Добромир Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Неудовлетворителни са само за егото. "Ако човек се почувства удобно с факта на незнанието си, той вече надмогва свое его." (Екхарт Толе) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Тази тема, както и последвалата я дискусия странно ми напомнят за други теми в портала и според мен те се припокриват. Визирам темите За мечтите и разочарованията и Трудности и изпитания, май така се казваха. Вероятно има и още, за които не се сещам сега. Думите, които пишем тук, ми се струва че вече сме ги писали и явно сега ги затвърждаваме. Повторението е майка на знанието:-))) Успех на Мишел й пожелавам и да прави, каквото си знае и каквото трябва, пък да става каквото ще. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Не мога да разбера защо толкова много се вглъбявате в ексистенциалните неща...за Бог, за Адам и Ева.....И аз вярвам, и аз се моля, и аз съм Човек! Всичко зависи с каква нагласа подхождаш към нещата. От моя гледна точка, това което написах беше по-скоро за разтоварване и въобще не взимам нещата толкова насериозно. Вие май не ме разбрахте правилно...мен ме мъчи факта, че прекалено много се замислям над нещата от живота, прекалено много се вглеждам във всеки един символ, знак или просто ..късмет! А не искам да е така... Научи се да различаваш същественото от несъщественото, както и да приемаш нещата такива каквито са. Заете ли колко пъти съм си мислела колко са щастливи глупаците-нищо не разбират, нищо не ги интересува, не мислят, не се мъчат...просто си живеят... Съдбата учи глупаците ... с удари по главата. Но не си мислете, че искам да съм като тях-не. Просто ми липсва ...как да кажа..простотата на живота! Радвам се на малките неща...правят ме щастрлива краткте моменти на удовлетвореност от това, което СЪМ АЗ!, но живея с идеата, че много хубаво не е на хубаво..И защо трябва да се страхувам, че след всеки миг на щастие съм застрашена от ... нещо лошо.... След всеки миг на нещастие идва щастието. Докато си нещастна мисли за щастието, което ще последва, а докато си щастлива не забравяй, че то е заслужена награда за усилията ти. И сега се ядосвам....толкова много ли искам от хората??? Просто ИСКАМ...да Искам да са искренни с мен, да ме уважават, да не ме предават. Визирам човека до себе си - моя приятел. Не е ли вярно, че кой какавото дава това ще получи...Ако беше вярно до сега да съм се превърнала в най-щастливата жена на света. Максималист съм, не отричам, дори се гордея с това! И аз искам същото, но не очаквам да го получа (с малки изключения). И какво от това. Тъжно ми е, че другите не са такива каквито искам, но това си е техния живот. Важното е аз да съм такъв какъвто искам да бъда. А това носи съвсем реално щастие. Аз....Аз...Искам...Искам....правите ми забележки за това, че постоянно се утъждествявам с думи като Искам, вярвам и Аз.....Отговорете ми тогава на 1 въпрос: кой човек не вярва, не иска и не Е личност, индивидуалност със свой собствен характер и начин на живот??? И никога не съм се стремяла да вървя по утъпкания път...до колкото мога сама си проправям път..нов...собствен и Мой! Аз просто исках да споделя мнението си за някои по-лични неща...а Вие започнахте да ме анализирате...не може ли просто да ми кажете ИМА ЛИ СМИСЪЛ...ИМА ЛИ СМИСЪЛ ВСИЧКО ТОВА?...ЗАЩО ЖИВЕЕМ И КАКТО ГРЪМКО СЕ ИЗРАЗЯВАМЕ "ЩЕ ОСТАНЕ ЛИ НЕЩО ОТ НАС НА СВЕТА"? ..или просто си живеем мизерния животец и накрая умираме? Край на приказката! "Правиме ти забележки", "анализираме те" - забрави какво правим ние. Бъди щастлива просто заради себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 (edited) Бъди щастлива просто заради себе си. Само~достатъчност ? - би било твърде болезнено... Бих казала: "поради себе си" - точно по начина, по който цветята се разтварят... * за всички писали в темата http://www.youtube.com/watch?v=uIMQNhuZeoQ * * колкото до "редуването" на състояние на щастие и на нещастие - интересува ме начинът, пътят и възможността да не си в този дис~баланс, щото не виждам никакъв смисъл да се мяташ в субективно-преходни