Багира Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 Едно мнение на Станимир в темата "Откъде да започна с окултизма" ми припомни една серия много странни, и същевременно - основени въпроси: Какво е Спасение? Кой трябва да бъде спасен? От какво трябва да бъде спасен? Как да бъде спасен? Лично на мен ми трябваше доста време, за да открия отговори за себе си. Оказаха се не точно общоприетите.Но не бих искала да моделирам темата. И ще се обърна към интересуващите се с молба да споделят резултатите от своите търсения! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 (edited) И ще се обърна към интересуващите се с молба да споделят резултатите от своите търсения! Ако отвориш сърцето си за Любовта и живееш в нея -ти вече си спасен. С други думи казано, ако рая не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него . Или - ако аз живея в Бога, от какво има да се спасявам. Едно е да знаеш нещо, съвсем друго е да го осъзнаваш. Това е резултатът от моите търсения. Редактирано Септември 26, 2007 от Лагорда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 За мен отговора звучи парадоксално. Азът търси спасението, но "умира" - нещо като птицата Феникс ... и се ражда другият - Първородния. Единственото естествено човешко занимание е Спасението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 Лично на мене самата дума "спасение" ме води към асоциация с някакво крайно постижение, което трябва да достигнем и е единствената цел в живота ни. Но за мене еволюцията е безкрайна. Възможностите за усъвършенстване - безгранични. От тази гледна точка под спасение може да се разбира просто достигане на следващото стъпало (това което е отредено да изкачим в настоящия планетарен цикъл). За мене това изкачване се извършва чрез повишаване на осъзнатостта на човека и разширяването на съзнанието му. Съзнанието е пасивно по отношение на Душата, но е активно по отношение на тялото - това е правилната поляризация. Тя позволява допускането на влиянието на Душата в земния живот, което е единствената възможност на съзнанието да се издигне (или ако предпочитате да позволи на Душата да го издигне, въпреки че това твърдение също е подвеждащо и неточно). Това е съпътствано и със сублимация (пречистване, изтънчване) на материята съставяща физическото/етерното, астралното и менталното тела. Но пак повтарям, че приемам това само като етап, след който следват други свързани с издигането на Душата до нивото на Духа и други надхвърлящи границите на човешкото въображение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 27, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 (edited) Лично на мене самата дума "спасение" ме води към асоциация с някакво крайно постижение, което трябва да достигнем и е единствената цел в живота ни. И изглежда наистина е така! Но крайна цел би трябвало да е - малко по фаустовски- не за да се спре там, а именно за да се продължи! Защото изобщо не е сигурно, че това, което се случва с човешкото същество е еволюция. Даже май намирам аргументи в полза на обратното твърдение. Но за мене еволюцията е безкрайна. Възможностите за усъвършенстване - безгранични.Така би трябвало да е. Но при необходимите за това условия. Считам, че това човешко същество, в този си вид, не отговаря на тези условия. Например- не би имало нужда от прераждане, ако сегашното състояние на човека реално позволява едно възходящо развитие. Прераждането ми навява асоциация с премесването отново на изрезките от тестото, когато правим, например, курабийки, но останат едни неотговорящи на представите ни за курабии парчета... За да продължи нататък, за да бъде наистина проводник на Божествената воля и идея е възможно човекът да трябва да бъде структурно друг. Ако използваме представите на Макс Хайндел, а те в тази част са и на теософите, за да води емоционален живот едно живо същество е необходимо съответното тяло. За да води мисловен живот- също (ментално тяло) , и т.н. По тази логика за да бъде в състояние човешкото същество да приема и изпълнява Божията воля му трябва едно съвсем друго тяло, които сега, в масовия случай, го няма. От тази гледна точка под спасение може да се разбира просто достигане на следващото стъпало (това което е отредено да изкачим в настоящия планетарен цикъл). Е, малко различен език, но може резултатът да се окаже един и същ. Нещо като спасение от стъпалото, на което сме сега... Редактирано Септември 27, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 Но пак повтарям, че приемам това само като етап, след който следват други свързани с издигането на Душата до нивото на Духа и други надхвърлящи границите на човешкото въображение. Крайната цел е ограничение което сами си създаваме, но истината е че няма край... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 ... не е сигурно, че това, което се случва с човешкото същество е еволюция. Даже май намирам аргументи в полза на обратното твърдение. Тези които са слезли да помагат трябва наистина да се приспособяват до средното настоящо ниво на хората за да бъдат разбрани. Но те могат и трябва да се качват и затова имаме духовните практики. Господ Исус Христос лекуваше много хора, след това се оттегляше в пустинята да се моли насаме. Както при топлинната машина на Карно И така - до края на кармата ... малка червена звезда не би имало нужда от прераждане, ако сегашното състояние на човека реално позволява едно възходящо развитие. Прераждането ми навява асоциация с премесването отново на изрезките от тестото, когато правим, например, курабийки, но останат едни неотговорящи на представите ни за курабии парчета...Хубава аналогия Така е само за хората които не са достигнали самоосъзнаване, все пак. За да продължи нататък, за да бъде наистина проводник на Божествената воля и идея е възможно човекът да трябва да бъде структурно друг...за да бъде в състояние човешкото същество да приема и изпълнява Божията воля му трябва едно съвсем друго тяло, които сега, в масовия случай, го няма. Досегашният ми жизнен опит показва че просветление има когато сме готови да го получим. Същото е с някои от големите открития в математиката които са оставали дълго време без приложение. Когато технологията достигне необходимото ниво, веднага се прилагат практически. Духовният последовател трябва да потготви внимателно своите тяло и дух. Трудностите и изпитанията дори помагат. Мотивите ни се проясняват до степен да ги осъзнаваме постоянно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 Досегашният ми жизнен опит показва че просветление има когато сме готови да го получим. Същото е с някои от големите открития в математиката които са оставали дълго време без приложение. Когато технологията достигне необходимото ниво, веднага се прилагат практически. Духовният последовател трябва да потготви внимателно своите тяло и дух. Трудностите и изпитанията дори помагат. Мотивите ни се проясняват до степен да ги осъзнаваме постоянно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 Тъй щото, когато някои ме питат защо хората умират, казвам: Хората умират от безлюбие. Защо страдат хората? Хората страдат от безлюбие. Не че хората нямат любов. Напротив, хората имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха и към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Светът би бил спасен. Ако всеки човек обича другите както себе си и ако всеки дом обича другите домове както себе си, ето, светът би бил спасен. Светът на духа, на душата на ума и на сърцето Ако ние се научим да обичаме себе си, освободени от условия и претенции, от модели за "добър", "красив", "силен", "правилно".... ще обичаме и другите така - без "аз/ти трябва" - само с "обичам = разбирам, грижа се и оставям свободен" - и себе си и другите.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 (edited) ще обичаме и другите ... с "обичам = разбирам, грижа се и оставям свободен"Този е пътят. Само по този начин аз можах да се избавя, да снема юларите си. Щом възприех любовта, каквито несгоди имах, каквито букаѝ имах, всичко това падна от мене и ми олекна. Така беше и с апостол Петър, когато беше в затвора. Като влезе при него ангел Господен и му каза да стане, веригите паднаха от краката и от ръцете му и той беше свободен, намери се вън. Ако не възприемете идеята за любовта в себе си, хиляди години можете да чакате, но букаѝте няма да паднат от краката ви. Ако възприемете тази любов в себе си, ангел Господен ще дойде от небето и ще ви извади вън от затвора. Ако сте служители на Бога, Той ще изпрати ангел от небето, да отвори всичките врати, да ви изведе навън и да ви каже: „Вървете си сега, свободни сте.“ Ако не възприемете любовта, пак ще дойде ангел Господен, но вече няма да ви изведе вън от затвора, а ще ви закове в ковчег, ще те тури в един кабриолет или във файтон, ще прати да те опеят, но в никакъв свят няма да те заведе. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето Редактирано Септември 27, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 28, 2007 Доклад Share Добавено Септември 28, 2007 Тъй щото, когато някои ме питат защо хората умират, казвам: Хората умират от безлюбие. Защо страдат хората? Хората страдат от безлюбие. Не че хората нямат любов. Напротив, хората имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха и към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Светът би бил спасен. Ако всеки човек обича другите както себе си и ако всеки дом обича другите домове както себе си, ето, светът би бил спасен. Светът на духа, на душата на ума и на сърцето Ако ние се научим да обичаме себе си, освободени от условия и претенции, от модели за "добър", "красив", "силен", "правилно".... ще обичаме и другите така - без "аз/ти трябва" - само с "обичам = разбирам, грижа се и оставям свободен" - и себе си и другите.... Работата е там, че много хора и себе си дори не обичат. Сами за себе си не се грижат, сами себе си ограничават или дори наказват, вменявайки си чувство за вина например и т.