Максим Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 (edited) Шри Шри Рави Шанкар нарича егото-малък ум. По този начин ние имаме малък ум и голям Ум. Всичко което е необходимо е малкият ум да бъде подчинен от големия Ум в нас. И тогава вичко става ОК Тогава малкият ум не изчезва, но той вече е пречистен и работи за големия Ум. Редактирано Декември 9, 2006 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 (edited) ахам , егото е малък ум , малко съзнание , малък свят на битие , това е едно много тясно пространство на съзнание , което побира само и единствено нашата суперпредстава. И когато този малък ум има пълната власт над "големия ум "- нашето Съзнание за света , се сещате какво се получава . Изкривяване , деформиране на битието , усукване на съзнанието около самите нас . Лошо . Редактирано Декември 9, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 "лошо" Зависи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Не търси и ще намериш ... Може би когато човек е вложил наистина всичко от себе си, когато е готов да търси безкрайно дълго и без да има гаранция, че ще намери - тогава търсенето спира - едновременно с намирането. Едностранчиво е да се твърди, че е намерил, защото е спрял да търси; едностранчиво е и да се каже, че е спрял да търси, защото е намерил. Просто става едновременно и нито едното не е причина на другото, така го усещам аз. От друга страна, категоричен съм, че ако масово съветваме хората да не търсят, по-скоро ще им попречим. Който не е преминалпрез цялото вдъхновение и цялата агония на автентичното търсене, той просто би се свлякал в интернтност, вместо да "действа чрез бездействие"... Някои могат да оправдават бездействието си с несъществуващо озарение, други - да имат за цел да отричат целите... Затова като вземем една частична истина (а коя от възможните да се изкаже не е такава?) би било добре да се очертаят и параметрите й на валидност, в този форум влизат всякакви хора и е добре да им се илюстрира известната херметична максима - "всяка истина е полуистина, противоположностите се допълват" (горкият Хегел, който се счита за "откривател" на диалектиката и за когото "източната философия не е философия"...а ако му бяха казали, че е повече от философия...симпатяга си е и той, само че с повишени претенции). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Може би когато човек е вложил наистина всичко от себе си, когато е готов да търси безкрайно дълго и без да има гаранция, че ще намери - тогава търсенето спира - едновременно с намирането. Едностранчиво е да се твърди, че е намерил, защото е спрял да търси; едностранчиво е и да се каже, че е спрял да търси, защото е намерил. Просто става едновременно и нито едното не е причина на другото, така го усещам аз. От друга страна, категоричен съм, че ако масово съветваме хората да не търсят, по-скоро ще им попречим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Ние нямаме никакъв контрол над съдбата си, никаква способност да спрем вълните, които се стоварват върху ни. Можем единствено да се носим по тях, да прегърнем онова, което ни сполита и да го използваме за израстването си. Да се приемаме такива, каквито сме, с нашите силни и слаби страни, с глупостта ни и с нашата любов. Да правим каквото можем и да следваме потока на живота.Ние може би не можем да правим големи неща в живота си, но можем да правим малките неща с голяма любов Из "Свещеното пътуване на мирния воин" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 25, 2006 Доклад Share Добавено Декември 25, 2006 Ето това е настройка, която, макар че може да не ни застрахова от лични проблеми, най-малкото спестява сума ти заблуди и вреди на другите! Слабите духовни проблясъци са твърде изкусителни за хора със самоуверено его и то често ги повежда към всякакви смехотворни претенции: НА ДУХОВНИЯ БАЙ ГАНЬО И богът на войните Шакра - владетел в двете полушария, не знае тъй висока чакра, каквато Ганчо от България превзел през минали животи, веднага щом била харесана. "Е, Сахасрара ли? Какво ти? Та тя е проста като чесъна!" Затуй се питам: ти дали ни залъгваш с приказка, юнашката: че лесно вдигаш кундалини, когато... те сърби опашката! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Най-голямата опасност в т. нар. "духовен път" е, човек да се вземе твърде насериозно и да си повярва, че е станал "духовен". И да почне да съветва другите кое е полезно и кое не е, и да развива теории за Доброто и Злото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Всъщност симптомът за отклонение от духовния Път е, че изобщо е започнал да развива теории за Доброто и Злото. и да определя кой е и кой не е способен на духовно развитие, кой колко се е развил и пр. вместо да живее свободно и с любов сега и тук, обичайки хората около себе си колкото и себе си самия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 В духовния път няма опасности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 В духовния път няма опасности. Когато ни води Любовта, наистина няма Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Предпочитам да ме води съмняващият ми се дух, не любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 (edited) Опасности възникват когато се опитваме да предприемем крачки, за които не сме готови. Опасно е когато се стремим към резултати, които приемаме като признак за духовност, но на етапа на който се намираме, в повечето случаи се оказват сериозна преграда за развитието ни (такива са и т.нар. свръхестествени способности). Опасно е когато се опитваме да генерираме в себе си сили, които не можем да контролираме. Опасно е и когато се опитваме да осъществим връзка с природните и други сили, без да сме запознати със законите обуславящи проявите им. Медитацията върху чакрите, някои дихателни упражнения, опитът да се събуди Кундалини, формулите за призоваване и някои други техники без ръководството на опитен наставник са изключително рисковани. Редактирано Февруари 11, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 (edited) Извън препоръките и наставленията, най-опасният от всички е духовният път. И това е болезнено ясно на всички, които са тръгнали по него. Олицетворение на този път е притчата за Блудния син. И не е ли възможно, когато се говори за подобни неща, да се излезе извън рамката на общоприетото и общодостъпното. Светът отдавна е изпълнен с йерархии, които се борят за всяка без-пътна душа. Най-лесната за манипулации е тази, която е уверена, че чрез нея говори господ... Всички са сами, повечето. За да не е сам някой в този трънлив път, трябва да е или "христос", или "буддха", или "озирис". Аз поне не познавам такъв, жив човек. Нека да внимаваме с думите, които употребяваме и със силата, която имаме. А тя е страшна. Редактирано Февруари 11, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Най-голямата опасност по пътя към Създателя(духовното)е не някаде другаде а в нас самите.В нас дебнат демоните оговарящи за седемте смъртни гряха(лакомия,алчност,сладострастие,леннос т,гордост,гняв,завист)именно те изпитват устоите на нашата душа и подлагат на изпитание волята ни.Най-големия грях според мен е гордостта защото според системата на Дървото на живота той отговаря на Тифарет или на Аз-а. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Предпочитам да ме води съмняващият ми се дух, не любовта. Съмняващия се ум, според моята терминология... Проблемът е, че при повечето хора съмнението е едностранчиво, те имат двоен стандарт когато се касае за съмнение в нещо вън от ума или съмнение в самия техен ум. Но ако съмнението е наистина принципно, то води до съмнение и в самия съмняващ се ум - и тогава именно изгрява Любовта! Това е един от възможните духовни пътища. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Вендор, стига с тая Кабала. Остави седемте смъртни гряха и се радвай, че не живееш по времето на някой велик еврейски учен. Да кажем, че с това си започнал - добре, но няма с това да свършиш. Неслучайно Ясо (Исус) е бил изкушаван в планината.... (Кабалата е тема за друга дискусия. И единствената преведена е на Елифас Леви.) Тепърва ти предстоят изпитания, за които не си подготвен - но затова е личния опит и сам ще разбереш това, което за мнозина е неразбираемо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 (edited) А последното твърдение в стил вестник "24 часа" - "Иначе за така нареченото "холотропно дишане" маи е имало и смъртен случай преди време." смятам, че е абсолютно не коректно и не ми се връзва с духовната насоченост на участниците в този форум. Горещо моля автора на това твърдение да каже къде точно и кога е имало смъртен случай и кой точно е умрял? Да, и аз смятам, че такива стряскащи квалификации не е редно да