Ради Добавено Февруари 4, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2004 Здравейте, как усещате ежедневните задължения, работа, обкръжение...Отговарят ли на вашето усещане за света, за призвание, работа, отношения... Ако не - какво мислите за това раздвояване - през деня сме едни, а насаме други? Външно едни - а вътрешно съвсем различни? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веси Добавено Февруари 4, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2004 Ще стана на 30, а все още не съм намерила своето място /призвание/ в света... Това едновременно ме плаши и ми дава надежда. Няма нещо, което да съм опитала и да не се е получило - рисувам, пея, танцувам, играя в театър, спортувам, пиша стихове, свиря на тромпет и китара, строя къщи, и точните и абстрактни науки са ми еднакво любими. Но къде ми е мястото???? А ежедневните /рутинни/ задължения просто ми дават свободно време да мисля и да остана сама със себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надежда Добавено Февруари 4, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2004 Здравейте! Също като Веси не съм намерила своето място в този свят, но продължавам да търся... Имам удоволствието да работя нещо, което обичам . Мисля, че това е много важна съставка от човешкото щастие и като се замисля много хора правят компромис именно с това. Често се случва да изберат професия, чужда на техните интереси и това е тъжно. Жертват собствените си желания и стремежи в името на сигурността. Това допринася за липсата на душевен комфорт и в известна степен затваряне в себе си.Ако не - какво мислите за това раздвояване - през деня сме едни, а насаме други? Външно едни - а вътрешно съвсем различни? Това раздвоение е налице когато няма синхрон между вътрешното сътояние и действителността. Един вид бягство от чужди на душата ни неща, които по неволя сами сме си избрали... Много са начините за синхронизиране, но бих ви препоръчала най-простичкия Вярата в Мечтите и неотклонното им следване. Просто помнете, че сърцето знае най-добре... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веси Добавено Февруари 4, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2004 Много си права, Наде! Сърцето знае най-добре! Важното е да го слушаме, а кота чуем какво казва да го разберем! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Февруари 4, 2004 Автор Доклад Share Добавено Февруари 4, 2004 Е не трябва да забравяме и ума Всъщност хубавото е когато ума и сърцето са в синхрон Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веси Добавено Февруари 5, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2004 Вижте какво намерих: “По няколко роли играя през деня си. Но аз съм актьора, не самата роля. Осъзнаването на това ми носи свобода и лекота в играта. Не си губя времето да обмислям останалите си роли, когато вниманието ми се изисква, за да играя само една от тях. Най-важното нещо е да съм способен да изпитам собствения си аз, разделен от ролите, които играя и нещата, които трябва да направя, и да създам пространство вътре в себе си, където мога да бъда себе си и никой друг. Оттам, аз мога да се фокусирам навън и да имам отношения и когато това не ми трябва, да се връщам във вътрешното си пространство.” Мислите ли, че е така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Февруари 5, 2004 Автор Доклад Share Добавено Февруари 5, 2004 Това звучи добре... Тука даже може да стигнем и до разликата между Индивидуалност и Личност. Как мислите - има ли? И ако да - каква е тя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Февруари 5, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2004 При мен, от много време липсва "скучното" ежедневие. Намерила съм себе си, търся интересни моменти в живота, за да се срешна с тях. Пораснах. Не е скучно, много динамично. Правя това което искам. Мястото ми в този свят? Смятам, че няма нужда да правя опит да отговарям. Щастлива съм. Това е достатъчно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веси Добавено Февруари 5, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2004 Супер! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Февруари 5, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2004 Да останеш човек при всички условия е предизвикателство. Да, от една страна в ежедневните служебни отношения има доста рутина и скука. Но от друга страна, именно общата работа ни помага да се осъзнаем и осмислим като човеци. Как зависим един от друг, как можем да си даряваме малки радости, как понякога хабом нерви поради недоразумения... Имах период от живота си, когато работех сам в къщи. Сега работя в малък колектив. Това си има своите минуси, но сега оценявам предимствата на колективната работа. Смятам, че за моето развитие това ми е нужно - да развия умения за работа в група. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Февруари 5, 2004 Автор Доклад Share Добавено Февруари 5, 2004 Така е от всяко нещо има полза, всичко е за добро и помага на човек да намери своето място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надежда Добавено Февруари 17, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2004 Тука даже може да стигнем и до разликата между Индивидуалност и Личност. Как мислите - има ли? И ако да - каква е тя? Разлика има, вярвам всеки би го потвърдил. Моето мнение е, че Личноста е нашата най-чиста същност, Азът, всички качества, способности, умения, характер и т.