Слънчевите лъчи като храна?

[tzveti]

Във форума за вегетарианството беше изказана тази мисъл-че е възможно и това е бъдещето. Много хора дадоха светлинки в тази насока.

Разбира се, че е вярно написаното от Кристиян.

Той е не само доктор, а и хирург, не само хирург, а и учен, не само учен, но и лекар, не само лекар , но и лечител, не само лечител, но и изследовател, не само изследовател, но и вълшебник, не само вълшебник, но и приятел, не само приятел, а и човек.

"Ето човека" - изпълнен с любов и милосърдие.

Благодаря ти, Приятелю за докосването!

Вече е доказано чрез науката за възможностите човешки от към светлоядството.

Светлината е източника на живот. Хранителната пирамида започва с човека и завършва с хората. Човек се храни единствено с любов, а именно светлина, и такъв представлява перпетомобиле, т.е. колкото повече - толкова повече.

Фотосинтеза при растенията е горе долу познат процес на учените. Прес деня фотосинтезиращите се хранят с въглероден диоксид, а през ноща с кислород. Издишвания през ноща виглероден диоксид се натрупва в горната част на атмосферата, от където бива "савалян" през деня посредством слънчевите лъчи и оново приеман като храна от растенията.

Човека се отлечава от растенията поради това, че дори през ноща е способен на светлообмен. Човек властва в Битието - той "го работи и пази".

Това се има в предвид и Библията под хранене с плодове.

Плодове да ядеш, ама без да нанасяш щети. Кои плодове могат да се консумират без да се нарушават принципине за ненасилие в Битието? Разбира се, че става дума за плодовете на ума и на сърцето, а погледнато от към макрокосмоса това са - Великата разумна и всеначална идея - всеобщото съзнание и любовта, т.е. хранене от най-фините вибрации на Бог.

Хората и сега се хранят с енергия, но тя е пречупена и в голяма степен усвоена, заради преминаването и през различните по плътност форми по пътя.

Получава се така, че човек се храни с някакъв омърсен и частично разместен микс. Все едно да се къпеш с вода, с която са умити доста преди теб. Как ще имаш чистотата си тогава?

Храненето трябва да се извършва дирекно от източника на енергията - според нивото на което се намира гладния.

Тук е мястото да се отбележи, че светлоядството и трудно постижимо в замърсена от вирации среда.

Стрес, гняв, омраза, ускорена динамика и всакакъв негативизъм са почти непреодолими пречки или ако са преодолими то имат по-висока чена, която пък определя и по-голяма стойност на постигнатото.

Добре е, ако иска някой да опита вкуса на Слънчето, да се отдели от всичко неприродно за поне месец, като е за предпочитане да бъде и в усамотение или ако е с някои, то този някой да е поне на неговото ниво на съзнание и да съществува съвпад на моментни итереси.

Тук може да прочетете за слънчевата диета, прилагана от индиеца Манек, който от осем години се храни със слънчева енергия

http://www.dar-center.com/article/?article=18

Бих искала да споделя, че това лято, когато бях на седемте рилски езера, може би поради чистия въздух и силното слънце, въпреки дългите преходи, които правихме не чувствах голяма необходимост от хранене.

Редактирано Октомври 5, 2007 от tzveti

[Guest Кристиян]

