05.10.2007 - Да ви обичат и да мислят добро за вас

[Ася_И]

Мисъл за деня - 05 Октомври 2007 г.

Когато ние влизаме в областта на Божествената Любов, отношенията между хората няма да бъдат никакви други освен отношения между души. Най-хубавото състояние е това, което изпитва човек, когато някой го обича. Каквото друго и да казвате, това е най-хубавото състояние - да ви обичат и да мислят добро за вас. Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувства в сърцето си и да ти даде пълна свобода - няма по-хубаво състояние от това!

Но Аз ще погледна

Цвят: Розов/Светло син

Планета: Венера

Песен: Фир-фюр-фен

Храна: грах, сусам, череши, ябълки, сини сливи, смокини, вишни, ягоди, малини, дини, мащерка

[Васил]

Мисля си, че ни е нужно да възстановим чувството си за обич, за отношението между душите. Условностите на средата в която живеем са в състояние да заместват живите отношения от високо ниво с опосредствени формални от по-ниско. Пример: когато чуваме "добър ден" или "светъл ден" знаем ли, дали човекът, който изговаря думите, наистина желае денят ни да бъде добър и светъл, или го прави от елементарна учтивост?

Живо отношение между души е постижимо само в условия на пълна свобода.

[Станимир]

Защо е казано, че най доброто състояние, което изпитва човека е когато някой го обича, а не когато той обича брата си? Божествената любов е чиста и неегоистична. Според мене, когато някой е в състояние да прояви такава любов към нас, това показва, че той е преодолял егоизма си, започнал е да живее като душа. Ако ние самите сме преодолели собствения си егоизъм, успехът на другите ще бъде източник на най-голямо щастие за нас.

[Иво]

Мисъл за деня - 05 Октомври 2007 г.

Когато ние влизаме в областта на Божествената Любов, отношенията между хората няма да бъдат никакви други освен отношения между души. Най-хубавото състояние е това, което изпитва човек, когато някой го обича. Каквото друго и да казвате, това е най-хубавото състояние - да ви обичат и да мислят добро за вас. Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувства в сърцето си и да ти даде пълна свобода - няма по-хубаво състояние от това!

Но Аз ще погледна

Много, много хубава мисъл за днес. Отношения не между мъже и жени, или между различни раси, или между различни вери, или между различни националности и култури, или межди различни възрасти, а отношения между души.

За да може да се случи това обаче, финните ни сетива трябва да се отворят, да виждаме отвъд привидността и формата, да сме проницателни. Ето още малко от същата беседа:

"За да може да разбере природата, чувствата на човека трябва да са отворени. Поне така, както сега човек се намира, в това положение, очите му трябва да са нормални, ушите му трябва да са нормални, неговият нос трябва да е нормален, устата му трябва да е нормална, и пипането с ръцете му, и то трябва да бъде нормално...."

Много хубава беседа.

[Донка]

И аз едва сега осъзнах какво означава "друг да те обича". Обикновено ние свързваме това усещане с факта, че някой показва това отношение към нас по някакъв начин или поне ние знаем за него.

Сега разбирам, че има друго, много по-важно - истинското измерение на тази мисъл.

Каквото и да бъде отношението и поведението на другия, независимо дали взема или ни дава, дали ни прави щастливи или ни наранява, това винаги е проява на неговата обич към нас. Не неговата лична и човешка - чрез него, човека, ние получаваме обичта на Бог към нас във формата, в която е най-добра за нас в момента.

Излиза,че от нас и нашето разбиране зависи дали "другият ни обича". Излиза, че не е възможно да "заслужаваме" обичта на някого, защото ние винаги я получаваме....

[Валентин Петров]

:feel happy:

Бог е всесилен, всемъдър. Той не се нуждае от нашата помощ. Той иска само да ни убеди в това, което върши, за да не го разваляме ние. Той ще оправи всичко. Няма нещо в света, което Той не може да преобрази. Злото, страданията, смъртта, неверието, войните – всичко това един ден Той ще примири. Нищо няма да остане от тях. Писанието казва, че ще влезем в един напълно уреден живот.

