Просещите деца и възрастни

[Теодора Андреева]

Не очаквах, че разговора ще вземе такъв обрат, особено тук. Мисля, че има доста хора, които наистина имат нужда от помощ, дори и измежду тези, които са уж в "бизнеса". Предполагам и на тях не им е лесно да са заставени да просят, а някой да минава и да им взема и малкото, което са събрали.

Как да помогнем в крайна сметка?

Breeze, не се обезкуражавай. Ти зададе конкретен въпрос и аз комай бях единствената, която отговорих конкретно, надявам се да ти е от полза. Има много работа и в градовете, и в селата. Ако искаш да работиш в тази сфера, дерзай, не се обезкуражавай. Както казва поговорката "който има желание, намира начин; който няма желание, намира причнини".

[Роси Б.]

Ценна мисъл за деня:

Боже, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки, се раждаме за вечен живот.

(Св. Франциск Асизки)

[breeze]

Теодора, благодаря ти, за това че наистина беше единствената, която даде конкретен отговор по темата. Мога да си обясня донякъде защо темата замина в такава посока, но не искам да пиша повече по този въпрос.

Не виждам лошо човек да иска да помогне и да търси начин при това без да имам някакви дълбоко скрити егоистични причини(като например да помогне на себе си). Не, нямам такива подбуди.

Винаги е имало материално задоволени и материално незадоволени хора. Въпросът е дали те самите не са си виновни за положението в което се намират? И едните и другите. Ако говорим за просещите конкретно мисля, че те това искат като помощ в момента- 1 или 2 лева. Ако искаха повече нямаше да са там, на улицата.

Роси Б, наистина ли мислиш това, което си писала? Не искам да пиша коментара си. Просто ще те помоля да се замислиш върху всичко, което си написала в цитата. И имам въпрос. Ако искаха помощ тези хора, къде щяха да отидат, имаш ли идея?

А по темата под помощ разбирам дори усмивка, добра дума, някаква подкрепа-било то материална или духовна. Човек понякога се нуждае просто от малко внимание и мило отношение. Въобще не мога да ви разбера за какво приказвате в тази тема.

[Роси Б.]

Винаги е имало материално задоволени и материално незадоволени хора. Въпросът е дали те самите не са си виновни за положението в което се намират? И едните и другите. Ако говорим за просещите конкретно мисля, че те това искат като помощ в момента- 1 или 2 лева. Ако искаха повече нямаше да са там, на улицата.

Роси Б, наистина ли мислиш това, което си писала? Не искам да пиша коментара си. Просто ще те помоля да се замислиш върху всичко, което си написала в цитата. И имам въпрос. Ако искаха помощ тези хора, къде щяха да отидат, имаш ли идея?

И аз имам въпроси за теб, breeze: Как са стигнали до улицата тези хора? Нямат ли близки? Каква карма изкупуват? Каква реалност създават в живота си чрез своите мисли и постъпки?

Защото всеки сам е отговорен за съдбата си. Сам твори живота си. Има една поговорка:"Кой каквото си направи и Господ не може да му го оправи."

[breeze]

Ще отговоря на въпросите ти, когато получа отговор на моя въпрос.

Мисля, че всеки човек има нужда от помощ и подкрепа независимо от кармата и други предопределености.

[Ани]

Мисля, че всеки човек има нужда от помощ и подкрепа независимо от кармата и други предопределености.

Ако виждайки човек в беда вместо да му помогнем,започнем да си задаваме въпроси от рода: има ли си роднини и къде са те,защо си е докарал съдбата на този хал, кармата му ли е такава, то работата става много лоша. Според мен това си е пълен егоизъм, който е доста характерен в момента за нашето общество. Но тук отивам към темата за манталитета на българина.

За голяма част от нас май важи поговорката:"Всяка коза за свой крак".

Мисля, че не трябва да се питам каква е кармата на страдащия срещу мен човек, а дали моята карма не е да му помогна. Естествено тактично. без натрапване, прекаляване, афиширане и т.н.

На въпросът от Ники, който май е към мен:

Ти защо търсиш Бога? За себе си или за другите?

ми е доста трудно да отговоря. Ники, накараме да се замисля сериозно и когато стигна до някакъв отговор ще го получиш, но в друга тема.

[Диана Илиева]

Клошарите обикновено или нямат роднини, или по една или друга причина са силно дистанцирани от тях.

На въпроса на breeze:

Ако искаха помощ тези хора, къде щяха да отидат, имаш ли идея?