се правят. Знае се кои техники са по-рискови, отколкото други, необходимо е да се поясни при кои точно случаи са по-рискови - и толкова. Отделни влошавания и даже смъртни случаи е имало при абсолютно всички практикувани от много хора техники - най-често не поради самата практика, а поради техни си напреднали здравни проблеми. Ако не по време на техниката, то и по друго време се случват такива инциденти, но когато стане по време на техниката, проявяваме повишена готовност да ги свързваме с нея. Тази връзка е възможна, но не и доказана изобщо, трябва всеки случай да се разглежда конкретно, ако има достатъчно информация, за да се направи достоверен извод. И да се има предвид колко стотици хиляди или даже милиони са правили същата практика преди това и как те са се чувствали. Ами че то, ако имаме някаква нова техника и само няколко десетки хора са я правили и никой от тях не е "загазил", значи ли, че тя е по-безопасна от някаква друга, при която на всеки 100 000 практикуващи с един се е случвало по нещо обезпокоително?! Много важно е и как се изпълнява техниката, спец. при ребъртийнга и холотропното дишане има и по-"твърди", и по-меки системи Както и практикуващият може да се включва в сесиите естествено и да не прекрачва индивидуалните си възможности; но може и да се насилва, с което, както и при всеки друг вид пренапрягане, се увеличава шансът за странични ефекти. И все пак, повтарям, последните са най-вероятни при хора, които и без това си имат изразено слабо място. Фактът, че то може да бъде и неизвестно на практикуващия, може да ни насочи към необходимостта да се правят предварителни профилактични прегледи, ако се планират твърде интензивни занимания. Т.е. да се вземат мерки, ако е нужно, но без да се правят прибързани изводи в едната или другата посока. Редактирано Февруари 12, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 (edited) Извинявай Мона ако съм станал досаден.Просто така виждам нещата.Наистина тепърва трябва да отстуявам позициите си. Дано оспея. Редактирано Февруари 12, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Светът отдавна е изпълнен с йерархии, които се борят за всяка без-пътна душа. Най-лесната за манипулации е тази, която е уверена, че чрез нея говори господ... Всички са сами, повечето. За да не е сам някой в този трънлив път, трябва да е или "христос", или "буддха", или "озирис". Аз поне не познавам такъв, жив човек. Нека да внимаваме с думите, които употребяваме и със силата, която имаме. А тя е страшна.Но можем поне да се стремим към Христос Ако разберем, че Най-голямата опасност по пътя към Създателя(духовното)е не някаде другаде а в нас самите.В нас дебнат демоните оговарящи за седемте смъртни гряха(лакомия,алчност,сладострастие,леннос т,гордост,гняв,завист)именно те изпитват устоите на нашата душа и подлагат на изпитание волята ни.Най-големия грях според мен е гордостта защото според системата на Дървото на живота той отговаря на Тифарет или на Аз-а. То опасността с определени знания може да бъде преодоляна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Има много по-страшни грехове от гореизброените. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 (edited) То опасността с определени знания може да бъде преодоляна С подходящи знания (установени досега и нови), плюс продължителен опит и вътрешен усет Редактирано Февруари 12, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 С подходящи знания (установени досега и нови), плюс продължителен опит и вътрешен усет Мона, гореизброените "грехове" са основата на всички останали. Ако човек успее да овладее вътрешния си свят и не ги допуска в себе си. Ако изпитва и раздава Любов, ако вярва в Бога нищо не го заплашва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 За мен това първо не са грехове в широкоизползвания смисъл на думата. И вярата в Бога всъщност за мен е абстракция. За всеки има опасности и светът за личността може да се срине еднакво лесно и за безпределно вярващия в божествената любов, и за скептика. Не трябва да се профанира нищо, което е свързано с духа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 12, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2007 Не трябва да се профанира нищо, което е свързано с духа. Това наистина е висока и достойна максима. Дано да успяваме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.