Слънчева Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 И през романтиката минах, и през мечтите, но са празно губене на време. Има днес и сега! Живея за мига. " Ако се спъна , значи не съм в светлината" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 Като опасност в духовния път бих искала да формулирам опасността от загубата на първата и най - важна функция на всички човешки същества да произвеждат любов и светлина , да трансформират целия поток от енергия около тях в центрове за позитивна енергия , да се генерира и излъчва любов . Да се изчистваме от греховете си , да сме всеопрощаващи . Ако ние първи си простим един на друг и не чакаме Божието възмездие , ще се уверим , че Бог вече ни е простил , Той вече ни е целунал по челото . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 (edited) Инатари да обичаш и едновременно с това да се стремиш да ставаш все по-добра? Не донасяш ли така радост на Онзи, който е във Всичко? Синева Редактирано Октомври 4, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 Като опасност в духовния път бих искала да формулирам опасността от загубата на първата и най - важна функция на всички човешки същества да произвеждат любов и светлина , да трансформират целия поток от енергия около тях в центрове за позитивна енергия , да се генерира и излъчва любов . Да се изчистваме от греховете си , да сме всеопрощаващи . Ако ние първи си простим един на друг и не чакаме Божието възмездие , ще се уверим , че Бог вече ни е простил , Той вече ни е целунал по челото . Това според мен е края на пътя. Да пребъдваме в Любовта и Светлината! Аумм Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 загубата на първата и най - важна функция на всички човешки същества да произвеждат любов и светлина , да трансформират целия поток от енергия около тях в центрове за позитивна енергия , да се генерира и излъчва любов . Единомислие пълно! Възникват въпросите: Кое може да причини загубата на тази функция? Кои са симптомите за тази загуба? Може ли човек да си ги "регистрира" сам или са забележими само от друг човек? Има ли степени на загуба? След като се установи загубата, с какво да се стимулира възстановяването на тази функция? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 Явно слизайки, /инволюция/ човекът се е загубил. Но сега започва да си спомня. И ако има събудено съзнание ще се сети, че е прекрасно същество. Нали поемаме обратния път. Дано повече изгубени са пробуждат. Има опасности дори пробуден, но неукрепнал още да стане жертва на Черната ложа, но си мисля, че в такъв момент молитвата, искрения зов към Бога помагат. Той /Бог/ ни помага да минем през трудностите. Искрените разговори с Бога са сигурността, че всеки ще премине през изпитанията. Докато стигнем мига на щастието, радостта. Укрепнали и сигурни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Октомври 7, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2006 Изглежда, че една голяма опасност е да се страхуваме от опасностите. Друга опасност е да се правим, че ги няма, да ги подценяваме. Просто защото всъщност си ги има! Като разлиствам някои от любимите си приказки, например, виждам един интересен практически съвет в приказката на Николай Райнов за тримата братя е златната ябълка- Най- малкият брат видял ужаса на по- големите си братя и как те подплашени бързо- бързо избягали от кладенеца, в който явно се била прибрала ламята. И той ги помолил- като разлюлее въжето, което ще рече, че става страшно, да го спускат още по- бързо и още по- надолу. Така успял да мине- и му било страшно, наистина, но минал и страшното свършило, защото той минал - въпреки него! Направо Среден път! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 7, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2006 Багира! Преди време в едно интервю за децата и проблемите, посъветвах родителите/възрастните да четат приказки. В тях има толкова поуки. А и винаги доброто побеждава Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Октомври 7, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2006 Когато имаш две възможности - трудна и лесна, избери трудната, непознатата. Винаги ще спечелиш. Лесната е познатото - нищо ново, трудната е изпитание, но от нея ще разкриеш непознатото в себе си ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 7, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2006 (edited) Няма опасности в ЛЮБОВТА, опасно е всичко извън нея. Редактирано Октомври 7, 2006 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 7, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2006 Пътища много и опасностите дебнат там, в многото пътища... А съществуват ли опасности в Единствения Път към Бога?! Опасно е да се мисли дори така! Няма опасности в ЛЮБОВТА, опасно е всичко извън нея. Най - съм близо до това мнение. Какво близо, направо съм си вътре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 7, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2006 А какво е извън нея, ще ми припомните ли, че не се сещам нещо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 9, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2006 Щом не се сещаш нещо, значи