крайности... Редактирано Октомври 25, 2007 от Milena Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Мишелке, харесва ми интензитетът и болезнеността на твоите въпроси. Те са много съществени, екзистенциално важни и съдържат в себе си потенциала да те изведат до просветление. Но всяко нещо с времето си! Ти си в оня етап, за който е речено в Библията: "Трупаш ли знание, трупаш страдание." Бих те оприличил на едно развълнувано море. И въпреки че живееш с убеждението, че прекомерно се задълбочаваш в нещата, все още не си достатъчно задълбочена в действителност. Твоите въпроси са необходими, но те са вълните по повърхността на морето. А ако навлезеш достатъчно навътре, в глъбините на собствената си душа, там ще видиш, че няма буря, няма вълни, а спокойствие, хармония и безметежно щастие, което е нещо много повече от щастието, което изпитва в своето невежество глупакът. Не знам що ми идва да ти препоръчам книгата на Никос Казандзакис - "Алексис Зорбас" (Зорба гърка). Ако искаш я прочети - може пък да ти е от полза. Не знам дали я има в нета, но е великолепна! А във въпроса ти: "Има ли смисъл всичко това?" се съдържа и самият отговор: "Да, има, иначе надали щеше да си го задаваш." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Донка, Борислав, Станимир ИМА ЛИ СМИСЪЛ...ИМА ЛИ СМИСЪЛ ВСИЧКО ТОВА?да ...ЗАЩО ЖИВЕЕМ да съм такъв какъвто искам да бъда. А това носи съвсем реално щастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Хе колко патетично и лесно е на думи ,но всъщност хич не е така а можеби е така стига човек донякъде да е ''проумял'' живеенето . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 За живота? Не знам дали мога да кажа нещо повече от това-Аз обичам живота. "С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!" Към Мишелката,не бъди прекалено сериозна,ще загубиш играта. Както ние с нежност и любов помагаме на малките деца ,които ни слушат и ни се доверяват и учат смеейки се и обичайки,така и на нас ни помагат. Ако се покажем ,че видиш ли станали сме много взискателни и умни ,ще ни оставят да се оправяме сами и от това ще загубим само ние. Усмихни се широко на този живот и му се довери,някой си знае работата. Прекалените изисквания и претенции към нас самите и към другите само усложняват до безкрайност живота ни. Всеки е такъв какъвто трябва да бъде. А ти си искай и бъди Ти ,но внимавай към какво ще насочиш искането си и какво "Ти" всъщност изграждаш искайки. На 19 г.и аз станах много сериозна ,сега когато съм на 30г знаеш ли как ми се иска да съм несериозна ,ама не става,не го допускай.Айде успех от мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 (edited) "Осъждам те на живот!" - се обърна към образа си в огледалото един известен съдия от един известен филм. Запомних тази сцена. За него животът бе присъда, защото беше взел грешно решение и бе осъдил невинен човек на смърт. За жалост, присъдата му беше изпълнена и той нямаше как да поправи нещата. Ние имаме още как. Редактирано Октомври 26, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 (edited) Според мен разказваш и то не малко, за тази която мислиш си и за тази, която си. Върнах се отново в писмото ти и огледах местата, където казваш "знам","винаги","трябва","защо", "да съм","искам","само". Направи ми впечатление желанието за изключителност. "Като мене няма никой!" или "Край мен няма подобен на мен."Греша ли? Стори ме се, че някак искаш да си като "обикновен" човек, но "Бог те е създал"/?!/ по-задълбочена, по-размисляща изобщо по-друга. Кажи ми, какво означаваш с обикновен човек, а и глупав! Не ти ли се струва, че самият факт - твоето писмо, прилича малко на:"Аз мисля така, но добре ли е кажете ми вие, да го правя? Вярно ли е, което мисля?" Ние ще ти кажем, ти ще се съгласиш или не, но това ще подкладе отново точно това, което питаш дали е добро, да правиш. Твоята склонност към задълбочаване и размисъл. Ако го правиш, но мислиш, че не е добре за тези около теб, ще ти бъде трудно да се "прекроиш". А може би не? Това зависи от теб. Ти си, която преценя след размисъл.