Да, биха отишли в бюрата за социални грижи, за да подадат молба за социални помощи, биха отишли в домовете за социални грижи, а ако все пак имат жилище, за възрстните има организиран социален патронаж. Децата могат да постъпят в Домове за деца и юноши, не само ако са сираци, но и ако имат родители, които обаче не са в състояние да им осигурят покрив, храна и дрехи; тогава не ги предлагат за осинивяване, а родителите им могат да ходят всеки ден при тях, за да не са лишени от контаката с тях и тяхната обич ...

Въобще, breeze, аз бих подчертала първата част от въпроса ти: "Ако искаха помощ". Защото всяка от изредените по-горе възможности по твоята логика е по-добър вариант от това да стоиш на дъжда и студа, да се храниш от кофите за боклук или от подаянията на другите хора. Но ... по някаква причина тези хора не желаят "по-добрия, по-нормалния" вариант, а са избрали друго.

Така че, отново наблягам на това - за да се помогне адекватно, е нужно да се знае как да се помогне, а не просто някак или така, както на нас ни се струва, че е добре. А по какъв начин да разберем как да помогнем - ами първо е нужно да добием познания по въпроса и то истински познания, а не само да се плъзгаме по външната страна на нещата (в случая например, че според нас тези хора живеят "ненормално"). Затова и предложих да седнете и да си поговорите поне половин час с някой клошар или просяк, ей така, за живота. Опитайте се да разберете какъв е неговия мироглед, попитайте го за отношението му към света, към хората, въобще към живота. Какво очаква, какви са надеждите му, какви са страховете му, какви са радостите му ... разбира се, тактично и ако въобще пожелае да сподели идеологията си с вас.

Аз имам познат, с който преди 16-17 години се срещахме често на кафе заедно в една компания. Той още тогава имаше по-особен светоглед, който (по сегашна моя преценка) умишлено подтискаше. След около 2 години компанията постепенно се разпадна - някои си потърсиха работа в по-големите градове, някои се ожениха/омъжиха и започнаха да се грижат за бебета. Макар че не сме кой знае колко голям град, все по-рядко се виждахме с него. При редките срещи аз забелязвах промени в него, но той избягваше да говори за това. Смъртта на родителите му е премахнала последната спирачка, за да поеме по нанадолнището (по негови думи). В момента вече, макар че има една стара къща (между другото в суперидеалния център на града), останала от родителите му, където да живее и макар че ходи на работа, животът му със сигурност не е "нормален" по общоприетите критерии. Който не го познава и не знае нищо за него, ще реши, че спи под моста, храни се от кофите за смет и т.н. - и като външен вид, и като държание. Така че нещата не опират до липсата на жилище, на пари и др.п.

Замисляли ли сте се например, защо всички клошари ходят дебело облечени, дори и в най-голямата жега през лятото?

Редактирано Октомври 20, 2007 от Диана Илиева

[Ники_]

Не виждам лошо човек да иска да помогне и да търси начин при това без да имам някакви дълбоко скрити егоистични причини(като например да помогне на себе си). Не, нямам такива подбуди.

Разбира се!

За да помногнеш на другите трябва да си силен и да можеш да стори това, нали? Значи първо е нужно да си малко егоист, въпрески че накрая излиза, че точно този егоизъм е вид разумност.

Силен ли е слабия?

Вижда ли слепия?

Чува ли глухия?

Може ли немощния?

Първо от себе си се почва, мила, първо от себе си.

Веднъж, тук в темата някъде попитах: Защо приемате работата на вътрешно ниво като краен аскетизъм?

Така не бива! Никъде не пише, че докато работиш върху себе си, трябва да напуснеш обществото и да прекратиш всичките си контакти. Не, така е прекалено лесно и в крайна сметка неефективно.

Под "работа към себе си" трябва да се разбира една по-висока Будност и Внимателност, които неизменно са в досег с околния свят и с останалите хора.

Но, разберете, че не може да помогнете истински, докато сте слепи и не виждате и глухи и не чувате, слаби и немощни, затова човек най-вече трябва да инвестира в себе си, за да може в последствие да е от истинска полза за нуждаещите се.

От думите ти, приятелко се заключава, че никак не си чела темата внимателно.

Отговори на въпроса: Кой си ти всъщност?

Променяйки себе си, не променяш ли Света си? Не се ли повишава вибрацията?

Любовта е зараза, ако ти се заразиш с нея, от теб ще се заразят още мнозина, но как да се заразят тези същите, ако ти не носиш "вируса" и?

След като всичко е еднергия и тя оформя всичките тела, значи ти и другите сте аз, той, тя, то, ние - едно и също нещо, така че да помогнеш на себе си е равносилно на това да помогнеш на другите, както това да помогнеш на другите е равносилно на това да помогнеш на себе си.