Възможно е храненето със слънчевасветлина. В основата на това хранене е дишането като процес. За усвояване на слънчевата светлина обаче е нужна подготовка. Има вариант на дишане, който на мен ми е известен като "полярпно дишане". Извършва се най-добре в легнало положение. Ориентиране на тялото с главата в посока север, краката- юг. Най-добре е на пода, или на твърдо легло. Може да се поставят малки възглавнички или от онези цилиндричните дунапренени възглавнички под коленете и врата, ако на някой не му е удобно. Започва се с бавно и дълбоко вдишване без задържане и издишване, и релаксиране на очите- най-добре е да се използва специално ушита "качулка за медитация", но може и тъмна мека кърпа като превръзка за очите. След като се релаксира тялото по лична преценка, се започва полярното дишане. Вдишва се слънчева светлина от едно слънце, което се визуализира над главата,у на около 30-на см. над темето, и при вдишването се прекарлва светлината през тялото надолу, и вдишването завършва с достигане на светлината до ходилата. Ако в началото това е трудно, се вдишва първоначално и светлината от слънцето над главата се насочва ксъм слънчевия сплит, а при издишването, се излъчва към ходилата от слънчевия сплит. Следва втория момент- издишване: при издишване на около 30-на см. от ходилата, под тях, от въображаема луна, при издишването се поема лунна светлина, която по същия начин се прекарва потялото нагорле, възходящо, и в края на издишването се излъчва през темето. Ако в началото е трудно само с издишване, подобно на описания по-горе начин, след като се издиша от слънчмевия сплит слънчевата светлина през ходилата, следва вдишване от лу,ната под ходилата до слънчевия сплит, след което се издишва от слънчевия сплит към темето. За по-лесно осъществяване на това дишане, може да се визуализира слънчевата светлина като златиста светлина, а лунвната- като сребристо-синя светлина. Чувството при правилно изпълняване на полярното дишашане е съвсем реално и физическо, усеща се преминаването на светлиннтите потоци през всички органи на тялото. "Полярно" дишане се нарича поради това, че обикновено луната нормално е откъм темето, а слънцето е под ходилата. "Размяната" на полюсите има буквалбно намагнетизирващ ефект, както при магнитите. Естествено, в началото на това подготвително упражнение, водата заема много голямо място- външно тялото за да се очисти от негативните енергии които съблира през деня, е добре да се подлагана студен душ, а водата за пиене пък следва да е гореща. Ефекта? Студената вода отвън, подобно на въздействието й върху кожата отначало предизвиква спазъм, но енергиен, всички енергийни центрове се "свиват", като по този начин "полбепналите" по тях мръсотии не могат да навлязат и да се интегрират в енергийната ни система, и както на физическо ниво, след няколко минути спазъм, настъпва релаксация на съдовете, които се разширяват, така и на енергийно ниво следва разширяване на енергийните центрове- енергиания поток следва температурните разлики- конвекция. Когато достигнем до степен на вазодилатация, е време да излезем от банята, и да си изпием горещия чай, след което сме готови за полярното дишане. Ако не се подготвим чрез очистване с вода, при полярното дишане, може натрупаните негативни енергийни "мръсотии" отвън, да навлязат в нас и да ни "заразят" както вирусите правят това, когато намерят входна врата, а освен това, наличните вътрешни блокирания и т.н. дисбаланси, могат да се задълбочат. Поради това, за да има успех полярното дишане, подготовката за него е тази- студен душ, и горещ чай.

След като сме постигнали ясно осъзнаване на слънчевия и лунния поток при полярното дишане, тогава вече можем да преминем и към директна "консумация" на слънчеви лъчи. Има два варианта- час преди залез, и при изгрева на слънцето. Започва се със залязващото слънце- човек трябва да изпрати своя залез, да премине през тъмнината в себ еси, за да дочака изгрева и ражданвето на светлината вътре в него. Нуждите отсветлина са индивидуални, и според редица специфични параметри при всеки, времето за изпълнение, както и продължителността като период от време до преминаване към хранене изцяло със слънчева светлина е различно.- През периода на подготовка обаче, е нужно да се употребява чиста вода- минерална, поне по 3 литра дневно.

[Mindfield]

Да драсна и аз нещо, понеже отдавна се интересувам от темата... макар да не съм стигнал до напълно ясен отговор.

Темата е голяма и си струва

Както пише Кристиян - праната, и не само Слънчевите лъчи, са тези които ни хранят по-плътните тела. Биохимично погледнато, това са може би определени елементарни частици, фотони, електрони и др....

В една книга, съм срещал от Учителя че е искал да научи българите на този вид хранене, ала определени съображения са го спрели.

