Служейки си един на друг ставаме свободни

[Иво]

Преди години гледах филма "Първия рицар". Явно много ме е впeчaтлил, тъй като снощи намерих, че в една моя стара тетрадка съм си записал следните думи от него:

Служейки си един на друг ставаме свободни

(англ. In serving each other we become free)

Като разсъждавам върху тази мисъл се сещам и за надписа на стената на един възрастен човек: "Ако искаш да служиш на Бога, помагай на хората."

Сещам се и и за думите на Учителя в томчето "Пътят на Ученика", където обяснява, че има една по-висока служба от ученето и това е служенето. Също така и неговата препоръка: "Надпреварвайте се да си помагате един на друг."

Как мислите, ставаме ли по-свободни помагайки си един друг?

И защо е толкова важно да се подкрепяме, да служим?

И как да си помагаме, дали това е лесна задача?

[Слънчева]

Няма нищо лошо в това да си служим. Но човек трябва да е изчистил всяка гордост и егоизъм от себе си. Ако направиш жест на някого обикновено те гледат съмнително-какво ли иска сега пък този?... Или ти лепват етикета-глупак, луд... Но е важно да изключиш приказките на хората... Да го правиш поради своята вътрешна необходимост...

Понякога помощ е да изслушаш някого, друг път да му дадеш съвет или да се усмихнеш само... Дори когато просто проявя толерантност на пътя към някой бързащ шофьор за мен денят не е празен...

Е, не винаги се получава да съм мила и добра, но със старание и желание след време няма даже и да е нужно определено усилие.

[Станимир]

Трудно е да бъдеш свободен. Без решителност, инициативност, въображение и целеустременост, как ще използваме свободата си? Мъдростта предполага знание на целите, които предстои да се постигнат. Служейки мъдрецът следва неотклонно общата цел, но сам избира пътят към нея. Всъщност в това се състои служенето му. Човек незнаещ в какво се изразява общото благо, не може да бъде свободен. Не може и да служи. Да служиш означава да познаваш целта. Иначе на какво служим? Свободата не означава липса на препятствия или опасности. Човек е свободен, когато е свободен да следва целите си. Разбира се когато целите са егоистични свободата е само илюзорна, а щастието от нея временно. От друга страна, очите на мъдреца са отворени за част от плана на създателя, затова и свободата му е съизмерима със знанията и стремежа за осъществяването му. Всъщност това е службата, която ни освобождава.

[Слънчева]

:feel happy:

[Валентин Петров]

Преди години гледах филма "Първия рицар". Явно много ме е впeчaтлил, тъй като снощи намерих, че в една моя стара тетрадка съм си записал следните думи от него:

Служейки си един на друг ставаме свободни

(англ. In serving each other we become free)

Като разсъждавам върху тази мисъл се сещам и за надписа на стената на един възрастен човек: "Ако искаш да служиш на Бога, помагай на хората."

Сещам се и и за думите на Учителя в томчето "Пътят на Ученика", където обяснява, че има една по-висока служба от ученето и това е служенето. Също така и неговата препоръка: "Надпреварвайте се да си помагате един на друг."

who allways helps

is allways happy

Как мислите, ставаме ли по-свободни помагайки си един друг?

Да

И защо е толкова важно да се подкрепяме, да служим?

От кого получаваме помощ?

От родителите си, от приятели и близки, от роднини, съседи, учители.

От хора които ни съчувстват или харесват това което се опитваме да правим.

Самото желание да помогнем изразява близост, съчувствие, сърадване за успеха на приятелите ни. Той става и наш успех дори само да сме пожелали да успеят или сме им помогнали с няколко окуражителни слова.

И как да си помагаме, дали това е лесна задача?

Зависи Овцете сред вълци трябва първо да оцелеят, а после да не допуснат да се у-у-у - вълчат.

