За българския манталитет

[Cveta5]

Ако нещо не ни харесва в българския манталитет,хайде да се променим,и да я живеем тази промяна.Успеем ли да обединим плюсовете и минусите в него,може и да постигнем Рождество...

[Guest Христо]

ворфак :

Според мен аз имам манГалитет

Сигурно това искаше да кажеш в действителност. Чети историята. Престани с клеветите си и неаргументираните твърдения.

Цвета5 :

Ако нещо не ни харесва в българския манталитет,хайде да се променим,и да я живеем тази промяна.Успеем ли да обединим плюсовете и минусите в него,може и да постигнем Рождество...

Ами аз наблягах на позитивнот (като отчитах и минусите), но някои хора не спират да плюят. Учителят е учил да се спираме върху добрите черти.

Редактирано Декември 26, 2011 от Христо

[vorfax]

Учителят е учил да се спираме върху добрите черти.

... а не върху измислиците, нали?

[vorfax]

Виж по-горе какво те попитах за земите обитавани от прадедите ни. Само на Луната не посягай, тя е зèмя мàкедонска!

[Guest Христо]

Учителят е учил да се спираме върху добрите черти.

... а не върху измислиците, нали?

Не върху измислиците, но аз за съжаление се спрях на твоите. При мен не виждам измислици. Това са неща от книги, учебници. За теб е характерно да твърдиш, без да се аргументираш.

И за да не излезе, че ако спориш с глупак, явно той прави същото, спирам да ти отговарям на бръщолевенията.

Редактирано Декември 26, 2011 от Христо

[Guest Емил от Льонеберя]

Големи сладури сте, ама не се карайте.

Темата е интересна и разнообразна.

Четейки, виждам различни мнения.

Възниква един въпрос в моето съзнание - а той е -

Какво ни дава патриотизмът?

Ето, ние сме българи. Патриотизмът какво ни дава? С какво ни помага?

[Латина]

Помага ни да излезем от летаргията и да се сетим, че можем да бъдем по-добри и по-успешни.

Изключително ценно е да намираме мотиви да се събудим и да построим възраждане на държавата си. Да построим по-добър свят за себе си и най-вече за децата си. Да не противопоставяме достиженията на нашия народ на другите народи, всички те са всеобщо богатство. Не е здравословна гледната точка, че щом нещо е чуждо, то е по-добро.

Това, което мисля, че трябва да постигнем, е да работим сплотени, заедно. Да изградим гражданско общество.

Мненията, които прочетох по-горе, са ценни, информативни, дават повод за размисъл. Провалили сме се обаче в едно - да бъдем добронамерени и благодарни един към друг, да сме сплотени, да сме сила.

Един сноп пръчки можеш да натрошиш като на шега, една по една, но ако са заедно, няма начин.

Разумно е да преодолеем това противоборство, да обединим знанията и усилията си, да даваме положителни примери и градивни решения.

Редактирано Декември 26, 2011 от Латина

[vorfax]

В другата тема опитах да отговоря. Патриотизмът сплотява нацията и ни дава увереност в нашите възможности. Но т.к. и двете са външен, а не вътрешен провокатор на това позитивно усещане, аз смятам, че по-скоро може да ни изиграе лоша шега. И да се гордея, че съм потомък на Аспарух е толкова смислено, колкото да се срамя, че има българин сериен убиец. Наред с това патриотизмът е несправедливо спрямо другите народи отношение и трето, смятам, че има неосъзнати първични подтици, а като такова е примитивно усещане. И най-простия човек е способен да се гордее със Стоичков, но само интелигентния човек може да се гордее със себе си.

Надявам се бях ясен и лаконичен. Имама славни предци, като всяка друга държава. Нека не се изчерпваме с тях описвайки себе си...

[Guest Христо]

messerschmitt каза:

преди 12 мес.

Хората навсякъде по света са си същите - няма никаква разлика.

