Роси Б. Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 Не си спомням вече в коя книга, но човешката любознателност беше отговор на въпроси като тези: Как ще се спаси света? Как ще открием Бог? Как ще намерим пътя към истината? и все от този род. Т. е. въпроси, които всички ние тук си задаваме. Ще се радвам да чуя и вашите разсъждения. Ето няколко маркиращи въпроса: Колко важно е да си любознателен? Трябва ли да си образован? Колко ясно трябва да се поднасят знанията, за да можеш да ги проумееш? Къде е тук мястото на интелекта? Той природна даденост ли е или се развива с обучение? Спирам до тук с въпросите, за да не излезна от темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 28, 2007 Доклад Share Добавено Септември 28, 2007 Що се отнася до интелекта ще кажа, че не само той, но всичко се развива с обучение. Природните дадености са следствие от усилията ни от миналото. Просто някои качества се развиват твърде бавно (от човешка гледна точка) и за да се проследи развитието им са нужни наблюдения от порядъка на векове. За любознателността, мога да кажа, че радостта от познанието е движещата сила за хората с ментален тип съзнание. За другите е любовта към Бог, но в определен момент двата пътя се срещат. Интелектът не е любознателност. Не напразно в самата дума "любознателност" присъства и думата "любов". Интелекта се развива много по-лесно от любознателността. Последната е невъзможна ако не сме установили здрава връзка (не зависимост) със света около нас. Това става чрез положително отношение към този свят, непрекъснати наблюдения, непредубеденост, събиране и внимателно подреждане на натрупаните знания в една стройна система, в която всяко нещо намира своето точно място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 28, 2007 Доклад Share Добавено Септември 28, 2007 На всички въпроси ще отговоря съвсем лаконично: Не зная как ще се спаси света, но зная, че мога да разбера как би могъл и макар с нещо много мъничко, да допринеса за това. Човешкото същество е канал за проникване на светлината в тъмнината и чрез него последната просветлява. Любознанието на човека е любовта му към светлината. Потопен в тъмнина, докато човек е любознателен, мракът няма шанс да го превземе. Спасението може би е това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 30, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 (edited) Знанието ни извежда от тъмнината към светлината. Самото то е светлина, която прогонва мрака. Знанието е силата, която ще спаси света. Мариана Везнева Този цитат го намерих докато препрочитах книгата за една друга тема. Мисля си, че за човешката любознателност съм чела във всички мои книги, но си спомням като първи прочит и първо впечатление от поредицата "Звънтящите кедри на Русия"-Владимир Мегре. Човешката любознателност е необходимо условие, за да достигнеш до истинското, стойностно знание, да достигнеш до мъдростта. Необходимо, но не достатъчно, защото какво би се случило, ако това знание попадне при недостатъчно морален човек. Бил той егоист или властолюбец. Може би затова, моралните норми лежат в основата на духовното извисяване. Може би затова, само посветените са получавали истинското знание в различните школи в древността и в наши дни. Изпитанията, на които са били подлагани, са включвали задължително проверка на нравствените им качества. Ако си спомним това, което знаем за Атлантите, било то само от книгите, ще видим, че техният свят се е разпаднал, защото със знанието са разполагали и "лошите". Тези, които бдят над човечеството, след това със сигурност не са го забравили и сега ни предпазват по този начин. Просто поразсъждавах, не твърдя че е точно така. Човешкото любознание е само началото на пътя. Това, което всеки има по рождение. Може би в различна степен, но съм сигурна че го има във всеки човек. Нещо като първоначална искра, необходима за създаването на светлината. А после всичко е въпрос на съзнателен избор. Редактирано Септември 30, 2007 от Роси Б. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 28, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Имам чувството, че провеждам тук един монолог, но дори и така да е, ще продължа. Знанието е над всичко. Всеки, който е допринесъл частица знание, вече е благодетел на човечеството. Всеки, събрал искрите на знанието, ще бъде даващ светлина. Да се научим да пазим всяка крачка на научното познание. Пренебрежението към науката е потапяне в тъмнината. Всеки има право да получи достъп до учението. Прочетете съчинението, наситено със стремеж към истината. Невежите сеят предубеждения, като сами даже не си правят труда да прочетат книгата. Най-утвърждаващият труд наричат отрицание. Признаването на Висшите Принципи се смята за най-ужасното кощунство. Наистина предразсъдъкът е лош съветник. Но не бива да се отминават всички събрани познания. Да не забравим да отдадем признателност на тези, които със своя живот са въплътили Знанието. Елена Блаватска- увод към "Тайната доктрина" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Любовта излиза от друга една същина, която ние наричаме „Дух“. Като стане въпрос за Духа, ние имаме смътно понятие за Него. Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Следователно онова, на което ние можем да разчитаме, това е любовта, понеже от любовта излиза животът. Щом се яви животът, знанието е вече възможно. Щом има знание, и свободата е възможна. Без живот знанието е невъзможно. Без знание свободата е невъзможна. И без свобода животът е невъзможен. Животът сам по себе си подразбира свобода. Да живее човек, това представя най-голямата свобода, която са му дали. Защо? Защото само чрез живота се дават на човека всички възможности. Великото малко и великото голямо Човешката любознателност ни дава ключ към осъзнаването на свободата. Осъзнаването на свободата ни отваря вратата към осъзнаването на живота. Осъзнаването на живота означава за нас отварянето на съзнанието ни за Любовта.... Защо тогава пишат,че знанието може да тежи и да ни отдалечава от Бог? Къде е границата между любознателността и зависимостта от знанието? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Зависимостта е от илюзиите, не от знанието. Илюзиите сами по себе си са липса на разбиране/различаване. Те не са знание, тъй като не отразяват действителността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Роси,чудесна тема! И аз мисля, че отговорът на въпросите: Как ще се спаси света? Как ще открием Бог? Как ще намерим пътя към истината? и все от този род.се крие в човешката любознателност (не любопитство!) Преди известно време в темата за просещите деца и възрастни,Ники ми беше подхвърлил въпроса: Ти защо търсиш Бога? За себе си или за другите? който ме накара да се замисля. Сега смятам да отговоря, че най-големият ми стимул в търсенето на Бога е любознателността. Това е първата стъпка, но при мен е така. Ето отговорите ми на въпросите които си задала: Колко важно е да си любознателен? Много Трябва ли да си образован? Не Колко ясно трябва да се поднасят знанията, за да можеш да ги проумееш? За всеки човек това е специфично Къде е тук мястото на интелекта? Той природна даденост ли е или се развива с обучение? Мисля, че идваме с известна даденост , но продължаваме развитието му. Много ми допаднаха някои мисли: Станимир За любознателността, мога да кажа, че радостта от познанието е движещата сила за хората с ментален тип съзнание. За другите е любовта към Бог, но в определен момент двата пътя се срещат. Силвия Човешкото същество е канал за проникване на светлината в тъмнината и чрез него последната просветлява. Любознанието на човека е любовта му към светлината. Потопен в тъмнина, докато човек е любознателен, мракът няма шанс да го превземе. Спасението може би е това. Донка Човешката любознателност ни дава ключ към осъзнаването на свободата. Осъзнаването на свободата ни отваря вратата към осъзнаването на живота. Осъзнаването на живота означава за нас отварянето на съзнанието ни за Любовта.. На въпроса от Донка: Защо тогава пишат,че знанието може да тежи и да ни отдалечава от Бог? Къде е границата между любознателността и зависимостта от знанието?мисля, че отговорът се крие донякъде в поста на Роси: Човешката любознателност е необходимо условие, за да достигнеш до истинското, стойностно знание, да достигнеш до мъдростта. Необходимо, но не достатъчно, защото какво би се случило, ако това знание попадне при недостатъчно морален човек. Бил той егоист или властолюбец. Може би затова, моралните норми лежат в основата на духовното извисяване. Може би затова, само посветените са получавали истинското знание в различните школи в древността и в наши дни. Изпитанията, на които са били подлагани, са включвали задължително проверка на нравствените им качества. А също така в това, че всяко знание трябва да се приложи , иначе се превръща в товар, който пречи на развитието ни. Мисля, че това последното съм чела в беседите на Учителя, но не мога да си спомня къде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Защо тогава пишат,че знанието може да тежи и да ни отдалечава от Бог? Къде е границата между любознателността и зависимостта от знанието? Благодаря на всички, които се включиха в темата! Благодаря на Донка за интересния въпрос! Според мен не знанието, а знаенето ни отдалечава от истинските неща, пък било то и от Бога. Когато някой се превърне в многознайко, той не приема различното знание, което му се предлага, макар да звучи по- логично. Дори проверката със сърцето не може да му повлияе да промени своите вече изградени възгледи. Той се вкопчва във вече създадените си мнения за нещата от