Така че никак не е грешно да помагаме! Ама помагаме ли истински или вредим? Туй е въпроса.

Поздрави и прави както намериш за добре. Това е най-верния път. Следвай импулса си, пък накъдето те отведе той.

[Роси Б.]

.......И имам въпрос. Ако искаха помощ тези хора, къде щяха да отидат, имаш ли идея?

.......Въобще не мога да ви разбера за какво приказвате в тази тема.

Ето го и въпросът.

Ще отговоря на въпросите ти, когато получа отговор на моя въпрос.

Мисля, че всеки човек има нужда от помощ и подкрепа независимо от кармата и други предопределености.

Да, съгласна съм, breeze, не ти отговорих. Благодаря на Диана Илиева за изчерпателния отговор на същия въпрос. Само че аз бих ти отговорила така: Не зная къде ще отидат? Аз не мога да чета чужди мисли, за да зная къде ще отиде някой. Но възможности винаги има и всеки прави своя избор сам. Предложението на Диана да седнеш и да поговориш с някой от тях е много хубаво. Тогава може и да разбререш точно какво искат и къде биха отишли. Тогава може и да разбереш каква помощ и подкрепа искат точно. Между другото, не съм казала, че нямат нужда от помощ, но дали я искат и дали ти можеш да им я дадеш са неща, върху които трябва да се помисли. Както казва Ники: "Ама помагаме ли истински или вредим?"

Ти мислиш, че всеки човек има нужда от помощ, но не е важно ти какво мислиш, а той какво мисли. Защото в неговия живот главен герой е той самия и той решава какво ще прави и как ще живее. Това важи и за теб самата. Представи си да дойде някой да ти дава акъл и да ти казва как да живееш, а ти в момента да искаш от него само пари назаем например. Ненормалното за теб може да е съвсем нормално за някой друг.

Всички хора за различни и уникални. Всички хора имат свободна воля. Всеки решава как да изживее живота си сам. Ето за това приказвам в тази тема - за свободата на избор.

[breeze]

Просто с някой от вас приказваме на различен език.

Бина, благодаря ти за поста. Започнах да се чувствам вече едва ли не нападната, защото искам да помогна с нещо на някой и поста ти просто ме накара да се почуствам по-добре. Благодаря ти много за което.

А по въпроса,ами щом тези хора са на улицата и просят, значи искат помощ било то материална или нематериална, която не са успели да намерят никъде. Много ви е лесно на вас да приказвате ще отидат тук и там, ами ако не знаеш къде да отидеш. Остава само да кажете, ще потърсят из Интернет и ще намерят. Дори за един нормално живеещ човек е трудно да намери, къде да отиде ако има нужда за помощ, какво остава за тези, които са на улицата постоянно. Определено имат нужда от помощ тези хора. Вече каква помощ, това е наистина индивидуално и нямам намерение насила да помагам на някого.

Роси Б. помолих те теб да ми отговориш на въпроса. А за домовете и за всичко, което Диана е писала, ами ходили ли сте в някой дом за сираци? Знаете ли какво е положението в повечето домове? Мизерно и има нужда от много много средства и от много много подкрепа и от страна на обществото, за да се оправи всичко. Но ако болшинството в тази страна разсъждават като вас, ясно ми е защо е такова положението навсякъде.

И последно Ники, ще те помоля да не ме наричаш "мила" и "приятелко", просто защото не ми е приятно. А това да искаш да помогнеш да другите не изключва да не помагаш на себе си. И тук в тази тема въобще не става на въпрос за това да помагаме на себе си, а за другите. Освен нас все пак на земята живеят и други. Да искаш помогнеш на някой друг, не изключва да помагаш на себе си. Зе себе си всеки се грижи всеки ден, няма нищо лошо да се огледаме и настрани от време на време, а не да забучваме поглед само и единствено вътре в нас. Ако всеки се оглеждаше поне малко, света щеше да е едно прекрасно място за живеене!

[Диляна Колева]

breeze,хубаво е човек да помага ,човешкото нещастие е безкрайно и неизмеримо и е навсякъде.

Ако имаш желание и чувстваш вътрешна потребност помогни дай някой лев на просещия,донеси му дрехи.

Хубаво е.

Аз израснах в малък град ,там просяци няма,там е чисто ,всеки работи ,всеки има дом и градина за която се грижи.

Когато дойдох да живея във Варна в началото плачех ,не знаех от къде се всеха толкова много нещастни и осакатени хора,които да стоят по улиците и да молят за помощ.Не можех да си обясня ,не бях го виждала,не знаех че съществува.

Давах пари всеки път когато имах възможност.

