Дина Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Искам да дам воля на сърцето си, на чувствата, на любовта, но се страхувам. ... да се крия под черупката си? Страхът е лош съветник. Щастието е в мечтите, а ти ги имаш и те са прекрасни и те очакват. Не ги "гони" с мисли, а излез от черупката и ги преживявай. Права е Мона за преживяването на миговете.Послушай сърцето си ! http://www.vbox7.com/play:c9b2cbb7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Страхът е лош съветник. Щастието е в мечтите, а ти ги имаш и те са прекрасни и те очакват. Не ги "гони" с мисли, а излез от черупката и ги преживявай. Послушай сърцето си ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Послушай сърцето си, преди да си му казал сбогом! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мишелката Добавено Октомври 23, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 А можеш ли да си отговориш на въпроса, какво те прави щастлива и какво - нещастна? Искам да бъда обичана и някои да ме обича...искам никой никога да не ме наранява, да имам дом семейство, приятели и т.н. Колкото по-високи цели си поставям толкова по-голям е рсика да остана разочарована...И все пак съм щастлива от факта, че имам мъж до себе си, семейство, което ме обича, верни приятели, работа, уча...на практика от какво могада се оплача, нали? Но...не се чувствам доволна от всичко това..иска още..искам да постигна нещо, да се реализирам..и в същото време си мисля за семейството..а кариера и семейство за 2 несъвместими неща.. Ето разбирате ли как се измъчвам за неща, за които само мога да гадая. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Мишел, ти изобщо наясно ли си със себе си, знаеш ли изобщо какво искаш и от кого? На мен ми се струва, че искаш нещо, но не знаеш какво е то или хем те сърби, хем те боли. Изясни се пред самата себе си и действай - НЕПРЕВЗЕМАЕМИ крепости НЯМА. Просто имай ясна цел и конкретна ситуация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 И на мен ми напомня за приказката за Гъргалчо, дето още момата не беше омъжена, обаче цял ден си представяха с майка й как бъдещият син/внук се е удавил и оставиха бащата/съпругът на нивата гладен, а те оплакваха своята "злочеста" участ и тази на още неродения Гъргалчо ... Кураж Мишелке! Не се плаши още преди да е дошло нещо страшно! А и кой е казал, че ще дойде нещо страшно?! И Мона е права, хубаво е да се определиш: искам да постигна нещо... - обаче какво точно? - реши и действай; искам да се реализирам ... - но как точно? - реши и действай! Аз имам кариера, семейство и две деца - защо да е несъвместимо? Е, не мога да кажа, че ми е лесно, но така съм искала, така съм го направила и така ми харесва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мишелката Добавено Октомври 23, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Вижте, на 18 години съм..сега тептрва заппочвам да се изграждам като личност..още се лутам между така да се каже "доброро и злото"... А относно това, което искам-понякога е по-добре да си поставиш по-малки цели, защото е възможно да се осъществят...когато мечтаеш за коли, пари, къщи и т.н. за големи неща..за нещо "глобално"..е тогава ще бъдеш разочарован, освен ако някой твой чичо от незнам си къде ти е завещал няколко милиона... Големите мечти не са свързани само с пари...за мен голяма мечта е)най-голямата дори)...да сретшна Мъжът. Аз съм една отчаяна романтичка, един нестихващ мечтател...от тези, който бързо се отчайвати трудно се задоволяват с нормални неща.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Че защо да не го срещнеш - може и да си го срещнала, може би скоро, може би след две години или след ... десет. Не е проблемът в това дали ще го срещнеш изобщо, просто добре е да се уцелват моментите и гледай да не се разминете, като се срещнете - то в това е дилемата на повечето хора. А това, че си романтичка, е прекрасно, остани си такава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Не виждам нищо лошо в поставянето на големи цели. Но не трябва да считаме за разочарование или провал, когато сме възпрепятствани в постигането им. Нужна е просто нагласа на съзнанието "ако стане". Това ни предпазва от създаването на вътрешни бариери и комплекси. За мене щастието е в самото следване на целта. Когато я постигнем винаги забелязваме, че тя не ни удовлетворява напълно. Просто в момента когато сме я поставили сме мислили по съвсем различен начин и сега е нужно да си поставим нова цел, изразяваща настоящите ни стремежи. Така ако целите са правилно поставени, самите ние се променяме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Искам да бъда обичана и някои да ме обича... (а защо например не смениш посоката - искам да се науча да обичам без да поставям условия - достатъчно, че да нямам болезнена нужда друг да ме обича - но да приемам с радост любовта им) искам никой никога да не ме наранява - (докато мислиш така, ти винаги ще подозираш, че има хора, които те нараняват и ще ги търсиш и ще си ги намираш и създаваш, а всъщност тези които те нараняват само ти показват къде имаш неизлекувани болни места - да си ги лекуваш) , да имам дом семейство, приятели и т.