Кога ще бъде това? Ако го приемете, то може да бъде още днес.

[Ники_]

Мисъл за деня - 05 Октомври 2007 г.

Когато ние влизаме в областта на Божествената Любов, отношенията между хората няма да бъдат никакви други освен отношения между души. Най-хубавото състояние е това, което изпитва човек, когато някой го обича. Каквото друго и да казвате, това е най-хубавото състояние - да ви обичат и да мислят добро за вас. Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувства в сърцето си и да ти даде пълна свобода - няма по-хубаво състояние от това!

Здравейте!

Интересно е онтошението между Бог и хората! Какво значи Любов? Как се достига?

Замислих се, съзерцавах за секунди.

Що се отнася да сетивноста, наистина нейното разширение е необходимост, както споменава някой по-горе. Как се добива разширяване на сетивност? Методики много. Естественото е страданието и отнемането на дадено сетиво, за да се достигне до развитието на същото в обратна на първоначалната отправена посока. Например всяко едно от сетивата може да бъде отправено в две посоки - навътре и навън. Когато някой изгуби очите си, той започва да добива по-голяма чувствителност в погледа навътре (другоизмерно гледане), същото се случва когато някой загуби слуха си, както и когато някой изгуби крайниците си. Страданието по "естествен" път развива сетивността. Всичко обаче зависи от насочването на сетивността, от посоката на отправяне. Не е нужно да се губи някое сетиво за да развием неговата вътрешна природа. Всичко опира до самонасочване на сетивността. Когато някой желае виждане е достатъчно да започне да практикува такова като смени само посоката на погледа си от вън на вътре или да затвори очи и просто да гледа. Същото е с останалите сетива. Когато се запушат всички отвори/врати на главата може да се достигне до просветление. Това е начин да се откъснеш от сетивността си в хоризонталата на третото измерение. Сетивнотта може да се игнорира дори само с мисълтта, когато мисълта е насочена по вертикала.

Умът ни не може да мисли за две неща едновременно, за две неща в един момент. Умът мисли бързо, той мисли със скоростта на светлината, но никога не може да е на две или повече места в един и същ момент.

Любовта се долавя чрез от осезателната сетивност, а тя е функция на четвъртия енергиен център, който се намира в областта на сърцето.

Бог е Любов и това е утвърждение/разбиране, което може да те накара да развиеш сърцето си, Любовта в теб. За да се опиташ да доловиш което и да е от сетивността си, трябва да я приведеш във възприемчив вид, т.е. да се отвориш, отпуснеш, да се откриеш, да си позволиш откритостта и възприемчивостта, да премахнеш бариерите, който пречат за достигането на каквото и да е до теб. По начало хората сме затворени в себе си. Не допускаме нищо да ни доближи. Дори в трамвая, в рейса ние не допускаме близост, дори когато се съберем с някой близък или с някой добър приятел, ни е не допускаме близост, като прегръдка например, като докосване, като целувка. Това е защото се страхуваме, страхуваме се да приемем, да възприемем и това е естествено на фона на обграждащата ни вибрация, която по принцип може да ни донесе негативи. Негативната вибрация се намира в нашия хоризонтал. Тук е нейното проявление, затова сме развили и нещо като инстинкт за самосъхранение - зотворили сме се, положи ли сме ограничения, изкопа ли сме пропаст между себе си и светът.

Бог е Любов. Любовта е нещото, което ни липсва, което ни е липсвало винагил Всичко в света е заради Любовта. Искаме пари, за да има кой да ни обича, за да бъдем значими и ценени, същото е с общественото положение, с работата, с облеклото ни дори. Всичко в света е заради Любовта, заради нейната липса, а тя липсва именно заради собсвените ни прегради, заради ограниченията, които ние сами сме си поставили. Иначе тя си е била и ще си бъде навсякъде, проблема е, че ние сме спряли да я прихващаме, тъй като сме спряли да бъдем възприемчиви за нея, възприемчиви към всичко, поради страха си и желянията си, поради това че се опитваме да оправляваме нещо, което не ни принадлежи - живота.