Когато бях бременна (беше 96год зимата голямата инфлация)нямахме никакви пари,купувахме си със съпруга ми по половин хляб защото нямахме пари за цял,аз бях с много силна анемия ,имах нижда да ям сладко ,плодове,но много ми се ядеше шоколат от бременноста ,не можехме да си позволим и съпруга ми ми купуваше по 1 паста "Балкан" за 15 стотинки на ден.Когато се разхождахме един ден на главната стоеше една майка с бебе молеше за пари за мляко на бебето имах 1 лев ,дадох и го заради бебето .Когато се връщах ,я видях как яде голям шоколад ,за който аз само си мислех в този период ,а аз бях без 1 стотинка в джоба.От този ден аз спрях да давам пари на просяците.

Днес след 11 год във Варна просяците по главната ги познавам още от тогава ,в цветущо здраве са.Как мислиш заслужават ли да им дам последния си лев?

[breeze]

didi_ts, това, което описваш е един краен случай. Нямам предвид такива. А ти как знаеш кои от просещите са в добро здравословно състояние?

Аз съм от Варна. И аз ги познавам добре или повечето от тях и мога смело да твъдя, че хич не са в завидно положение. Да не говоря и колко често се появяват възрастни хора, за които явно няма кой да се погрижи.Тъжно е.

За да ви стане по-ясно за какво приказвам, ще ви разкажа една случка във Варна. Лято е. На централната спирка пред катедралата чакат много хора. Има и туристи. Появява се една баба, приведена, с окъсани дрехи. Едва вървеше жената, подпирайки се на един кол май беше. Приближи до спирката и започна да ходи от човек на човек и да протяга ръка. Няма да ви кажа, че беше изключително слаба и едва се движеше. Мина покрай няколко човека, незнам дали някой и даде нещо въобще. Явно се умори, защото поседна на една пейка и просто се заседя мълчейки. В един момент обаче си изпусна бастуна, който носеше и започна да пробва да се наведе, за да си го вземе. Аз стоях наблизо и тъкмо мислех да стана, за да и го подам, когато един чужденец се втурна, наведе се и и го подаде. Усмихна й се толкова мило и чистосърдечно. Тя му благодари и той си замина. В следващия момент, се появи един българин с дете. Вижда жената и започва да и вика:"Махай се от тука. Как не те е срам да ходиш да просиш. Срамиш себе си и всички нас срамиш". Не можете да си представите каква тъжна гледка. Доплака ми се. Видях, че няма как да спра виковете, които се редяха еидн сред друг. Не помня дали псуваше, но цялото му поведение беше крайно обидно. Незнам как той не се засрами. Дадох й пари на жената, защото така чувствам нещата. Щом имам достатъчно, давам. Разказах това просто да видите какво имам предвид. Жеста, който чужденеца направи беше прекрасен. Накара ме да се усмихна вътрешно.

Да не приказвам за филма от дома за сираци, който чужди журналисти са заснели от български дом, за деца с увреждания. Били са ужасени от това, което са видели. Просто при тях системата за помагане е друга. Това имам предвид като питам как да помогнем.

Нямам предвид да се дава на другите, ако ти самия нямаш. Казвам, че винаги може да се помогне, ако човек има достатъчно. А в България има доста хора, които имат.

didi_ts, незнаеш тази жена как е намерила този шоколад. Ами ако го е взела от съседната кофа, пак ли така би разсъждавала? А и това е крайно, заради един такъв случай, да се обърне гръб на всички нуждаещи се.

[Станимир]

Кармата я създаваме с отношението си. Затова че каква карма ще си навлечем, не бива да ни притеснява. Дали с помощта ни ще бъде злоупотребено - също, доколкото не всичко зависи от нас. Ние разбира се трябва да следим това да не се случи, но ако се случи, нищо фатално не е станало. В крайна сметка се учим. Ако мислим, че не грешим най-вероятно означава, че сме дълбоко потопени в илюзии. Положителното ни вътрешно отношение ще привлече помощта към тези хора, дори и ние лично да нямаме възможност да им дадем пари или съвет, или каквото и да е друго. Вярно е, че за много от просещите това е лесния път да преминат през живота. За тях добрият човек е едно изпитание, защото с добрите хора е лесно да злоупотребиш. Всъщност последното не важи само за просещите. За даващият пък това е един урок по разумност. Ще сгрешиш два-три пъти, след това ще бъдеш по-внимателен - ще дадеш някоя дреха, храна, съвет, само усмивка или добра мисъл и ще се помолиш за просещия. Хората обичат да обвиняват: "Как можа да злоупотреби с добрината ми?" и др. под. Ами злоупотребил е - трябва да го приемем. Добрината тъй или иначе не се губи. Кармата на просещия също не трябва да ни интересува. Важното е да му дадем един тласък в положителна посока. Един шанс - нищо повече. Не бива да очакваме, че като му дадем пари или съвет къде да си намери работа ще го спасим. Една усмивка отправена искрено към просещото дете, може да пробуди в него първите искри на истинската любов, въпреки че те може би ще станат видими едва след години или в друг живот. Ние не можем да знаем кое наше действие ще остави отпечатък в другия, който ще се запази с хилядолетия. И най-добре е този отпечатък да бъде положен с участието на сърдечната ни енергия и да бъде плод на нашата положителна вътрешна нагласа, а не на дребнавата пресметливост.