н. (ти и сега имаш, но може би искаш точно определени и да се държат по начин определен от теб - като твои марионетки?) Колкото по-високи цели си поставям толкова по-голям е рсика да остана разочарована... ( :thumbsup: ) И все пак съм щастлива от факта, че имам мъж до себе си, семейство, което ме обича, верни приятели, работа, уча...на практика от какво могада се оплача, нали?( :thumbsup2: ) Но...не се чувствам доволна от всичко това..иска още..искам да постигна нещо, да се реализирам..и в същото време си мисля за семейството..а кариера и семейство за 2 несъвместими неща.. -( а, ето това е проблемът! ИСКАМ ОЩЕ! вместо да се радвам на всичко, което имам - и на всичко което ще дойде) Ето разбирате ли как се измъчвам за неща, за които само мога да гадая. ( :thumbsup: ако спреш да гадаеш, спираш да се измъчваш значи ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Когато човек вярва в някой, нещо или просто зa да се поддаржа жив той намира смисъл във всичко. Онова, което ми направи впечатление са повторените думи:вярвам, знам и искам. Опитвала ли си някога да подложиш на съмнение или дори, да кажеш "не" на всичко, в което вярваш, знаеш или искаш. Ако все още не си, те предупреждавам започнеш ли, няма спиране.Това започване е отделянето от всичкото вярвам, знам и искам, което си решила, че е твое, но всъщност е вложено от мама и тати, брат ти, сестра ти, приятелите, учителите,книгите, и още, и още или от случилото се веднъж. Човек предпочита да върви по познати пътища, нежели да тръгне без път, т.е. самият той да създава пътя си-живот. Опитай да преразгледаш написаното си, но този път го сложи като казано от майка ти за теб самата, от баща ти за майка ти и т.н. "Когато човек вярва в някой"- Забелязала съм, че с думата някой най-често се замества несъществуващ реално идеал. Да следваш и търсиш единствено идеала/и то твоя/, означава да пре-хвърлиш живота. Наскоро четох, че интровертът желае светът да е нареден по неговия идеал. Предполагам ще ми кажеш, че сама разбираш, че това е невъзможно. На което аз предварително ти отговарям / поне при мен е така :)/ -въпреки разбирането си, не съумявам да овладея действията си овреме, в съответствие с момента. Това наричам страх от действителността. Като че ли и при теб е така или греша?Да си преди или после в случващото се е напълно естествено, но да си непрестанно в тях, вече е не е много добро./ Мой възглед-може и да претърпи корекции/:) И още нещо. Казвам го от опит. Когато правиш изводи се опитвай да смалиш мащаба. Да обобщаваш, означава да заличаваш разликите, а в тях е живецът. Човешките взаимоотношения са заедност. Каквото и да правиш, ще си от едната страна веднъж, а после от другата. Ще даваш или получаваш, ще имаш или ще губиш, ще си или не. Да бъдат в средата, си мисля, могат само мъдрите. Или Бог. Колкото и да не ни се ще, каквото и да правим е проба- успех или грешка. Случвало ми се е успех да се окаже грешка. Непрестанният избор е живот. Но и когато се спреш, не значи, че няма да тръгнеш. Понякога си струва да си починеш. 18 години вероятно е времето, в което наученото/преживяното започва да се подлага на преразглеждане. Успех! Дано намериш различията. Видиш ли ги- поемаш по твоя път. Сега вече видя, как и аз обобщавам. И накрая- тия дни мернах, казвам го съвсем сериозно-Адам и Ева били изгонени от Рая, КОГАТО /а не ЗАЩОТО/опитали плода и могли да различават добро и зло. Има ли, който да не иска да се върне? Човек оставя майка за да се пре-върне в майка, баща -за да стане баща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Адам и Ева били изгонени от Рая, КОГАТО /а не ЗАЩОТО/опитали плода и могли да различават добро и зло. По скоро си помислили, че могат да определят кое е добро и кое е зло и да "поправят" злото на добро. Плодът на дървото, което те изяли всъщност не бил "лъжица за устата" на ограниченото човешко съзнание. За тях този плод бил отрова - събудил гордостта, суетата и ревността. Много съм мислила - а в какво всъщност е бил смисълът на този плод? Може би в това, че знанието се състои не в "аз знам, че това е така", а в непрекъснатото отваряне и разширяване на ума ни към безкрайния и променящ се свят, където няма абсолютно зло и абсолютно добро - те зависят само от гледната точка и ценностите. Може би плодът дава на свободното от рамки съзнание умението да вижда доброто в злото и да трансформира разрушението и болката в съзидание и щастие? Може би в това се състои и голямата тайна на Живота? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 (edited) Животът е за да се научим да сеем. Адам и Ева хубаво са изяли плода, но като не са посели семената от него както трябва... А самият плод е всичко това, което ни различава от животните. Редактирано Октомври 24, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 За живота: http://www.vbox7.com/play:6fcd7421 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Опасявам се че за живота няма точни рецепти Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Ами в резултат на различните рецепти се получават различния ястия. Кое е по-хубаво е въпрос на вкус. Тъй или иначе рецептите си ги приспособяваме към нашите си разбирания, затова че колкото и да са точни ние ще променим нещичко. Така се създава разнообразието. Какво по-хубаво от разнообразието. Животът е движение. Хармонично или нехармонично - изборът е наш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 (edited) Е да де ,но Мишелката която я започнала темата иска отговори за живота Излиза че човек трябва да си избере рецепта според вкуса сам и май така е най-правилно . Редактирано Октомври 24, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 (edited) Адам и Ева били изгонени от Рая, КОГАТО /а не ЗАЩОТО/опитали плода и могли да различават добро и зло. Има ли, който да не иска да се върне? Човек оставя майка за да се пре-върне в майка, баща -за да стане баща.smile.gif След опита ни на плода, който всъщност се крие в дървото на живота, /а ние знаем къде се намира то-нали?/, просто сме започнали да сравняваме, всеки според вътрешното си аз, според нивото си на съзнание... За да видим тъмнината и Светлината. Да отделим Небето и Земята... Сега вече знае, че е било грешка Но е много вярно това изречение и те поздравявам - Има ли, който да не иска да се върне? Човек оставя майка за да се пре-върне в майка, баща -за да стане баща. Мисля, че не, макар и още да не е осъзнато от всички Редактирано Октомври 24, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мишелката Добавено Октомври 25, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Не мога да разбера защо толкова много се вглъбявате в ексистенциалните неща...за Бог, за Адам и Ева.....И аз вярвам, и аз се моля, и аз съм Човек! Вие май не ме разбрахте правилно...мен ме мъчи факта, че прекалено много се замислям над нещата от живота, прекалено много се вглеждам във всеки един символ, знак или просто ..късмет! А не искам да е така... Заете ли колко пъти съм си мислела колко са щастливи глупаците-нищо не разбират, нищо не ги интересува, не мислят, не се мъчат...просто си живеят... Но не си мислете, че искам да съм като тях-не. Просто ми липсва ...как да кажа..простотата на живота! Радвам се на малките неща...правят ме щастрлива краткте моменти на удовлетвореност от това, което СЪМ АЗ!, но живея с идеата, че много хубаво не е на хубаво..И защо трябва да се страхувам, че след всеки миг на щастие съм застрашена от ... нещо лошо.... И сега се ядосвам....толкова много ли искам от хората??? Просто ИСКАМ...да Искам да са искренни с мен, да ме уважават, да не ме предават. Визирам човека до себе си - моя приятел. Не е ли вярно, че кой какавото дава това ще получи...Ако беше вярно до сега да съм се превърнала в най-щастливата жена на света. Максималист съм, не отричам, дори се гордея с това! Аз....Аз...Искам...Искам....правите ми забележки за това, че постоянно се утъждествявам с думи като Искам, вярвам и Аз.....Отговорете ми тогава на 1 въпрос: кой човек не вярва, не иска и не Е личност, индивидуалност със свой собствен характер и начин на живот??? И никога не съм се стремяла да вървя по утъпкания път...до колкото мога сама си проправям път..нов...собствен и Мой! Аз просто исках да споделя мнението си за някои по-лични неща...а Вие започнахте да ме анализирате...не може ли просто да ми кажете ИМА ЛИ СМИСЪЛ...ИМА ЛИ СМИСЪЛ ВСИЧКО ТОВА?...ЗАЩО ЖИВЕЕМ И КАКТО ГРЪМКО СЕ ИЗРАЗЯВАМЕ "ЩЕ ОСТАНЕ ЛИ НЕЩО ОТ НАС НА СВЕТА"? ..