При негативни реакции на хората е много необходимо хубаво чувство за хумор и самоирония. Едно от големите проблеми на егото е че не може да прости "слабостта си" и че е имало нужда да му се помогне. Понякога това его търси случай да уязви човека от когото е получена помощта за да "докаже че и те са маскари". Каквито и реакции да има, опитът ми показва: винаги резултатът от стремежа да обичаме и помагаме, е нашият голям и траен напредък към Божественото.

със старание и желание след време няма даже и да е нужно определено усилие.

[Добромир]

Трудното е, докато започнем. Ето сега, ако например започнем да разглеждаме системно цялостната проблематика на всеки един от редовните посетители на Форума (който пожелае това), мисля си, че даже и онлайн можем да му помогнем за много неща. Някой ще помогне с идея, друг - с конкретен съвет, споделен собствен опит; или пък с посочване на информационен източник, проверени специалисти и т.н. И нима е трудно да се осъществи това предложение? Ами не е, но щом все още не е факт, значи е било трудно за тази идея да достигне до тук. А след като сега е достигнала, зависи дали ще се стартира... Какво мислите? Редактирано Октомври 5, 2007 от Добромир

[Багира]

Крехко, съвсем крехко е равновесието между истината и заблудата по този деликатен въпрос- служенето на другите. Изглежда лесно и ясно- служиш на другите, самоотвержено, всеотдайно и се освобождаваш... За съжаление служенето може да бъде много изкусна игра. И да няма нищо общо с освобождаването, а точно обратното.

Нито една благородна цел, кауза, намерение, няма смисъл да влиза в ролята на ново вино в стари мехове. Каквото и да решим да правим- трябва меховете да не са старите. Иначе - все тая ще е. И даже няма да разберем бедата си...

[Guest Еси]

Служат малцина избрани.

И не е лесно да се освободиш от "оковите" за да станеш свободен и да служиш.

А ние пишещите, четящите най-доброто което можем да направим е да си помагаме по пътя.

[Донка]

Служейки си един на друг ставаме свободни

(англ. In serving each other we become free)

А на мен това ми звучи така -

-всеки от нас роден, за да служи на Разума по свой специален начин - както всяка клетка се ражда, за да служи на целия организъм по своя специален начин.

-докато "функционираме" в света си, подчинявайки се на някакви закони, задължения, зависимости, желания, ние не сме свободни.

- освобождава ни осъзнаването на предназначението ни - да служим на "организма" си - на Бог. Това е моментът, в който спираме да изпълняваме, зависим, да се подчиняваме, да се "продаваме" - започваме да служим с любов и по своята свободна воля да изпълняваме Божията воля. Макар на пръв поглед да вършим същите неща, мотивите и емоциите и мислите зад тях вече са противоположни.

В този смисъл (струва ми се) служенето ни освобождава от "оковите" на задълженията и необходимостите....

А най-добре си помагаме, когато "дясната ръка не знае какво прави лявата" - т.е. когато забравяме на кого и как сме помогнали още докато го правим....

[Guest Еси]

Служенето не е избор.

Служиш когато престанеш да се определяш.

Служат Учителите.

И отражението на тяхната светлина е видима за нас и я носим в себе си като напътствие.

Редактирано Октомври 6, 2007 от Еси

[Milena]

Как мислите, ставаме ли по-свободни помагайки си един друг?

~ необвързност с резултата от собствените действия - необвързаност, включително и като "търсене" на свобода чрез служене ! /т.е. да правиш, за да.../;

... а понякога "нещото" се крие и в не~правенето

И как да си помагаме, дали това е лесна задача?

~ не е задача, а по-скоро "състояние"

[Слънчева]

Може би като споделяме един с друг преживян опит си разясняваме и на себе си случилото се, осмисляме го... Така, с желание да помогнем на приятеля, близкия, помагаме и на себе си...

Но все пак е най-важно "ако обичаш някого, да забравиш себе си"!

