Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Човешката любознателност.


Роси Б.

Recommended Posts

За мене най-правдоподобното обяснение за Бог го дава Буда, защото той твърди, че такъв няма, или по-точно не казва нищо относно него. А в трансфигурацията съм много бос. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Пролет е ... Време за босо щъпукане ...

Какво в нашия свят не е двойнствено? Така и любознателността. Ще ли да тръгне човек да търси каквото и да е, ако считаше, че знае всичко? Обаче, като тръгне намира и неща, дето е по- добре да не намира.... Но ако не тръгне, съвсем нищо няма да намери.

Бог е удобно понятие за изразяване на огромната липса, която човек усеща, толкова голяма, че предпочита да не мисли за нея. И като я нарече- сукаш по- лесно става.

Линк към коментар
Share on other sites

Да ти кажа, ако не бях тръгнал наникъде, точно да търся, нямаше и да се изгубя.

Ама любознателността е желание за търсене във външните неща. Там много ще намериш и ще видиш, че не ти вършат работа, ама те правят и теб - все по-външен.

И не, че мога да търся нейде вътре, ама ми е безсмислено само да ровичкам по целулозни лавици. Спи ми се, предпочитам да дремна. Като се събудя, ще видя разнообразието и неизчерпаемостта на лавиците и пак ще реша да дремна. После като се събудя, ще видя, че въобще не съм се събудил...

Линк към коментар
Share on other sites

Може би някои са пристрастени към тази липса толкова, че нямат нужда от външна любознателност. Но докато търся такива може да загубя себе си. Говоря колкото да не заспя.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се притесняваш? Сматаш ли, че не си и бездруго загубен? Ако се позагубиш още малко, може и да се намериш!

Венци, не мислиш ли, че като си стои човек на място, пак е загубен? Даже и повече, защото счита, че му е добре. Е, има място, сигурно, където и е на място и във вечно движение., може то да ни липсва толкова ...

Да, любознателността е желание да се търси нещо. Понеже външните неща са ни пред очите- затова тях търсим. Но всъщност нямаме ясна идея какво търсим, според мен. Също и не сме наясно с външното и вътрешното. Затова са ни различни. Но нещата не се оправят, ако просто кажем- не, едно са! Те за нас наистина не са едно ! Така е с изгубените ...

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Любознателността е любов към знанието. Човек може да е любознателен не само ако чете много книги, а и когато изпитва желание да общува с някого за да го опознае , все пак любовта към знанието което се съдържа в книгите е само малка част от Знанието. За това и повечето духовни учения съветват да се обръщаме по-често към природата за размисъл и извор на вдъхновение

Линк към коментар
Share on other sites

Светла! Аметист!

А може би любознателност означава и "любов заедно със знанието", или "любовта да проправя пътя към знанието"?

Линк към коментар
Share on other sites

Любознателността е възхищение от света, от проявите на живота. Желание да се докоснеш до цялото проявено разнообразие, което е около нас, желание да го изпиташ, познавайки го. Любознателността е нещо далеч надхвърлящо сухото събиране на информация. Тя е начин да влезеш във взаимодействие с всичко съществуващо, да го опознаеш, да го разбереш, да почустваш живота в него.

Линк към коментар
Share on other sites

Светла! Аметист!

А може би любознателност означава и "любов заедно със знанието", или "любовта да проправя пътя към знанието"?

:feel happy: Важно е как съвместяваме по пътя знанието и любовта, защото стремежът към Истината дава плод, когато се изкачим до Мъдростта, проникната от Любов - истинската Философия.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се притесняваш? Сматаш ли, че не си и бездруго загубен? Ако се позагубиш още малко, може и да се намериш!

Венци, не мислиш ли, че като си стои човек на място, пак е загубен? Даже и повече, защото счита, че му е добре. Е, има място, сигурно, където и е на място и във вечно движение., може то да ни липсва толкова ...

Да, любознателността е желание да се търси нещо. Понеже външните неща са ни пред очите- затова тях търсим. Но всъщност нямаме ясна идея какво търсим, според мен. Също и не сме наясно с външното и вътрешното. Затова са ни различни. Но нещата не се оправят, ако просто кажем- не, едно са! Те за нас наистина не са едно ! Така е с изгубените ...

Притеснявам се явно защото имам липса само че не говорех за себе си. Не исках това да кажа. Все нещо ще излезе дето после ще съжалявам, че съм го написал. Искам да опозная някого и мен да ме опознаят, така може би става едно намиране. А такова място може би е точно тук и сега, а ми трябва да се намеря? Пак нещо се притеснявам.

Линк към коментар
Share on other sites

Покъртително! Дотам ни докара човешката любознателност... Може ли да ни изкара? Дълбоко съмнително! В линейната схема за нея няма място. В показаната нелинейна система има основно място, но пък светът дори не е равнинен. Той дори триизмерен не е. Причините за събитията в нашия живот са извън познатото ни триизмерно пространство... Тогава?!?

Може би единствената любознателност, с която разполагаме, човешката, ще ни отведе до спасителния брод отвъд самата нея?

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Ама ти го гледа ли бе? :lol:

Аз гледах първите две минути и три пъти по две секунди някъде напред. Е, ама знам какво пускам все пак. :D

Ти виждаш ли какво изтърваш, като не получаваш Искровите мейли... :rolleyes: (на другите по-малко внимание обръщам, но... като има само линк, какво да правя, все ще трябва и да го проследя; ама, ето, знам, че някой тук ще се загледа)

:whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

Любопитството и безцелното трупане на знания се превръщат в любознателност, когато новото знание се усвоява - т.е прилага се в промяната на мислене, отношение, поведение...

