Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Проблемът е, че при повечето хора съмнението е едностранчиво, те имат двоен стандарт когато се касае за съмнение в нещо вън от ума или съмнение в самия техен ум. Но ако съмнението е наистина принципно, то води до съмнение и в самия съмняващ се ум - и тогава именно изгрява Любовта! Да. Най важното е в ума да има непривързаност към света и светските отношения, парите, удоволствията и др.. Тогава ще има непривързаност и към ума, защото той получава силата си от тези привързаности Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Ако съмнението е едностранчиво, такава е и вярата, такава е и волята. Съмнението е основата на всяко прозрение. Всеки пробуждащ се, среща своите демони, ако не беше така, християнският богочовек нямаше да бъде 40 дена изкушаван в планината. И ако вярата му беше толкова силна нямаше да изрече "Нека ме отмине тая чаша, Господи" в Гетсиманската градина и нямаше да каже на кръста: "Господи, защо си ме изоставил!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 (edited) Ако съмнението е едностранчиво, такава е и вярата, такава е и волята. Съмнението е основата на всяко прозрение. Всеки пробуждащ се, среща своите демони, ако не беше така, християнският богочовек нямаше да бъде 40 дена изкушаван в планината. И ако вярата му беше толкова силна нямаше да изрече "Нека ме отмине тая чаша, Господи" в Гетсиманската градина и нямаше да каже на кръста: "Господи, защо си ме изоставил!" и чужди демони среща понякога среща и пълчищата на големия демон няма начин като искаше да спаси хората Демоничните атаки са на всички нива, най страшните са на умствено ниво. В много хора няма какво да бъде атакувано, те са корумпирани отгоре до долу. . Но светците наистина са трън в очите на злите сили. Техният живот е борба и преодоляване както на вътрешните слабости, така и на външни влияния. Вярата им в Бога позволява да намерят отново вярната посока Бисмиллах ир рахим ир рахам Редактирано Февруари 12, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Понякога и вярата в бога е страшно прикритие. Аз не вярвам нито в личния бог, нито в дявола - чудовища на съвременния свят, илюзии на аз-а. Мен Исус не ме е спасил от нищо, нито ме е изкупил - единствена душата ми може да ме изкупи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 (edited) Понякога и вярата в бога е страшно прикритие. Аз не вярвам нито в личния бог, нито в дявола - чудовища на съвременния свят, илюзии на аз-а. това се вижда с просто око от всеки твой пост Мен Исус не ме е спасил от нищо, нито ме е изкупил - единствена душата ми може да ме изкупи. голямото его е голяма пречка към просветлението и в Будизма там наистина няма персонален Бог, но има идея за Истина и за благородния път на спасение. Също, можем да мислим братството на Бодхисатвите че е Бог, ако толкова имаме нужда от персонален Бог. А и който е запознат по-дълбоко с Будизма, Бог си е там. "Който не се прекланя пред нищо, не може да понесе собствената си тежест" Ф.М. Достоевский "Големият проблем на съвременните хора е че нямат благоговение пред нищо." Михаил Иванов Редактирано Февруари 12, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 (edited) Най-голямата опасност в т. нар. "духовен път" е, човек да се вземе твърде насериозно и да си повярва, че е станал "духовен". И да почне да съветва другите кое е полезно и кое не е, и да развива теории за Доброто и Злото. Вендор, стига с тая Кабала. Остави седемте смъртни гряха и се радвай, че не живееш по времето на някой велик еврейски учен. Да кажем, че с това си започнал - добре, но няма с това да свършиш. ...Тепърва ти предстоят изпитания, за които не си подготвен - но затова е личния опит и сам ще разбереш това, което за мнозина е неразбираемо. Ето още една опасност - неусетно да започнем да правим това, което ние самите не харесваме у другите. Само че когато те го правят, това наричаме "взема се насериозно и развива теории", когато ние правим същото, наричаме го "спасяваме другия от заблуди и грях и му осветяваме правия път". Тъй като темата включваше не само разсъждения, но и личен опит, сега ми се иска да споделя, че съмненията бяха водещ принцип на живота ми преди промяната. И тогава си мислех, че съм "в духовния Път", сега разбирам, че не съм била. Сега не се съмнявам в силата на Любовта, не се съмнявам в това, че всичко, което се случва е за мое и на другите добро. Не подлагам на съмнение отношението си към себе си и останалите - обичам всички еднакво. Не се съмнявам