н. Когато човек не може да обича себе си, не е възможно да обича другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 28, 2007 Доклад Share Добавено Септември 28, 2007 (edited) Вълшебна тема! Спасението е равносилно на извисяване. На езика на религиозността звучи като възнесение. Извисяването е процес на олекотяване, изчистване от примеси с тежка маса, взето във всеки смисъл. Изчистването, обаче, не означава отхвърляне на тежестите, а достойното им понасяне. И Спасителят се възнася, едва след като е понесъл сам кръста си и го е НАДРАСНАЛ, показвайки пътя на спасението. Спасение е да прекрачиш хоризонта на собствения си поглед. Да дорастеш до спасение... Понеслият с радост себе си човек, е вече спасен. Такъв човек, надскочил сам себе си, е вече сам спасител. Редактирано Септември 28, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 "Но избави ни от Лукавия..." (из Господнята молитва) Спасение от мрежата, която хвърля към нас и в която иска да ни оплете падналия ангел. А като имаме предвид, че той е изпаднал от Небесата заради една единствена страст - гордостта, можем да си направим извода, че в основата на обратния път, извисяващ душата към Бога, е смирението. Затова и този път е тесен - трудно се върви по него и малцина го изминават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 30, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 (edited) Затова и този път е тесен - трудно се върви по него и малцина го изминават. Скоро четох за друго възможно тълкуване на идеята за тесния път: Той е тесен, защото един единствен е знакът за озовалия се на него. На този път няма много неща, а само едно. Многото неща се стесняват до едно. Но пък то съдърж в себе си самата безкрайност, така че няма нужда да се съжалява за тази единственост. Много не ми се иска да го изписвам, защото думите и без друго са изтъркани от употреба. Но дано, дано повече хора да се измъкнат от оковите на масовата им изтърканост! Дано повече хора да пожелаят и да бъдат в състояние да преживеят безкрайните дълбини и възможности на състоянието "Да бъде Твоята воля!". И дано повече хора разберат какво им пречи да бъдат в това сътояние! Понеслият с радост себе си човек, е вече спасен. Такъв човек, надскочил сам себе си, е вече сам спасител. Красиво и дълбоко преживяно! Дано, дано да се разкриват пред теб нови и нови дълбини! Дано в този скок не бъдем... сами! Редактирано Септември 30, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Тъй като, според мен, темата може да бъде разглеждана като "спасение" от невежеството и грешките, т.е. като самоусъвършенстване и "спасение" в собствения смисъл на думата, то аз ще се спра на второто, което е и по-абстрактното значение на думата. Спасението не би имало никакъв мислим смисъл, ако то не бе реално, защото имаме само настояще: как бихме се спасили от миналото, което вече не е или от бъдещето, което още не е? Затова още днес всеки, който се обърне към Бога може да бъде спасен. И изобщо на човечеството не би му хрумнала идея от такъв висш порядък, просто защото не е възможно да се обхване със съзнанието. Затова и да се говори за Бог е винаги особено, мистично и оспоримо. Ако не съществуваше Висш разум и Висше Съзнание нямаше да има живот, така както нямаше да има алъш-вериш, ако го нямаше човека. А спасението за нас хората е именно в това, че ни се подава Ръка - невидима и любяща. Затова едни от последните думи на Учителя са следните: "Едно е важно: любов към Бога, любов към Бога, любов към Бога. Това е всичко." Ние с нищо не сме заслужили нито слънцето, нито водата, нито храната си, но те ни се дават, за да живеем, да се радваме и да се развиваме. И въпреки, че сме се откъснали от истинския живот, с което изгубихме божественото си достойнство, красота и способности, отначало вложени в нас, въпреки това, Висшите същества не се отвърнаха от нас и затова говорим за спасение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 "Едно е важно: любов към Бога, любов към Бога, любов към Бога. Това е всичко." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 (edited) Относно спасението ще изразя частно мнение различно от общоприетото. В много голяма степен спасението не е лично дело. То се осъществява от непознат за личността свят. Този свят работи в човека, но той трябва да даде път за това. Какво искам да кажа с това да се даде път за работа от друг свят в нашия? Ако личността е заета с упражняване на несъответстващи духовни практики на този Висш свят спасението ще е затруднено от несъвместимите натрупвания, резултат от практиките. Или по-точно казано човекът се е отдал на неразбираеми окултни и магически практики, които водят до промени в структурата на практикуващият и ако тези промени са несъвместими с Братството то е безсилно да помогне в спасяването на този микрокосмос. В този ред на мисли си мисля, че Учителя е дал Паневритмията, като метод за спасение и най-вероятно тя се играе и в по-висшите нива на съзнание със същата цел. Но опасността стои в това, че е възможно от непозноване да възникнат отрицателни резултати. Поради горе-споменатите съображения не съм се молил от година и половина. Това е мое частно становище, но не само аз мисля така. Редактирано Октомври 2, 2007 от Виктор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Това, което казва Виктор, напълно се съвместява с това, което аз съм разбрала. Много е интересно, когато по различни пътища сме стигнали до едно и също място. Само не го разбрах добре за молитвата какво имаше предвид, но това не ми пречи . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Поради горе-споменатите съображения не съм се молил от година и половина. ? Година и половина е много време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 (edited) Мисля, че молитвата не може да навреди. Само може да ни е помощник при намирането на пътя и спасението. Ето думи на Учителя за нея: Казва се в Писанието: "Бъдете постоянно в молитва!" Защо? Тази светлина, тази топлина, която иде от Бога е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и светлина на безсмъртието! Някой път аз ще се спра да ви поговоря върху тази светлина. Тя е тази именно светлина в света, с която не можеш да направиш никаква пакост. Нашите свещи могат да направят голяма пакост в някой хамбар със сено или слама, цял пожар могат да създадат, но със светлината, която идва от Бога, нищо не можеш да запалиш. С нея можеш да четеш книга, с нея само добро може да се прави. Аз я наричам "безвредната светлина". Тази светлина се добива в молитвата. При тази светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Където и да насочим тази светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази светлина се състои силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази светлина! Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до "светлината на Безсмъртието", всички употребяват молитвата - и Учители, и ученици. За добиване на мъдростта, също има много методи, но дойде ли се до тази светлина, има само един метод - Молитвата. Тази светлина сега е необходима за всички. За съжаление не знам от къде е този цитат. Просто ми излезе от картата на мъдростта преди малко. Редактирано Октомври 2, 2007 от Бина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 В придобиването на тази светлина се състои силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази светлина! Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до "светлината на Безсмъртието", всички употребяват молитвата - и Учители, и ученици. За добиване на мъдростта, също има много методи, но дойде ли се до тази светлина, има само един метод - Молитвата. Тази светлина сега е необходима за всички. :feel happy: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Октомври 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Ах! Дали молитвата ще е за спасение, или за погубване... зависи от състоянието и целите на молещият се. Този, който е "на Пътя" може и трябва да бъде ... в молитвено състояние. Всеки негов дъх е молитва. Но който не е... и да си повтаря думи, и дори да вижда за момент резултат от молитвата си- не е това (а нещо много по- лошо). Но знам, (че това е болезнен въпрос ...) Те и снахите на Василиса умница от руската народна приказка за царкинята- жаба (както вече веднаж споменах) си мислели, че работата е в изсипването на разни неща в ръкавите, и после- да замахнеш с тях, но не се оказало така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 Молитвата е може би най-висшата магия. И за нея си има време. Необходимо е търпение и тишина. Богомилите имат един израз "Теотокос", който означава - да дадеш възможност Бог да живее в теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 На мен изобщо не ми харесва, че спасението придобива тук, в темата религиозен нюанс. Спасението е дълбоко екзистенциален въпрос и обикновено звучи така - Искам ли да бъда спасен, да спася, да бъда спасител.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 ... основени въпроси: Какво е Спасение? Кой трябва да бъде спасен? От какво трябва да бъде спасен? Как да бъде спасен? ... Който има нужда от спасяване да се спасява на мен и така ми е добре . Всъщност защо трябва да има ''спасение''какво ще се промени? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.