[Слънчева]

Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете. Ето какви са техните признаци. Ако човекът, носител на новото учение, е лекар, като дойде в дома ти, ще те донесе всички лекарства, и нема да ти вземе нито пет пари, ще каже "аз служа даром". Ако е свещеник, като го извикаш да кръщава, да опева умрели, нема да иска никакви пари, а ще каже "аз служа на новото учение"....... Вие ще ми възразите: "ако всички работят даром, светът ще се разсипе". Да, сегашният свят ще се промени, но ще дойдат нови разбирания. Некои ще запитат - как е възможно да се работи даром, как ще се живее без пари? Аз питам колко хиляди лева плащат на майката и на бащата, за да отгледат, отхранят и възпитат 4-5 деца? Има ли некакъв закон, чрез който майката и бащата да се задължават да стават 5-6 пъти през нощта, за да наглеждат малките си деца?....

Новото човечество-беседа, държана на 19 август 1920г.

[Донка]

Сещам се и и за думите на Учителя в томчето "Пътят на Ученика", където обяснява, че има една по-висока служба от ученето и това е служенето. Също така и неговата препоръка: "Надпреварвайте се да си помагате един на друг."

Как мислите, ставаме ли по-свободни помагайки си един друг?

И защо е толкова важно да се подкрепяме, да служим?

И как да си помагаме, дали това е лесна задача?

Сега ми направи впечатление, че Учителят не е казал "помагайте на другите", а "помагайте си един на друг"!

В израза "помагам на другите" се съдържа скрита гордост и суета - той носи пресубпозицията, че аз съм по-силен и можещ от тези, на които помагам, а те имат нужда и полза от моята помощ. И може би тази позиция издава много по-голяма власт на Егото ни (Багира! ) отколкото това, за който споменава Валентин:

Един от големите проблеми на егото е че не може да прости "слабостта си" и че е имало нужда да му се помогне. Понякога това его търси случай да уязви човека от когото е получена помощта за да "докаже че и те са маскари".

Когато "си помагаме", ние осъзнаваме единството и равнопоставеността си.

Тогава сме готови да приемаме с любов и да благодарим за помощта дори когато другият няма и представа, че ни е помогнал с нещо (а понякога напротив - целял е да ни навреди). Всъщност другите ни помагат не когато съзнателно правят нещо специално за нас, а когато ние осъзнаем как ни помагат те с присъствието си в живота ни. И благодарим на Бог, че сега и тук ги е пратил да бъдат до нас такива каквито са.

А може би ако "се надпреварваме" да живеем и работим само с любов, ние оставяме на Бог да помага чрез нас на другите така, както само Той може и знае....

"Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй."

Добрата молитва

[Валентин Петров]

Учителят не е казал "помагайте на другите", а "помагайте си един на друг"!

Когато "си помагаме", ние осъзнаваме единството и равнопоставеността си.

Тогава сме готови да приемаме с любов и да благодарим ... на Бог, че сега и тук ги е пратил

... да живеем и работим само с любов, ние оставяме на Бог да помага чрез нас на другите така, както само Той може и знае....

"Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй."

Добрата молитва

:feel happy:

http://www.vbox7.com/play:d71d9c8d

[Роси Б.]

Когато "си помагаме", ние осъзнаваме единството и равнопоставеността си.

Тогава сме готови да приемаме с любов и да благодарим за помощта дори когато другият няма и представа, че ни е помогнал с нещо (а понякога напротив - целял е да ни навреди). Всъщност другите ни помагат не когато съзнателно правят нещо специално за нас, а когато ние осъзнаем как ни помагат те с присъствието си в живота ни. И благодарим на Бог, че сега и тук ги е пратил да бъдат до нас такива каквито са.

"Първият рицар" ми е един от любимите филми и до днес. Както сам Иво е цитирал там се говори за служенето, не за помагането. Искам да разгранича двете понятия. За мен те не са равнозначни. Ние всички служим на другите около нас, било като образци за подражание или за отрицание. Служим им чрез общуването помежду ни, за да "помогнем" на другия да се изгради като характер, поведение и опит. Да изживее своят миг на прошка, на влюбване, на мъдър проблясък. Да изживее и открие себе си.

