Guest Еси Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 ... взаимопомощ, защото помощта ако я разглеждаме като едностранно протичащ поток, едва ли бихме стигнали далече...С делата си, които проявяваме към другите, можем да проследим следствията от вътрешните причини на нашите дейъствия, а тези следствия се оказват причини, за следствивята които проследяваме в нас самите, като резултат от преминаването на външните п ричини във вътрешни следствия- обмена е процес, който наричаме трансформация...Трансформацията е най-очевидния белег на еволюция... Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 (edited) Е ,явно знаете какво да правите. Слушайте си кучето. Редактирано Септември 14, 2007 от mecholari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Как да помагаме на другите?- Аз не мога да помагам на другите ,не се смятам за толкова мъдра. "Всяко нещо, което се прави без любов е престъпление;"-под престъпление ,се има предвид престъпление спрямо себе си-всяко човешко действие и мисъл насочено към другите е като бумеранг ,рано или късно се връща и може да ни удари по главата без да се усетим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 Самата загриженост за другия вече е помощ. Не е възможно да предвидим всички следствия от нашите действия, но това не означава, че трябва да седим със скръстени ръце и бузучастно да наблюдаваме събитията. Всъщност бездействието също поражда следствия. Сърцето ще ни покаже, кога помощта е необходима, а умът ще ни помогне да превърнем тази помощ в реалност. Мъдростта и различаването се добиват в живота. Не допускайте съмнение, защото то е убиец на вярата. Безверието от своя страна прекъсва всички пътища на любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 Много често липсата на активна загриженост се тълкува като безразличие -а дали е така? Аз мисля че не е. Много често проявата на загриженост обикновенно придружена със съвети води до неочаквани обрати. Не е ли по-добре загрижеността ни да бъде по- скоро изслушване и незаемане на позиция,за да може търсача на загриженост изговаряйки проблема си сам да стигне до отговора,а ние с риск да се окажем безразлични да не се изживяваме като помагачи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 (edited) Да не правим непоискано добро Дане не обвързваме резултата,да не чакамеме нищо в замяна.И да сме препреодолели ппроблема самите ние за можем да помогне м ефектифно. Редактирано Септември 15, 2007 от mihailo Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 (edited) Съгласна съм, че: Много често проявата на загриженост обикновенно придружена със съвети води до неочаквани обрати.а също и с: ... Така че, когато ни искат помощ, нужно е да презеним, дали можем да помогнем точно с това, което са поискали от нас, защото ако ни искат едно, пък ние дадем друго, отговорността за последствията от това, до голяма степен е и наша, а неразбирането си е изцяло за наша сметка... но аз самата през всички периоди в живота си съм търсила и получавала помощ под формата и на действия, и на съвети, въобще на каквото ми е било необходимо и намирам, че особено в случаите, когато съм се обръщала към подходящия човек, помощта е била много полезна за мен. Разбира се, този, който действително иска да помогне, наистина е много важно да подхожда внимателно и загрижено. От друга страна този, който е потърсил помощта, също не е длъжен да я приеме, ако прецени, че е неподходяща. Получаването на съвет или друга помощ аз разглеждам като една от многото отправни точки по траекторията на нашия път. Бог/животът/съдбата ни поставя в определена ситуация и ни среща със съответните хора - какво ще направим, как ще постъпим, кой ще послушаме и дали ще приемем съвет/помощ си е наш личен избор. Не можем да очакваме, нито да искаме хората около нас да са идеални или както казвате вие - свободни, за да са в състояние да ни окажат много мъдро и навременно помощ. Според мен по-важно е помощта да е предоставена с чиста мотивация. В случая с Манго например дадените пари не че са били неподходяща за него помощ, напротив - те са му били нужни, но помощта е била полвинчата и с не дотам чиста мотивация. Идеята е била не толкова да се помогне на Манго, а по-скоро да се оттървем от него - ето, вземи и не ме ангажирай повече. Съвсем друго се е получило втория път - тогава действително помощта е била оказана със загриженост за Манго и тя в крайна сметка е била една доста по-голяма помощ - не само че е дадена пак същата сума пари, но е поет и ангажимента и отговорността за разпределянето им и реализирането им за най-съществените и необходими за Манго и семейството му неща. Редактирано Септември 15, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 може да се помогне на някой, когато е пожелал именно ние да му помогнем, и естествено, ние сме преценили, че имаме нужното, с което да помогнем, и едва тогава можем да се съгласим да помогнем на тозци или онзи. Непоискана помощ е по-зле и от мечешката услуга.-Кристиян Аз също съм абсолютно съгласна , че трябва да се помага само тогава когато те помолят за това. И ако решението за помощ е осъзнато от този който търси помощ , и този който реши да помогне, то според ситуацията вярвам ще се намери разумното решение. В противен случай, ще се разиграе сценария на мечешка услуга или успокоена съвест. Да се прави добро и да не се чака отплата, е въпрос на високо ниво на осъзнатост,което предполага човек лишен от предразсъдъци и нечисти намерения, човек способен да обича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 (edited) Всички отговори са вътре в нас, само някой трябва да ни помогне да ги открием. Някой който може да запази тишина в себе си и да ни чуе Човека който може да ни помогне не трябва да се ангажира емоционално с нашите проблеми, само трябва да "остане на място" да си отвори сърцето. Тогава става така, че без да е казано нещо "значимо" се стига до решението. Никой не знае по-добре от нас от какво имаме нужда! Редактирано Септември 15, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 16, 2007 Доклад Share Добавено Септември 16, 2007 Никой не знае по-добре от нас от какво имаме нужда! По-добре от нашето истинско "Аз"... но нали от тази точка започват и същинските трудности... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 16, 2007 Доклад Share Добавено Септември 16, 2007 По-добре от нашето истинско "Аз"... но нали от тази точка започват и същинските трудности... Коя точка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 16, 2007 Доклад Share Добавено Септември 16, 2007 А как мислите, трябва ли да отправим молитва за някого ако видим, че той е в беда, ако не ни е помолил предварително? И тази молитва помощ ли ще бъде или не? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 16, 2007 Доклад Share Добавено Септември 16, 2007 Отдавна мисля над този въпрос... Имах и случай, за който още си прощавам.... трудно. В случай, близък на зададения от Станимир наруших принципа си, когато се моля за друг човек, да се моля само Бог да му помогне да отвори сърцето и ума си за Любовта - така, както той реши, че е най-добре, да бъде Божията воля, не нашата. (Така се моля за най-близките си и без да смятам че има нужда от тази молитва и помощ...) Признавам, че дръзнах да се помоля за това, за което този човек болезнено мечтаеше и страдаше.... Е, случи се след няколко месеца - точно така както го мечтаеше - но тогава осъзнах,че човекът не е готов да го получи и е на път да се размине или да натрупа още карма.... Усетих болезнено чувство за страшна вина... Разбрах,че страданието на този човек е било подготовка за промяната му, без която мечтата му щеше да се превърне в поредната катастрофа ..... Още си прощавам... Един важен урок научих от тази болка - Има само един начин да помогнем с молитвата си - да помолим сърцето и ума на човека да се отворят за Любовта - но нека Бог реши как да стане това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 16, 2007 Доклад Share Добавено Септември 16, 2007 Хората за които се моля не са ме молили за това. Молитвата ми е без думи, Бог знае какво да им "даде". Имам приятел който е в беда, но не мога да се моля за него. Нещо ме спира, за да го направя трябва да положа усилие, а това вече не е молитва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 18, 2007 Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.Деяния 20 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Септември 18, 2007 Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 Ами най - сугърния начин е като помогнем на себе си. Зашото за някой друг ние сме един от другите. Аз вярвам, че те и другите би трябвало да знаят как да си помагат. Ма то сега винаги зависи в какво отношение е помагането. И за какво ще помогнеш. Ако вършиш някому някаква помощ, то би било по - добре тя да му е полезна. Защото да вредим на другите, вместо да им помагаме на важи. Сещате ли се някога да са ви вредили за нещо ? И дали това не е неуспешна помощ? Според мен за да помогнеш на един човек, трябва да го познаваш, но не съм сигурен дали познавам себе си. Така, че едвали бих ви бил от полза. Важното е от труда да има някаква полза, била то тя и лична или у некой чужд интерес Би било добре, дори ако познаваме интересите на хората, целите, мечтите им, за да можем да им покажем, какъв според нас е най - добрия път за тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 Ами не е нужно да познаваме добре човека и не е нужно (дори направо е вредно) да се опитваме да му кажем кой път е най-добър за него. Обаче можем да помогнем много и на най-различни хора като им предоставим малко информация по вълнуващия ги въпрос или просто изкажем нашето становище по този въпрос, което ще бъде една трактовка от съвсем различен ъгъл. Преценката за достоверността на информацията, която сме дали и доколко нашите възгледи са полезни и са в състояние да разширят мирогледа на другия човек си е лично негов избор и право. Всеки човек сам определя посоката в която се движи. Ние можем да му послужим само като някакъв ориентир по пътя и е хубаво да се помни, че, както навсякъде, има и фалшиви ориентири. Между другото не разбирам защо се твърди, че е по-добре, по-сигурно, по-лесно да се помогне първо на себе си, защото това, което казах по-горе е валидно и при оказването на помощ на себе си, с тази разлика, че е малко по-трудно. Ами колкото и да се напъваме, ще ни бъде по-трудно да разгледаме нещата от по-различен ъгъл, докато за някой друг човек този странен за нас ъгъл е неговия естествен ъгъл Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 :thumbsup: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 20, 2007 Доклад Share Добавено Септември 20, 2007 (edited) Ето това пък е наистина различен и интересен ъгъл! Въпреки че като цяло това да помогнеш на себе си, преди да си в състояние да помагаш на другите, е вярно, но обобщено така, не означава почти нищо. Необходимо е да се преценява спрямо отделните хора, специфичните ситуации и за каква именно помощ иде реч. Ако иде реч незнаещият медицина да лекува, невежият в техниката да оправя компютри или неиздигнатият духовно да посвещава във висши истини - разбира се, че човек трябва да научи първо себе си. Но ако в някои нещица вече се е доказал като конструктивен - нужно ли е да чака да стане съвършен във всичко, за да помага? Както помежду си отделните хора, така и относно по-широки слоеве от обществото - може да се служи непрекъснато чрез това, което вече можем: "И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье; богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът, а той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът!" Иван Вазов Колко много са видовете помощ и жертви в името на ближния, наистина! Редактирано Септември 20, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 20, 2007 Доклад Share Добавено Септември 20, 2007 Да, точно това имам предвид и вече го написах в началото на тази тема: Разбира се, че можем да помагаме! И не е нужно да сме по-добри, че да сме в състояние да помогнем на някого. А и помощта понякога може да се състои в една усмивка, одобрително кимване или топло ръкостискане...На себе си също е хубаво да помагаме. Наистина, колкото един човек е по-напреднал, толкова повече и по-добре може да помогне и хората дори инстинктивно усещат това и се стичат при него ..., но и всеки от нас, поне в едно направление е доста по-напреднал от повечето други и именно в тази област може да помогне също много ефективно. Също така има резон да се предполага, че ако някой например нищо не разбира от дадена област, а аз се нуждая от съвет именно в тази област, няма да може да ми помогне. Но на мен много пъти ми се е случвало обратното - например един съвсем незапознат с нужните ми неща човек, с когото "случайно" споделих какво търся и не мога да открия, ми каза: "Брей, ти знаеш ли, че вчера чух една реклама за фирма, която се занимава точно със същото нещо", даде ми име, град, телефона естествено не беше запомнил, но ги открих... И в крайна сметка той на практика ми помогна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 20, 2007 Доклад Share Добавено Септември 20, 2007 Отговорът е много прост. Как да помагаме на другите хора? Като не им пречим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 21, 2007 Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 По чии критерии ще определяме кой на кого как пречи? Ако съдим по критериите на хората до нас, това би означавало да поощрим тяхната склонност към капризи, стремежа им към манипулиране на околните, недоволството им и осъждането на "съседа" по житейски обстоятелства, прехвърлянето на причините за проблемите им върху околните и все такива твърде неприятни последствия. При това май по-сериозно и бързо наказват развращаващия - т.е. този, който "не пречи", защото се оказва,че другият става негова жертва и му се отнема възможността за развитие и промяна. Ако съдим по някакви свои критерии за това на кого и как пречим и се стараем да не го правим, то не попадаме ли в плен на наши предположение, които може и да не се окажат верни само защото ние се опитваме да наложим нашата гледна точка и критерий за "пречи" върху гл.т. и критерия на другия? Ами ако това, което си мислим, че му пречи, всъщност му помага? И не е ли по-голяма агресия към човека до нас да му вменим нашия начин на мислене и визия за света? Ако съзнателно пък пречим на някого, то ние пречим преди всичко на себе си - вместо да живеем своя живот и да вървим по своя път, ние ставаме зависими от другия и неговия живот - на всичко отгоре, поставяме в центъра на мотивацията си негативни мисли и емоции, което удря най-вече и най-силно нас самите. Нещо като "на Вуте къщата да изгори...."... Размислите по-горе не са отговор на поста преди тях, а моя лична драма, болка и поизчистена карма. Споделям ги с вас, защото максимата "Помагай като не пречиш." беше дълбоко заседнала в съзнанието и поведението ми много години и винаги водеше до недоразумения и негативни последици и за мен и за хората, на които се стараех да "не преча". Сега живея без да се замислям дали преча на някого или му помагам - оставила съм Бог да реши това. Моят дълг е да правя всичко, което мога да правя добре и да го правя с любов и радост - винаги - без да се интересувам какво мислят хората около мен за мен и живота ми. На мен никой не може и няма как да ми пречи - ако ме ударят по едната буза - научих се да обръщам другата и да извличам ползата от вредата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 21, 2007 Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 309. Урусвати (Е. Рьорих - моя бел.) знае колко труден занаят е правенето на добро. Така наричаме постоянното майсторско добротворчество. Различавайте случайните, откъслечни добри мисли и действия от съзнателното правене на добро. Това понятие бива ненужно усложнявано с изрази, които само объркват слабите умове. "Толкова е добър, че и мухата не закача". Ние обаче ще кажем: "Не закача мухата, но ще унищожи отровната змия, заплашваща брата му". Само че за целта първо трябва да се знае коя муха е безвредна и коя змия - отровна. Отворете учебниците и почерпете знания. Трябва усилена работа, за да разбереш кое е добро, ала много по-трудно е да разпознаеш всички подбуди, заложени в човека. Не бива да се съди по показаните действия, а да се търси причината за деянието. На това умение човек може да се научи от древните мислители. Макар времената да са били съвсем различни, човекът е бил същото мислещо същество. Преданията са внесли редица разкрасяващи подробности, но същността на подвига остава непоклатима. И така, изучавайки майсторството, нека не забравяме за занаята добротворчество. Той изисква от човека изцяло да осъзнае своята отговорност и смисъла на живота. Наистина, овладяването на този занаят е най-трудното нещо, но то ускорява пътя. Скулптурът може да похаби цяла скала мрамор, но колко сърца е допустимо да разбие неумелия добротворец?! Голямата прилежност може да направи от скулптура прилежен майстор. По същия начин дълбокото размишление може да усъвършенства добротворчеството. Мислителя (Платон - моя бел.) неуморно зовял учениците си да се усъвършенстват в правенето на добро. Той казвал: "Нивата може да бъде наторена и ще даде добра реколта - същото е и при опознаването на човешката душа". 323. Урусвати знае, че на човека може да се помогне единствено в границите на неговото съзнание. Ако дадем на маймуната скъпоценен елмац, тя само ще се позабавлява с него и ще го захвърли. Колкото и ценности да и даваме, те ще бъдат разпилени без полза. Дори може случаен минувач да намери захвърления елмаз, да го размени за нож и с него да извърши братоубийство. Хората смятат, че ще съумеят да използват всяка ценност, но животът показва, че и най-полезните пратки остават неупотребени. Само съзнателния устрем отвъжда до целта. ... Агни Йога - Братство ІІ 585. Във всеки един миг някой някъде е в ужасна беда. Не забравяйте бедстващите и им изпращайте спасителни мисли. Може би хората не осъзнават, че беди се случват непрекъснато, но Братството знае за тях и изпраща своите благотворни стрели. Дори да не можете да определите точното местоположение, все пак пуснете в пространството своята спасителна мисъл. Тя ще открие вярната посока и по силата на магнитното привличане, ще се присъедини към нашата помощ. Прекрасно е, когато от различни краища на света летят мисли за спасение - по този начин всеки може да подражава на Братството. Агни Йога - Братство І Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 21, 2007 Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 (edited) ...кой на кого как пречи? Ако съдим по критериите на хората до нас, това би означавало да поощрим тяхната склонност към капризи, стремежа им към манипулиране на околните, недоволството им и осъждането на "съседа" по житейски обстоятелства, прехвърлянето на причините за проблемите им върху околните и все такива твърде неприятни последствия. При това май по-сериозно и бързо наказват ... този, който "не пречи", защото се оказва,че другият става негова жертва и му се отнема възможността за развитие и промяна. Ако съдим по някакви свои критерии за това на кого и как пречим и се стараем да не го правим, то не попадаме ли в плен на наши предположение, които може и да не се окажат верни само защото ние се опитваме да наложим нашата гледна точка и критерий за "пречи" върху гл.т. и критерия на другия? Ами ако това, което си мислим, че му пречи, всъщност му помага? И не е ли по-голяма агресия към човека до нас да му вменим нашия начин на мислене и визия за света? Когато знаем и помним кои сме, какво да се прави - следва. Например човек е преподавател. Още, син на Бога. И т.н. След това трябва искреност, внимание и доверие. Колкото повече концентрация, по-добри резултати ще има. "Помагай като не пречиш." беше дълбоко заседнала в съзнанието и поведението ми много години и винаги водеше до недоразумения и негативни последици и за мен и за хората, на които се стараех да "не преча". Сега живея без да се замислям дали преча на някого или му помагам - оставила съм Бог да реши това. Моят дълг е да правя всичко, което мога да правя добре и да го правя с любов и радост - винаги - без да се интересувам какво мислят хората около мен за мен и живота ми. На мен никой не може и няма как да ми пречи - ако ме ударят по едната буза - научих се да обръщам другата и да извличам ползата от вредата. Редактирано Септември 21, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 21, 2007 Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 Иронията е, че това което аз написах няма връзка с алюзиите (от личното емоционално познание) на Донка. Което е поредното доказателство, че ние сме чужденци едни за други. И може би, в това няма нищо лошо... Когато казвам - не пречете на никого и така ще му помогнете, в бекграунда се чете послание не за ненамеса, ако другият се нуждае от помощ и подкрепа, а - няма да ти преча и ще ти помогна, защото свободата сам да решаваш и сам да избираш пътя за собственото си спасение, е занимание самотно - и в метафизичен, и в онтологичен смисъл. Ето това исках да кажа аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.