Мария - Мими Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Мисля си, вчера и днес, за баланса в отдаването и приемането, или по-точно динамичното равновесие, защото ми се върти в главата, че везните винаги са наклонени в едната посока, за да има движение. Ако целта е еволюция, по-често превес би трябвало да има отдаването. Отдава ли Ви се този баланс? Успявате ли да давате? А да взимате? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Доброто е повече от злото в проявената вселена - затова има и еволюция. Няма да отговоря на въпроса за равновесието между даването и получаването, но ще кажа, че получаваме толкова, колкото сме в състояние да вместим в себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 (edited) Доброто е повече от злото в проявената вселена - затова има и еволюция. Уви, не мога да се съглася със Станимир. Според мен доброто в този свят е толкова, колкото е злото и няма как да бъде иначе, защото и доброто и злото са двойка полярности, и както няма магнитен монопол, а винаги има дипол, така е и с доброто и злото. Вървят си винаги като дипол. А какво значи това... по- приемащите физиката ще се сетят. А дали има еволюция всъщност е съвсем спорен въпрос (аз даже и не бих спорила, поради очевадността на отговора за мен). Можем ли да говорим за еволюция в състоянието на Сизиф? Няма да отговоря на въпроса за равновесието между даването и получаването, но ще кажа, че получаваме толкова, колкото сме в състояние да вместим в себе си. С това съм съгласна. Получаваме толкова, колкото сме в състояние да вместим в себе си. Но не отдаваме толкова, че нещата да са в равновесие. Редактирано Октомври 2, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Мисля си, вчера и днес, за баланса в отдаването и приемането, или по-точно динамичното равновесие, защото ми се върти в главата, че везните винаги са наклонени в едната посока, за да има движение. Ако целта е еволюция, по-често превес би трябвало да има отдаването.Интересна мисъл, а защо според вас? Отдава ли Ви се този баланс? Успявате ли да давате? А да взимате? Даване и вземане са навярно полезни понятия, но не винаги са адекватни според мен. Овцете дават вълна, мляко, дават децата си, дават живота си на хората. Получават безплатно трева и подслон. По закона на кармата, преди са вземали. Един готвач веднъж отишал да убива вол и волът му казал с човешки глас, "много пъти си ме убивал, и много пъти аз съм те убивал" Какво даваме и какво вземаме? Мисля че по важни са мотивите за действията, не количествата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Единственото, за което се сещам, е закона на Архимед. Той важи за всички нива на битието. И така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 (edited) Мисля че по важни са мотивите за действията, не количествата. Доброто е повече от злото в проявената вселена - затова има и еволюция. Уви, не мога да се съглася със Станимир. Според мен доброто в този свят е толкова, колкото е злото и няма как да бъде иначе, защото и доброто и злото са двойка полярности, и както няма магнитен монопол, а винаги има дипол, така е и с доброто и злото. Вървят си винаги като дипол. А какво значи това... по- приемащите физиката ще се сетят. А дали има еволюция всъщност е съвсем спорен въпрос (аз даже и не бих спорила, поради очевадността на отговора за мен). Можем ли да говорим за еволюция в състоянието на Сизиф? Доброто просто има по-високи вибрации от злото. Последното следователно се превръща в добро, когато си вдигне вибрациите, което е и еволюцията. Сравнението с магнита според мен е неоснователно, защото, както е казал Лао Дзъ, за природата няма добро и зло, противоположностите по-скоро се допълват, което е видно от символа на Ин и Ян. Но за човешкото съзнание разлика има: природните противоположности си ги има и в доброто - хармонично, както го нарича Станимир - така и в злото (нехармонично), но последното е мъчително по своите резултати, а доброто дава хубави плодове. Това също е относително, но докато сме на това поле, не е разумно да го пренебрегваме. Еволюция съществува, ала тълкуванията на нейната същност и предназначение се различават в различните школи. Ако последното се обезценява, това от човешка гледна точка се приравнява на отсъствие на еволюция. Но дали е така, това не знам и не мисля, че някой може да го знае със сигурност... Сизиф е мит за безмислеността на индивидуалните усилия при определени условия, но да се отрече дори при него някаква висша целесъобразност, означава изобщо да се отрече Организиращия принцип във Вселената - тогава няма смисъл да се казва, че и извънсизифовите