Мисля обаче, че покрай изследванията с немския химик и антропософ - Михаел Вернер, както и вероятно с тези на Хира Р. Манек (ако са peer-reviewed [=минали експертна рецензия]), до 10-ина години тази възможност за хранене ще стане популярна. Дано... A... Дано и хората станем по-добри, щото това е по-голяма потребност...

Редактирано Октомври 5, 2007 от Любо

[breeze]

Интересна тема! Искам да запитам малко повече за полярното дишане. Този тип дишане може ли да се използва и с друга цел освен целта да се премине към хранене със слънчеви лъчи. Какви са ефектите върху тялото? Може ли да се ползват и други методи за пречистване на тялото освен студен душ и горещ чай, примерно визуализация? Идеята ми като цяло е дали полярното дишане може да се използва и през ежедневието с цел зареждане на тялото с енергия?

[Ники_]

Здравей!

Самото полярно дишане, както е описано от Кристиян е вид визуализация, утвърждение, самохипноза...

Методики много, пътища много и всичките водят до... Бог.

[Guest Кристиян]

Полярното дишане е метод от раджа йога, и няма отношение само към подготовката към преминаване на "слънчево хранене"- поляризацията е нужна за много повече неща, и има множество полезни ефекти. Всъщност, няма никаква с хипнозата и автохипнозата. Дишането е процес, който може да се осъществява от всяка част на тялото, кожата, от органите, ако щете дори и от зъбите- с всеки зъб човек може да вдишва енергия.

Тази методика на дишане е известна още от дълбока древност. В книгата "Древната тайна на Цветето на Живота", авторът- Друнвало Мелхиседек пише, че когато е общувал с Тот, Тот му е показал методиката, чрез която запазва физическото си тяло безсмъртно, и тя е в голяма част идентична с поляризацията, с тази разлика, че Тот му казва, че 1 час се поляризира с глава на север-крака на юг, и после още 1 час, с глава на юг, а крака- на север.

Кат оцяло ефектите на поляризацията на тялото са следните- повишава спосолбността за концентрация, балансират се процесите на емоционално и ментално ниво- т.е. при клинично ръководена поляризация, дори и хора с дългогодишни манио-депресивни разстройства, приемащи литий като лечение, са изоставили и лития, и манио-депресивното им разстройство е останало в "архива"...

Поляризацията е метод, чрез който може да се навлезе и в състояние на Шавасана(тя пък е част от Хатха йога)- сега няма да го описвам, но накратко- това е пълна релаксация;, може и да се навлезе в състояние на Йога Нидра- съзнателно напускане на физическото тяло и пътешествие със скоростта на мисълта...Ако сте запознати с "Изумрудените скрижали на Тот Атланта", в тях Тот описва своите пътешествия из вселената, които всъщност се осъществяват със скоростта на мисълта, но понеже между различните "светове" има граница, отделяща едно измерение, от друго, то има специфичен метод за преодоляване на влиянието на тези "граници". Времето е едно и също, но протича с различнасдкорост в различните "светове", или "измерения", и всъщност това дава възможност всички светове да са тук и сега, но разделени от нашия и оставащи скрити за нас, защото тук времето протича с една скорост, а във всеки друг "свят" или измерение, времето има специфична скорост с която протича, и тя се ръководи от съответния "Пазител" на определен "цикъл", но това е вече извън контекста на поставената тема.

[breeze]

Кристиян, благодаря за подробното обяснение!

[Guest Кристиян]

Опитайте, и според резултатите Ви благодарете не на мен, а на себе си- всичко, което пиша, може да не се счита за вярно преди да бъде проверено. Ако имате резултати, които са положителни за Вас- може да споделите, и да представите Вашето мнение, но от позицията на опита. С постоянство и търпение, и при почти пълна липса на време, колкото съм могъл, опитвал съм, и каквито резултати имам- опитал съм се да ги представя според възможностите си. Има неща, които не може да се споделят пред широка аудитория, има неща, които пък не могат да се споделят дори и в тесен кръг, има неща, които за да продължиш да приявяваш в себ еси, не можеш да споделиш по друг начин с никой, освен чрез това, което си като съвкупността, наречена човек, с която живееш сред хората и общуваш с тях по един или друг начин.

