Guest Емил от Льонеберя Добавено Декември 26, 2011 Доклад Share Добавено Декември 26, 2011 (edited) Предполагам, че никой от нас не отрича България в тази тема. Никой от нас няма нихилистично отношение. Естествено, само за себе си мога да гарантирам, а за останалите мога само смело да предполагам. Патриотизмът е чувство, с което не се раждаме. То не е като любовта, не е като стремежът към истината, като стремежът за знание - малчуганът изследва с ръчички, пипа, лапа, гледа, изучава... и патриотизмът му е напълно непознат. Не подозира, че съществуват държави, че хората се делят на бели и черни, на такива и онакива и прочие. Светът е пъстър и шарен. Постепенно внушават на малчугана чувство към принадлежност към град, регион, родина. Ето, аз съм от Ямбол, гордея се с Тракия и съм българин. Обаче ако отида да живея в Одрин за известно време ще ми се случат следните случки: Първа случка - ще преживея отрицателното мнение на някои турци към мен само защото съм с български паспорт. По презумция те ще знаят неща за мен, ще имат нагласи за определени неща, които аз може и изобщо да не правя. Вторият проблем ще бъде, че ще мисля, че българите, понеже сме от една нация, се разбираме и е хубаво да се подкрепяме. Ама сме различни. И тук идва едно озарение, че всъщност има турци, с които аз се разбирам много по-добре, отколкото с българите из Одрин... защото братята са братя по оръжие и по съдба, а не братя по националност. Фактът, че принадлежиш към дадена езикова група и си се родил в дадена страна не те прави по-близък към всички хора от тази страна. Близък можеш да си със сходните на теб хора, или както бихме казали в този форум - със сродните души. Било румънски, гръцки, албански или афганистански. Сродни. Попадал съм в интересни ситуации през краткия си земен път. Сещам се как ходих веднъж с една група българи на един младежки междукултурен обмен в Испания. И какво им стана на моите сънародници, ама като се наложи да представим България, решиха да информират всички колко сме велики и важни за света. Присъстваха младежи от половин Европа и САЩ, всички нации си правеха презентацийки на база на култура, изкуство, география и подобни - приятни и неконфликтни. И тия моите сладури започнаха, че българин бил направил компютъра, при което американците си захапаха носовете от изненада. Казаха, че без българската бактерия нямало кисело мляко и французите попитаха - ама ние яли ли сме от това кисело мляко, щом бактерията живее само в българия? - Не сме яли? Е, че като не сме яли кисело мляко, дето не сме го виждали, какво му е важното? Продължиха, че фолклорът бил много важен... и ... всички заедно ни попитаха - Нима вашият фолклор е най-фолклорният фолклор от всички фолклори на земята!? И после стана една... изложихме се много. Много. Добре, че нямаше французи от Бордо, да им обясним за виното... Знаете защо разтворът, с който се пръскат лозята, се казва "бордолезов", нали? Неслучайно. Хубаво е да знаем, че има българи, които са дали нещо на света, но това е съвсем нормален и естествен процес. Навремето имах съсед, един бледен младеж, който само с някакви дъски за шах ходеше насам-натам, после стана световен шампион ... Бях съсед на един дядо, открил ваксината срещу листериозата /доста кофти заболяване/... ... Ако случайно сте се изгубили в четене, идеята е, че хората се събират на основа на сродство. ... Чудя се, ако в България се изсипе 1 милион души чужденци от различни народи - как бихте погледнали на тези чужденци? И се замислете как ли бихте се почувствали, попадайки в някоя от държавите на тези чужденци, при неодобрение от тяхна страна? Защото хора, които се радват повече на националното, отколкото на общочовешкото, няма начин да не проявяват неприязън към чуждото. Има неща, които са личен избор. Редактирано Декември 26, 2011 от Емил от Льонеберя jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 26, 2011 Доклад Share Добавено Декември 26, 2011 няма да му се гледат спортни състезания, защото ще му е все тая кой ще победи. Това че не ти пука кой ще победи, не означава, че няма да те интересува играта. Не е така. Замисли се. Или по-скоро запитай се - за какво гледаш което и да е спортно състезание? jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 26, 2011 Доклад Share Добавено Декември 26, 2011 (edited) Диана :Не е така. Замисли се. Или по-скоро запитай се - за какво гледаш което и да е спортно състезание? Може да гледаш някой мач заради играта, без да си фен на даден отбор. Правил съм го, други хора също го правят. ЕОЛ :Чудя се, ако в България се изсипе 1 милион души чужденци от различни народи - как бихте погледнали на тези чужденци? Определено няма да е приятно ако са крадци, убийци, изнасилвачи, готованковци. Пък и не ми се ще в собствената ми страна да чувам навсякъде непозната реч ( другото което). И ако станат проблем, ще се налага да бъдат изгонени.