.“ Но какво да види: това той сънувал и като се събудил, държал с ръцете си чаршафа, покривката на масата и като дръпнал покривката, на масата имало шише вода, то се разляло и паднало на земята, а пък масата я обърнал нагоре с краката. То е смешно положение. След като се събудил, видял това. Другият свят е видим. Ще държим една покривка. ------------------------------------------ Рабство и приятелство Редактирано Декември 29, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 6, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 6, 2008 Някой път се молим и нашата молитва не е отишла при Бога. Ти отидеш при някого и му казваш: „Помоли се на Бога заради мене.“ Хубаво, знаете ли, че е много мъчно да се моли човек за другите пред Бога. Тогава ще ви приведа един пример. Един американски проповедник бил по-рано методист и проповедник в Америка – събудитилин, правил събудителни събрания. Бил много даровит, красноречив човек. Разправя си една своя опитност. Като бил проповедник в едно малко градче, имало един от членовете на църквата, който не вървял по правия път. Съветвали го. Един ден той заболял. Той бил богат човек и специално праща проповедника да се помоли за него, за да оздравее. Проповедникът казал: „Не мога се моли за тебе, понеже няма какво да туря под краката си – не съм видял да направиш едно добро и ако обещаеш сега нещо, може да се помоля. Трябва да имам нещо под коленете си. Почвата е много камениста. Не мога да коленича. Ако обещаеш нещо, ще се помоля. Ако не, да знаеш, че не мога да се моля.“ Питам сега: Какво е обещал тоя човек? Аз имам само един такъв пример. Някой път не е хубаво да ви разправям от опитностите [си]. Когато бях в [„Опълченска“] 66 идва един и ми казва: „Много съм зле. Много хора са намерили помощ от тебе. Не може ли да ме излекуваш?“ – „Аз лекувам някои без пари, а някого, когото хвана, взимам много.“ Той ме попита: „Колко! Да не взимаш 5–10 хил. лева?“ Аз казах: „Не.“ Той каза: „Да не е 25 хил. лева?“ Казах: „Не, това е играчка. Аз ще ти кажа: слушай, работата е сериозна. Ти сега си изхарчил всичкото. Подписан е твоят паспорт. Аз мога да поотложа малко паспорта ти. Но аз ще ти дам една рецепта и ако можеш да я изпълниш, тогава добре.“ Той каза: „Каква рецепта?“ Казах му: „Цялото си имане, каквото имаш, ще го дадеш.“ Той се стресна. Казах му: „Тук ще го донесеш. После ще обещаеш и ще подпишеш, че ще посветиш живота си да служиш на Бога и ей сега ще оздравееш.“ Той каза: „Чакай да питам жена си.“ И досега го няма. Аз се зарадвах, че отиде да пита жена си. Той нямаше желание, чудеше се. Той каза: „Защо ти са тия пари? Ти си набожен човек.“ Рекох му: „Ти не ме питай за какво ми са.“ Той иска да се пазари. Пита какво ще ги правя неговите пари. Парите на човека са неговата мисъл. Ако ти имаш една светла мисъл, от тази светла мисъл зависи онова богатство, което ти имаш. Мислите и чувствата определят състоянието ти в света, какви приятели ще имаш, какво положение ще имаш, здравето ти – всичко. И аз свързвам така тези работи: Ти без Любов не можеш. Ще започнеш с Любовта. Тя е основният капитал. Любовта ще внесе в тебе основния капитал. Любовта е това, което внася основния капитал на живота. Мисълта, Мъдростта или знанието ти внасят онези условия, при които тоя капитал може да се развива. А пък когато говоря за Истината, разбирам ония средства, чрез които можем да постигнем всичко онова, което искаме. Най-първо трябва да посееш житото на нивата. После това, посятото, трябва да има условия да израсне. От нас не се изисква много. Ти, за да посееш нещо, трябва да има Един, Който по-рано да го е създал. Господ е създал земята, слънцето, всичките звезди, светлината, топлината, водата. Слънцето ще дойде да работи за тебе. Светлината ще работи за тебе. На тебе остава само да изореш земята, да посееш и да оставиш житото само да си расте. ----------------------------------------- Славата Божия, царството Божие и волята Божия Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 6, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 6, 2008 Вашето положение е подобно на приказката за плъховете, дето се разправя за един мъжки и за един женски плъх, госпожа и господин Плъхови, които имали една красива дъщеря, плъхица, която искали да оженят за някой много силен момък. Тръгнали те да търсят някой силен зет. Отишли първо при Слънцето и му казали, че идат при него, като при много силно същество. Слънцето им казало: „Идете при облаците, аз не съм най-силен в света. Често облаците ме засенчват.