Mindfield Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Наскоро слушах аудиолекция на Гуруджи, в която той казва следното: "Няма удоволствие в работата. Забравете за удоволствие. Работата е за да се изхранвате, да спечелите пари с които да издържате семейството си. Нищо повече. Колкото и да ви харесва това, което работите очароването не е вечно, след време ви омръзва, всичко омръзва и губи чар. Не може да получите истинско удоволствие от работата, то идва само в духовните практики, в духовния път". Според мен нещата са свързани, и е добре да са свързани. Има една приказка "работи хобито си, и няма да ти се наложи да работиш". Това е хубав вариант... Въпрос на гледна точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Интересно, според двамата писали след мен, тогава, къде е духът им, когато са на работа. Ако работя и не влагам дух в това, което върша, все едно нищо не съм свършила. Далеч съм от мисълта да надценявам работенето само по себе си, но не и да го подценявам, свеждайки го до само работене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 В самата работа наистина няма удоволствие - удоволствието е в усещането,че човек е на мястото си и прави за Цялото точно това и всичко, за което Цялото е провидяло съществуването му. Работата не служи за изхранване - тя дава на човека възможност, поле той да служи на Цялото по своя личен начин. Изхранва го Цялото - по най-добрия за всички начин. Ако човек има усещането, че работи заради изхранаването, значи това е единственият начин Цялото да го застави да си намери мястото и да се учи. Тази вечер отново се върнах към първата беседа от цикъла Великата майка - Хигиена на човешката душа. И тази вечер "случайно" в съзнанието ми се заковаха ето тези думи: Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение. За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 (edited) Интересно, според двамата писали след мен, тогава, къде е духът им, когато са на работа. - Силвия Двамата писали след теб имаха грижата да обяснят по свой начин онова, което ти е интересно, преди да питаш за него. ---- Аз втъкавам своя дух (дотолкова, доколкото силите ми го позволяват) във всичко, което правя, включително и в работата си. Но работенето, както много други неща, се явяват обществени занимания, те могат да бъдат одухотворени, но не духът е водещ при тях. Максим добре изрази колко важна е за хората мотивацията от възръщаемостта при работенето и в същото време стремежа да се надмогне подобна мотивация и да се търси автентичния духовен корен. В часа, когато се получава заплата, доход или благодарност, в него час всяко дело става работа, просто работа. И от духът остава само дим. Редактирано Септември 27, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Интересно, според двамата писали след мен, тогава, къде е духът им, когато са на работа. - Силвия В часа, когато се получава заплата, доход или благодарност, в него час всяко дело става работа, просто работа. И от духът остава само дим. Хм, иде ми наум едно сравнение, но за него в друго време и на друго място. Ако от духа е останал само дим, то не е имало никакъв дух и преди и след свършването на работата. А на този свят всичко си има цена. Дори и това колко точно дух си вложил, най-вече това. Всъщност, това е цената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Духът си е на мястото, но нещо някак се изгубва, нещо красиво умира когато ти платят за нещо което си направил. Идва сметката в същия този момент, вече няма спонтанност, има сметка, преценка на ума какво да даде и колко ще получи насреща. В този момент вече сме се отдалечили от духа. И нещо красиво си е отишло. Преди време когато асистирах на курсове по йога, трябваше да събирам парите от таксите. Е не мога да ги събера, свива ми се сърцето, нещо ми казва все едно и също "прави се курс и се продава като продукт", нещо красиво умира отново. Любовта изчезва на часа. Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Духът си е на мястото, но нещо някак се изгубва, нещо красиво умира когато ти платят за нещо което си направил. Идва сметката в същия този момент, вече няма спонтанност, има сметка, преценка на ума какво да даде и колко ще получи насреща. В този момент вече сме се отдалечили от духа. И нещо красиво си е отишло. Преди време когато асистирах на курсове по йога, трябваше да събирам парите от таксите. Е не мога да ги събера, свива ми се сърцето, нещо ми казва все едно и също "прави се курс и се продава като продукт", нещо красиво умира отново. Любовта изчезва на часа. Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже. Максим, ние по един или друг начин все сметки оправяме. Животът е разплащане на сметки. Нека това не те плаши. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Ако от духа е останал само дим, то не е имало никакъв дух и преди и след свършването на работата. А на този свят всичко си има цена. Дори и това колко точно дух си вложил, най-вече това. Всъщност, това е цената. - Силвия Пу, че превратно. Унасяш се (разгаряш се) в спора, започваш да следваш формалната му линия и се налага човек да те щади. ---- За да не остане от духа само дим, просто не вземаш пари, страниш от благодарността. Цената е отказът да ти се плати цената. И в него случай иде ред от работата да остане само дим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Едно е ясно, а то е че съвременния свят е заложник на парите, всички сме им заложници. Но засега не е измислен друг начин да се живее в днешно време. Които чувстват и мислят по-малко са май по-добре днес в света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Ако от духа е останал само дим, то не е имало никакъв дух и преди и след свършването на работата. А на този свят всичко си има цена. Дори и това колко точно дух си вложил, най-вече това. Всъщност, това е цената. - Силвия Пу, че превратно. Унасяш се (разгаряш се) в спора, започваш да следваш формалната му линия и се налага човек да те щади. ---- За да не остане от духа само дим, просто не вземаш пари, страниш от благодарността. Цената е отказът да ти се плати цената. И в него случай иде ред от работата да остане само дим. А вие делите духа от материята. Говорите за химерични неща и творите илюзии. Да страниш от благодарността не е израз на благородството на духа. Последното се проявява в умението да приемаш благодарност. Преди време една учителка ми го каза, докато ме гонеше по коридорите с кутия бонбони, които аз не приемах. Отказът да ти се плати е отказ да видиш какво си дал, колко "струва" духът ти. Затова някои ще бягат в така наречените духовни практики (ама че словосъчетание). Нима самата работа не е вид духовна практика? А духът, ако го има наистина, той никак не се вълнува от заплащане, дори и от това, че ще съществува, само ако не се заплаща там, където е той. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Отказът да ти се плати е отказ да видиш какво си дал, колко "струва" духът ти. - Силвия Това е така. И още дори - отказ (освобождаване) от разбирането, че си дал. Що за дух е духът, който измерва стойността си. Финансов дух? Никой не бяга в духовността (за да не бъде споходен от кутии шоколадови бонбони). Просто бонбониерите чувстват, че духът не е в една от клетките им и разпознават в тая липса - бягството. Нима самата работа не е вид духовна практика? - Силвия То е мирянска практика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 аз от две години вече правя това, което ми е интересно, превърна ми се в хоби и ми отнема доста време но много пари не са ме последвали има постъпления, но са смешни в сравнение с отделеното време и труд, който влагам все пак повече ми доставя удоволствие и затова още не съм се отказала......