[Ники_]

Има връзка със самовнушението, самохипнозата, себеутвърждението, това са все начини за промивка на ума - за неговото отчистване, но нито "само" е точно нещо, нито "внушение", "хипноза", като думи и тяхния смисъл, разбиран обикновенно от хората. Всъщност това обикновенно разбиране е доста повърхностно. В думите има дълбочина. Утвържденията са част от което и да е учение. Утвърждение, Вяра - това е така и това е така.

Приемането на думите във вид, в които ги разбираме, в даден момент, е самия проблем на тази форма на общуване.

Един се опитва да каже едно, друг го разбира по начин зависещ от точката на неговите моментни въприятия и хората винаги си остават далечни и на разтояние.

Думите са меко казано двойствени и определението на значението на всяка дума е основното, с което човек трябва да се заеме, ако желае общуване чрез тази форма.

"Самовнушение" - "само" - правиш нещо сам; "внушение" - внушаваш си, представяш си нещо и го приемаш като реалност, утвърждаваш го, снабдяваш го със сила за да може да го ползваш, даваш му живот, вдъхваш му живот, събуждаш го за живота...

Бъдете здрави!

[Guest Еси]

С добре подбрани думи може да се опише Баба Мецана, като знойна горска хубавица, но само, който я е виждал в действителност знае как изглежда точно.

Кристиян споделя опитност, на който му "звучи" може да опита.

Споделеният личен опит е най-важен, другото са размишления и цитати от книги.

[Ники_]

А какъв е критерия за да оценим кой как пише - от личен опит или не?

Написах всичко, което знам за храненето със Светлина.

Незнам, при мен просто се получава. Споделих, че до това достигам също чрез пречистване, но не се ползвам от тази методика, за която споменава Крис.

Не е лъжа, че методики за прочистване има много и не бих си позволил да пиша за нещо, което не съм изпитал на гърба си.

При мен пречистващата работа отново върши Слънцето. Просто се оставям да преминава през мен, като през прозрачна и пълна с пролуки форма. Прозорец за Светлината е всяка една поричка на кожата. Колкото е по-голям прозореца, толкова и количеството на проникващата енергия е повече. Има начин енергията да се абсорбира и да се складира, но това изиска и по голям разход, защото умереността на възприемане е нещо, за което още нямам ясна и напълно точна преценка.

Успял сам да исползвам и вятъра като прочистващо средство, както и водата /чистата вода/. Оказа се, че всички тези неща, които служат за пречистване на тялото са трикове, с които ума много лесно работи и че всичко отново е свързано с личните ни възприятия и разбирания. Вятъра, водата, луната, кристали, мантри, утвърждения, мудри, медитации са само средства за изчистване, за трансформацията, за намесване на разместилото се, за подреждане на проявената форма, за да може да има обмен с цялото, а този обмен е вид участие в битието - съзнателно битийно участие в същесвуването, в живота.

Всичко зависи от ума, като най-висш instrument на съзнанието в това измерение. Той е обаче и онзи паднал Ангел, дето завижда, не вярва, гневи се, гордее се, дето не приема "чуждото", дето не разрешава на някой друг да сполучи, поради това че вече си е изградил рамки - очила, в които се опитва да побере целия свят, който свят също е опрян на сабствената гледна точка. Умът представлява Блудня Син - отделил се от общото съзнание в опит да го надрасте по величие. Умът е и една неразорана нива, на която семената на сеяча не успяват да дадат плод.

Точно и само ума /частицата от общото съзнание/ е онзи Дух, които изгражда формата, за да може чрез нея да се изяви и прояви.