Бог е Любов! Това е нещото, което ни кара да се отворим, за да проверим, нещо което ни кара да повярваме, да се успокоим, да потърсим, да намерим и да бъдем щастливи и свободни. Това е, което ни вади от хоризонталата на нашето ежедневие и ни открива онзи вертикал и спираловиден свят, който в действителност съществува, разкрива ни се цялото проявление на материята, било тя финна, по-финна или груба. Красотата на света.

Наистина е прекрасно някой да те Люби, това те прави щастлив и ценен, прави те да повярваш в собствената си значимост, но не това е върховното. На по-високо място стои това ти да можеш да изпитваш Любов, ти да можеш да отдаваш Любов, а на още по-високо място е това да се оставиш и да бъдеш кръговрат на Любов - хем да отдаваш, хем да допускаш да ти бъде отдавана. Тогава си се превърнал в перпетомобиле, във връх на проявата. Тогава разбираш, че е без значение дали си значим, дали си ценен, дали си някой. Тогава разбираш, че Любовтта е достатъчна и нищо друго няма значение. Какво значение има това кой си? Какво значение има?

Няма значение - си си проявление на Бога, а Бог е Любов, значи си проява на Любовта. Това е достатъчно за цялото съществуване. Тогава разбираш че формата е само един проводник на съдържанието. Грубата материя е облекло за финната, чрез коята тя самата (финната материя) се проявява. Форма във формата, цвете в цветето, съществуване в съществуването, красота в красотите, живот в живота...

Бог е Любов! Нека бъдем открити (откровенни), възприемчиви с това, което се случва и идва към нас. "Отче, да Бъде Твоята Воля." ; "В Твоите ръце предавам Духа си."

Бог е Любов - начинът да отдръпнеш вниманието си от хоризантала на грубото съществуване и да откриеш останалите светове, да откриеш Бога.

Някой писа, че Бог бил непознаваем. В евангелието се говори, че Бог може да се познае само чрез Сина - Христос. Христос е Любовта, Той я символизира. Любовта носи познание върху Бога. Бог е Любов.

Прекалено многото гледане навътре (нагоре, към Бога) прави хората късоглед (сляп за близките неща, тъй като им отдава прекалено много от внеманието си). Такива виждат по-добре надалеч, за да могат да се сетят че е външното, че и хоризонталата ни е дете на Бога и има своята красота предназначение и не бива да се отрича. Това е крайност.

Прекалено многото гледане навън (в хоризонталата на твърдата материя) прави хората да не виждат на далеч (далекогледи), за да се досетят, че не всичко е това, че не целият свят е вън от тях, че има и вътрешен свят, който те отвежда, който е тайната врата към многоизмерността в творението (останалите паралелни светове). Това е крайност.

Здрав човек е този, който е спрял да отрича, да разграничава и да отхвърля. Здравия човек приема всичко, като едно неделимо цяло. Такъв е хем вън, хем вътре, такъв е навсякъде едновременно.

Бъдете здрави, Приятели! Бог с вас!

[Guest Лагорда]

"Ще ви прочета 2-ри стих от 66-а глава от Исаия: „Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това, говори Господ, но Аз ще погледна на тогоз, на сиромаха и на съкрушения духом, и на оногоз, който трепери от словото Ми.“

"Важни са думите, които пророкът казва: „Аз ще погледна към сиромаха и към съкрушения духом и към онзи, който трепери от словото Ми.“ „Онзи, който трепери от словото Ми“ подразбира „онзи, който обича словото Ми“. Под думата „треперене“ в този смисъл аз разбирам едно синовно отношение. В любовта има един страх, но аз го наричам „свещен страх“. В любовта страхът е едно благословение. - Псалми 111:10

Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века."

Притчи 1:7

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

Притчи 9:10

Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

"Та, при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдействува за добро. " -

Римляни 8:28

Но знаем, че всичко съдействува

за

добро

на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение

" Има страдания в света, които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. " - 1 Петрово 2:20

Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

1 Петрово 3:17

Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло.