Поне тези, които създават проблеми. Фактът, че принадлежиш към дадена езикова група и си се родил в дадена страна не те прави по-близък към всички хора от тази страна. Много ясно. Защото хора, които се радват повече на националното, отколкото на общочовешкото, няма начин да не проявяват неприязън към чуждото. Ники_ би ти казал, че ако човек обича човечеството, би могъл да намрази извънземните, така както ако обича нацията си би могъл да намрази другите нации. Редактирано Декември 26, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 26, 2011 Доклад Share Добавено Декември 26, 2011 (edited) Предполагам, че никой от нас не отрича България в тази тема. Никой от нас няма нихилистично отношение. Естествено, само за себе си мога да гарантирам, а за останалите мога само смело да предполагам. Ами надявам се да е така... Хубаво е да знаем, че има българи, които са дали нещо на света, но това е съвсем нормален и естествен процес. Навремето имах съсед, един бледен младеж, който само с някакви дъски за шах ходеше насам-натам, после стана световен шампион ... Бях съсед на един дядо, открил ваксината срещу листериозата /доста кофти заболяване/... Ако случайно сте се изгубили в четене, идеята е, че хората се събират на основа на сродство. ... Чудя се, ако в България се изсипе 1 милион души чужденци от различни народи - как бихте погледнали на тези чужденци? И се замислете как ли бихте се почувствали, попадайки в някоя от държавите на тези чужденци, при неодобрение от тяхна страна? Защото хора, които се радват повече на националното, отколкото на общочовешкото, няма начин да не проявяват неприязън към чуждото. Има неща, които са личен избор. С подчертаното не бих се съгласила. Аз се чувствам много добре и с французи, и с руснаци, немци, гърци, турци,...изобщо - харесват ми всички. Навсякъде има интересни и добри хора с които може да се намери общ език. Но българското ми харесва най вече! Тук нещата не опират до сравняване с общочовешкото. Ако не оценявам Родината си, не бих оценила и другите страни като нечии Родини... Ако един човек не обича себе си, то той не би могъл да обича и другите. Ако не обичаш майка си, би ли обичал чуждите майки ... Редактирано Декември 26, 2011 от Ани Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Декември 26, 2011 Доклад Share Добавено Декември 26, 2011 Ще опиша по-подробно случката с мен в Испания, за да добиете по-ясна представа... Хората представяха обективно собствените си страни - Италианците разказаха за пицата, за топлия юг, за модата, за изкуството, Поляците ни разказаха за кухнята си, за историята, за Краков, за някои обичаи, Латвийците ни показаха алкохола и мезетата, Испанците ни баламосваха с техните постижения, всеки - според възможностите и желанията. Беше доста приятно и слънчево споделяне. В моята група имаше две девойки, които решиха, че явно съм неподготвен да се изказвам и хванаха микрофона... Започнаха с българската роза, която се използвала за направата на всички хубави парфюми и как без маслото от роза няма как да се получи този прекрасен пъстър аромат... звучи безумно да кажеш, че се гордееш с една от съставките в парфюмите, а не със самото измисляне на парфюмите... затова и реакциите бяха - ама без розата не може и вие сте много велики заради това!? И тя продължи с киселото мляко, че имало вътре една българска бактерия, която живеела само в България, която правела ферментацията... което, няма как да е вярно, понеже за получаването на киселото мляко се използват щамове на няколко бактерии, една от които е българската бактерия, която на всичкото отгоре не е и задължителна... и реакциите бяха - ама как ядем кисело мляко, като само при вас живее тази бактерия? - и те им казаха - ами не ядете кисело мляко, сами ние имаме кисело мляко! Гледат, мигат. И за капак - Българинът Джон Атанасов открил компютъра. Не можехме да им кажем подробности, щото просто знаехме само името. Не пропуснахме да споменем и азбуката на двамата братя Кирил и Методи, които дават писменост на цялото славянство, отново българи. Тук също не ни повярваха, щото казаха, че били гърци... и реално - гърци са били. Византия плаща. Повечето българи използват 1000 думи в речника си и фактът, че българският им е роден език не означава, че ще успеят да преведат библията на български по-добре от някой професор лингвист българолог, нали така? ... Важно е човек да има реална преценка за себе си. ... Важно е и как представя нещата. Не може на междукултурен форум да се изтъпанчеш и да заявиш, че фолклорът ти е уникален и неповторим, съдържащ много интересни неща, които никой друг няма и да започнеш да се перчиш с неравноделните тактове и да се опитваш да продаваш краставици на краставичарите... ми че то нали затова е фолклор, щото е уникално за всеки един регион, народ? jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 26, 2011 Доклад Share Добавено Декември 26, 2011 (edited) и реално - гърци са били. И кое му е реалното ? Това, че си нечий поданик, не означава, че си от еди какъв си етнос. че ще успеят да преведат библията на български по-добре от някой професор лингвист българолог, нали така? И братята сигурно са учили славянска филология, а ? ................................................................................................................................. Станимир : Ако навсякъде се говори, че българите са честен и трудолюбив народ, Няма как всички да са честни и трудолюбиви. Навсякъде има всякакви хора. Не че ми пука особено де ( в смисъл, че искам за всеки отделен познат човек, да мога да имам адекватна преценка, а не да се водя от някакви обобщения за етноса му) , но е факт, че при дадени групи хора определени качества са по - развити или неразвити, гледано като цяло (а не по отделни индивиди). Редактирано Декември 26, 2011 от Христо Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Декември 26, 2011 Доклад Share Добавено Декември 26, 2011 Какво ни пречи и заслепява да видим добрите постижения на хора от цял свят, независимо от религия, раса, национална принадлежност? Нима е нужно да се заслепяваме, че с НЕЩО превъзхождаме останалите народи, всъщност кому е нужно да се тупа самодоволно, че с нещо е по-добър? Ако сме уверени, не бихме имали необходимостта да се самодоказваме толкова.. Можем да видим както добрите, така и негативните страни. Те са навсякъде и няма нация, която да превъзхожда друга - има народи, хората на които са станали през вековете по-толерантни и приемащи. Патриотизмът ни заключва към толерантността. Все пак - темата е за българския манталитет. Връщам се към нея. На мен също като Е.от Льонеберя ми направи впечатление стремежът да се самоизтъкваме и перчим, при срещи с чужденци - когато хората срещу нас, никой от тях не се опитва да наложи своя народ като по-велик, по-напреднал, по-одухотворен. Не смятам, че България стои по-долу - когато разказвам за нея, споделям информация, която често е непозната на хората (повечето от тях са отворени да научат нещо за страната ни!) - за древната култура по нашите земи, малко хора знаят за най-страто злато в света - Варненския некропол, за прекрасните тракийски светилища, за невероятната ни природа, за Учението и т.н. Да, аз виждам това и го споделям. Не клепам тенденциозно никой. НО (!!!) това не ми пречи да си затварям очите, да ги замазвам с напудрени илюзии и нелицеприятни факти. Ще ви разкажа една забавна случка Преди няколко години в академията ни гостуваха деканите от Университета в Гранада, един от най-страите и реномирани университети в Испания. Моя колежка и аз бяхме взети ей така на бегом за преводачки...разведоха ги из мръсните ателиета и нашият декан не пропусна да изтъкне как, изпълнен с типична гордост, че сградата датира от 1896. Университетът в Гранада е от 15 век и е християнският продължител на престижната мавърска школа...Последва едно нехайно отношение към хората - настаниха ги в едни мръсни стаи, с мишки (!) трябвало и да си платят дори за престоя...ТЕ БЯХА В ПОТРЕС!!!!! В същото време един от тях ми подари книга, на една от илюстрациите ми посочи прелестна старинна къща и ми каза, че гостите ги посрещат там - с изглед срещу двореца. Малко след това, като като за капак наши скинари пребиха студенти еразмус на една спирка наблизо. Понеже приемаме чужденците... Значи - мога и ценя прекрасните страни в България, имам толкова любими същества в тази страна, обожавам природата й, но патриотизмът, който е на крачка от национализма, не е път на Любовта. Води ни към улица без изход. За мен по-ценно е да намираме общото и красивото във всички народи, раси, религии, това и правя. Аз зная колко прекрасно съм се чувствала във всички страни, които съм посещавала досега - и никой от тези "чужденци" не ме е накарал по никакъв начин да се чувствам "по-нисша", никой не ми е изтъквал с какво превъзхожда неговата страна останалите.... Чувствала съм се у дома. "Моят дом са сърцата на всички добри хора", казва мой близък човек. Подписвам се под тези думи... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 26, 2011 Доклад Share Добавено Декември 26, 2011 (edited) Какво ни пречи и заслепява да видим добрите постижения на хора от цял свят, независимо от религия, раса, национална принадлежност? Аз досега в тази тема не видях на някой нещо да му пречи да види чуждото. И като става дума за космополитизъм. Запазил съм си едно ядосало ме изказване на духовен човек, космополит : Идоли убийци ли имаш? И Левски! Ти знаеш ли му съдбата? Духовното му ниво? Той убивал ли е? Ти прекланяш ли се пред убийци. Много грешно са те възпитали. Създали са ти идоли, които... даже няма да ги коментрирам. Българите са повечето предатели. Подлизурковци и подмазвачи. Другите от тях, които не са това, са насилници и убийци. И едните и другите действат егоугодно. Ти на кои се кланяш? _____________________________________________________________________________ П.п. : Друг човек от Портала беше писал, че е по - добре да няма бракове между бели и черни хора (било свързано с разликите в еволюцията на двете раси). Попитах го, това не е ли расизъм ? Той ми каза, че не е. Поисках да обясни защо не е, но не го стори. Друго : мога да се гневя или да се радвам на някого, без значение от етноса му. Това дали си българин или китаец, не ми пречи да изпитам желание да ти наритам задника. Или пък да ти кажа нещо добро. А относно това защо споделям или наблягам на дадена информация (като не пропускам да спомена и по - неприятна, за да има обективност), одеве съм си обяснил мотивите. Е, и аз като много хора съм пристрастен към родното - макар и по - малко. Но това, че си имаш лични предпочитания, не означава, че не можеш да постъпваш справедливо към хората - без значение на раса, пол, етнос, класа, религия, външен вид. Учителят е съветвал да сме справедливи към всички. Именно защото съм се стремял да представям различни гледни точки по дадени въпроси и съм се опитвал да съм обективен доколкото мога, различни хора са ми слагали неверни етикети или са се чудели какъв съм точно по убеждения. Редактирано Декември 26, 2011 от Христо Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 27, 2011 Доклад Share Добавено Декември 27, 2011 (edited) Какво ни пречи и заслепява да видим добрите постижения на хора от цял свят, независимо от религия, раса, национална принадлежност? Аз досега в тази тема не видях на някой нещо да му пречи да види чуждото. И аз не видях. Точно обратното - виждам в постовете на болшинството писали тук срам от българското и България. Спомени за това как сме се изложили някъде пред чужденците. Темата е за българския манталитет.. Ами май точно това ни е манталитета. Да се прекланяме пред чуждото, да се срамуваме от себе си, от това че сме българи. Все едно да се срамуваш от бедните си роднини. Христо може да е емоционален. Много пъти сме се "карали" за разни неща във форума. Но искрено обича страната си и това ми харесва. Колкото до "излагацията" с розовото масло, Джон Атанасов и др. - аз не смятам че е така. Никой не е заслепен спрямо постиженията на другите народи, но защо не можем да видим хубавото в своя? Днес си българин. Утре те блъсне кола и те върнат като французин. И каква стана тя? Защо трябва да си допромиваме мозъците сами на себе си? Нима има глупави нации? Защото аз само съм срещал глупави хора... А глупави нации съществуват, ли, че други нации на техния фон да изпъкват, като да са умни? Прав си - няма глупави нации. Има глупави хора във всяка нация. А след като днес си българин, значи имаш задачи някакви да изпълняваш точно като българин. Без значение къде човек живее... Редактирано Декември 27, 2011 от Ани Пламъче и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 27, 2011 Доклад Share Добавено Декември 27, 2011 (edited) Или пък едни други български космополити : през 40-те години предават българския интерес, като подкрепят твърдението, че българите във Вардарска Македония са македонци, а не българи. Твърдение в угода на СССР и Югославия. Дори има българи от Пиринска Македония, които са върнати обратно във Вардарска (от където са избягали). А мой колега има дядо и баба, в паспортите на които пише, че са македонци по произход (а те са били българско граждани). Насила са били карани хората да се пишат и наричат македонци. Не всички български комунисти са били съгласни с това предателство, но тези във високите етажи на властта ( като Георги Димитров, чиято жена е била сръбкиня) е бил съгласен с тази измяна. Не е редно да стъпчеш своето, за да угодиш на другите. Станимир :Ако навсякъде се говори, че българите са честен и трудолюбив народ, Такова обобщение е твърде вероятно да е поне малко грешно. Понеже навсякъде има всякакви хора. Да приемем, че на българите им се носи слава на честни. Масата българи може да са по - честни от масата цигани. Това обаче не означава, че всички българи са по - честни от всички цигани. Нито пък означава, че българите са честни в абсолютно всички случаи, а пък циганите лъжат абсолютно винаги. Но при българите честността може да се проявява по - често, отколкото при циганите. Така че обобщенията поне малко са неточни. Но истината в тях може да е повече. Сред всякакви народи се срещат всякакви, но това не означава, че едно нещо се проявява повече при едни, отколкото при други. Което не е повод за едни да се отнасят лошо към други, но може да е повод да имат по - голяма увереност в собствените си сили. Редактирано Декември 27, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Декември 27, 2011 Доклад Share Добавено Декември 27, 2011 Чувство на вина и чувство на дълг. Това виждам аз. В тази тема българският манталитет си личи много добре - бих могъл да кажа, че българите обикновено се излагат доста пред други нации, защото не са се научили да общуват нормално и в голяма степен са неадекватни. И аз съм в кюпа с неадекватните хора. Всички си мечтаем за добър шеф, който да ти говори нормално, да общува с теб, да ти споделя за хобито си, да си бърборите събота сутрин на по кафенце някъде... ей такива мечти... ама колко от нас са имали такъв шеф и имат опит с такива? Защото срещата след време с такъв човек... може да ни вкара в много интересни ситуации да не можем да общуваме нормално с него, понеже... не знаем как. Хубаво е, че се гордеем с маслодайните рози от Казанлък. Но нямаме ли нещо по-значимо, което да сме дали на човечеството, че да се хващаме в растение, което по една прекрасна случайност расте в рамките на днешна България? Навсякъде по света има ендемити и всеки народ е уникален с географските си растения. Ние не правим изключение. Ако мен ме питат за значимост на нацията, бих посочил стойностните българи, които са допринесли за развитието на българската книжовност, техника, бих споменал различни откриватели - но само доколкото слушащите могат да сдъвчат информацията. Не бих могъл да им кажа за откритието на един прекрасен учен кристало-химик, който