от хобито си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 27, 2008 Доклад Share Добавено Септември 27, 2008 Отказът да ти се плати е отказ да видиш какво си дал, колко "струва" духът ти. - Силвия Това е така. И още дори - отказ (освобождаване) от разбирането, че си дал. Що за дух е духът, който измерва стойността си. Финансов дух? Ако един дух е наистина свободен, то той не се вълнува от въпроси за собствената си свобода. Той самият е свобода, където и да се намира. Ако някой наистина работи с обич работата си, тя няма да е нещото, от което ще иска да се освободи духът му, за да практикува духовност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 (edited) Ако един дух е наистина свободен, то той не се вълнува от въпроси за собствената си свобода. Той самият е свобода, където и да се намира. - Силвия Ти (навярно) разменяш местата на духа с психологическия анимус. Докато анимусът в своята основна част е несъзнаван и без да е нагон има нагонови аспекти, то духът за разлика от анимуса е рефлексивен. Анимусът свободее, без да е свободен, и за това твърде често е стихиеен, ала духът винаги дефинира свободата си, той не е волен летеж, а ориентиран полет. Ако някой наистина работи с обич работата си, тя няма да е нещото, от което ще иска да се освободи духът му, за да практикува духовност. - Силвия Работата е работа, защото е възнаградена, защото служи за да изхрани човек, една работа даже да има нематериален предмет, тя е обвързана с материално обезпечение. Ако човек толкова обича онова, което работи и държи духът да е изпълнил тази работа, той ще се откаже от всяко възнаграждение свързано с нея (например, Светият Дух се дарява не по заслуги, а по благодат, тоест няма цена). Но ако човек смята работата си за духовно занимание и в същото време стомахът му се ползва от тия занимания, този човек не е коректен в интерпретациите си, той е самомнителен (какво да се прави, стомасите придават тежест). Отново казвам, едно е да се одухотворят заниманията, друго е - те да се нарекат духовност. Редактирано Септември 28, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
torero Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 Ако един дух е наистина свободен, то той не се вълнува от въпроси за собствената си свобода. Той самият е свобода, където и да се намира. Много точно,Силвия,браво за това мнение(пост-ах тия чуждици)мога да те почерпя едно локумче на клечка хехе!!! Според мен(аз съм лаик ,в тия области и само чета ,ама като чета виждам някои да се напъват и аз се осмелих да напиша нещо ,ако може-не ме убивайте с камъни хехе) та значи за духът(ТВОЯТ) не му трябват "практики" от друг дух(ЧУЖД) защото ти доброволно се подчиняваш на другия и го приемаш за по висш-а това е грешка (според мен) Ако Твоят дух е свободен или познал свободата ,няма "практика" ,която може да му въздействува! Аз много се разпалвам когато някой започва да говори за така наречените "ЗАПАДНЯЦИ" и почва да прави сравнения (с ИЗТОЧНЯЦИТЕ)или от НЕзнание или за пропаганда! Сега вече нещата са прости -качваш се на самолета и след два часа си в Мадрид примерно,или в Барцелона и можеш съвсем спокойно да видиш "аджеба" как се оправят западняците(ако броим хиспанците за такива -разбира се )!!! И всъщност ти сам да прецениш ,а не да чакаш някой да ти разправя как е там! Затуй дет е казал Максим: Има хора от запада, които са обезпечени и не работят, а пътуват, опознават света, срещат се с хора, те са толкова свободни и животът им е толкова пъстър и свеж далеч от тягостта на проблемите и задълженията в скучната работа. Това важи и за хората от изтока(става въпрос за източна Европа -предполагам) Мога съвсем добронамерено да ти опиша ситуация на един мой колега,и как той е в хармония със своя дух: Той е испанец на 28-30 г.женен с две деца(да са му живи и здрави) апртамента му е на кредит,мебелите,колата,екскурзията до Куба(където ще се почувства бял човек),жена му не работи щото нямат майчинство,ако работи децата са на градина(таксата е мого кофти демек скъпа е)баща му и майка му не му носят буркани от село и не му пращат някой лев! Така ,че той е като "бултериер" на работата готов е да разкъса всеки осмелил се да му отнеме работата,и когато е застрашен ,няма никакви скрупули(не знам кво значи тази думичка ,ама я употребих)Това е за "Западняци" които са членове на някой профсъюз(синдикат му викат сега) Последно ,че мого дълго стана: Всички за които се грижат синдикатите са на тоя хал,кой повече кой по малко ,затуй трябва да уточниш за кои западняци и източняци става на въпрос или имаш в предвид,че ми стана интересно! Максим каза: Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже. Ако имаш някаква "дилема",един съвет -просто ги плати и ще ти се успокои духът ! айде чао и използвайте по малки камънчета,хехе Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 аз от две години вече правя това, което ми е интересно, превърна ми се в хоби и ми отнема доста време но много пари не са ме последвали има постъпления, но са смешни в сравнение с отделеното време и труд, който влагам все пак повече ми доставя удоволствие и затова още не съм се отказала......