Просто в някои държави, поради по-ниския стандарт на живот, те стават по-големи егоисти и по-малко толерантни към потребностите на другите, поради активирания в тях стремеж за оцеляване.

България далеч не е от най-вълчите страни, предполагам в Сомалия е мноооого по-зле в това отношение, но не може и да се мери с Швеция примерно.

Христо :"Абе уж в някои страни, църквата има много по - силни позиции : мислите ли, че в тези страни хората са по - морални отколкото в България ?"

messerschmitt :За мое нещастие Ирландия е такава страна.

Хората са си същите като в България, просто са малко по-малко засегнати от постоянната нужда от оцеляване, поради по-добрия стандарт на живот и макар изобщо да не са религиозни фанатици, църквата има доста силно влияние, изразяващо се в какви ли не щуротии:

- на разпети петък всички питейни заведения са затворени, както и щандовете с алкохол в магазините

- презервативите, за разлика от БГ, където са точно да касите на всеки супермаркет, тук са забутани на възможно най-забутаните места из супермаркетите

- Всички телевизионни предавания показващи остра критика към християнството са цензурирани. Цели епизоди на South park и Family guy могат да бъдат видени само в нета.

- Има в сила anti-blasphemy law (противо-богохулствен закон) и при публично изказване на идеи, противоречащи на християнската доктрина те грози опасност (малка, но все пак опасност) от глоба и дори арест. Полицията преди време ми беше правила проблем за тениска с лика на Ницше и надпис God is dead.

Така, че освен да спъва гражданската свободата, не виждам какво друго прави църквата в тази насока.

...................................................................................................................................................................

messerschmitt каза:

преди 10 мес.

По принцип не разбирам националната гордост и срам.

Какво значение има какво е постигнал еди кой си твой сънародник. Какво значение има и какво е постигнал народа ти като цяло? Тези неща не те правят по-добър човек.

Също и какво значение има какви мизерии е сторил еди кой си твой сънародник или народа ти като цяло? И тези неща не те правят по-малко човек.

Поради това мога да кажа само какво харесвам и какво не харесвам в народа, към който принадлежа.

Харесвам липсата на фанатизъм, умереността и толерантността в българския народ - идолопоклоничеството е напълно чуждо на народопсихологията ни - благодарение на това всичко тук е било някак по-умерено през вековете - нито Инквизиция и религиозни борби сме имали, нито брутални етнически ексцесии и соцализмът тук е бил един от най-либералните в Източния блок, а разни гномове като Хитлер и Наполеон тук биха срещнали само иронична усмивка, но не и маршируващи тълпи от поклонници.

Харесвам и липсата на елитарност и класово деление в народа ни. Поради робството и социализма всички са били еднакво подтиснати и що-годе еднакво бедни и поради това социална стратификация започва да се образува едва от няма и 20 години. Примерно българският език няма high- и low-нива, както повечето западноевропейски езици имат, за да може аристокрацията да се различава по начина по който говори от "простолюдието".

Кухнята ни, наред с италианската е една от най-вкусните (лично мнение), особено в сравнение с тукашната, а природата ни, макар и без рекламно лустро и разсипана от масираните строежи си остава наистина уникално съчетание на природни дадености.

Какво не харесвам?

Патриархалността и колективното мислене все още имат много силни позиции в народопсихологията ни. Индивидуализмът и инициативността са в голям дефицит, но предполагам с течение на времето масата хора ще осъзнаят, че всичко зависи само от тях и ще се посъвземат в ръце и ще има силно гражданско общество и независима частна инициатива, а от там и по-висок стандарт на живот и повече свобода.

[Viva Caselli]

И да се гордея, че съм потомък на Аспарух е толкова смислено, колкото да се срамя, че има българин сериен убиец.