преди години откри начин за преработване на отпадъците по нелинеен начин /като в природата/ - и почти 100% извличане на полезните вещества от тях за повторно използване в индустрията - никой не знае за това, освен няколко човека в патентното ведомство и няколко французина, които го бяха поканили за директор на техен институт по материалознание. Не бих могъл да спомена и за паладиевия реактиватор. Има неща, които не мога да спомена. Но пък има други, които мога. ... Като начало - може да се спомене за древната култура по нашите земи - с невероятните златни съкровища. Тук бих могъл да спомена едно мое лично наблюдение. Във Виена има един музей точно на центъра - срещу природонаучния музей - Кунстхисторишес Музеум - в него на централно място има сложено едно невероятно златно съкровище, което... още като го видях, загрях, че е българско. Да, Луно, ти земьо българска! Прилича много на съкровището на хан Кубрат, изложено в Ермитажа, с копие в Бояна. Дотук добре. С лупа направих анализ на декорациите по различните съдове - точно бях прочел една книжка за тангрическата символика при прабългарите... ми то просто пращи от такива символи - включително и един чичо на кон с невероятни мустаки като бая Ганя, и специална оплетка на опашката на коня - като по книжката - защото, знаете, оплетката на опашката на коня е давала информация за чина на воина. Останалите символи няма да ги коментирам. И естествено - това с оплетката при коня си е типично тангрическа символика. Няма грешка, няма лъжа, няма измама. Съкровището е намерено в Надь Сент Миклош, едновремешна Австро-Унгария, днешна Румъния, по времето на съкровището - България. Замислете се - румънците нямат такива невероятни златни съкровища, които да са датирани 7-8 век /можете да се запознаете с начините на датиране и тяхната точност/. В листчето с описание не е написано нищо - просто съкровище. И си викам - ей, гледай как мълчат като ... Защото не може да не напишат поне един ред за културата, която е оставила това съкровище!!! Но е факт, че ако в центъра на Виена има златно съкровище от България, положено на пиедестал, то... как Франц Йозеф би обяснил за отношението си към нашата нация? ... Дотук добре. ... За златните съкровища и културата на древните народи мога да говоря. ... Съвременна България - 1. нашата музика, фолклор - но без желанието да убедя останалите, че нашият фолклор е най-фолклор 2. нашата кухня - която обикновено представям като синтез между средиземноморска и ориенталска кухня по принцип хората се интересуват от кухнята на народите - защото това е нещо, което могат да приложат в собствения си живот. Лондонското евангелие не им влиза в работа, но не пропускам да го спомена, че е изложено до Розетския камък /или на словашки Розетска доска, хихи/ в Британския Музей. 3. показваме нашата природа - и ... слагаме У. в кюпа с българското културно наследство. Свирил съм на доста хора различни мелодии от У. 4. споменавам нещо за езика - понеже е ценно да се каже какъв точно език приказваме и защо се мъчим с адаптираната за славяни версия на гръцката азбука - лично аз предпочитам глаголицата, но никой не ме пита. 5. споменавам нещо за комунизма, защото на чужденците фантазията им е богата и работи разнопосочно... затова е хубаво да им се кажат две-тру думички, да им огранича богатата фантазия до реалността. 6. споменавам две-три думи за прехода. 7. споменавам няколко български личности, които са допринесли за България. Дори споменавам Австрийският нобелов лауреат по литература Елиас Канети, роден в Русе. За съжаление неговият роден дом се руши и няма как да покажа снимки. ... Достатъчно, нали? jul и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 27, 2011 Доклад Share Добавено Декември 27, 2011 (edited) Замислете се - румънците нямат такива невероятни златни съкровища, които да са датирани 7-8 век /можете да се запознаете с начините на датиране и тяхната точност/. В листчето с описание не е написано нищо - просто съкровище. Може да се гордеем, че Румъния ни е дъщерна държава. До 17-ти век, българският език е бил официален език в институциите и. До 19-ти век са ползвали азбуката, която сме им дали на времето. Векове наред земите на Румъния са били български. Преди време четох, че в Румъния учат, че по времето на Калоян е имало Влахо - българска империя. Мислех си, че нямат основания за подобно твърдение и че лъжат. Обаче в последствие научих, че в отговора си на папко писмо от 1202г., цар Калоян се е титулувал "император на българи и власи". Сигурно и в други случаи се е наричал така. Но пък държавата се е казвала България, а не Влахо-България. И все пак, румънците имат основание за подобно теза. А и мартениците са ни взели. Трябва да признаят, че са български, а не да ги представят за свои. Румънската кирилска азбука или румънската кирилица се е използвала за записване на румънския език до 1865 г. Тя не съвпада с молдовската кирилица, използвана в Молдавската ССР през 1940-1989 г. До обединението на Влашко и Молдова в средата на 19 век в Румъния се пише на кирилица, а богослужението се извършва на църковнославянски език. http://bg.wikipedia....