от хобито си Много се радвам на завръщането ти mvm! Поздравления за решението - две години са малко, обаче. Стабилните приходи не идват толкова бързо и лесно. Отделеното време и труд сега се акумулират и им е нужна критична маса, за да привлекат към себе си енергия под формата на средства, възможности... Когато се казва "парите ще ви последват" нали не го приемате буквално - ще ви плащат повече? Парите идват под натурална форма - поле за работа, която дава стабилни доходи, но и изисква стабилна работа. При мен тази критична маса започна да работи едва след 10 години всеотдайност. Всички колеги ме смятаха за "натегачка" и глупачка, когато работех на пълни обороти за жълти стотинки. Но за мен тогава заплатата беше щастието да общувам пълноценно с децата и да реализирам пълно каквото бе заложено в мен, че се уча и развивам като педагог и специалист по ранно чуждоезиково обучение,но най-важното удовлетворение и смисъл намирах в усещането, че съм полезна на хората около себе си... Вселената като че ли изчаква разумно дълго време, за да провери доколко стабилен е изборът ни да се занимаваме с любимата си работа, а не да печелим пари. При това да не се забравя, че от Нея скрити помисли няма - ако дори за миг човек си помисли или представи как един ден ще вади добри пари от това, което обича и за което е роден - стъпкал е нежния кълн. Иска се редовно чистене... Дай боже да стигнете до точката, в която парите са ви последвали... Е тогава става още по-трудно и опасно. Зарадва ли им се човек, постави ли ги като ориентир и приоритет, те му обръщат гръб отново... А е много лесно да се направи това, и много естествено. Съпругът ми се чуди и ми се смее, когато го моля да ми подреди и преброи парите от събраните такси - аз никога не ги пипам и не искам да ги виждам, нито да знам точната сума на приходите... За това си имам него и счетоводителката ми. Дори само мисълта за тях ми замърсява енергията и мислите - и го усещам физически... В момент, в който усетя, че се промъква някаква тънка сметка - веднага вземам уроци или ученици, които са явна "загуба" от финансова гл. т. или приемам ново "рекламно лице на школата" както обяснявам на смутените родители. Влагам цялата си любов и професионализъм в "нищо" и се усещам почистена... Резултатите не закъсняват.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 Духовност е когато всяко действие на човека се превърне в духовно занимание. Това, че вземаш пари за извършваната от тебе работа, не я прави по-малко духовна. Нима трябва да оставим тежестта по издържането ни на другите? Важното е парите да не са цел, а средство, което човек все пак трябва да си набави. Да делиш духовните занимания от недуховните означава, че в едни моменти си духовен, а в други не си - каква духовност е това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 Духовност е когато всяко действие на човека се превърне в духовно занимание. - Станимир Но, Станимире, това не означава ли, че например кръстоносните походи са духовно занимание, след като са водени със съзнанието за божията слава. Нали, не всяко действие е пригодно да се превръща в духовно занимание? Това, че вземаш пари за извършваната от тебе работа, не я прави по-малко духовна. Нима трябва да оставим тежестта по издържането ни на другите? - Станимир (Буда и Исус - брамини, жреци и свещеници - са направили и правят точно това). Добре, нека се издържаме сами, но наистина взимането на пари сочи, че заниманието, за което се взимат тия пари, не е духовно по своята същност. Да поддържаш физическото си съществувание не е духовна дейност; разбира се, то би могло да се върши с дух, но не бива да се проектира тоя дух, като сърцевина на физическото съществувание. Да делиш духовните