няма нищо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Октомври 9, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2006 Щом не се сещаш нещо, значи няма нищо... <{POST_SNAPBACK}> Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Щом не се сещаш нещо, значи няма нищо Съгласен съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Любовта е навсякаде, но съзнанието на човека е нещо различно "Състоянието на съзнание е състояние на живот" и много се радвам, че вашето състоянието на съзнание не допуска липса на Любов. Ще повторя целия си предишен пост за да бъда по-ясен. * * * "Според мен голяма опасност е човек да приеме, че опасностите са реално постижими, да повярва в тях. Може би, ако това стане е изключено всякакво развитие по-нататък, може би. Опасностите могат да съществуват, но какво са те - прсто нашето неразбрано, свещено неразбиране за нещата. Когато човек изпадне в затруднение Луцифер, му изпраща любимата си дъщеря - Отчаянието, тогава човек трябва да удави Отчаянието в ЛЮБОВТА си. Няма опасности в ЛЮБОВТА, опасно е всичко извън нея " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 14, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2006 Здравейте на всички! Аз съм нов тук и още разглеждам... Но тази тема е доста важна и подценявана и затова си позволявам вече и да се включа. Хората тук доста добре са осветлили в доста страници различните страни на въпроса за пречките и опасностите по духовната пътека. Считам, че липсва обаче разграничение на видовете опасности. Съгласете се, че колкото и Всеобщото да е единно, практическите съображения не само от материално, но и от наше човешко си духостремящо се гледище налагат такова различаване. Та значи, едно е, ако опасностите са насочени предимно към здравето, или предимно към отношенията или приспособимостта към този свят, а друго - по отношение на перспективите за хармонично духовно развитие. Тези проблеми, разбира се, често и се съчетават. Освен това има разлика между избликване на много неприятности, от които се излиза с повече мъдрост и от неприятности (защо не и "приятности"!), крайният стадий от които е задънена улица, или тресавище... Конкретно за мен единственият първичен концептуален проблем по духовния път е невъзможността да се установи има ли абсолютен критерий за верен път или няма. Може би интуитивно усетено и това да не е проблем, но при отчитане на всекидневната "истина", струва ми се, е, че ние трудно надскачаме концептуалното равнище. И така, от този концептуален проблем произхожда и съответен практически проблем - дали да приемем, че следваме най-добрия за нас път; или да не повярваме в това. Първото би било добро с оглед на по-лесното постоянстване в пътя; но пък може да доведе до самолицемерие и/или фанатизъм. Второто разширява границите на мирогледа ни почти до безкрайност, но пък може да доведе до празен интелектуализъм и липса на последователност в практическия живот. Плаша се, като си спомня колко много иначе искрени последователи познавам и май че нито един от тях не се е избавил от тези клопки и които мога само да се надявам, че са част от Пътя така или иначе... Но обикновено "твърдият във вярата" се сдобива с "духовно его", а пък "широкият като морето" трудно реализира даже малките човешки добринки в оскъдната светлина на "прозаичния" делник... Ами това засега е някаква част от моето терзание и ви благодаря за търпението. (Написах го спонтанно и може да не е изразено по най-подходящия начин.) Всичко добро ви желая. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 14, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2006 (edited) И така, от този концептуален проблем произхожда и съответен практически проблем - дали да приемем, че следваме най-добрия за нас път; или да не повярваме в това. Първото би било добро с оглед на по-лесното постоянстване в пътя; но пък може да доведе до самолицемерие и/или фанатизъм. Второто разширява границите на мирогледа ни почти до безкрайност, но пък може да доведе до празен интелектуализъм и липса на последователност в практическия живот. Плаша се, като си спомня колко много иначе искрени последователи познавам и май че нито един от тях не се е избавил от тези клопки и които мога само да се надявам, че са част от Пътя така или иначе... Но обикновено "твърдият във вярата" се сдобива с "духовно его", а пък "широкият като морето" трудно реализира даже малките човешки добринки в оскъдната светлина на "прозаичния" делник... Ами това засега е някаква част от моето терзание и ви благодаря за търпението. (Написах го спонтанно и може да не е изразено по най-подходящия начин.) Всичко добро ви желая. Добре дошъл Добромир! Много си прав! За съжаление съм се нагледал на всичко това от лични наблюдения много отблизо. Много добре си усетил нещата. Познавам "твърди във вярата" хора с огрооомно раздуто до безкрайност и болестно състояние его. Аз самият минах през етап, когато бях малко или доста фанатично настроен и бях вкопчен в учението което следвах. Нищо друго не забелязвах около себе си. Но за радост този етап отмина, отърсих се от заслепението. Сега съм на етапа "широта като морето" със самостоятелно движение