усилия биха имали траен смисъл... Редактирано Октомври 2, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Мисля си, вчера и днес, за баланса в отдаването и приемането, или по-точно динамичното равновесие, защото ми се върти в главата, че везните винаги са наклонени в едната посока, за да има движение. Ако целта е еволюция, по-често превес би трябвало да има отдаването. Отдава ли Ви се този баланс? Успявате ли да давате? А да взимате? Интересна тема! На мен ми се струва, че не е задължително везните да са наклонени, за да има движение. По-скоро отдаването и приемането са синхронизирани така,че да приемаме докато отдаваме и обратно. Друг е въпросът дали осъзнаваме и двата процеса или само единия. За баланса - Когато усетя,че умът ми ме определя като "даваща" или "вземаща", разбирам, че в момента той не "отчита" другата посока на процеса. Това вече е достатъчно, за да си пренасоча вниманието към нея и да я "видя и усетя". Приемането с Любов все още ми се отдава малко по-трудно от даването. Все залитам във въпроса дали и с какво съм го заслужила, дали не съм си го изпросила или не искат да се отърват от мен или да "купят" разположението ми и т.п. стари настройки, но се уча да ги преодолявам. Когато ги "чуя", си задавам въпроса - "А когато ти даваш, по заслуги ли го правиш или защото са ти го изпросили, или се опитваш да се отървеш. или...?" Действа ми отрезвяващо и възпитателно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 (edited) Да допуснем, че човешкото същество е Божие творение. Да допуснем, че една висша сила е сътворила този тъй чуден и разумен свят. Нима би могла да съществува каквато и да е система, ако отдаването и приемането на енергия не е в равновесие? Всички вече знаят, какво ще се случи със Земята, ако не се намери начин поглъщаната и отдавана топлинна енергия да бъде в равновесие... А има и други видове енергии. Проблемът с тяхното равновесие е още по сериозен. Боя се, че единствения достъпен за сегашното човешко същество начин за поддържане на равновесие е като движението на махалото. То ест, все ще подминаваме самото равновесно състояние. Хем го има, хем знаем, че го има, хем само минаваме през него. И нищо развиващо не виждам в цялото това люлеене. Освен едно: да възжелаем да го напуснем. Редактирано Октомври 4, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 (edited) Запознат съм с тази гледна точка и е възможно на някакво ниво тя да е вярна. Но ако разгледам практическите й последствия, не виждам как неподготвеният ученик ще следва конструктивно такава доктрина. Може би съчетаването на непривързаност и космична любов да е естествено за свръхсъзнанието, но как недостигналият го ще следва своята духовна практика? Ами че той не може едновременно да иска да напусне света и да излъчва всеотдайна любов към неговите прояви - най-вече към самите хора, в тяхното всекидневно проявление! Освен това "напускането на света", за което толкова често става въпрос в религиозните бумаги, може да се тълкува и по друг начин - промяна на собственото възприятие за света. Тогава същият този свят, който ни изглежда ту махалообразен, ту стъпаловидно възхождащ и низхождащ, може би ще се види от една още по-различна гледна точка? Например, ако развитието е спираловидно, то ще съдържа елементите и на стъпалото, и на махалото... Но ние се отклонихме доста от темата. Все пак, пролича връзката на всекидневните решения с базовия светоглед. Ако възприемаме развитието, ще бъдем по-склонни да даваме и вземаме - с всичките плюсове и рискове от това. Ако за нас еволюция в този свят няма, ще гледаме да се изолираме от него. И също така, макар на пръв поглед да изглежда, че тук няма средно решение, не е ли възможно да има?! Редактирано Октомври 4, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 И нищо развиващо не виждам в цялото това люлеене. Освен едно: да възжелаем да го напуснем. Багира, не отиваш ли в една доста хлъзгава плоскост на разсъждения. Идентифицираш махалото и люлеенето с живота като цяло (доколкото аз разбрах). Значи ли това, че да "напуснеш" състоянието на неравновесие, символизирано от махалото, значи да напуснеш и живота. Елегантна подкана за самоубийство ли ми се привижда... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 (edited) Да допуснем, че човешкото същество е Божие творение. Да допуснем, че една висша сила е сътворила този тъй чуден и разумен свят. Нима би могла да съществува каквато и да е система, ако отдаването и приемането на енергия не е в равновесие? че този свят е неравновесен се вижда от формулата Е = m*c*c Нека си спомним дефиницията за кинетична енергия в Нютоновата механика Е = m*v*v/2 Изглежда като че ли обектите се движат в друга размерност спрямо паралелния абсолютен свят и независима времева променлива управлява потоците енергия и информация протичащи между пространства с различна размерност Всички вече знаят, какво ще се случи със Земята, ако не се намери начин поглъщаната и отдавана топлинна енергия да бъде в равновесие... А има и други видове енергии. Проблемът с тяхното равновесие е още по сериозен. Боя се, че единствения достъпен за сегашното човешко същество начин за поддържане на равновесие е като движението на махалото. То ест, все ще подминаваме самото равновесно състояние. Хем го има, хем знаем, че го има, хем само минаваме през него. И нищо развиващо не виждам в цялото това люлеене. Освен едно: да възжелаем да го напуснем. изглежда махало но не е, освен ако вярваме твърдо в това Може би съчетаването на непривързаност и космична любов да е естествено за свръхсъзнанието, но как недостигналият го ще следва своята духовна практика? Ами че той не може едновременно да иска да напусне света и да излъчва всеотдайна любов към неговите прояви - най-вече към самите хора, в тяхното всекидневно проявление!парадоксално, но наистина е възможно когато се следва Божията воля, нашите желания не са много важни Освен това "напускането на света", за което толкова често става въпрос в религиозните бумаги, може да се тълкува и по друг начин - промяна на собственото възприятие за света. Тогава същият този свят, който ни изглежда ту махалообразен, ту стъпаловидно възхождащ и низхождащ, може би ще се види от една още по-различна гледна точка? Например, ако развитието е спираловидно, то ще съдържа елементите и на стъпалото, и на махалото... Но ние се отклонихме доста от темата. Все пак, пролича връзката на всекидневните решения с базовия светоглед. Ако възприемаме развитието, ще бъдем по-склонни да даваме и вземаме - с всичките плюсове и рискове от това. Ако за нас еволюция в този свят няма, ще гледаме да се изолираме от него. И също така, макар на пръв поглед да изглежда, че тук няма средно решение, не е ли възможно да има?! Да Има, и то не едно Редактирано Октомври 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 Какво даваме? - А какво притежаваме? Защото, това което реално притежаваме, никой не може да ни го отнеме. То е като огъня - колкото и огнища да запали, не намалява. Ако кажа, че човек отдава и получава преди всичко психична енергия, дали ще ме разберете? А психичната енергия не принадлежи на човека - тя е единна и неделима като живота. Човекът натрупва определен запас за временно ползване, отговарящ по качество на съзнанието му. Щом този запас започне да намалява, той се попълва от психичната енергия на пространството. Човек със слабо развито съзнание, не е в състояние да даде толкова, колкото човек с развито съзнание. Развитото съзнание предполага добродетелност, разбиране и милосърдие. Това което отдаваме, ще ни се върне. Източникът е неизчерпаем. За баланса не бива да се притесняваме. Въпросът е какво и колко можем да поберем в себе си, защото повече няма как да отдадем, нито да получим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 (edited) [Елегантна подкана за самоубийство ли ми се привижда... Мона, предполагам, че от любов към парадоксалните ситуации (или към махалата? ) питаш ! Нямам и сянка от подобна идея, разбира се. Реално един истински търсещ не може нито да мисли, нито да подканя за самоубийство. Безсмъртната част от него не може да бъде усмъртена, изглежда може да бъде променена и ... нещо като приспана. Смъртната част си е смъртна. В известен смисъл не може да се счита че живее живот. Може би живее животец. Унищожаването и не решава проблема на един човек, на човечеството- още по- малко. Животът, така, както го познаваме, не е статично равновесен. Той е динамично равновесен. Дали прилича повече, или по- малко на люлеене на махало, според мен, зависи от наличието на поддържащите равновесие процеси- например- някакви видове отрицателна обратна връзка. Колкото по-няма обратна връзка, толкова амплитудите на махалото са по- голями. Няма нужда да ходим много далеч за примери... Бедата с нарушаването на топлинния баланс не може да бъде единично явление. По скоро е отражение на друго принципно положение: човечеството отдавна е нарушило именно този баланс (вероятно тази енергия, която пропива цялото мироздание, която е неизчерпаема и т.