занимания от недуховните означава, че в едни моменти си духовен, а в други не си - каква духовност е това? - Станимир Още с първия си пост в тая тема се сетих за това възражение и се постарах да му отговоря. Щом се налага, ще го направя пак. Възможно е с дух да се подхожда към недуховни занимания. Ако не беше така, то щеше да има нещо особено егоцентрично, ако считах, че щом аз съм духовен, то всичко, с което се занимавам тутакси се превръща в духовно занимание. Това би било едно надценяване на собствените ми въздействия. Според мен по-точният изказ е: ако успея да разгранича духовните от недуховните занимания (това е основната цел в йога, брахманизма и будизма), то ще знам, кое занимание се нуждае от моето активно духовно усилие, за да бъде облагородено, и кое занимание, поради своята присъщна духовност, ще бъде активно спрямо мен, за да ме изпълни със своя дух. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 Всичко е духовно, защото всичко е в духа. Въпросът е защо трябва да съществуват парите, те опорочават много неща, включително приятелства. Разбира се, че трябва да има обмен-даване и получаване. Но пари ли? И защо се е стигнало дотук да сме техни пленници? Аз се издържам сам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 (edited) Всичко е духовно, защото всичко е в духа. - Максим (Злото и то е духовно?) Духът е способен да проникне във всичко, да окрили всичко, но това е различно от една теза на пандуховността, която ни въвлича в един абстрактен идеализъм. Въпросът е защо трябва да съществуват парите, те опорочават много неща, включително приятелства. - Максим Парите в духа ли са? Или порочността, тя в духа ли е? Не, нали (все пак има разлика между Бога и Мамона). Парите опорочават привидните приятелства, а истинските приятелства осмислят употребата на парите (и изобщо на всичко). ---- И аз се издържам сам, но никак не бих се чувствал подтиснат, ако това не беше така. В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата. (моя силна увереност и опит е, че много, ама наистина много хора дълги години симулират работене и точно те са най-върлите поддържници на вездесъщия смисъл от работенето). Парите не са духовна материя и нямат духовно съдържание, но не са и зло. Просто те привличат злото у нас и всички наши недуховни нагласи. Редактирано Септември 28, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата. Много точно го каза! Първото, което те питат е обикновено как си, което на първо място включва подтекста какво работиш. Ако кажеш, че не работиш веднага се правят асоциации в ума, че си мързелив, неудачник и т.н. Никой не допуска че не работейки стандартна професия ти пак може да работиш (над себе си например или за опазване на природата), и пак да си полезен. Откъс от лекцията на Шри Шри Рави Шанкар "Кой съм аз" по темата: Когато някой ви пита: „Кой си ти?” – какво му отговаряте? Действително ли казвате кой сте или разказвате какво правите? Често като отговор давате професията си или степента на родство с някой друг човек. „Син съм на този и този” или „Лекар съм” или „Работя там и там, правя това и това”. Вие може да се занимавате с каквото и да е, но кой сте вие? Нима вие сте онова, което правите? Това ли е всичко? Днес може да сте портиер. Утре готвач. На следващия ден учител. Вие сте нечия майка или баща. Били сте дете. После сте студент. Когато се разболявате сте пациент. В живота влизате в различни роли. Но общата сума от всички роли не може да се равнява с вас. Вие сте нещо много по-голямо, отколкото всички роли, които изпълнявате в своя живот. Когато човек се отъждествява с изпълняваната роля, тогава всички страни на неговата личност са разединени. Той се намира в множество фрагменти. Изглежда така, сякаш отделните негови части живеят изолирано една от друга и той не осъзнава всичкия потенциал на своята цялост. Въпросът „Кой съм аз? Каква е моята природа?” е по същество начало на духовния път. Самият този въпрос е начало на човечността. Духовното пътешествие е търсене на източника. Откъде съм дошъл? Кой е източникът на моя живот? Всички основни религии по света се движат в същата посока, в посока на търсене на източника. Вашето име и т.