по пътя, без тясно привързване към никаква група и учение. Изпитал съм и двете, и първото имаше плюсове, и това второто сега има плюсове. Това са етапи, търсещият истината ще я намери рано или късно, това е сигурното По-труден е този вторият етап, в група в ентусиазъм е по-лесно. Когато си самостоятелен на пътя, изисква повече усилия за дисциплина. Просто всичко се променя, поне за мен сега е по-добре да съм отделно, преди беше по-добре да съм с група. Бъдещето ще покаже как ще бъде по-нататък. Но признавам и за мен това си е дилема. Редактирано Ноември 14, 2006 от Макс Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 14, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2006 "Когато имаш две възможности - трудна и лесна, избери трудната" Виктор Ринпоче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 15, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2006 Великомученик Викентий Неразбран Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 15, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2006 В твоя чест, а също на Венцингенторикс Беседата на св. Серафим Саровски Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 15, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2006 Валентин! Знам, че с първият дзен коан не се справих (за времето ... жертвоприношението ...) жадувам за втори . Ти не си ме виждал, но ме познаваш. Папа Виторио Самолюбец Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 Мислим си, че сме много важни, че светът се крепи на нас. И даже казваме на Бог "помогни на този, успокой онзи...", като че ли той не знае и чака ние да му кажем какво да прави. Опитваме да казваме какво да прави на Висшия Разум, който в гениалността си е създал цялата Вселена. .. Ние сме тези, които правим несъвършени неща, съвършените са само от Него. Ние можем ли да създадем цяла Вселена? Той върши всичко, каквото трябва да се направи чрез нас. А ние си мислим "аз направих това, аз постигнах онова, аз направих такава и такава кариера..." Истинска свобода и мир ще влезе в нашия живот, когато осъзнаем, че не ние вършим делата, а Той, и просто да се отпуснем в блаженство Егото... явно е ключовият момент при опасностите по Пътя... И то е един феномен, който се изкушаваме да смятаме за изяснен само от книжки и бледи собствени опитности... Всъщност не виждам да има единодушие и в разните учения - според някои то изобщо не съществува, според други го има, но изчезва или се "разтваря" в цялото при постигане на просветление, а според някои дори и тогава не изчезва, но е пречистено и е съвършен проводник на Божията воля. Все пак има едно единодушение по нещо много важно - каквото и да става с егото, то става трайно едва при някаква много висока степен на развитие. Дотогава егото е като плътен чадър, отстрани на който само ни понапръскват понякога капчици - микросатори... Нямайки база за сравнение с още по-висши състояния, ние си мислим, че това поосвежаване е едва ли не пълно разтворение... Без да е нужно да парадираме отвън с постигения - чувстваме ли вътре в себе си всички сили на вселената постоянно на разположение, 100% ли сме устойчиви към превратностите на съдбата, нищо ли не може да ни изкуши да престанем да гледаме на нещата като прояви на Любовта? Ако не, подозирам, че когато се усещаме "постигнали", това отново е егото, което твърди, че не е его. А тази "инфлация на егото", както нарича това състояние М. Каплан (вторичното му раздуване след временното му свиване при екстазни състояния) може да е проблем не само по духовния път... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 (edited) , Ами не не можем да "убием " егото ,така сме създадени , че да го имаме . . : Егото е и себеусещането и самомнението и суперпредставата за самите нас . Не можем да го претопим и да изчезне като с магическа пръчка , единствено можем да се сприятелим с него и да го накараме да работи за нас и нашата кауза , да го подчиним на духовните си стремления и да го впрегнем на работа . А не да се получава обратното , ние да сме слуги на Егото си и то да бъде безмилостния и всесластен господар на съзнанието ни . Напротив то трябва да работи за нас , да ни бъде слуга и изпълнител на разбиранията на съзнанието и стремежите на душата. Да бъде един вид резултат и "работник "нищо повече . Ако нямахме его , нямаше да имаме и себеусещане и представа за самите нас . ,нямаше да може да се самонаблюдаваме и самооценяваме . Нямаше да има в нас постоянния вътрешен въпрос и постоянния отговор . И всъщност абсолютния автор и оформител на егото си е нашето съзнание , което отговаря на непрестанните "съзнателни " въпроси , Кой съм аз ? Какво правя на тази земя ? И така нататъка . Ако наблюдавате съзнанието си как "мисли " , как съществува , ще забележите колко много въпроси задава то непрестанно в секунда . "Мислейки " ние това правим , непрестанно си "отговаряме " на тези въпроси , от съзнанието . Ще се изненадате колко много от въпросите които задава ума към съзнанието са свързани със самите вас , може би 97 % от въпросите . И 3 % остават за света около нас . Смешничко се получава. Редактирано Декември 9, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.