[Диана Илиева]

служенето, не за помагането. Искам да разгранича двете понятия. За мен те не са равнозначни. Ние всички служим на другите около нас, било като образци за подражание или за отрицание. Служим им чрез общуването помежду ни, за да "помогнем" на другия да се изгради като характер, поведение и опит. Да изживее своят миг на прошка, на влюбване, на мъдър проблясък. Да изживее и открие себе си.

Да

[Guest Еси]

Едно е да служим за образец, а друго да сме в служба на...

Има една книга "В служба на човечеството" на Алис Бейли.

От spiralata.net може да се дръпне.

[Донка]

Учителят за служенето:

Служете на любовта без корист. Който служи на любовта, служи на себе си; който не служи на любовта, не служи на себе си. Всеки човек, който не служи на себе си, и на другите не служи. Не може да има развитие.

Та, казвам: Първото нещо, което трябва да се вложи в новото учение, е служение на Бога, не на хората. Във всичко в света – и в комара, и в дървото, да виждаме Бога, Който се проявява. Да виждаме Бога в себе си и да Го виждаме вън от нас. То е правото понятие. Само тогава може да се образува онази вечна хармония, която търсим.

Служене

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. Нова заповед ви давам: Да имате Любов помежду си“. С други думи казано: Служете на Бога с Любов. Нека Любовта бъде подбудителна причина в мислите, в чувствата и в постъпките ви. Само така ще познаете Бога, защото където е Любовта, там е Бог. Само по този начин ще дойдете в съгласие помежду си. Остане ли едни други да се убеждавате, нищо не се постига. Нито се убеждавайте, нито отричайте нещата.

Желая ви да бъдете господари на всичко, което правите, и навсякъде да прилагате Любовта. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка да бъдат проникнати от Любовта.

Служете с Любов!

Служение с любов

Бог ви е създал да станете служители, тук на земята да служите. Та сега вие сте бюра всичките. ... Като дойде някой, бъдете честни. Да ви кажа какво нещо е честност. Аз ще ви оставя бюрото, ще ви свържа с невидимия свят да разговаряте от там да се уреждат работите. Аз не вземам участие в тази работа. Тази работа не е моя. Имам бюро, в моето бюро може да се допитате в невидимия свят. Всеки може, но вие не вземайте участие. Тази работа не е за вас. Тя е Божия работа, не е наша работа.

Любовта, която минава през тебе, да е доволна, че ти си един много добър проводник. Любовта да е доволна. Вие разрешавате въпроса, кого да обичате. Този въпрос, кого да обичате, оставете настрана. Оставете Бог да обича, когото иска. А пък вие в дадения случай на някой от Божията Любов обърнете внимание, нищо повече.

Служители на земята

[Guest Еси]

Как мислите свещениците и цялата "гилдия" служители ли са на Бог?

[Guest Мона]

Въпросът ти е реторичен, но и подвеждащ. Никъде няма свещеници, които да служат на Бог, а по-скоро на някаква кауза под маската на защита на божествения интерес (обикновено човешки).

Ако някой толкова иска да служи на Бог, да го направи в сърцето си, но и това е условност, доколкото няма разграничаване между човешко и божествено. Служенето обуславя позицията на служещ и обслужван, поне по социалните критерии на обществото, в което живеем и в този смисъл за всяко служене се получава и съответната отплата. И служенето винаги е зависимост, не освобождение - поне за мен е така. А и тотална свобода няма, не може и да има. Свободата, която ни е отредена и то на много висока цена, ако посмеем да сме свободни обаче, е отново ограничена свобода.

[Багира]

Това за свещениците трябва ли да ни интересува? Те са не по- малко смъртни от нас. И не по- освободени. Но и едва ли по- несвободни. Иисусе казал: "Няма ни един добър... " и едва ли го е казал с укор. По- скоро- констатация. Това състояние на човешкото същество дава това положение.