н. това не сте вие, защото някой ви е дал име. Но то не е онова, което сте самите вие! Но кой сте вие? Този въпрос може да ви разбуди, дотогава сте спали. Какво искаме от своя живот? Това са най-важните въпроси. Въпроси, които трябва да възникват във всеки ум. Какво искам? Кой съм аз? Тези въпроси могат да ви доведат дълбоко в себе си, към центъра на своето Аз. Това е истинска духовност. Да бъдеш духовен означава да си истински щастлив – да се усмихваш от дълбочината на сърцето си. Има два вида успех: успех в живота и успех в обществото. Може да преуспяваш в обществото и при това да нямаш успех в живота. Успехът в живота, това е обръщането към източника, търсене на източника и пребиваване в тази радост и безусловна любов. Да успяваш в работата съвсем не означава, че имаш успешен живот. Има други по-ценни неща, в които си струва да успееш, за да знаеш, че не си живял напразно, а не да водиш този клет живот стискайки работата си, и трупайки пари. Това те прави толкова трескав, толкова хищен, толкова неспокоен, толкова малък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 Духът си е на мястото, но нещо някак се изгубва, нещо красиво умира когато ти платят за нещо което си направил. Идва сметката в същия този момент, вече няма спонтанност, има сметка, преценка на ума какво да даде и колко ще получи насреща. В този момент вече сме се отдалечили от духа. И нещо красиво си е отишло. Преди време когато асистирах на курсове по йога, трябваше да събирам парите от таксите. Е не мога да ги събера, свива ми се сърцето, нещо ми казва все едно и също "прави се курс и се продава като продукт", нещо красиво умира отново. Любовта изчезва на часа. Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже. Максим, хората плащат за отделеното от теб време не и за желаниято ти да им бъдеш полезен. Това което ти си придобил с много труд, време и постоянство, което всеки от нас нарича духовно израстване, за него ти "плаща" Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата. Много точно го каза! Първото, което те питат е обикновено как си, което на първо място включва подтекста какво работиш. Ако кажеш, че не работиш веднага се правят асоциации в ума, че си мързелив, неудачник и т.н. Никой не допуска че не работейки стандартна професия ти пак може да работиш (над себе си например или за опазване на природата), и пак да си полезен. ... Мъдри са думите на Шри Шри Рави Шанкар . "Въпросът „Кой съм аз? Каква е моята природа?” е по същество начало на духовния път. Самият този въпрос е начало на човечността. Духовното пътешествие е търсене на източника. Откъде съм дошъл? .....Какво искам? Кой съм аз? Тези въпроси могат да ви доведат дълбоко в себе си, към центъра на своето Аз. Това е истинска духовност. " Грижата за физическото оцеляване, издържане на себе си и евентуално на челядта е неизбежна за съжаление. Впускайки се в "духовното пътешествие" към своя център, обаче, сякаш просто приижда достатъчна материална обезпеченост за осъществяване на тази духовна цел. Обръщайки се и насочвайки се към сърцевината в себе си, намирайки пътя към нея- сякаш придобиваш една инерция, един силен заряд, който без особен проблем топи и разрешава грижите на физическо ниво.Човек се нуждае от работа/дейност, която не го спира или отклонява от правилната посока. И ориентир, че се движи в правилната посока е че е в хармония със себе си и се усмихвата от душа и сърце, от " центъра на своето Аз",към което е насочен. И за това е истински щастлив. Стига да не се отклони и "отплесва" към самоцелно трупане на пари, защото в този момент автоматично загубва истинската цел от полезрението си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 (edited) Поздравявам всички, имащи смелостта да следват интуицията в своята работа с Речта на Стив Джобс Редактирано Септември 28, 2008 от jul Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 28, 2008 Доклад Share Добавено Септември 28, 2008 Поздравявам всички, имащи смелостта да следват интуицията в своята работа с Речта на Стив Джобс Благодаря ти jul, страхотна реч! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.