Vorfax, какво искаш да кажеш? Че се гордееш и срамуваш единствено от себе си!? Не изпитваш ли нужда да се поклониш пред Левски? Не се ли срамуваш понякога като прочетеш какво са извършили група българи в чужбина? Нито величая българите, нито пък ги принизявам, но лично за мен е неизбежно да съм безпристрастен към България. Незнам как действат чувствата ти, но аз не мога да ти повярвам, че не си настръхвал през онова американско лято ( 94 г. ). Ние сме част от България и трябва да се стремим преди всичко да покажем България пред света в приятна светлина. Не като отричаме недостатъците на страната си, а като признаем къде грешим. И след това се поправим. Българи сме, vorfax!

[vorfax]

Ще се потретя. Чувствам се като дете на планетата, а не на късчето земя отделено от политически граници. Когато човек излетя в космоса, всички бяха щастливи от това, нали? А националната гордост тачи само тези от твоята родина. Патриотизмът е комплекс за малоценност. Той е ДДС-то добавено към твоята и моята ценност. Тъкмо това "твое" и "мое", "наше" и "ваше" е упадъчен начин на мислене, който изобличавам.

Знам, че всички сме научени, че от "нашето по убаво няма", но малцина са научени да се замислят, защо е така.

[vorfax]

Не изпитваш ли нужда да се поклониш пред Левски?

Да, но не защото е българин.

Моля някой правоимащ да премести това към темата с патриотизма и национализма.

[Диана Илиева]

Ей, много хубаво, усеща се вече толерантност и желание за смисленост.

Важно ли е какви са предците ни? Според мен - да. Както за хубавите, така и за лошите им черти. Това се е знаело и мноооого отдавна, не случайно са проучвали кой от какъв (на)род/племе е, не са искали да се сродяват с кой да е, до скоро и в България имаше една сентенция - Котка да е, от сой да е

А какво остава за мома или ерген.

Патриотизмът е чувство на принадлежност, което предхожда здравия космополизъм. Както развитото родово чувство, предхожда патриотизма, а то пък се предхожда от семейното чувство.

Какво се случва обаче - хора, неразвили добре по-предните стъпала, решават, че ще прегърнат някоя по-обща кауза. И съответно не се справят добре. Получават се изкривявания (да не кажа извращения), фанатизъм, че и явна мизантропия (не визирам никой от тук пишещите, моля, не подскачайте на диванчетата ). Та от тази гледна точка намирам патриотозмът за необходим (разбирай - полезен). Докато човек не е изградил здрав патриотизъм, който би го карал да помага безрезервно и безусловно на държавата си, не може да изгради и здрав космополитизъм.

[Viva Caselli]

Не изпитваш ли нужда да се поклониш пред Левски?

Да, но не защото е българин.

Моля някой правоимащ да премести това към темата с патриотизма и национализма.

Не мисля, че е удачно да извадиш едно изречение от поста ми и да молиш някой правоимащ да премести в темата... Не си мисли, че не мога да сторя същото с някои от твоите постове. Не е от съществено значение къде ще бъде преместен постта ми. Поне не и за мен. По - важното е да разберем гледните си точки. А това е тотално грешно: " Патриотизма е комплекс за малоценност ". Че то по твоята логика и гордостта към света и човешките постижения е комплекс за малоценност. Не, в грешка си. Това, че почиташ хората, които са проляли кръвта си заради теб не е комплекс за малоценност, а уважение и почит, които лично аз чувствам за съвсем нормални и човешки изблици на признателност. Левски е умрял заради теб, за да си свободен. Ти пак върви да се покланяш пред някой друг, не е лошо. И моя идол не е българин. Но пази честта си и народа си, че утре, ако се наложи да умреш за България до българите да застанеш, да не отидеш до турците, ' щото с мен си пишеш, моя език разбираш. Турския не го знаеш! И понеже споделяш, че това деление може да е опасно. Може и прав да си, но нима заради това, че е опасно ще стоиш безпристрастно отстрани!?

Да се премести постта ми където трябва, ако това ще успокои някого.