"И Духът да се върне при Бога, които га е дал", но за да стане това e нужно изградената от него самия вавилонска кула да рухне, храма да бъде "разрушен", за да може да се изгради "новото", което е така добре познатото "старо", за да се намести в правилен ред разместеното, а за да се получи това, съзнанието, което има връзка с ума, го кара /внушава му, чрез един или друг начин/ да се самоизлъже, да се ползва от трикове, методи, чрез които "сам" да се трансформира, да се промени. Всички тези трикове са илюзионни, поради това че са част от възприятията на самия ум. Те не са реални, те са сенки, защото са част от света на сенките, на изкуствената, на пречупената светлина, но са достатъчни. След триковете ума вече не е същия той се е разширил и вече връзката с общото съзнание е станала двустранна, вече има диалог, има качествен и осъзнат обмен.

Единственото реално нещо е импулса изходящ от Абсолюта, който импулс преминавайки през хаоса твори материя, която материя в същността си е движение /поради задвижващия я импулс/, които движение и обмен излъчват светлина, която светлина е живот, енергия, която енергия е в различни нива, в зависимост от местоположението си във времепространството относно източника на импулса.

Колкото енергията е по-далеч от източника, толкова е и по-пречупена, по-крива, по-разместена, по-неподредена, по-далечна и по-"чужда".

Колкото си по-далеч от източника, толкова формата ти е по-твърда, поради това че е забавено движението в теб. Нама движение и обмен - няма светлина. Липсата на движение е мрак, тъмнина, твърдо тяло. Няма живот.

Ума има свойството на бързо движение във времепространството. Правилното движение на ума звиси само от неговото насoчване, от посоката в която е обърнат. Той може да достигне навсякъде, защото е частица от цялостното съзнание, а то присъства навсякъде в творението.

Душата е Любов и наслада, възхищение, едно такова чувство на благодарсвен и възлюбен възторг. Душата е нещото, чрез което Бог се наслаждава на сбственото си творение, но Той може да се наслади само, ако е заел привидно отделни от Него форми, и само когато тези форми се познаят, като неизменна част от Бога, когато се познаят като Бог.

Ето защо хората нямат души, защото им липсва "чувство на благодарсвен и възлюбен възторг" от творението /Бог, от Сабе Си/.

Сега, след като написах всичко това, кажете - от опит ли го пиша или щото съм го чел!? Пак питам какъв е критерия за оценка, за отсъждане?

Много интересни и благодаря за вниманието.

Целувки от "мен" към "теб" летят, като пеперудки!

Редактирано Октомври 7, 2007 от niki0912

[Guest Еси]

Ники критерии за истиност търсят неверниците, сЕтам знайш.

Пропуснал си думичката "зазвучи".

[Ники_]

Ники критерии за истиност търсят неверниците, сЕтам знайш.

Пропуснал си думичката "зазвучи".

Така е, пропуснал съм. Объркал съм се.

[Guest Еси]

... а е и казано "Да бъде според вярата ти"

[Ники_]

Именно - тя е субективно възприятие, относително за всеки.

То и Каин "вярваше" в нещо, та взе че уби Авелчо, а се оказа, че по-скоро си мислеше, че вярва.

Вярата е нещо, което ако го има не е нужно да се ползваме от никаква методика.

Вяра Надежда и Любов - три прости принципа.

Това не е от Вярата, а от възприятието, което определя дали имаш Вяра или не, ама преди близо 2000 години така е могло да се каже, така е и казано.

Не си възприемчив - нямаш Вяра, страхуваш се, съпротивляваш се...

Накрая се оказва точно това - всичко е магия, трик, илюзия, имаща за цел едно единствено нещо - да поснаеш Себе Си, нито съществуват мечки, нито гори, нито пък мечкари.

Редактирано Октомври 7, 2007 от niki0912

[Guest Еси]

Има някъде планета Сатурн снезнамсиколко пръстена, и кво?

Вярата когато не е съпоставена към мен е абстрактна дума.

Методите са онова нещо което ми помага да отворя сърцето си за Светлината, за да ".. бъде според вярата ми", т.е. да получа толкова колкото мога сега в момента, утре може да е повече.