Вчера покрай домакинската си работа се заслушах в един от филмите за ембрионалното развитие на различни животни. Би се получил доста дълъг пост, ако започна да споделям всичко, което ми направи впечатление... Кенгуруто, например, в тежък за ембриона момент го поставя на порверка - жестока, но важна и за самия него, и за поколението и оцеляването на вида в суровите условия, в които живее. Ако ембрионът няма качествата да се изкачи до торбата и оцелее след това, започва развитието на нова яйцеклетка... Тази резервна яйцеклетка се появява въпреки че ембрионът е жив и се развива, но стои в готовност - ако хормоните подадат сигнал, че първият ембрион е спрял развитието си, резервният го замества веднага...

Помислих си за идеите, които носим и се опитваме да реализираме - може би ни е нужна гъвкавостта на кенгуруто - навреме да проверяваме жизнеспособността на идеите-ембриони в подходяща все пак за тях опитност, но винаги да сме готови на рестарт - да се огънем и/или пречупим ъгъла на реализация на идеята докато конкретните ни стъпки са в зародишен етап и винаги да имаме резервни "яйцеклетки", ако някоя от вече започналите развитие, се окаже нежизнеспособна...

Линк към коментар
Share on other sites

Чакай, чакай, чакай...

Какво ще рече "безцелно"? Няма действие без отправност - това се отнася и за "неживите" тела, а какво остава за човешката система... Цел не може да няма, въпросът е доколко е оформена и в коя плоскост се намира.

Но как ще трупаш знания, ако не си любознателен? Опитвал съм, не става.

А можем ли да наречем нещо "знание", ако е неусвоено от човек. Някакви букви, някъде там... примерно.

Е, за мен, трупането на знания си е нещо безполезно, освен ако не ти трябват строителни материали за бездруго колосалните стени на отделността и затвореността ти. Това е, обаче, една малко абстрактна гледна точка, щото ми е ясно, че човек трябва постоянно да се адаптира, а това става чрез усвояване на новите условия, което също може да се приеме като трупане на "знания". Тук дори не можем да говорим за личен избор... Ех, че гърчав тоя свят бе...

Линк към коментар
Share on other sites

За разлика от някои мен тук а и на други места явно ме е довела една заблуда. Но пък кой знай какво ще стане утре. Дано да получа още по-реална картинка. Само като чета не става, все пак са ме научили да пиша.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би не е безцелно думата, а по-скоро безрезултатно - без прилагане, без осмисляне, без някакъв макар и малък ефект върху нашето развитие... В товар се превръщат най-вече знанията, натрупани само с цел да бъдат натрупани повече знания... Тогава наистина стават стени, прав си.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Разликата е, че аз смятам, че като започнеш и да прилагаш, стените стават още по-здрави.То именно това е и целта на прилагането - да започнеш да си харесваш егото, то да порастне, да придобие "добродетелни" качества, защото така трябва да изглеждаме.

Ако прилагаш поради вътрешната си необходимост, то тогава нямаш нужда от знания за целта.

Но полезността е там, където ние самите се променяме, не според чуто и видяно и не поради човешката ни воля. Тази промяна е възможна не ако асимилираме добре знанието, а ако успеем да се оставим на Него, То да ни асимилира. Разбира се, става дума за онова знание, което от сътворяването ни е изписано в сърцата, но досега е само избледнявало.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Явно при всеки е различно - при мен точно осмислянето през конкретната ми житейска позиция в момента на постигане на някакво знание и последвалото прилагане са били винаги ключ към развитие... Всяко нещо, което съм опитвала да направя по някаква вътрешна необходимост, но без да събирам знания, е водело до точно този стремеж към налагане на его-идеи... И в крайна сметка пак съм стигала до събирането на знанията и усвояването и пртилагането, но след доста удари в стената и болка...

Но сигурно е въпрос на опитности, нагласи, предпочитания - през болката или през радостта да мине човек, през мъчението или през учението...

Линк към коментар
Share on other sites

Любознателния пристъпя към знанието с цел да бъде полезен на света и в частност на хората. Сега дали този благороден импус ще се изроди в това да се трупат знания само за престиж или ще израсте до възхита от Твореца, си е въпрос на съзнание. За това според мен Любознателния много трябва да се пази от разочарованието, понеже то може да го направи циник или морализатор или и двете :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Е, за мен, трупането на знания си е нещо безполезно, освен ако не ти трябват строителни материали за бездруго колосалните стени на отделността и затвореността ти.

Какво ще си построи с натрупаните материали всеки сам си определя. Така и със знанието – при цялото съществуващо разнообразие от възможности...

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy:

Стан,

Да, ама не съвсем. Защото не можеш в нови мехове да наливаш старо вино. Защото няма как от целулоза да построиш дом неръкотворен...

Свет,

възхитата от Твореца е изкуствена, когато съм я търсил във външното и чрез него оформял.

Дон,

Всичко е развитие, но с различни отправности.

Освен това, акто казах, живеейки в информационен свят, ние нямаме избор и трябва да се храним от него, а и да храним други. Но толкова. Информацията може много да ни помогне да подредим добре онова, наречено "плът и кръв". С нея можем да се облечем и гримираме разкошно, за пред хората...

Но "Бог не гледа на лице"...

Вижте, аз не мога да отричам или заклеймявам любознателността. Но не мога и да преекспонирам възможностите и.

Съвсем искрено, ако толкова цените трупането на знания, ви желая неограничени възможности!

За мен е по-ценна тишината, но са ми много ограничени възможностите в тази насока, в голяма част именно заради някакви "знания".

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...