дали съм взела правилното решение - независимо до какво ще доведе то - ако вече съм го взела, то винаги ще ме научи на нещо(грешката точно толкова колкото и правилното). Не се съмнявам в предположенията си или в отношенията на другите към мен, защото никога не правя предположения и не се влияя от отношението на другите. Няма как да се съмнявам дали съм права - това си е моят начин на мислене сега в момента и той не е окончателен. Ако получа нова информация или се променят обстоятелствата, веднага си променям и мнението. Оценки по принцип не използвам. Другите имат право да мислят по своя начин и да са прави за себе си. И въобще след промяната в живота ми се настани спокойната радост, Любовта и вярата в Божията Воля - съмненията, които ме измъчваха преди, се стопиха. Ще се радвам и вие да споделите нещо от личното си духовно развитие. Редактирано Февруари 12, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Голямото его е и убеждаващата вяра. Когато няма за какво да се хванем, насреща ни идва обвинението в еготичност, другият е такъв, щото е със свръхразвито его и сме готови с определенията. Благодарение именно на Аз-а и въплътените Его, все още има жертващи се за "човешката" кауза. И ако не беше така, ние все още щяхме да се размножаваме чрез пъпкуване. И още, и още. А Исус няма как и да ме спаси като човек. Може да ме спаси фактът, че той е състояние, наречено седмичен принцип; такова, каквото е и Будда, или по-точно Буддхи и още други светли същности, но не и да бъде жертвата, която душата ми ще плати на материята. Няма кой да откупи отделния човек. Спасението се отнася за много високи нива на битието и то не засяга нас, хората в този ни вид и проявление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Голямото его е и убеждаващата вяра. Когато няма за какво да се хванем, насреща ни идва обвинението в еготичност, другият е такъв, щото е със свръхразвито его и сме готови с определенията. Благодарение именно на Аз-а и въплътените Его, все още има жертващи се за "човешката" кауза. И ако не беше така, ние все още щяхме да се размножаваме чрез пъпкуване. можеш ли да се откажеш от нещо просто защото така трябва? Не "Логиката е проститутка" Ошо Когато е изнасилвана за интересите на его // моя милост А Исус няма как и да ме спаси като човек. Може да ме спаси фактът, че той е състояние, наречено седмичен принцип; такова, каквото е и Будда, или по-точно Буддхи и още други светли същности, но не и да бъде жертвата, която душата ми ще плати на материята.това е така. Христос обаче е навсякъде и може да ти помогне с персонално ръководство стига да поискаш. Няма кой да откупи отделния човек. Спасението се отнася за много високи нива на битието и то не засяга нас, хората в този ни вид и проявление. ? Спасението е винаги от нещо . Например имаме нивото на земния астрал оприличавано на бурно и тъмно море гъмжащо от акули. От това море можем и би следвало да се спасим. Помощта на просветлените учители е неоценима Резултатът е безметежност и непривързаност към "земните благини" Сега не се съмнявам в силата на Любовта, не се съмнявам в това, че всичко, което се случва е за мое и на другите добро. Не подлагам на съмнение отношението си към себе си и останалите - обичам всички еднакво. Не се съмнявам дали съм взела правилното решение - независимо до какво ще доведе то - ако вече съм го взела, то винаги ще ме научи на нещо... Не се съмнявам в предположенията си или в отношенията на другите към мен... Няма как да се съмнявам дали съм права - това си е моят начин на мислене сега в момента и той не е окончателен. ... след промяната в живота ми се настани спокойната радост, Любовта и вярата в Божията Воля - съмненията, които ме измъчваха преди, се стопиха. smile.gif Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Факт. Твоето его срещу моето его - напразни усилия на мисълта. Твоите познания срещу моите - нали се сещаш за Сизиф и защо той е наказан... Да ми е персонален учител Исус ли... Ако бях в някоя психиатрия, можеше и да ми бъде, ако страдах от маниакално-депресивна психоза. Приключвам това безсмислено надсвирване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Факт. Твоето его срещу моето его - напразни усилия на мисълта. Твоите познания срещу моите - нали се сещаш за Сизиф и защо той е наказан... Да ми е персонален учител Исус ли... Ако бях в някоя психиатрия, можеше и да ми бъде, ако страдах от маниакално-депресивна психоза. Приключвам това безсмислено надсвирване. Благодаря за днешните ти сизифови усилия . Интересна е и аналогията между Сизиф и болните Биплани удоволствието е мое Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 И аз ти благодаря - обогатяваш психоаналитичния ми опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 (edited) И аз ти благодаря - обогатяваш психоаналитичния ми опит. "Сърцата ни ся посрещат" Добри Войников Редактирано Февруари 12, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Напротив, жертвата на Христос има много дълбок езотеричен смисъл и действително само чрез него (буквално) можем да достигнем при Бог (т.