Методите са като стълба правим крачки една след друга нагоре.

Извинявам се за офтопика.

[Валентин Петров]

Слънцето. Просто се оставям да преминава през мен, като през прозрачна и пълна с пролуки форма.

Прозорец за Светлината

"И Духът да се върне при Бога, които го е дал" [приживе ]

- връзката с общото съзнание е станала двустранна ...

Единственото реално нещо е импулса изходящ от Абсолюта

кажете - от опит ли го пиша или щото съм го чел!?

от опит и дълбоко осъзнаване

какъв е критерия за оценка, за отсъждане?

интуицията

[Ники_]

...

от опит и дълбоко осъзнаване

...

интуицията

Здравей, Валентин!

Може и да е, може и да не е /осъзнаването/. Знае ли човек?

Да, знае, но не винаги, понякога знае, понякога предполага, понякога предполага, че знае.

Вярно е, интуицията е критерия. Точно нея визирах.

Забелязал съм обаче, че не винаги чуваме добре интуицията си и често чуваме избирателно - това дето ни харесва. Харесването идва от желанието на индивидуалното. Истинската чуваемост, според мен, идва когато индивида отсъства, което от своя страна е една доста трудна задача.

Да те няма. Да спреш да съществуваш. Кой е готов на това? Всеки търси спасение за себе си, но кой е готов да спре да съществува?

Знам, че този който търси да спаси себе си...

"Който иска да спечели живота си ще го изгуби, а които изгуби живота си, ще го спечели."

Живота не е сделка или ако е такава, то трябва да раздадеш всичко, което притежаваш, на тези които имат нужда от него.

Да се отречеш от себе си, да се отречеш от този дето се е приел за нещо отделно от Цялото, за нещо индивидуално и специално /когато спреш да се отъждествяваш като идивидуалност, като аз/, само тогава се добива свободата, когато не съществува някой /ти самия или по-точно - илюзионната представа за себе си/, който да те обвързва с тежести и вериги, когато сам спреш да се ограничаваш и обвързваш с цели например.

Можеш да спечелиш само когато изгубиш. Тогава вече интуицията работи и не само, ти си станал самата интуиция, ти си се превърнал в самия живот.

Тогава вече може да се изрече и прословутата библейска фраза на разпнатя Иисус, висящ на кръста: "Отче в твоите ръце предавам духа си." - Съществуването си. Забележете не само живота - земния, Той е съгласен да предаде правото на Бог да реши за цялостното му съществуване. Готов е да изчезне, да бъде заличен, дори да не остане спомен за това че е бил, съгласен е с волята на Отца Си. Смирение, истинско смирение, което носи свободата от окови и вериги - грижите: "Свърши се!" - края на аза.

Това са два прекрасни метода, които заедно с Господнията молитва могат и имат силата да трансформират ума, но не може да не се признае ролята на егото, на желанието. Егото и желанието са основните движещи сили в кръговрата на възход и падение. Без отделяне на привидни индивидуалности няма движение, няма Път, Няма Блуден Син, няма и завръщане.

Затова твърдя, че Пътя към Бог е Път осеян с егоизъм и края на този Път е единствено края на егоизма, на индивидуалността. Тогава можеш да се храниш и със Слънце, може и с ветрове, може дори да не се храниш, да не дишаш, тогава нищо не може да прекъсне съществуването Ти, защото Ти ще бъдеш Всичкото съществувание и ако дори за миг спреш да съществуваш, целия Свят би изчезнал.

Тогава притежаваш и Си всичко в пълнотата му, та дори и смъртта.

Всеки един е на своето място в разбиранията си и всичките разбирания са верни съобразно момента в който се намират. Всеки е на прав път, защото други, различни пътища няма. Пътят е един и същ, при това отъпкан от вечността на съществуването /от Теб самия/.

Бъдете здрави, здравейте!

Редактирано Октомври 7, 2007 от niki0912

[Guest Кристиян]

hypno-sis - хипно означава сън, а "зис" обозначава състоянието "сънно състояние".