Редактирано Октомври 20, 2007 от Станимир

[breeze]

Станимир,

[Диляна Колева]

Съгласна съм със Станимир,дадох личен пример за това как се е оформило едно мое отношение.

От този момент нататък аз съм имала много възможност да помагам и съм го правила по разумен начин.

Там където действително съм смятала че е необходимо според мен.

Това си е моето усещане за нещата ,случая който разказах не е еднократен за мен ,но беше последния.

А и няма смисъл според мен да се натоварвам за неща които не мога да променя.

Просяци има много навсякъде.А Бог е един.Мога да ги съжаля ,мога да се възмутя , мога да помогна ,зависи как ще почувствам нещата.

А доста от просяците са обучавани за такива ,правят доста добри пари за себе си и за хората за които работят,не ми се навлиза в подробности,те са си цял бизнес както са джебчиите например.

Повечето от дългогодишните просяци си имат места които им се определят всеки ден.

Във Варна лично аз съм виждала рано сутрин поставянето на някои от възрастните немощни баби и прехвърлянето им от място на място.Но това си е техния живот ,те решават как да го използват.Аз за себе си съм стигнала до някакви обяснения ,всеки път като ги видя ми е мъчно и не спирам да се чудя как може да се докара човек до това положение.

[Диана Илиева]

Просто с някой от вас приказваме на различен език.

.....

Роси Б. помолих те теб да ми отговориш на въпроса. А за домовете и за всичко, което Диана е писала, ами ходили ли сте в някой дом за сираци? Знаете ли какво е положението в повечето домове? Мизерно и има нужда от много много средства и от много много подкрепа и от страна на обществото, за да се оправи всичко. Но ако болшинството в тази страна разсъждават като вас, ясно ми е защо е такова положението навсякъде.

.....

Да, наистина си говорим на различни езици. Освен това аз и Ники_ се опитваме да ти кажем едно, а Роси, Ася и didi говорят за малко по-различни неща, ти, breeze, обаче от всички и всичко разбираш нещо свое си - че не искаме да помагаме,а това дори не е така.

На въпроса ти - Да, ходила съм в Дом майка и дете, в Дома за деца и юноши и в Дома за стари хора в нашия град. Всяка година правя дарение за някой от тези домове. Положението в тях не е мизерно. Най-добре е в Дома за деца и юноши, а по-тягостна е обстановката в Дома за стари хора, но не заради условията (битови, отопление, храна - всичко е нормално), а по-скоро заради болните и куцукащи или в инвалидни колички хора по коридорите и общите помещения. На всички хора настанени там, от бебета до 100 годишни не им достигат на първо място любовта, на второ - присъствието на най-близките им хора.

В случая обаче не си говорим за тези хора, които живеят в социалните домове - говорим си за клошари и просяци. Това са съвсем други хора, просто не зная вече как да ти подчертая разликата. Ако настаниш един клошар или просяк в социален дом, той ще го напусне сам, по свой избор. Вече писах нещо подобно по-нагоре в темата - все едно да извадиш Диоген от бъчвата и да го заставиш да живее "нормално в къща". Впрочем мотивацията на клошаря и на просяка да не живеят в социален дом е доста различна, но това вече е друга тема.

И още нещо - не е добре да се залъгваме, че като дадем средства на някоя организация, фондация и ... готово! А те да свършат работата по помагането вместо нас - да ги нахранят, да ги облекат ... и най-важното да общуват с тях и да ги обичат, а ние пък ще си стоим отстрани в нашата чиста и светла къща, с чисти дрехи, няма да се занимаваме с разни мръсни, сополиви, болни и вмирисани индивиди, а на всичко отгоре ще си имаме и "чиста съвест", че сме помогнали.

Лично за себе си оценявам, че стойността на всички парични и натурални дарения, които съм правила на съответните Домове, в крайна сметка е по-малка, спрямо занесените козунаци и яйца на един Велик ден в Дома за стари хора, когато останах там да "сборим" яйцата и да си поприказваме. Те почти не погледнаха храната, имаха си, но ми се радваха и всеки от тях ми казваше, че има дъщеря или внучка "ей такава, като тебе" и бях сигурна, че си представят, че празнуват с нея, а не с мен. Това беше много по-съществено за тях, отколкото чисто материалната помощ.