%B8%D1%86%D0%B0 Редактирано Декември 27, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 27, 2011 Доклад Share Добавено Декември 27, 2011 Като начало - може да се спомене за древната култура по нашите земи - с невероятните златни съкровища. Тук бих могъл да спомена едно мое лично наблюдение. Във Виена има един музей точно на центъра - срещу природонаучния музей - Кунстхисторишес Музеум - в него на централно място има сложено едно невероятно златно съкровище, което... още като го видях, загрях, че е българско. Да, Луно, ти земьо българска! Прилича много на съкровището на хан Кубрат, изложено в Ермитажа, с копие в Бояна. Дотук добре. С лупа направих анализ на декорациите по различните съдове - точно бях прочел една книжка за тангрическата символика при прабългарите... ми то просто пращи от такива символи - включително и един чичо на кон с невероятни мустаки като бая Ганя, и специална оплетка на опашката на коня - като по книжката - защото, знаете, оплетката на опашката на коня е давала информация за чина на воина. Останалите символи няма да ги коментирам. И естествено - това с оплетката при коня си е типично тангрическа символика. Няма грешка, няма лъжа, няма измама. Съкровището е намерено в Надь Сент Миклош, едновремешна Австро-Унгария, днешна Румъния, по времето на съкровището - България. Замислете се - румънците нямат такива невероятни златни съкровища, които да са датирани 7-8 век /можете да се запознаете с начините на датиране и тяхната точност/. В листчето с описание не е написано нищо - просто съкровище. И си викам - ей, гледай как мълчат като ... Защото не може да не напишат поне един ред за културата, която е оставила това съкровище!!! Но е факт, че ако в центъра на Виена има златно съкровище от България, положено на пиедестал, то... как Франц Йозеф би обяснил за отношението си към нашата нация? ... Дотук добре. ... За златните съкровища и културата на древните народи мога да говоря. ... Съвременна България - 1. нашата музика, фолклор - но без желанието да убедя останалите, че нашият фолклор е най-фолклор 2. нашата кухня - която обикновено представям като синтез между средиземноморска и ориенталска кухня по принцип хората се интересуват от кухнята на народите - защото това е нещо, което могат да приложат в собствения си живот. Лондонското евангелие не им влиза в работа, но не пропускам да го спомена, че е изложено до Розетския камък /или на словашки Розетска доска, хихи/ в Британския Музей. 3. показваме нашата природа - и ... слагаме У. в кюпа с българското културно наследство. Свирил съм на доста хора различни мелодии от У. 4. споменавам нещо за езика - понеже е ценно да се каже какъв точно език приказваме и защо се мъчим с адаптираната за славяни версия на гръцката азбука - лично аз предпочитам глаголицата, но никой не ме пита. 5. споменавам нещо за комунизма, защото на чужденците фантазията им е богата и работи разнопосочно... затова е хубаво да им се кажат две-тру думички, да им огранича богатата фантазия до реалността. 6. споменавам две-три думи за прехода. 7. споменавам няколко български личности, които са допринесли за България. Дори споменавам Австрийският нобелов лауреат по литература Елиас Канети, роден в Русе. За съжаление неговият роден дом се руши и няма как да покажа снимки. ... Достатъчно, нали? Напълно достатъчно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 28, 2011 Доклад Share Добавено Декември 28, 2011 (edited) Хораааа, хубаво е да имаме здрави корени, но май ни липсват силни криле, та да полетим... Да обичаме род и родина, но да следваме мечтите си, да искаме добро за всички... То е ясно, че идеали има, но дали са вътре в нас и по-важно е дали имаме желание, смелост да ги осъществим?... Щото думички много, но дали има действия?.... Та величието иде от вътре, от мъничките добринки, от липсата на завист... А не само в имането ва блага, не че те не са важни.... Те са следствие от другото, от идеалите и следването им. Може и да греша де... Редактирано Декември 28, 2011 от Слънчева Латина и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 28, 2011 Доклад Share Добавено Декември 28, 2011 (edited) Диана :Не е така. Замисли се. Или по-скоро запитай се - за какво гледаш което и да е спортно състезание? Може да гледаш някой мач заради играта, без да си фен на даден отбор. Правил съм го, други хора също го правят. ... Ok, не си фен на никой отбор. Но защо гледаш мача? На какво се възхищаваш? На това, как единият от съзтезателите/отборите е по-ловък, по-издръжлив, по-силен и т.н. и поставя другия в затруднителна ситуация и в крайна сметка го побеждава. Всяка такава дейност от състезателен тип всъщност подхранва (може да изглежда съвсем косвено, но не е) - разделението (ние и противниковия/вите състезател/и, отбор/и), конкуренцията (въпросът е респ. целта е кой ще победи), надделяването, подчиняването, а състезанието само по себе си е борба/война, а не мир, подпомагане, обединяване и т.