При хипноза, подложеният на хипноза след извеждането му отнея, няма спомен за случилото се по време на хипноза. Същото е и при автохипнозата, с тази разлика, че остава малък "страж" на съзнанието, който "дирижира" автохипнозата.

Поляризацията не отговаря на критериите за хипноза, представлява просто енергийно упражнение, в което съзнанието ако сепроменя, в никакъв случай не е в посока "хипно".

В много по-голям процент представата ни за Бог е хипнотична или автохипнотична "програма", която в много случаи преминава в психично преживяване- психичните преживявания са субективна деформация на реалността, в която някой може да вижда Христос, да си говори с Христос..и т.н., примери много, и основното е, че всичките сетива моделират "декорите" на реалността, т.е. създават халюцинации. Ефекта от ЛСД например е такъв, но и без вкарване на химически субстанции отвън, това е засега най-масовото псевдорелигиозно преживяване, а в други случаи се отключва психопатология, наречена религиозна невроза...всъщност, причината за развиване на неврозите са две- бог и секс. В интуитивното общуване/връзка не участват психични компоненти, зависими изцяло от петте ни сетива. Интуитивното общуване се осъществява посредством придобиване на допълнително сетиво- шесто сетиво, което човек придобива по милост, а развива посредством Душата си, докато лицевите опори, подводния риболов, поляризацията и т.н. са занимания, от които човек може да направи мускули, да издържа под вода примерно 5 минути на дълбочина 5-6 метра, адаптирайки се към повишаващото се налягане под водата с всеки метър, а по отношение на поляризацията е същото както лицевите опори и подводното гмуркане- хем мускули се правят, хем организма се подготвя и може да си позволи да "внесе" през зениците на очите си слънчева светлина в количества, които биха причинили слънчев удар, невъзвратимо увреждане на ретината и т.н. поражения от слънчевите лъчи от видимия и невидимия спектър. Поляризацията може да няма нищо общо с Бог, но може и изцяло да е свързана с Него- това зависи изцяло от човека. Когато човек пее- пеенето му може да няма никаква връзка с Бог, но може пък и да изцяло свързано с Бог, когато се храни, храненето може да няма никаква връзка с Бог, но може пък и изцяло да е свързано с Бог...Има три неща- желание, намерение и воля- и според както човек употребява тези неща, живота му може да няма нищо общо с Бог, или пък изцяло да е свързан с Него...

Ако аз бих имал възможност да избирам между Бог и хората, със сигурност бих избрал хората...

[Слънчева]

Ами, че то хората не са ли част от Бога? Та нали всеки носи частичката в себе си, само дето не всеки я е осъзнал-събудил...

[Ники_]

hyp-nosis ~ hiper gnostic; hip-gnosis - hip-nos

Може и така да се приеме, ако се гледа в дълбочина. Просто като идея за размисъл

Какво представлява да заспиш по време на сън?

Кое е сън и кое реалност? Тук могат да вземат участие и тези, които практикуват осъзнати сънища.

Много одавна сме спрели да можем да боравим с думите. Отново опираме до идивидуалното и субективно възприемане на самата дума. Така е в света на относителността - недостатък цари.

Ами, че то хората не са ли част от Бога? Та нали всеки носи частичката в себе си, само дето не всеки я е осъзнал-събудил...

Съгласен съм. Що се отнася до Бог, но ако правим сравнение между тях и Бог Отец, ще трябва да търсим, чрез ирата - открии седемте разлики.

Ето отново пример, с които се доказва, че думите имат и "разминаващ" ефект.

Вижте, сперед мен в мълчанието и в тишината е истината и разбирателството.

Хората неизменно са едно и също нещо с Бог.

Редактирано Октомври 7, 2007 от niki0912

[Guest Кристиян]

hyper- hypo- в основата им е hyp-, но разликата е както между Са(вел) и Па(вел), а gnosis-разпознаване е друго нещо. Нямам лингвистични познания, но "хипноза" няма как да "произлезе" от подобно съчетание.