[Латина]

С патриотизма не избиваме комплекси, а показваме своя специфичен принос и уникалност към всеобщото духовно богатство. По същия начин се радваме на приноса на другите народи, учим се едни от други и се стараем земята да бъде място на мир и разцвет.

Редактирано Декември 26, 2011 от Латина

[Guest Христо]

Ако погледнем социалната страна на нещата, едва ли бихме могли да се гордеем с аристократите си - но такова е било положението навсякъде по света, аристокрацията е паразитирала на гърба на масите. Ако става дума за някаква гордост, за някакво признание, то може да е свързано : с по - умели дипломатически действия във външната политика, по - дълъг мир за народа, по - успешно ръководство на битките, осигуряване на по - ниски данъци, отколкото ако хората са под чужда власт, действия за развитието на културата на страната, строителство (такива неща). Ако става дума за социалната сфера - би могло да се гледа само в сравнение с други страни/владетели ( но не може да се прави паралел с днешното време, в което обикновен европейски, а и не само европейски човек живее по - добре от предците си, имапо - голям шанс да се позамогне в сравнение с тях). Ботев определено е бил човек, който не се е гордял с царете, но не трябва да залитаме в крайности, а да гледаме какво е било положението в онези времена ( феодализъм). Разни времена, разни разбирания.Важното е, че различни владетели може да са мислили и правили и за народа си, не само за себе си. Цар Иван Асен II например се е прочул като хуманен владетел, защото е пускал пленниците да се завърнат по родните си места. При него България отново става велика сила и то само след една по - сериозна битка. Гледал е да избягва излишните бойни действия. И тази битка е станала след като епирците са нарушили договора си с нас и са ни нападнали ( 1230г., Клокотница).

Редактирано Декември 26, 2011 от Христо

[vorfax]

Viva Caselli, "това" което посочих за местене не беше твоя, а моя пост. А когато отговарям цитирам въпроса за прегледност. В него има линк към цялото ти мнение, няма смисъл твоето мнение да се повтаря цялото в моето. Не мисля, че "изваден от контекста" въпроса ти е променил смисълът си, или?

И нищо не си разбрал, ползвайки уж моята логика. Сега ще трябва да повторя нещо, което за сметка на това изглежда за първи път ще прочетеш. Когато човек излезе в космоса или стъпи на Луната, това ме кара да бъда горд. Но за целта не е нужно този някой да е роден в Петрич. А патриотизмът е тъкмо такава дискриминация. Патриотизмът е тачене на родното, на своето, а деленето на свое и твое, свои и твои за мен не е нравствено. Патриотизмът и национализмът са изпълнили своята роля в еволюцията на човека, така както формирането в групи и накрая в общество. Давах примери и с пасажите, глутниците, стадата, чието предназначение е оцеляването, но това както казах бе в друга тема и не му е мястото тук.

А заплахата с турците е похват известен като "апелиране към силата". Вероятно така плашат и турските деца - с българите с вилите. Не е нужно да знаеш японски за да обичаш суши или да знаеш немски, за да слушаш Бах. Не съм очаквал от теб да разсъждаваш така...

И наистина разсъждавате като селяни. Ама не като тези от глобалното село, а като тези капсулирани в своя общност, привързани към нея като с пъпна връв. Уж сме си купили компютри, боравим с Интернет връзка между отделни страни, отделни континенти, отделни религии, отделни социални статуси, отделни професии, семейно положение и пол, а всичко което цените е познатото. Този начин на мислене е комунен и сектански и не мога да повярвам, че уж интелигентни хора издигат желязна завеса над остатъка от света!? Берлинската стена я събориха, но стените изградени в душите ви, на тези които смятат патриотизмът за еволюция, не ви позволяват да видите, че зад държавните граници има друг свят, така както вярвате, че след смъртта има друг живот. Боравите с "мое" и "твое", "наши" и "ваши" на ниво деца, които искат да научат кой ще помага и кой ще е враг. Това ли ви е духовното извисяване? Това ли наричате докосване до Бога, деленето на хора и земя? Никой не съм искал да омаловажавам, но скъпи са ми онези които заслужават, а не тези в чиято лична книжка пише "българин", и за съжаление всичките са или на оня свят или оттатък границата.