живота. Тогава да, има зависимост. Но това е знаене, не знание. Знанието те развива, то те променя, не отстояваш на инат старите си разбирания. В тази връзка ще кажа, че любознателността те развива, променя, доближава те до истината и до свободата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 (edited) Любознателността е еволюционен импулс, ако се разбира в този по-широк смисъл. Относно "знаенето", ако то включва в себе си и вкопчване в определено количество знания, съм съгласен. Но не количеството им е определящо, а отношението към тях. Много често свръхинформираността води гениите до прозрения, че нищо съществено не знаят и от там - до духовно разбиране. И обратното, редовен случай е, когато малко знаещият така надценява важността на своите знания, че даже започва да си мисли, че е "хванал Господ за пардесюто"... Редактирано Октомври 29, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 :thumbsup: За всички преди мен! И за още едно се сещам сега - Ако започнем да сравняваме и делим и класираме хората по количеството и качеството на техните знания и дори по тяхната любознателност, а после да определяме отношението си към тях според тази класация - вече сме станали зависими и от знаенето, и от знанието и от любознателността. И още един въпрос ме вълнува покрай професията ми - Децата са родени любознателни, НО.... Какво може да причини постепенното или рязкото и потушаване? Кое я стимулира и насочва? Къде минава границата между любознателността и любопитството? Могат ли те да се трансформират едно в друго? Начини, условия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 И още един въпрос ме вълнува покрай професията ми - Децата са родени любознателни, НО.... Какво може да причини постепенното или рязкото и потушаване? Кое я стимулира и насочва? Къде минава границата между любознателността и любопитството? Могат ли те да се трансформират едно в друго? Начини, условия? Възпитанието и средата. А за разликата между любознателността и любопитството, мисля че не е голяма, но като че ли първото е свързано по-скоро със същността на нещата, т.е. има по-голяма дълбочина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Да, но това не е малка разлика! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Предполагам прекаленото затрупване с информация и лесните отговори. На човек му е интересно необяснимото ,можеби няма точна граница между любознателноста и любопитството и могат да се трансформират ,но все пак си е според човека . Научнопупулярните филми са едни от начините т.е увлекателни и достъпни за всеки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Защо тогава пишат,че знанието може да тежи и да ни отдалечава от Бог? Къде е границата между любознателността и зависимостта от знанието? Благодаря на всички, които се включиха в темата! Благодаря на Донка за интересния въпрос! Според мен не знанието, а знаенето ни отдалечава от истинските неща, пък било то и от Бога. Когато някой се превърне в многознайко, той не приема различното знание, което му се предлага, макар да звучи по- логично. Дори проверката със сърцето не може да му повлияе да промени своите вече изградени възгледи. Той се вкопчва във вече създадените си мнения за нещата от живота. Тогава да, има зависимост. Но това е знаене, не знание. Знанието те развива, то те променя, не отстояваш на инат старите си разбирания. В тази връзка ще кажа, че любознателността те развива, променя, доближава те до истината и до свободата. Контрола над невежеството е по - лесен. Това е и отговора, защо в някои организирани религии се изтъква, че знанието ни отдалечава от бог. Търсенето е един безкраен процес, и необходимост, за да достигнем до нашата истинна същност... без да вярваме сляпо на някого. Търсенето ни кара да мислим и да се развиваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 infinity1305 Ще взема да те чета по често много точни мнения според мен . По темата За да се интересува човек примерно от ученията значи има нужда неслучайно някой спомена ''Че ученията не са за духовно развитие а за развитие на душата'' )) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 (edited) Човешката любезнателност има два вида: - тази , която идва от вътре от дълбочината на сърцето и чистотата на ума, и - тази, която е с цел да се научиш и получиш информация, която не е толкова важна за теб, но искаш да я разбереш /любопитството /... При първия случай та идва от Любов + знание, а втория Любов+питане.любопитство, т.