н. Индивидуалност е онзи уникален начин, чрез който всеки изразява Личността си. Нашият почерк, стил, излъчване...представата, която градим във външния свят. И когато двете са в хармония, Личноста е изразена в пълна степен в нашата Индивидуалност... Заблестяваме с най-ярка светлина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Добавено Февруари 18, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2004 Здравейте, Честит хубав ден)) Преди около 10 години осъзнах,че животът е все по-хубав. И как ще се чувстваме в него зависи от самите нас. Най добре е да сме такива , каквито сме без игри и раздвоения , тогава остава време и за самите нас Около мен е непрекъсната промянар винаги има проблеми и сигурно е много изморително , но пък е хубаво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мозата Добавено Април 11, 2005 Доклад Share Добавено Април 11, 2005 На първо място-ежедневието убива(ако му се оставиш,разбира се) Но да успее6 да не му се остави6 е много сложна работа.Даже си мисля,4е това по4ти грани4и с изкуство. Има на4ини 4овек да успява да се прикрива и да си слага разни маски...... Но до кога така??????????? Това ли е така жадуваната КОМБИНАЦИЯ......... И още..... Защо в ежедневието става така,4е пренебрегваме най-любимите си хора и по-често от колкото ни се иска ПРОСТО забравяме да им показваме(НЕ КАЗВАМЕ) колко много ги оби4аме всащност И 4е ние освен за себе си,живеем и заради тях,с тях....... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Април 11, 2005 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2005 да, еднообразието убива Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Маргото Добавено Април 11, 2005 Доклад Share Добавено Април 11, 2005 А какво значи еднообразие според вас? Всеки ден да е един и същ?Той никога не може да бъде такъв.Зависи как ние ще погледнем на него. Или да да не правим нещо различно?Може и да сме доволни от това,което правим сега,ако то пълни сърцето ни. Според мен няма такова нещо като "еднообразие".Просто термин измислен от хора,търсещи оправдание за своята неудоволетвореност. Всичко е вътрешна нагласа.Отговора е вътре в нас.Ако Любовта е в сърцата и душите всичко има смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 12, 2005 Доклад Share Добавено Април 12, 2005 Божествено! 24 часа = 1440 минутки.....правилно дишане ....мислене чувстване....периодично кратко "почесване'.....общуване....приятели + познати... богоугодни дела...шетане...комуникации...уединение... МММ....хармония ...изгреви ..залези...музика ...слово.... усмивки ... интернет ...форум....планети и звезди... бърза ретроспекция и дъгата.... Животът е красив и изобилен и Бог над нази е всемилостив! Господи, Отче , благодаря ти за голямата благодат , която имаш към мен! Любов + Светлина + Мир + Радост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Маргото Добавено Април 13, 2005 Доклад Share Добавено Април 13, 2005 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Април 14, 2005 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2005 Забравихте работа . Марго, ти не знаеш какво означава еднообразие??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 14, 2005 Доклад Share Добавено Април 14, 2005 Здравей, юнак Ради! Работата ...аз лично не мога да я забравя.....БОГОУГОДНИ ДЕЛА.... не мъчение, не труд, а...Работа = дела угодни на Бога! както и ПОЧИВКАТА = периодично кратко почесване МММ = молитва+медитация.... Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Април 14, 2005 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2005 Юнак? Радвам се, че не я забравяш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Април 14, 2005 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2005 Наистина е важно всички да разберем, както казва Благост - какво е истинска работа . Не просто това което правим за пари. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Маргото Добавено Април 14, 2005 Доклад Share Добавено Април 14, 2005 Ради,ако преди години ми беше задал този въпрос щях да ти отговоря така "Разбира се,че знам,кой не знае какво е еднообразие"...може би щях да ти кажа,че за мен това е ходенето на училище,което ми беше направо тягостно,после прибирането вкъщи..ежедневието изобщо. Сега ще ти отговоря така-за мен няма еднообразие.Всеки един момент е безценен,всеки един момент ни е подарен от Бог,за да го използваме пълноценно,да можем да Му служим,да можем да се учим. И си мисля...когато мислим,че всичко е еднообразие-следователно е отегчително-следователно не е интересно-не го правим с желание и Любов-не граничи ли това с един от смъртните грехове-унинието? Господ Бог,нашия Отец,осмисля всеки мой ден,осмисля всяка моя крачка,мисъл, действие. Нима това може да е еднообразно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Април 14, 2005 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2005 Много се радвам . Наистина вече не знаеш какво е! И когато правиме всяко нещо с любов - ние никога няма да разберем какво е еднообразието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Маргото Добавено Април 14, 2005 Доклад Share Добавено Април 14, 2005 Абсолютно! Всяко действие,което извършваме с Любов и в името на Любовта е неповторимо и красиво..и така Светло,колкото Божията Любов!!!! Пожелавам много Светлина и Любов на вас приятели! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.