“ Отишли при облаците, но облакът им казал: „И аз не съм най-силен. Често излизат такива ветрове, че нищо не остава от мене. Идете при вятъра.“ Те отишли при вятъра. Вятърът им казал: „И аз не съм най-силен. Като духам, аз срещам на пътя си такива силни стени, че не мога да ги съборя. Те ми се противопоставят. Идете при една от тези стени.“ Те отишли при стената, и тя им казала: „И аз не съм най-силна. От мене има по-силни – това са плъховете, които така подронват основите ми, че могат да ме съборят.“ Тогава господин и госпожа Плъхови отишли при своя род и там си потърсили зет за своята красива дъщеря. ------------------------------------------ В началото Бог създаде небето и земята За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях. Във Варна имаше една госпожа, – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена. Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля!“ Питам: Защо? – Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“. Животът на съвременните християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?“ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в Неговата кръв?“ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли, че Той те е спасил?“ – „Вярвам.“ – „Искаш ли да станеш член на нашата църква?“ – „Искам.“ – „Ти си правоверен, ела при нас.“ Срещам друг, който не вярва в Христа, не е член на евангелска църква, той е лихвар, дава пари с 12% лихва. А този, и той дава пари с лихва, но казва: „От моите пари ще има берекет, понеже Христос е с мене, Той благославя: и ти, като дадеш пари, ще се благословиш“. Даже някои християни, когато малко се отличат от другите с един милиметър, че дал някой пари с 10% лихва, а не 12%, веднага казват: „Той е отличен човек, не дава с 12%“. Голям прогрес има, че е дал пари с 10%! В туй учение абсолютно никаква лихва не се позволява! Разбирате ли? За учениците говоря, не за обикновените. -------------------------------------------------------------- Всичко, което мислите, най-първо ще се върне при вас и след туй ще иде при другите. Затова казвам: Този закон се изпълнява периодически. Казвате: „Тръгнали в новия път, почва да им се случва нещастие, не им върви“. Не сте вие, дето сте тръгнали по новия път. Пари с лихва давате ли? По новото учение вървите, да ги няма такива. Но сега вие ще кажете: „Как тъй, може ли другояче да се живее?“ Ако на кокошката стане много тясно да живее в курника, тя трябва да разбира друго изкуство: да промени своята форма – да стане едно славейче и да отиде в гората. А сега тя седи, дойде господарят, нахвърли ѝ малко житце и хайде пак в курника, а тя на другите кокошки казва: „Моят господар е отличен човек – филантроп е, чете Библията, отличен проповедник е“. Кокошката проповядва на другите кокошки, „Той не е като другите“. Но един ден този проповедник хване кокошката – тя кречи, а другите кокошки казват: „И там крячат“. Питам тогава: Ако и вашите кокошки в курниците крячат, ученици ли сте? То сте обикновени хора. Когато престанат кокошките да крячат и агънцата да блеят и плачат, само тогава ще ви считам за необикновени хора. А щом плачат и крячат. – „Ама тъй... инак.“ Разбирам... Крячене да няма, пеене да има. Тази кокошка да каже: „Слава Богу, досега толкова време съм живяла при този човек и нито едно перце не е паднало от гърба ми, слава Богу, братски живеем. Перо не падна от гърба ми!“ Тия кокошки са символи, ще ги знаете. --------------------------------------------------------------- Туй е в първата епоха, през време на римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хората отивали при него, Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви“. Но вечерта – към залязване, идва една мома. „Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали? Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“ Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание: да я приеме ли, или не. Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – изкушение щеше да бъде – дяволът ще дойде. Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая да живеят, втасахме я!“ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра, ще я приема“. – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва ѝ леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“. На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома, и моментално тя се изгубила. Сега Христос ще ви се яви в една отрупана със скули мома. Вие искате да видите Христа с корона и скиптър, с ангели. Но тогава сърцето ви ще тупа от страх, и за Любов няма да мислите. Някои от вас ще мислите: да се скрие в някой курник. Щом дойде Христос, тогава пермутации ще има. Всичко туй ще бъде разгорявано, къщите разхвърляни. Как ще посрещнете Христа? Той като дойде, всичко, целият свят ще се обърне с главата надолу. ------------------------------------------------------------------------- Ще създадете едно абсолютно спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото, и сърцето ви да не трепне. Сега аз съм гледал, като изпадне някой в изкушение, другарят му чете морал: „Какво правиш? Ти трябва да търпиш“. Пък утре, като дойдат страдания върху него, погледнеш, той е в същото положение. Да не плачете като другите, ако умре мъжът ти, ще кажеш: „Такава е волята Божия“. Вие трябва да имате хладнокръвието на онзи англичанин: Двама англичани обядвали в един хотел, трябвало да има 6 порции; когато изяли втората порция, единият получава апоплектичен удар и умира на масата, а другият продължава да яде. Свършил, иде келнерът, прави сметка 6+6: „А-а – казва този англичанин, – 4 порции ще извадиш, защото другарят ми изяде само 2“. Тъй извадил от сметката 4 порции. И тъй, той ни най-малко не се е разтревожил. „Приятелят ми умрял, аз трябва да свърша работата си.“ Това е положението на ученика: мъжът ти умрял, ти ще продължаваш яденето си, няма да казваш даже и: „Господ да го прости!“ Ще свършиш яденето си, ще направиш сметката, ще кажеш: „Мъж ми не си дояде“. Ще извадиш от сметката и после ще направиш нужното. Мъжът ако е ученик, жена му ако умре, така ще направи. Сега какво ще кажете вие? „Така ли?“ Какво заключение ще направите? – „Да не ми дава Господ такъв мъж, той ще бъде най-жестокият мъж.“ Ония, които живеят по този начин, те няма да умрат. То е привидно. Сегашните хора казват: „Ако ние така живеем, какво ще стане със света?“ – Старото ще го преобразим. ----------------------------------------------------------------------------- Сега вие мислите, че този живот е най-лошият. Не е тъй този живот: тъй както земята е минала досега през своето развитие, не може да има друг живот. Ще каже някой: „Има по-хубави пътища“. Този е един от най-хубавите пътища. Следователно тия неща са предвидени: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания и т.н. Всичко туй в тоя живот ще го има. И вие ме питате: „Защо стават тия работи така?“ – Защото ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ. В древността, в Гърция се е случило това, качил се е някой зидар-майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс – и му казал: „Според моето разсъждение, ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен Бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?“ – „Какво искаш“, го запитал Зевс. – „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане, както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука: чукал, чукал – нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той че захвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетява същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?“ – „Първият закон, по който ти си счупи крака, аз го суспендирах. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания“. И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха. Казвате: „Защо е това така?“ – По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%. И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“. Каквото стане, все дяволът е виновен. Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света. Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господ може да го махне, но ще бъдете горе във въздуха. И когато Павел се е оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му е казал: „Доста ти е моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост. ---------------------------------------------------------------------------- Сега да ви обясня едно второ положение. Приведох ви един разказ из живота на светиите. Сега ще ви приведа друг един разказ, митически. Старото, него тургаме за основа. Този разказ ще го вземете като символ само за да може да ви се обясни тази идея: Как Господ ще напише своите закони. Имало един далечен народ „армани“, в културно отношение те са били средно развити, не са били много културни, ама са били в тия времена, в средната епоха на човечеството. И те са употребявали лова, както и в наше време. Царят на този народ излязъл със своя лък на лов в гората. Видял надалече една сърна, харесал я за ядене и вдигнал лъка си да я убие. В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то подплашило сърната и застанало на нейно място, и му казало: „Аз не позволявам да убиеш тази сърна.“ – „Не позволяваш ли?