н.). "Парниковият ефект" вече се е случил с човечеството като цяло. И затова е в състояние, в което все трябва да идват и Учители и Спасители. Остава ни четвъртата благородна истина на будистите- има спасение! Вальо, харесва ми обосновката ти за неравновесната същност на света! Редактирано Октомври 4, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 Не, Багира. Питам от любов към абсурда и особено от любов към Годо, когото всички очаквате така настървено. Само заради това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 (edited) Може би живее животец. Животът, така, както го познаваме, не е статично равновесен. Той е динамично равновесен. Дали прилича повече, или по- малко на люлеене на махало, според мен, зависи от наличието на поддържащите равновесие процеси- например- някакви видове отрицателна обратна връзка. Колкото по-няма обратна връзка, толкова амплитудите на махалото са по- голями. Няма нужда да ходим много далеч за примери... :feel happy: Да, имаме отрицателна обратна връзка Бедата с нарушаването на топлинния баланс не може да бъде единично явление. По скоро е отражение на друго принципно положение: човечеството отдавна е нарушило именно този баланс (вероятно тази енергия, която пропива цялото мироздание, която е неизчерпаема и т.н.). "Парниковият ефект" вече се е случил с човечеството като цяло. И затова е в състояние, в което все трябва да идват и Учители и Спасители. Остава ни четвъртата благородна истина на будистите- има спасение! На днешния ден преди 50 години от СССР беше изстрелян Спътник. Американския апарат Воиджър преди година напусна Слънчевата система. Това илюстрира възможността на човешкия дух да преодолее всякакви, било гравитационни, материални или информационни ограничения. Парабола, елипса, хипербола. Въпрос на скорост и на добра посока Вальо, харесва ми обосновката ти за неравновесната същност на света! Редактирано Октомври 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 (edited) Светът е явно динамично неравновесен - има посока, в която се движи. В същото време не можем да сме сигурно как е с цялостния Универсум; може би там съществува абсолютно равновесие, тъй като безкрайната сума от всички материални частици, енергии, мисловни импулси и надмисловни преживявания е една и съща... Непроменливостта в повечето духовни учения е синоним на висша реалност; но тя не отрича, а само надхвърля схващането за непрекъснатата променчивост в проявения свят. Редактирано Октомври 4, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Октомври 5, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2007 Успявате ли да давате? А да взимате? Действително е въпрос на умение и самосъзнание да отдаваш и съответно да приемаш.И дори си мисля, че хората по-често не умеят да получават,дали защото неосъзнават, че това което дават, ги връхлита отново със същата сила и качество, или защото стремежа им да изградят у себе си един "перпетум мобиле", остава само един блян.Любовта обаче е един перпетум мобиле. Приемането с Любов все още ми се отдава малко по-трудно от даването. -Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 5, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2007 И за мен приемането на обич и дори приятелски жест все още са малко стряскащи. Но това е, защото не ми се иска /както досега е било/, да ме купуват, т. е. ако някой направи нещо за мен, в някакъв момент се обръща и ми го припомня, смята, че съм му длъжна... Значи този човек не е направил мил жест, защото така чувства нещата, а защото е искал да ме купи, подкупи, задължи... Макар и рядко, вече се срещат хора, които просто са щастливи да дадат, без очакване, но пък те са обект на присмехи, защото ги смятат за глупави... А всъщност това са просто нива на съзнание и Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 5, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2007 Любовта ... е перпетуyм мобиле купуват, т. е. ако някой направи нещо за мен, в някакъв момент се обръща и ми го припомня, смята, че съм му длъжна... Значи този човек не е направил мил жест, защото така чувства нещата, а защото е искал да ме купи, подкупи, задължи... Макар и рядко, вече се срещат хора, които просто са щастливи да дадат, без очакване, но пък те са обект на присмехи, защото ги смятат за глупави... А всъщност това са просто нива на съзнание и Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Октомври 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 15, 2007 Благодаря на всички за мненията. Ще се опитам да направя някаква компилация по темата от това дето съм мислила, чела и т.