"Мислите ли, че Бог не страда? Единственото същество, което страда най-много, това е Бог. В това отношение има два възгледа. Пророкът казва: „Аз бях в Израил като натоварена камила. Дотегна Ми да нося вашите грехове.“ Това значи: „Дотегна Ми да нося вашите мисли, чувства и постъпки, с които да нося вашите страдания и за които да съм отговорен.“ Тези думи пророкът туря в устата на Бога. Други пък казват, че Бог е всесилен, всемъдър. Той не се нуждае от нашата помощ. Той иска само да ни убеди в това, което върши, за да не го разваляме ние. Той ще оправи всичко. Няма нещо в света, което Той не може да преобрази. Злото, страданията, смъртта, неверието, войните – всичко това един ден Той ще примири. Нищо няма да остане от тях. Писанието казва, че ще влезем в един напълно уреден живот." -

Исая 65:17

Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.

2 Петрово 3:13

А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.

"Кога ще бъде това? Ако го приемете, то може да бъде още днес. Това зависи от вашия ум. Ако вие можете да се подигнете с ума си, вие още днес можете да влезете в този уреден свят. Но за да влезете в този свят, трябва да притежавате 4 неща: душата ви трябва да бъде свободна; духът ви трябва да бъде силен; умът ви трябва да бъде светъл, а сърцето ви трябва да бъде пълно с добрина."

"За да възприемем свободата, ние трябва да приемем Бога в душата си и да Му дадем свобода. Когато дадем свобода на Бога в себе си и Го оставим свободно да работи в нас, когато го оставим свободно да работи в душите ни и най-после, когато приемем Бога в духа си, ще станем всесилни, защото Бог е всесилен. Когато приемем Бог в ума си, ние ще имаме знание. Когото Го приемем в сърцето си, ние ще имаме всички добродетели."

"Не е достатъчно само да вярва човек в Бога, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава и Неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не обичаме Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога. Ние още не сме се заинтересували от езика на Бога и затова не го изучаваме. "

"Промени стават и в злото, и в доброто. Измененията стават в злото, а промените – в доброто. Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил. Промяната е възходяща, а измененията са низходящи. Затова, именно, се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника, значи, понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек – въздига го нагоре. Следователно ония, които грешат, се изменят, за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно място и там ще спре, т.е. няма повече да се променя, т.е. няма да правят добро. Какво състояние ще бъде в света, когато доброто престане и злото престане, т.е. грешните престанат да грешат и добрите престанат добро да правят?" -

"Та, когато ние влизаме в областта на Божествената любов, отношенията между хората няма да бъдат никакви други освен отношения между души. Най-хубавото състояние в света е това, което изпитва човек, когато някой го обича. Каквото друго и да казвате, това е най-хубавото състояние – да ви обичат и да мислят добро за вас. Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувствува в сърцето си и да ти даде пълна свобода – няма по-хубаво състояние от това. Единственото идеално същество, което иска да ни даде своята свобода, това е Бог. Той иска да ни даде на разположение свободата, която Той има. Той иска да ни даде на разположение Своята светлина, Своята доброта, Своята благост, Своята сила и т.н."

"Противоречията в света произтичат от безлюбие. Там, дето има безлюбие, винаги съществува противоречие. Там, дето любовта отсъствува, винаги се явява алчност в човека. И човекът търси живота там, дето го няма."

"Аз харесвам стремежа на съвременните хора да бъдат свободни. Права е тази идея. Аз насърчавам тази идея, но свободата трябва еднакво да засяга всички живи същества."

"В Писанието се казва, че на небето има 24 старци, между които сега се готви да влезе още един, да станат 25. Те представят цели епохи. Когато човечеството довърши докрая своята еволюция, ще мине през 7 епохи, с което ще образува един старец. Той ще бъде като началник. Той ще разполага с всичкото знание, с всичката свобода, с всичката сила, с всичката доброта на човечеството. Тогава всички хора ще дойдат при Него и Той щедро ще раздава. Така разглеждаме ние стария човек."

"В невидимия свят има преливане на душите. Там душите се преливат. Там може и двама, и трима, и 10, и 100, и 1000 души да се прелеят, в едно тяло да се съберат и после излизат. Те са свободни, кой каквото иска може да прави. В другия свят човек може да бъде свободен."