А аз бях неприятно изненадана, че всички си имаха деца и внуци, вярно някои живееха в други държави или далечни градове, но дори и тези, които живееха в близък или дори в нашия град, не си бяха направили труда да ги посетят за празника. Хайде, дори и да не е за празника, но се оказа, че идват да ги видят средно на 2-3години веднъж. Но това е вън от тази тема - извинявам се за отклонението.

[Ники_]

Съгласна съм със Станимир,дадох личен пример за това как се е оформило едно мое отношение.

От този момент нататък аз съм имала много възможност да помагам и съм го правила по разумен начин.

Там където действително съм смятала че е необходимо според мен.

Това си е моето усещане за нещата ,случая който разказах не е еднократен за мен ,но беше последния.

А и няма смисъл според мен да се натоварвам за неща които не мога да променя.

Просяци има много навсякъде.А Бог е един.Мога да ги съжаля ,мога да се възмутя , мога да помогна ,зависи как ще почувствам нещата.

А доста от просяците са обучавани за такива ,правят доста добри пари за себе си и за хората за които работят,не ми се навлиза в подробности,те са си цял бизнес както са джебчиите например.

Повечето от дългогодишните просяци си имат места които им се определят всеки ден.

Във Варна лично аз съм виждала рано сутрин поставянето на някои от възрастните немощни баби и прехвърлянето им от място на място.Но това си е техния живот ,те решават как да го използват.Аз за себе си съм стигнала до някакви обяснения ,всеки път като ги видя ми е мъчно и не спирам да се чудя как може да се докара човек до това положение.

И помагаме ли накива като им подаваме милостиня?

Как да помогнем на такива?

Кои сме ние за да помагаме на някой който не търси помощ? Това насилие ли е?

Как да различим на кого да помогнем?

На тези въпроси се изнамериха отговори по-горе в темата. Само трябва добре да четем, то и това е изкуство.

Лично помагам само на този, който преценя за истински нуждаещ се и който истински потърси помоща ми.

breeze, не се сърди! Не търсех да те нараня. И о.к., няма да те наричам така щом не ти е приятно.

Бог с теб!

Просто с някой от вас приказваме на различен език.

.....

Роси Б. помолих те теб да ми отговориш на въпроса. А за домовете и за всичко, което Диана е писала, ами ходили ли сте в някой дом за сираци? Знаете ли какво е положението в повечето домове? Мизерно и има нужда от много много средства и от много много подкрепа и от страна на обществото, за да се оправи всичко. Но ако болшинството в тази страна разсъждават като вас, ясно ми е защо е такова положението навсякъде.

.....

Да, наистина си говорим на различни езици. Освен това аз и Ники_ се опитваме да ти кажем едно, а Роси, Ася и didi говорят за малко по-различни неща, ти, breeze, обаче от всички и всичко разбираш нещо свое си - че не искаме да помагаме,а това дори не е така.

На въпроса ти - Да, ходила съм в Дом майка и дете, в Дома за деца и юноши и в Дома за стари хора в нашия град. Всяка година правя дарение за някой от тези домове. Положението в тях не е мизерно. Най-добре е в Дома за деца и юноши, а по-тягостна е обстановката в Дома за стари хора, но не заради условията (битови, отопление, храна - всичко е нормално), а по-скоро заради болните и куцукащи или в инвалидни колички хора по коридорите и общите помещения. На всички хора настанени там, от бебета до 100 годишни не им достигат на първо място любовта, на второ - присъствието на най-близките им хора.

В случая обаче не си говорим за тези хора, които живеят в социалните домове - говорим си за клошари и просяци. Това са съвсем други хора, просто не зная вече как да ти подчертая разликата. Ако настаниш един клошар или просяк в социален дом, той ще го напусне сам, по свой избор. Вече писах нещо подобно по-нагоре в темата - все едно да извадиш Диоген от бъчвата и да го заставиш да живее "нормално в къща". Впрочем мотивацията на клошаря и на просяка да не живеят в социален дом е доста различна, но това вече е друга тема.

И още нещо - не е добре да се залъгваме, че като дадем средства на някоя организация, фондация и ... готово! А те да свършат работата по помагането вместо нас - да ги нахранят, да ги облекат ... и най-важното да общуват с тях и да ги обичат, а ние пък ще си стоим отстрани в нашата чиста и светла къща, с чисти дрехи, няма да се занимаваме с разни мръсни, сополиви, болни и вмирисани индивиди, а на всичко отгоре ще си имаме и "чиста съвест", че сме помогнали.