е както се казва - да се спасим). Не искам обаче, да давам по подробни разяснения, защото самата аз в момента си ги доизяснявам, може би по-добър отговор може да даде Р. Щайнер. А от последните постинги на Мона, вече разбирам, защо казва, че всички са сами, явно тя се чувства сама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 Изящните и красиви неща са най - атакувани. Всяка душа е самотница без Духа. На Кръста, изоставена и беззащитна зове: "Елои, Елои, лама савахтани?". Пустинята е земята. В пустинята пробуждащият се среща много демони, но не се прегръща с тях, "махни се от мен, сатана" е изречено там. И вярата е точно толкова силна, за да каже: "Ава, Отче, за Тебе всичко е възможно, отмини ме с тая чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш." Спасението е както колективно, така и индивидуално, но неделимо. Душите ни са общи в тялото Христово. Защо когато се причестява човек не казват : " тялото Исусово", а "тялото Христово"? Ох, небе, небе, благодаря ти, че те има! Очите си без теб, небе, с какво ли щях да мия. Душата си, небе, без теб, къде ли щях да скрия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 (edited) Няма как да се съмнявам дали съм права - това си е моят начин на мислене сега в момента и той не е окончателен. Ако получа нова информация или се променят обстоятелствата, веднага си променям и мнението. Оценки по принцип не използвам. Другите имат право да мислят по своя начин и да са прави за себе си. Пак многозначност на думата, в случая "съмнение". Дали ще се каже: "не претендирам, че само аз съм прав (-а)" или "съмнявам се в това" - въпрос на избор. Но ако човек наистина е гъвкав и е готов да коригира становището си според изискванията на живота и собствената си еволюираща душа - тогава той би се опитвал и да погледне през очите на другите, да усети нещо от това, което би могло да е тяхната истина. Доколко ще успее - това е друг въпрос, но вероятно още от самото начало този подход би му дал по-голямо състрадание към отсрещния човек, независимо дали е оф- или онлайн. Тук често се поддаваме на илюзията, че това, което е ценно за мен, не е ценно за друг и размяната на естествено различни мнения се превръща във вече пристрастно оспорване и заяждане. А истината според мен е, че всички ние третираме едни и същи общочовешки ценности, само че ги разглеждаме под различни ъгли. Може понякога да е полезно да поспорим, но нека накрая потърсим и обединяващото звено, какво ще кажете? Редактирано Февруари 13, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 Не си спомням да съм правила досега на някой от вас емоционален разбор или да убеждавам някого в моите истини или в това, в което аз вярвам. Споря за същности неща, които касаят философски или религиозни понятия. Вие, понеже сте множество, придобивате и поведението на множеството - да поглъща и усвоява. Аз обаче съм достатъчно голяма, за да съм уверена в познанията си за света и няма да ги променя току-така. Приемам всичко, което чета, но не го споделям, а не съм и длъжна. Така е и при вас. Ние говорим, а не се борим за духовни територии, защото те са ничии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 Така е принципно, макар че и емоциите са нещо човешко... Всъщност повечето от нас и без това виждат, че истината е многостранна. Въпрос на избор е дали ще изтъкнем някакво частично становище чрез "не" спрямо другите, допълващи го становища, или чрез "да"; на мен специално второто ми се струва по-естествено "Бутилката е наполовина пълна, вместо наполовина празна". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 С последните ок. 20 постинга демонстрирахме опасностите в духовния път и най-вече доказахме, че те са реален факт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца! Ахат, едноименна песен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сев Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 Намерих много интересни мнения в тази тема. Явно вълнува доста хора. Разбира се не всичко ми допада и подкрепям донякъде Мона с това, че не бива да се налага едно мнение за всички. Според мен всички ние сме твърде различни помежду си и поради това опасностите за всеки един от нас са строго индивидуални. За мен самата съм намерила две конкретни опасности. Едното е гордостта, защото много лесно се самоубеждавам колко повече знам от другите и как съм с една крачка пред тях, което не само спъва цялото ми развитие, ами и ме връща назад. Другата опасност е това, че прекалено много бързам. Искам всичко да постигна на момента, искам да пробвам всички възможни практики на куп както и да надмина възможностите си на момента. Знам, че това идва от егото ми, но също знам, че това са две конкретни пречки, върху които да работя. Друго, което забелязвам е свързано със самовнушението. Медитацията върху чакрите, някои дихателни упражнения, опитът да се събуди Кундалини, формулите за призоваване и някои други техники без ръководството на опитен наставник са изключително рисковани. Ако човек се чувства готов вътрешно за дадена практика, защо тя да е изключително рискована. Знам, винаги има риск, ама то всяко нещо, което правим има риск, не е ли така? Лошото е, че така си внушаваме страх от дадени практики, което според мен намалява положителния ефект и е главна причина за отрицателни последствия. Ако правим дадена практика с идеята, че е опасна, тя ще стане опасна. Ако имаме нагласата за положителен резултат, то той ще дойде. Както каза Донка, нека всеки да сподели за себе си каква опасност е намерил по пътя си. Лек ден и много усмивки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 Да ми е персонален учител Исус ли... Ако бях в някоя психиатрия, можеше и да ми бъде, ако страдах от маниакално-депресивна психоза.Изглежда отричаш правото на вярващия да си вярва в каквото поиска? Никой няма това право. Като и никой не може да те принуди да вярваш. Но има хора налагащи мнение без да помислят, че нарушават основно правило в човешките взаимоотношения. Свободната воля! Вярващия не мога да приема за психично болен. А ти? Приключвам това безсмислено надсвирване. Крайно време е! Музиката е за музикантите! Останалите я слушат и се радват! Ако не...загасят уредбата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 Ако човек се чувства готов вътрешно за дадена практика, защо тя да е изключително рискована. Мисля, че вече си отговори сама на въпроса. За мен самата съм намерила две конкретни опасности. Едното е гордостта, защото много лесно се самоубеждавам колко повече знам от другите и как съм с една крачка пред тях, което не само спъва цялото ми развитие, ами и ме връща назад. Другата опасност е това, че прекалено много бързам. Искам всичко да постигна на момента, искам да пробвам всички възможни практики на куп както и да надмина възможностите си на момента. Знам, че това идва от егото ми, но също знам, че това са две конкретни пречки, върху които да работя. Всъщност, необходимо е просто да бъдем внимателни и ако видим, че резултатите от някоя практика не са тези, към които се стремим, да не бъдем прекалено настоятелни в практикуването и. В случая разумът е по-добър съветник от интуицията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 ...ако човек наистина е гъвкав и е готов да коригира становището си според изискванията на живота и собствената си еволюираща душа - тогава той би се опитвал и да погледне през очите на другите, да усети нещо от това, което би могло да е тяхната истина...би му дал по-голямо състрадание към отсрещния човек, независимо дали е оф- или онлайн. Да. А и дава чудесно разширение на съзнанието. Тук често се поддаваме на илюзията, че това, което е ценно за мен, не е ценно за друг и размяната на естествено различни мнения се превръща във вече пристрастно оспорване и заяждане.Да, хубаво е да се внимава. Големите йога учители като Шивананда не са практикували бъбрене. Всяка тяхна дума е била насочена за обяснение как да се постигат духовни цели. Така се намалява до минимум ненужният разход на време и енергия. Езикът е мощно, добро средство за описание на алгоритми. А истината според мен е, че всички ние третираме едни и същи общочовешки ценности, само че ги разглеждаме под различни ъгли. Може понякога да е полезно да поспорим, но нека накрая потърсим и обединяващото звено... Ние живеем на земята и се варим в същата квантова супа. Нас "...