breeze Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 Днес се разхождах из центъра на София и ми стана много болно и тъжно като гледах на улицата седнали на земята възрастни хора, чакащи някой да им обърне внимание и да им даде помощ. Повечето изглеждат толкова измъчени и толкова тъжни, а в същото време покрай тях минават тълпи от хора добре облечени, нахранени, тълпящи се в магазините и заведенията. Една стена дели две крайности. Вътре в заведенията седнали задоволени от живота хора, а на улицата седнали крайно нуждаещи се хора, които даже незнаят дали ще имат какво да вечерят и може би нямат дори къде да се приберат. Чудя как може да се помогне на нуждаещите се? Какво можем да направим? Винаги гледам да дам пари, но не мисля, че пуснатите от мен 1 или 2лв биха разрешили въпроса. Какво мислите, как да помогнем? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 Трябва да се създадат социални пунктове на открити и централни места в големите градове, където квалифицирани социални работници в екип с доброволци със сърце да предлагат чай, храна, компетентни съвети, социална информация, насочване. Това може да се ко-финансира от общината и от частни лица. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
breeze Добавено Октомври 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Прекрасна идея! Към кой е добре да се обърне човек най-напред. Към фондации? Незнам дали общината би имала възможност и желание да помогне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 (edited) Прекрасна идея! Към кой е добре да се обърне човек най-напред. Към фондации? Незнам дали общината би имала възможност и желание да помогне. Ами би следвало да има възможност и желание, то даже не е и до желание, а до задължение, нали за това е община Освен това има Каритас, Армията на спасението (Salvation army) БЧК, европейските фондове за финансиране на социални проекти ... Редактирано Октомври 11, 2007 от Теодора Андреева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Бих искала да попитам Теодора и Breeze, вие някога опитвали ли сте да се заприказвате с някой клошар или просяк? Опитайте! Ще получите интересни и неочаквани отговори, особено що се отнася до промяната на начина им на живот, до изкарването на прехраната ... а бе, поговорете си за каквото ви хрумне, ще ви подейства много обогатяващо и отрезвяващо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Всеки може да помогне, ако така му диктува сърцето, помощта не е само в пари, може и да от вещи и какво ли още не. Сигурно не е случайно тези хора да са поподнали в тази ситуация, но има и много от тях, които спекулират, спекулират и с просенето от деца в най-големите студове, или дори майки с бебета /не всички разбира се/, и ясно е как да се помогне освен от всеки от нас също и от държавата, но как питам аз да се помогне на спекулациите в тази насока, на хората които го правят знаейки че това е перо формирано от състрадателния българин??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Просенето по улиците е един добре организиран бизнес, с доста добра печалба и там малко може да се направи, поне за момента, така че да се променят нещата. За клошарите. Живея в Центъра на София, където естествено са най-много. Болшинството от тях доброволно са избрали този начин на живот - просто така се чувстват добре и най-интересното е, че те не желаят да го променят. При нас ситуацията не е като тази с бездомниците в Щатите или другите страни. И тук сме със свой почин. Голяма част от клошарите имат семейства, които искат да се грижат за тях и жилища, в който да живеят - над половината. Но при този си начин на живот те се чувстват уютно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Просенето по улиците е един добре организиран бизнес, с доста добра печалба и там малко може да се направи, поне за момента, така че да се променят нещата. Голяма част от клошарите имат семейства, които искат да се грижат за тях и жилища, в който да живеят - над половината. Но при този си начин на живот те се чувстват уютно. Напълно подкрепям това мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Вярно е, че доминират такива, но има и наистина нуждаещи се хора - покрай сухото май ще изгори и суровото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Не не трябва да изгаря и мокрото, просто хората сами трябва да усещат на кого и как да помогнат в подобно положение... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Ами я кажете, пробвал ли е някой волю или неволю някога да живее като клошар или просяк? Не мога да си представя, че такъв начин на живот може да се харесва на когото и да било. Още едно проявление на самобитния български талант за трепане на идеи ... Ражда се една хубава идея, тръгва един подем, а вие веднага трас-прас с бухалките ... Бих искала да попитам Теодора и Breeze, вие някога опитвали ли сте да се заприказвате с някой клошар или просяк? Опитайте! Ще получите интересни и неочаквани отговори, особено що се отнася до промяната на начина им на живот, до изкарването на прехраната ... а бе, поговорете си за каквото ви хрумне, ще ви подейства много обогатяващо и отрезвяващо. От твоя постинг тук в този форум нещо по-отрезвяващо трудно мога да си представя Редактирано Октомври 12, 2007 от Теодора Андреева АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 (edited) Пробвал съм. Не е лошо. Изисква смелост, т.е. да си пълна нула. 0 Ама го наричам аскетизъм. Тогава нямаш нищо и разчиташ само на Бога. Сред клошарите и просяците има доста аскети и просветени, дори и в София. Понякога се поздравяваме взаимно. Има такива, дето се правят на луди из улиците, а са напълно в час, Будни и Осъзнати. Те изпълняват своята мисия, задача. Не ги пропускам да минат покрай мен без да ги забележа и те мен респективно. Смигваме си! Винаги съм харесвал "Глупакът" или "Лудия" от големите аркани на Тарот. Тя е с номер "0". Тя и това олицетворява, но не само така, както вие го приемате. Тук също има дълбочина, най-велика при това. Най-висшето съзнание е туй. Иначе в повечето случай е наистина бизнез. The Monkey business Редактирано Октомври 13, 2007 от niki0912 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Защо ли си мисля, че за да се достигне нЕкакво ниво на осъзнатост и будност трябва да се започне от физическата чистота? Всичките тези напредничеви в духовен аспект клошари ме карат винаги да слизам от трамвая, винаги ги надушвам където и да са. За мен е недопустимо да живееш така! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 По принцип съм съгласен (у човека всичко да е прекрасно...), но действителността е по-богата от нашите принципи; обикновено на практика има смесване на развити качества с несъвършенства и не бива да се съди цялостно за човека по едностранни признаци - нито само по външния вид, нито по приказките му, нито дори по блестящите му от озарение очи... Да видиш Бога в клошара освен това не означава да преминеш към неговото равнище на хигиена; както и не е задължително да притъпяваш бдителността си, ако две изрядно костюмирани мисионерчета те поканят на билков чай и духовно обсъждане... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 (edited) Така е, Добромир! Ние винаги съдим "по дрехите", по външното, но понякога външното е маска. "Не съдете по лице, по права съдба съдете." Има мнозина, които въпреки всекидневните си грижи за телесна чистота понамирисват, именно защото миризмата им произхожда от дълбочината им, от вътрешността им. Е, такива колкото и да се чистят ще се чувстват нечисти, докато не се заемат първо с почистване на своя вътрешен дом. Острата нужда от вътншна чистота, говори за липса на вътрешна такава. Чистите отвътре човеци може и да не къпят, въпреки това от тях се носи благоухайна миризма. Чистотата идва отвътре не отвън, защото външното е отражение на вътрешното. Тя се и добива по същия начин, защото за да се сетиш, че понамирисваш, за да ти дойде на ум да се почистиш, то това съзнание е нужно да бъде внесено в теб, а за да бъде нещо внесено в теб, то трябва да са отчистили сърцето ти. На същия принцип е и екологията и храненето и политиката и... Ако го нямаш отвътре, то... Нищо не пречи на един чист човек да се омаже до ушите, за да ни научи на нещо по един или по друг начин. Това е една малка жертва. В детските приказки мнозина царе са се представяли за просяци за да видят истинската същност на своите поданици. Бог често си играе на подобни игри. После ходи разправяй, че не си ял лук. Любовта е безусловно нещо. Разделения в нея не съществуват. Поздрави! Редактирано Октомври 13, 2007 от niki0912 АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 (edited) Добромир, на "две изрядно костюмирани мисионерчета " ще им откажа с усмивка, защото имат някакъв блясък в очите си, който ми пречи да участавам в беседата. Уважавам за това, че са чисти и спретнати, други ще ги съдят какви ги вършат. Физическата