А размисълът се поражда от отношенията на теб към другите и обратно, изобщо от случващото се. Мисля съвсем нормално е да дойде времето, когато започваш да се замисляш за "бамването" и за "края"на "приказката". По памет те цитирам. Като да питаш, има ли смисъл от нея, когато идва бам и й слага край. Мисля, в това тук е твоят "проблем". Как ти се струва моето наблюдение, че много момичета на твоята възраст наричат себе си Приказка и се боят от някой, който ще ги пренарече другояче? Под думата приказка, може да си скрила и детството си или много друго, твое ценно. Поне аз често влагам различни значения, на която и да е дума.А ако наричаш живота Приказка, тогава мисля, няма как да не знаеш, че има хиляди приказки, някои се преразказват, други са забравени. Направи от твоя живот Приказка, която ще остане. Смисълът на приказката е в това да се предаде от човек на човек. Между другото и до днес, когато чета приказки, се опитвам да ги продължа. Все се питам, какво се е случило и случва нататък, след края й. Сега ми хрумна. /Във връзка със склонността към анализ, която и аз притежавам/ Човек се научава /обикновено/да "чете" без грешка,/имай предвид живота/но да го "пише" е по-трудното.Тъй мисля . Редактирано Октомври 26, 2007 от shelter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Аз малко се "спичам" когато чувам "искам, искам, искам". Има една книга в която е обяснено точно това, че вселената ти дава това което наистина искаш, т.е. на вско твое "искам" ти отвръща с още ИСКАМ, и се завърта един кръг на искане. В една притча се разказва за едно куче което влиза в една стая с огледала, стъписва се когато вижда толкова нмого кучета с-щу него, ако то е дръжелюбно и започне да маха с опашка, всички кучета махат с опашка, ако е страхливо и започне да лае, всички лаят. И не разбирам как човек може да е по-щастлив когато е глупав? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 (edited) Шелтер, Еси Обучените мулета, коне и слонове са полезни всички, но добре тренираният ум е още по-полезен. Никакво обучено животно не може да ви отведе до Нирвана. Но дисциплинираният ум - може. Слоновете, с. 322-323 Помни че тялото е нереално. Когато помниш това, ще можеш да преодолееш страстите и да се освободиш от цикъла на раждането и смъртта. Цветя, с. 46 Лорд Буда Редактирано Октомври 26, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Не мога да разбера защо толкова много се вглъбявате в ексистенциалните неща...за Бог, за Адам и Ева.....И аз вярвам, и аз се моля, и аз съм Човек! Вие май не ме разбрахте правилно...мен ме мъчи факта, че прекалено много се замислям над нещата от живота, прекалено много се вглеждам във всеки един символ, знак или просто ..късмет! А не искам да е така... Заете ли колко пъти съм си мислела колко са щастливи глупаците-нищо не разбират, нищо не ги интересува, не мислят, не се мъчат...просто си живеят... Но не си мислете, че искам да съм като тях-не. Просто ми липсва ...как да кажа..простотата на живота! Радвам се на малките неща...правят ме щастрлива краткте моменти на удовлетвореност от това, което СЪМ АЗ!, но живея с идеата, че много хубаво не е на хубаво..И защо трябва да се страхувам, че след всеки миг на щастие съм застрашена от ... нещо лошо.... И сега се ядосвам....толкова много ли искам от хората??? Просто ИСКАМ...да Искам да са искренни с мен, да ме уважават, да не ме предават. Визирам човека до себе си - моя приятел. Не е ли вярно, че кой какавото дава това ще получи...Ако беше вярно до сега да съм се превърнала в най-щастливата жена на света. Максималист съм, не отричам, дори се гордея с това! Аз....Аз...Искам...Искам....правите ми забележки за това, че постоянно се утъждествявам с думи като Искам, вярвам и Аз.....Отговорете ми тогава на 1 въпрос: кой човек не вярва, не иска и не Е личност, индивидуалност със свой собствен характер и начин на живот??? И никога не съм се стремяла да вървя по утъпкания път...до колкото мога сама си проправям път..нов...собствен и Мой! Аз просто исках да споделя мнението си за някои по-лични неща...а Вие започнахте да ме анализирате...