Всъщност мога и трябва себе си да гледам. И да направя така, че да се промени моето положение, в случай, че не ми харесва. Ако се промени, и за други може да бъде полезно. Даже и за някой свещеник. Разбира се, и обратното е верно.

[mecholari]

Всеки си помага сам. Всичко друго е информация.

Думата "помагам" може да има различен смисъл за различните хора. Примерно вие помогнахте ли на Симона? Това прави ли ви егоисти?

[Guest Лагорда]

Преди години гледах филма "Първия рицар". Явно много ме е впeчaтлил, тъй като снощи намерих, че в една моя стара тетрадка съм си записал следните думи от него:

Служейки си един на друг ставаме свободни

(англ. In serving each other we become free)

Като разсъждавам върху тази мисъл се сещам и за надписа на стената на един

възрастен човек

: "Ако искаш да служиш на Бога, помагай на хората."

Сещам се и и за думите на Учителя в томчето "Пътят на Ученика", където обяснява, че има една по-висока служба от ученето и това е служенето. Също така и неговата препоръка: "Надпреварвайте се да си помагате един на друг."

Как мислите, ставаме ли по-свободни помагайки си един друг?

И защо е толкова важно да се подкрепяме, да служим?

И как да си помагаме, дали това е лесна задача?

На първия въпрос: Да, когато помагам с желание и от Любов. Когато усетя че трябва да помогна и го направя след това имам чувството че летя, не знам как по-точно да се изразя. То май за тези неща думите не стигат.

На втория въпрос:

"25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него."

http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k...amp;tr_search=1

"Един другиму теготите си

носете

, и така изпълнявайте Христовия закон." - Галатяни 6:2

На третия въпрос: С Любов, защото: "... Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е

свобода

," - 2Коринтяни 3:17

"29

Вземете

Моето

иго

върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.30

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко."

http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k...amp;tr_search=1

1 Йоаново 4:12

Никой никога не е видял Бога; но ако любим

един

друг

иго, Бог пребъдва в

на

с, и

любов

та към него е съвърше

на

в

на

с.

Следователно, когато Любовта е в нас, няма по- лесна задача

Редактирано Октомври 7, 2007 от Лагорда

[Донка]

Как мислите, ставаме ли по-свободни помагайки си един друг?

Лагорда - Да, когато помагам с желание и от Любов. Когато усетя че трябва да помогна и го направя след това имам чувството че летя,

:thumbsup2:

Всъщност мога и трябва себе си да гледам. И да направя така, че да се промени моето положение, в случай, че не ми харесва. Ако се промени, и за други може да бъде полезно.

:thumbsup:

Служенето наистина би ни разделило на "служещи" и обслужвани" и би ни поставило в зависимост един от друг, ако осъзнаваме само едната страна на процеса - т.е. от служещия към обслужвания - и се идентифицираме ту с едната ту с другата позиция. Всъщност ако внимателно и без предразсъдъци се вгледаме в процеса, ще забележим, че служещият е едновременно и обслужван докато служи. Бог ни дава всичко, което ни е необходимо без да ни поставя условия - т.е. Той ни служи безкористно. Въпросът е как можем да бъдем "обслужени" от Бог - само като не се откъсваме от неговото "тяло" - т.е. като вършим това, за което сме създадени.

Мисля, че когато служим на Бог в човека до нас, ние всъщност приемаме информацията и енергията, която ни свързва с Разума, от който сме част. Само от него сме зависими и в момента, в който го осъзнаем, постигаме свободата си.

Ако човек обслужва интересите и желанията на друг човек, а не Любовта, която се проявява в него, той просто не служи, а разменя своето присъствие и труд срещу адекватно "заплащане" - а именно, обслужване на неговите собствени интереси и желания.

Каква е разликата между "обслужването на интересите и желанията на другите" и "служенето на Любовта, която се проявява в тях"?

Възможно ли е първото да съвпадне с второто или да бъдат напълно противоположни? Как да разберем дали "служим на Любовта в човека до нас" или "разменяме си с него изпълнение на желания и претенции"?