"Сега, като говоря за любовта, любовта е един свещен акт. И ние не трябва да обичаме така, за да покажем любовта си пред света, но тя трябва да бъде един таен акт. Свещено нещо е любовта. Обичаш някого – остави го свободен. "

"Сега могат да ви говорят много богословски работи, да ви проповядват кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там, дето има свобода, има право. Дето има сила, има и право. Дето има светлина, има и право. Дето има доброта, има и право. Това са 4 необходими неща. И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: „Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си, Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си.“ По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдете радостни и доволни. Защото въпросът не е да бъдем слепи. Въпросът не е в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или не, да се проявяваме ли като Синове Божи или не. Мъжът трябва да се прояви като брат, като Син на Бога. Жената трябва да се прояви като Дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле."

" Ето какво разбирам аз под думата „любов“. Щом се запознаете с Божията любов, за която ви се говори, всичките ви страдания, всичките ви противоречия, всичките ви грехове, които имате, ще изчезнат – помен няма да остане от тях."

"Простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога. Ние трябва да простим и на себе си, и на всички, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава, и ние ще простим."

„И ще погледне на сиромасите и на наскърбените.“ Понеже Господ погледна, ще каже: „Сега желая да измиете краката и езиците си.“ Като измиете краката и езиците си, вие ще разберете всичко, което досега ви се е говорило. Новото учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си, както трябва. Щом измие езика си, в него ще дойде Божият мир.

Пожелавам ви сега да дойде Божият мир, Божията радост и Божието веселие във вас. Като измием краката си, Божият мир, Божията радост, Божието веселие и Божията любов да дойдат у нас."

http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.199...7-08-29-10.html

Редактирано Октомври 5, 2007 от Лагорда

[Слънчева]

Напълно съм съгласна със Станимир-мнение3.

Знаете ли аз разбирам различно думите-

Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувства в сърцето си и да ти даде пълна свобода - няма по-хубаво състояние от това!

Обичала съм като съм поставяла условия, обичала съм, като съм се привързвала и очаквала, но най-красива е Любовта, която изпитах от разстояние,т. е. да изпращам обич на чавек, когото не виждам, който е далеч... Човек, от когото нищо не исках, а само някой ден да разбере, че съм го обичала... Прекрасно е да виждаш в някого само красивото и да му изпращаш обичта си...

Да, както казва Ники, страхувам се да бъда обичана, но не и като душа.

За да се отпуснем и повярваме ни е нужно или Бог да ни проговори, или ние сами да си дадем свободата и да се погледнем през очите на любовта, тогава и Той ще ни повика...

Редактирано Октомври 5, 2007 от xameleona

[Валентин Петров]

Бог е Любов ... Любовта в теб.

Бог е Любов. ... Всичко в света е заради Любовта.

Бог е Любов! Това е нещото, което ни кара да се отворим...и да бъдем щастливи и свободни.... открива ... Красотата на света.

Наистина е прекрасно някой да те Люби, това те прави щастлив и ценен, прави те да повярваш в собствената си значимост, но не това е върховното. На по-високо място стои това ти да можеш да изпитваш Любов, ти да можеш да отдаваш Любов, а на още по-високо място е това да се оставиш и да бъдеш кръговрат на Любов ... връх на проявата. Тогава разбираш, че е без значение дали си значим, дали си ценен, дали си някой. Тогава разбираш, че Любовтта е достатъчна и нищо друго няма значение. .. Бог е Любов, значи си проява на Любовта. Това е достатъчно

:feel happy:

Бог е Любов! Нека бъдем открити (откровенни)... "Отче, да Бъде Твоята Воля." ;

Бог е Любов - начинът да ... откриеш Бога ... чрез Сина ... Христос е Любовта...

Любовта носи познание върху Бога.

Здравия човек приема всичко, като едно неделимо цяло... навсякъде едновременно.

Бъдете здрави, Приятели! Бог с вас!

Обичала съм като съм поставяла условия, обичала съм, като съм се привързвала и очаквала, но най-красива е Любовта

Редактирано Октомври 5, 2007 от Валентин Петров