Ако съм бил груб, било е нарочно...

[Guest Христо]

За Ренесанса в България :

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=235&view=findpost&p=160247

[Eлф]

Чакайте че писах- писах пък затвориха темата за снимката докато го написах, а написаното няма да ходи на вятъра сега. То неговото на онзи човечец си е въпрос на манталитет и темата е подходяща като заглавие си мисля ))

Знаете ли сега се сетих, за една случка от миналото лято. Живееше в нашия блок един порочен старец, много лош човек единственото хубаво което му намирах е че обичаше животните. Видеше ли животинка цялата му лошотия се стопяваше и ставаше неузнаваем. Търпяли сме го с години още от деца защото все беше с хората които са на власт и правото винаги беше на негова страна. Беше решил че е домоуправител на целия комплекс и си правеше каквото си знае. Хубаво, посадил дръвчета, но нас като деца ни караше да ги поливаме, а неговите внуци все ги прибираше като трябваше да се свърши нещо, те все бяха от по- висша каста. Мина време и ние пораснахме, станахме големи хора. Един ден майка ми минала под вишната която е срещу паркинга в центъра на града дояли и се вишни и си набрала една шепа. Тези хора - старецът и жена му - веднага и се развикали и я засрамили пред хората, а тя толкова чистосърдечно винаги се е отзовавала да им помага, беше покрусена като се прибра. Станах, взех една торба излязох на вън и започнах да бера от дървото, старецът и бабичката веднага реагираха и тогава на всеослушание пред всички им казах нещата които съм събирала още от дете в душата си, но алчността му беше толкова голяма, че дори и с ампутирана ръка, стар и болен дойде да се бие с мен за двете шепи вишни които бях решила да събера и да му ги хвърля в лицето, обаче той ме изпревари сграбчи ги алчно та и чак ме зашлеви. Казах му че и малкото добро което е направил засаждайки това дърво се е изпарило и че това място не е неговия двор, а е достъпно за всички хора които преминават. Мина извество време след тази случка, един ден се разрази страхотна буря, падна гръм и разцепи вишната от нея остана само една малка част. Бабата и дядото с мъка и зор я завлякоха намериха кой да им я нареже и я прибраха, никой от съседите не им се притече на помощ. Така постъпиха и когато им докараха дървата за зимата. Не се хваля, вървях и гледах как се мъчат стари и болни и ми се късаше сърцето. Казвам на майка - Дай да отидем, че направо ми е мъка за тях, тази работа не е човешка, колкото и да са лоши не може всички да са толкова хладни и безмилостни към тях. Мама само това и чакаше, скочихме и излязохме навън и с голяма радост им помогнахме, сдобрихме се а след време старецът почина, но преди това понесоха гнева, хладината и омразата на всичките комшии. Когато умря бяхме спокойни от това че сме си оправили взаимоотношенията, сега бабата като има нужда от нещо звъни у нас и има някакво спокойствие, че не е съвсем сама в света. Та такива сме си ние т. нар. от правоверните - сектанти, измъчваме се когато ни се налага понякога да се държиме зле, докато има хора на които им е трудно и им става лошо ако трябва да се държат добре с хората и да намерят пътя и начина да се разберат.

Редактирано Декември 26, 2011 от Eлф

[Viva Caselli]

Добре де, vorfax! Може би има истина в думите ти . Не отричам. Искам да кажа само да не ме мислиш за заслепен фанатик, който превъзнася родината си. Но имам потребност и изпитвам някакви чувства по - голями към българи, отколкото към други нации. Явно ти виждаш нещата по така. Ако утре ден американка скочи по - високо от Стефка Костадинова не бих се зарадвал. Няма да мога. Ако го направя няма да съм искрен. Ако дискриминирам другите нации, то става несъзнателно, но има ли лошо в подобна дискриминация? Според твоите възледи има, но аз не мога да я усетя, както ти.