“ Вдигнал той лъка и го пронизал, и то починало. Явява се тогава князът на духовете в тази гора и му казва: „Понеже ти извърши престъпление, ще ти се роди син, който ще се ожени за една от най-лошите жени и ще му се роди едно дете, най-лошо по възможност. И ако синът ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости“. И действително, както му било казано, така и станало. Ражда му се един син, който така се заслепил, кармически, че попаднал в примките на една жена, грозна и много груба в своите чувства, но той си мислил, че тя е най-красива. Тя била с устни много дебели – два пръста, голяма уста, очи – големи, изпъкнали, ръце като на мечка, пръсти – дебели, мязали на бория. Оженил се той за нея, но тя го малтретирала, не му давала да говори, бѝла го по два пъти на ден. Всяка сутрин тя ще го наложи: „Мъж искам да бъдеш, а не дете“. Вечер същото. И той се сгушвал 10 години. И всеки ден по две сълзи се ронели от очите му, но той не роптаел. След 10 години неговата карма веднага се ликвидирала и на сцената се явило убитото момиченце, за което царският син после се оженил. Сега вашият живот е лош: вие сте се оженили, защото сте в плътта си. Тази жена с дебелите устни всеки ден ви налага; мъже и жени – всички ви налага. И вие казвате: „Тази жена да не е...“ Но тази жена е на мястото си, баща ти едно време уби едно от най-хубавите момиченца в гората. Разбирате ли? И чудни са съвременните хора, като казват, че са много праведни. Ще ви приведа един пример из българския живот. Нещо преди 15 години бях в Търново. Един ден седя на лозето в размишление, разрешавам един от важните въпроси. Задава се една жена, а другите, които идеха с нея, дойдоха при мене преди нея и ми казаха: „Ще ни направиш една услуга, тази жена ще ти говори много нещо, но ти да мълчиш, да не ѝ говориш, ще ни направиш едно добро“. – Хубаво. Сега ще кажете: „Този се разговяря с духовете“. Туй не е илюзия. Дойде тази жена, на около 45 години, и седна при мене, и ми казва: „Ти нали проповядваш, че има Господ? Туй живот ли е: че еди-кой си бил богат, че тя била най-нещастната жена и т.н.“ Аз мълча. „Е-е, кажи де?“ Аз пак мълча. И тя говори час и половина и се спира: „Е-е, кажи сега“. Казвам ѝ: „Кажи ми, ти ли са най-праведната жена в Търново?“ Тя обърна другия лист и почна да разправя за своите грехове и престъпления: как накарала някои моми да се женят, как да помятат децата си, цял час говори за туй и ми казва: „И знаете ли какво се случи миналата нощ? Майка ми ме изпрати да дойда при тебе“. Ще ви кажа нейните думи mot à mot: „Аз бях забравила, спя, гледам, майка ми влиза начумерена при мене, и вдигнала беше една стомна и така ме храсна с нея, че ми пукна главата. Протече жълто нещо от главата ми. И така ми се закани, и аз казах: „Тази пуста майка пукна ми главата“. Но като станах сутринта – умът ми се оправил, – затуй ида при тебе“. Сега, ще ви спират някои нещастия – майка ви е дошла със стомната. И на вас ще храсне някой една стомна по главата. В Германия имало един лекар за такива, които имали изкривени челюсти. Като отивал такъв болен при него, той силно го удрял по едната страна, после по другата, и тъй го изпращал, нищо не му вземал, а онзи побутвал се под брадата, но просветвало му, и всичко се намествало. Тъй и вас съдбата понякога ви удря. Ти влезнеш при нея да се оплачеш, но Господ като те удари силно от едната и после от другата страна, и ти каже „вън!“, ти ще се хванеш за главата и като излезнеш, казваш: „Аз поумнях“. Само животът на изпитанията и страданията, и то не само на индивидите, но и на народите, или, както казват, „законът на историята“, говори сега. Тъй става, като ни подтикват към онзи правия път, или „законът на историята“. Няма какво да се оплаквате вие. В тия времена Господ влага законите в сърцата ви и ще ги напише в умовете ви. Кой каквото прави, това ще намери. Следователно с тази енергия, която иде от слънцето, всички трябва да се свържат, бащи и майки не се ли свържат със слънцето, да не се женят. Туй не е за вас. обикновените хора. Който се жени, трябва да се свърже с тази енергия, тогава и децата ще бъдат свързани. И в такъв един дом ще има вечно здраве, вечно блаженство, и всичко, каквото дойде, лесно ще става. Тъй е. И Писанието така казва: „Повярвяй в Господа“. В кой Господ да повярваме ние? – В живия Господ. И онзи ученик, като погледне слънцето, той ще види нещо повече, а обикновеният човек, като погледне, ще каже: „Слънце, кой не го е виждал! --------------------------------------------------------------------- Ненаписаните закони Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts