Silviya Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Една съдба - напр. българите в дадена страна в чужбина делят една съдба - тази да си българин, свързана с доста, наистина доста общи неща, уникални за тази група хора... Може би разделителната граница на две съдби е тази на волите на двамата човека... Иначе за партньорския живот мисля, чe добре си обяснила, благодаря. Ех, приятелю, толкова ми се иска да напиша, че тук българите в чужбина делим една съдба, но защо ли се опасявам от тъжни чувства... Тук в Америка, се сливат раси и националности, но много от тях запазват културните си характеристики, в което лошо няма ще кажат някои, дори прекрасно, нооо както и ти самия пишеш, разделителната граница на две съдби е волята на двама, в случая, за едни Америка е място за трупане на капитал, и точно тези българи много често прибирайки се в България се оплакват от неволите тук и украсяват разказите си за небивали неща случили им се точно на тях,защо ли... , а за други Америка е място на сливане на култури и съвместно съжителство на диви животни и хора, нещо което мен невероятно ме плени. Та по повод темата, мнооооооого бих се замислила дали да помогна, в буквален и преносен смисъл, тук на българи, които са пренесли онези характерни нелицеприятни характеристики на българската ни националност и дори и не полагат усилия да ВИДЯТ света около тях. Защото нека да не си говорим принципно, когато се навлиза в конкретиката... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Ами как да помагаме на другите,със съвет с някаква помощ но да оставим да си извървят житейския път,няма смисал да поемаме техните задачи и отговорности,иначе е проява на неуважение към човека,и така ги правим по слаби. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Как да помагаме на другите? - Много просто Като не им пречим естествено Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Как да разберем, че наистина пречим? Да се доверим ли на преценката и претенцията на другия, който ни казва, че му пречим? Или на своя вътрешен глас, че това е нашето място и изпълняваме Божията воля? Възможно ли е "преченето" да е всъщност помагане? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 (edited) Как да разберем, че наистина пречим? Да се доверим ли на преценката и претенцията на другия, който ни казва, че му пречим? Или на своя вътрешен глас, че това е нашето място и изпълняваме Божията воля? Възможно ли е "преченето" да е всъщност помагане? Едно от нещата които прося от Господ е да ме дари с дарбата да различавам . Поздрави! п.п. Матей 7:7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, Лука 11:9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Редактирано Юни 27, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 (edited) Според мен, да помагаш е повече от да не пречиш; да помагаш е изкуство. "Да не пречиш" е много модерна максима днес, (поради капиталистическите ни отношения*), и в нея наистина има нещо хубаво - честността - прекрасна добродетел и постижение, но не считате ли че любовта към ближния просто е повече от това "да не му пречиш"... Помощта по-скоро e активно свързване и отваряне към ближния, създаване на условия на човека, в които той/тя е призван/а сам да си помогне, а не пасивно гледане отстрани. Изкуство e, което трудно се овладява, и все пак има смисъл, най-големият смисъл на този свят... ___ @Silviya: Мисля че човек не трябва да има страх да помога (напр. социално), но затова личността му трябвa да е силно развита за да усеща и знае кога да си прибере ръката когато подаде пръст, за да не му я отхапят цялата гладните И още нещо - препоръчително е никога, наистина никога да нe се чуства повече от този на когото помага, иначе от там почва възгордяване и морално и всякакво друго падение... Всяко същество е еднакво ценно със силата на присъствието си на този свят. Малко гордост е добре, но по-скоро за себе си, защото така се развива човек социално... Много ми знае устата ама като трябва да си добър човек не е лесно... * за повече инфо - "изкуството да обичаш", Ерих Фром, www.spiralata.net Редактирано Юни 27, 2008 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Да осигурим конфорт на ближния да посрещне и отработи поредната си кармично или кръвно инспирирана опитност, без да пречим на изживяването и, за да постигне превръщането и в перла - така оловото на Майя се превръща в златото на Духа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 (edited) Любчо Ключовото изречение беше: " Едно от нещата които прося от Господ е да ме дари с дарбата да различавам . " Ето нещо Универсално: Матей 22:37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Матей 22:39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". Значи, слагаш Бог на 1-во място и всичко се подрежда това е Поздрави! Редактирано Юни 27, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Да осигурим конфорт на ближния да посрещне и отработи поредната си кармично или кръвно инспирирана опитност, без да пречим на изживяването и, за да постигне превръщането и в перла - така оловото на Майя се превръща в златото на Духа. Много точно казано! (Днес ти е ден и на друго вирт. място прочетох нещо хубаво написано от теб.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Едно от нещата които прося от Господ е да ме дари с дарбата да различавам . Поздрави! Тази дарба човек сам трябва да си я извоюва (възпита). Също така човек преди всичко е добре да се фокусира върху мисълта "постъпвам правилно", "постъпвам добре", "това е необходимо", а не върху мисълта "помагам". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 28, 2008 Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 Как да помагаме на другите? Ако поискат, тогава да им помагаме. Един от Вселенските закони беше :"Не прави непоискано добро" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 28, 2008 Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 (edited) Станимир: преди всичко е добре да се фокусира върху мисълта "постъпвам правилно", "постъпвам добре", "това е необходимо", а не върху мисълта "помагам". Аз предпочитам да я фокусирам върху "Бог помага на мен и другите - на мен през тях, на тях през мен". Аз не бих могла да преценя на кого и как помагам и на кого и как преча... Оставила съм Бог да реши това. Едно съм забелязала - когато постъпвам така, че да ми е спокойно и светло и щастливо - после се оказва, че с нещо съм помогнала, но и аз не съм знаела за това. Ако поискат, тогава да им помагаме. Един от Вселенските закони беше :"Не прави непоискано добро" Според мен да НЕ се прави непоискано добро съвсем НЕ означава да се прави поискано от другия добро.... В случая двата минуса не водят до плюс. За мен смисълът на този закон стои по-скоро в "Не се опитвай да определяш какво е добро за другите". Редактирано Юни 28, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 28, 2008 Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 Станимир: преди всичко е добре да се фокусира върху мисълта "постъпвам правилно", "постъпвам добре", "това е необходимо", а не върху мисълта "помагам". Аз предпочитам да я фокусирам върху "Бог помага на мен и другите - на мен през тях, на тях през мен". Това, твоето е формула. Аз имах предвид течение на мисълта, умствена нагласа. Да се измести фокуса от идеята, че помагаме, върху целесъобразността и качеството на самите действия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 28, 2008 Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 (edited) Едно от нещата които прося от Господ е да ме дари с дарбата да различавам . Поздрави! Тази дарба човек сам трябва да си я извоюва (възпита). Също така човек преди всичко е добре да се фокусира върху мисълта "постъпвам правилно", "постъпвам добре", "това е необходимо", а не върху мисълта "помагам". Дарбата затова е дарба защото е дар от Бога останалото е работа да човек не бива да заравя талантите си . И кой е казал, че аз помагам!??! Не аз, а Той чрез мене/тебе като ме/те ръководи по вътрешен път. Изисква се будност! Редактирано Юни 28, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 28, 2008 Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 Аз предпочитам да я фокусирам върху "Бог помага на мен и другите - на мен през тях, на тях през мен". Аз не бих могла да преценя на кого и как помагам и на кого и как преча... Оставила съм Бог да реши това. Едно съм забелязала - когато постъпвам така, че да ми е спокойно и светло и щастливо - после се оказва, че с нещо съм помогнала, но и аз не съм знаела за това. Сега забелязах, че Донка го е написала, значи сме на едни вибрации Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.