чистота е мерило за себеуважение, а не се ли тръгва по пътя от там? Има една беседа на Учителя, за съжаление не си записах откъде е, моля който знае да ми напише откъде е, в нея той казва, че всяка къща има нужда от отходен канал, и такива хора са този "канал". Предназначението ви е не да служите на онези, които се нуждаят от храна и грижа за тялото, а да се грижите за онези, онези които търсят храна и подкрепа за душата си. Всичко е еднакво важно, защото как човек може да се стреми към духовното осъвършенстване, ако няма храна и удобство за физическото си същество? Така че никога не се чувствайте виновни, че на физическо ниво не се занимавате с храненето и грижата за онеправданите. Вие, в единство с по-вищите сфери, фокусирате и канализирате ново съзнание, ново еволюционно ниво, докато един ден всички осъзнаят, че на по-високо състояние на съществуване няма такова нещо като недостиг, лишение и недоимък. В това е вашето предназначение." от книгата "Върху криле от Светлина", Арахангел Михаил чрез Рона Хърман, стр. 72 Редактирано Октомври 13, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Предназначението ви е не да служите на онези, които се нуждаят от храна и грижа за тялото, а да се грижите за онези, онези които търсят храна и подкрепа за душата си. Всичко е еднакво важно, защото как човек може да се стреми към духовното осъвършенстване, ако няма храна и удобство за физическото си същество? Така че никога не се чувствайте виновни, че на физическо ниво не се занимавате с храненето и грижата за онеправданите. Вие, в единство с по-вищите сфери, фокусирате и канализирате ново съзнание, ново еволюционно ниво, докато един ден всички осъзнаят, че на по-високо състояние на съществуване няма такова нещо като недостиг, лишение и недоимък. В това е вашето предназначение." от книгата "Върху криле на Светлината", Арахангел Михаил чрез Рона Хърман Ами, ако някой е постигнал достатъчно духовно съвършенство, за да "чуе" задачата отправена към него - например да играе роля на клошар и на просяк, докато дойде време да свърши основното, за което е "дошъл"? Какво ще правим тогава с такъв? Или "всичко под ножа"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Ники, стана като дъвка, аз губя интерес. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Да, това е твое право, приетелко! Все пак ще продължавам да джвакам, това което съм видял и чул. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander1303 Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Просенето по улиците е един добре организиран бизнес, с доста добра печалба и там малко може да се направи, поне за момента, така че да се променят нещата. Голяма част от клошарите имат семейства, които искат да се грижат за тях и жилища, в който да живеят - над половината. Но при този си начин на живот те се чувстват уютно. Напълно подкрепям това мнение. Мой много близък човек е клошар!!! Как ми се иска всичко да беше част от някаква комерсиална схема!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Човек може да е развил много истински качества, дори и ако външния му вид ни сочи обратното. Вие, в единство с по-вищите сфери, фокусирате и канализирате ново съзнание, ново еволюционно ниво, докато един ден всички осъзнаят ... от книгата "Върху криле от Светлина", Арахангел Михаил чрез Рона Хърман, стр. 72 Това го намирам за вярно, другото са условности, които могат да са верни за едни и неверни за други, според условията. Във висшите светове енергията въпреки изобилието и се използва максимално пестеливо и ефективно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Осмисленият вътрешен живот озарява човек и го прави хубав (да не се бърка с красив). Променят се чертите на лицето му, а очите му искрят. Всички сте виждали снимки на Учителя с хора около него. Забелязали ли сте колко е хубав, физически? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Напълно просветления има власт и е пълен господар над формата и над смъртта. Може да променя формата си както намери за добре - според нуждите на хората, които все още вървят по пътя. Може за секунди да остарява, а в следващия миг да е по млад и от дете. Дори цветовете на очите си може да мени. Господарите са трудни за различаване. Те се показват на тези, който са заслужили това. Един ден докато бях във факултета, една подобна жена ме повика от разтояние, нещо от рода на "Хей, какво правиш!", но вднага съзря, че не мога да и отдам повече от усмивка в този момент и се направи, че не е говорила с мен. Личеше си обаче, че ме наблюдава, дори и обърната с гръб към мен. Средата и хората около нас не позволяваха нищо повече. Подобни неща са ми се случвали десетина пъти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander1303 Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Напълно просветления има власт и е пълен господар над формата и над смъртта. Може да променя формата си както намери за добре - според нуждите на хората, които все още вървят по пътя. Може за секунди да остарява, а в следващия миг да е по млад и от дете. Дори цветовете на очите си може да мени. Господарите са трудни за различаване. Те се показват на тези, който са заслужили това. Един ден докато бях във факултета, една подобна жена ме повика от разтояние, нещо от рода на "Хей, какво правиш!", но вднага съзря, че не мога да и отдам повече от усмивка в този момент и се направи, че не е говорила с мен. Личеше си обаче, че ме наблюдава, дори и обърната с гръб към мен. Средата и хората около нас не позволяваха нищо повече. Подобни неща са ми се случвали десетина пъти. Това значи ли, че над 10 пъти си срещал "Господар", но заради средата и хората не си могъл да общуваш с него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Пробвал съм. Не е лошо. Изисква смелост, т.е. да си пълна нула. 0 Ама го наричам аскетизъм. Тогава нямаш нищо и разчиташ само на Бога. Сред клошарите и просяците има доста аскети и просветени, дори и в София. Понякога се поздравяваме взаимно. Има такива, дето се правят на луди из улиците, а са напълно в час, Будни и Осъзнати. Те изпълняват своята мисия, задача. Не ги пропускам да минат покрай мен без да ги забележа и те мен респективно. Смигваме си! Винаги съм харесвал "Глупакът" или "Лудия" от големите аркани на Тарот. Тя е с номер "0". Тя и това олицетворява, но не само така, както вие го приемате. Тук също има дълбочина, най-велика при това. Най-висшето съзнание е туй. Иначе в повечето случай е наистина бизнез. The Monkey business Така е, Добромир! Ние винаги съдим "по дрехите", по външното, но понякога външното е маска. "Не съдете по лице, по права съдба съдете." Има мнозина, които въпреки всекидневните си грижи за телесна чистота понамирисват, именно защото миризмата им произхожда от дълбочината им, от вътрешността им. Е, такива колкото и да се чистят ще се чувстват нечисти, докато не се заемат първо с почистване на своя вътрешен дом. Острата нужда от вътншна чистота, говори за липса на вътрешна такава. Чистите отвътре човеци може и да не къпят, въпреки това от тях се носи благоухайна миризма. Чистотата идва отвътре не отвън, защото външното е отражение на вътрешното. Тя се и добива по същия начин, защото за да се сетиш, че понамирисваш, за да ти дойде на ум да се почистиш, то това съзнание е нужно да бъде внесено в теб, а за да бъде нещо внесено в теб, то трябва да са отчистили сърцето ти. На същия принцип е и екологията и храненето и политиката и... Ако го нямаш отвътре, то... Нищо не пречи на един чист човек да се омаже до ушите, за да ни научи на нещо по един или по друг начин. Това е една малка жертва. В детските приказки мнозина царе са се представяли за просяци за да видят истинската същност на своите поданици. Бог често си играе на подобни игри. После ходи разправяй, че не си ял лук. Любовта е безусловно нещо. Разделения в нея не съществуват. Поздрави! Напълно просветления има власт и е пълен господар над формата и над смъртта. Може да променя формата си както намери за добре - според нуждите на хората, които все още вървят по пътя. Може за секунди да остарява, а в следващия миг да е по млад и от дете. Дори цветовете на очите си може да мени. Господарите са трудни за различаване. Те се показват на тези, който са заслужили това. Един ден докато бях във факултета, една подобна жена ме повика от разтояние, нещо от рода на "Хей, какво правиш!", но вднага съзря, че не мога да и отдам повече от усмивка в този момент и се направи, че не е говорила с мен. Личеше си обаче, че ме наблюдава, дори и обърната с гръб към мен. Средата и хората около нас не позволяваха нищо повече. Подобни неща са ми се случвали десетина пъти. Тук си направих мнооого дълбоки вътрешни изводи, но ще ги запазя за себе си. Тези неща няма как да бъдат обяснени външно така че да бъдат разбрани трябва да се открият по-вътрешен път на този който е готов за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.