Просещите деца и възрастни

[Ани]

Също така българските села са обезлюдени. Възможности за някаква каква-да-е работа има за всички. Просто въпрос на престиж... По-достойно е да просиш, отколкото да работиш нискокваифициран и нискозаплатен труд, или пък да бъдеш земеделски стопанин. Това е БГ реалността.

Май не е по темата това което ще напиша, но поне в северна България селата не са обезлюдени. Обаче над 70% от населението е от ромския етнос. Те НЯМАТ голямо желание за работа, но в кражбите са големи специалисти. Ако човек реши да се занимава сериозно със земеделие ще трябва да е доста смел или да си вземе няколко мутри да го пазят.

Василе, представи си възрастни хора, заключили се в къщата си и треперещи за живота си, докато тайфа мургавелци вилнеят в двора им и оплячкосват всичко каквото видят, целият им труд през лятото.

Това е НОРМАЛНАТА действителност в нашите села. Цари абсолютно беззаконие и безнаказаност.

Много е трудно да си земеделски стопанин в тия времена. Поне в селата около Велико Търново и Горна Оряховица.Това също е БГ реалност!

Пак се извинявам, че не ми е отговорът точно по темата, но този проблем ми е открита рана.

Редактирано Октомври 22, 2007 от Бина

[Васил]

Ида при бедния човек и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално... Сега аз туря нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално.

Учителя Петър Дънов, Окултни принципи и закони

[bee_bg]

На просещите деца сираци и възрастни хора трябва да се помага

макар че със трохите които получават от просия едва ли би се променил живота им , за тях трябва помощ каквато е по белите държави .

А за хората здрави прави или изпратили децата си да просят просто коментара е излишен .

[Ася_И]

Из пътя срещам много просяци и всички ме познават. Защо ме познават и как, не зная, предполагам да са ясновидци. Не зная отде се явяват толкова просяци. Толкова ли съм богат, че всички излизат насреща ми? Аз не се спирам да изследвам причината защо има толкова много просяци в света, но казвам: Тия просяци в миналото си са били все пророци. Като не са знаели добре да пророчествуват, те са изпратени днес като просяци. Аз не давам днес на просяците много, защото е казано на пророк много да не се дава. Като излизам от къщи, гледам как да разпределям парите си: в единия джоб турям 10 лева, а в другия – няколко монети по 2 лева, защото не е позволено да се дават повече от 1–2 лева на просяци. Тъй щото на един пророк давам по 1 лев, а на другите – по 2 лева. Като видя някой пророк, бръкна в джоба си, мисля, че съм напипал някоя голяма монета, а се оказва, че била 1 или 2 лева. – „Нямаш ли повече от 2 лева?“ – В бъдеще. Когато повече пророкувате, повече ще ви дам.

Интересно виждане на Учителя. Вие как мислите?

Из Да идем във Витлеем

[bulgaro]

Цари абсолютно беззаконие и безнаказаност.

Много е трудно да си земеделски стопанин в тия времена. Поне в селата около Велико Търново и Горна Оряховица.Това също е БГ реалност!

Кои села имаш в предвид?

Поздрави

[Ани]

Цари абсолютно беззаконие и безнаказаност.

Много е трудно да си земеделски стопанин в тия времена. Поне в селата около Велико Търново и Горна Оряховица.Това също е БГ реалност!

Кои села имаш в предвид?

Поздрави

Имам лични наблюдения за селата Паисий, Виноград, Стрелец, донякъде Драганово, Петко Каравелово(Сашево).

От пресата и разкази на познати: с.Мечка: Имаше доста съобщения в медиите за това село. Можеш да получиш представа за състоянието там от думите на депутата Василев (СДС)

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС) При мен е подписка от над 200 жители на с. Мечка и официално писмо на кмета на населеното място, което ще Ви дам. Става въпрос за проблем, който съществува не само в с. Мечка – община Плевен, а и в много български села. Това са засилените взломни кражби сред възрастните хора, в домовете им през цялата календарна година – проблем, с който трудно се справят и местната власт, и органите на реда, а всички тези хора в цялата страна страдат от тези кражби и от тази нагла дейност, вече организирана, на различни банди в населените места.

....

Имахме случай в с. Мечка, където се случи и убийство. Има населени места, където има концентриран малцинствен елемент и където наистина на такъв терор са подложени жителите на селата. Те дори не смеят да отидат на полето и да си свършат работата, защото знаят, че домовете им ще бъдат бастисани в пълния смисъл на думата. През нощта се случва обратното – по същия начин не смеят да излезат от домовете си, защото някой може да ги нападне по време на грабежа. Затова кметът на с. Мечка и жителите настояват: да се увеличи щатът на полицаите в селото. С кмета на общината е договорена сграда, която да бъде предоставена за полицейски участък. Тук грижата не е само за това село, а и за съседните села – Коиловци и Бръшляница, където безспорно тези вандалски действия продължават, където върлуват тези банди

По-подробно тук

Изказването е от 2005г. Проблемът обаче не само, че не е изчезнал, но се е задълбочил.

Във Виноград е почти същата ситуация. Затова много е трудно в тези села да се работи и живее спокойно.

Може би е жестоко това , което ще кажа, но към просещите роми ми е трудно да изпитам състрадание.

[Amitaba]

Не очаквах, че разговора ще вземе такъв обрат, особено тук. Мисля, че има доста хора, които наистина имат нужда от помощ, дори и измежду тези, които са уж в "бизнеса". Предполагам и на тях не им е лесно да са заставени да просят, а някой да минава и да им взема и малкото, което са събрали.