н., въпреки, че не съм особено наясно. Според мен отдаването е свързано с желанието да се работи. Преодоляване на инертността в нашия свят. Затова и е свързано с възможността за развитие. Отдаването може да излекува всякаква тъга, даже и космическа и не само. Май всяка болест може да се излекува със засилване на отдаването. Приемането е свързано с общността, с “аз съм той”, с цялото, с възможността да се даде на другите възможност за развитие, да отдадат. Разбира се, при чиста връзка с Източника няма какво да се разсъждава за този баланс. Накланянето в някоя от посоките обикновено наричаме конфликт, които цели предизвикване на обратен наклон. По правило този конфликт помага на човек, стига той да има желание да работи, разбира се. Не знам дали съществува възможност за безконфликтно развитие т.е. без противоречия, сблъсъци? Мисля, че тук има съфорумци, които има какво да споделят относно това. При мен обикновено се получава някакъв конфликт, заради който активизирам силите си да го преодолея и откривам нещо важно за себе си, правя някакво скокче относно себе си преди конфликта. Затова виждам този баланс като динамично равновесен. Трудностите при приемането би трябвало да са свързани с недостатъчното отдаване. Защо ли тогава обикновено т.нар. “духовно търсещи” хора сякаш приемат по-трудно? При мен също при приемане съществуват повече трудности. Обяснявам си го с това, че трябва да отдавам много повече. От друга страна се чудя, дали така не се самосаботирам с мисли от типа: “това дали го заслужавам” с излишни съмнения и страх от загуба. Човек сякаш има толкова щастие, колкото може да понесе, колкото Любов има. И при нежелание да се дава, и при нежелание да се приема с Любов става задръстване на връзката с Източника. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 15, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2007 Това, което получаваме, често не съвпада с очакванията ни. Може би затова е трудно да го приемем. Може да ни се стори ненужно или незаслужено. Още по-трудно е да използваш полученото по предназначение. За баланс приемане-отдаване няма какво да се притесняваме. От значение е единствено как използваме това което имаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 16, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2007 Но понякога е полезно и да се наблюдава как отсрещния човек употребява това, което сме му дали. Ако ние даваме с напълно отворено съзнанание, а той го приеме и отвърне - веднага или след известно време за "стапяне на леда" - със същото, най-вероятно всичко ще е ок между нас и в бъдеще. Ако обаче стои трайно отдръпнат или използва нашето отваряне, за да ни използва егоистично или даже повишава едностранно претенциите си - той не е дорасъл за подобни взаимоотношения. Установил съм, че този критерий е доста точен, ако му отдадем, разбира се, нужното внимание; иначе взорът ни се замъглява от желанието нещата с неготовия човек да бъдат различни - и ето тогава пристигат с бързия влак и разочарованията... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 16, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2007 А дали докато ние си мислим, че даваме великодушно някакво богатство на другия, ние всъщност не му отнемаме възможността той сам да си го намери такова, каквото е най-подходящо за него и в момента, който е най-добър. Не му ли отнемаме възможността да изпита радостта на изкачения връх - самостоятелно!, а го возим на лифта си и отгоре искаме и да ни плати с признание и благодарност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 16, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2007 А дали докато ние си мислим, че даваме великодушно някакво богатство на другия, ние всъщност не му отнемаме възможността той сам да си го намери такова, каквото е най-подходящо за него и в момента, който е най-добър. Не му ли отнемаме възможността да изпита радостта на изкачения връх - самостоятелно!, а го возим на лифта си и отгоре искаме и да ни плати с признание и благодарност? Тази опасност съществува когато ние решиме да сме полезни. Трябва да даваме САМО това което ни се поиска. Богатсвото всеки трябва да си го "извоюва" Много хора са склони да дават, особено съвети , но за мен по-важен е въпроса за приемането и благодарността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 16, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2007 (edited) Отново зависи от случая. Човекът способен на конструктивно даване и приемане с отворено съзнание е достатъчно зрял, за да има опасност от "дундуркане", а пък и даването от страна на зрелия индивид не е от типа на дундуркането. А ако макар и само единият е неспособен на зряло отношение - неизбежно нещата ще бъдат дефектни все в някакъв смисъл, така че... Редактирано Октомври 16, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.