не може ли просто да ми кажете ИМА ЛИ СМИСЪЛ...ИМА ЛИ СМИСЪЛ ВСИЧКО ТОВА?...ЗАЩО ЖИВЕЕМ И КАКТО ГРЪМКО СЕ ИЗРАЗЯВАМЕ "ЩЕ ОСТАНЕ ЛИ НЕЩО ОТ НАС НА СВЕТА"? ..или просто си живеем мизерния животец и накрая умираме? Край на приказката! Много противоречия откривам в твоето послание, но тях ти сама е добре да откриеш и изчистиш. Обаче някои други неща ме смущават. Защо си мислиш, че ние не те разбираме правилно, а не че ти не си се изразила добре? Защо се гордееш, че си максималист? Максималистите са една особена категория хора (старая се и се надявам да съм изпаднала вече от нея ), които са решили, че за всяко нещо има един единствен "правилен" начин, решение, метод и т.н. - техния! И са склонни да изискват от себе си и от другите именно това "правилно", без извинения, без оправдания, без изключения... Не е много нормално, нали? А относно приятеля ти? - ами каквото даваш, това получаваш, защо да не е вярно? Ти сигурна ли си че му даваш това, от което той има нужда? А той станал ли е в резултат на твоето даване "най-щастливият мъж на земята"? И въобще това пак е от сферата на максимализма "най-щастливия човек на земята" И дали е възможно някой друг да те направи щастлива и въобще щастието ти да дойде отвън? Ти постави много въпроси, а аз ти зададох още, но дано да ти помогнат, като се замислиш върху тях! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Искам да бъда щастлива, да бъда обичана, да имам всичко онова, което иска обикновенния човек – дом, деца, семейство, обич, приятели, работа, пари...всичко! Ако смениш формулата от "искам да бъда обичана" на "искам да обичам", всичко ще си дойде на мястото - и ще обичаш, и ще бъдеш обичана. А толкова много ли е това „всичко”??? Не е много въобще, но зависи от тебе. Защо щастието е толкова относително понятие и защо не можем да бъдем щастливи винаги? Защо след всеки хубав момент, който сме преживели ни очаква разочарование?...и за какво всъщност се борим, какво искаме, в какви вярваме? Можеш да се разочароваш само ако си имала завишени очаквания. Тогава, наистина разочарованието е задължително. Не се ли получава един съдбовен парадокс – борим се за нещо мимолетно и нетрайно..жертваме се в името на щастоето,а то ... бяга. Мисля, че не е необходимо чак толкова да се борим и жертваме. Просто трябва да се опитваме непрекъснато да живеем обичайки, да изключим омразата като вид емоция (не че е лесно), и тогава сме щастливи. Обичаме...радваме се ... тъжим...плачем и се смеем, но в крайна сметка няма нищо трайно. Любовта е до време, приятелите, родителите, работата...живота! Любовта не се измерва с линеен измерител, каквото е времето. Тя просто Е. Ако трябва да бъда честна – явно искам прекалено много от хората, имам високи изисквания към тях, а самата аз не мога да ги удовлетворя...явно съм прекалено строга и към себе си, защото не мога да се примиря и задоволя с нещо посредствено, нещо полувинчато. Аз съм максималист, но към другите. Разочаровам се от хората и ги заклеймявам...ами аз – аз разочаровам ли ги? Трудно е, но си струва човек да опитва да не иска нищо от хората. И тогава не зависи нито от тяхното добрение, нито от тяхното възхищение. Защо Бог ме е създал такава мислеща натура, толкова вглъбена в живота и неговия смисъл..защо ме е направил толкова уязвима и критична? Как да се преборя с вечните тревоги, с вечните размисли и незатихваща жажда за нещо по – добро? Ами просто защото Бог знае, че ти, като частица от Него, рано или късно ще намериш своите отговори. И благородно те оставя да ги намериш. Някой от вас чувствал ли се е така самотен и така нещастен, че да не намира смисъл в нищо и никой? Някой от Вас страдал ли е за нещо, което само подозира, че ще се случи, за нещо, което просто чувства и не може да обясни? Някога искало ли Ви се е да изчезнете като прашинка – малка и незначителна? Просто да се скриете за миг и да чакате цяла вечност момента..