[Guest Емил от Льонеберя]

Не се напрягайте.

Приказваме си.

Ворфакс, ясно си изразил позицията си.

...

Как бихте се чувствали, ако колегите ви бяха от различни националности и от различни континенти?

Примерно - живеете във Виена и около вас средата е австрийска в свободното време, а на работа става мултинационална?

И всички заедно работите за дадена кауза?

Вероятно в тази ситуация щяхте да сте по-горди със себе си и собствените си постижения като личност, отколкото с постиженията на други хора, живели в друго време.

[Guest Емил от Льонеберя]

Вива,

да дискриминираш не е кофти работа - решаваш - съседът е грозен и го дискриминираш.

Абаче ако ти си от страната на дискриминирания, става кофти.

Примерно - търсиш си работа, умрял си от глад и ти казват - много добър кандидат сте, но идвате от България.

Или искаш да работиш на Луната и ти казват - ААааа, за земляните има двойна виза с мастило от пустинен охлюв, живял преди 5000 години в Атакама...

[Диана Илиева]

Не, не, не става въпрос за дискриминация.

И ситуацията, която описваш във Виена с нищо не променя нещата.

Ако човекът е на патриотична вълна, ако например се събере с тези мултинационални колеги да гледа някакво спортно състезание, ще вика и ще подкрепя състезателя/отбора от собствената си родина. И в това няма нищо лошо.

Ако пък е с истинска, здрава космополитна нагласа ... познайте ... няма да му се гледат спортни състезания, защото ще му е все тая кой ще победи.

[Guest Христо]

няма да му се гледат спортни състезания, защото ще му е все тая кой ще победи.

Това че не ти пука кой ще победи, не означава, че няма да те интересува играта.

[Станимир]

Патриотизмът е любов и преданост към родината. Тук няма никакво поставяне на родната раса пред останалите, отричане на другите и признаване само на родното и т.н. Това е като да обичаш семейството си – това е средата в която израстваш, хората, които ти дават начален тласък в живота. Ти от там тръгваш – семейството и родината – и после евентуално надграждаш. Защо са важни националните герои и успехи? (Замислете се и за благородническите фамилии, които толкова държат на родословието си.) Преди всичко защото те са един идеал за хората, които в последствие се раждат по тези земи. Те са един идеал, който да се следва. Това е и истинската любов и преданост към родината. Това е патриотизма. Другото са празни приказки. Ако навсякъде се говори, че българите са честен и трудолюбив народ, то от мен се очаква най-малкото да не лъжа и да не мързелувам. Ако лъжа, очевидно патриотизма ми е фалшив. Българин ли бих бил тогава? – Да. Патриот ли бих бил? – Не, ако ще и по цял ден наляво и надясно да превъзнасям величието на България. Всеки може да се прекланя пред величието на Ботев или на Левски, но патриот може да се нарече само този, който обича родината си повече от себе си. И да, това всъщност е любов към човечеството. Но просто както човек обикновено израства в определено семейство, които по някакво стечение на обстоятелствата (обикновено кармични) съставят неговото най-близко обкръжение за един сравнително дълъг период от време, така и родината е една среда в която човек живее и се развива. Планетата като цяло също е една среда. Човек може да обича всички хора еднакво, но реално в живота той няма как да общува с всички. И в общия случай, болшинството хора с които човек общува са от неговата народност. И възможностите които обикновено се разкриват пред него касаят него и неговата народност. Ако Левски се беше родил някъде другаде, сигурно щеше да направи същото и за тази държава. Но той го е направил за България, просто защото се е родил в България. Патриот ли е? – Да, защото е предан на родината си повече отколкото на себе си. Родината е там където човек се ражда, където израства (може и в преносен смисъл).