н. А относно българския манталитет - да, имаме склонноста да се хвалим и то за нереални неща, но това пак е поради ниското самочувствие и самоподценяването ни. Сещам се за филма "Кит", сещам се за фразата - Да не се изложим пред чужденците. Не знам има ли я при другите народи. Редактирано Декември 28, 2011 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 28, 2011 Доклад Share Добавено Декември 28, 2011 (edited) На това, как единият от съзтезателите/отборите е по-ловък, по-издръжлив, по- ... И какво - да не гледам или играя (на живо или на компютъра) футбол ? Чорапи ли да плета ? Ами не ща, предпочитам футбола. То и при шаха е същото. И при "Не се сърди човече" дори. Дай хората да не играят едни или други игри - ами те игрите са все състезателни (поне масата от тях). Един печели, друг губи. Понякога печелиш, друг път губиш. Такъв е животът (поне от външната му страна). На какво се възхищаваш? Освен от теб изброените неща, също така на изненадите, напрежението, красивите отигравания, хъса, радостта на футболистите и публиката. П.п.: За споровете в интернет може да се каже същото (били те и на духовни теми). Например, за научните спорове в реалния живот - също (особено ако учените вложат желание да докажат своето). Редактирано Декември 28, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 Имам въпрос към Станимир : преди е твърдял, че какъвто народът - такива и политиците. И други са казвали същото. Напоследък обаче беше писал, че външни сили може и да не позволят една страна да има висок жизнен стандарт, че политическата класа може да не позволи в управлението да попаднат честни и почтени люде. Това значи ли, че той си е променил мнението и вече не подкрепя позицията, че политиците са пълно огледало на народа си ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
query Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 "Ok, не си фен на никой отбор. Но защо гледаш мача? На какво се възхищаваш? На това, как единият от съзтезателите/отборите е по-ловък, по-издръжлив, по-силен и т.н. и поставя другия в затруднителна ситуация и в крайна сметка го побеждава. Всяка такава дейност от състезателен тип всъщност подхранва (може да изглежда съвсем косвено, но не е) - разделението (ние и противниковия/вите състезател/и, отбор/и), конкуренцията (въпросът е респ. целта е кой ще победи), надделяването, подчиняването, а състезанието само по себе си е борба/война, а не мир, подпомагане, обединяване и т.н." Преди време, когато бях "зелена" ако някой ми кажеше, че професионалния спорт нищо добро няма да направи/създаде/даде на света, щях да споря горещо. Като си спомня колко много ме интересуваха успехите на Щефи Граф, Златните момичета.... Там където имаше българско участие- бях за българите и омоловажавах успехите на чуждестранните участници.. После постепенно спортът спря да ме вълнува.. А миналата година осъзнах, че най-безсмисленото нещо, но пък събиращо много финансови ресурси в световен мащаб- това е професионалния спорт. Какво безумие и тъпота цари.. вместо да се събират пари за мед.техника в болниците, тези пари се дават от обществото/обществата за спортни прояви като .. олимпияда.. световно/европейско безумие.. Прав беше един мой познат, като казваше, че всеки богат човек е направен такъв от бедните хора.. Относно играта, като игра, спортът- като начин да раздвижиш, настроение, усещаннията.. - това е истината. Даже и за начин да тренираш способността си да губш с усмивка...Другото е пътека за забогатяване и разделение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 Така и аз мисля, като Jul , че трябва да откриваме позитивите във всички нации, а не погледът ни да стига само до нашата ограда.И наистина безмислено е това постоянно самоизтъкване, дошли са хора от някъде си, няма смисъл да ги затрупваме с информация колко велики сме, просто да ги приемем като гости. В крайна сметка никой не е дошъл да ни съди или да ни връчва титла най- велик народ или най- долна нация. Всеки е дошъл поради някаква добра причина, не е дошъл с лоши мисли. Просто трябва да бъдем готоприемни и ненатрапчиво да разкажем каквото можем за себе си, за историята си.И то само, ако е желана тази информация. Писах в една друга тема за преживяванията ми с една автралийка и един англичанин на Шипка. Те живо се интересуваха от историята ни, приеха я присърце.Дори австралийката нарича България своя втора родина вече живее 6,7 години в Миладиновци и работи и се радва на красотите на България. Просто трябва да бъдем отворени към света и светът ще бъде отворен към нас. Това е което мисля. Друг опит , който имах със студенти точно по програмата Еразъм в академията, една ирландка и една полякиня. Толкова отворени хора, толкова добронамерени.Всеки си има своите предразсъдъци, но това не ни попречи да прекараме страхотно определено време и да подържаме връзка дори и сега. Просто това, което си мисля е,че крайно време е България да се отвори към света без очаквания, просто добронамерено, пък да видим какво ще срещне по пътя си. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 Не знам защо се обобщава само за българи. Във всички народи има простаци, има лоши хора, има дефектни характери и направо откачалници. Едни хора продължават да учат и да се развиват, други се спускат по течението и деградират. Познавам хора, които как да го кажа най-кратко и ясно - колкото и да пребивават в мръсна среда, все така неизменно си остават чисти. Наистина познавам такива хора. Значи за едни хора щом е за деградация - винаги може да деградират, да се държат кофти, мерзавски, а за други хора - не, не може, остават си чисти. Въобще това е странна работа податливостта на характера, той е индивидуален, не национален. Дали хората могат да си сменят дефектният манталитет? По мои наблюдения на повечето им се струва, че само си играят кофтито роля, и така до следващата ситуация, до тегленето на следващия тираж, където ще изтеглят по-добра карта, по-добрият късмет. Че всъщност те си носят маската на мерзостта, но душата си те не са такива, според тях са чисти в душата си, защото средата ги подлага да играят кофти роля, а всъщност стремежът е важен. Стремежът обаче се оказва само за успокоение, че го има, че все още сме интелигентни, въпреки че се държим лошо и правим зло. Докато накрая не се слеем с ролята, която играем, докато маската, която сме си сложили не залепне на лицето ни и не станем едно с образа, който имитираме. "Ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим." Кърт Вонегът Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 (edited) Аз вярвам, че трябва да бъдем позитивни и добронамерени и към себе си и към света, това е. Всякакви други обобщения и персонализации са излишни . Това важи за всеки един народ и нация. Редактирано Февруари 20, 2012 от Inatari Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 Имам въпрос към Станимир : преди е твърдял, че какъвто народът - такива и политиците. И други са казвали същото. Напоследък обаче беше писал, че външни сили може и да не позволят една страна да има висок жизнен стандарт, че политическата класа може да не позволи в управлението да попаднат честни и почтени люде. Това значи ли, че той си е променил мнението и вече не подкрепя позицията, че политиците са пълно огледало на народа си ? Не, в случая не съм си променил мнението. Предаваш думите ми не съвсем точно, но това няма голямо значение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 21, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2012 Ами уточни. Не се заяждам, интересно ми е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 21, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2012 "Ok, не си фен на никой отбор. Но защо гледаш мача? На какво се възхищаваш? На това, как единият от съзтезателите/отборите е по-ловък, по-издръжлив, по-силен и т.н. и поставя другия в затруднителна ситуация и в крайна сметка го побеждава. Всяка такава дейност от състезателен тип всъщност подхранва (може да изглежда съвсем косвено, но не е) - разделението (ние и противниковия/вите състезател/и, отбор/и), конкуренцията (въпросът е респ. целта е кой ще победи), надделяването, подчиняването, а състезанието само по себе си е борба/война, а не мир, подпомагане, обединяване и т.н." Преди време, когато бях "зелена" ако някой ми кажеше, че професионалния спорт нищо добро няма да направи/създаде/даде на света, щях да споря горещо. Като си спомня колко много ме интересуваха успехите на Щефи Граф, Златните момичета.... Там където имаше българско участие- бях за българите и омоловажавах успехите на чуждестранните участници.. После постепенно спортът спря да ме вълнува.. А миналата година осъзнах, че най-безсмисленото нещо, но пък събиращо много финансови ресурси в световен мащаб- това е професионалния спорт. Какво безумие и тъпота цари.. вместо да се събират пари за мед.техника в болниците, тези пари се дават от обществото/обществата за спортни прояви като .. олимпияда.. световно/европейско безумие.. Прав беше един мой познат, като казваше, че всеки богат човек е направен такъв от бедните хора.. Относно играта, като игра, спортът- като начин да раздвижиш, настроение, усещаннията.. - това е истината. Даже и за начин да тренираш способността си да губш с усмивка...Другото е пътека за забогатяване и разделение. Радвам се, че разбираш това. Вече мислех, че никой не се усеща. Пък написах това не къде да е, а в Портал за съзнателен живот. Христо, и аз видях това противоречие при Стан и дори го попитах в тази или една друга тема, може би. Нека обгърнем с поглед всичко. Кои външни сили имат/нямат интерес концерна Нокиа да е в една малка скандинавска държава, а не примерно в България. Какви са политиците на тази държава? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 21, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2012 (edited) Кои външни сили имат/нямат интерес концерна Нокиа да е в една малка скандинавска държава, а не примерно в България. Какви са политиците на тази държава? Не съм запознат как точно са се случили нещата около Нокиа. Явно хората са могли да я измислят и са имали пари да я произведат. Може би политиците на тази страна са по - патриотични ( щом тази страна не е потъваща, а е много развита) и сигурно няма външни спънки - или и да има, те са по - малки, отколкото при нас. За България знам, че е твърде възможно външни сили да са действали за разсипването и, с помощта на вътрешни предатели. Все пак сме победена страна в Студената война. А и на някои хора им трябва евтина работна ръка, по - малка конкуренция, повече обслужващ персонал. Редактирано Февруари 21, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.