Лично за себе си оценявам, че стойността на всички парични и натурални дарения, които съм правила на съответните Домове, в крайна сметка е по-малка, спрямо занесените козунаци и яйца на един Велик ден в Дома за стари хора, когато останах там да "сборим" яйцата и да си поприказваме. Те почти не погледнаха храната, имаха си, но ми се радваха и всеки от тях ми казваше, че има дъщеря или внучка "ей такава, като тебе" и бях сигурна, че си представят, че празнуват с нея, а не с мен. Това беше много по-съществено за тях, отколкото чисто материалната помощ.

А аз бях неприятно изненадана, че всички си имаха деца и внуци, вярно някои живееха в други държави или далечни градове, но дори и тези, които живееха в близък или дори в нашия град, не си бяха направили труда да ги посетят за празника. Хайде, дори и да не е за празника, но се оказа, че идват да ги видят средно на 2-3години веднъж. Но това е вън от тази тема - извинявам се за отклонението.

Чудесно написано, Диана!

[Добромир]

Ако следим за непосредствените външни резултати от помагането, неизбежно ще се усъмним в неговата целесъобразност. Но ако даваме като пълноводна река, от която черпят за напояване, т.е. без оглед на това какво ще се случи с дареното, такива проблеми няма да възникнат. По-важните въпроси тогава са други два - дали наистина сме "пълноводни", притежаваме ли необходимия ресурс за самовъзобновяване, без което няма да можем и да даваме; и второ, дали не си въобразяваме, че напояваме едва ли не цялата Земя! Въпреки тези сериозни забележки, настройката за даване, както подчертават и всички големи Учители, е за предпочитане пред свиването на ресурсите само за себе си. Последното може да помогне в периоди на криза или на екстремно бърз духовен растеж; но вън от тези (обикновено кратки) периоди отдръпването на даряващите пориви е за сметка на втвърдяването на егоистичната черупка. Защото ние не знаем за всички последствия от даряването даже във външен план, а какво остава като стойност за "промиване на утайките" на собствената ни душа! Та нали и самото себеотдаване в духовен смисъл е именно даряване - и то на всичко, което "малият" човек притежава!

Редактирано Октомври 20, 2007 от Добромир

[breeze]

Диана и Ники, ако искате човек да разбира какво имате предвид, ами напишете всичко което искате да кажете. В крайна сметка, не ви познавам и двамата. Не съм чела често предишни ваши постове, а и не съм длъжна да го правя, за да мога да разбера напълно какво имате предвид и какво сте искали да кажете. Щом вие си се разбирате, ок, но аз вече имам усещането, че цялата тази тема се оформя повече като лично нападение, просто защото не мисля като вас. Ами като не искате да давате, не давайте! Много е просто. Темата я формулирах за да се дадат идеи как да се помогне, а не да се обсъжда дали въобще има нужда да се помага. Ако наистина искате да помагате просто може да споделите какво сте правили и какво друго може да се направи.

[Диляна Колева]

breeze не го приемай като нападение,просто всеки от нас е бил в подобни размисли явно в някакъв период от време и е изявил желание да помогне ,когато в един момент е видял липсата на смисъл.

Човек се ражда с някакъв потенциал,дали ще развие този потенциал,зависи първо от него ,после от висшите сили които му предоставят възможности.

Тези хора от тази социална група сигурно са имали много пъти възможност да променят живота си ,но не са го използвали ,това е безотговорност или липса на ред други качества.

Ако пък са нямали такива възможности,значи потенциала с който са дошли не е особено голям и колкото и грубо да звучи незнам дали изобщо те искат да им се помогне.

Ако им предложиш работа , пробвано е, не идват да работят.

Но може би ти сама трябва да направиш нещо ,за да убедиш сама себе си ,че си направила каквото трябва,а каквото ще стане ще оформи твоето лично мнение.

Тук говорим само за просяците и клошарите ,а не за надничарите които тичат да те търсят за почасова,не за социално слабите ,които чакат пред бюрата по труда, не за инвалидите ,които имат достойнството да гладуват и да чакат шанса който ще им се предостави.Говорим за хората които са си поставили етикета просяк и го практикуват активно.

[Диана Илиева]

Съжалявам breeze, че си го възприела като лично нападение. Това, че имаме по-различно мнение от теб по тази тема, не означава, че имаме нещо против теб или против темата и това си личи във всички постове.