или просто си живеем мизерния животец и накрая умираме? Край на приказката! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Хей, Мишел, разбира се, че има смисъл - просто си го позволи. И приказката не свършва, а едва започва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Лесно се живее живота а понякога трудно смятам че наглед по ''глуповатите'' хора т.е които не му мислят много много са по-щастливи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Не мога да разбера защо толкова много се вглъбявате в ексистенциалните неща...за Бог, за Адам и Ева.....И аз вярвам, и аз се моля, и аз съм Човек! Вие май не ме разбрахте правилно...мен ме мъчи факта, че прекалено много се замислям над нещата от живота, прекалено много се вглеждам във всеки един символ, знак или просто ..късмет! А не искам да е така... Заете ли колко пъти съм си мислела колко са щастливи глупаците-нищо не разбират, нищо не ги интересува, не мислят, не се мъчат...просто си живеят... Мишелката, знаеш ли точно в това ти е чара. Прекрасно е да се взираш, защото знаци има навсякъде и те наистина оказват пътя ни... Търсиш отговорите, значи скоро и ще ги намериш. А нима е по-добре да си безучастно сляпа и глупаво омотана в живота като всички? Прекрасно е да си различна! Само повярвай в себе си и изгони страховете... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Заете ли колко пъти съм си мислела колко са щастливи глупаците-нищо не разбират, нищо не ги интересува, не мислят, не се мъчат...просто си живеят... Но не си мислете, че искам да съм като тях-не. Ох, ако знаеш, Мишелка колко до болка познато ми е това изречение... Как то съсипа, скъпо дете, 35!! години от съзнателния ми живот! Да, наистина ще да съм била един претенциозен и горделив глупак щом ми отне 35 години да осъзная,че щастливите хора са умните или още по-точно мъдрите. Никак не е толкова просто и глупаво "просто да живееш" без да се мъчиш. За това се изисква човек непрекъснато да поддържа свободата си от наложени модели на мислене, предразсъдъци, предположения, чужди мнения и ниски егрегори, както и безусловната любов в себе си. Опитайте и ще видите колко е лесно човек да падне в недоволството и колко е трудно да се осмисли и приеме с позитивност нещо, което не съвпада снашите ценности в момента. И съвсем не е вярно това, че щастливият човек нищо не разбира и от нищо не се интересува - напротив той не натрапва своите разбирания на другите, но и не се чувства длъжен да спазва някакви "правилни" разбирания - това е изкуство, това висока степен на духовно развитие. Това, че щастливият човек не критикува, не недоволства, не дава навсякъде мнението си за всичко, не слага оценки означава точно, че той разбира и се интересува от същината на нещата - критикуват и недоволстват тези, които не разбират и не искат да разбират живота, а да му налагат своите идеали. Да се интересувам означава да уважавам свободата и спецификата на нещата и хората и да я опознавам - не да я меря и тегля с моите мерки и теглилки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Изглежда че са, подобно на наркоманите, ама какво ги чака... Дали човек би наистина поискал да се върне в детството, изгубвайки всички уроци от този си живот, само и само да се порадва малко на лишеното от познание и отговорност безгрижно щастие - и след това да последват отново всичките изпитания, които вече са били преминати?! Мисля, че не, ако осъзнава това именно, просто би пожалал да придобие една вторична чистота на детското възприятие, но без да се лишава от натрупания "с кръв и пот" опит... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Вижте, на 18 години съм..сега тептрва заппочвам да се изграждам като личност..още се лутам между така да се каже "доброро и злото"... А относно това, което искам-понякога е по-добре да си поставиш по-малки цели, защото е възможно да се осъществят...когато мечтаеш за коли, пари, къщи и т.н. за големи неща..за нещо "глобално"..е тогава ще бъдеш разочарован, освен ако някой твой чичо от незнам си къде ти е завещал няколко милиона... Големите мечти не са свързани само с пари...за мен голяма мечта е)най-голямата дори)...да сретшна Мъжът. Аз съм една отчаяна романтичка, един нестихващ мечтател...от тези, който бързо се отчайвати трудно се задоволяват с нормални неща.... Има хора, които и на 80 години не стигат до това което пишеш в двата си постинга. Най важните отговори в живота на един човек са с неудоволетворителен характер. Може би затова не ги забелязваме или по скоро бягаме от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.