Как да помогнем в крайна сметка?

Можеш да помогнеш само когато човекът иска помощ. Опиташ ли се да помогнеш, без обектът на "помагането" ти да е осъзнал, че иска нещо да промени или просто да бъде подкрепен, това не е помощ, а просто намеса със съмнително полезен резултат. Говоря и от опит. Познавам една жена, която в момента живее като клошар. През целия си живот е мислила само зе себе си, била е подкрепяна от децата си, не иска да работи нормална работа и да води нормален живот. Няколко години е живяла сама в общински двустаен апартамент, даден под наем на дъщеря й, а дъщерята е живяла при други хора поради невъзможност да излезе на глава с майка си. Когато накрая реши да се премести в апартамента, заедно с приятеля си, майката предвидливо продаде за жълти стотинки (при положение, че не е била в нужда и е предупредила съвсем спокойно какво смята да направи) кухненска печка, хладилник и всички чугунени радиатори от целия апартамент (на вторични суровини). Когато след това дъщерята молеше майката-клошар да си събува обувките винаги когато влиза (да чисти и дума не би могло да стане) и да не пуши в апартамента, тя, която не плащаше нито наем, нито сметки, нито дори изцяло храната си, казваше, че никой не й е казвал какво да прави и няма да се съобразява с никого. Това са само общи щрихи на ситуацията. Дъщерята и приятелят й решиха да напуснат апартамента, знаейки че това означава да плащат многократно по-висок наем, а "майката" ще остане без дом - допълнителна болка и чувство за вина за тях. Домоуправителката на входа ги разубеди. А жената-клошар, подготвяйки се за напускане, си беше намерила къде да живее - мазето в същия блок. Така й харесва. Ръка й се подава постоянно. Но тя не желае нищо да промени. Иска както досега да живее - на чужд гръб. Когато на 33-годишна възраст се развела "от пълна глупост" (според думите на дъщерята), казала на двете си деца (едното на 13, другото на 15 години): "Вие сега ако не се грижите за мен, какво остава когато остарея..."

Светът не е толкова просто устроен, колкото понякога изглежда.

[Guest Мона]

Всеки от нас проси.

[Guest Ла Горда]

Сещам се за една песен: "...Капчици падат, но просим, потоци от небеса..."

[petarstankov]

Като че ли имам някакъв месиански комплекс (или тщеславие или чувство за вина) и когато се чувствам добре веднага мисля, че това заслужават и бездомните - но както и друг път е ставало днес една баба, която ровеше в кофите отказа да вземе храна. А вчера, друга баба прие - няколко кг ябълки, въпреки, че беше много натоварена и каза "нямам с какво да ти ги плата". Едно от странните неща - тези хора може би имат нужда от психотерапевт, но нямат пари. Може би усещате че аз в момента с този пост прося.

А пък има един белобрад дядо, който се покланя на всеки и касичката му винаги е препълнена. Той прилича на някой старец от манастир, който от време на време слиза в града.

[Mdrya1953]

Ами, ако някой е постигнал достатъчно духовно съвършенство, за да "чуе" задачата отправена към него - например да играе роля на клошар и на просяк, докато дойде време да свърши основното, за което е "дошъл"?

Какво ще правим тогава с такъв?

Или "всичко под ножа"?

Съгласна съм с всички вас, да така е всеки следва пътя си, но е страшно и непоносимо да видиш просякиня с новородено в ръце при -10 градуса. Професионално се занимавам точно с деца в риск. Има национални стратегии и програми за децата на улицата, всеки месец и дори ежедневно се наблюдават обичайните места, където се срещат просещите. Има механизми за социална работа с тях, но е много трудно. Трудно е защото те не искат да им се помогне, или повечето от тях. Изглежда тава както казвате по-горе е съзнателно детерменирано в тях и не мислят, че децата им могат да имат и друга съдба. Поне да помогнем на децата, защото те не могат да избират.

[Ася_И]

Бездомници отказват грижи и работа

"Никой не може да каже колко са бездомните на територията на столицата, защото те са ту тук, ту там. Има опити да бъдат събрани тези хора и да бъдат настанени в центрове за временно настаняване, но те отказват. Събират ги, изкъпват ги, нахранват ги и в един момент отново се оказват на улицата, защото това е тяхното желание. Те просто не искат никакви грижи. Това са отшелници, така да се каже.

Агенцията по социално подпомагане към министерството на Масларова може да настани бездомни хора в центровете за временно настаняване със заповед към нас. Но там е проблемът, че някой път те нямат документи, което означава, че не могат да бъдат настанени никъде. А няма и такава институция, която да ги задължи да отидат в полицията и да си извадят лични карти. Те могат да останат в центровете за временно настаняване до три месеца. Там наистина се злоупотребява малко с престоя на хората, като им се удължава срокът от наша страна за престой по няколко пъти за по три месеца. Дори има някои, които с години са там. В крайна сметка те злоупотребяват и се обръщат към вас, медиите, за да искат съдействие, с печалната новина, че "ние няма къде да отидем, а те ни гонят навън". Все пак е отговорност на самия човек да си намери работа. При тях отиват и ние им организираме срещи с работодатели, за да могат те сами да организират собствения си живот. С помощ, естествено."

Мисля, че не се нуждае от коментар. Промяна има, когато човек иска да се промени. Т.е. освен в битовите условия или заобикалящата среда, трябва да настъпят промени и в неговото съзнание, душа и дух.