е. обичаш просто да питаш.... По добре любознателен, отколкото от нищо не интересуващ се. Нашия любим форум е събрал доста такива лица. Редактирано Ноември 4, 2007 от adelaida Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 26, 2009 Доклад Share Добавено Март 26, 2009 Ако сърцето и умът ми не ме теглят към определен род познание, ако пускам книгата след 20тата страница, изпълнена с усещането, че това не е за мен... Това може ли да се смята за липса на достатъчно любознателност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 26, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2009 Ако сърцето и умът ми не ме теглят към определен род познание, ако пускам книгата след 20тата страница, изпълнена с усещането, че това не е за мен... Това може ли да се смята за липса на достатъчно любознателност? Любознателността не се състои в това да прочетеш всички книги, които започнеш. Има много книжки, които не си струва да се четат, дори и заради изгубеното време. Да не говорим, че биха могли да те объркат, ако ги вземеш насериозно и навътре. Но си мисля, че това не се случва често, защото всеки, който слуша вътрешната си цензура, ще хвърли книгата, която не му е необходима дори и преди двайстата страница. Любознателността е тази, която ме води в желанието ми да научавам все повече(не само на теория, но и на практика) и да се стремя към истината за нещата. Любознателността не ме изостави да потъна в ежедневните еднообразни задължения и да заприличам на робот. Любознателността ме води всеки път към нови хоризонти. Любознателността ме поведе по пътя на себепознанието. Любознателността ме доведе и тук, в този форум, където ми е много интересно да чета мненията и на другите по въпроси, които живо ме вълнуват. А това ми носи много радост и полезна информация, за което ви благодаря, приятели! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 30, 2009 "Невежеството е най-голямото престъпление, защото от него са дошли всички беди на човечеството."- Буда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 Дали Буда е говорил за липсата на любознателност... Като малък не срещах хора с по-изразена любознателност от моята. Бих могъл да кажа, че сега е почти умряла, моята любознателност. И ми се струва, че Буда няма превид конкретно моята липса на любознателност, а са се наговорили със Сократ да говорят едно и също по едно и също време, за да си осигурят алиби. За невежеството относно невежеството... И, не че съм информиран, ама смятам, че състоянието Буда не е пристигнало при принц Сидхарта поседством книжчици или нечии мъдри напътствия. И в никакъв случай не бих го нарекъл любознателен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 Човешката любознателност е сътворила и поддържа бог (богове). Аз се придържам към становището на принц Сидхарта, за липсата на бог в общоприетото понятие. Абсолютното освобождение и пълно реализиране на човека, е отвъд причинно-следствените връзки - тоест трябва да ги ликвидираш за да си свободен. В Нирвана (Неподвижното царство) няма йерархии и егрегори. Според мен, няма сходство между Нирвана и Неподвижното царство. По-скоро Нирвана е състояние на освободената от карма душа, а Царството е "пространството" на реализацията й. В Будизма се говори за Абсолютност, която е причината за сътвореното и несътвореното, за мен Тя е този Отец на гностиците. Буда е единственият, който не е манипулирал човечеството с констатациите си за Бог и душата. Разбира се, ако някога някой се освободи и потъне в Трансцедентната абсолютност, това няма да е този човек, който познаваме. Най вероятно, това е дълъг процес и въпрос на желание, което довежда до един вид физическа смърт. Един от първите трансфигуристи е принц Сидхарта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 Сигурен съм, че искаш да кажеш, че е един от първите в плиткоочната ни история, нали, дето си мислим, че току сме я изровили от пясъчника, извън който не би трябвало да съществува нищо, понеже прадядо ми не помни, че имал родители... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 Плиткоочна е верно! В Тибетския будизъм е имало школа, в която след дългогодишно "обучение" монаха се е мумифицирал в състояние на медитация (нема лабаво). Тези мумии все още ги откриват в пещерите на Тибет. Сега установяват, че преди да изхвърчи от тялото си човека не се е хранил три месеца. За мене тези люде са върха на трансфигуризма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 (edited) Много външен ми изглежда този трансфигуризъм. Не намираш ли в него нетрансфигуристични елементи, щото на мен доста такива ми се привиждат там. Баш там попадали и на подобни атланти, за които мога да ти гарантирам, че не са съвсем трансфигурирали. Не са опитвали точно това, друго са пробвали... Буда горе долу е съвременник на Заратустра, Лао Дзъ, Сократ, там някъде и Питагор... А какво ще кажеш за Орфей, в това време и Митра, там и Ехнатон, малко преди това и Хермес и Кетцалкоатъл - те са малко по-трансфигурирали от тибетците, помоему, а предшестват Буда, макар и в плиткоочието ни... Редактирано Март 31, 2009 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.