Поставила си много интересна тема и тя не е толкова елементарна, колкото изглежда - "Хайде, да помагаме!". Това, което се вижда на повърхността е едно, а в дълбочина - съвсем друго, както впрочем и повечето неща. За съжаление това външното, видимото действа първосигнално на много добри хора, включително и на теб, а също и на мен (аз също много години давах пари на всеки, който ми поиска и който не ми иска дори), които се втурват да "помагат", но виждах, както и ти, че пускането на левче в ръката на просяка, не решава проблема. Затова и реших да проуча нещата - започнах да се вглеждам в тези хора, разговарях с тях, предлагах различна по вид помощ, ... На първо време разделих просяците на две категории, както казва и didi. И наистина повечето от тези хора, които просят активно, са си професионалисти. За малкото истински нуждаещи се това е унизително и обикновено стоят плахо и тъжно настрани от активните си "колеги", които дори ги гонят от "доходоносните" места за просене.

Клошарите пък са съвсем друга и нестандартна категория хора; те обикновено не просят. Но и никога не биха се вписали в приетата от нас за "нормална" схема. Аз също съм предлагала работа - или не приемат, или с уговорката, че е нещо краткотрайно - за час, за ден-два най-много и да не е нещо отговорно. А за заплащането напротив - нямат претенции, съгласяват се и на съвсем малко пари и дори предпочитат в натура: хляб, ракия, цигари ... Забележи, какви са им приоритетите, когато се наемат на работа! Техният мироглед, техните ценности са съвсем различни от средностатистическите и аз не знам кой има повече нужда от помагане - дали те, или "нормалния" съвременник, затънал в стремежа си за материални придобивки... (тук дано не ме разберете погрешно, не рекламирам техните възгледи, напротив, тъкмо тях исках да обсъдим и затова някъде по-горе зададох въпроса: Защо ходят винаги дебело облечени, дори и през лятото?)

Освен това, всеки от нас до тук говори и обяснява за отделно парченце от общата картина и то погледнато от различни ъгли. Това според мен не е лошо, напротив - получава се една "панорамна снимка". Не търси противоречията в това, което казваме, ами се опитай да ги сглобиш в едно цяло - само тогава ще се получи най-близък модел до сложната и многолика действителност!

Поздрави и успех! Диана

[Добромир]

Освен това, всеки от нас до тук говори и обяснява за отделно парченце от общата картина и то погледнато от различни ъгли. Това според мен не е лошо, напротив - получава се една "панорамна снимка". Не търси противоречията в това, което казваме, ами се опитай да ги сглобиш в едно цяло - само тогава ще се получи най-близък модел до сложната и многолика действителност!

Поздрави и успех! Диана

:thumbsup2:

[breeze]

Диана, благодаря ти за подробното обяснение за това, с което си се занимавала. При тази квалификация на просещите по групи вече мога вече директно да кажа за коя група приказвах аз и към кои изпитвам реално най-дълбоко съжаление. Това е групата на истински нуждаещите се, които обикновенно наистина са и най-тихи и плахи. И най-вече за възрастните хора, които препдолагам са стигнали дотам и заради ниските си пенсии, а и заради липса на роднини, за да им помогнат.

Може би има начин наистина да се помогне. Ясно е, че всяка история е много индивидуална и всеки човек се нуждае от различен тип помощ, но все от някъде трябва да се започне, дори помощта да е просто да се насочи човека къде да отиде, за да потърси по-квалифицирана помощ.

Извинявам се ако съм била груба към някой, ама ми е наистина тъжно, че живеем в свят, в който се счита за нормално да има просещи и наистина нуждаещи се хора на улицата, които повечето хора просто подминават. А и не само за тях, ами и за сираците може много да се направи. При това наистина не изисква кой знае колко усилия, ако много хора се включат в подобни инициативи.

[Ники_]

Диана, благодаря ти за подробното обяснение за това, с което си се занимавала. При тази квалификация на просещите по групи вече мога вече директно да кажа за коя група приказвах аз и към кои изпитвам реално най-дълбоко съжаление. Това е групата на истински нуждаещите се, които обикновенно наистина са и най-тихи и плахи.

[Васил]

Според мен болшинството от просещите хора са си избрали начина на живот, който практикуват, и нямат реално желание да го променят. Винаги има незаети работни места, най-вече такива с по-ниско заплащане. Също така българските села са обезлюдени. Възможности за някаква каква-да-е работа има за всички. Просто въпрос на престиж... По-достойно е да просиш, отколкото да работиш нискокваифициран и нискозаплатен труд, или пък да бъдеш земеделски стопанин. Това е БГ реалността.

Съответно ако някой желае да помогне на просяк, вероятно най-ефективният начин за това би бил да промени неговата система от ценности. Нещо, което самият просяк най-малко би позволил. Прекалено горд е за това