съдбата в тез мигове сбра, участта си ..." нека променим в добра Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 (edited) Според мен всички ние сме твърде различни помежду си и поради това опасностите за всеки един от нас са строго индивидуални... Друго, което забелязвам е свързано със самовнушението. Ако човек се чувства готов вътрешно за дадена практика, защо тя да е изключително рискована... Ако имаме нагласата за положителен резултат, то той ще дойде. Сега... смесват се много въпроси, които са си валидни поотделно, всеки на своето си място. Има много основни общи закономерности, които не бива да се нарушават поради факта, че всички сме индивидуални. Въпреки че положителното самовнушение е по-добро от отрицателното, да правиш фундаментални грешки с положителна нагласа не е най-добрият съвет. Ще дам пример с отравянето. Определена силна отрова действа зле на всички организми. Не е вярно, че като си внуша ще престане да ми действа, макар че може да имам повече шансове да оцелея, поради мобилизацията на защитните ми сили. Също така индивидуално някои са по-устойчиви към нея, отколкото други - но това не значи, че по-устойчивите следва да си я пийват, нали? Следователно има практики практически без странични явления, особено ако се правят за кратко време и правилно (тук влизат в действие и съображения като дозировка и коректност на изпълнението). Повечето школи ги класират като практики за начинаещи. Освен тях има и техники, които се препоръчват за по-напреднали, или само за особени индивидуални типове хора. Практикувани за кратко, те също могат да се понесат добре и от много начинаещи, но трябва да се има предвид, че грешките в изпълнението или предозирането тук са по-опасни, отколкото при първия тип. А грешките (за разлика от повечето практики за новоначинаещи) тук не касаят само неточности в техниката, а и несъвършенства в общия начин на живот - хранене, хигиена, мислене и отношения. Така че задачката е доста мъчна. И на трето място, има такива практики, за които много опити в много страни през вековете са доказали, че са неуместни, поне за огромното болшинство от хората; а има и такива, които са били уместни за по-висок процент по-рано - но поради духовни, социални или медицински причини са все по-неподходящи в днешното време. Цялата тази немалка съвкупност от методи и техники не бива да се препоръчва наравно с другите, макар че някои го правят. Така че, колкото и да бяха полезни обсъжданията по принцип в тази тема, наистина е добре да преминем повече към конкретиката. Например, какво ще кажете за страничните явления на лишаването от сън, което се препоръчва в някои школи? За продължителните обърнати пози в йога? За задържането на дишането? За денонощното повтаряне на мантри? За по-екстремните форми на динамичните медитации? Редактирано Февруари 13, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 Според мен всички ние сме твърде различни помежду си и поради това опасностите за всеки един от нас са строго индивидуални. За мен самата съм намерила две конкретни опасности Едното е гордостта, защото много лесно се самоубеждавам колко повече знам от другите и как съм с една крачка пред тях, което не само спъва цялото ми развитие, ами и ме връща назад. Другата опасност е това, че прекалено много бързам. Искам всичко да постигна на момента, искам да пробвам всички възможни практики на куп както и да надмина възможностите си на момента. Знам, че това идва от егото ми, но също знам, че това са две конкретни пречки, върху които да работя. нека всеки да сподели за себе си каква опасност е намерил по пътя си. Добре дошла сред нас Сев! Благодаря за искреността, светлината и Любовта, които ни носиш. Напълно споделям мислите ти. Всъщност опасностите са опасности дотогава докато не ги осъзнаем. От този момент те стават част от личния ни Път. Много са точни наблюденията за самоубеждаването в собствения си напредък - мисля, че това не е лошо докато не премине в сравняване на нашия собствен напредък с този на другите. Както сама каза - всеки Път е уникален и няма два Пътя, които могат да бъдат сравнявани механично като количество и качество. Мисля, че и проблемът с бързането до голяма степен е производен от сравняването - този път не само с другите, а и с това, което сме били вчера - забравяме, че вчера ние не сме били същия човек, който сме днес и не сме били в същите обстоятелства, така че отново сравненията са механични и безпочвени. Някак се опитваме да намерим "мерна единица" за напредък и да "увеличим скоростта". Дали защото не наричаме развитието си образно с думата "Път"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.