момента на щастието... Много даже ми се е случвало. Но вече от години съм избрала да не ми се случва. Мила Мишел, дано моите коментари не ти прозвучат гадно. Не съм въобще по-умна или по-мъдра от тебе. Просто съм на 18 х 3 години. Прекарах първите 40 в същите терзания, докато не открих сама, че всичко сама съм си го причинявала. И оттогава се опитвам да живея по-осъзнато. Не винаги се получава, но поне загърбих черните дупки, в които падах от многото "защо". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 (edited) И не разбирам как човек може да е по-щастлив когато е глупав? Може, но по един ограничен, бих казал, отрицателен начин - като има ниска различителна способност за душевното страдание. Така и поемащите опиати не усещат това страдание... до едно време. При тях то идва с преминаване действието на наркотика. При ниската различителна способност - до среща с вече по-интензивно, осезаемо и от тях страдание. Редактирано Октомври 26, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) Човек се научава /обикновено/да "чете" без грешка,/имай предвид живота/но да го "пише" е по-трудното.Тъй мисля .smile.gif shelter, като се научим да го четем, него, живота, писането идва от самосебе си... винаги има избор-нагоре или надолу?... В това е и свободната ни воля-да пишем сега, че да прочетем какво сме сътворили в бъдеще.... В една притча се разказва за едно куче което влиза в една стая с огледала, стъписва се когато вижда толкова нмого кучета с-щу него, ако то е дръжелюбно и започне да маха с опашка, всички кучета махат с опашка, ако е страхливо и започне да лае, всички лаят. Еси, ако си глупакът от картите Таро, може би е хубаво, защото просто гледаш отстрани хората и се забавляваш с техните игри,... може би глупакът там нищо не иска и за това е щастлив?... Редактирано Октомври 27, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Може, но по един ограничен, бих казал, отрицателен начин - като има ниска различителна способност за душевното страдание. Така и поемащите опиати не усещат това страдание... до едно време. При тях то идва с преминаване действието на наркотика. При ниската различителна способност - до среща с вече по-интензивно, осезаемо и от тях страдание. Аз пък ще говоря на моят профвсионален език Една снимка е качествена когато има пълният спектър на цвят. Когато аз съм в състояние да видя и различа примерно 9 цвята, моето възприятие е далеч по-пълно от този който вижда примерно 3. От тук следва, че нещата които ме правят щастлива, са "невидими" за другият, но не следва, че виждайки повече болка ще съм нещастна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 От доста постове насам се чудя кои хора наричате "глупаци"? Защото аз досега не съм срещала хора, които да нарека така - всеки носи в себе си някаква своя сила и мъдрост - един различава цветове, друг помни числа, трети учи бързо езици, друг лепи фаянс като вълшебник... Дали критерият за глупак не е личен - този не може да прави това, което аз правя добре... Ами дали аз мога да правя и виждам толкова добре нещата, които той може и вижда добре? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) От доста постове насам се чудя кои хора наричате "глупаци"? Защото аз досега не съм срещала хора, които да нарека така - всеки носи в себе си някаква своя сила и мъдрост - един различава цветове, друг помни числа, трети учи бързо езици, друг лепи фаянс като вълшебник... Дали критерият за глупак не е личен - този не може да прави това, което аз правя добре... Ами дали аз мога да правя и виждам толкова добре нещата, които той може и вижда добре? Извън горната граница на нашия човешки слух има още много звуци с по-висока честота, но ние не ги чуваме.Прилепите обаче чуват ултразвука.Може и да си коментират какви глупаци са хората. Редактирано Октомври 27, 2007 от Атлантида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 От доста постове насам се чудя кои хора наричате "глупаци"? Защото аз досега не съм срещала хора, които да нарека така - всеки носи в себе си някаква своя сила и мъдрост - един различава цветове, друг помни числа, трети учи бързо езици, друг лепи фаянс като вълшебник... Дали критерият за глупак не е личен - този не може да прави това, което аз правя добре... Ами дали аз мога да правя и виждам толкова добре нещата, които той може и вижда добре? Аз, например имам личен критерий към себе си - глупак съм, когато не обръщам внимение на знаците, които ми показват верния път в даден отрязък от време; глупак съм, когато забравям понякога в ежедневието, че трябва да живея осъзнато и да не се повличам по течението и да изпадам в емоционални екзюберанси . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 От доста постове насам се чудя кои хора наричате "глупаци"? ... Вицът за днес от gbg.bg Две секретарки обсъждат шефовете си: - Моят ми харесва, но е адски педантичен. Твърди, че всички думи се пишат по точно определен начин. един приятел ми разказваше, че на обявата за търене на предпечетари се явява една девойка, която му спира дъха. На въпроса с кои програми работи отговора е "С Outlook express". коментара му беше, че ако зависеше от него щял да я назначи тутакси!))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 От доста постове насам се чудя кои хора наричате "глупаци"? Защото аз досега не съм срещала хора, които да нарека така - всеки носи в себе си някаква своя сила и мъдрост - един различава цветове, друг помни числа, трети учи бързо езици, друг лепи фаянс като вълшебник... Дали критерият за глупак не е личен - този не може да прави това, което аз правя добре... Ами дали аз мога да правя и виждам толкова добре нещата, които той може и вижда добре? Това е така. Глупак е силна дума, и невярна. И все пак колективната безумност на хората често е факт. Напремер месоядството, войните, себеунищожаването, болестите, ... Когато фактите говорят ... Глупостта е също в лъжата, невниманието и пороците. не обръщам внимение...забравям ... и изпадам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Според мен има разлика между глупав човек и глуповат . Продължавам да твърдя ,че безгрижните хора т.е живещите ден за ден в известен смисъл са по- свободни и по-щастливи . Не приемам този безотговорен начин на живот , но понякога им ''завиждам'' . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) безгрижните хора т.е живещите ден за ден в известен смисъл са по- свободни и по-щастливи . Не приемам този безотговорен начин на живот , но понякога им ''завиждам '' Нека се учим от всичко добро възприемете вярата, вярата в Божественото. То да бъде ваше ръководство. Умът ви да бъде служител на онова, което вие разбирате... Мене ми е приятно, когато слушам един музикант. Когато видя един художник, който рисува, един работник, който работи, навсякъде, каквото възприемам – мравите, пчелите, дърветата, навсякъде виждам каква разумност има в природата. От туй, което виждам, аз се спирам пред едно дърво с благоговение, виждам каква разумност, каква интелигентност работи. По някой път като ви казвам, че си разговарям с тези дървета, при неблагоприятните условия ми разправят как са преминали... И като седна при туй дърво, като седна при една череша, клонът се приближава при мене. Нещо казва: „Я ги вземете.“ Всички те оживяват. Тия дървета с любов вече ми дават. Като ям, [с] всяка череша, която изяждам, влиза живот. Виждам какво голямо самоотричане, каква голяма жертва правят. Те са жертва на цялото човечество. Казвам: Много благородна черта. На тях казвам: „И аз бих желал да бъда като вас. Туй значи разбиране.“ Те ми казват: „Ние желаем два пъти повече да бъдем като тебе.“ Казваме: те са дървета, растения. Но аз съм минал по този път, съзнавам това. То е Божественото. Казвам на всинца ви: Спрете се при едно животно, трябва да имате благородство. Погледнете – една душа седи, за бъдеще ще има Царството Божие. Седите при един беден човек – пред него има бъдеще. Който и да е, това е Божественото. Елате сега да разсъждаваме. Като разсъждаваме така, ще се премахнат всичките противоречия. Но за нас още от днес може да се премахнат всички противоречия и тогава трябва да работите без противоречия. Елате да разсъждаваме отговорност и свобода, радост от живота, без противоречия. Когато вървим напред! Редактирано Октомври 27, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.