Да, Бог е и вътре, и вън от човека. Не познавам друг, освен човека, за когото може да се каже, че е "безбожник". Затова ако бих имал възможност да избирам, избирам хората.

Думите, които ползваме, буквите които ползваме, книгите които четем- са мъртви. Можем да се учим от тях, като им правим дисекции, но ще научим как са устроени- както студентите по медицина ицучават в секционните зали анатомичното устройство на човека.

Словото няма писмено изражение, Словото е Живот, а Живота е благодарение на Духа. Словото каквато и форма да приеме, онова, което го отличава от думите- изречени или писани, е наличието на Живот. Всяка форма която Словото създаде, е Жива Реч; а книгите и думите са си по наш образ и подобие...

[Ники_]

hyper- hypo- в основата им е hyp-, но разликата е както между Са(вел) и Па(вел), а gnosis-разпознаване е друго нещо. Нямам лингвистични познания, но "хипноза" няма как да "произлезе" от подобно съчетание.

охохо има и още как, за Бог всичко било възможно, а и не сме сигурни какъв смисъл е влагал, този, който е открил думата за света. Другото са предения, а знаеш те до къде довеждат...

А писмеността е проислязла по-после от речта. Каквото и да е значението на дадена дума, то си остава в относителността от възприятия.

Дали хипнозата се отнася до будност, до реалност или до сън също е част от относителността на нашите възприятия. Методът действа върху ума, което споменах в началото. Разликата е в така наречената от нас будност и в неините нива, което е най-несигурното нещо, като определения, а най-вече в нашите субективни разбирания.

[tzveti]

Слънчевите лъчи не са хипноза, а реалност. Когато дойде пролетта, цветята усещат слънчевите лъчи и започват да цъфтят.

Слънчевите лъчи носят не само светлина, а много повече-топлина /и душевна също/, а също и любов, и живот, и здраве, и спокойствие.

Не знам защо ми се струва, че това е присъщо на източните лъчи, но не и на западните.

А ако човек е до някое планинско езеро, ...

[Ники_]

Ето, пак се въртим в кръг.

Да съгласен съм, дори и съм писал същото някъде по-преди за тях, но никъде не е писано че слънчевите лъчи са хипноза. Е сигурно е време и за това да се напише. Хипноза нареках методиките за привеждане в едно по осъзнато съществуване. Сън в съня.

Сега, след като имам малко повече време на разположение (след продължителен работен ден) ще се опитам да се систематизирам.

Що е реалност и що е сън? Това са двата фундаментални въпроса. Ако живота, който познаваме е реалност то наистина хипнозата не може да се отнесе до трансформацията на ума в момент на будност.

Но реалност ли е живота ни?

Ако живота ни е илюзия, сянка, божествен сън, то хипнозата с пълна сила може да се отнесе, като определение за трансформация на ума в така наречената от нас съзнателност, въпреки че и съзнателността във вида в който я разбираме е несигурно и съмнително нещо.

Отново повтарям, потретвам, попетвам: - възприемането на думите зависи от начина на тяхното използване и от начина по който са чути, както от моментната ситуация с всичките и влияния.

Слънчевите лъчи са част от материята, макар в по-фин вариянт и колкото "по-навътре" навлизаме в тях, толкова и по-високо ниво на финност намираме. Така е с всяка една форма на проявата в творението.

Реална ли е така наречената от нас реалност? Само когато си отговорим на този въпрос ще можем да разбирем и смисъла на хипнозата, който вложих по-горе в мненията.

Е, философстването няма край - още една от "болестите" на подобен вид комуникация - с думи.

Това се и стараех да изявя - несигурността на този вид общуване. Хубаво би било да търсим дълбочината на всяко мнение и смисъла, който е заложил автора в него. Това е все едно да четеш в душата на художник.

Целият Живот е една божествена самохипноза, един божествен сън.

Редактирано Октомври 7, 2007 от niki0912